Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
27. юни „Тя ще се спаси чрез раждане на деца..." 1. Тимотей 2:15 От някои ограничения, които Павел налага върху служението на жена-
Но ст. 15 коригира всеки подобен погрешен възглед. „Тя ще се спаси чрез раждане на деца..." Това, разбира се, не се отнася до спасението на душата й, а до запазването на положението й в църквата. На нея е пове- рена изключително важната привилегия да отглежда синове и дъщери за Господа. Уилиям Рос Уолъс казва: „Ръката, която люлее люлката, е ръката, коя- то управлява света." Зад всеки велик водач на човечеството стои една велика майка. Съмнително е дали Сузана Уесли някога е проповядвала от някой ам- вон, но нейното служение у дома е принесло плодове по целия свят чрез двамата й сина Джон и Чарлз. В нашето общество е модерно много жени да напускат домакинство- то и да се впускат в обществена, професионална или академична кари- ера. За тях домакинската работа е нещо еднообразно, а отглеждането на деца - досадно и излишно задължение. На един обяд на жени християнки разговорът се завъртял около тема- та професия и кариера. Всички говорели възторжено и понякога дори и малко пресилено за позициите и заплатите си. Конкурентното мислене ги било завладяло. Накрая една от присъстващите се обърнала към ед- на домакия, която имала трима превъзходни сина: „А ти какво работиш, Шарлота?" Тя отговорила скромно:„Аз възпитавам мъже за Бога." Дъщерята на фараона казала на майката на Мойсей: ,3земи това дете и ми го откърми, и аз ще ти дам заплатата ти." (Изход 2:9) Може би ед- на от най-големите изненади пред Христовото съдилище ще бъде голя- мата награда, която Господ ще даде на жените, които са се посветили на задачата да отглеждат момчета и момичета за Него и за вечността. Да, „тя ще се спси чрезраждане на деца". Положението на жената в църквата не се състои в публично служение, но може би служението на възпитание на деца в страх от Бога е много по-значимо в Неговите очи. 183
28. юни „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден." Марк 16:16 Ако това беше единственият стих в Библията по тази тема, трябваше да заключим, че спасението става чрез вяра плюс кръщение. Но тъй ка- то в Новия Завет има 150 стиха, които казват, че спасението зависи единствено от вярата, ние трябва да приемем, че тези 150 стиха не мо- гат да бъдат обезсилени от един или два като горния. Но въпреки че кръщението не е необходимо за спасението, то е необ- ходимо за послушанието. Божията воля е всички, които положат дове- рието си в Неговия Син като Господ и Спасител, да се идентифицират с Него публично чрез водата на кръщението. Новият Завет не познава такава гротескна аномалия като некръстен вярващ. Той счита за естествена предпоставка, че всеки, който повярва, се кръщава. В Деяния на апостолите учениците са практикували „неза- бавно кръщение". Те не са чакали някое официално богослужение в рамките на църквата, а са кръщавали повярвалите веднага въз основа на личната им изповед на вяра. Последователността на повярването и кръщението е така непосредст- вена, че Библията ги споменава на един дъх: „Който повярва и се кръс- ти..." В нашия стремеж да избегнем небиблейското учение за новорождение чрез кръщение ние често залюляваме махалото в другата крайност. То- ва води дотам, че хората остават с впечатлението, че изобщо няма зна- чение дали са кръстени, или не. Това обаче има голямо значение. Често чуваме някого да казва най-спокойно: „Аз и без кръщение ще отида в рая." На това аз винаги отговарям:, Да, това е вярно. Можеш да отидеш в рая, без да си кръстен, но ако наистина оставиш нещата да стигнат дотам, ще си останеш некръстен в цялата вечност." В небето ве- че няма да има възможност за кръщение. Това е едно от нещата, за кое- то можем да се подчиним на Господа сега или никога. Всички, които са се доверили на Иисус Христос като техен Господ и Спасител, трябва да се кръстят, без да губят време. Така ние публично се идентифицираме с Него в Неговата смърт и Неговото възкресение и публично се задължаваме да ходим с Него в нов живот. 184
29. юни „Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е пре- минал от смърт в живот. " Йоан 5:24 Тук откриваме едно знание, което вече е преобразило драматично жи- вота на много хора. Повторението „Истина, истина ви казвам" в началото ни обръща вни- мание да очакваме нещо велико, огромно, невероятно важно. И не оста- ваме разочаровани. Тук говори лично Господ Иисус - знаем това от ст. 19. Това, което съ- що така трябва да знаем, е, че всичко, което Той казва, е абсолютна и бе- зусловна истина. Той не може да лъже. Той не може да мами. Той не мо- же и да бъде измамен. Нищо не може да бъде по-сигурно и достойно за доверие от Неговите думи. На кого говори Той? „Истина, истина ви казвам." Вечният Божи Син говори на теб и на мен. Никога досега толкова издигната личност не се е обръщала към нас, няма и да се обърне. Трябва непременно да слуша- ме! „Който слуша Моето слово..." „Който" - това включва всеки човек. То означава „всеки, който". Да слушаме словото Му, не означава просто да го регистрираме с ушите си, а да го чуем и да го повярваме, да го чуем и да го приемем, да го чуем и да му се подчиним. „... и вярва в Този, който Ме е