В българия
Изтегляне 0.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Професионално развитие
Относно методикатаСтруктурата и работата по методиката бе обсъдена в общи линии и с оглед определени избрани случаи. Както бе отбелязано от участниците, те не бяха съвсем сигурни, че начинът, по който методиката се прилага към настоящия момент би издържал на сериозна критика. Методиката представлява една таблица от 830 функционални ограничения, получени вследствие от заболяване, които са свързани със стойността на процента загубена работоспособност. Този процент определя групата инвалидност, към която се отнася пациента. Тъй като стойността на процента не се основава на диагнозата или на придобитото увреждане, чисто технически тя представлява набор от функционални скáли, а не е тип “Барема”, както често се твърди. Чуждестранният консултант смята, че за настоящите цели на системата на медицинската оценка, тези събрани на едно място функционални скáли са добър инструмент за работа, като - разбира се - се отчитат и ограниченията, които той налага. Всеки метод за оценка на инвалидността е до известна степен произволен (условен), така че този не прави изключение от общото правило. Също така, като всяка фиксирана скáла, тази също е статична и й липсва гъвкавост. Тези недостатъци на скáлата се коригират чрез повторни прегледи на хората. Така или иначе, този метод се определя като успешен и от пациентите, и от лекарите като периодично му се прави ревизия, за да се избегнат или тушират недостатъците му. Към момента се преразглеждат и се търси решение на проблемите, причинявани от заболявания на гръбнака. Основният проблем при използването на методиката е в случаите, където медицинската документация (откритото от лекаря по време на прегледа) е недостатъчно обективно. Този проблем обаче засяга всички оценки, които се правят, и е независим от това как се прилага методиката. От началото на 2005 г. изчисляването на инвалидността, получена в резултат от полипатология (наличие на много заболявания у един пациент) се е променила. Полипатологията – според експертите - се открива в по-голямата част от случаите (до 90 % от тях) и на регионално, и на национално ниво. Начинът на изчисляване на полипатологията до 2005 г. се смята за не особено успешен. Новият начин на изчисляване се състои в разглеждането на всички вторични увреждания като те се приравняват към едно и като се добавят 10 до 20 % от тяхната стойност към стойността на основното увреждане. Това е един вариант на прилагане на класическото правило на Балтазар. Това правило свързва всяко вторично увреждане с оставащата работоспособност. Този вариант на правилото на Балтазар изглежда допринася за разграничението между тежко увредени пациенти и такива с по-леки увреждания. Ако действително е така, (което не бе потвърдено на ниво работна група), това би било едно много добро решение. Твърде вероятно е методиката да бъде преразгледана веднага щом влезе в сила новото законодателство. Веднага щом бъдат подготвени законодателните промени, медицинските експерти следва да дадат своето мнение и позиции относно новите принципи на оценка, като същото следва да бъде направено и по отношение прилагането на методиката. Експертите се съгласиха с направения анализ и перспективата за бъдещи промени. В момента е все още не е съвсем ясно колко големи трябва да бъдат промените и това също следва да бъде уточнено веднага щом планираните промени в законодателството достигнат до разбиране на политическо ниво, където да бъдат решени, тъй като промените в методиката може да се окажат доста радикални. Професионално развитиеПоследното предложение, за което групата се споразумя в общи линии, е да се задълбочат професионалните и научните контакти с колеги от други страни и да се подобри квалификацията на експертите чрез достъп до литература на английски език, приобщаването им към международната научна общност – например чрез участие в организацията EUMASS (Европейска асоциация за медицина и социално осигуряване) и да се организира специализиран курс за лекари, които ще се занимават с медицинска оценка на нетрудоспособността, тъй като от 1978 г. такъв курс не съществува. По това предложение не бяха взети никакви решения до този момент. Не е ясно в каква посока би се развило то. По отношение на това, чуждестранният консултант би посъветвал българската страна постъпки за подобен курс да бъдат направени колкото може по-скоро, а не да се изчаква за по-нататък. Обобщение 1. На всички експерти от работната група изглежда ясно, че най-спешната задача сега е да се адаптират критериите, залегнали в закона, така че системата на социално осигуряване на лица с увреждания да стане по-гъвкава и ефективна. Така или иначе, обаче, това не зависи само от членовете на работната група. 