Прогнозиране на загазоването при локално и пълно разхерметизиране на резервоара

Прогнозиране на загазоването при локално и пълно разхерметизиране на резервоара

Локалното разхерметизиране на технологичното оборудване се характеризира със сравнително постоянен във времето разход на вещество от мястото на разхерметизиране в околната среда. Изпусканите газове или пари ще се отнасят по посока и ще се образуват облаци с различна форма и концентрация. Трябва да се отбележи, че т.нар. граници на облака са относителни. В повечето случаи те са невидими за окото. За граница на облака е приета съвкупността от точки, в които концентрацията е равна на някаква опасна стойност. Размерите на облака зависят не само от вида на газа и неговото количество, но и от състоянието на атмосферата. Най-големи размери но газовите облаци се получават при състояние “инверсия”, т.е. когато температурата на въздуха близо до земната повърхност е по-ниска от температурата му в по-горните слоеве. Температурният градиент във височина при инверсия е обикновено между 1,5 и 4 К/100м. При тези условия дължината на облака може да се определи по уравненията[1]:

където:

• 
  С_(х) – концентрация на разтояние Х [m] по посока на вятъра [kg/m³];
  
• 
  _ГВ – скорост на подаване на опасното вещество в атмосферата[kg/s]
  
• 
  _{Х ,} _В – коефициенти на разсейване на газа в атмосферата съответно в хоризонтолна и вертикална посока;
  
• 
  _В – скорост на вятъра [m/s].
  

У = 0,35 . Х ( 5 )

където:

• 
  _ГВ - скорост на подаване на опасното вещество в атмосферата[kg/h];
  
• 
  С_ОП – опасна концентрация на горимото вещество [g/m³].
  

_{ГВ =} S . _ИЗТ .  ( 6 )

където:

• 
  _ГВ - скорост на подаване на опасното вещество в атмосферата[kg/s];
  
• 
  _ИЗТ – скорост на изтичане на флуида [m/s];
  
• 
  S – площ на получения при разхерметизирането отвор [m²];
  
• 
   - плътност на опасното вещество [kg/m³].
  

където:

• 
  _ИЗТ – скорост на изтичане на течноста [m/s];
  
• 
   - разходен коефициент, зависещ от формата на отвора и кинематичния коефициент на течноста;
  
• 
  g – земно ускорение, равно на 9,8 m/s²;
  
• 
  Н – хидростатичен напор [m вод. стълб].
  

където:

• 
  _Т – плътност на течноста [kg/m³];
  
• 
  h – разтояние по вертикала от мястото на изтичане до повърхноста на течноста в апарата [m];
  
• 
  Р_РАБ – работно налягане [MPa].
  

С_ДГВ= 41,5 g/m³ _В = 1 m/s

С_ГГВ = 195 g/m₃ _Т = 539 kg/m³

Състояние на атмосферата – “инверсия”

Разхерметизира се тръбопровод за течна фаза 50mm.

1. 
   Определяме площа (S) на отвора:
   

2. 
   Определяме стойноста на хидростатичния напор по уравнение ( 8 ):
   

3. 
   Определяме скороста на изтичане на пропан-бутана по уравнение( 7 ):
   

4. 
   Определяме скороста на подаване на пропан-бутана в атмосферата като използваме уравнение ( 6 ):
   

5. 
   Задаваме разтояние Х=100m, което заместваме в уравнения ( 2 ) и ( 3 ) за да получим коефициентите на разсейване на газа:
   

6. 
   Получените до тук стойности заместваме в уравнение (1) и получаваме концентрацията на пропан-бутана на разтояние Х=100m:
   

7. 
   По уравнение ( 5 ) определяме широчината на облака на разтояние Х=100m:
   

Като използваме тази последователност задаваме стойности за разтоянието Х докато намерим опасните границите на облака, който се намират между С_ГГВ и С_ДГВ. Получените резултати нанасяме в таблица 11.

От получените резултати в таблица 11 могат да си направят следните изводи:

1. 
   В резултат на разхерметизиране на тръбопровод за течен пропан-бутан 50mm ще се получи газов облак с формата на перо.
   
