Увод Третият сектор в България: проблеми на развитието (1990-2001) Развитие на организациите от третия сектор
Изтегляне 1.04 Mb.
|
2. 3. Самоорганизация на третия секторВзаимоотношенията в самия сектор могат да бъдат обект на академично изследване, а извеждането на тенденция при толкова противоречивите подтенденции не е лесна задача. Въпреки това, въпросът е от изключително значение за развитието на третия сектор и трябва да бъде разгледан независимо от рисковете при интерпретацията. Хронологически погледнато, процесът на саморазграничаване и самоопределяне на третия сектор по отношение на държавните и политическите организации и бизнес средите чрез вътрешна консолидация и институционализация започна още с първата конференция на българските организации с идеална цел през октомври 1990 г., когато 36 фондации решиха да учредят своя собствена представителна организация. Една от целите бе да се осигури взаимна подкрепа и защита срещу настроенията, които свързваха старите фондации и организации с комунистическия режим и с опитите за контрол. В резултат през 1992 г. бе регистриран Съюзът на българските фондации. След три години на самоизолация общността на НПО предприе стъпки за привличане на новосъздадените фондации (“Отворено общество” и други) и в крайна сметка в тази институционализирана общност се вля широк кръг от фондации и асоциации (ноември 1995 г.). След разрастването на Съюза конфликтите с фондациите, останали от комунистическото минало, се преместиха вътре в сектора като институционализирано противопоставяне между различните асоциации, интереси и възгледи. Но членството в Съюза на българските фондации и асоциации стана привлекателна цел и към 1996 г. Съюзът се превърна във фактор в българското общество. Когато през 1997 г. конфликтите в СБФС достигнаха до криза, кризата имаше серия отделни аспекти (някои от тях много тежки, напр. обвиненията в клиентелизъм). Стана ясно обаче, че това е вече криза на самостоятелно тяло. Тя протече с висока публичност (ср. 16, 17, 18) и точно тази публичност показа, че “обединяването” като тенденция вече е преминало критична точка и по-нататъшно “окрупняване” на сектора дори с цел представителност не само не е възможно, но не би било здравословно за запазването на сектора в действащ вид. Ще прибавим, че точно през 1992-1996 г. в средите на общността на НПО започнаха да се утвърждават универсални принципи, критерии, ценности и понятия. Разбирането за общност на интересите пък пролича в преодоляването на борбата за влияние и на съперничеството между местните мрежи на ФРГО и на Фонда "Отворено общество". Независимо от проблемите и тяхното решаване или конфликтно противопоставяне, в общността на НПО се оформи глобален проблем, който не изглежда решим. От една страна, общността на НПО осъзна наличието на общи интереси и нуждата от институционализация. От друга, срещу общите интереси стои фактът, че НПО са конкуренти за парите на грантодателите, което създава нездравословна среда за сътрудничество. Колкото до конкретната форма на съюз, третият сектор не успя да изгради структура, в която институционализирането да стане без йерархизация, организирането – без оформяне на центрове на влияние, а единната структура да задоволява всички изисквания за равнопоставеност. Сблъсъкът на центростремителни и центробежни сили предопредели и неуспеха на СБФС да се превърне в общопризната организация на третия сектор по подобие на лекарски съюз, браншова камара или търговска палата. Вярно е, че причините за този неуспех са свързани и с причини извън самия трети сектор – икономическата изгода и политическият натиск. Напр. през април 1995 г. Фондацията за развитие на гражданско общество бе натоварена със задължението да разпределя по места средствата, отпускани по програмата ФАР, договорена с българското правителство. Правителството и някои кръгове вътре в управляващата партия се опитаха да използват това начинание, за да установят частичен контрол над общността на НПО и над разпределението на средствата. Това ускори ерозирането на общността на интереси, независимо, че конкретният план се провали след организираната съпротива на част от НПО. (ФРГО не устоя и на изкушението на “институцията”. Освен с преразпределяне на средства, ФРГО започна да се занимава и с осъществяването на свои собствени проекти, финансирани от общия бюджет, което превърна ФРГО от разпределител на средства в нещо като “мега-фондация”. Самият процес на разпределяне на средствата също бе подложен на критики поради проявената от фондацията склонност към установяване на монопол и на връзки на подчинение с други софийски и провинциални организации. ) Малко парадоксално, основна роля за сближаването на идеите за общност на интереси изигра не опитът на проби и грешки от вътрешното развитие на институциите в третия сектор, а по-скоро външен за сектора фактор – събитията от 1996-1997 г. в края на управлението на Виденов. През последните месеци на 1996 г., когато обществото осъзна размерите на сполетялото го бедствие, в страната започна широкомащабна благотворителна дейност. Участието в тази дейност, достигнала безпрецедентни мащаби, разпределянето на помощите из страната - всичко това доведе до по-тесни връзки между обществото, НПО и (местните) власти, до по-задълбочено взаимно опознаване и до появата на нови форми на сътрудничество. Възраждането на гражданския рефлекс и неговото влияние натовари с нови отговорности третия сектор като цяло. Към края на 1996 г. усещането за настъпваща катастрофа изведе на преден план нови НПО формации като Асоциацията "Промяна" (по време на масовата протестна вълна през януари и февруари 1997 г. възникнаха още НПО). Събитията през 1996-1997 г. радикализираха голяма част от “think-tank” организациите и НПО с аналитичен и “opinion-making” ресурс, като създадоха предпоставки за изграждане на невиждана по мащаби неформална коалиция. На гребена на тази вълна стана възможна инициативата за граждански (на НПО) контрол върху идващите помощи от чужбина и обща декларация на 30 организации от третия сектор (вж. 14). Накратко, 1996 година (а не например конференция на СБФС или някакъв импровизиран национален конгрес на НПО) очерта обединяваща формула, споделяна от разнообразни неправителствени организации с различни области на действие, приоритети и интереси. (Поемайки риска от спекулативна прогноза със задна дата, има основание да се твърди, че ако през 1996-1997 г. Съюзът на българските фондации и сдружения се бе опитал да оглави или да канализира общото недоволство на третия сектор, ако бе успял да формулира или да инициира обща позиция на НПО в някакъв протестен формат, пътят към институционализирането на третия сектор в България вероятно би бил различен). Самоорганизацията на третия сектор бе затруднена и от опитите за намеса от страна на администрацията. Добър пример за това е недвусмисленият натиск за сдружаване в случая със “Закона за държавна защита на влогове и сметки в търговски банки, за които БНБ е поискала откриване на производство по несъстоятелност”: на 8 октомври 1996 г. НС прие поправки към закона, между които текст за стопроцентно гарантиране на сметките на фондации и сдружения с нестопанска цел... но не на всички, а само на тези, членуващи в Съюза на българските фондации. Т. е. неправителствените организации бяха разделени по формален принцип (по целесъобразност) в две групи - членуващите в СБФ и нечленуващите. Изводът от развитието на сектора може да звучи по неутрален начин. Като цяло, през 1990-2002 г. третият сектор се развиваше, помагаше на българското общество да се развива и решаваше свои вътрешни проблеми. Проблематизирането на този извод обаче задължава да се отчете, че опитите за инстуционализиране на сектора като цяло са по-скоро провалени, отколкото успешни. Третият сектор в България не е организиран на институционален принцип. В глобален план основните въпроси тук са има ли нужда от подобна институционализация и – ако отговорът е положителен - каква да бъде тя. Отговорите на тези въпроси обаче не само излизат извън обхвата на този текст, но са силно спекулативни и едва ли са от голяма практическа стойност (тъй като произтичат или от умозрителни конструкции, или от разсъждения върху чуждия опит). Засега може да се твърди, че институционализацията не изглежда непременно условие за доброто функциониране на организациите в сектора. Силно променливи са и условията, които да налагат подобна институционализация – представителство, защита, обединяване на усилията за общи цели и пр. Неуспехът на институционализиране на общността на НПО вероятно е обусловен от системни противоречия в самата общност на НПО, от противопоставяне по десетки параметри, което обрича на неуспех самата идея за някаква организирана Национална общност на неправителствените организации. Това са не само идеологически противоречия (“сини-червени” НПО), но и противоречия между "големи" и "малки" организации (където определящото е размерът на финансовия ресурс и последиците от това). Разграничението и противопоставянето между “дарителски” и "действащи" организации изобщо изглежда трудно преодолимо, тъй като дейностите на тези две групи са разположени в различни пластове на интереси. Законовите принципи – за разделянето на фондации и сдружения, за разделянето на организациите в обществена и в частна полза - също залагат противоречия. При структурирането на третия сектор не е за пренебрегване противоречието между “централните” (със седалище в София) и провинциалните организации. Несофийските НПО са много критични по отношение на разпределянето международните субсидии и няма никакви изгледи да бъде преодоляно убеждението, че София е привилегирована. (Още повече, че за това твърдение има сериозни основания). Противопоставянето не можа да бъде преодоляно с въвеждането на квоти за несофийските организации (напр. по проекти на Фондацията за развитие на гражданско общество, Микро ФАР Демокрация и др.) – още повече, че квотният принцип изглежда изживява времето си и в борбата за средства всеки е сам за себе си. Като концептуална причина за неуспеха на институционализацията може да се посочи конкуренцията между отделните неправителствени организации. Естественото състояние на организациите от третия сектор е тези организации да изпитват влиянието на мотиви за сдружаване и мотиви за разделяне. Конкуренцията обаче е твърде мощен мотив, тъй като е свързан със самото оцеляване на една НПО - независимо от теоретичните постановки за общи усилия при изграждане на гражданското общество. Към 2001–2002 г. “конкуренцията” вече е дума, която може да бъде използвана за описание на взаимодействията между отделните НПО. До 1997-1998 г. използване на думата бе доста срамежливо и винаги натоварено с негативен смисъл. Днес вече може уверено да се твърди, че конкуренцията описва адекватно голяма част от отношенията вътре в сектора. Нещо повече, може да се твърди, че точно тя е в основата на някои от най-неприятните характеристики на взаимоотношенията между НПО (завист, интриги, опити за злепоставяне, претенции за водеща роля, самодоволство и пр.). Да се отрича съществуването на подобни явления е безсмислено. Те са налице и има всички основания да предполагаме, че ще съществуват и в бъдеще, поради факта, че са предизвикани от универсално действащ фактор, чието действие няма как да бъде избягнато – конкуренцията. Всъщност, под самоорганизация на третия сектор може да се разбира не само институционализация (с неизбежното йерархизиране). Можем да разбираме също възможността (техниките, опитът, практиката) от изграждане на ad hoc коалиции. В това по-разширено и по-условно значение на “самоорганизация” цялото изложение на хронологията по-горе придобива друг смисъл. Ако институционализацията се проваля (или не се осъществява по начина, по който е била планирана в умозрителни стратегически схеми от преди години), то изграждането на временни коалиции има определено място във вътрешното структуриране на третия сектор. Този текст няма теоретични амбиции и затова ще се въздържим от оценки “добро-лошо” и “правилно-неправилно” при сравненията. Важното в случая е изводът от хрониката на развитието на третия сектор – временните коалиции доказаха на практика, че са работещ вариант за българските условия. Могат да се посочат многобройни примери на успешно създадени и успешно действащи коалиции. (Петицията за граждански контрол през 1997 г., Коалиция 2000, Българска медийна коалиция, обединението в различни формати по различни поводи на две, три, четири и повече организации за изпълнение на проекти и пр.) Този вариант не пренебрегва конкуренцията като мотив, и изглежда перспективен план за бъдещо действие на сектора като цяло – много по-перспективен, отколкото опитите за създаване на конфедерация или съюз на НПО (неизбежно организиран на формален принцип, и почти сигурно раздиран от вътрешни противоречия). Този вариант за развитие на третия сектор не трябва да бъде оценяван като правилен или неправилен, просто той изглежда действащ, а това е достатъчно, за да бъде взет под внимание при общата оценка и обмисляне на перспективи за бъдещето. Както показва опитът от 1996-1997 г., тези временни коалиции могат да бъдат разширени в мащаби, които да отговарят на размерите на задачата, която стои пред тях. Да приемем възможността за временни коалиции като алтернатива на институционализирането означава, че приемаме третия сектор като гъвкава структура, адекватно реагираща на променящите се условия, естествено отхвърляща или пренебрегваща институционализация от класически тип (със съответната субординация, йерархия, бюрокрация и пр.). Най-малкото, може да се твърди, че изграждането на временни коалиции не е по-нисша форма на самоорганизация на сектора, отколкото институционално обединение от какъвто и да било характер. Освен всичко друго, изграждането на временни коалиции е адекватен отговор на широкото многообразие от цели, интереси, тематика и приоритети, които съществуват в третия сектор. За институционализацията на третия сектор има редица пречки, вкл. конкуренция, съперничество, вътрешни противоречия и пр. Пречка за изграждането на временни коалиции не може да бъде нито конкуренцията, нито което и да е от съществуващите противоречия в сектора (вкл. идеологическите). Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 1.04 Mb. Сподели с приятели:
|