пратил, ..." Ние знаем, че това е Бог Отец. Но решаващият въпрос е защо Той е изпратил Господ Иисус. Аз трябва да вярвам, че Отец е изпратил Своя Син, за да умре като мой за- местник, за да понесе наказанието, което аз заслужавам, да пролее кръвта Си за прощаване на моите грехове. И сега идва тройното обещание. Първо „има вечен живот". Щом ня- кой повярва, той придобива вечен живот. Толкова е просто. Второ, „ня- ма да дойде на съд". Това значи, че той никога няма да бъде хвърлен в пъкъла заради греховете си, понеже Христос е платил за неговата вина, а Бог не изисква двойно плащане. Трето, „... е преминал от смърт в жи- вот". Той е излязъл от състоянието, в което е бил духовно мъртъв по от- ношение на връзката си с Бога, и бива роден отново за нов живот, кой- то никога няма да свърши. Ако ние наистина сме чули Словото Му и вярваме в Отца, който Го е пратил, тогава Господ Иисус ни уверява, че сме спасени. Нищо чудно, че това се нарича „блага вест"! 185
„И когато Мойсей издигаше ръката си, надвиваше Израил, а когато отпускаше ръката си, надвиваше Амалик." Изход 17:11 Израил се е биел с войските на Амалик. Мойсей е стоял на върха на хълма, откъдето е наблюдавал цялото бойно поле. От положението на ръцете на Мойсей са зависели победата или поражението. Издигнатата ръка е отблъсквала назад Амалик. Когато отпускал ръката си, губел Из- раил. Издигнатата ръка на Мойсей символизира Господ Иисус като нашия Застъпник, който „издига ръце за нас със съчувствие и любов". Чрез Не- говото застъпничество ние биваме съвършено спасени. Но оттам ната- тък илюстрацията не е подходяща, защото ръката на нашия Застъпник никога не се отпуска. Той не се уморява и не е зависим от чужда помощ. Той живее винаги, за да ходатайства за нас. Но има и втора възможност за приложение на тази история — към нас самите като бойци в молитва. Издигнатата ръка символизира нашата вярна застъпническа молитва за вярващите, които се намират в духовна борба по мисионерските полета на света. Когато занемарим молитвено- то си служение, врагът надделява. Един мисионер и неговата туристическа фирма трябвало по време на сафари да прекарат нощта на открито в една местност, която гъмжала от разбойници. Те се помолили за Божията закрила и легнали да спят. Ме- сеци по-късно един разбойнически главатар попандал в мисионерката болница и разпознал мисионера. „Онази нощ на открито искахме да ви нападнем" - казал той, - „но се страхувахме от вашите 27 войници." Когато мисионерът писал това по-късно в едно информационно пис- мо до църквата в родината си, един от вярващите си спомнил: „Онази нощ имахме молитвено събрание и на него бяхме 27 души." Когато нашият Бог ни вижда на колене, умоляващи пред Неговия трон, тогава битката се обръща, пламва пламъкът на победата, знамето на истината се развява, враговете отпадат и трепери Сатана! Тогава нашият вик на ужас се обръща в бликащо ликуване, в победен вик! Доведи ни, Господи, до там, да се научим на постоянна молитва! В тази история обаче има и още една поука. Господ се заклева, че Той ще воюва срещу Амалик от поколение в поколение. Амалик е образ на плътта. Християнинът трябва да води постоянна борба с плътта. Мо- литвата е едно от неговите най-важни оръжия. От верността в молитве- ния му живот често зависят победа и поражение. 186 1. юли „... тогава ще позная напълно, както и аз съм бил напълно познат. " 1. Коринтяни 13:12 Съвсем нормално и разбираемо е ние християните да се питаме дали ще познаем своите любими хора в небето. Няма специално място в Пи- санието, което да се занимава отделно с тази тема, но има множество насоки, които ни водят към положително заключение по този въпрос. Първо, учениците са познали Господ Иисус в Неговото прославено възкресено тяло. Физическият Му вид е бил непроменен. Всяка заблу- да е била изключена, това е бил „сам Иисус". Това ни дава гаранция, че и ние в небето ще имаме собствените си лични черти, макар и в прос- лавен вид. Нищо не говори, че там всички ще изглеждаме еднакво. В 1. Иоаново 3:2 четем, че там всички „ще бъдем като Него", което означа- ва, че ще бъдем като Него в морално отношение, т. е. завинаги ще сме освободени от греха и неговите последствия. Но със сигурност няма да сме външно еднакви с Него, в смисъл, че ще можем да бъдем сбъркани с Него. В никакъв случай! Второ, няма причина да смятаме, че на небето ще знаем по-малко от- колкото тук, на земята. Ние се разпознаваме и тук долу - защо трябва да ни е странно, че ще се разпознаваме и горе? Щом там ще „познава- ме напълно, както и ние сме били напълно познати", това е ясен аргу- мент. Павел е очаквал да разпознае солунците в небето. Той казва, че тога- ва те ще бъдат неговата надежда, радост и венец (1. Солунци 2:19). В Библията има намеци, че хората са получавали и ще получат спо- собността да разпознават хора, които никога преди не са виждали. Яков и Йоан са познали Мойсей и Илия на планината на преображението (Матей 17:4). Богаташът в ада е познал Авраам (Лука 16:24). Иисус казва на юдеи- те, че ще видят Авраам, Исаак и Яков, и всички пророци в Божието цар- ство (Лука 13:28). Но нека все пак добавим и едно предупреждение! Изглежда ясно, че ще разпознаем своите любими хора на небето, но ние няма да ги позна- ваме в същите взаимоотношения като тук на земята. Например там ве- че няма да съществува брачната връзка. Това ясно се вижда от думите на Господа в Матей 22:30: „Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, а са като Божии ангели на небето." 187
2. юли „Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща, но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме. " Лука 10:41-42 Мария седяла тихо до краката на Иисус и слушала словото Му. Марта
й, а заради вътрешното отношение, което имала в този момент. Изглеж- да също, че Марта си била поставила грешни приоритети; тя не бивало да поставя служението преди богослужението. Мнозина от нас са като Марта. Ние сме ориентирани към успеха и за- това предпочитаме да вършим нещо, а не да седим със скръстени ръце. Гордеем се, че сме добре организирани, способни, постигаме много. И така сме заети с работата си, че сутрешното ни четене на Библията чес- то бива прекъсвано от мисли за хиляди неща, които трябва да свършим. Молитвите ни са пълна бъркотия, защото мислите ни се скитат от Дан до Вирсавее, за да планираме деня си. Колко лесно се огорчаваме, кога- то другите не грабват парцала, за да ни помогнат. Мислим си, че всич- ки трябва да правят точно това, което ние правим в момента. Има обаче и такива, които са като Мария. Те са любящи хора. Живо- тът им излъчва симпатия към другите. За тях хората са по-важни от тен- джерите и паниците. Една личност е особен обект на тяхната любов - самият Господ. Те не са мързеливи, въпреки че на нас, Мартите, ни из- глежда така. Те просто имат по-различно разбиране за приоритета на нещата. Самите ние предпочитаме топлосърдечните и милите хора пред хлад- ните и добре организираните, които не мислят за нищо друго освен за работа. Сърцата ни биват пленени повече от детето, което ни обсипва с целувки и прегръдки, отколкото от онова, което е твърде заето с играч- ките си и няма време да ни обърне голямо внимание. Някой се е изразил добре, като е казал, че Бог се интересува повече от нашето богослужение отколкото от нашето служение; небесният Жених е дошъл да си спечели невяста, а не да си наеме слуга. Христос никога не изисква от нас толкова тежка работа, че да нямаме вече време да седим в краката Му. Търпеливото очакване с поглед, отправен нагоре към Него, Той често счита за съвършено служение. Мария е избрала добрата част, която няма да й се отнеме. Нека всич- ки ние направим същото! 188
3. юли „Не забравяйте гостолюбието, понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели. " Евреи 13:2 Госполюбието не само е свято задължение („Не забравяйте гостолю- бието"), то носи и обещанието за славни изненади („понеже чрез него някои, без да знаят, са приели на гости ангели"). За Авраам денят започнал като всеки друг ден. После, както си седял пред входа на шатрата си, пред него се появили трима мъже. Патриар- хът реагирал по типичния ориенталски начин — измил краката им, нас- танил ги на хладно място под дървото, за да си починат, избрал от ста- дото едно теле, помолил Сара да опече хляб и им сложил богата трапе- за. Между другото, кои били тези мъже? Двама от тях били ангели; тре- тият бил Господният Ангел. Ние вярваме, че Господният Ангел е Гос- под Иисус, който се явява в човешки образ (ср. Битие 18:13, където ан- гелът е наречен „Господ"). И така, Авраам посрещнал не само ангели, но и Самия Господ в едно от многото Му явявания преди въплъщението. И може би и ние някога ще имаме същата привилегия, колкото и невероятно да ни звучи! Много християнски семейства могат да свидетелстват за благослове- нието, което са получавали чрез приемането на Божии хора у дома си. Децата са получили от тях впечатления за Бога, които ги съпровождат цял живот. Усърдието за Господа се е разпалвало наново, тъжащи сър- ца са били утешавани, проблеми са били решавани. Колко много дъл- жим на тези „ангели", чието присъствие е било благословение за дома ни! Но наша несравнима привилегия е и да посрещаме в дома Си Господ Иисус като гост. Винаги, когато приемаме някого в Негово Име, това е същото, като да приемаме Него (Матей 10:40). Ако наистина вярваме това, ние с радост ще изразходваме всичко и самите ние ще се изразход- ваме както никога досега в това чудно служение на гостоприемството. Тогава ще бъдем „гостолюбиви един към друг, без да роптаем" (1. Пет- рово 4:9). Ще се отнасяме към всеки гост така, както бихме се отнесли към Самия Христос. И нашият дом ще бъде като дома на Мария и Мар- та във Витания - където Господ Иисус е обичал да бъде. 189
4 юли „Няма ли да ни съживиш отново, за да се радва в Теб Твоят народ?" Псалм 85:6 Състоянието на духовен упадък често е като рак - ние не знаем, че сме се разболели от него. Възможно е да изстинем духовно толкова бавно и постепенно, че изобщо да не съзнаваме колко плътски сме станали всъщност. Понякога е необходимо някое нещастие, кризисно преживя- ване или гласът на някой пророк, за да ни покаже ясно отчаяната ни нужда. Само тогава можем да приемем Божието обещание: „Ще изли- вам вода на жадната земя и реки на сухата почва." (Исая 44:3) Аз остро се нуждая от съживление, ако съм изгубил въодушевление- то си от Божието слово, ако молитвеният ми живот се е превърнал в ед- нообразна рутина (или изобщо е замрял), ако съм изгубил първата си любов. Трябва да бъда наново докоснат от Бога, ако се интересувам по- вече от телевизионната програма отколкото от събиранията на местна- та църква, ако ходя навреме на работа, а закъснявам за събранията, ако съм старателен в професията си, а в църквата се явявам само от време на време. Нуждая се от съживление, ако върша за пари неща, които не искам да направя за Господа, ако харча повече пари за собствения си приятен живот отколкото за делото на Господа. Нуждаем се от обновление, ако в сърцето си храним завист, яд и гор- чивина. Ако сме оклеветили или охулили някого. Ако не сме готови да признаем неправдата или да простим на другите, когато те признаят грешките си. Нуждаем се от съживление, ако у дома сме като куче и кот- ка, но в събранието се явяваме, като че ли всичко е идеално. Нуждаем се от обновление, ако сме се нагодили към света в говоренето си, дър- жанието си и целия си начин на живот. Колко е голяма нуждата ни, ако сме затънали в греховете на Содом - гордост, пресищане с храна и без- грижно спокойствие (Езекиил 16:49)! Щом осъзнаем студенината и бедността си, можем да се опрем на обе- щанието от 2. Летописи 7:14: „Когато ... народът Ми, който се нарича с Моето Име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от злите си пътища, тогава ще чуя от небето и ще простя греха им, и ще из- целя земята им." Изповедта е сигурният път към ново съживление! Господи Иисусе, съживлението идва от Теб; изпрати обновление, започни в мен Своето дело. Словото Ти казва, че Ти задоволяваш нуждите ни. Затова смирено Те моля да ме изпълниш с Твоето благословение. 190
„Не угасяйте Духа. Пророчества не презирайте." ЬСолунци 5:19-20 Когато се говори за угасяне, мислим за огън. Огънят се гаси, като се залива с вода. Така или го угасяме напълно, или ограничаваме разпрос- транението и действието му. В Писанието огънят се използва като символ на Светия Дух. Той е го- рящ и мотивиращ. Когато хората се оставят да бъдат водени от Него, те са усърдни, радостно служат и са запалени за Господа. Ние угасяме Ду- ха, когато потискаме откровението на Духа в събранията на Божия на- род. Павел казва: „Не угасяйте Духа. Пророчества не презирайте." Тъй ка- то той свързва угасянето на Духа с презиране на пророчества, трябва да заключим, че угасянето е свързано главно със събранията на местната църква. Ние угасяме Духа, като засрамваме някой брат заради неговото свиде- телство за Христос, било то в молитва, при поклонението или в служе- нието на Словото. Градивната критика е добро нещо, но ако критикува- ме някого само заради избора на думите или незначителни подробнос- ти, се излагаме на опасността да го обезсърчим в публичното му служе- ние или дори да го препънем. Угасяме Духа, когато богослуженията ни са така фиксирани към точ- но определена схема, че на практика сме Го вкарали в усмирителна ри- за. Когато някои неща се подреждат с молитва и в зависимост от Светия Дух, никой няма да има нищо против. Но правила, които са били въве- дени на основата на човешки разсъждения, осъждат Светия Дух да иг- рае ролята на зрител вместо на водач. Бог е дал на църквата много дарби. В определени времена Той упот- ребява различни дарби. Може би някой брат има слово на напътствие за църквата. Ако цялото публично служение се извършва само от опреде- лени братя, Светият Дух няма свободата да предаде необходимото пос- лание в точното време. Така Духът също може да бъде угасян. И накрая, ние угасяме Духа, когато се съпротивляваме на Неговото во- дителство и подбуди в собствения си живот. Може би се чувстваме сил- но подтикнати да извършим дадено служение при даден случай, но се въздържаме поради страх от хората. Влага ни се в сърцето да се помо- лим публично, но си замълчаваме поради стеснителност. Сещаме се за някоя песен, която би била много подходяща, но нямаме смелостта да я предложим. Крайният резултат е, че огънят на Духа се угася; нашите събрания из- губват своята спонтанност и сила и местното тяло на Христос обедня- ва. 191
6. юли „И не наскьрбявайте Светия Божи Дух, е когото сте запечатани за деня на изкуплението. " Ефесяни 4:30 Както е възможно да угасяме Светия Дух в събранията на църквата, така можем и да Го наскърбяваме в личния си живот. Думата „наскърбявам" предполага известна нежност. Ние можем да наскърбим само някой, който ни обича. Кварталните гамени не ни нас- кърбяват - правят го собствените ни невъзпитани деца. Ние сме много скъпи на Светия Дух. Той ни обича. Той ни е запечатал за деня на изкуплението. Той може да бъде наскърбен от нас. Но какво Го наскърбява? Всяка форма на грях наранява сърцето Му. Не случайно Павел Го нарича Светия Дух. Всичко несвято Му причиня- ва дълбока болка. Напътствието „не наскьрбявайте Светия Божи Дух" се явява в среда- та на една поредица от грехове, за които Павел ни предупреждава. Спи- съкът не е изчерпателен, а примерен. Лъжата наскърбява Светия Дух (ст. 25) — лъжи по необходимост, „бла- городни" и недотам благородни лъжи, преувеличения, полуистини и ед- ностранчиво представяне на нещата. Бог не може да лъже и не може да даде правото за това и на Своите хора. Гневът, който често се превръща в грях, наскърбява Духа (ст. 26). Единственият случай, в който гневът може да бъде оправдан, е когато става дума за Божието дело. Всяка друга форма на гняв само създава предмостие за дявола (ст. 27). Краденето наскърбява Светия Дух (ст. 28) - независимо дали става ду- ма за портмонето на мама, за времето на работодателя ни или за инст- рументи и канцеларски материали. Гнилите думи наскърбяват Светия Дух (ст. 29). Това обхваща целия спектър от мръсни или двусмислени вицове до празно и безсмислено клюкарстване. Говоренето ни трябва да бъде изграждащо, подходящо и добронамерено. Огорчението, яростта, гнева, виковете, хулите и злобата завършват списъка в четвърта глава. Едно от главните служения на Светия Дух е да ни занимава с Господ Иисус. Но когато съгрешаваме, Той трябва да се отвърне от това служе- ние и вместо това да възстановява и подрежда отново нашето общение с Господа. Но дори и тогава не можем да Го наскърбим окончателно. Той никога не ни напуска. Ние сме запечатани с Него за деня на изкуплението. То- ва обаче не бива да ни служи като оправдание за безразличие и безгри- жие, а трябва да бъде един от най-силните ни мотиви за освещение. 192
7. юли „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са дос- тойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас. " Римляни 8:18 Сами за себе си страданията на настоящото време могат да бъдат
Но телесните страдания не са единствените. Понякога изглежда, че физическата болка се понася по-лесно от душевната мъка. Не е ли пре- живял и Соломон това, за да напише:, Духът на човека ще го подкрепя в немощта му, но кой ще повдигне унилия дух?" (Притчи 18:14) Невяр- ност в брака или смъртта на близък човек, или рухването на някоя меч- та ни причиняват голяма мъка. Скърбим и когато бъдем изоставени и предадени от близък приятел. Понякога е изумително какви страшни удари, болки и смазващи страдания могат да понасят хората. Погледнати сами за себе си, тези страдания са ужасни. Но сравнени с бъдещата слава, те изглеждат като убождания с игла. Павел казва, че те „не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас". А ако страданията са големи, каква ли ще бъде тогава славата! На друго място апостолът блажено възкликва, че „нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас" (2. Коринтяни 4:17). Ако се поставят на везните, страданията са ле- ки като перце, докато славата има огромна тежест. А и като време стра- данията траят само миг, докато славата трае цяла вечност. Когато стигнем до края на пътуването и видим Спасителя, страдания- та на настоящото време ще избледнеят до пълна незначителност. Всичко ще си е заслужавало, когато видим Иисус. Житейските изпитания ще ни изглеждат толкова малки, когато видим Христос. Един поглед към Неговото вярно лице ще изличи всяка болка. Затова нека смело се борим, докато видим Господа. 193
8. юли „... направиха ме пазачка на лозята, но своето лозе не опазих. " Песен на песните 1:6 Братята на Суламит я били изпратили да работи на лозето. Тя била та- ка заета с грижата за лозите, че занемарила собственото си лозе, т. е. собствения си външен вид. Кожата й потъмняла и изсъхнала от слънце- то, а и несъмнено косата й била рошава. Винаги съществува опасността да занемарим собственото си лозе, ко- гато твърде много се занимаваме с нечие чуждо. Например съществува опасността да бъдем така погълнати от евангелизирането на света, че да изгубим собственото си семейство. Ако Бог ни подари деца, те са наше- то мисионерско поле номер едно. Когато един ден застанем пред Госпо- да, една от най-големите ни радости ще бъде да можем да кажем: „Ето, аз и децата, които ми е дал Бог." (Евреи 2:13) Цялото признание на бла- годарната публика не може да компенсира загубата на собствените ни синове и дъщери. От Писанието става ясно, че отговорността винаги започва у дома. След като Господ Иисус изгонва демоните от гадаринеца, Той му запо- вядва: „Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Гос- под и как се смили над теб." (Марк 5:19) Често изглежда, че собствени- ят ни заден двор е най-трудното поле за евангелизация, но тъкмо оттам трябва да започнем. Когато Господ дава мисионерската заповед на Своите ученици, Той казва: „... ще бъдете свидетели за Мен както в Ерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята" (Деяния 1:8). Те е трябвало да за- почнат от Ерусалим — който по това време е бил техният роден град! Андрей е бил твърдо решен да не занемарява собственото си лозе. За него четем: „Той първо намери своя брат Симон и му каза: Намерихме Месия, което се превежда: Христос." (Йоан 1:41) Несъмнено има случаи, в които един вярващ усърдно се старае да спе- чели близките си за Христос, но те въпреки това упорстват в неверието си. Ние не можем да гарантираме вечното спасение на роднините и поз- натите си. Но това, от което трябва да се пазим, е опасността да бъдем така погълнати от служението за другите, че да пропуснем кръга на близките си. В такива случаи нашето собствено лозе трябва да има най- висша степен на спешност. 194
9. юли „Защото всеки, който призове Името на Господа, ще се спаси. " Римляни 10:13 Никой никога няма да призове от цяло сърце Името на Господа, без да бъде спасен. Този сериозен и отчаян вик никога не остава нечут. Когато сме достигнали края на собствените си възможности, когато сме се от- казали от всяка надежда да се спасим сами, когато не можем да се обър- нем наникъде другаде освен нагоре - когато в такава ситуация извика- ме отчаяно към Господа, Той ни чува и ни отговаря. Един млад сикх бил решил да се самоубие, ако не можел да намери мир. Той се помолил: „О, Боже - ако има Бог! - открий ми се тази нощ." Ако не получел отговор в рамките на седем часа, щял да сложи главата си на железопътните релси, докато мине следващия влак за Лахор. В ранните часове той сънувал един сън за Иисус, който дошъл в ста- ята му и му казал на хинди: „Ти се помоли да познаеш верния път. За- що не вървиш по него? Аз съм Пътят." Той изтичал в стаята на баща си и казал: „Аз съм християнин. Не мо- га вече да служа на никого другиго освен на Иисус. До деня на смъртта ми животът ми принадлежи на Него." Още не съм чул за никого, който с пълна сериозност е призовал Име- то на Господа и не е бил чут. Разбира се, има такива, които се молят, ко- гато са натясно, и обещават да живеят за Него, ако Той им помогне, но после бързо забравят всичко, когато напрежението е отминало. Но Бог познава техните сърца. Той знае, че те са несериозни и се обръщат към Него само в трудностите си, но никога не са Му предали наистина сър- цето си. Фактът обаче остава, че Бог винаги се открива на онзи, който отчаяно Го търси. В страни, в които не може лесно да се намери Библия, Той съ- що си има Своите начини и средства за това. Той често говори чрез ня- коя част от Библията, чрез лично свидетелство, чрез християнска лите- ратура или чудно стечение на обстоятелствата. Затова в най-дълбок смисъл важи, че „който търси Бога, вече Го е намерил". Това е вярно! 195
10. юли „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате. " Йоан 13:17 Който проповядва и поучава християнската вяра, трябва и на дело да върши това, което проповядва. Той трябва да дава жив пример за исти- ната. Божията воля е словото да се въплъщава в живота на Неговите хо- ра. Делата правят много по-дълбоко впечатление на света от думите. Ед- гар Гест пише: „Бих предпочел веднъж да видя една проповед, вместо всеки ден да слушам по една." А сме чували и известната забележка: „Това, което си, говори толкова високо, че не мога да чуя това, което каз- ваш." За един проповедник казвали, че когато стоял на амвона, на хората им се искало да не го напуска никога, но когато слезел от амвона, им се ис- кало никога вече да не се качва на него. X. А. Айрънсайд казва: „Нищо не затваря устата така както животът." В подобен смисъл пише и Хенри Дръмонд (1851 - 1897, шотландски ав- тор и евангелист, съработник на Муди): ,Яовекът е посланието." Томас Карлайл (1795 — 1881, шотландски автор) добавя и своето свидетелство: „Светият живот е най-добрият аргумент за Бога в един свят на факти- те... Думите имат тежест, когато зад тях стои човек." Е. Стенли Джоунс казва: „Словото трябва да стане плът в нас, преди да стане сила чрез нас." „Ако проповядвам нещо правилно, но не го живея, аз казвам нещо невярно за Бога" - казваше Осуалд Чеймбьрс. Разбира се, ние знаем, че Господ Иисус е единственият, който напъл- но въплъщава това, което учи. Между Неговото послание и Неговия жи- вот няма никакво противоречие. Когато юдеите Го попитали: „Кой си Ти?", Той отговорил: „Преди всичко Аз съм именно това, което ви каз- вам." (Йоан 8:25) Неговият живот е бил в пълно съзвучие с проповедта Му. И при нас това трябва все повече и повече да става така. Двама братя имали докторски титли, единият като проповедник, а другият като лекар. Един ден една измъчена жена дошла при проповед- ника, но не била сигурна кой от двамата доктори живее на този адрес. Когато проповедникът отворил вратата, тя попитала: ,3ие докторът, който проповядва, ли сте, или докторът, който практикува?" Този въп- рос отново му показал ясно необходимостта да бъде жив пример за то- ва, което поучавал. 196
11. юли „Не че съм уловил вече, нито съм станал вече съвършен..." Филипяни 3:12 Вчера видяхме, че нашето поведение трябва да отговаря на изповедта ни. Но за да представим темата уравновесено, трябва да добавим още две забележки. Първо трябва да съзнаваме, че ние никога няма да живеем съвършено и напълно според Божията истина, докато сме още на този свят. Дори и да дадем най-доброто от себе си, пак трябва да изповядаме, че сме без- полезни слуги. Не бива обаче да използваме този факт като извинение за провалите или дори посредствеността си. Ние сме задължени все по- вече и повече да затваряме пропастта между устата и живота си. Второто разсъждение е следното: Посланието винаги е по-велико от посланика, който и да бил той. Андрю Мърей казва: „Ние, като служи- тели на Господа, рано или късно ще трябва да проповядваме неща, ко- ито сами не винаги сме в състояние да осъществим." Тридесет и пет го- дини след като написал книгата „Стой в Иисус", той казал: „Искам да разберете, че един проповедник или християнски автор често може да бъде воден да каже повече, отколкото самият той е преживял лично. То- гава аз не бях изпитал всичко онова, за което писах. И сега не мога да кажа, че вече съм изпитал всичко." Божията истина е величествена и възвишена. Тя е така безкрайно ви- сока, че ние, както казва Гай Кинг, „трябва да се страхуваме да не я раз- валим чрез докосването си". Но трябва ли тя да остане скрита, никой никога да не я