ГЛАВА ШЕСТА: АГРОМАРКЕТИНГОВА КОМУНИКАЦИОННА ПОЛИТИКА

Рекламата е основния инструмент и се свързва най-често с публикациите в печата и рекламните клипове по телевизията. Рекламният микс е по-широко понятие, което включва освен рекламата в средствата за масова информация, стимулиране на продажбите, лична продажба, създаване и използване на видеофилми, връзки с обществеността, създаване на подходящ набор от сувенири, реклама на открито, проектиране и отпечатване на необходимите каталози, брошури, листовки, направа на макети и т.н.

Рекламата е всяка платена форма на налично представяне на идеи, стоки или услуги. Тя включва всяка дейност, която е свързана със запознаване на потенциалните потребители и обществеността с организацията или със стоките, предлагани от нея на пазара. Изгражда благоприятна представа за тях и подпомага продажбите.

По отношение на организациите от нестопанската сфера, разликата е в това, че рекламата не е насочена към подпомагане на продажбите, а към стимулиране на процеса на размяна на потребителните стойности, които организациите предлагат.

Рекламната политика е система от целенасочени дейности, които трябва да осигурят благоприятно отношение на потребителите от избраните пазарни сегменти към стоките и към организацията, която ни предлага така, че да се осъществят стопанските и цели в краткосрочен и дългосрочен план.

Формирането на рекламната политика е свързано с целенасоченото използване на възможностите на рекламата да въздейства върху точно определени групи потребители по предпочитан от организацията начин, т.е. при липса на достатъчен производствен капацитет организацията няма интерес да стимулира потребителското търсене над определена степен, защото това биха били разходи в услуга на конкуренцията.

Важни елементи в процеса на рекламиране са закодирането на желаната информация или усещането, което трябва да се вложи в рекламното послание, както и неговото разбиране и осмисляне от страна на потребителите. Няма значение какъв рекламен похват и носител използваме, за каква стока и за кой пазар става дума. Целта е да предадем на потребителя точно определено послание, което да е разбираемо за него, да го заинтригува и да го накара да реагира по желания от нас начин независимо от това, на какви други въздействия е подложен.

Целите, които преследва рекламната кампания на дадена организация произтичат от по-общите маркетингови цели, които са функция на главните фирмени цели.

Рекламни цели могат да бъдат:

• 
  представяне на нов продукт;
  
• 
  навлизане на нов пазар;
  
• 
  разширяване на познанията и представите на потребителите за целите или начина, по който може да се използва продуктът;
  
• 
  създаване на благоприятна представа за марката и организацията;
  
• 
  позициониране на стоката;
  
• 
  репозициониране на стоката;
  
• 
  поддържане на интереса към организацията или стоката; активизиране на търсенето;
  
• 
  създаване на контакт с потребители, които са извън обсега на търговската институция;
  
• 
  информиране за изменения в условията, които представляват интерес за потребителите.
  

Голяма част от всички разходи за реклама се дават, за да се рекламира във вестниците и по този начин да се достигне до потребителя.

Силните страни на този вид реклама се отнасят до:

• 
  достигане до по-широк кръг потребители;
  
• 
  по-ниски относителни разходи за една публикация;
  
• 
  възможност за многократно повтаряне и поднасяне на по-голям обем информация.
  

• 
  в повечето случаи рекламата е вместена сред много подобни съобщения и потребителят може да не й обърне внимание;
  
• 
  не всички интересуващи ни потребители могат да четат вестници на съответния език.
  

За разлика от вестниците, списанията предлагат възможности за публикуване на емоционално въздействащи реклами. Съотношението между текст и фотоилюстрация често е в полза на снимковия материал. Много често продукцията на фирмата не фигурира въобще в рекламата. Посочено е само името на фирмата. Всяка такава реклама отразява рекламна цел, за постигането на която може да се използват различни рекламни концепции.

При концепцията „игра с емоциите” се набляга изключително върху емоционалното въздействие на рекламата. Почти не се дава информация за стоката или фирмата. Тази концепция се основава на използване на образи и символи, иначе няма да има емоционално въздействие.

При много от потребителските стоки се търси представянето та продукта като характерен белег за определен начин на живот. Целите, които се преследват са:

• 
  внушаване на избраната група потребители, че това е продуктът, който би трябвало да употребяват хора като тях
  
• 
  внушение, че това е стока, която се е наложила сред потребителите от съответната категория, което означава, че си заслужава цената
  

Концепцията, свързана с показване на начина за използване на продукта се основава на ефекта от разкриване на ситуацията, в която се използва съответния продукт. Тази концепция дава добри резултати именно при рекламата на стоки, резултатът от работата на които има по-голяма стойност като интелектуален, отколкото като материален продукт.

Някои машини и съоръжения не могат да бъдат рекламирани ефективно само въз основа на представената техническа информация. От нейното предпочитане до решение за купуване ще стигне само потребител, който вече търси този продукт. За останалите потребители, които не са се замисляли върху ползата от такава машина, информацията ще премине покрай тях, без да им направи впечатление. В този случай е наложително и целесъобразно да се приложи концепцията за рекламиране, чрез показване на крайния продукт.

Много изделия не могат да бъдат рекламирани по някой от вече описаните начини. В такъв случай най-добър ефект дава гарантирането на качеството – показателят, който тежи най-много при избора на доставчик.

Много често виждаме рекламиране на дадена продукция, чрез абстрактна представа за марката. На такъв вид реклама фигурират само името и фирмата, стоковата марка или добил известност фирмен знак. Останалата част от рекламата е заета от нещо, което често дори не е пряко свързано с предлаганата от фирмата продукция. В повечето случаи акцентът е върху девиза на фирмата. При всички варианти рекламата цели да създаде трайно приятно усещане в потенциалния потребител, като обвърже в неговото съзнание името на фирмата с нещо, на което той държи.

Да се рекламира, чрез утвърдена на пазара чуждестранна фирмена марка е възможно, когато в представите на потребителите е наложен своебразен стандарт за високо качество на определена марка стоки или на изпълнявани от съответната фирма дейности.

Един от начините да се поддържат качествата на продукта и реномето на фирмата е внушаване на усещането, че използването на тази марка е станало нещо като норма в бранша.

Рекламирането, чрез известни на потребителя личности се основава на факта, че голяма част от потребителите се влияят силно от идолите в обществото или социалната среда. Желанието да се идентифицира с даден актьор, спортист, певец и други е дълбоко вкоренено у всеки човек. Основният проблем е да се подбере правилно рекламоносителят, т.е., необходима е сигурност, че той ще предизвиква благоприятна реакция сред потребителите, към които се насочва рекламата.

В условията на силна конкуренция представянето на гаранции за добър сервиз често определя решението на купувача, ако рекламата се отнася до стоки, нуждаещи се от съответното техническо обслужване, доставка на резервни части и ремонт в минимален срок и т.н. Сама по себе си декларацията, че фирмата осигурява образцов сервиз не убеждава в достатъчна степен потребителя, който получава същите уверения от всяка фирма конкурент. Поради това се търсят начини за преодоляване на естествената психологическа бариера, чрез предоставяне на странична на пръв поглед информация, която убеждава в истинността на даваните гаранции.

Всяка от разгледаните по-горе рекламни концепции може да се приложи и в рекламата по телевизията, като при това ще обхване много по-голяма аудитория, тъй като телевизията дава възможност едновременно за образ, звук и движение.

Рекламата по телевизията също се отличава със силни и слаби страни.

Силните страни са:

• 
  възможността да се използва подходяща, лесно запомняща се песен или мотив;
  
• 
  да се покажат нещата в движение или в процес на работа;
  
• 
  да се постигнат силно въздействащи ефекти.
  

Най-добър ефект се постига при хранителни стоки, стоки за лична употреба, за бита, при въвеждане на нови на пазара, за създаване на благоприятно обществено мнение за фирмата.

В телевизионна реклама трябва да си влагат средства само за масово продавани стоки, които следва да се внушат по най-ефективния начин в съзнанието на потребителите.

В радиорекламата съществуват три главни направления:

• 
  информиране на наличието на дадена стока в търговската мрежа или в определен магазин;
  
• 
  уведомяване за някакви специални маркетингови акции;
  
• 
  внушаване на някакъв музикален мотив или хранителен шум, който да се възпроизвежда спонтанно при виждане на стоката в търговската мрежа.
  

Много разпространен и сравнително евтин начин за рекламиране е външната и транспортната реклама. Предназначението й е да припомня на потребителя името на фирмата или стоката така, че той да е предварително склонен да я приеме като нещо познато и вече изпитано, когато вижда продукта на рафта в магазина. Могат да се приложат следните направления на този вид реклама:

• 
  крайпътни табели;
  
• 
  надписи по стадиони и спортни площадки;
  
• 
  неонови реклами;
  
• 
  фасадни реклами;
  
• 
  подвижни или неподвижни модели.
  

Рекламата по пощата се отличава от останалите видове най-вече по това, че е по-целенасочена. Съобщенията, рекламите, информациите и други се изпращат на сравнително точно определен кръг потенциални потребители, чиито адреси се подбират от специалните справочници. В този случай се постигат и най-ниски разходи за реклама на единица продажби. Много лесно се прилага при навлизане на нов пазар. Добре е да се използва за стоки, които се използват от ограничен кръг потребители. Случай на използване на такава реклама е изпращането на покани за посещение на щанд на организацията при участие в панаири и изложби. При този вариант рекламата по пощата се комбинира с прекия контакт и запознаване с дадена организация и нейната продукция.

Всяка организация може да реши да използва или да не използва някоя от описаните видове реклама. Основният критерий следва да бъде ефекта от вложените средства и усилия. При отпечатване на каталози, диплянки и други, обикновено само те са възможната алтернатива. Важно е каталога да бъде отпечатан на хубава хартия с подходящо подбрани шрифтове и илюстрации, без технически или граматически грешки. Няма потребител, който ще си състави добро мнение за фирма, изпращаща каталог, отпечатан на лоша хартия, с неясни снимки и грешки в текста. Логиката на мислене е ясна: какъвто е каталога, такова ще бъде и качеството на продукцията. Лошите каталози автоматично свалят равнището на оттъргуваната цена с около 5%, защото партньорът вече е решил за себе си предварително в какви граници може да се движи цената, ръководейки се от формираната представа за качеството на стоката.

Участието в панаири и изложби е сред най-ефективните подходи за стимулиране на продажбите при износа, въвеждане на нов продукт на пазара и търговията със стоки с инвестиционно предназначение. Това участие е с изключителна важност и за аграрните продукти. Силните страни на подхода са в осъществяването на личен контакт и визуалното запознаване с предлагания продукт. Слаба страна е относително високия разход на средства за участие – особено при голямо-габаритна и скъпа техника. С развитието на видеотехниката бе намерено частично решение на този проблем. При вземане на решение трябва да се има в предвид следното:

• 
  Уточняване на целевите пазари;
  
• 
  Анализ на резултатите от предишни участия – подписани договори, проведени срещи, участващи фирми, представени стоки и други;
  
• 
  Набиране на информация за други международни панаири или специални изложби, които се организират в страната през плановата година;
  
• 
  Изготвяне на тематични планове за участие;
  
• 
  Организация на участието;
  
• 
  Анализ на резултатите.
  

• 
  Организиране на специализирани симпозиуми и изложби. Участие в международни прояви с доклади, в които се представят резултати, насочващи непряко потребителите към съответната фирма или продукт;
  
• 
  Финансиране на научни разработки, от които се очакват положителни резултати за фирмата с последващи публикации на независимите изследователски групи;
  
• 
  Организиране на пресконференции;
  
• 
  Подпомагане на национални и международни спортни, културни и други прояви, при които ще се създаде връзка между името на фирмата и социалните интереси на потенциалните потребители.
  

Трудно е да се даде оценка на ефекта от рекламната кампания. Проблемът произтича основно от факта, че самата реклама рядка води до купуване. Тя създава предпоставки да се вземе по принцип решение за купуване и след това потребителя да има усещането, че тази марка и продукт му е позната отдавна и действително носи в себе си внушените с рекламното послание характеристики.

Необходимо е, да се отчитат четирите фази на рекламно въздействие, а именно: внимание, интерес, желание и действие.

Добрата реклама може да доведе до пълен цикъл на процеса, когато става въпрос за по-евтини потребителски стоки. За други стоки четвъртата фаза се подразделя на три: тестване, оценка, купуване. Във всички случай рекламата трябва да осигурява изпълняване поне на първите три фази: да привлече вниманието, да предизвика интерес, а след това - и желание да се притежава стоката.

Особено важен е ефекта на забравяне на рекламната информация. Постепенно тя се изличава от съзнанието на потребителя, като се замества от нови рекламни послания, друга информация и усещания. Поради това се налага повторението и използването на най-различни форми на реклама.

Формирането на рекламна политика предполага внимателен, планомерен и системен анализ и оценка на възможните варианти, като се подбере такава комбинация от тях, която осигурява максимален стопански ефект при минимални разходи на финансови средства и усилия. Много важно е да се помни, че рекламната политика е само елемент от по-общата маркетингова политика и че рекламните цели трябва да съответстват на решаваните от организацията краткосрочни и дългосрочни задачи.

Като елемент на комуникацията рекламата има за цел да информира и да упражнява известно въздействие върху полу­чателя (реципиента) на информационното послание. Чрез рекла­мата се дават сведения за качеството, цената, полезността на предлаганите услуги и стоки и за производителите и тър­говците на съответните продукти. Тя е средство за привличане на вни­манието на купувачите, за под­помагане на техния избор.

При разработването на рекламна кампания се започва с опре­делянето на целевия пазар и на мотивите на купувачите. Следва взе­мането на решения, които представляват отговори на следните въпроси: Какви са рекламните цели? Какви средства могат да се изразходват? Какви послания трябва да се изпратят? Какви медии трябва да се из­ползват? Как трябва да се оценят резултатите?

Основен проблем на рекламната политика е избора на рекламни канали, средства и носители. Комуникационните канали са материалните посредници между рекламодателя и целевата рекламна аудитория, по които става транслирането на рекламното послание. Да се подбере канал, който най-точно съответства на пренасяното рекламно послание, означава да се търси оптимално покритие между кон­кретните аудитории на средствата за масова комуникация и рекламните целеви групи.
2. Необходимост от организиран аграрен маркетинг в България.
След като България стана пълноправен член на Европейския съюз с всички произтичащи от това права и задължения., Единният европейски пазар се превърна в наш вътрешен пазар и свободното движение на стоки в целия ЕС стана факт. Оказва се обаче, че докато българските фирми съсредоточават усилията си върху това, дали нашите хранителни продукти ще покрият минималните изисквания за безопасност и качество, във всички държави от ЕС от дълги години функционират специално създадени под различна форма национални организации. Тези организации подпомагат пазарната реализация на земеделските им продукти в и извън ЕС, чрез наблюдение и изследване на пазара, стратегически маркетинг, промоция на продукта без да се конкретизира производителя, различни форми за стимулиране на продажбите, организиране на съвместни представяния на фирми по време на международни панаири и изложения, както и гарантиране на високото качество на продуктите, чрез присъждане на специален знак.

Ето защо, при тези нови за страната условия, българските производители на храни са поставени в много неизгодно положение. Докато държави като Германия, Франция, Италия, Великобритания, Холандия и Испания харчат стотици милиони евро годишно, за да подпомогнат продажбата на произведените от тях хранителни стоки, българските производители на храни са оставени да се оправят по отделно и да градят свой собствен индивидуален имидж. Липсва координацията, както между самите тях, така и с държавните институции, които се опитват да съдействат с организирането на епизодични прояви. Също така липсва цялостен типичен образ на българските хранителни продукти, който да изплува в съзнанието на потребителите у нас и по света. Не е налице ясна визия за това, какъв е пазарният потенциал на българската хранителна индустрия, кои са нейните силни страни, с кои продукти българските фирми могат да бъдат конкурентоспособни и какви количества могат да се реализират? Няма кой да ориентира българските производители какво ще се търси след година-две и какви пазарни ниши съществуват, за да ги запълнят.

В резултат на това Българската асоциация на хранителната и питейната индустрии (БАХПИ) и други партньорски организации, осъзнават, че трябва да се предприемат целенасочени действия за решаване на тези проблеми. Налице е необходимостта от съвместни маркетингови действия за промотирането на българските храни. Ето защо е необходимо да се подеме инициатива за създаване на организация за централизирано насърчаване на реализацията на българските земеделски и хранителни стоки. С подкрепата на Германското дружество за техническо сътрудничество е сформирана работна група и са предприети конкретни действия за проучване на възможностите за организиран аграрен маркетинг в България (АМБ).

С подкрепата на немски специалисти са създадени контакти с подобни европейски организации и е събрана информация за опита на други страни от ЕС, както и са формулирани насоки за действия. Сега трябва да се формулират потребностите на българския производител на храни, как най-ефективно може да му се помогне и какви конкретни стъпки трябва да се предприемат. Трябва да се избере кои точно продукти да се промотират, за да са в състояние фирмите да произведат необходимите количества и да се извлече максимална полза за българската икономика. Съобразно всяка цел, могат да бъдат селектирани съответните източници за финансиране. Съществуват много канали за това, но те трябва да бъдат подбрани и насочени правилно. Именно частният сектор трябва да инициира и ръководи маркетинговите дейности и да ги осъществява в тясно сътрудничество и с активната подкрепа на държаните органи, чиито приоритет е развитието на българската икономика. Това трябва да стане с разбиране и готовност за съдействие от страна на Министерството на земеделието и продоволствието, Държавен фонд “Земеделие”, Министерството на икономиката и енергетиката, Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия и други. Но може да се иска тяхната помощ и подкрепа, само ако са налице аргументирани доводи, ясна визия за бъдещите планове и конкретна програма за действие.

Секторът хранителна промишленост играе важна роля в националната икономика на България с относителен дял на земеделието и горите в БДС (Брутна добавена стойност) от около 10,8% и относителен дял на хранителната индустрия в стойността на индустриалното производство от 15%. Спецификата на селскостопанското производство и преработвателната индустрия изисква и гарантира голям брой работни места (около 29 % от заетите в страната). Много хранителни стоки са част от националното културно наследство и традиция и изразяват техните особености. В условията на отворена пазарна икономика в страните от ЕС, за отделните малки и средни фирми от хранителната индустрия е много трудно да изпълняват всички пазарни изисквания, да бъдат конкурентоспособни спрямо вносните стоки на вътрешния пазар и да намерят клиенти извън него. Ето защо, за националната икономика е жизнено важно да се насърчават и промотират продуктите на селското стопанство и хранителната индустрия. Координираните маркетингови усилия се явяват един от основните елементи на стратегията за поддръжка на сектора. В условията на новата за България пазарна среда на Общността, аграрния и хранителния сектори са все още в неравностойно конкурентно положение спрямо непрекъснато нарастващия в страната внос. Аграрният и хранителният сектор в България все още се борят да намерят своята пазарна позиция и пазарните ниши за бъдещото си успешно присъствие на европейския пазар, което нейните пазарни конкуренти като Унгария и Австрия вече са постигнали.

По-голямата част от страните, членки на ЕС с развито селско стопанство и хранително-вкусова индустрия развиват надфирмена промоционна дейност, чрез централизирана организация като предмета на дейност е почти еднакъв навсякъде:

• 
  промоция на националните хранителни продукти на вътрешния и международния пазар;
  
• 
  управление на системата “знак за качество”;
  
• 
  подпомагане на фирмите със специфични промоционални материали и рекламни кампании;
  
• 
  ръководства за качество;
  
• 
  маркетингови проучвания за международния пазар на различни стоки;
  
• 
  предоставяне на пазарна и ценова информация;
  
• 
  участия в панаири и други.
  

• 
  промоция на българските хранителни продукти на националния и международния пазар;
  
• 
  хармонизиране на концепцията за участие с общ щанд на национални и международни търговски изложения;
  
• 
  сътрудничество със съответните организации от другите страни, членки на ЕС по време на организирани съвместни международни маркетингови мероприятия, например в трети страни като Китай или Русия;
  
• 
  предоставяне на маркетингова информация за международните пазари;
  
• 
  координирана на маркетинговите мероприятия при представянето на страната на отделни целеви пазари;
  
• 
  управляване и администриране на доброволните пазарни марки и печат за качество.
  

• 
  организиране и координиране на съвместните маркетингови дейности на хранителната и питейна индустрия на вътрешния и международния пазар, създаване на визията за професионално и модерно присъствие на българските аграрни и хранителни стоки на международния пазар;
  
• 
  развитие на нагласата на обществото по отношение на типичните български хранителни продукти;
  
• 
  идентифициране на европейските програми и фондове, насочени към подпомагане на промоционалните дейности;
  
• 
  участие в създаване и прилагане на маркетингови стандарти, контрол на маркетинговите стандарти;
  
• 
  установяване на контакти с агенции, насърчаващи хранителната индустрия от други страни в ЕС;
  
• 
  организиране на участието на международни търговски изложения с общ щанд;
  
• 
  разработване на промоционални материали за българската хранителна промишленост;
  
• 
  разработване на официалната организационна структура на АМБ и изготвяне на бизнес план, включително услугите, които ще се предоставят на аграрния и хранителния сектор, например управление на доброволните марки, маркетинговите проучвания други.
  

Наложително е, обаче да се подчертае необходимостта от държавни средства. Като добър пример могат да се посочат маркетинговите организации Agrarmarketing Centrum (AMC) от Унгария и Agrarmarkt Austria (AMA) от Австрия. Всички маркетингови институции разчитат на държавно финансиране - национално или от европейски фондове. Степента на участие на държавни средства варира в отделните страни – от 50% до 100%. Унгарската агенция разчита изцяло само на националните държавни средства. Промоционалната концепция покрива целия аграрен сектор в един по-широк смисъл, както първичното аграрно производство, така и производството на хранителни стоки. АМБ не трябва да се разглежда като организация за промоция на дейността на отделни фирми, а като организация за промоция на българските продукти и интереси и това е основното различие в сравнение с дейността на браншовите асоциации. Това именно поражда необходимостта от финансирането, чрез държавни средства.

Следва да се подчертае, че АМБ не може да замести усилията на хранителния сектор или на браншовите асоциации. Организацията трябва да работи в тясно сътрудничество с хранителния сектор и да допълва дейностите и усилията на асоциациите и федерациите. АМБ трябва да действа на принципа да предоставяне на такива услуги, които се търсят от страна на аграрния и хранителен сектор. Важен е принципа, че ако не съществува търсене, няма да има действие. Съществуващата работна група към АМБ, състояща се от представители на почти всички асоциации от аграрния и хранителен сектор и някои институции, е един обещаващ индикатор, че подобно търсене за в бъдеще ще бъде налице.

В този смисъл следва да откроим и дейностите, които АМБ не трябва да извършва:

• 
  да конкурира или да дублира дейността на нито една асоциация или федерация от българската хранителна индустрия. Организацията трябва да работи в тясно сътрудничество и да допълва дейностите и усилията на асоциациите и федерациите.
  
• 
  официално да представлява българската хранителна индустрия или да си позволява да говори от името на цялата индустрия или на отделни фирми - членове, както и от името на правителството.
  
• 
  да предоставя директни субсидии на нито една отделна компания от сектор храни и напитки. В същото време, тя ще се старае да открива финансови източници, които биха могли да бъдат използвани за промоционални дейности на целия сектор за храни и напитки или за отделни под-сектори.
  
• 
  да извършва продажби на храни и напитки или да действа като брокер или търговец за сметка на индустрията.
  
• 
  да подменя или дублира която и да било система за осигуряване на качеството, промотирана от отделните браншови асоциации, или официалните задължения според Codex alimentarius. В същото време АМБ активно ще извършва промоция на добрите браншови практики и ще бъде трета страна при осигуряване на качеството.
  

В заключение следва да обобщим, че рекламирането на земеделски продукти среща значителни трудности, поради сезонността на предлагането, трудно предвидими количества на продукцията, бързоразвалящи се продукти, еднородни суровини и други, което затруднява разработването на по-трайни маркетингови комуникации¹². Ролята на рекламата е различна при екопродуктите и при земеделските суровини. Рекламата придобива по-голямо значение и възможности за прилагане при земеделските и екологични продукти с гарантирано качество. Земеделските производители могат да прилагат два основни вида реклама – реклама на група продукти и реклама на конкретна марка. Относителното значение на марковата и продуктовата реклама зависи от характеристиката на продукта, който се рекламира. Степента на продуктова диференциация определя кой вид реклама преобладава – например масовите еднородни земеделски продукти не могат да бъдат диференцирани един от друг. Ето защо е важно земеделските производители да определят какъв е техния продукт и да съобразят рекламата си с това.

АВТОБИОГРАФИЯ:
Ваня Куздова Банабакова е родена на 18 декември 1966 година, в гр. Велико Търново. Омъжена е и има две деца.

Завършила е ВИНС „Д. Благоев”, гр. Варна през 1989 година, специалност „Икономика и управление на търговията”.

През 2002 година получава научно-образователна степен „доктор”, а през 2006 година – научно звание „доцент”.

От 1994 година работи като преподавател в Национален Военен Университет „Васил Левски”, гр. Велико Търново, а от 2003 година – и във Висше Училище „Земеделски колеж”, гр. Пловдив.

Председател е на секция „Икономика” и е член на Контролния съвет към Съюза на Учените в България – клон Велико Търново.

Членува в Българската Асоциация по Маркетинг.

Член е на научните съвети на следните списания: „Икономически амфитеатър” към Академията за икономически науки, гр. Букурещ, Р Румъния; „Преглед на туризма” към Университет „Стефан сел Маре”, гр. Сучева, Р Румъния; Списание към Университет „Алма Матер”, гр. Сибиу, Р Румъния.

Член е на научния комитет на годишната конференция на Университет „Алма Матер”, гр. Сибиу, Р Румъния.

Научните интереси на доц. д-р Ваня Банабакова са в областта на маркетинга и логистиката.

Автор е на редица публикации у нас и в чужбина, от които 2 монографии, 4 учебника, 2 студии и 65 научни статии и научни доклада.