2. По отношение на отпуска по болест и професионалната рехабилитация, съществуват възможности да се разработи ефективна политика, което би могло да облекчи тежестта на работа на ТЕЛК. 3. От участниците в РГ не се приема за удачно ефективността на системата да бъде постигната за сметка на законосъобразността и по-високите разходи. 4. Веднага щом промените в законодателството добият по-конкретен облик, трябва да се предприемат бързи действия останалите предложения за промени, които бъдат счетени за удачни да бъдат реализирани във възможно най-кратък срок. 5. Наличната информация би могла да се използва за създаване на нови критерии за медицинска оценка на неработоспособността. 6. Към настоящия момент, методиката не се нуждае от радикална промяна, но на по-късен етап такава би могла да се наложи. Чуждестранният консултант би искал да наблегне, че е от изключително значение медицинските експерти да бъдат двигател на тези промени. Резултати Ръководните кадри на МЗ, на НОИ и НЕЛК са информирани за алтернативните начини на организиране, изпълнение и контролиране на медицинската оценка на неработоспособността. Бе им предоставена инфомация относно чуждестранните практики и последните бяха дискутирани като възможно приложение в българския контекст. Те също така разполагат с информация относно проблема за натовареността на работата на ТЕЛК и са им предоставени някои идеи за възможно разрешение на този проблем, включително и във финансов план. приложение 6 – доклад на беекман Социалната политика: законодателна система и медицинска оценка 1. Въведение Задачата на работната група е да изготви анализ на законодателната рамка на социалното осигуряване, която води до проблеми в системата на медицинската оценка на нетрудоспособността, и да се направят предложения как да се избегнат тези проблеми. Основният проблем е ясен: с оглед да се получи достъп до различни социални придобивки или помощи, е необходима медицинска експертиза и инстанциите, където оценката се оказва условие за получаване на различни придобивки, е много по-голям от този в повечето други страни. Броят на медицинските оценки значително се е покачил от 194.166 през 2001 на 281.099 през 2004, далеч надвишаващ капацитета на ТЕЛК-овете с оглед качествено извършване на работата. В 50 % от случаите, медицинска оценка бе направена на пациенти над пенсионната възраст. Това увеличение на броя молби не се дължи на увеличаване процента на инвалидизираните хора, а съвсем ясно е свързано с факта, че медицинската оценка е необходима за различни цели. Всъщност, оценката на неработоспособността е точка на пресичане на различните механизми на социалната закрила и нуждите на хората с увреждания и по-специално оценката на нейното качество и ефективност не би могла да се извърши без да се отчитат особеностите на системата на пенсиониране и системата на получаване на социални помощи и права. Начинът, по който е организирана българската система на социално осигуряване, следва да се разглежда съотнесено към общата икономическа ситуация в страната и по-специално отчитайки общото ниво на доходите в страната. Като цяло икономиката на България е в добро състояние. БВП на глава от населението възлиза на $3,100 и нараства с 4-5 % през последните пет години, с относително ниска инфлация. Безработицата намалява от 18 % в края на 2000 г. до 13 % през м.януари 2005 г., а средната заплата се е повишила с 35 % за същия период. От друга страна, значителна част от населението, която може да бъде определена като “бедна”, включваща пенсионеритие, малцинствата, дълготрайно безработните и домакинствата в селските райони. Тази бедност поражда редица проблеми: маргинализация, социална изолация на хората, затруднен достъп до системата на здравеопазването, образованието и други услуги и в някои случаи дори може да заплаши физическото съществуване. На този извод навежда фактът, че относителният дял на разходите на домакинствата за храна – съотнесено към европейските стандарти – е много висок – над 40 %, а 9 % отиват за електроенергия и отопление. За да се отстранят последствията от бедността, системата на социална закрила играе централна роля в живота на много българи. Тези програми – отпускане на пенсии, активни мерки на пазара на труда, социално подпомагане – краткосрочни помощи и помощи за семействата – подпомагат голяма част от