Екип и партньори по проекта

2.1Резултати от проекта

В таблица 2.1 е даден преглед на дейностите, осъществени по линия на проекта

След провеждането на стартовата конференция и съставянето на трите работни групи (вж раздел 2.1.1.), проектът се осъществи в съгласие с предварително планираните дейности. Честотата на организираните срещи и краткия период от време за реализиране на проекта обаче се оказаха пречка поради голямата натовареност на експертите от българска страна, поради факта, че част от тях междувременно смениха работата си, както и поради оперативното време, необходимо за превод на документите, докладите и кореспонденцията по електронна поща. Освен това, всеки от нидерландските консултанти имаше възможността да осъществи само две работни визити в България след стартовата конференция, въпреки че първоначално бяха планирани по три визити за всеки от тях. Работното посещение, посветено на въпросите на методологията бе удължено с три дни, което позволи да се добие по-задълбочена представа за медицинските услуги, процедури, насоки за извършване на медицинската оценка и т.н.

По принцип, ограничаващ фактор за коректното осъществяване на проекта бе и невъзможността на експерти от специализираната дирекция по социално осигуряване на МТСП да участват в работата поради натовареността им с привеждането на българското трудово законодателство в съответствие с изискванията на ЕС, във връзка със скорошното присъединяване на страната към ЕС. Както е показано в таблица 1 обаче, резултатите от осъществяването на проекта напълно се подкрепят от МТСП.

2.1.1Резултати - Част 1

Поради изборите през лятото на 2005 г. и невъзможността на българските партньори да се ангажират с изпълнението на проекта, той започна през м.декември 2005 г. Бе проведена начална проучвателна мисия на 11-13 декември 2005 г., която потвърди, че набелязаната преди това програма за осъществяването на проекта е все още актуална във всичките й компоненти.

Бе направено заключение, че някои аспекти са се променили от времето, когато бе съставен проектният фиш, но проблемите на системата са все още същите – увеличаващ се брой на молбите за медицинска оценка и съответно увеличен брой на извършваните оценки, голямо натоварване за медиците в този процес, постъпване на многобройни жалби от клиенти на системата и нарастващо напрежение в нея. Бе постигнато съгласие проектът да се осъществи според първоначалния план и набелязани приоритети (доклад от началната проучвателна мисия: вж Приложение 1).
На 3 февруари 2006 г. се състоя стартовата конференция по проекта, на която присъства и представител на посолството на Кралство Нидерландия в София. Присъстваха също така представители на заинтересованите министерства (МЗ, МТСП), на НОИ, НЕЛК и ТЕЛК, Агенцията за хората с увреждания и др. Бяха направени презентации от трима български експерти – д-р Павлова от НОИ, д-р Харизанова от НЕЛК и г-н Коралски, както и от г-н Дирк Беекман. (Вж Програмата за провеждане на стартовата конференция и списъка на участниците: приложения 2 и 3).
По време на следобедната работна сесия, дискусиите си фокусираха върху предстоящите задачи и организационни въпроси по проекта. От българска страна бе подчертано, че проектът сам по себе си не би могъл да осъществи законодателни промени, но че съществуващата законодателна рамка до голяма степен е причина за проблемите в системата – натовареността и големият брой оценки, които трябва да се извършват. Относно законодателните въпроси бе постигнато съгласие работата да се фокусира върху проблемите, които биха могли да се решат с реформиране или адаптиране на съществуващото законодателство, така че то да съдейства за подобряване функционирането на системата.

По време на срещата бяха създадени три работни групи:

1. 
   РГ по методологията (принципи и критерии на медицинската оценка на неработоспособността), с г-н де Боер като консултант от нидерландска страна;
   
2. 
   РГ по реформа на социалния модел (законодателството, регламентиращо социалното подпомагане и социалното осигуряване при инвалидност) с г-н Беекман като консултант от нидерландска страна;
   
3. 
   РГ по координацията на работата и контрол на качеството, с г-н Кроон като консултант от нидерландска страна.
   

2.1.2Резултати - част 2

2.1.2.1Методология

Консултантът проследи и обсъди с българските си колеги процеса на извършване на медицинска оценка, неговата организация и използвания инструментариум. Като предварителна подготовка, консултантът се запозна с няколко доклада относно съществуващите практики и проблеми в системата. В рамките на презентацията си той изложи едно сравнително проучване на опита и практиките в областта на медицинската оценка от 15 страни. По време на няколкото проведени работни срещи с български експерти и в резултат от обсъждането на редица варианти за намиране на решения на проблемите бяха направени следните заключения:

1. За всички участници в дискусиите бе очевидно, че най-належащо за момента е критериите, залегнали в закона, да бъдат преработени така, че да позволят по-гъвкава и ефективна система на социално осигуряване при инвалидност.

2. Що се отнася до отпуска по болест и последващата рехабилитация, следва да се работи за провеждането на ефективна политика, която да спомогне за облекчаване тежестта, която понастоящем е поета от експертните лекарски комисии.

3. От участниците в РГ не се приема за удачно постигането на по-голяма ефективност на процедурите по извършване на медицинската оценка за сметка на законосъобразността и по-високите разходи.

4. Веднага щом желаните промени в законодателството добият по-конкретен облик, трябва да се предприемат бързи действия останалите предложения за промени, които бъдат счетени за удачни да бъдат реализирани във възможно най-кратък срок.

5. Наличната информация би могла да се използва за създаване на нови критерии за медицинска оценка на неработоспособността.

6. Към настоящия момент, методиката не се нуждае от радикална промяна, но на по-късен етап такава би могла да се наложи.

Чуждестранният консултант би искал да наблегне, че е от изключително значение медицинските експерти да бъдат двигател на тези промени.

В приложение 5 на настоящия доклад относно изпълнението на тази част от проекта има цялостно изложение относно постигнатото по време на визитите на г-н де Боер.

2.1.2.2Законодателни въпроси

Основната задача на работната група е да изготви анализ на това как законодателната рамка на социалното осигуряване води до проблеми в системата на медицинската оценка на неработоспособността и да се направят предложения за такава промяна на законодателството, която да позволи да се избегнат тези проблеми.

По-задълбочено внимание бе обърнато на възможностите за намаляване броя на случаите, за които е необходимо извършване на медицинска оценка, както и на това дали в някои случаи оценката може да бъде рационализирана и извършена по облекчена процедура. Най-важното заключение бе, че понастоящем съществува прекалено разширен достъп до различни социални придобивки или помощи, за които е необходима медицинска експертиза. По- специално, това са пенсионирани вече работници, които кандидатстват за получаване и на статут на лица с увреждания като начин да получат достъп до различни привилегии. Предложената законодателна промяна бе да се направи ясно разграничение между системите на социално осигуряване и социално подпомагане, между пенсиите за инвалидност и за прослужено време и възраст. Специалните привилегии следва да бъдат отпускани на основата на реално съществуващи потребности, а не позовавайки се на статута на лице с увреждане: понятието “увреждане” не може да бъде използвано, за да бъдат дискриминирани хората, които не са в състояние да работят повече. Привилегиите следва да бъдат отпускани от не-медицински екипи от специалисти, желателно на местно/общинско ниво. Ако все пак все още съществува необходимост от медицинска оценка, тя следва да бъде извършена след социалната такава и това да бъде направено от лекар с ограничени компетенции на съветник, а не чиновник, който е натоварен с вземането на окончателно решение. Други начини за облекчаване натовареността на системата са: да се ограничи броя на случаите, за които е необходим екип от трима лекари, да се предостави по-добра административна подкрепа и да се привлекат не-медицински експерти в екипите като психолози, психотерапевти и трудови експерти. Пълният доклад по работата на тази работна група е предоставен в приложение 6.

2.1.2.3Координация и контрол на качеството

Бе направен изводът, че в последно време са предприети значителни стъпки за подобряване на системата и по-специално включване на представители на НОИ (мед.лица) в НЕЛК и ТЕЛК, и въвеждане на системата на административните наказания. В допълнение, в процес на въвеждане са и други инструменти за мониторинг и осигуряване на качеството. Новата база-данни, която ще започне да функционира от 2007 г. (съдържаща информация за отпусканите социални придобивки, болничните листове, издавани от GP-та, медицинска информация и административни данни), ще допринесе за значително подобряване на системата. Понастоящем е възможно само извършване на мониторинг на процесите, но липсва събрана на едно място медицинска и административна информация за клиентите на системата.
Един от проблемите, на които ще трябва да бъде обърнато внимание на по-късен етап е мониторингът на удостоверенията, издавани от GP-тата за временна неработоспособност и налагане на наказания на тези от GP-тата, които злоупотребяват с това. Добро начало в това отношение е налагането на наказания на GP-та, които поставят неправилни диагнози. Някои чуждестранни практики за преодоляване на тези проблеми могат сериозно да бъдат взети под внимание и прилагани в българските условия, като например “черния списък” на GP-та, чиито болнични листове не се приемат (както в Швеция) или пък сключване на договор с определен брой GP-та, които да бъдат оторизирани да издават болнични листове.

В съгласие с чуждестранните политики и практики, контрола на качеството и надзора над общопрактикуващите лекари, които на практика осигуряват достъп на пациента до социални придобивки, следва да бъдат прехвърлени в компетенциите на институцията, която е отговорна за социалните плащания.

Представянето на чуждестранните политики и практики в други страни също така даде да се разбере, че настоящата система в България разчита изцяло на медицинската експертиза и отговорностите, възложени на лекарите и лекарските комисии. Бе направено заключението, че увеличаването отговорността на работодателите (заплащането в първите дни на отпуска по болест) и на работниците също следва да бъде насърчавано.

Изтегляне 0.86 Mb.

Сподели с приятели: