В седма точка е разработен оперативен план за гасене на пожар в обекта

1. АНОТАЦИЯ

В настоящия дипломен проект е направена оценка на пожарната и взривна безопасност с прогнозиране на развитието и последиците от разхерметизиране на оборудването на газостанцията за зареждане на автомобилни и туристически бутилки “ Шелф газ “ ООД – Русе – гр. Попово в следната последователност:

Във втора точка е направен кратък обзор на авариите с втечнени горими газове в света и на авариите с пропан – бутан възникнали в България за последните пет години; отбелязани са основните закономерности при протичането на тези процеси; дадено е описание на технологичното оборудване; електрическата и заземителна инсталация на газостанцията за зареждане на автомобилни и туристически бутилки “ Шелф газ “ ООД – Русе – гр. Попово.

В трета точка е описан технологичния процес при зареждане на резервоара, при зареждане на потребителите, описани са архитектурните особености на обекта.

В четвърта точка са описани физико – химичните и пожаро опасните свойства на пропан-бутана; анализирана е пожарната и взривна опасност на резервоара за пропан-бутан и свързващите го тръбопроводи; посочени са вероятните причини за разхерметизиране на технологичното оборудване и вероятните източници на запалване; анализирано е изпълнението на нормативните изисквания за пожарна и взривна безопасност.

В пета точка е направена прогноза на зоната на загазоване при локално и пълно разхерметизиране на резервоара за пропан-бутан.

В шеста точка е направена прогноза за разрушенията при пълно разхерметизиране на резервоара.

В седма точка е разработен оперативен план за гасене на пожар в обекта.

В осма точка са посочени основните изводи и предложения.

ІІ. УВОД

В последните години се наблюдава по-нарастващо потребление на газообразните горива в промишлеността и бита. Газообразните горива имат редица предимства в сравнение с твърдите и течните горива. Някои от по-съществените им предимства са следните:

• 
  процесът на пълното им изгаряне се осъществява лесно, в която и да е част на горивната камера, без за това да е необходим излишък от кислород;
  
• 
  при горенето им не се отделя дим;
  
• 
  липсват остатъчни продукти;
  
• 
  транспортират се лесно по газопроводи;
  
• 
  позволяват автоматизирано управление на изгарянето.
  

• 
  с въздуха образуват взривоопасни смеси;
  
• 
  в по-големи количества и продължително въздействие имат токсично действие.
  

Тъй като пропан-бутанът е около два пъти по-тежък от въздуха при нарушаване правилата за правилното му съхранение и повреди в технологичното оборудване, той заема най-ниските части на прилежащия терен и при поява на източник за запалване се взривява, като причинява разрушения на строителните конструкции и елементи и свързаните с това големи материални щети и жертви.

Като потвърждение на гореизложеното са и следните примери [8]:

През месец декември 1991 год. на територията на фирма “КНА” – Виперфюрд , Германия е станал сложен пожар. Горял е комплекса от здания с размери 115 х 33 m., в които са се намирали производствени, административни и жилищни комплекси. Успоредно и наред с тях е имало складови помещения, в които се е съхранявала готовата продукция. Между сградите са се намирали четири кули по 75 m³ запълнени с гранулиран полиетилен. На територията на фирмата е имало още 1100 тона полиетилен, повече от 20 бутилки с пропан, около 500 kg. багрила, други газове и разтворители. В потушаването на пожара са взели участие 408 човека (302 пожарникари, 58 санитари, 12 полицая и други). Причината за пожара е късо сьединение в електрическата мрежа. Нанесени са щети за 16 000 000 марки.

През 1993 год. в Англия е възникнал пожар. При пристигането на противопожарното подразделение на мястото на пожара в сеновал се е оказало, че в близост до него е разположен резервоар с обем 4 m³ втечнен пропан. Над резервоара е горял факел с височина 4,5 m. Независимо от отчаените опити на пожарникарите да охладят стените на резервоара, той се е взривил. Парчета от конструкцията му са изхвърлени на повече от 200 m, при което са били ранени смъртоносно четирима пожарникари. Още трима пожарникари и няколко работника от фирмата са получили силни изгаряния и травми. В хода на незавършеното все още разследване на обстоятелствата на инцидента е установено, че резервоарът е бил разположен на недопостимо съгласно деистващите норми разтояние до сеновала. На сабственика многократно са правени противопожарни разпореждания. Освен това отдела по пожарна безопасност е провеждал цикъл от занятия по правилата за пожарна безопасност, късаещо устройството и експлоатацията на оборудване работещо със сгъстени газове под налягане с месното население.

Пожар в тухларски завод в гр. Велс – Австрия. На 17.05.1994 год. Пожарът е възникнал през ноща. Горяло е основното здание на завода, на тереторията на което са се намирали цистерни с 30000 литра дизелово гориво и 2000 литра масла. Независимо от това, че цистерната с дизелово гориво се е разрушила и от ния е изхвърлен облак сажди с диаметър 20 m ,цистерната не се е възпламенила. Намиращите е на близо 3 бутилки с ацитилен и 1 бутилка пропан не са се взривили. Те са били повредени и изтичащия от тях газ е горял под формата на факел. Причината за пожара не е била установена. Причинени са загуби за над 100 000 000 шилинга.

На 06.05.1995 год. в ЖП гара Шварцах, Залцбург – Австрия дерайлирала цистерна с бутан. Цистерната се е повредила и от нея започнал теч на газ. За ликвидиране на последствията от аварията пристигнали: 81 пожарникаря с 14 ППА, представители на червения кръст, полиция и спасители. След два часа работата по аварията била завършена. Месната пожарна е останала на мястото на пожара още пет часа.

Анализирайки изброените случаи на авария с пропан-бутан може да се направи извода, че невнимателно и необмислено боравене със съоръженията и съдовете, работещи с него, може да доведе до тежки последици с материални загуби и жертви.

При производствени аварии, пожари и взривове в света загиват 5000 човека/год., пострадват 250 000 човека/год.

В настоящия дипломен проект е предоставена информация за анализа на възникналите инциденти от два различни литературни източника:

Според [9] анализът на около 200 пробни инцидента показват, че само при 4% от тях изпусналите горими газове или пари са се разсеяли в атмосферата и не се е стигнало до тяхното възпламеняване. В останалите случаи са имали място следните начини на протичане на авариите [9]:

• 
  детонационно изгаряне на образувалата се газо - или паро–въздушна смес – в около 35 % от случаите;
  
• 
  детонационно изгаряне с последващ пожар – в 30% от случаите;
  
• 
  пожар без детонационно изгаряне – в 35% от случаите.
  

Анализът показва, че при разгледаните над 200 случаи на аварии, в атмосферата са изхвърлени над 30 вида вещества, но детонационно горене се е наблюдавало само при въглеводороди, съдържащи от 2 до 6 атома въглерод в молекулата си, като преобладават вещества с 3 и 4 атома.

• 
  разхерметизиране поради корозия;
  
• 
  следствие повишаване на налягането в тях над допустимото;
  

• 
  поради излизане на химическите реакции извън контрол.
  

• 
  продължително изтичане през отвор под високо налягане;
  
• 
  бързо изхвърляне на газа през скъсан тръбопровод;
  
• 
  изпарение от разлети повърхности.
  

1. 
   При изтичане на горими газове и лесно изпаряващи се течности, горенето на образувалите се облаци в 65 % от случаите преминава под формата на взрив, като при 30 % взривът е бил последван от пожар.
   
2. 
   Практически всички случаи на детонационно изгаряне са станали с въглеводороди, съдържащи от 2 до 6 въглеродни атома в молекулата си.
   
3. 
   При всички анализирани случаи възпламеняването на облака е ставало на разстояние по-малко от 1000m от мястото на аварията, като при 85% от тях това е ставало не по-късно от 15min след началото на аварията.
   
4. 
   Само в 34% от случаите взривовете не са вземали човешки жертви.
   
5. 
   От цялото количество изхвърлено горимо вещество почти 50% се намират в границите на възпламеняване. Изключение правят случаите на разливане и изпарение на течности и втечнени газове, при които около 75% от горимите вещества се оказват в зоната с концентрация, по-ниска от С_ДГВ.
   
6. 
   При скорости на вятъра над 6 m/s не са констатирани случаи на детонационно изгаряне на образувалите се смеси.
   
7. 
   Съществени разрушения в конструкциите на сградите и технологичните съоръжения са наблюдавани при налягане на фронта на ударната вълна над 10 kPa.
   

• 
  в редица от съобщенията липсва необходимата точна информация за инцидентите, което не позволява да се направят точни изводи и заключения;
  
• 
  повечето фирми поради търговски, конюнктурни и други съображения предпочитат да не се разпространява информация за станалите в техните предприятия крупни аварии;
  
• 
  в бившите социалистически страни до 1989 год. тази информация практически не се е разглъсявала.
  

В световен мащаб са направени множество анализи на станали пожари, взривове и аварии. За съжаление повечето от тях са или твърде общи, или анализират само определен клон от промишлеността, или се занимават само с един от аспектите на инцидентите ( например загубите от тях ). Така например някои изследователи разглеждат взривовете в заводите за въглеводороди въобще, а други анализират пожарите само в химическата промишленост. Смесването на данните от аварии с много вещества имащи различни свойства и намиращи се при различни условия, води до най-общи изводи и заключения и не позволява детайлизиране на резултатите.

Поради горните причини в този анализ е направено детайлизирано изследване в зависимост от веществото, което участва в аварията, т.е. всички случаи на инциденти са разделени на групи в зависимост от вида на изтичащия втечнен газ. Освен това всички случаи са разделени на две големи групи в зависимост от горимоста на газа поради коренно различните опасности, които представляват горимите и не горимите газове.

За целите на изследването е събрана информация от 138 литературни източника за 170 случая на крупни инциденти, свързани с изтичане на втечнени газове при тяхното съхранение или трансформиране.

Смеси въглеводороди С2 –С5 - 91 инцидента ( 53,6% )

Амоняк - 26 инцидента (15,3% )

Хлор - 22 инцидента (12,9% )

Разпределението на инцидентите в зависимост от мястото на възникване е дадено в таблица 2.

От таблицата се вижда, че близо 2/3 от инцидентите са възникнали в складове за втечнени газове. Останалите се разпределят сравнително равномерно в тръбопроводния, ЖП и автотранспорт. Ограничения брой инциденти във водния транспорт се дължи на малкия относителен дял на този вид превози.

Разпрeледеление на загиналите, пострадалите и евакуираните в зависимост от мястото на възникване на инцидента е показано в таблица 3.

Таблица 3

(544 загинали, 4248 ранени и 350 000 евакуирани ) поради факта, че тези цифри са изключително големи и биха повлияли съществено върху изводите за останалите инциденти.

Въпреки че относителния дял на инцидентите в складовете и тръбопроводния транспорт е твърде голям ( 78,2% ), загиналите, пострадалите и евакуираните са сравнително малко. Това очевидно се дължи на отдалеченоста на тези обекти от населените места ( с изключение на пожара в Мексико ),а също така и на малкия обслужващ персонал.

Обратна картина се наблюдава при ЖП и автомобилния транспорт на втечнените газове. Броят на инцидентите при тях е сравнително малък – 18,8%, но броят на загиналите е 48,7%, на пострадалите – 53,7% и на евакуираните – 85,3%. С други думи при инциденти в складове индексът на загиване на хора е 0,653, а при ЖП и автомобилния транспорт 2,590.

Начините на изгаряне на горимите втечнени газове след изтичането им са дадени в таблица 4.

Таблица 4

Начин на изгаряне на горимия втечнен газ	Брой	%
Без възпламеняване на горимата смес	20	16,7
Детонационно изгаряне	39	32,5
Дефлаграционно изгаряне	19	15,8
Горене тип “Огнено кълбо”	22	18,3
Детонация + Огнено кълбо	9	7,5
Дефлаграция + Огнено кълбо	11	9,2
ВСИЧКО:	120	100,0
Общо за детонационно изгаряне	48	40,0
Общо за дефлаграционно изгаряне	30	25,0
Общо за тип “Огнено кълбо”	42	35,0

Ако непосредствено след изтичането си ( преди да се е смесил с въздуха ) втечнения газ е бил възпламенен, наблюдава се т. нар. горене тип “огнено кълбо”.Това е станало в 18,3% от случаите, главно при ЖП и автомобилни катастрофи на цистерни с втечнени газове.

Ако количеството на втечнения газ е сравнително малко и концентрацията му не е близо до стехиометричната, горенето е протичало под формата на дефлаграция – 15,9% от инцидентите.

В 32,5% горенето е протичало под формата на детонация, което безпорно е най-тежкия вариант.

В някой от случаите след детонационното и дефлаграционното изгаряне на газовъздушните смеси е възникнало горене тип огнено кълбо – съответно 7,5 и 9,2%. Това са случаи, при които херметични съдове с втечнени газове сравнително дълго са били подложени на топлинното действие на възникналите пожари. Втечнените газове в тях са повишили значително температурата и налягането си, разрушили са съдовете и са изгорели под формата на огнено кълбо.

От долната част на таблица 4 се вижда, че най често втечнените газове са изгаряли под формата на детонация – 40%. При всички случаи това са били въглеводороди с брой на въглеводородните атоми от два до пет.

Анализът на данните показва, че детонационно горене е наблюдавано по – често при изтичане на изобутилен и бутадиен, 75% за пропилена, 60% за етилена и т.н., докато за наситените въглеводороди този процент е значително по – малък. Например за пропан – бутановите смеси той е 32,4%. Това очевидно се дължи не само на реакционната способност на ненаситените въглеводороди, но и на по – голямата скорост на нарастване налягането на взрива на техните смеси с въздуха. Казаното още веднъж подчертава необходимостта от допълнително изследване на този показател на пожарната опасност на горимите втечнени газове и на вероятната му връзка с детонационната им способност.

Горене тип огнено кълбо е наблюдавано общо в 35% от случаите, а дефлаграция в 25%.

Практически във всички случаи след тези явления са възникнали големи и сложни пожари. При детонационното горене те се дължат на предизвиканите от ударната вълна разрушения и попадането в зоната на горене на допълнителни количества горими вещества.

След дефлаграционното горене се наблюдава стационарно горене на разлетия втечнен газ и разхерметизиране на съдовете и тръбопроводите, останали в зоната на горене или намиращи се в непосредствена близост до нея.

Две са основните причини за разхерметизиране на системите с втечнени газове. На първо място е разхерметизиране на свързаните със съдовете тръбопроводи, гъвкави шлангове и арматура. Най – голям е делът на инцидентите по тази причина при горимите втечнени газове. Разхерметизирането на корпуса на резервоарите поради повишено налягане е най – често срещаната причина при съхраняване на амоняк и хлор. При амоняка това се дължи на излизане от строя на системите за втечняване на амоняка и подаване на амоняк с повишена температура. При съдовете с хлор основната причина за разхерметизиране е подаването в тях на вещества, реагиращи с хлора – глвно въглеводороди. Такива случаи са регистрирани и при съхранението на пропан-бутан.

Направеният анализ на 170 случая на крупни инциденти с изтичане на втечнени газове позволява да се направят следните изводи [2]:

1. 
   Основната част от инцидентите са станали с пропан, бутан и смеси от въглеводороди с брой на въглеродните атоми от два до пет, както и амоняк и хлор. Делът на останалите втечнени газове в общия брой на инцидентите е незначителен.
   
2. 
   Най – много инциденти са възникнали в складовете за втечнени газове, но повишена опасност за живота и здравето на хората съществува при ЖП и автомобилните превози на втечнени газове.
   
3. 
   В 83,3% от случаите на изтичане на горими втечнени газове е последвало възпламеняване на образувалите се газовъздушни смеси, като разпределението на съпътстващите явления е следното:
   

• 
  детонационно горене – 40%
  
• 
  горене тип “огнено кълбо” – 35%
  
• 
  дефлаграционно горене – 25%
  

4. 
   Детонационно изгаряне на смесите от горими втечнени газове и въздух е възможно само, ако втечнените газове са въглеводороди с брой на въглеродните атоми до пет.
   
5. 
   Основните причини за изтичане на втечнени газове в околната среда са разхерметизирането на самите резервоари, главно поради повишено налягане. Това налага специално внимание и допълнително изследване на защитата на резервоарите и тръбопроводите с втечнени газове в екстремални условия.
   

Анализът е направен въз основа на “Справка за произшествията с газ пропан-бутан”, предоставена от Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”- МВР. След обработката на справката в дипломния проект е обобщена следната информация:

Възникналите пожари и аварии с газ пропан-бутан в България са общо 502. От тях пожари и аварии са възникнали в:

• 
  газови уреди - 423 (84,2%);
  
• 
  автомобилни газови уредби - 65 (13%);
  
• 
  туристически бутилки - 14 (2,8%);
  

• 
  мъже - 55 (70,5%)
  
• 
  жени - 23 (29,5%)
  

1. 
   При мъжете най-голям процент на пострадали има при трудоспособните (69%). На второ място са пенсионерите (25,5%) и на трето място са децата и младежите (5,5%)
   
2. 
   При жените най-голям процент на пострадали има при пенсионерите (25,5%). На второ място са трудоспособните жени (43,5%) и на последно място са децата и момичетата.
   

Пожарите и авариите с газ пропан-бутан в България според причината за възникването им са дадени в таблица 6.

№	Причина	Брой	%
1	Техническа неизправност на бутилките	295	58,8
2	Неправилно ползване на нагревателни уреди	103	20,5
3	Небрежност при боравене с открит огън	45	9
4	Неправилно ползване на отоплителни уреди	21	4,2
5	Други	15	2,9
6	Самозапалване	8	1,6
7	Огневи работи	5	1
8	Неустановени	4	0,8
9	Късо съединение	3	0,6
10	Детска игра	3	0,6

Произшествията с пропан-бутан в България според мястото на възникване са дадени в таблица 7.

От таблица 7 се вижда, че местата на възникване на пожари и аварии с пропан-бутан в България са твърде разнообразни. Най-голям брой произшествия са възникнали в жилищните сгради, което може да се обесни с интензивното навлизане на газовите уреди в бита. На второ място са произшествията в автомобили с АГУ. За съжаление липсва информация как точно и къде са станали тези произшествия ( на път, в гаражи, в газозарядни станции и т.н. ). Голям брой пожари и аварии са станали в ресторанти, кафенета, барове и магазини. Те са свързани с употребата на газови уреди за техните търговски нужди.

В работилниците и заводските цехове пропан-бутана се е използвал за технологични нужди. Трябва да се отбележи наличието на произшествия в туристичиски каравани, който са резултат от използването на туристически бутилки с пропан-бутан в тях. В селскостопанските сгради произшествията са възникнали предимно при съхраняването на бутилки с пропан-бутан, както и на използването на газта за осветление и отопление.

Обектът на настоящата дипломна работа е газостанция за зареждане на моторни превозни средства с АГУ и запълване на туристически бутилки с течен пропан-бутан, разположена в югоизточната част на град Попово на изход за град Търговище. За осъществяване на технологичния цикъл тя се състои от следните елементи: резервоар, помпа за течен пропан-бутан, газоколонка за зареждане на моторни превозни средства с АГУ, везна за запълване на туристически бутилки и административна ( оператевна ) сграда.

Съхраняването на пропан-бутана става в един хоризонтален цилиндричен резорвоар с обем 25 m³ производство на “Химмаш” град Хасково. Той е монтиран нодземно, приравнено към подземно. Разположен е върху фундамент, чиято кота е по-ниска от котата на близко разположените съоражения и инсталации. Около резервоара е монтирана стоманобетонна подпорна стена на разтояние 1m от него. Стените и са широки 0,3m, а височината и е на 0,3m над резервоара. На 0,2m над резервоара е положен насип. Максималното запълване на резервоара за пропан-бутан е 85% от обема му. Количеството на пропан-бутана, което може да се съхранява в резервоара е 11454 кg. Той е нивелиран с наклон 0,5% към щуцера за изпразване. За да се предпази от корозия резервоарът е грундиран двукратно и боядисан. Издържа на налягане 1,6 МРа. За осигоряване на удобно обслужване и подръжка на резервоара и монтираната към него арматура е изградена метална стълба. Не се допуска използването на подвижна стълба за обслужване на резервоара и арматурата. Към резервоара е монтирана необходимата арматура. Той е съоражен с нивопоказател, манометър ( 0 до 2,5 МРа ), възвратни клапани, предпазни клапани ( 1,55 МРа ), не замръзващи дренажни клапани, спирателни вентили ( кранове ). Манометъра е монтиран в горната част на резервоара с помоща на трипътен кран. На резервоара са монтирани два предпазни клапана изхвърлящ тип ( 1,55 МРа ), посредством специален трипътен кран, инсталиран преди клапаните, осигоряващ последователно изключване на всеки от двата клапана. Газът от предпазните клапани се отвежда в атмасферата чрез свещ, на която е монтирана спирателна арматура, като са спазвани изискванията на БДС 1392 – 77год. ”Техника на безопасност. Съдове работещи под налягане. Тръбопроводи към предпазните устройства. Технически изисквания”. Резервоара и металните конструкции към него са заземени.

Помпената станция е изградена в близост до резервоара за пропан-бутан. Подът е не горим и е покрит с искронеобразуваща замаска. Помпената станция е оградена с мрежа и е покрита с навес от не горим материал. За подаване на втечнения газ от резервоара до газозарядната колонка и пункта за зареждане на туристически бутилки е монтирана центробежна помпа “ СЕНY-3605/7“(Холандия). Тя има мощност 3,6 КW и производителност ( дебит ) 50 l/min. Ако използваната за зареждане на резервоара автоцистерна няма помпа за разтоварване, то в такъв случай разтоварването ще става с помоща на тази помпа. Помпата и арматурата в помпената станция са специално изпълнение за газ. Уплътнителните материали на помпата и арматурата са масло и бензиноустойчиви. Монтираната арматура включва спирателни кранове, филтри, манометри, предпазопреливни клапани и др. На всмукателните тръби на помпата е монтирана спирателна арматура, а на нагнетателните – спирателна арматура и предпазо-преливни клапани. Тъй като конструкцията на помпата позволява достигане на високо налягане, същото се ограничава в рамките на 1,2  1,4 МРа чрез преливните клапани, които отвеждат течния пропан-бутан при повишаване на налягането над 1,2  1,4 МРа обратно в резервоара. Пред помпата са монтирани филтри с продухвателни свещи, а след помпата на нагнетателния тръбопровод – продухвателни свещи, които могат да се обединят с тези на филтрите. Валът на помпата е монтиран в хоризонтално положение, като същия може да се превърта на ръка. Свързващите тръбопроводи са монтирани без създаване на вътрешни напрежения. Преди първото пускане на помпата или след продължителен престой трябва да се напълнят празните пространства на помпата с течен пропан-бутан и да се обезгази нагнетателната страна. Помпата трябва да се пуска само след като е напълнена с продукт. В противен случай при функциониране в сухо състояние има опасност от повреждане на уплътнението от плъзгащи се пръстени.

Зареждането на резервоара с течен газ пропан-бутан става посредством автоцистерна чрез антистатични маркучи, предназначени за налягане над 1,6 МРа в тръбопроводите към резервоара (60х4mm за течна и 32х3,5mm за газова фаза ). Ако автоцистерната не разполага със собствена помпа за разтоварване, зареждането на резервоара става с помпата намираща се в помпената станция.

Зареждането на моторни превозни средства с АГУ ства от една колонка доставена от фирма “Deyzi” (Чехия), която е разположена на остров. Тя има дебит: Q_max=45dm³/хв и Q_min=9 dm³/хв при Р_max=1,6МРа. До газоколонката течната фаза достига по тръбопровод 42х3,5mm, а газовата по тръбопровод 25х3mm. Колонката е окомплектована със спецеален маркуч и накраиник за зареждане.

Везната за запълване на туристически бутилки е монтирана на подходящо за целта място в района на газостанцията. Течната фаза пропан-бутан достига до нея по тръбопровод 1/2”. Тя е окомплектована с необходимата тръбопроводна арматура, газов сепаратор, брояч, маркуч и накраиници за пълнене на туристически бутилки.

За персонала обслужващ газостанцията е изпълнена административна ( оперативна ) сграда. В нея е монтиран централен шалтер за изключване на електрическата енергия на цялата станция. Административната ( оперативната ) сграда е осигорена с телефонна връзка.

В газостанцията за зареждане на автомобилни и туристически бутилки “ Шелф газ “ ООД – Русе – гр. Попово категорията на производство по пожарна опасност е “А”. Съгласно ПСТН класовете на взривоопасните зони са както следва:

• 
  резервоарен парк и помпена станция - В – Iг
  
• 
  пункт за зареждане на автомобили - В – Іг
  
• 
  пункт за зареждане на туристически бутилки – В – Іг
  

ІІА – Т2.

Осветителната инсталация е изпълнена чрез тръбна разводка с газови тръби ¾ цола и проводник 3х1,5mm². Третото жило служи за заземяване на арматурата на осветителното тяло. Включването на осветителните тела става от табло, монтирано в административното(оперативното) помещение. Газозарядната станция работи на непрекъснат режим ( денонощно ). За целта е осигорено освитление във взривозащитено изпълнение.

Двигателната инсталация се захранва чрез кабели СВБТ 3х1,5mm², положени в изкоп и технологичен канал. Електрическият двигател, задвижващ помпите, е с мощност 3,6kW, U_захр=380V, 1440об/min, взривозащитено изпълнение Ех – 84/349 IP 54.

Заземителната инсталация е изпълнена чрез общ заземителен контур, към който са свързани всички метални нетоководещи части, колони, метални фасади на клоните и металните тръбопроводи. Заземителният контур е изпълнен от поцинкована шина. Монтирана е и пета за подвижно заземяване с цел при пълнене на резервоара от автоцистерни същите да се свържат към заземителния контур.

Срещу авария на електрическите съоръжения са предвидени автоматични триполюсни и еднополюсни прекъсвачи с токова и термична защита за изключване при претоварване и късо съединение.

Мълниеотводната инсталация е част от заземителната, като съпротивлението на заземителя не трябва да превишава 4.

Водоснабдяването на газостанцията е осигурено от градската водопроводна мрежа.

Целта на настоящата дипломна работа е да се направи прогноза на зоната на загазоване при локално и пълно разхерметизиране на резервоара и прогнозиране на разрушенията при пълно разхерметизиране на резервоара за пропан-бутан.

ІІІ. Описание на технологичния процес

Газостанцията “Шелф газ“ ООД – Русе – гр. Попово осигурява зареждането на МПС и запълването на туристически бутилки с течен пропан-бутан. Принципната схема на технологичната инсталация е показана на чертеж №2. Тя се състои от резервоар с обем 25m³(поз.1 на черт.№2), който се запълва с течен пропан-бутан от автоцистерна. От резервоарът течната фаза чрез тръбопроводи се засмуква от помпа (поз.7 на черт.№2) и се подава за зареждане на МПС и за запълване на туристически бутилки. На територията на газостанцията се намира и административна сграда за обслужващия персонал. Генералният план на обекта е показан на чертеж №1.