2. 
   С_ГГВ = 195 g/m³ на пропан-бутана в облака ще е достигната на разтояние 309m от мястото на изпускане на газа. На това разтояние широчината на облака ще е 108,15m.
   
3. 
   С_ДГВ = 41,5 g/m³ на пропан-бутана в облака ще е достигната на разтояние 715m от мястото на изпускане на газа. На това разтояние широчината на облака ще е 250,25m.
   

Зоните на газовия облак при локално разхерметизиране са изобразени на чертеж №3.

Размерите и движението на облака, както и при локалното разхерметизиране , зависи от състоянието на атмосферата и скороста и посоката на вятъра. Направените теоретични и експериментални изследвания в това отношение показват, че придвижването на газовия облак по земната повърхност може да се раздели на два стадия. При първия полученият сравнително плътен газов облак намалява височината и увеличава диаметъра си. Това се дължи на действието на гравитационните сили, който принуждават по –тежкия от въздуха газ да се разтила по земята. Заедно с това протича и вторият стадии – предвижването на облака по посока на вятъра. Скороста на това предвижване зависи от много фактори, между които и състоянието на терена. При сравнително равен терен без висока растителност скоростта на придвижване на газовия облак е преблизително равна на 80% от скоростта на вятъра. При хълмиста месност и висока растителност тази скорост значително намалява, а при наличие на гъста гора газовият облак може дори да бъде спрян.

Прогнозирането на движението на газовите облаци, получени при пълното разхерметизиране на технологичното оборудване, е доста трудно и зависи от много фактори. Известните от литературата сравнително прости уравнения дават много голяма грешка и на практика са неприложими. От друга страна, точните методи използват сложни математически модели, електронно-изчислителна техника и специални програмни продукти.
За прогнозиране на загазоването при пълно разхерметизиране на резервоара за пропан-бутан може да се използва следното уравнение:

( 10 )
където:

• 
  С_(Х,У,t) – концентрация на горимото вещество на разстояние Х и широчина У за времето t [g/m³];
  
• 
  m_ГВ – маса на горимото вещество [g];
  
• 
  t – време от началото на пълното разхерметизиране [s];
  
• 
  _В – скорост на вятъра [m/s].
  

• 
  пълно разхерметизиране на резервоара, съпроводено с изтичане на значително количество втечнен газ под налягане;
  
• 
  спонтанно изпарение на част от втечнения газ и образуване на плътен газов облак;
  
• 
  последващо изпарение на локвата охладен втечнен газ не се взема под внимание;
  
• 
  облакът се движи съ скороста и посоката на вятъра.
  

• 
  от уравнение(12) m_ИЗП = m_ГВ = 2372kg =2372000g
  
• 
  _В = 1m/s
  
• 
  С_ДГВ = 41,5 g/m³
  
• 
  след изпускането са изминали 300s и облакът се е предвижил на разтояние 300m
  

Изчислението ще извършим в следната последователност: задаваме стойност на Х=300m и по уравнения (2) и (3) определяме _Х и _В; задаваме стоиност на У=0 и заместваме в уравнение (10) за да получим концентрацията в центъра на облака; продължаваме да задаваме стойности на Х докато получим концентрация равна на С_ДГВ = 41,5 g/m³, която ни показва дължината на взривоопасния облак. Получените резултати са дадени в таблица 12.

Дължината на облака е между Х = 268,4 и Х = 337m. В тези точки концентрацията на пропан-бутана е равна на С_ДГВ = 41,5 g/m³.

Общата дължина на облака е 68,1m (от центъра на –31,1m и на +37m).

Ширината на облака при Х = 300m е 65m.

Пет минути след пълното разхермитизиране центъра на облака ще е на 300m по посока на вятъра. Той ще е с размери: - дължина 68,1m и широчина 43m.

Газовия облак получен при пълно разхерметизиране на резервоара за пропан-бутан е изобразен на чертеж №4.

4. 
   Прогнозиране на разрушенията при пълно разхерметизиране на резервоара
   

При детонация на горими смеси в неограничено пространство възникващата ударна вълна е способна да предизвика разрушението на съседни апарати, сгради, тръбопроводи и др.обекти. Това довежда до значително усложняване на обстановката и застрашава живота на намиращите се в опасна близост хора. Поради тези причини за особено опасните обекти е целесъобразно да се извършва прогнозиране на разрушенията с оглед оценяването на вероятните последици и вземането на правилни решения за тяхната защита.

Основната характеристика на ударната вълна при детонация на горими смеси в неограничено пространство е налягането на фронта на вълната. Това налягане може да се определи по следната формула[1]:

(11)

където:

• 
  - свръхналягане на фронта на ударната вълна [Mpa];
  
• 
  m_гв – маса на газа или парите в горимата смес [kg];
  
• 
  L – разтояние от епицентъра на детонацията [m].
  

При пълно разхерметизиране на апарати с горими газове като m_гв се приема:

• 
  за газове в газообразно състояние – 50% от цялото количество изтекъл газ;
  
• 
  за втечнени газове под налягане – 50% от количеството газ, определен по следното уравнение:
  

където:

• 
  m_вг - маса на втечнения газ [kg];
  
• 
  С_р –специфичен топлинен капацитет [J/kg.K];
  
• 
  Т_{раб –} работна температура [K];
  
• 
  Т_кип - температура на кипене [K];
  
• 
  r – специфична топлина на изпарение [J/kg].
  

Обектите получили първите две степени на разрушение, не подлежат на възтановяване.

За всяка степен на разрушения се определя стойността на свръхналягането на ударната вълна, при която дадената сграда би получила съответната степен на разрушение. Използват се следните уравнения:

• 
  за промишлени сгради:
  

• 
  за административни и жилищни сгради:
  

където:

• 
  Р_{ср -} свръх налягане на ударната вълна, свързано със съответната степен на разрушения [Kpa];
  
• 
  К_р – коефициент, зависещ от степента на разрушения;
  

Коефициентът К_р приема следните стойности:

Коефициентът К_хо се определя по следното уравнение:

К_хо=К_к . К_м . К_с . К_в . К_кр (15)

Отделните коефициенти в това уравнение имат следните значения и стойности:

К_к – коефициент, зависещ от структората на сградата. Приема следните стойности:

- за сгради от тухлена зидария (без стоманобетонни колони и греди)	Kk = 1,00
- за сгради със стоманобетонна носеща конструкция (колони и греди)	Kk = 2,00
- за монолитни стоманобетонни сгради:	Kk = 0,50

К_м - коефициент, зависещ от материала, от който е изградена сградата. Приема следните стойности:

К_с – коефициент, отчитащ сеизмичната устойчивост на сградата. Приема следните стойности:

К_в - коефициент, отчитащ височината на сградата. Определя се по следното уравнение:

където:

К_кр - коефициент, отчитащ наличието на мостови кранове в сградата. Определя се по следното уравнение:

К_{кр=4,65 . Q . 10}^-3 +1 (17)

където:

По този начин за всяка сграда по уравнение (13) или (14) се получават по пет стойности за Р_ср за всяка една от степените на разрушения. Тези стойности се сравняват със свръх налягането на ударната вълна, получено по уравнение (11) и се определя степента на разрушения, коятосградата получава при дадената авариина ситуация.

• 
  Работилница(магазин) – сградата е тухлена, със стоманобетонни колони и греди, едноетажна с височина до корниза 3m, разположена е на 20m от резервоара.
  
• 
  Оперативна сграда на газстанцията - сградата е тухлена, без стоманобетонни колони и греди, едноетажна с височина до корниза 3m, разположена е на 20m от резервоара.
  
• 
  Ресторант “Рибката” - сградата е тухлена, със стоманобетонни колони и греди, двуетажна с височина до корниза 6m, разположена е на 180m от резервоара.
  
• 
  Административна сграда на завод ”Възход” - сградата е тухлена, със стоманобетонни колони и греди, шестетажна с височина до корниза 20m, разположена е на 200m от резервоара.
  
