В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния! За какво се питат един друг? За Великата вест


Извършващия всичко онова, което пожелае!



страница8/13
Дата02.07.2017
Размер2.87 Mb.
#24871
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

Извършващия всичко онова, което пожелае!...Това е постоянно действащ и многократно претворяващ се в живота атрибут на Всевишният Аллах…Извършващ всичко онова, което е Нему угодно – притежавайки абсолютна воля. Той избира това, което Му е угодно, извършва онова, което Той поиска, избирайки това. То е постоянно и ще продължи вечно. Такъв е един от Неговите атрибути, хвала на Аллах!

Ако Аллах пожелае, правоверните ще удържат победа на земята по силата на мъдро решение, угодно Нему. Друг път ако Аллах пожелае, вярата ще победи сплетните и раздорите, и телата ще напуснат този тленен свят по силата на мъдро решение Нему угодно. Друг път ако Той пожелае, земята ще бъде превзета от жестоки тирани, и понякога Всевишният Аллах им дава отсрочка до настъпването на обещания Ден по силата на Неговата мъдрост, която се осъществява ту тук, ту там в съответствие с предначертаното от Него предопределение…

Това е едната страна на тези действия, които са Нему угодни, което съответства на събитието, за което ставаше дума, а така също съответства на последвалото го предание за Фираун и самудяните. Зад всички събития, зад целия живот и цялата вселена стои безгранична и необятна воля, която твори абсолютно всичко в това битие.

И така, Той върши всичко, което си пожелае и е Нему угодно... И ето образец на такова творение, което е угодно на Неговата воля:



Стигна ли до теб разказът за войските, за Фираун и за самудяните? В това има указание за две дълги предания, вече известни на онези, към които е обърнат текста, тъй като напомнянето за тях често се среща в Свещеният Коран. Думата “войските” се използва, за да се подчертае силата и боеготовността на тези войници: Стигна ли до теб разказът за войските? И как твоят Повелител е постъпил с тях, съгласно това, както Той пожелае?

Тези две сказания се различават между себе си по своя характер и своя резултат…Що се отнася до сказанието за Фирауна, то Всевишният Аллах го е погубил заедно с неговата войска, дарявайки с това спасение на исраилевите синове. Той им е помогнал в някакъв период от време да победят на земята, за да изпълни чрез тях част от Неговото предопределение и Неговата божествена воля. А що се отнася до сказанието за самудяните, то Всевишният Аллах е погубил този народ напълно, с изключение на Салих алейхисселям, и няколко човека заедно с него, така че след това у тях не е останал нито управник, нито сили. По такъв начин това е било само спасение от нечестив и греховен народ.

Това са тези два примера на действия, обусловени от божественото изразяване на волята и насоченост на божественото желание. Те представляват две от формите на призива към Всевишният Аллах и вероятните възможности, наред с третия вариант за изход, който е имал място в събитието при ямата. Всичките тези възможни варианти Свещеният Коран показва на вярващото малцинство в Мекка, а така също за всяко поколение правоверни.

 

* * *



В заключение на сурата следват два силни и решителни такта, всеки от които съдържа в себе си постановлението на Всевишният Аллах, решаващо слово и окончателен вердикт:

Неверниците считат това за лъжа. Но Аллах ги обгражда в гръб.

Същността на истинското положение на неверниците, отричащи истината, се състои в това, че по всяко време: Но Аллах ги обгражда в гръб. Те не се досещат, че Всевишният Аллах със Своята мощ и знание изцяло ги обгражда, а те са най-слабите и жалки мишлета, оказали се в центъра на ужасния ураган!

Да, това е славен Коран,[ съхраняван ]в Лаухи Мехфуз…

И преславен, и възвишен, и свещен и древен…А нима има нещо по-достойно, по-възвишено и по-древно, от словото на Всевишният Аллах? И то се намира в Лаухи Мехфуз, чиято природа и характер не са ни известни, тъй като това се отнася към областта на съкровеното познание, което е известно само и единствено на Всевишният Аллах. За нашето възприятие са достъпни само смисловите оттенъци и отблясъци, а така също и духовното внушение, оставащо в сърцата. Този Свещеният Коран е охраняван, пазен и несъкрушим, тъй като словото на Всевишният Аллах е истина от последна инстанция, касаеща абсолютно всички дела и въпроси. Всички думи изчезват, но това е свято, охранявано и пазено вечно.

И така, Свещеният Коран е казал своето последно слово относно събитието при ямата и тази истина, която стои зад него…И това е окончателното слово…

 

* * *



 
(86)

Тефсир на сура ат-Тарик

Меканска. Съдържа 17 знамения



В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 1. Кълна се в небето и във Вечерницата!



