В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния! За какво се питат един друг? За Великата вест
Изтегляне 2.87 Mb.
|
Да именно така! Какво се е случило с тях, та не вярват? Подбуждащите към вярата знамения се съдържат в картините на битието и душевното състояние на хората, в техния духовен свят. Накъдето и да се обърне човешкото сърце, то се среща с всичко това, при което такива впечатляващи моменти се множат, където и да е сърцето на човек. Всички тези впечатляващи явления са толкова дълбоки, многочислени, силни и правдиви върху везните на истината, че те обкръжават човешкото сърце от всички страни, без да му позволяват да ги игнорира, ако то се стреми да се изплъзне. Те го призовават, ласкаво го уговарят и постоянно се обръщат към него, накъдето и да обърне сърцето своя слух! Какво им е, та не вярват, и когато им се чете Коранът, не правят седжде (на Аллах)? Свещеният Коран се обръща към хората, използвайки езика на изначалното свойство на човека, заложено в неговата природа. Той открива техните сърца за впечатляващите знамения на вярата и нейните свидетелства както в душите на хората, така и обкръжаващите хоризонти. В тези сърца се пробуждат чувствата на праведност, боязън от Аллах, смирение и покорност пред Създателя на всяко нещо, което се изразява в покорно и смирено преклонение, това именно е “седжде”. Наистина, тази вселена е прекрасна и впечатляваща, а наличните в нея впечатляващи явления и моменти, а така също и всевъзможните нюанси и щрихи подбуждат сърцето на човека към най-възвишените чувства на послушание и смирено благоволение. Наистина, Свещеният Коран е прекрасен и впечатляващ, а съдържащите се в него впечатляващи щрихи и внушения вселяват в сърцето на човека усещането за прекрасното битие и увереността в съществуването на Създателя на това прекрасно битие. Човешкото сърце се изпълва с усещането за истинност на великата вселена, внушаваща истинността за нейния Велик Творец… Какво им е, та не вярват, и когато им се чете Коранът, не правят седжде (на Аллах)? Действително, това е поразително нещо! Нататък в повествованието става дума за истинската същност и положението на неверниците, а така също и за онези мъки, които ги очакват в бъдеще: Да, онези, които не вярват, дори го смятат за лъжа. Но Аллах най-добре знае какво скриват в себе си! И възвести ги за мъчително наказание… И така, отхвърлят го, напротив именно тези, които не вярват, при това го отхвърлят напълно и изцяло. Подобно отхвърляне и неприемане съставляват самата същност на неверниците, тъй като в това е самата им натура, а и това е истинското им лице. И само на Всевишният Аллах е най-добре известно онова, което те скриват в своите души и онова, което се спотайва в сърцата им, имайки предвид тяхното зло, вреда, а така също и подбудителните мотиви на това неприемане… след това за неверниците вече нищо не е казано, а следва обръщение към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: И възвести ги за мъчително наказание…О, що за “добра” вест, която не радва никого и не е угодна на онзи, който с цялата си душа се надява да спечели истински добра вест от предвестника на благото! Едновременно разказвайки за онова, което очаква правоверните, които нищо не отхвърлят, а са готови да извършват добро по отношение на всичко това, с което ще се срещнат. В Свещеният Коран се разказва за това, че тяхната съдба ще се отличава от съдбата на отричащите неверници: Освен онези, които вярват и вършат праведни дела! За тях има безспирна награда! Тук с помощта на специални езикови средства се подчертава изключителността в положението на добрите праведници за разлика от неверниците. Тези, които са повярвали и са вършили добро, по никакъв начин не могат да влязат в кръга на онези, до които се е докоснало черното предзнаменование в началото на възвещанието, т.е. правоверните абсолютно се изключват от това! Между другото, изразът употребен по този начин, преследва целта да усили изразителността и още повече да прикове вниманието към това, което се изключва! Синтагмата “еджрун гайру мемнун” - “безспирна награда”, т.е. това е награда постоянна и непрекъсната, която очаква праведниците в обителта на вечността и безсмъртието. Ето с такова решително и лаконично внушение завършва тази не голяма по обем сура, имаща обаче изключително дълбоко съдържание по отношение на онова, което касае сферата на космоса и човешка съвест.
* * * 
(85) Tефсир на сура ал-Бурудж Меканска. Съдържа 22 знамения В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния! 1. Кълна се в небето със съзвездията, 2. и в обещания Ден, 3. и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал! 4. Да изчезнат хората, изкопали ямата 5. за огъня, пълнен с гориво! 6. Когато седяха около нея 7. и на [всичко] онова, което вършеха с правоверните, бяха свидетели. 8. И ги възненавидеха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния, 9. Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е Свидетел! 10. За онези, които изгаряха правоверните мъже и жени, а после не се разкаяха, за тях е мъчението на Джехеннем и за тях е мъчението на горящите пламъци. 11. За онези, които вярват и вършат праведни дела, за тях са Градините, сред които реки текат. Това е големият триумф! 12. Сграбчването на твоя Повелител е могъщо! 13. Наистина, Той създава изначално и пресъздава, 14. Той е Опрощаващия, Любящия, 15. Властелинът на Трона, Предостойния, 16. Извършващия всичко онова, което пожелае! 17. Стигна ли до теб разказът за войските, 18. за Фираун и за самудяните? 19. Неверниците считат това за лъжа. 20. Но Аллах ги обгражда в гръб. 21. Да, това е славен Коран 22. [ съхраняван ]в Лаухи Мехфуз. Тази кратка по своя обем сура излага истините на вероучението и религиозното кредо, а така също и нормите на мирогледа, основан на вярата. Тези въпроси имат огромна важност, озарявайки всичко около себе си със силна и далеко проникваща светлина. Зад всяко конкретно явление и пряк факт, за които се разказва в текста на сурата, включвайки фактически всеки айет, а често пъти и всяко слово, стои дълбок смисъл, откриващ поредния прозорец в плана на истинското възприятие на многообразния и разностранен свят. Конкретната тема, която се разкрива в сурата, касае събитията, случили се с хората на ямата. Същността му се състои в това, че група вярващи от онези, които са предшествали Исляма – казват, че те са били измежду християните-монотеисти в миналото, - и тази група била заловена от най-злите им врагове – несправедливите угнетители, отличаващи се с изключителна жестокост. На тези врагове е било угодно, вярващите да се отрекат от своето вероучение и да се откажат от своята религия, ставайки вероотстъпници. Вярващите обаче, са отхвърлили това и били непоколебими в своето религиозно кредо. Тогава коварните притеснители изкопали ров в земята, разпалили в него жарък огън, а след това хвърлили в него група вярващи, които изгорели живи пред очите на много хора, докарани там от угнетителите специално, за да видят със очите си мъчителната гибел на вярващите по този чудовищен начин. А самите притеснители се наслаждавали на жарко пламтящия огън от горящите живи вярващи: И ги възненавидеха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния… Сурата започва с клетвена формула: Кълна се в небето със съзвездия и в обещания Ден, и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал! Да изчезнат хората, изкопали ямата…Тук в текста на сурата се свързват в едно цяло небето с грандиозното струпване на звездите, обещания Ден с неговите велики и потресаващи събития, огромните маси свидетели на този Ден и тези събития, които имат място в него. И всичко това се свързва органично с конкретната случка и небесната мъст към тези тирани, които дръзнали да извършат такова престъпление. След това с лаконични щрихи се обрисува трагичната картина, която без каквито и да е излишества и подробности вселява чувства и усещания на отвратителност към ужасното събитие с указание за величието на вероучението, което се е оказало над човешкото безумие, колкото и силно то да е било Побеждавайки огъня и самия живот, това вероучение достига апогея, който прави чест на човека в продължение на всички поколения. И ето, наред с тази възвишеност, невинност и чистота на вярващите се показва отвратителността на гнусното действие, преизпълнено с произвол, зло и низост: За огъня, пълнен с гориво! Когато седяха около нея и на [всичко] онова, което вършеха с правоверните, бяха свидетели. В последвалите след това редица кратки последователни коментарии се подчертава величието на всичко онова, което е свързано с призива, религиозните догми и норми на мирогледа, основан върху вярата. При това се указва на царството на Всевишният Аллах над небесата и земята, върху това, че Всевишният Аллах е Свидетел на всичко, което се случва в небесата и на земята, и че Той присъства на всичко това: Аллах, Всемогъщия, Всеславния, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е Свидетел! Тук се дава указание за наказанието в Джехеннема и наказанието на горящите пламъци, което очаква долните и подли тирани, а така също има намек за блаженството на Дженнета…Това е велика награда и триумф, които очакват правоверните, отдали своето предпочитание на религиозното си кредо пред земния живот, издигнали се над буйстващия огън и горящите пламъци: За онези, които изгаряха правоверните мъже и жени, а после не се разкаяха, за тях е мъчението на Джехеннем и за тях е мъчението на горящите пламъци. За онези, които вярват и вършат праведни дела, за тях са Градините, сред които реки текат. Това е големият триумф! Отбелязва се огромната мощ и могъщото сграбчване на Всевишният Аллах, Който създава изначално и размножава: Сграбчването на твоя Повелител е могъщо! Наистина, Той създава изначално и пресъздава…В това се заключава истината, пряко свързана с живота, която е била унищожена в този акт на насилие, оставяйки след себе си далечното проникващо сияние. После следват някои атрибути на Всевишният Аллах , всеки от които е преизпълнен с особено значение. Той е Опрощаващия, Любящия, т.е. Опрощаващият на онези, които се разкайват след извършените грехове, колкото и тежки да са те. Той също така е Любящият по отношение на Своите раби, които Го предпочитат и избират Него в сравнение с каквото и да било друго. И тук любовта е изцелителния балсам за подобни рани! Властелинът на Трона, Предостойния, Извършващия всичко онова, което пожелае!...Тези атрибути дават представа за абсолютното господство, за абсолютното могъщество и за абсолютната воля, т.е. всички те имат непосредствено отношение към описваното събитие, придавайки му сияещо-лъчист и далеко разпространяващ се ореол. Нататък следва кратко указание за историческите прецеденти, когато наказанието на Всевишният Аллах е постигало тираните, до зъби въоръжени: Стигна ли до теб разказът за войските, за Фираун и за самудяните? По своя характер и последствия това са били две отличаващи се истории, те обаче, както и събитието при ямата, са оставили след себе си ярък ореол. В заключението на сурата се възвещава съдбата на неверниците и се съобщава, че те ще бъдат обкръжени от Всевишният Аллах, без дори и да почувстват това: Неверниците считат това за лъжа. Но Аллах ги обгражда в гръб. След това се провъзгласява истинността на Свещеният Коран, нерушимостта на неговите основи и съхранението: Да, това е славен Коран,[ съхраняван ]в Лаухи Мехфуз. Това внушава усещането, че всичко възвестено от Свещеният Коран, е решаваща и последна истина, а също така окончателно ръководство за действие по всички дела. Такава е обширната палитра от смислови щрихи, отразяващи сиянието, излъчвано от тази сура, и нейното обширно пространство, което се явява встъпление към подробно разглеждане на всички смислови оттенъци и нюанси.
Кълна се в небето със съзвездия и в обещания Ден, и в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал! И така, преди разказа за събитията свързани с ямата, сурата започва с дадената клетва в небето, украсено със съзвездието на зодиака. Тук могат да се имат предвид самите звезди, притежаващи огромна маса, като че ли това са величествени небесни кули, т.е. издигнати звездни замъци. Всевишният Аллах е казал: И небето изградихме с [Нашата] сила, и наистина, неизмерно много още можем!/51:47/Всевишният Аллах още е казал: Вие ли сте по- трудни за сътворяване или небето?/79:27/ Съзвездията на зодиака могат да означават също така и орбити, по които се движат тези небесни тела, т. предназначените за тях маршрути в космоса, които те не изменят. Указанието за това внушава идеята за грандиозност, т.е. именно това е този смислов оттенък, който е необходим в дадения контекст: И в обещания Ден…т.е. това е денят на Решението относно всички земни събития и сведения за земната равносметка по повод на всичко, което се е случило в продължение на човешкия живот. Това е отреденият Ден, за чието идване е съобщил Всевишният Аллах. Той е обещал в този Ден да проведе всеобхватно разчистване на сметките и да определи на всеки според полагащото му се въздеяние. До настъпването на този Ден Всевишният Аллах е предоставил отсрочка на всички враждуващи и съдещи се. Това ще бъде Велик Ден, към който са устремени всички твари на Всевишният Аллах, и те очакват този Ден, за да видят по какъв начин всичко това ще се случи: Кълна се в свидетел, и в това, което той е засвидетелствал!... В този предстоящ Ден ще бъдат показани абсолютно всички дела, и всички твари на Всевишният Аллах ще застанат пред Съда на Всевишният. Всички дела ще станат явни, и всички ще станат свидетели, узнавайки за всичко. Всички дела ще станат явни, и вече нищо няма да бъде скрито от техните очи и сърца… Ще се съберат небесата със съзвездията, ще настъпи обещаният Ден, и ще застанат свидетел и онова, в което той е свидетелствал. Всички тези епитети предават оттенък на важност, величествена тържественост, концентрираност и грандиозност в контекста на сурата, и именно в такава атмосфера започва разказа за събития при ямата. С това се внушава впечатление на обширност и универсалност на сферата, в чиито рамки се разказва за това събитие, истинността за което ще бъде претеглена в този Ден, и за случилото се ще бъде поискано пълно разчистване на сметките. И тази сфера е много по-голяма, отколкото цялото пространство на земята, и тя много повече превъзхожда продължителността на земния живот, който е ограничен в своя срок… * * *
И ето създаването на такава обстановка и разкриването на безкрайното пространство, с лаконични щрихи се разказва за самото събитие: Да изчезнат хората, изкопали ямата… За огъня, пълнен с гориво! Когато седяха около нея и на [всичко] онова, което вършеха с правоверните, бяха свидетели. И ги възненавидеха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния…Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е Свидетел! Повествованието за събитието започва с провъзгласяване за мястото на хората изкопали ямата: Да изчезнат хората, изкопали ямата…Това слово свидетелства за гняв, гневът на Всевишният Аллах за такова действие и върху онези, които са го извършили. С това се подчертава също така и чудовищността на греха, предизвикал гнева на Снизходителният, Неговата мъст и заплаха да приключи с тези, които са извършили това престъпление. Нататък следва пояснение относно това, какво представлява самата яма: Ямата… За огъня, пълнен с гориво…ямата – това представлява ров изкопан в земята, който е бил изрит от хората, след което те запалили в ямата огън, докато той не обхванал цялата яма. Нататък в текста вместо словото “яма” е използван епитета “огън”, за да се даде нагледна представа за жаркия и бушуващ пламтящ огън с голямо количество гориво. И така, нека да изчезнат хората, изкопали ямата, които напълно са заслужили тази мъст и този гняв, отчитайки положението, в което те се намират, извършвайки този смъртен грях и тежко престъпление: Когато седяха около нея и на [всичко] онова, което вършеха с правоверните, бяха свидетели…Даденият израз демонстрира положението и вида на тези хора, когато те са разпалвали огъня, хвърляйки в него вярващите мъже и вярващите жени и след това са насядали около огъня, съвсем близко с това чудовищно мъчение, наблюдавайки мъките на изтезаваните, и след това, как жарките пламъци жадно поглъща телата на невинните жертви. Създава се впечатление за това, че тези мъчители се стараят специално да запазят в паметта на своите чувства това чудовищно и гнусно зрелище! Във вярващите не е имало никаква вина или дълг спрямо мъчителите: И ги възненавидеха само защото вярваха в Аллах, Всемогъщия, Всеславния…Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах на всяко нещо е Свидетел! Цялото им престъпление се е състояло в това, че са вярвали в Аллах Всемогъщия, Който е Свидетел на всяко нещо. Наистина, Той е Достоен за поклонение и за вяра, и Той е Единствения, на Който принадлежи властта над небесата и земята. той е Свидетел на всяко нещо, и Неговата воля е тясно свързана с Неговото присъствие навсякъде. Следователно, Той е бил Свидетел на всичко онова, което се е случило с вярващите и онова, което са извършили хората изкопали ямата. И този смислов щрих успокоява сърцата на вярващите и носи заплаха за надменните злодеи, тъй като Всевишният Аллах е бил Свидетел. И достатъчно е Аллах за Свидетел! Разказът за това събитие завършва с посочените кратки айети. Които вселяват в сърцето заряд на ненавист към това отвратително престъпление и неговите изпълнители. Те подтикват към размисъл за онова, което стои зад това събитие и неговото значение пред Всевишният Аллах, тъй като то е предизвикало Неговия гняв и мъст. Изобщо не бива да се смята, че делото се ограничава само с това, тъй като зад разпитването и разчистването на сметките с Всевишният Аллах се крие нещо много по-голямо. Наред с това завършеният разказ преизпълва сърцето с благоговение, издигнало се над човешкото безумие, тъй като това е благоговение на вярата. Религиозното убеждение във вярата е удържало победа над земния живот, проявило се е пълното отстраняване от телесните примки и окови на земното привличане. Вярващите са имали възможност да спасят своя живот, заплащайки за това с поражение към вярата си, но колко те самите са изгубили в земния живот до настъпването на вечния живот? Колко е изгубило цялото човечество? Колко са изгубили те лишавайки от жизненост дълбокия смисъл на всичко това, същността на което се състои в аскетизма на живот без вероучение, в отвратителния живот без свобода, а така също в нейния разпад и разложение, когато тираните вземат властта над човешките души след като овладеят техните тела! Наистина, вярващите са постигнали това във висша степен благороден смисъл и най-дълбоко значение, както и същността му. На тях им се е отдало да осъзнаят това, когато са били още живи на този свят, когато жарките пламъци са ги обхванали, и телата им са изгаряли в този огън. Този благороден смисъл, очистен от огъня е удържал победата! След това те ще имат разчистване на сметките си със своя Повелител, така както ще има разчистване на сметките с палачите-деспоти. И в по-нататъшното повествование се говори за това.
* * * За онези, които изгаряха правоверните мъже и жени, а после не се разкаяха, за тях е мъчението на Джехеннем и за тях е мъчението на горящите пламъци. За онези, които вярват и вършат праведни дела, за тях са Градините, сред които реки текат. Това е големият триумф! Това, което се е случило на земята и в земния живот, съвсем не се явява завършек на събитието и край на всичко. Продължението ще има своето място вече там и полагащото се възмездие за извършеното ще постави всичко по своите места. Ще бъде прието решение относно това, което се е случило между вярващите и тираните, и това е предопределено и решено с абсолютна точност. Такава е истината, както за това казва Всевишният Аллах: За онези, които изгаряха правоверните мъже и жени…- продължават да упорстват в своето заблуждение, без да съжаляват за извършеното: А после не се разкаяха, за тях е мъчението на Джехеннем, и за тях е мъчението на горящите пламъци. В текста се говори за “горящи пламъци”, което пояснява наказанието в Джехеннема. В текста, обаче, буквално и направо се говори за “горящи пламъци”, за да се съпоставят те с огъня, разпален в ямата, и да съответства логически на това. Но с какво се отличава едното изгаряне от другото? Дали се различават по силата на огъня, или пък по продължителността му? Изгарянето в земния живот става посредством огън, разпален от хората, а изгарянето в бъдещия живот ще се осъществи в огън, който е разпален от Твореца! Изгарянето в земния живот е мигновено и завършва бързо. Изгарянето в бъдещия живот продължава цяла вечност според земните мерки, а неговата продължителност е известна само и единствено на Всевишният Аллах! Ако се сравни земното изгаряне, което е било угодно на Всевишният Аллах за вярващите в името и възтържествуването на високия и хуманен идеал, преизпълнено с дълбок смисъл, с пламъците на Джехеннема в бъдещия живот поради гнева на Всевишният Аллах, то намираме колко позорно и унизително е второто! Благосклонността и милостта на Всевишният Аллах към тези, които са повярвали и извършвали добри дела, се въплъщават в Дженнета: За онези, които вярват и вършат праведни дела, за тях са Градините, сред които реки текат...И в това е истинското спасение, за което е казано:Това е големият триумф! Триумфът означава спасение и успех. Спасение от наказанието в бъдещия живот само по себе си вече е успех, така че какво остава да кажем за градините, сред които текат реки? С такъв финал се възстановява истинския ред и всичко си идва по местата, и в такъв край е истинското решение на ситуацията. Работата е там, че случилото се на земята е било само една част или страна въпроса, който още не е получил своето решение. Именно такава е истината, която поставя този първи коментар относно описаното събитие, за да се закрепи тази истина твърдо в сърцата на неголемия брой правоверни в Мекка, а така също в сърцата на всяка група правоверни, подложени на сплетни и насилие в продължение на векове. А коментариите продължават да следват и нататък…
Даденият фрагмент от текста демонстрира връзката между този, към когото е обърнато изказването, т.е. пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, и Този, Който говори – Аллах, Велик е Той и Могъщ! Всевишният Аллах му казва: Сграбчването на твоя Повелител е могъщо!... Твоят Повелител, божественото господство на Който ти признаваш, и Той е твоята надеждна упора, и на Чиято помощ ти се уповаваш. Такава връзка има своята ценност в тази обстановка, когато безсрамните нечестивци са захванали вярващите! Наистина, Той създава изначално и пресъздава…т.е. начало и повторно създаване. Дори ако глобалният смисъл на това означава първичното творение и последното творение, тъй като както първото, така и второто постоянно и непрекъснато се случват във всеки момент на нощта или деня. Постоянно нещо започва и възниква, както и се възстановява онова, което вече е остаряло и умряло. Цялата вселена се намира в процес на непрекъснато обновление и остаряване. И в условията на този всеобхватен и непрекъснат процес на възникване и възраждане, трагедията при ямата и нейните явни резултати са представени в същността си като дело на преходен частен въпрос. По трезва оценка това е начало на възраждането, или пък е възраждане на началото в този извечен и непрекъснат кръговрат… Той е Опрощаващия, Любящия… Що се отнася до опрощаването на греховете, то е свързано с предишните слова на Всевишният Аллах: И после не се разкаяха… Опрощението на греховете и опрощаването на Всевишният Аллах са милост и обилна благодат, безгранична и безпределна. Това е разтворена врата, която не се затваря пред лицето на завръщащия се и разкайващия се, колкото и да е страшен извършеният грях и огромно да е неговото непослушание. Що се отнася до любовта, то тя е свързана с позицията на правоверните, които пред всичко на света предпочитат своя Повелител, и представлява приветливо и благородно дружелюбие. Когато Всевишният Аллах извисява на почетен уровен Своите раби, които са предпочели пред всичко останало Него и са Го възлюбили, то перото остава безсилно да опише това високо положение без милостта на Аллах за това. Степента на дружбата…дружбата между Повелителят и раба, степента на любов на Всевишният Аллах към Неговите приближени и възлюбени…Какво представлява този преходен живот, който те са пожертвали? Какво представлява тази скоротечна мъка, която им е било писано да изпитат? И какво изобщо означава всичко това в сравнение само с една капка от такава сладостна любов? Какво струва всичко това в сравнение дори само с един знак на това разположение и дружелюбие на Всевишният Аллах? Наистина, робите на земята, слугите на някой си отделен човек с готовност ще се хвърлят посрещайки своята гибел буквално от една поощрителна дума, излязла от устните на техния владелец и дори само след един мимолетен благосклонен поглед. А нали и самия той е един слуга, и те са слуги – какво тогава да се каже за слугите на Всевишният Аллах, които Всемогъщият е ощастливил със Своето благородно и възвишено дружелюбие - Аллах е Властелинът на Трона, Предостойния …Властелинът на Честа, Всевишният, Покровителят, Великодушният? Нима живота не е станал неважен, болката – незначителна, а наказанието – леко? Нищожно е станало всичко скъпо и ценно в името на спечелването дори само на един знак на благосклонност, който, може би ще окаже Любящият Господар, Властелинът на Престола, Предостойния… Каталог: 2008 2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие 2008 -> Що е наркотик? 2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети 2008 -> Съобщение за членовете на еп 2008 -> Tinctura Valerianae 2008 -> Насочени проверк 2008 -> Betaloc Zoc 2008 -> Движи се и победи есен 2008 2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание Изтегляне 2.87 Mb. Сподели с приятели:
|