В името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния! За какво се питат един друг? За Великата вест

О, не! Кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се, Кълна се в нощта когато се здрачава, Кълна се в утрото, когато се развиделява. Това наистина, е слово на благороден пратеник имащ сила, утвърден при Властелина на Могъщия Трон. Който е дълбоко уважаван, ползващ се с доверие. И не е луд вашият събрат( Мухаммед). Той го видя на светлия небосклон. И ( вести) от съкровеното той не укрива. И това не е слово на прокуден шейтан. Къде отивате тогава? Това действително е поучение за световете - за всеки от вас, който желае да е на правия път. Но вие може да пожелавате само онова, което желае Аллах, Повелителят на световете.

Планетите, които изчезват, движат се право, след това се скриват. Изчезването на планетите означава, че те се връщат в своята космическа орбита, движат се направо, след това се скриват. Подобно образно изразяване дава на планетите свойството на живот с елегантност, подобно като живота на антилопите. Те се движат, изчезват, скриват се в своите убежища, след това наново се появяват от друга страна. Усеща се реалния пулс на живота в резултат на използването на такъв изящен и тънък стилистичен изказ по отношение на тези планети. Човек е проникнат с подсъзнателното усещане от красотата за движението на тези планети, тяхното изчезване и поява. Тази красота се усеща в самия процес на това, как те се скриват и възникват наново, изчезват и се завръщат. Усещането за красота се създава също така и благодарение на прекрасното звучене на съответните лексически средства.

Кълна се в нощта когато се здрачава… т.е. когато настъпи тъмнината. Такова усещане дава и самото използване на думата “здрачава”. В своето изискано звучене тази дума, състояща се от няколко срички, вдъхва живот в тази нощ, предавайки на нощния мрак видимостта на ръце или краката, които в реалност отсъстват! Това е поразително внушение и забележителен избор на изразни средства.

Същото може да се каже и за словата: Кълна се в утрото, когато се развиделява… което е още по-жизнено и впечатляващо. Утрото диша подобно на живо същество, и неговото дихание дава светлина, живот и движение, с което е преизпълнено всяко живо същество. Аз почти съм уверен, че в арабския език, при цялото богатство на неговите стилистически изразителни средства, отсъства аналогичен по изразителност епитет, отнасящ се за утринното време. Зарята се вижда толкова отчетливо, че сърцето почти физически усеща нейното трепетно дихание! След това следва дадения израз, описващ тази истина, която усеща разтвореното сърце.

Всеки човек, който чувства изразителната и образна красота на тези айети, осъзнава, че словата на Всевишният Аллах: О, не! Кълна се в залязващите планети, движещи се, скриващи се, Кълна се в нощта когато се здрачава, Кълна се в утрото, когато се развиделява… - представлява проникновено изразително богатство, освен тези космически истини, за които се говори тук. Това забележително по своето изящество стилистическо богатство представлява ценен принос в общочовешката класика в различните чувства, позволяващи на човечеството с всички чувства да възприеме космическите събития, за които става дума.

 

* * *

Текстът на сурата пламенно разказва за тези космически картини, правейки ги жизнени и вселявайки в душата на човека техния дух посредством използването на живите и прекрасни изразни средства на езика, за да може душата на човека да проникне в тайните на величествените картини и да осъзнае могъществото, стоящо зад всичко това. Сурата разказва за истинността на вярата, към която се призовава човешката душа, утвърждавайки след това тази истина в най-подходящия момент за нейното споменаване и възприятие:

Това наистина, е слово на благороден пратеник имащ сила, утвърден при Властелина на Могъщия Трон. Който е дълбоко уважаван, ползващ се с доверие. Наистина, Свещеният Коран и описанието на Сетния ден е слово на благороден пратеник, т.е. на Джебраил, който е бил негов носител и възвестител. То е станало негово слово, тъй като той го е съобщавал.

Споменава се качеството на този пратеник, който е бил избран за носенето и съобщаването на това слово… “благороден” пред неговия Повелител. Именно самият негов Повелител казва: “имащ сила”, - което позволява да се направи извода за необходимостта от силата, за да се носи това слово, утвърден при Властелина на Могъщия Трон, т.е. при своето положение и място, но пред кого? Пред Всевишният и Височайш Властелин на Трона: Който е дълбоко уважаван, т.е. там във висшите сфери, и ползващ се с доверие, относно пренасянето на словото и неговото възвестяване.