2. А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? ­

3. Звездата с пронизваща светлина.

4. Над всяка душа има надзорник.

5. И да погледне човекът от какво бе сътворен!

6. Бе сътворен от изтласкваща се течност,

7. която излиза измежду гръбнака и ребрата.

8. Способен е Той да го върне ­

9. в Деня, когато ще бъдат изпитани тайните

10. и не ще има той нито сила, нито избавител.

11. Кълна се в небето, проливащо дъжд,

12. и в земята, която се разпуква,за да проникне растението

13. че това е слово-разграничение (на истината от лъжата).

14. А не е шега.

15. Те замислят с умисъл коварни хитрини.

16. Аз противопоставям на техните коварни хитрини Своя замисъл.

17. И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!

 

В предговора към този джуз бе казано, че тези сури представляват сменящи се и последователни начини, въздействащи върху чувствените възприятия. Тези силни, резки и възвишени методи, а така също и резките викове са обърнати към тези, които са изпаднали в дълбок сън…В едно темпо и с едно предупреждение тези методи и викове, непрекъснато редуващи се въздействат върху възприятието на човека. “Събудете се! Опомнете се! Раздвижете се! Прогледнете! Огледайте се около вас в края на краищата! Замислете се! Разсъждавайте с ума си! Има Аллах! Всичко е устроено според разпоредбите на Всевишният Аллах! Има предопределение! Има изпитание! Има неизбежно следствие! Има равносметка и възмездие за извършеното! Има сурово наказание и велико блаженство!”



Тази сура представлява ярък образец на указаните по-горе особености. В нейното темпо присъства рязкост, съответстваща по вид на описаните сцени, присъства своеобразен музикален ритъм, звучни епитети и лексически обороти, а така също и съобщение за смисъла по пътя на внушението.

Сред картините живо описващи сурата, следва да се отбележат: Вечерницата – звездата с пронизваща светлина; изтласкващата се течност; проливането на дъжда; разпукването на земята, за да поникне растението.



Към идеите и значенията, съдържащи се в сурата, се отнасят следното – надзор над всяка душа: Над всяка душа има надзорник... Отрицанието относно това, че човека в деня Къямет: Не ще има той нито сила, нито избавител... Най-строга сериозност: Че това е слово-разграничение (на истината от лъжата). А не е шега…

Заплахата, съдържаща се в сурата, носи аналогичен характер: Те замислят с умисъл коварни хитрини. Аз противопоставям на техните коварни хитрини Своя замисъл. И дай отсрочка на неверниците, отсрочи ги за кратко!

Тази сура, фактически обхваща тематиката, която бе указана във встъпителната част на този джуз: “Събудете се! Опомнете се! Раздвижете се! Прогледнете! Огледайте се около вас в края на краищата! Замислете се! Разсъждавайте с ума си! Има Аллах! Всичко е устроено според разпоредбите на Всевишният Аллах! Има предопределение! Има изпитание! Има неизбежно следствие! Има равносметка и възмездие за извършеното! Има сурово наказание и велико блаженство!”

Картините, описващи вселената, и обективните факти, съдържащи се в сурата, се намират в абсолютно съгласувано и отчетливо хармонично съчетание, което става ясно при разглеждането на сурата в нейното прекрасно коранично изложение…

 

 

* * *



 

 

Кълна се в небето и във Вечерницата! А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? ­ Звездата с пронизваща светлина. Над всяка душа има надзорник.



Тази част от сурата съдържа описание на едно от явленията във вселената, а така също и една от истините на вярата. Тази част започва с клетва в небето и вечерницата, след което следва въпрос, характерен за стилистичната изразителност на Свещеният Коран: А откъде да знаеш ти какво е Вечерницата? Все едно, че при това се подразбира наличие на нещо извън рамките на обичайното възприятие и знание. Нататък следва разяснение и уточнение на формата и вида: Това е Звездата с пронизваща светлина. Това е тази звезда, която пронизва тъмнината със своите ярки и силни лъчи. Даденото описание дава характеристика само на външния вид на звездата, Всевишният Аллах без да се дава в текста определение или разяснение относно същността на самата звезда като материален обект. Впрочем, от такова обяснение няма и необходимост. Обобщението тук играе по-важна роля, вместо смисъла: Има небе и звезди по небето, техните светлини пронизват тъмнината, прониквайки през това покривало, обгръщащо всички предмети и неща. Подобно указание подготвя съзнанието за възприемането на другите факти и картини, които ще бъдат изложени по нататък в сурата…

Клетвата в небето в съчетание със звездите, сияещи с пронизващ блясък, се състои в това, че над всяка душа има надзирател съгласно повелята на Всевишният Аллах: Над всяка душа има надзорник… Такава езикова форма на изразяване свидетелства за категоричността при утвърждаването, т.е. няма нито една душа, над която да не съществува блюстител и надзорник, който следи за нея, води отчет и я наблюдава. Надзирателят е упълномощен за това по указание на Всевишният Аллах и осъществява контрол над душата, тъй като тя представлява склад на тайни и мисли, на която са предписани дела и възмездие за извършеното.