• 
  Почивна станция “Бараките” – еноетажни дървени бараки с височина до корниза 3m, разположена е на 200m от резервоара.
  
• 
  Леярски цех на завод “Възход” – стоманобетонна сграда, височина до корниза 15m, има два крана с товароподемност Q₁=10т. и Q₂=5т., разположен е на 250m от резервоара.
  

1. 
   Определяме масата на изтеклия пропан-бутан (m_ПБ) по следните уравнения:
   

където:

V_ТР – обем на тръбопровода [m³];

 - плътност на течния пропан-бутан [kg/m³];

 - коефициент на запълване на апарата.

Заместваме в уравнение (18) иполучаваме:

m_ПБ = 25.539.0,85+0,06.539.0,85 =11615 kg;

2. 
   Определяме количеството на пропан-бутана преминал в газообразно
   

3. Определяме Р_Ф за нужните ни разтояния по уравнение (11), като m_ГВ=50%m_ИЗП=1186kg . Получените резултати са дадени в таблица 12:

4. Определяме свръхналягането на ударната вълна за различните

степени на разрушение по уравнения (13), (14), (15), (16) и (17):

• 
  Работилница(магазин):
  

Пълни разрушения	РСР = 157,3
Силни разрушения	РСР = 136,9
Средни разрушения	РСР = 88,1
Слаби разрушения	РСР = 56,6
Повреди	РСР = 31,5

- Оперативна сграда на газстанцията:

Пълни разрушения	РСР = 82,1
Силни разрушения	РСР = 71,4
Средни разрушения	РСР = 46
Слаби разрушения	РСР = 30
Повреди	РСР = 16,4

• 
  Ресторант “Рибката”:
  

Пълни разрушения	РСР = 64,4
Силни разрушения	РСР = 56
Средни разрушения	РСР = 36,2
Слаби разрушения	РСР = 23,2
Повреди	РСР = 12,9

• 
  Административна сграда на завод “Възход”:
  

Пълни разрушения	РСР = 55,9
Силни разрушения	РСР = 48,6
Средни разрушения	РСР = 31,3
Слаби разрушения	РСР = 20,1
Повреди	РСР = 11,2

• 
  Почивна станция “Бараките”:
  

Пълни разрушения	РСР = 54,7
Силни разрушения	РСР = 47,6
Средни разрушения	РСР = 30,7
Слаби разрушения	РСР = 19,7
Повреди	РСР = 10,9

• 
  Леярски цех на завод “Възход”:
  

Пълни разрушения	РСР = 50,5
Силни разрушения	РСР = 44
Средни разрушения	РСР = 28,3
Слаби разрушения	РСР = 18,2
Повреди	РСР = 10,1

4. 
   Съставяме тарлица 13, в която нанасяме получените до тук резултати:
   

От таблица 13 се вижда, че в резултат на детонационното изгаряне на изтеклия пропан-бутан ще бъдат напълно разрушени работилницата(магазина) и оперативната сграда. Останалите сгради ще останат невредими благодарение на своята отдаличеност от газозарядната станция. Трябва да се вземе в предвид, че автомобилите движещи се по пътя Попово – Търговище ще преминават в близост до резервоара за пропан-бутан. При евентуален взрив те ще попадат до епицентъра му, което ще доведе до застрашаването им.

Разрушенията, които ще получат близко стоящите сгради при пълно разхерметизиране на резервоара са изобразени на чертеж №5.


VІІ. Изготвяне на оператевно-технически план за гасене на обекта

ОПЕРАТИВЕН ПЛАН

за гасене на пожар в газозарядна станция

“Шелф газ”ООД - Русе - гр. Попово

1. 
   Основен път: РСПАБ, ул. Раковска, ул. Въстаническа, бул. П. Хитов,
   

2. 
   Резервен път: РСПАБ, ул. Раковска, ул. Асен Златаров, ул. Аспарух,
   

Русе – гр. Попово.

3. 
   Растояние до обекта: 3 km; време за движение 2 min.
   
4. 
   Водоснабдяване: ПХ 100 / Р = 4 atm.
   