населението. Някои програми на социалното подпомагане са станали значително по-ориентирани към бедните от средата на 90те години насам и играят значителна роля в премахването на бедността. От друга страна обаче, тези програми струват много средства на държавата и е изключително предизвикателство да се консолидира системата на социална закрила като цяло и да се осигури финансова стабилност в държавата. Счита се, че тежестта върху системата на социалното осигуряване е една от най-големите в Европа - около 42.7% от постъпленията, въпреки че се планира тази цифра да бъде понижена до 36.7% за 2006 г. Независимо от това, тези високи цифри представляват ограничение за общата конкурентноспособност на българската икономика. Общото мнение относно ситуацията в България е че социалното осигуряване има много важна роля в обществото, тъй като то поддържа финансово относително голяма част от населението. Относително ниските доходи в страната довеждат до това, че за много хора социалните помощи са необходимо допълнение към месечните доходи с оглед да се попълни семейния бюджет. Това се отнася както за работещи, така и за безработни лица (възрастни хора, хора с увреждания и самонаети лица). От друга страна, една евентуално по-щедра система, даваща повече средства на нуждаещите се, не е икономически рентабилна поради факта, че ще води до по-големи разходи. Така че всяко възможно “рационализиране” на социалнноосигурителната система се ограничава от два важни фактора: измененията не бива да намаляват доходите на нуждаещите си и не бива да водят до високи разходи. Това означава, че в случая няма просто решение на проблема. Очевидно обаче промяна е необходима. Проблемите с медицинската оценка са ясен знак, че нормативната база, която я регулира, следва да бъде адаптирана към ситуацията (променена). Ако моделът на отпускане на социални помощи и даване на различни права не бъде променен, проблемите на ТЕЛК-овете ще продължат. Задача на тази работна група не е да предлага готови решения на българското правителство какво точно да се промени в системата на социално осигуряване. Особено що се отнася до чуждестранните консултанти по проекта, би било самонадеяно от тяхна страна да дават съвети за генерална промяна в такава трудна област, в която се преплитат политически и социални въпроси. Освен това, няма единен европейски социален модел, който да е валиден и работещ в целия ЕС: Великобритания, Франция и Скандинавските страни, например, имат много различни социални системи, като всички те се вместват в стандартите на законодателството на ЕС. Всяка страна е свободна сама да решава как да регламентира законодателно на кого да се отпусне социална помощ и на кого не. В компетенциите на тази работна група е обаче да направи анализ на законодателната база и да посочи къде е необходима промяна и каква би могла да бъде тя. Каквато и промяна да бъде избрана, логиката и последователността на системата следва да се запазят. 2. Законодателната рамка Преди да се впуснем в детайли относно процедурите на медицинската оценка на трудоспособността, необходимо е да се направи подробен анализ на законодателната рамка. Броят на хората със здравни проблеми не се ограничава само до онези, получаващи социални плащания за временна или постоянна неработоспособност, но те са по-широко представени като добавим и онези, които получават други социални придобивки, стават обект на социалното подпомагане и - разбира се – получават пенсии за прослужено време. За да се идентифицират правилно проблемните места в системата, които се нуждаят от промяна, необходимо е да се направи сравнителен анализ на различните разпоредби и да се види къде всъщност е проблемът. Една от характеристиките на българската система на социално осигуряване е че тя разграничава социалното осигуряване от социалното подпомагане. Системата на социалното осигуряване е почти сходна със същите в повечето европейски страни. Системата на социалното подпомагане и даването на помощи са повече насочени към специфичната ситуация в България. За да гарантира някакъв минимален стандарт на живот, системата предоставя минимални месечни социални помощи и такива за покриване на разходите на домакинствата за отопление. Известна сума под формата на социални помощи се предвижда също за покриване на специфични нужди (закупуване на учебни принадлежности, скъпи лекарства и др.). Основната подпомагана единица, според сега съществуващото законодателство, е семейството, тоест родителите и техните деца до 18 години. a. Месечните социални помощи са въведени през 1991 г. като най-важния