проповядва, понеже ние не достигаме величествените й върхове? Не, напротив, ние я проповядваме, дори и с това да произна- сяме присъдата над самите себе си. И тогава копнеем и се стремим в сърцата си да достигаме този мащаб на практика във все по-голяма сте- пен. И още веднъж трябва да подчертаем, че никога не бива да използваме тези разсъждения като извинение за недостойно за Господа поведение. Но те трябва да ни предпазят от неоправдано осъждане на някой истин- ски Божи човек, само защото понякога посланието му щурмува висини, които самият той още не е достигнал. И те трябва да ни предпазят от то- ва, да задържаме цялата Божия воля, дори и да не сме я изпитали в ця- лата й дълбочина и височина. Бог познава нашите сърца. Той знае дали сме системни лицемери или страстно се стремим към горното. 197
„... защото боят не е ваш, а Божи. " 2. Летописи 20:15 Ако някой е войник на Иисус Христос, той рано или късно ще бъде на-
Такъв човек бива несправедливо обвинен в нещо, което не е извър- шил. Името му се каля от зли приказки, клюки и клевети. Той бива по- дигравай и направен за присмех. Това отношение той получава от све- та, но за съжаление понякога и от други християни. В такива ситуации е важно да си спомняме, че боят не е наш, а Божи. И трябва да се опрем на обещанието от Изход 14:14: „Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни." Това означава, че не трябва да се за- щитаваме или да отвръщаме на удара. Господ ще ни оправдае на пра- вилното време. Ф. Б. Майер пише: „Колко много може да се изгуби от една дума! Мълчи, дръж се спокойно, когато те ударят по едната буза, обърни и другата. Никога не връщай обидата. Не се страхувай за името или ха- рактера си - те са в Неговата ръка и ти само ги опетняваш, като се опит- ваш да ги запазиш." Йосиф е светъл пример за човек, който не се е опитвал да се защити, когато е бил несправедливо обвинен. Той е поверил делото си на Бога и Бог е възстановил името му и го е издигнал до висока почест. Един възрастен служител на Христос свидетелстваше, че през живота му много пъти са му се случвали неправди. Но той се молел с думите на Августин: „Господи, освободи ме от желанието постоянно да искам да се оправдавам." Той каза, че винаги досега Господ го е оправдавал и е излагал обвинителите му. Разбира се, Господ Иисус е най-възвишеният пример. „... който, кога- то Го хулеха, с хула не отвръщаше, когато страдаше, не заплашваше, а предаваше делото Си на Този, който съди справедливо." (1. Петрово 2:23) И така, това е посланието за днес. Ние не бива да се защитаваме, ко- гато бъдем лъжливо обвинени. Боят е на Господа. Той ще се бори за нас. Ние трябва да стоим спокойни. 198
13. юли „Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света." 1. Йоаново 4:1 Ние живеем във време, в което сектите се разпространяват с неверо-
Когато Йоан казва, че трябва да изпитваме духовете, той има предвид, че трябва да изпитваме всички учения и да ги сравняваме с Божието слово, за да разпознаваме лъжливите. Има три фундаментални области, в които сектите се оказват лъжливи. Никоя секта не издържа и на трите проверки. Повечето секти имат фатални лъжеучения относно Библията. Те не я признават за непогрешимото Божие слово, за окончателното Божие от- кровение към човечеството. При тях писанията на техните основатели или водачи имат същия авторитет. Те твърдят, че са получили нови откровения от Бога и се хвалят с „но- ви истини". Публикуват собствени преводи на Писанието, които изкри- вяват и замъгляват истината. Поставят преданията на същото ниво като Библията. Използват Божието слово по заблуждаващ начин. Повечето секти имат еретични учения за Господ Иисус. Те отричат, че Той е Бог, второто Лице на Троицата. Може и да признават, че Той е Бо- жи Син, но под това разбират нещо друго, а не че Той е равен на Бог Отец. Често отричат, че Иисус е Христос, и учат, че „Христос" е прос- то едно божествено влияние, което се е проявявало чрез човека Иисус. Много често отричат и истинското, безгрешно човешко естество на Спасителя. Третата област, в която сектите попадат под осъждането на Божието слово, е учението за пътя на спасение. Те отричат, че спасението е един- ствено по благодат чрез вяра в Господ Иисус. Всяка от тях учи различ- но евангелие, а именно, спасение чрез добри дела или добро естество. Как трябва да реагираме, когато на вратата ни застанат хора, които ис- кат да ни вербуват за тези секти? Йоан не оставя съмнение: „Отпратете ги веднага. Избягвайте всякакъв контакт с тях. Защото, който дори само поздравява тези измамници, подкрепя злите им намерения и става техен съучастник." (вж. 2. Йоаново 10-11) 199