1. 
   При зареждне на резервоара:
   

След идването на автоцистерната в газостанцията се спира зареждането и всички МПС трябва да останат или излязат извън територията и. Автоцистерната спира до пункта за разтоварване, двигателят и се изключва, осигурява се срещу самопроизволно тръгване и се заземява. Посредством специални гумирани шлангове се свързват съответните щуцери за течна и газова фаза на автоцистерната и щуцерите на тръбопроводите за течна 60х4mm и за газова фаза 32х3,5mm на пункта за разтоварване. Отваря се кранът на течната фаза на автоцистерната и крачето за обезвъздушаване на маркуча. След излизане на течната фаза кранчето за обезвъздушаване се затваря. Отваря се кранът на тръбопровода за течна фаза към резервоара, кранът на колекторният тръбопровод и кранчето за обезвъздушаване на тръбопровода. След продухването на тръбопровода кранчето се затваря и се отваря кранът за газовата фаза на автоцистерната. Разтоварването на течния пропан-бутан се извършва посредством помпата на автоцистерната. През времето на разтоварване един човек от персонала на газостанцията следи нивото на пропан-бутан в резервоара. След достигане на нивото (max 85% от обема на резервоара) помпата на автоцистерната се спира. Последователно се затварят крановете за течна и газова фаза към резервоара, крановете в пункта за разтоварване и крановете на автоцистерната. Чрез кранчета за обезвъздушаване маркучите се освобождават от налягането, след което се разединяват от щуцерите на тръбопроводите в пункта за разтоварване. Сваля се заземяването и автоцистерната напуска газостанцията.

2. 
   При зареждане на потребителите:
   

Физико-химични свойства	ПРОПАН	БУТАН		ИЗОБУТАН
1	2	3		4
Химическа формула	C3H8	C4H10		C4H10
Молекулно тегло	44,09	52,12		58,12
Втечнено състояние:
Температура на кипене, С	-42		-0,5	-11,7
Температура на топене, С	-187,6		-138,2	-159,6
Критична температура, С	95,6		153	135
Специфично тегло при 20С, в kg/m3	500,5		578,9	557,3
Калоричност, kkal/kg	12030		11840	11820
Относително тегло спрямо водата	0,5		0,58	0,56
Количество на парите, получени от 1 литър втечнен газ при 0С и 760mm/Hg, m3	0,26		0,22	0,28
Количество на парите, получени от 1kg газ при 0С и 760mm/Hg, m3	0,5		0,37	0,38
Газообразно състояние:
Специфично тегло при 0С, в kg/m3	2,019		2,672	2,672
Калоричност при 0С, в kkal/ m3	24120		32000	31510
Плътност на парите спрямо въздуха	1,562		2,066	2,066
Максимална температура на пламъка, в С	2155		2130	2118
Граница на възпламеняване във въздуха:
- долна в обемни %	1,9		1,9	1,8
- горна в обемни %	9,5		9,1	8,4
- долна в g/m3	38		45	43
- горна в g/m3	170		220	200
Граница на възпламеняване в кислород:
- долна в обемни %	2,00		1,30	-
- горна в обемни %	48		47	-
- долна в g/m3	37		31	-
- горна в g/m3	880		1136	-
Теоретически необходимо за изгаряне на газа количество:
- въздух	23,8		30,94	30,94
- кислород	5,00		6,50	6,50
Температура на смовъзпламеняване, С	466		405	462

Най-сложна обстановка би се създала при изтичане на газ от тръбопровод за течна фаза в помпената станция с последващо възпламеняване на газа, и това да стане по време на зареждане на резервоара с пропан-бутан от автоцистерна. При създалата се авариина ситуация приемаме, че автоцистерната не може да се изтегли на безопасно разтояние и тя ще бъде подложена на температурното въздействие от изгарящия пропан-бутан.

Съобщението за аварията се подава на първата минута и РСПАБ пристига на мястото на аварията на третата минута.
Необходимо количество струйници “Б” за защита на автоцистерната от температурното въздействие на изгарящия пропан-бутан - 2 бр.

Необходимо количество струйници “Б” за охлаждане на боеца, който ще влезе в помпената станция за да спре кранът за течен пропан-бутан - 2 бр.

Необходимо количество ППА - 2 бр.

• 
  1 ППА – подава линии за защита на автоцистерната и боеца;
  
• 
  2 ППА – водоснабдява 1 ППА от ПХ 100 / Р = 4 atm.
  

1. 
   Ръководител на пожарогасенето:
   

• 
  извършва разузнаване на аварийната ситуация;
  
• 
  определя схемата за разтановка на силите и средствата;
  
• 
  взема мерки за защита на автоцистерната;
  
• 
  евакуира всички хора и МПС намиращи се в района на газстанцията;
  
• 
  осъществява връзка с РПУ и спира движението по главен път Попово – Търговище;
  
• 
  осъществява връзка с ЖП гара гр. Попово и при необходимост спира движението на преминаващите влакове;
  
• 
  поставя задача за спиране на теча пропан-бутан от спирателния кран, намиращ се на тръбопровода за течна фаза в долната част на резервоара;
  
• 
  взема мерки за защита на боеца, който ще влезе в помпената станция да спре кранът за течен пропан-бутан.
  

2. 
   Началник щаб:
   

• 
  осъществява изпълнението на заповедите на РПГ;
  
• 
  осъществява цялостната подготовка по спирането на теча;
  
• 
  следи за охлаждането на боеца в помпената станция;
  

3. 
   Началник техника на безопасност:
   

• 
  не допуска да участват служители без защитни средства;
  
• 
  допуска в помпената станция служители само с топлоотразяващи облекла;
  
• 
  следи за състоянието на личния състав;
  
• 
  следи за състоянието на тръбопроводите към резервоара.
  

Схемата за разположението на силите и средствата при ликвидиране на аварията е дадена на чертеж №6.

1. 
   Газостанцията за зареждане на автомобили и зареждане на туристически бутилки “ Шелф газ “ ООД – Русе – гр. Попово спада към складовете за втечнен газ от III категория – чл.362 т.3(ПСТН).
   
2. 
   Газостанцията и се експлоатира в съответствие с изискванията на нормативните документи – Наредба №2 за ПСТН, Наредба №21 за устройството и безопасната експлоатация на газови съоръжения и инсталации, Наредба №28 за устройството и безопасната експлоатация на съдове, работещи под налягане.
   
3. 
   Пожарната и опасност се заключава главно в:
   

1. 
   Съхраняване на пропан-бутан, който е пожаро и взривоопасен;
   
2. 
   Съществуване на вероятност от разхерметизиране на резервоарите и технологичното оборудване и изпускане на пропан-бутан в околното пространство в следствие на:
   
   1. 
      Механични въздействия;
      
   2. 
      Динамични въздействия, произтичащи от рязкото увеличение на налягането в апаратите, вибрациите на оборудването и хидравличните удари;
      
   3. 
      Топлинно разширение на средата в апаратите;
      
   4. 
      Корозията.
      
3. 
   Възможност за възникване на взривове при извършване на ремонтни огневи работи на технологичното оборудване при некачествено или недобросъвестно промиване и продухване на технологичните апарати и поставяне на заглушките;
   
4. 
   Запалване или взривяване на образували се концентрации пропан-бутан от:
   
   1. 
      Искри при работа с искрообразуващи инструменти;
      
   2. 
      Открит огън;
      
   3. 
      Искри с електрически произход- при къси съединения.
      

5. Дължината на облака при пълно разхерметизиране на резервоара е между Х = 268,4 и Х = 337m. В тези точки концентрацията на пропан-бутана е равна на С_ДГВ = 41,5 g/m³. Общата дължина на облака е 68,1m (от центъра на –31,1m и на +37m). Ширината на облака при Х = 300m е 65m.

Пет минути след пълното разхермитизиране центъра на облака ще е на 300m по посока на вятъра. Той ще е с размери: - дължина 68,1m и широчина 43m.