Следователно, там няма никаква анархия и безпорядък! И на хората съвсем не им е предоставено просто така да си живеят на земята без стража, те не са оставени без надзорник в техните домове и бърлоги, не им е дадена свобода да правят каквото си поискат без надзор. Абсолютно всичко се отчита веднага, по най-изчерпателен начин, а предстоящата равносметка се основава на това искрено и точно отчитане.

Текстът дава на човек застрашително внушение по такъв начин, че душата усеща невъзможността да се намира в празно пространство. Дори когато човек смята, че той се намира насаме със себе си и никой не го следи, то все пак там присъства невидим надзирател, който наблюдава всичко, колкото и усамотен да е човек. Когато душата се скрива от всеки взор и е уверена, че нито един нощен гост не нарушава нейната самота, то и в такъв случай обезателно ще присъства надзорник, сваля всеки саван и прониква във всичко спотайвано подобно на това, както ослепително сияещата звезда раздира покривалото на нощния мрак. И така, само една превъзходна работа на Всевишният Аллах хармонично се съгласува и съчетава в душите и хоризонтите.

 

* * *



След този фрагмент, в който душата на човека се свързва с вселената, следва нов, утвърждаващ истината на предопределението и божественото устройство от Всевишният Аллах, защото потвърждение за това се явява клетвата в небето и вечерницата. За тази божествена истина свидетелства изначалното възникване на човека. И това създава осъзнаването, че човекът не е подхвърлен напразно и не е оставен безцелно загубен:

И да погледне човекът от какво бе сътворен! Бе сътворен от изтласкваща се течност, която излиза измежду гръбнака и ребрата.

Нека човекът поразмисли над това, от какво е бил създаден и какъв е станал в последствие…Той е бил сътворен от изтласкваща се течност, която излиза измежду гръбнака и ребрата. Той е бил сътворен от тази течност, излизаща от гръбнака на мъжа и ребрата на жената, която образува смес (имат се предвид горните ребра от гръдната клетка на жената). По-рано това е било тайна, известна само на Всевишният Аллах, за която на хората не е било известно нищо, докато не настъпила втората половина на XX век. И чак тогава съвременната наука се оказала в състояние да разгадае този секрет и да узнае истината, използвайки своята методика. Станало е известно, че гръбнакът на мъжа изработва мъжка течност, а горите ребра от гръдната клетка на жената изработва женската течност. Когато тези две течности се слеят в едно цяло на съответното място, то протича процеса на възникване на човека!

Огромна е дистанция между зачатието и изходния резултат…между сливането на течностите, излизащи от гръбнака и ребрата, и мислещия, разумен и оформен човек, имащ сложно организирана структура на система от органи, нерви, мозък и психика…И тази изливаща се течност преодолява огромната дистанция, докато не се превърне в човек, притежаващ дар слово, което внушава идеята за съществуването на ръка с извънчовешки характер, която пуска това нещо безформено, безструктурно, безволево и безсилно по дългия, поразителния и величествения път така, че в края на този път да се получи дадения резултат със задължителното наличие у всеки човек на свой надзорник по заповед на Всевишният Аллах. И този надзорник се грижи за даденият изначален съсирек, който няма форма и разум, воля и сила, в продължение на този дълъг и поразителен път, преизпълнен с такова количество удивителни и чудновати неща и явления, което многократно превъзхожда броя на чудесата, които човек среща през своя живот, започвайки от неговото раждане и завършвайки с неговата смърт!