Всички тези качества като цяло внушават мисълта за благородство, величие и възвишеност на това слово, а така също и за загрижеността на Всевишният Аллах, отделяна от него за човека, т.е. Всевишният Аллах специално е подбрал благородния пратеник, за да може той да донесе на човека тази мисия и да предаде божественото откровение на избрания измежду хората пророк. Подобна загриженост докарва до объркване това живо същество, което абсолютно нищо не струва спрямо мащабите на царството и властта на Всевишният Аллах, ако ли Самият Аллах – Велик е Той и Всемогъщ! – не е отдал своето предпочитание към него, оказвайки му висока почит!

* * *

Такива са чертите на пратеникът, който е бил носител на словата и негов изпълнител. Що се отнася до пратеникът, който конкретно е донесъл до вас това слово, то той е вашият събрат, който вие много добре познавате от дълго време. Тогава защо, когато той е дошъл при вас с пълно право за това, казвате за него това, което казвате, допускайки най-различни изказвания по негов адрес?! Та нали той е ваш събрат, който вие не можете да игнорирате. И той е достоен за доверие, когато с увереност ви разказва за съкровеното:

И не е луд вашият събрат( Мухаммед). Той го видя на светлия небосклон. И ( вести) от съкровеното той не укрива. И това не е слово на прокуден шейтан. Къде отивате тогава? Това действително е поучение за световете…

И ето те казали за благородният пратеник, който прекрасно познават, знаят неговото благоразумие, правдивост, честност и надеждност, те казали, че той е безумец, и шейтан му е внушил това, което той говори. Както се съобщава в преданията, някои хора казали това заради вреда, сплитайки всякакви зли интриги против него и против неговия призив. Други пък казали същото по негов адрес, бидейки в недоумение и изумени от чутото, тъй като в това не е имало нищо привично и познато за хората. това напълно е съответствало на техните убеждения относно това, че на всеки поет шейтана внушава някакви небивали слова, и че на всеки служител на култа шейтана подсказва нещо съкровено и далечно, и че шейтан влиза в някои хора и изказва странни слова от техните усти! С това те са оставили настрана единственият верен аргумент, същността на който се състои в това, че наистина всичко това е божествено откровение, низпослано от Повелителят на всички светове.

В тази си част сурата от Свещеният Коран разказва на хората за потресаващата красота на вселената и жизнеността на нейните прекрасни картини, което вселява в техните сърца увереност, че Свещеният Коран произлиза от същата съзидателна мощ, която е сътворила цялата тази изключителна красота. Свещеният Коран е дошъл, за да разкаже на хората относно качествата на пратеника, който е бил негов носител, и за пратеника, който им го е възвестил. Този пратеник е техен събрат и е бил добре известен на своите съотечественици, а не безумец. Това е този, който с очите си е видял благородния пратеник Джебраил на толкова ясния и отчетлив небосклон, че това е било съвършено очевидно. И той салляллаху алейхи ве селлем, е бил абсолютно уверен в истинността на съкровеното, в което няма място за никакви подозрения относно разказаното от него. Това, което те са знаели за пратеника, е било относно неговата правдивост и твърда убеденост. И това не е слово на прокуден шейтан, тъй като шейтаните не наставляват в правия път. И той ги пита осъдително: Къде отивате тогава? Къде отивате в своите съждения и думи? Или къде отивате в своя път, всячески отклонявайки се от истината, въпреки че тя ще застане на вашия път, където и да се намирате!

Това действително е поучение за световете…т.е. напомняне на хората за истинската същност на тяхното битие и съществувание, за истината на тяхното сътворяване и обкръжаващата ги вселена… Световете, означава глобалният характер на призива от първия етап на неговото възникване. Както свидетелстват този и други меккански текстове, ислямския призив в Мекка е бил блокиран и подложен на гонения.

* * *

Що се отнася до това впечатляващо, убедително и точно разяснение, то им напомня, че да се тръгне по пътя на истинското наставление е леко за онзи, който го желае, и следователно, само те самите носят отговорност за себе си. И Всевишният Аллах им дарил тази опростеност в избора на пътя:

За всеки от вас, който желае да е на правия път.

Това означава: да се върви право по пътя на истинското наставление на Всевишният Аллах, по пътя, водещ към Него, след такова изчерпателно разяснение, което напълно снема всички съмнения, открива цялата неправда и отблъсква всеки контра довод. Това наставлява здравото сърце на истинския път, а онзи, който не застанал на правия път, то той лично отговаря за собственото си отклонение, защото е имал възможност да върви в правия път. Доказателствата за истинността на пътя и вдъхновяващата сила на вярата са толкова мощни, дълбоки и имащи тежест в душите и перспективите, че да се отклониш от това въздействие може само с преднамерено усилие. И това е особено сложно, когато хората чуват наставлението на истинския път с посредничеството на впечатляващия, вдъхновяващ и пробуждащ метод на Свещеният Коран. Да се отклониш от пътя на Всевишният Аллах след това е в състояние само онзи, който сам желае да се отклони, без каквото и да е причина или оправдание!

 

* * *

Когато на хората е съдено да бъдат напътени в правия път, и правия път е лек за тях, то в текста на сурата се утвърждава велика истина, стояща зад техните желания и воля. Тази истина се състои в това, че всяка действаща воля и подбуждащи стремежи представляват в същността си волята на Всевишният Аллах …

Но вие може да пожелавате само онова, което желае Аллах, Повелителят на световете.

Това е казано, за да не си въобразяват, че тяхната воля съществува отделно от величайшото волеизявление, към което се връща всяко дело. От това следва, че дарената на хората свобода на избора и лекотата за приемане на истинното наставление също така зависят от волеизявлението на Всевишният Аллах, което господства над всяко нещо, което е било и ще бъде!

Тези благородни айети на Свещеният Коран , които следват след споменаването за волята на живите твари, са призвани да коригират вяро въображението на хората и неговата вторичност по отношение на великата истина. Тази истина се заключава в това, че абсолютно всичко в това битие произтича от волеизявлението на Всевишният Аллах . Дарената от Всевишният Аллах на хората способност да правят своя избор, се явява една от страните на Неговото волеизявление, както и всяко друго предопределение и устройство. То е подобно на това, как Всевишният Аллах позволява на меляикетата абсолютно подчинение в това, което на тях им се заповядва и им дарява мощ, необходима им, за да изпълнят поръчаните им задания. По този начин, това също така е една от страните на волеизявлението на Всевишният Аллах, както и дарената на хората възможност за избор на един от двата пътя след тяхното обучение и разяснение.

Съвършено необходимо е, тази истина да се утвърди в представите на правоверните. Те са длъжни да осъзнаят, че има Истина само по себе си, за да прибягнат към волеизявлението на Всевишният Аллах, търсейки в него помощ и успех. Хората зависят от волеизявлението на Всевишният Аллах във всичко, което те получават, или пък търсят по своя път!

 

* * *

 

19^[1] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука” на проф. Абдел Раззак Нуфал.

20^[2] Откъс от книгата “Науката зове към вярата”

21^[3] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука”

22^[4] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука”

 

23^[5] Откъс от книгата “Аллах и съвременната наука”

 

24^[6] Откъс от книгата “Науката зове към вярата”

25^[1] Днешните земи на Сирия, Палестина и Ливан

26^[1] Този хадис е сведен от Бухари, Муслим, ат-Тирмизи и ан-Нисаи.

27^[2] За това е разказал имам Ахмед, позовавайки се на разказа от Айша, предаден с думите на Абдуллах Ибн аз-Зубейр. Съгласно мнението на Муслим, този хадис е “сахих”.

28^[1] Превод на проф. Махмуд Салих ал-Фалаки, излязла под заглавието “Науката призовава към вярата”

29^[2] За еволюцията на ембриона виж сура “Ат-Тарик”

30^[3] Виж глава “Художествената хармония” в книгата “Ат-Тасфиру ал-фанни фи ал-Коран”- “Художествеността на Корана”

31^[4] Този хадис за Айша е изведен от Бухари и Муслим.

32^[1] Виж раздел “Художествената хармония” в книгата “Художествеността на Корана”

33^[1] Виж раздел “Художествената хармония” в книгата “Художествеността на Корана”

 

Каталог: 2008
2008 -> В. Б. І. Историческо предисловие
2008 -> Що е наркотик?
2008 -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети
2008 -> Съобщение за членовете на еп
2008 -> Tinctura Valerianae
2008 -> Насочени проверк
2008 -> Betaloc Zoc
2008 -> Движи се и победи есен 2008
2008 -> Решения на задачите за подготовка за състезание