Увод Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001) Развитие на организациите от третия сектор
Типологизация на организациите от третия сектор
Изтегляне 1.04 Mb.
|
2. 2. Типологизация на организациите от третия секторУчредени в различно време, при съществено различни обществени ситуации и при различни правни условия, организациите на третия сектор запазват първоначалния си пъстър характер и след разнообразните промените в обществения контекст и законова регламентация през годините на прехода. Изводът е много важен, защото по косвен начин обезсмисля условните категоризации, използвани за различни цели в разработки, справочници и бази-данни през последните 12 години. Ето например една типологизация, която имаше своята логика в средата на 90-те години: “В зависимост от своите отношения с държавата, бизнес-организациите, партиите и други НПО, неправителствените организации попадат в един от следните основни типове (изброени по реда на създаването им): организации, останали от времето на тоталитаризма; дисидентски и природозащитни организации от преди 1989 г.; новосъздадени български клонове на международни фондации; възстановени организации, съществували преди 1944 г.; организации, прикриващи бизнес-дейности; политически фондации; нови университети; благотворителни организации в класическия смисъл на думата; неправителствени организации, лобиращи от името на обществени институции; нови местни организации; провинциални клонове на НПО с център София.” (1, стр. 17). От гледна точка на съществуващите през 2002 г. реалности, подобна категоризация днес има само историческа стойност; тя просто не предлага инструменти за разбиране на сегашните проблеми на третия сектор. По парадоксален начин тази категоризация потвърждава извода за пъстрия характер на НПО, които подлежат на систематизация в десетки, а вероятно и стотици параметри. (От “големи-малки” и “стари-млади”, до “медиатизирани-немедиатизирани”). Трудно могат да се изброят дори схемите на категоризация. Има сериозни основания да се твърди, че при оценка на развитието и бъдещето на третия сектор усилията за категоризация и систематика на НПО е безперспективна и не особено рационална, тъй като се ръководи от силно променливи приоритети, категории и параметри. Например тематичното типологизиране (политически, правозащитни, екологични и пр. НПО) не дава достатъчно инструменти за прогноза за общността на НПО – не повече от типологизирането на принципа на, да речем, “финансиране от европейски - неевропейски източници”. Този извод е съществен. Всъщност, това означава, че ако изобщо се прилага някаква типологизация, тя трябва да бъде прецизирана за нуждите на конкретна прогноза и съобразена с много ясно дефинирана цел. За целите на глобална стратегия например, за предпочитане е типологизацията да се свърже с някаква стратегическа прогноза за дневния ред на обществото, с обща калкулация на бъдещи ресурси (финансови, човешки, обществени и пр.) и от там да се извлекат приоритети, които ще формулират принципите на категоризация. В този случай “полезна” типологизация би могло да предложи например разделянето на организации, които следват евроатлантическата перспектива – и могат да разчитат на европейски предприсъединителни фондове – и останалите. Поради всичко това, за целите на този текст е прието, че типологизация “по принцип” (заради някаква яснота) е нерационална. Рационално е обаче да бъдат очертани проблемните области, които биха засегнали всички НПО, независимо от техния характер, мащаб и специфика. По-долу е направен опит да бъдат очертани няколко проблемни области от по-универсален характер. Те засягат противоречия, които се очаква да окажат съществено влияние върху бъдещото развитие на третия сектор като цяло (а не в отделно взета област, напр. на правозащитните НПО или на малките НПО). Това означава, че напълно се абстрахираме от проблемите пред отделно взети групи НПО (екологични, “think-tanks”, групи за натиск и пр.) – независимо от факта, че такива проблеми съществуват и имат сериозно значение. 2. 2. 1. “Политизация” Противопоставянето на “неполитическото”, “неправителственото” и “политическото” начало оформя особен конфликтен ъгъл в общността на българските НПО. Както показва историческото развитие, отделните групи НПО, обобщени на “тематичен” принцип през 1990-1993 г., са вътрешно разбити от политизация. Например “Организации, свързани с промяната от 1989 г.” (според една типологизация) описва група на “граждански организации”, превърнали се впоследствие в “един от главните двигатели на промяната”. Ако само изброим организациите в тази група, ще получим характерен пример за разнопосочна еволюция: Независимото дружество за защита на правата на човека, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимият клуб за защита на град Русе, Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, Движението за гражданска инициатива, Независимият профсъюз "Подкрепа", Независимото сдружение "Екогласност", Клубът на репресираните след 1944 г., Независимото студентско дружество… (Същият извод се отнася за развитието на природозащитните организации, на организациите в областта на културата и образованието, изобщо на повечето организации в тематично обособени кръгове. Тук дори не става дума за това, че повечето от изброените по-горе “граждански организации” еволюираха в партийна посока... Просто типологизацията “граждански организации, двигатели на промяната” не издържа теста на времето.) Друг пример. Формалният принцип на категоризация на т. нар. “think-tanks” е ангажирал Freedom House със съставянето на международен справочник за тази група организации. Сред българските “think-tanks” фигурират напр. Център за либерални стратегии, Фондация Свободна и демократична България, “Зелени Балкани” и Форум на свободните демократи на Иван Калчев (2, стр. 14-53). Според съставителя, общото за тази група е дейност в областите демокрация и сигурност, икономическо развитие, защита на природата и социална защита (2, стр. V). Примерът показва как формалното следване на един принцип в ущърб на други изкривява систематиката (в справочника фигурират и някои частни фирми). Всъщност, върху подбора са наложени критерии на дейност в областта на политическата проблематика; в тази интерпретация “think-tank”, който се занимава с диференциални уравнения или органична химия, просто не може да има. Примерите илюстрират извод, който може да бъде постигнат и чрез обстойно теоретизиране и политологичен анализ: на практика, за да изпълнява ролята си на неправителствена организация, НПО трябва да се занимава с въпроси от политическо значение. Тук проблемът не е в дефиницията на това що е “политика”. Проблемът е, че НПО не могат да прескочат политическото начало в която и област да действат: поради самия факт, че си поставят някакви обществено значими цели. От казаното дотук следват два извода. Първият – проблематиката на НПО в познатия ни през последните 10 години вид е проблематика на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза (според закона от 2000 г.). От гледна точка на типологизацията точно тези НПО носят и ще носят в себе си “обществения” характер на третия сектор. Вторият извод: за бъдещата си дейност третият сектор и всяка НПО трябва да си изясни какво разбира под политическа дейност. Т. е., този аспект на систематизацията на НПО подсказва, че отношението на двете начала “политическо-неполитическо” има съществено значение за бъдещото развитие на третия сектор като цяло, независимо от това в какви групи обособяваме неправителствените организации и какви критерии използваме пред систематизацията (провинциални-централни, “силни-слаби”, тематични интереси и пр.). От това изобщо не следва, че в една НПО не могат да работят заедно хора с различни политически възгледи – следва само, че тази НПО трябва да е наясно с това в какви отношения е с “политическото” начало. 2. 2. 2. Финансиране Поради специфичния характер на третия сектор финансирането е проблем, свързан със самото съществуване на сектора. В българските условия този проблемен ъгъл води до разделяне на НПО на “grant-giving” и останалите. С оценката на възможностите за финансиране в близко бъдеще (потенциални грантодатели), ние се приближаваме до познатата типологизация на НПО, която обособява клоновете на международни организации. Международните фондации са един от основните спонсори на третия сектор в България и някои техни клонове имат водеща роля в цялостното развитие на онази обществена област, заемаща мястото между правителството и бизнеса. Сред основните действащи лица е софийският клон на Фонд "Отворено общество". Той е създаден през 1990 г. чрез дарение на стойност 100 000 USD, като бе договорено българското правителство да направи дарение в същия размер (през 1994 г. управляващите преустановиха договореното финансиране.). Фондът "Отворено общество", чието име през 1996 г. бе променено на Фондация "Отворено общество", понастоящем разполага с намаляващ, но все пак сериозен годишен бюджет (освен това, имаше и други спонсори - влиятелни международни фондации като "Фондация Чарлз Стюърт Мот", както и български дарители като оперната певица Райна Кабаиванска). Сферата на дейност на "Отворено общество" е много широка и покрива почти всички видове дейности, характерни за НПО: образование, изследвания, икономически реформи, подкрепа на таланти, здравеопазване, обществена сигурност, европейска интеграция и други. Фондацията създаде из цялата страна редица организации с независим статут, като Центъра за отворено образование, Центъра за изкуства "Сорос", Издателство "Отворено общество", клубове и информационни центрове, книжарници и др. Има много основания да се твърди, че българският трети сектор без подкрепата на външен фактор като “Отворено общество” би изглеждал по съвсем различен начин. Особено като се има предвид, че българската държава не спази поетите ангажименти (вж. по-горе), че години наред структурите на Сорос бяха интерпретирани като ръка на американския империализъм, а през 1996 г. “Отворено общество” оцеля след целенасочената атака на правителството. Ролята на други НПО, действащи като клонове на международни спонсори, не може да бъде разглеждана тук в детайли. Фондацията за развитие на гражданското общество (всъщност организация, създадена от българското правителство с подкрепата на програмата "ФАР") не постигна успехите на "Отворено общество". Тя се възприемаше първоначално като силно обвързана с управлението на БСП по времето на Виденов, което доведе до проблеми в работата й; опита се да съперничи на Отворено общество, стараейки се да го измести от позициите му в провинциалните градове. Тази група НПО по принцип действаше с променлив успех. Charities Aid Foundation - България се опита неуспешно да използва опита и експертите на британската Charities Aid Foundation. Подобни затруднения имаше и USAID чрез програмата "Демократична мрежа". Първоначално мрежата започна дейността си без ясна цел и стратегия, подкрепи съмнителни проекти, но постепенно успя да заеме сериозно място сред грантодателските организации. Скицирането на тези дейности извежда на преден план извод, който може да бъде формулиран като проблемен разрез. Тръгвайки от проблемите на систематизацията и нееднаквата съдба на “grant-giving” организациите, стигаме до извода, че една стратегия за развитието на третия сектор и на отделна НПО задължително трябва да включва отделно стратегическо планиране на отношенията с “grant-giving” организации като основна опора на сектора в смисъл на финансова подкрепа. Хрониката на развитието предлага не само този извод. Налага се да признаем (досегашната практика го доказва), че при общите финансови затруднения на страната и не особено реалистичната перспектива български предприемачи да развият донорски програми, “grant-giving” организации са безусловно необходим партньор. (В повечето случаи става дума за клонове на международни организации). 2. 2. 3. Подкрепа на социалните реформи Една от малкото ясни типологични области, оформени през 12-те години на прехода е “благотворителност и социални грижи”. Няколко оценки за този тип дейност и организации си заслужава да бъдат формулирани, доколкото те оформят група със собствени характеристики. Първо, това са организации, които получават в най-голяма степен обществена подкрепа за дейността си. (Тук са налице примери за благотворителна етика, тук са налице доброволци, вкл. млади хора и пр.) Както изглежда, българското общество, вкл. медиите, идентифицира дейността им като “полезна” и “безкористна” в много по-голяма степен, отколкото дейността на правозащитни организации, медийни центрове, “think-tanks” или каквато и да е друга типологична група неправителствени организации. Важно е да се подчертае, че подкрепата за тяхната дейност изглежда над политическите пристрастия, а и самата група е имунизирана срещу свръхполитизация. Второ, съществуващите дадености, при които работят този тип организации, не са се променили особено през изминалите години и вероятно няма да се променят в близко бъдеще. (Под дадености тук разбираме и основните отличителни белези на системата за социални грижи в България: държавен монопол, лошо качество и неефективност. На практика държавата се оказа неспособна да осигури минимална социална сигурност на хората, живеещи под прага на бедността, да подслонява бездомните, да ограничава безработицата. Държавата дори не се опита да осигури пряка или непряка подкрепа на НПО с подобни цели чрез данъчни или каквито и да било други облекчения. Към това могат да се прибавят някои аспекти на проблема като липсата на църковна благотворителност и др.) Трето, това са организации, чиято дейност изглежда неограничена като обхват по време и място. Необходимост от тях имаше през всички години на прехода, има и сега, със сигурност ще има в обозримото бъдеще. Колкото до географския обхват, практически всяко населено място в страната предлага “таргет-група” за проекти с подобна насоченост. Извеждането на благотворителните организации в отделна група има своя логика, различна от логиката на академичната систематизация. Ако разширим тази група чрез условното наименование “организации в подкрепа на социалната реформа”, ще получим категория организации, които реагират на най-острите обществени проблеми в обществото (бедност, безработица, проблеми на сираци и бездомни, социално слаби и пр.) по най-прекия, ефективен и видим начин. Точно това формулира проблемна зависимост, тъй като се очертава област с драстично разминаване между потребности и реални действия. Благотворителни проекти в момента се осъществяват от съвсем ограничен брой организации (като фондация “Свободна и демократична България", "Дом майка Тереза", "Карин дом"). От друга страна, необходимостта от подобни действия (на само благотворителност, но и борба с безработицата чрез преквалификация, укрепване на социалната защита и др.) е безусловна за страна като България и при перспективите на страната като най-бедната държава от кандидат-членките за Европейския съюз. 2. 2. 4. Проблеми на местните организации Местните организации, заети с местно развитие и местно самоуправление, оформят на пръв поглед формално обособена част от общността на НПО. Тази група се появи по-късно, през 1996 г. този вид организации изглеждаше най-бързо нарастващият елемент в общността, но резултатите от дейността им в национален мащаб не изглежда особено голяма. Една от малкото активни организации от този тип е Фондацията за реформа в местното самоуправление. В случая обаче става дума за групата на местните организации в смисъл на организации на местно равнище, появили се в резултат от местна инициатива и в отговор на местни нужди. Групата, формално обособена под името “местни организации”, е свързана с кръг обособени проблеми, недвусмислено потвърдени от “хрониката на развитието”. По тази причина обособяването им тук е продиктувано от серия специфични проблемни връзки. Може да се започне с това, че увеличаването на броя на местните асоциации и проекти не намали съществено географския дисбаланс, за който стана дума по-горе. Макар че този дисбаланс бе осъзнат и бяха предприети опити за стратегии за намаляването му от редица “grant-giving” организации; макар че местното развитие на НПО бе подкрепено от клонове на организации със седалище в София: клубовете на "Отворено общество", информационните центрове на Фондацията за развитие на гражданско общество (ФРГО), клоновете на Българското сдружение за честни избори и граждански права и др. – въпреки всичко това, в “местните организации” е налице слаба активност и ограничена инициатива. Освен това, те по правило са неконкурентоспособни в сравнение с “централните” в търсене на средства. Те често губят състезанието в конкурси не поради ограничена експертиза, липса на идеи, но и поради слабо познаване на “третосекторно ноу-хау” (представяне на проекти, адекватно бюджетиране, попълване на документи и др.) Тенденцията за развитието на местните организации е противоречива, но като цяло оформя едно парадоксално противоречие в еволюцията на донорите и на местните организации. Големи донорски организации (напълно наясно с географския дисбаланс, изолацията на цели региони и слабата активност на НПО по места), отделят специално внимание на местното развитие с разработване на програми и финансови линии. От друга страна, процедурните усложнения, безумната документация и неясните “guidelines”, предназначени да внасят яснота – всичко това отблъсква местната инициатива. “Централните” организации усвояват много по-бързо техники от подобен характер; те успешно решават квадратурата на кръга в разграничаване на “goals” от “objectives” и по-успешно попълват таблиците на “logical framework”. В провинциалните (местните) НПО много по-трудно и бавно се усвоява “квалификационната степен”, свързана с овладяване на техники и езикови умения (вкл. на български език), владеене на buzz words и пр. На практика без тази квалификационна степен много смислени идеи, реални местни нужди и новаторски подходи са обречени. Важно е да се посочи също, че досега прилаганите (в рамките на третия сектор) средства за преодоляване на проблемите на местните организации определено не изглеждат ефективни. Мнозинството от тези организации са принудени да се отклоняват от генериране на граждански инициативи, работа с хора, търсене на местна подкрепа, работа с медиите и пр. Те са принудени да “повишават квалификацията си” – изобилни човекочасове са загубени в колективни сесии, при които хора висшисти попълват многостранични формуляри, в които се изисква обяснение за “финалния резултат”, количествено измерване на “групите бенефициенти” и пр. Неправителствени активисти се сблъскват с растящото убеждение на местно равнище, че формулирането на “Call for proposals”, “Guidelines for submitting proposal” и българските им варианти – както и съпровождащите проекта документи - са умишлено съставени с цел да затруднят апликиране на проекта. От това убеждение до политиката на пасивност има само една крачка и тя лесно може да бъде направена. Както се вижда, проблемните зависимости са достатъчно, за да обособим проблема “местни организации”. Тръгвайки от формалната систематика “централно-местно”, ние се сблъскваме с опасната тенденция съществуващите разлики в равнището на дейност да се увеличават. Нещо повече – в този обособен тематичен кръг проблемите са ясно видими, но не се вижда адекватен начин за преодоляването им. Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|