И ето само една оплодена клетка, почти невидима с микроскоп, тъй като една порция семенна течност съдържа милиони сперматозоиди, - и ето такова създание, което не притежава форма, разум, сила и воля, сформирано вътре в матката, веднага започва да търси хранителни вещества, защото попечителската ръка го е дарила със свойството да поглъща храна. В резултат на това участъка от стената на матката около закрепената оплодена клетка се превръща в най-малката локвичка течна кръв, приготвена в качеството си на храна! И когато се пригоди храната на оплодената клетка, тя веднага пристъпва към следващия процес – процеса на непрекъснатото деление, в резултат на което се образуват нови клетки…При това именно такова примитивно създание, нямащо нито форма, нито разум, нито сила, нито воля, оказва се знае, какво прави и какво иска, тъй като попечителската ръка го осигурява с необходимото наставление или програма, необходимото знание, способност и воля, по силата на което това създание знае нужния път! То е програмирано така, че да специализира новите клетки така, че всяка група от тези нови клетки да се заеме с формирането на строго определен елемент от това велико съоръжение – конструкцията на човешкия организъм. Една от групата клетки формира скелета, друга започва усилено да създава мускулната система, трета – нервната система, четвъртата – лимфната система, и така става с всеки елемент от основната конструкция, от които се състои тялото на човека и неговия организъм! Всичко обаче не е толкова просто, защото съществуват и много по-тънки специализации. Работата е там, че всяка кост, всеки мускул и всеки нерв се различават един от друг, тъй като човешкото тяло по своята конструкция е изключително сложно в производството, поразително по своя състав и се отличава в многообразието на функциите. Всяка от групите клетки, отговаряща за формирането на някоя от конструкциите или елемент на дадено съоръжение, се обучава да разпознава частните специализации в рамките на всяка система. При това всяка от подгрупите клетки изпълняват своята определена работа на своя участък в рамките на едното велико съоръжение! Нещо повече, всяка от малките клетки върши именно своето дело при това напълно съзнателно, знаейки, къде да се движи и какво се изисква от нея! И в този огромен и заплетен лабиринт нито една от клетките не греши по своя път. Клетките, отговарящи за сформирането на очите, знаят, че очите трябва да бъдат разположени на лицето, и в никакъв случай на корема, краката или ръцете, въпреки, че всяко от изброените места подхожда за разполагане върху него на очи. Ако първата от клетките, отговаряща за формирането на очите, вземе и се закрепи за един от тези органи, то очите тогава биха се образували именно там! Обаче, именно самата клетка, започвайки своето първоначално движение, се отправя не някъде другаде, освен в мястото, което е предназначено за очите в този толкова сложен апарат, какъвто е човешкият организъм. Тук се пита: Кой е казал на клетката, че този апарат се нуждае от това, че очите да се намират именно на това място, и на никое друго? Това е Всевишният Аллах! Наистина, именно Всевишният Аллах се явява Върховният Пазител, Който се грижи за клетката, направлява я, наставлява я по правия път в лабиринта, където няма друг наставник, освен Аллах!

Всички тези клетки, както поотделно, така и заедно, действат в сферата, която се определя за тях от специална група намираща се вътре в самата клетка единици, които се наричат единици на наследствеността или гени. Гените, влизащи в състава на хромозомите, осъществяват контрол за запазване на видовете принадлежност и предават наследствените свойства от поколение на поколение. Клетката на очите, която се дели и размножава, за да се образува окото, се старае да запази в процеса на своята работа определената форма на окото и ред други специфични качества, позволяващи да се сформира именно човешко око, а не око на някое животно. От гледна точка на наследствеността, човешкото око също така запазва определена форма и цял ред особености. При това не се допуска ни най-малкото отклонение от набелязаната схема в конструкцията на окото от гледна точка на неговата форма или други особености. Тогава кой е този, който е надарил клетката с такъв потенциал и способности? Кой я е научил на това? Та това нали е една примитивна клетка, която не притежава нито разум, нито съзнание, нито воля, нито сила? Това е Всевишният Аллах! Наистина, Всевишният Аллах я е научил на това, което самия човек не е в състояние да конструира, дори ако му бъде поръчано да създаде око или само част от него, докато в същото време само една или няколко примитивни клетки извършват цялата тази гигантска работа!

Зад този лаконичен фрагмент относно някои етапи на дългия и поразителен път – от изливащата се течност до човека притежаващ дар слово – стои неизчислимо множество от чудеса относно свойствата на различни системи и органи, които ние тук да разгледаме просто не сме в състояние. Всичко това свидетелства за предопределението на Всевишният Аллах и устройството на всичко, а така също и за наличието на осъществяваща опеката, направляваща и определяща ръка. Това също така потвърждава първата истина, закрепена с клетвата в небето и вечерницата, и също така води към втората истина – истината за възраждането в бъдещия живот, в което не са вярвали езичниците, към които за първи път е била обърната тази сура.

 

* * *



Способен е Той да го върне ­ в Деня, когато ще бъдат изпитани тайните и не ще има той нито сила, нито избавител.