инструмент за премахване на бедността. Те се дават на хора, които живеят с доходи под социалния минимум. През 1992 г. правителството дефинира минималния доход, по-късно наричан гарантиран минимален доход (Guaranteed Minimum Income (GMI), като официално призната граница на бедността. Фактът, че минималният доход е толкова нисък и че критериите за неговото получаване под формата на социални помощи са толкова много намаляват броя на потенциалните ползватели на системата на социално подпомагане – избираеми за помощи стават само дълготрайно безработните и маргинализираните слоеве от населението. След 1992 г., гарантираният минимален доход се поддържа значително по-нисък от минималната заплата, обезщетението за безработица и социалната пенсия. Ето защо повечето от семействата с един постоянен месечен доход, различен от социално подпомагане, (заплата, пенсия или краткосрочни помощи) се оказват неизбираеми за получаване на социални помощи. Месечните социални помощи са част от системата на социално подпомагане, която се администрира от общинските служби за социално подпомагане. b. помощите за отопление са въведени през 1995 г. като резултат от либерализирането на цените на електричеството и горивата. Тези помощи също се отпускат въз основа на определени критерии. Нивото на доход, което определя дали дадено семейство ще получи помощи за покриване разходите си за отопление, е по-високо от това, което определя избираемостта за месечни социални помощи. Въпреки относително малката разлика между двете нива на доходи, необходими за да бъдеш потребител на системата на социално подпомагане в случая, броят на потребителите на помощи за отопление са пет пъти повече от хората, които получават месечни социални помощи. c. инвалидната пенсия за общо заболяване се дава за поне 50 % загубена работоспособност. Изискваният осигурителен период за да може да бъде получена пенсия за инвалидност поради общо заболяване зависи от възрастта: без минимален осигурителен период за тези, които са под 20 години, до 5 години за онези, които са над 40 години. Тази пенсия е част от социалноосигурителната система и се администрира от НОИ. Размерът на пенсията за инвалидност се изчислява на основата на определен осигурителен доход, умножен по коефициент, равен на броя на годините, през които лицето е било осигурявано. Делът на пенсиите за инвалидност в сравнение с общия брой на отпусканите пенсии се е увеличил от 10.2% през 1998 г. до 16.2% през 2001 г. Това се дължи на законодателната рамка, която позволява на лицата със загубена работоспособност на 70 % да получават две пенсии за инвалидност – лична (индивидуална) пенсия за инваалидност поради общо заболяване или трудова злополука, и социална пенсия за инвалидност в размер на 25 % от социалната пенсия за прослужено време. Оценката на трудоспособността се извършва от лекари в ТЕЛК, подведомствени на Министерство на здравеопазването. d. обезщетения за временна неработоспособност (болнични) се заплащат от държавната система на социално осигуряване. Нетрудоспособността следва да бъде доказана чрез медицинска експертиза. Осигуряването за общо заболяване дава право на обезщетения след 6-месечен осигурителен период, а осигурените за професионални заболявания и майчинство имат право да получат плащанията си дори и само след осигурителен период от един ден. Пациентът има право на отпуск по болест за временна неработоспособност, позволение за което се дава само от един лекар за максимум 40 дни в рамките на една година, но не повече от 7 дни наведнъж. Ако след този 7-дневен период работоспособността на лицето не е възстановена, то се изпраща на Лекарска консултативна комисия (ЛКК), която има право да даде отпуск по болест за временна неработоспособност в максимален размер на 6 месеца без прекъсване, но само при условие, че се провежда контролен преглед на всеки месец. Този срок от 6 месеца може да бъде удължен. Изплащането на обезщетения за временна неработоспособност не трябва да надвишава 18 месеца. След като този период измине, лекарска комисия решава дали лицето се е възстановило, дали да му бъде даден статут на лице с увреждания или пък може да се върне на работа, ако работното му място бъде приспособено според нуждите му. e. Пенсията за прослужено време е в процес на промени. Възрастта за пенсиониране ще се увеличава бавно до 2009 г. Тогава тя ще бъде 63 години за мъжете и 60 години за жените. Необходимите условия се изразяват в сумата от възрастта на лицето и трудовия (осигурителния) му стаж. Минималният осигурителен период, който трябва да има лицето, е 