6. При детонационното изгаряне на образувалата се газо-въздушна смес в следствие на пълното разхерметизиране на резервоара ще бъдат напълно разрушени работилницата(магазина) и оперативната сграда. Останалите сгради ще останат невредими благодарение на своята отдаличеност от газозарядната станция. Трябва да се вземе в предвид, че автомобилите движещи се по пътя Попово – Търговище ще преминават в близост до резервоара за пропан-бутан. При евентуален взрив те ще попадат до епицентъра му, което ще доведе до застрашаването им.

Прогнозирането на поведението на образуващите се газови облаци дава възможност за предварително разработване на планове за евакуация на населението от застрашените обекти и населени места. По този начин ще може да се даде информация за времето, с което ще разполагат службите, извършващи спасителната дейност.

Прогнозирането на степените на разрушение, които ще получат съседните обекти, дава възможност да се определят тези основни сгради и съоръжения, които могат да бъдат разрушени и да се вземат предварителни мерки за защитата им.

За недопускане появата на паника при възникване на аварийна ситуация при обслужване на газостанцията е необходимо персоналът и през определен период от време да тренира действията си при появата на различните аварийни ситуации с постигане на координираност в действията на органите за Пожарна и аварийна безопасност и другите спасителни служби.

IX. Използвана литература

1. 
   Цветанов Т.,Пожарна и аварийна безопасност на технологичните процеси, София 1999 год.
   
2. 
   Факултет “ПАБ”, Бюлетин №18,Сборник доклади, София 1999 год.
   
3. 
   ЦУПО-МВР, Указания за разработване на оперативни планове за гасене на пожари, София 1984 год.
   
4. 
   Наредба №2 за ПСТН-1994 год.
   
5. 
   Наредба №3 за пожарната безопасност на обектите в експлоатация.
   
6. 
   Наредба №21 за устройството и безопасната експлоатация на газови съоражения и инсталации. ДВ бр.27 и 28 от 1978 год.
   
7. 
   Наредба №28 за устройството и безопасната експлоатация на съдове, работещи под налягане. ДВ бр.16 от 1980 год.
   
8. 
   Реферативный журнал. Пожарная охрана, 1995 год.
   
9. 
   Цветанов Т., Пожарна безопасност на технологичните процеси–модул 2, ВИ, София 1994 год.
   
10. 
    Цветанов Т., Пожарна безопасност на технологичните процеси–модул 1, ВИ, София 1989 год.
    
11. 
    Цветанов Т., Пожарна безопасност на технологичните процеси–модул 7, ВИ, София 1988 год.
    

II. Увод …………………………………………………………………………………..2

III. Описание на технологичния процес …………………………………………..21

3.1. При зареждане на резервоара …………………………………….…21

3.2. При зареждане на потребителите …………………………………..22

а) при зареждане на МПС с АГУ ………………………………….22

б) при зареждане на туристически бутилки …………………….23

3.3. Архитектурни особености на обекта ………………………………..24

IV. Анализ на пожарната и взривна опасност на “Шелф газ” ООД – Русе – гр.Попово ………………………………………………………………………………………25

4.1. Физико–химични и пожароопасни свойства на пропан-бутана…25

4.2. Анализ на пожарната и взривна опасност на резервоара за пропан-бутан и свързаните с него инсталации …………………………………………31

4.3. Анализ на вероятните причини за разхерметизиране на технологичното оборудване ………………………………………………………………..33

4.4. Анализ на вероятните източници на запалване …………………..34

4.5. Анализ на изпълнението на нормативните изисквания по пожарна и взривна безопасност …………………………………………………………...38

V. Прогнозиране на загазоването при локално и пълно разхерметизиране на резервоара …………………………………………………………………………………….49

1. Прогнозиране на загазоването при локално разхерметизиране на резервоара …………………………………………………………………………………….49

2. Прогнозиране на загазоването при пълно разхерметизиране на резервоара …………………………………………………………………………………….54

VI. Прогнозиране на разрушенията при пълно разхерметизиране на резервоара …………………………………………………………………………………….57

VII. Изготвяне на оперативно-технически план за гасене на обекта ………..65

VIII. Изводи и предложения ………………………………………………………...71

IX. Използвана литература …………………………………………………………74