Наистина, Всевишният Аллах е Този, Който го е изградил и е бил негов Попечител, и именно Той може отново към живота след смъртта и към обновление след овехтяване. Първото изграждане на човека свидетелства за могъществото на Всевишният Аллах, за Неговото предопределение и устройство на всичко. Това първо изключително тънко, сложно и мъдро изграждане, изцяло ще пропадне напразно, ако нататък няма възраждане с цел проверка на всички тайни на основание на които би се заслужила праведна награда: …в Деня, когато ще бъдат изпитани тайните… През този Ден всичко потайно и съкровено, всички далеко скрити секрети и тайни ще бъдат изявени и проверени. Те ще станат явни и очевидни подобно на това, както звездата със своя сияен блясък разсейва непрогледния мрак, и невидимият Попечител прониква в душата, изцяло обвита в тайни! Точно така ще бъдат разкрити всички тайни в този Ден, когато човек ще бъде лишен от всякаква сила и всякакъв помощник: …и не ще има той нито сила, нито избавител. Човек сам по себе си ще бъде лишен от всякаква сила, и няма да има никакъв помощник отвън. Разкриването на всичко спотайвано с лишаването от каквато и да било сила още повече ще засили суровостта на обстановката, което оказва върху възприятието дълбоко и впечатляващо въздействие, когато протича прехода от космоса и душата към изграждането на човека и неговия поразителен път до самия му край, когато от него ще бъдат снети завесите и ще бъде разкрита всяка тайна, а човека ще бъде лишен от всякаква сила и всякакъв помощник…

 

* * *



Може би, частица съмнение или известно недоверие ще остане в душата относно това, че то задължително същества, след това обаче настъпва убедеността, че това слово се явява решаващо, и се установява връзката между това слово и картините от космоса подобно на това, както то е направено в началото на сурата:

Кълна се в небето, проливащо дъжд, и в земята, която се разпуква, за да проникне растението, че това е слово-разграничение (на истината от лъжата). А не е шега.

Периодичното валене на дъжда от облаците, разпукването на земята, за да проникнат растенията представляват две картини от проявата на живот в една от неговите форми. Това е живота на растенията и тяхното първично възникване: водата пада от небето, а растенията прорастват от земята, което с нещо напомня за изтласкващата се течност, която излиза от сулб - гръбнака на мъжа и тераиб ребрата на жената, а така също и ембриона, който израства в мрака на матката. Животът и в единия и в другия случай си е живот, явлението и в единия и в другия случай си е явление, а движение и в единия и в другия случай си е движение. Това е твърдо установен ред, а така също и фина и майсторска работа, която свидетелства за Този, Който е сътворил всичко това. При това никой не е в състояние да се уподоби с Него нито в същността на изделието, нито по неговата външна форма!

Това явление е много сходно с вечерницата, която сияе с ослепителен блясък, разсейва всякакви завеси и покривала на тъмнината, а така също разкрива всички тайни и секрети на хората- това фактически е една работа, указваща Този, Който е сторил това!

Всевишният Аллах се заклева в тези две създания и явления: небето, от което периодично се излива дъжд, и земята, която се разпуква, за да проникнат растенията… По този начин картината на тези две явления и тяхната впечатляваща сила, наред със звучните и изразителни епитети, правят дълбока впечатление за сила, суровост, проникновение, проницателност и решителна твърдост. Всевишният Аллах се заклева, че това е слово, в което се излага решението относно възраждането и изпитанието с разкриването на тайните, - както и целия Коран, - се явява решаващо и окончателно слово, слагащо точка след всяко друго слово, във всеки спор, съмнение или недоверие. Това е окончателно слово, след което не може да има друго. За това свидетелстват небето, от което периодично се излива дъжд, и земята, която се разпуква, за да проникнат растенията!

 

* * *



И ето под сянката на това решаващо слово за възраждането и изпитанието за разкриването на тайните, повествованието се обръща към пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, към него и неговите сподвижници – правоверното малцинство в Мекка, страдащи от коварните интриги на езичниците и техните заговори против призива и вярващите в него. Езичниците са излезли извън кожата си, за да вършат всевъзможни сплетни, интриги и коварни замисли против правоверните, плетейки всякакви интриги, преграждайки им пътя и изобретявайки всевъзможни способи против тях. В такива условия словото на Всевишният Аллах се обръща към пратеникът салляллаху алейхи ве селлем, с поддръжка и утешение, с намалено значение на интригите и ролята на злите сплетници, тъй като това ще продължава до известно време. Изходът от борбата – се намира в Неговите ръце и е под Негово ръководство, хвала на Аллах! Затова нека пратеникът и правоверните бъдат непоколебими и спокойни:




Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница