Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
17. юни „Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния? " Йов 11:7 Има и други качества на Бога, които трябва да бъдат споменати, макар и само накратко. Размишлението над тези божествени добродетели из- дига душата от земята към небето, от ежедневното към възвишеното. Бог е справедлив, в смисъл, че Той е безпристрастен и обективен във всички Свои действия. Той е „праведен и Спасител" (Исая 45:21). Бог е неизследим (Йов 11:7-8). Той е прекалено велик, за да бъде раз- бран от човешкия дух. Стивън Чарнък (1628 - 1680, английски пуритан- ски проповедник и богослов) казва: „Видно е, че Бог е. Не е видно как- во е Той." А Ричард Бакстър (1615-1691) казва: „Ние можем да позна- ем Бога, но не и да Го схванем." Бог е вечен — Той няма начало и край (Псалм 90:1^4). Неговият живот е през цялата вечност. Бог е добър (Наум 1:7). „Благ е Господ към всички и щедростите Му са върху всички Негови творения." (Псалм 145:9) Бог е безкраен (3. Царе 8:27). За него няма ограничения или прегради. „Неговото величие надхвърля всяка човешка способност да измери, из- числи или да си представи." Бог е самосъществуващ (Изход 3:14). Той не е получил съществуване- то Си от източник извън Него. Той е източникът на всеки живот. Бог е самодостатъчен, т. е. в Триединството Той има всичко, от което се нуждае. Бог е трансцендентен. Той е далеч над Вселената или времето и съ- ществува независимо и извън материалното творение. И накрая, още едно качество на Бога е Неговото предузнание. Хрис- тияните не са единни по въпроса дали Божието предузнание определя кой ще се спаси, или е само предварително знание кой ще повярва ня- кой ден. От Римляни 8:29 ми се струва, че Бог избира отделни хора и определя, че всички, които Той е предузнал по този начин, в крайна сметка ще бъдат прославени. И така, стигаме до края на нашето съвместно размишление за Божии- те качества. Но това е тема, която в известен смисъл няма край. Бог е толкова велик, толкова възвишен, толкова страхопочитаем, че ние го виждаме „неясно, като в огледало". Тъй като е безкраен, Той никога не може да бъде напълно познат от същества с краен дух. През цялата веч- ност ние ще се занимаваме с чудесата на Неговата личност и въпреки това ще трябва отново и отново да казваме: ,Дори и половината не ми е било казано." 173
18. юни „ Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това — да наглеж- да човек сирочетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си нео- петнен от света." Яков 1:27 Когато Яков е писал тези думи, не е искал да каже, че един вярващ, който практикува тези неща, вече е направил всичко, което се изисква от него. По-скоро той има предвид, че два ярки примера за истинско бо- гослужение са посещаването на вдовици и сирачета и очистването на собствената личност. Може би ние бихме очаквали той да даде като примери тълкуване на Библията, мисионерска дейност или лична евангелизация. Но не! Той мисли на първо място, че нуждаещите се трябва да бъдат посещавани. Апостол Павел напомня на старейшините в Ефес как ги е посещавал „по къщите" (Деяния 20:20). Дж. Н. Дарби разглежда посещенията ка- то „най-важната част на делото". Той пише: Часовникът отброява часо- вете и минаващите го чуват, но вътрешният часовник върви и се грижи за правилните удари и точното разположение на стрелките. Аз мисля, че посещенията трябва да бъдат основната ти работа - всичко останало вземи, както идва. Аз се страхувам от прекалено много публично свиде- телство, и особено тогава, когато няма лично действие." (из писмо до Дж. В. Уигам от 2. август 1839 г.) Една възрастна и самотна вдовица изпаднала в положение, в което би- ла зависима от помощта на съседите и познатите си. Тъй като имала много време, тя си водела дневник за всичко, което се случвало през де- ня — особено за контактите с външния свят. Един ден на съседите им направило впечатление, че вече няколко дни не били забелязали никак- ви признаци на живот от нейната къща. Извикали полицията и се оказа- ло, че тя била починала преди няколко дни. Последните три дни преди смъртта й единствените записки в дневника били: „Никой не дойде", „Никой не дойде", „Никой не дойде". В забързаността на нашето ежедневие ние твърде лесно забравяме са-
174
19. юни „... и силата ти - като дните ти." Второзаконие 33:25 Бог е обещал да даде сила на Своите, и то съответно на нуждата им и
Може би сме призовани да преминем през болест и страдания. Ако знаехме предварително колко тежко ще бъде изпитанието, бихме каза- ли: „Знам, че никога не мога да го понеса." Но по време на изпитание- то преживяваме цялата божествена помощ за свое и на околните изум- ление. Ние живеем в страх от времето, когато нашите любими хора ще бъдат отнети от смъртта. Сигурни сме, че малкият ни свят ще се срине и ни- кога няма да можем да се справим с това. Но когато се стигне дотам, всичко е съвсем различно. Тогава съзнаваме присъствието и силата на Господа по такъв начин, който никога преди това не сме познавали. Много от нас се доближават до смъртта при нещастни случаи и други екстремни ситуации на опасност. Но установяваме, че сърцето ни е из- пълнено с мир, докато би било нормално да сме парализирани от пани- чески страх. Знаем, че Господ е, който ни се е притекъл на помощ. Когато четем историите на онези, които са жертвали геройски живота си заради Христос, наново осъзнаваме, че Бог дава „благодат за мъче- ничество в дните на мъченичество". Непоклатимата смелост на мъче- ниците надхвърля всякакъв човешки кураж. Тяхното дръзко свидетелс- тво съвсем очевидно е получавало сила от небето. Би трябвало също да е ясно, че грижите за бъдещето не водят до ни- що друго освен до стомашни язви. Защото Бог ни дава благодатта и си- лата Си едва когато имаме нужда от тях. Д. У. Уитьл пише: Аз не мисля за утре - Спасителят ще се погрижи за всичко. Ако не мога да заема силата и благодатта на утрешния ден, защо тогава да заемам грижите му? Незабравимите редове на Ани Джонсън Флинтс също са много подхо- дящи към нашата тема: Благодатта е повече, когато товарът расте, силата е повече, когато трудността расте. За допълнителни страдания Той дава още милост. за голямо изпитание увеличава мир. Когато не можем вече да носим, когато силата ни чезне по средата на деня, когато запасите ни се изчерпват, тогава даровете на Отца едва започват. 175
20. юни „Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни. " Притчи 31:10 Какви качества желае един християнин да има жена му? По-долу следва един опит да ги изброим. Дано никой да не е толкова незрял, че да се надява да намери всички тези качества у една-единствена жена. Най-напред тя трябва да бъде богобоязлива - жена, която не само е но- вородена, но и е ориентирана към духовните неща. Тя поставя Христос на първо място в живота си. Моли се и е активна в служението за Гос- пода. Жена с християнски характер и праведност, която мъжът й може да уважава духовно, и която от своя страна уважава него. Тя е жена, която заема даденото й от Бога положение на подчинение и активно помага на съпруга си да отговаря на своето положение като гла- ва... Вярна е на брачния си обет. Освен това е добра жена и майка на де- цата си. Външността й е поддържана и привлекателна, но тя избягва модните крайности. Тя е женствена и се държи като дама, но не е екст- равагантна. Тази идеална жена е добра домакиня, поддържа жилището подредено и чисто и сигурно и умело води домакинството. Тя се грижи за добра храна и редовен режим на семейството и с радост оказва гостоприемс- тво. Излишно е да споменаваме, че тя би трябвало да споделя целите и интересите на мъжа си. Когато има трудности, тя е готова открито да изложи проблемите си, вместо да се крие в мълчание, да се сърди и да се обижда. Готова е да говори за различни възгледи и е в състояние да се извини или да изпо- вяда греха си, когато е необходимо. Тя не е любопитна клюкарка, която се меси в чужди работи. Има тих и кротък дух и не е свадлива и мърмореща. Тя допринася своето, за да се справи семейството с наличните финан- си. Не е обзета от манията за луксозни вещи и не иска на всяка цена да се състезава със съседите. Готова е да понася нещастие и страдание, ако се окаже необходимо. Изпълнява брачните си задължения към мъжа си с радост, а не пасив-
Има весел темперамент, добър другар е, не се стреми към обществено издигане или кариера и е напълно достойна за доверие. Мъжете трябва да са доволни, ако откриват повечето от тези качества у жена си, а жените могат да използват това като тест, за да се доближа- ват все повече и повече към образа на жената по Божия план. 176
21. юни „Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и пре- даде Себе Си за нея." Ефесяни 5:25 Какво очаква една християнка от своя съпруг? Тя трябва преди всич- ко да обръща внимание на духовния му живот, а не на външния му вид. Той трябва да бъде Божи човек, който първо търси Божието царство и Неговата правда. Целта на живота му е да служи на Господа и да носи отговорност в местната църква. У дома той трябва като „домашен све- щеник" да поддържа молитвата и изучаването на Библията в семейство- то и да бъде образец за вярващ човек. Тови мъж заема даденото му от Бога място като глава на семейството, но не е тиранин. Той обича жена си и с това спечелва нейното доброволно подчинение, без да трябва да го изисква от нея. Той е деликатен към нея и винаги се отнася с уважение към нея. Верен е, отнася се с разбиране, търпелив, мил, внимателен, готов да помогне и весел. Идеалният съпруг добре издържа семейството си, като работи усърд- но и старателно в професията си. Но парите не са неговият пръв прио- ритет. Той не е алчен или стиснат. Той обича децата си, възпитава ги, прекарва време с тях, планира съв- местни начинания с тях, добър пример е за тях и обръща на всяко от тях отделно внимание. Обича гостолюбието. Домът му е отворен за служителите на Господа, за всички християни и за невярващите. Той винаги поддържа добра връзка с жена си и семейството си. Разби- ра и приема техните ограничения и може с разбиране да се усмихне на грешките им. Той общува с тях на човешко и духовно ниво. Когато нап- рави или каже нещо погрешно, веднага признава грешката си и се изви- нява. Винаги е отворен за предложения и желания от страна на семейс- твото си. Изключително важно е той да може да поддържа духовното и душевното си равновесие, когато жена му е потисната. Други желателни качества са той да бъде чист и с изряден външен вид, себеотрицателен, честен, кротък, достоен за доверие, щедър и тактичен. Би трябвало да има чувство за хумор, а не да бъде недоволен и да мър- мори. Малцина мъже - ако не и никой - въплъщават всички тези качества и не е реалистично да се очакват всички наведнъж. Една жена трябва да бъде благодарна за тези, които са налице, и да оказва на мъжа си любя- ща помощ, за да развива други положителни качества на характера. 177
22. юни „Изпитвайте всичко; дръжте доброто. " 1. Солунци 5:21 Понякога изглежда, че християните са особено склонни да се впускат
Може би за известно време това е някоя мода в храненето. Някои про- дукти се отхвърлят като ужасно вредни, докато други уж имат почти ма- гически качества. След това излиза на мода някакво чудодейно лекарс- тво. После на разни странни билки или екстракти се приписват фантас- тични лечебни успехи. Християните са изключително лековерни, що се отнася до призиви за дарения. Поне в Америка те реагират спонтанно и щедро на всяка рек- лама за дарения, била тя за сирачета или за антикомунистически кампа- нии, без ни най-малко да се замислят дали въпросните организации са достойни за доверие. Измамниците и кариеристите имат много висок рейтинг сред вярва- щите. Независимо колко смехотворни и невероятни са техните трога- телни истории, те винаги успяват да съберат достатъчно пари. Може би проблемът се състои в това, че ние не можем да различава- ме вяра от лековерие. Вярата се опира на най-сигурното нещо в цялата Вселена - Божието слово. Лековерието приема разни неща като факт без всякакво доказателство и понякога дори при явни доказателства за противното. Бог никога не е имал намерението Неговите хора да се откажат от сво- ята способност за преценка и проницателност. В Библията намираме различни напътствия за това, като например: „Изпитвайте всичко; дръжте доброто." (1. Солунци 5:21) „... ако отде- лиш скъпоценното от нищожното..." (Еремия 15:19) „И за това се моля: любовта ви да изобилства все повече и повече с познаване и всякакво разбиране, за да разпознавате най-доброто." (Филипяни 1:9-10) „Въз- любени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бо- га, защото много лъжепророци излязоха по света." (1. Йоаново 4:1) Разбира се, опасността е особено голяма по отношение на доктринал- ните моди и така наречените „нови познания". Но и в много други об- ласти е възможно християните да се отклонят или дори да се заблудят, като станат жертва на фикс-идеи или модни течения и започнат да ги следват с прекомерно усърдие. 178
23. юни „Не желаем, братя, да останете в незнание за онези, които са почи- нали, за да не скърбите като другите, които нямат надежда. " 1. Солунци4:13 Как трябва да реагираме, когато някой от нашите любими хора почи-
Първо трябва да погледнем на смъртта от гледната точка на нашия Господ. Тя е отговор на Неговата молитва в Йоан 17:24: „Отче, желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат мо- ята слава..." Когато нашите любими отидат при Него, Той вижда плод от мъката на душата Си и се насища (вж. Исая 53:11). „Скъпоценна е в очите на Господа смъртта на Неговтите светии." (Псалм 116:15) Освен това трябва да разбираме и какво означава това за починалия. Той е бил прибран у дома, за да гледа Царя в красотата Му. Той е зави- наги освободен от грях, болест, страдания и болка. Той е бил взет пре- ди идещото зло (вж. Исая 57:1). „Нищо не може да се сравни с приби- рането на един Божи светия у дома... да си отидеш у дома, да изоставиш тези стари буци глина, да се освободиш от оковите на материята, да бъ- деш приветствай от безброй ангели." Епископ Райл (Джон Чарлз, 1816 - 1900, англикански епископ и писател) пише: ,3 същия миг, в който вярващите умрат, те са в рая. Борбата им е свършила. Страданията им са минали. Те са преминали мрачната долина, през която и ние ще тряб- ва някой ден да минем. Те са прекосили тъмната река, която и ние един ден ще трябва да прекосим. Те са изпили тази последна горчива чаша, която грехът е смесил за хората. Достигнали са онова място, където ня- ма вече страдания и въздишки. Със сигурност не бива да искаме те да се върнат обратно! Трябва да плачем не за тях, а за себе си." Вярата въз- приема тази истина и така е способна да стои твърдо като дърво, поса- дено край водни потоци. За нас смъртта на някой любим роднина или познат винаги носи скръб. Но ние не скърбим като другите, които нямат надежда (вж. 1. Со- лунци 4:13). Ние знаем, че близките ни са при Христос, което е далеч по-добре. Знаем, че раздялата е само за кратко. После ще бъдем отново съединени на хълмовете на земята на Емануил и ще се познаем отново при далеч по-добри обстоятелства, отколкото някога сме се познавали тук долу. Ние очакваме идването на Господа, когато мъртвите в Хрис- тос първо ще възкръснат, а после ние, живите, останалите, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаци да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа (вж. 1. Солунци 4:16-17). Поради тази на- дежда разликата за нас е съществена. И така, Божиите утешения не са малко (вж. Йов 15:11). Нашата болка е примесена с радост и чувството ни, че сме изгубили нещо, се компен- сира изобилно от обещанието за вечно благословение. 179 24. юни „ Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте, защото на такива е Божието царство. " Марк 10:14 Смъртта на деца винаги е особено тежко изпитание за вярата на Бо- жия народ и е важно да имаме стабилна библейска основа, на която мо- жем да се опрем в такива времена. Всеобщият възглед сред християните е, че децата, които умират пре- ди да могат да взимат морални решения, са спасени чрез кръвта на Аг- нето. Разсъждението е приблизително следното: самото дете никога не е имало способността или възможността да приеме Господа като Спа- сител или да Го отхвърли. Затова Бог му приписва пълната стойност на Христовото дело на кръста. То е спасено чрез смъртта и възкресението на Господ Иисус, въпреки че само никога не е могло да разбере спаси- телното действие на това дело. Що се отнася до възрастта, от която нататък едно дете е способно на морални решения, единствено Бог знае каква е тя. Със сигурност всеки случай е различен, тъй като някои деца се развиват по-рано от други. Макар че няма текст в Писанието, който еднозначно да казва, че деца- та, починали преди възрастта на морална отговорност, отиват в небето, има два библейски аргумента, които поддържат този възглед. Първата е в нашия днешен стих: „Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте, защото на такива е Божието царство." (Марк 10:14) Господ Иисус говори за деца, когато казва: „... на такива е Божието царство." Той не казва, че трябва да станат възрастни, за да влязат в Божието цар- ство, а че точно те са типични представители на онези, които са в Божи- ето царство. Това е много силен аргумент за спасението на малките де- ца. Другият аргумент е следният: Когато Иисус говори за възрастни, Той казва: „Понеже Човешкият Син дойде да потърси и спаси изгубеното." (Лука 19:10) Но когато говори за деца, Той не казва нищо за „търсене". Той казва просто: „Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото." (Матей 18:11) Тук се намеква, че децата не са се заблудили като възрас- тните, и че Господ в момента на смъртта им чрез своята суверенна власт ги прибавя към стадото Си. Въпреки че те никога не са познавали дело- то на Христос, Бог го познава и им приписва цялата спасителна сила на това дело. Ние не бива да поставяме под въпрос Божието провидение, когато Той отнема от нас деца. Джим Елиът пише: „Аз никога не бива да смятам това за странно, когато Бог взима при Себе Си още в младостта им оне- зи, които аз бих оставил на земята, докато станат по-възрастни. Бог на- селява вечността и аз не бива да Го ограничавам само до стари мъже и жени." 180
25. юни „О, сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!" 2. Царе 18:33 Независимо дали Авесалом е бил спасен, или не, оплакването на не- говия баща ярко отразява болката на мнозина вярващи, които скърбят за смъртта на някой неспасен роднина, за когото са се молили вече години наред. Има ли за такава ситуация „балсам в Галаад" (Еремия 8:22)? Как- во отношение трябва да имаме съгласно Писанието? Е, първо не винаги можем да бъдем сигурни, че някой действително е умрял без Христос. Чули сме за свидетелството на един човек, който бил хвърлен от коня и в този миг приел Христос: „Между седлото и зе- мята той потърси благодат и намери благодат." Друг човек се подхлъз- нал на трамплина и повярвал, преди да падне във водата. Ако някой от тях беше умрял при тези нещастни случаи, никой нямаше да знае, че са умрели като вярващи. Ние вярваме, че и човек в кома може да се спаси. Медицински автори- тети твърдят, че хора в кома често чуват и разбират това, което се гово- ри в стаята, макар че самите те не могат да говорят. Ако човек може да чува и да разбира, защо да не може да приеме Господ Иисус в ясен акт на вяра? Но нека предположим най-лошото. Да предположим, че човекът дейс- твително е умрял неспасен. Какво трябва да бъде нашето отношение? Ние трябва съвсем ясно да застанем на страната на Бога срещу собстве- ната си плът и кръв. Не е Бог виновен, когато някой умре в греховете си. На неизмерима цена Бог е създал път, по който всеки човек може да се спаси от греховете си. Неговото спасение е безплатен дар, съвсем неза- висим от заслуги или вина. Когато хората отхвърлят дара на вечния жи- вот, какво повече може да направи Бог? Той със сигурност не може да насели рая с хора, които не желаяят да бъдат там, защото тогава това ве- че не би бил рай. И така, дори и някой от нашите любими хора да отиде във вечността без надежда, ние можем само да споделим болката и скръбта на Божия Син, който е плакал за Ерусалим: "Колко пъти съм искал... но вие не ис- кахте!" (Матей 23:37) Ние знаем, че Съдията на цялата земя ще върши правда (вж. Битие 18:25). Той се прославя чрез наказанието на изгубените също така, как- то и чрез спасението на покаяните грешници. 181
26. юни "И Той им каза: Елате вие сами на уединено място... И отидоха с ко- раба на уединено място насаме. А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги из- превариха. ИИисус... ги съжали." Марк 6:31-34 Ние лесно се ядосваме на прекъсвания. Аз се срамувам, когато си по- мисля колко пъти съм се ядосвал на неочаквани изисквания, които са ми попречвали да изпълня някоя задача, която сам съм си поставил. Може би тъкмо съм бил вдълбочен в писане и думите направо са се леели под перото. И изведнъж звънва телефонът или на вратата застава някой, който се нуждае от съвет и помощ. Такива смущения са ми били изклю- чително неприятни. Господ Иисус никога не се е сърдил на прекъсвания. Той ги е приемал от ръката на Своя Отец като Неговия план за деня. Това е давало на жи- вота Му голяма стабилност и уравновесеност. В действителност честотата, с която биваме прекъсвани, често е пока- зател за нашата полезност. Един автор в „Англикан Дайджест" пише: „Когато сте направо в отчаяние от множество прекъсвания, помислете за това, че честотата им е индикатор за ефективността и силата на вли- яние на живота ви. Само хора, които притежават големи източници на сила или помощ, биват натоварвани от другите с техните нужди. Сму- щенията, на които се ядосваме, са доказателства за нашата незамени- мост. Най-лошото осъждане, което можем да си навлечем - и това е опасност, от която трябва да се пазим, - е да станем толкова независи- ми, така малко способни и готови за помощ, че никой никога да не ни смущава и да бъдем оставени на мира с едно неприятно чувство." Всички се усмихваме неловко, когато четем за преживяването на една много заета домакиня. Един ден, когато тя си била нагласила необичай- но наситен план, вдигнала поглед от работата си и забелязала, че мъжът й се бил върнал у дома по-рано от обикновено. „Какво правиш тук?" - попитала тя със сдържан гняв. „Ами..., аз живея тук" - отвърнал той с неловка усмивка. По-късно тя пише: „От този ден нататък възприех принципа веднага да оставям настрана всякаква работа, щом мъжът ми си дойде у дома. Поздравявам го сърдечно и с любов и му давам да усе- ти, че за мен той е абсолютният връх." Всяка сутрин трябва да представяме деня на Господа и да Го молим да подрежда всички подробности. И ако тогава някой ни прекъсне, да зна- ем, че Господ го е изпратил. Трябва да разберем причината и да му по- могнем колкото можем. Това може да се окаже най-важното, което сме направили през този ден, дори и да се е появило под формата на прекъс- ване. 182
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|