15 години (12 от тях реално прослужени) преди навършване на 65 години и за жените, и за мъжете. Размера на пенсията за прослужено време се изчислява чрез умножаване на референтния доход по сумата от 1 % за всяка пълна осигурителна година. Минималната пенсия възлиза на 115 % от социалната пенсия. Референтният доход се определя по два начина: За периода след 1997 г., усредненият месечен осигурителен доход за предходната година се умножава по индивидуалния коефициент на лицето (съотношение между действителните му доходи и средния осигурителен доход за страната). За периода преди 1997 г., индивидуалният коефициент се изчислява на основата на дохода на лицето, по който са плащани осигурителни вноски три последователни години в рамките на последните 15 години преди 1 януари 1997 г. Нивото на заместимост на пенсията за прослужено време, изразено като съотношение между средната пенсия и средната заплата за страната е между 30% and 40%. Нетното ниво на заместимост има по-високи стойности в сравнение с брутното ниво на заместимост заради големия процент на вноската, включен в брутната заплата. Средната пенсия, получавана от пенсионерите, е 48% от средния нетен месечен осигурителен доход. За възраст, разбира се, не е необходима медицинска оценка. Ако пенсионерът иска да му бъдат дадени някои допълнителни плащания или придобивки поради ниския му доход, той би могъл да подаде документи за пенсия за инвалидност. Медицинската оценка се извършва също от лекарите на ТЕЛК. f. Социалната пенсия се дава на неосигурени лица над 70 години. Този вид пенсия зависи от доходите на лицето в миналото. Тази пенсия, която не зависи от вноските, се определя с доходен тест. Размерът й се определя годишно от правитеството (понастоящем тя възлиза на 44 лева) и служи да определя минималните нива на пенсиите (минималната пенсия за прослужено време не трябва да е по-малко от 115 % от социалната пенсия), както и “тавана” (максимума) на социалните помощи (4 пъти размера на социалната пенсия. Ако пенсионерът желае да получи някакви допълнителни помощи или социални придобивки с цел да компенсира ниските си доходи, той може да подаде документи за пенсия за инвалидност. Медицинската оценка в този случай се извършва отново от лекарите от ТЕЛК. Паралелното отпускане на социалната пенсия за инвалидност с всички други видове пенсии, включително и тази за прослужено време и персоналната пенсия за инвалидност, е регулирано в чл. 107 от Кодекса за социално осигуряване, в сила от 1 януари 2000 г. Съгласно тази разпоредба на Кодекса, лице, получаващо персонална пенсия за инвалидност и с установено ниво намалена работоспособност 71 % или повече, има право да получава също и 25 % от социалната пенсия за инвалидност. Лице, което получава пенсия за прослужено време, също така има право да получава и 25 % от социалната пенсия за инвалидност при условие, че той / тя имат направена медицинска оценка (т.е. лицето е диагностицирано) и при прегледа е установена 71 % или повече трайно намалена работоспособност. g. Социална пенсия за ранно инвалидизиране се предоставя на лицата, страдащи от намалена работоспособност поне 71 % преди да навършат 16 години. h. Целеви помощи се отпускат на лица с увреждания по Закона за закрила, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания (1995 г.):
Тези помощи се осигуряват от общинските Служби по социално подпомагане. 3. В какво се състои проблемът? Основният проблем с прилагането на тези закони е че те:
Освен това, на хората с увреждания са отпускани някои социални помощи и дадени права по силата на определени закони и подзаконови нормативни актове, като например: всички закони, свързани с данъчната система, Закона за митниците, Закона за социално подпомагане, Закона за интеграция за хората с увреждания, Закон за висшето образование, Закона за движение по пътищата, Кодекса на труда, по-ниски такси за болнично лечение и много други. Понастоящем медицинската оценка е необходима за:
От изложеното дотук става ясно, че когато всички медицински оценки трябва да се правят от комисия от трима лекари от НОИ, това води до сериозен проблем. Също така критериите, на основата на които се правят оценките, предизвикват проблеми. Работник, претърпял трудова злополука, трябва да бъде преглеждан по съвсем различен начин от възрастен пенсионер, например, който иска да получи право на безплатен обществен транспорт или помощ за отопление през зимния сезон. Независимо от това, на теория и двата случая трябва да бъдат оценявани по една и съща процедура. Изтегляне 0.86 Mb. Сподели с приятели:
|