14. юли „... но се отрекохме от тайните дела на срама, като не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, а като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога. " 2. Коринтяни 4:2 Вчера обърнахме внимание на три области, в които сектите противо- речат на предадената веднъж завинаги на светиите християнска вяра. Има и други характерни качества на сектите, за които не само трябва да сме бдителни, но и които трябва внимателно да избягваме в нашите християнски общности. Така например техните водачи изграждат култ към собствената си личност и се представят като месии или чудотворци. Мъже с изразен та- лант за ръководство често упражняват неумолим и всевластен контрол над миряните, като изискват сляпо подчинение и заплашват с тежки на- казания в случай на непокорство. Те често претендират, че единствени притежават истината, гордеят се с определени опознавателни белези и осъждат всички други, които не са на тяхното мнение. Някои твърдят, че обединяват съответно най-доб- рото от всички доктринални системи и затова имат последната дума. Смятат, че никой не може да бъде напълно щастлив, ако не е посветен в техните тайнства. Те се опитват да изолират последователите си от всички други учите- ли, от всички други, които заявяват, че са вярващи, и от всички книги, които не са написани от техните собствени водачи. Често предписват законнически начин на живот, който се превръща във вид робство. Те отъждествяват освещението с определени ритуали и обичаи, които хората могат да извършват със собствени сили и за ко- ито не е необходим живот от Бога. Те експлоатират хората финансово чрез една система на умела психо- логическа манипулация. Водачите им живеят в лукс и богатство, дока- то много от последователите им са на ръба на бедността. Много от сектите практикуват „кражба на овце", като привличат хора от други религиозни общности, вместо да се стремят да достигат до хо- рата, които не са обвързани с никаква църква. Те наблягат прекалено много на едно или няколко учения, а пренеб- регват напълно други, жизненоважни области на божественото открове- ние. За тях онези, които поучават истината, са врагове. Така Павел задава на законниците галатяни въпроса: „Неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината?" Би било ужасно, ако някой от тези признаци или начини на действие се промъкне някога в някоя здрава християнска общност, но докато жи- веем на тази земя, трябва усърдно да внимаваме да се пазим от тях. 200
15. юли „Но идете и се научете какво значи това: Милост искам, а не жертва." Матей 9:13 Бог много повече държи на това, как се отнасяме с другите хора, от- колкото на религиозните обреди, които извършваме. Той предпочита милостта пред жертвите. Той поставя морала над ритуала. Може да ни се вижда странно, че Бог привидно не иска жертви, след като Самият Той е въвел жертвената система. Но тук няма противоречие. Той дейст- вително е заповядал на народа да принася жертви и дарове, но Негово- то намерение никога не е било тези жертви да служат като заместиел на правдата и добрината. „Да се върши правда и правосъдие е по-угодно на Господа отколкото жертва." (Притчи 21:3) Старозаветните пророци са се гневили на хората, които спазвали всички предписани обреди, но мамели и потискали ближните си. Исая казва на такива хора, че жертвите им и празниците им са мерзост пред Бога, докато те продължават да потискат вдовиците и сираците (Исая 10:1-17). Той им казва, че постенето според Божиите представи се със- тои в това, да се отнася човек справедливо към подчинените си, да хра- ни гладните и да облича бедните (Исая 58:6-7). Докато животът им не е сложен в ред, жертвите им са като кучешка глава или като свинска кръв (Исая 66:3). Амос казва на народа, че е по-добре да прекрати напълно религиозни- те си празници, защото Бог ще мрази и ще отхвърля тези ритуали, дока- то правосъдието не потече като вода и правдата — като непресъхващ по- ток (Амос 5:21-24). А Михей подчертава, че Бог иска реалност, а не ри- туали - реална истинска правда, милост и смирение (Михей 6:6-8). В дните на нашия Господ фарисеите си навлекли Неговия гняв със своето религиозно лицемерие, което се виждало в това, че те произна- сяли дълги публични молитви, а същевременно изгонвали вдовиците от домовете им (Матей 23:14). Те грижливо давали десятък от градински- те билки, но това не можело да замести правосъдието, милостта и вяра- та (Матей 23:23). Безполезно е да принасяме дара си на олтара, ако брат ни справедливо има нещо против нас (Матей 5:24); дарът ни ще бъде приет от Бога едва когато неправдата бъде изгладена. Нашето редовно посещение на църква в неделя не може никога да бъде компенсация или маскировка за нечестни търговски методи през седмицата. Излишно е да купуваме на майка си кутия бонбони за рождения ден, ако през цяла- та година се държим с нея неуважително и злобно. Както и да купува- ме риза на баща си за именния му ден, ако иначе не му оказваме нито любов, нито уважение. Бог не се мами от външни ритуали. Той вижда сърцето и нашето все- кидневно поведение. 201
16. юли „ Спаси, Господи, защото не остана вече благочестив, защото се изгу- биха верните измежду човешките синове." Псалм 12:1 Верността сред хората е застрашена от изчезване, тя бързо намалява по земята. След като Давид е оплаквал това още по своето време, често сме принудени да се запитаме как ли би се чувствал той днес. Когато говорим за верен човек, имаме предвид някой, на когото може да се разчита и да се има доверие. Когато даде обещание, той го спазва. Когато поеме задача, той я изпълнява. Когато са му поверени почетни длъжности, той ги изпълнява напълно съвестно. Неверният човек прави уговорка, но после не я спазва или закъснява неоправдано. Той поема часовете в неделното училище, но не се пог- рижва да си намери заместник, когато не може да дойде. На него не мо- же да се разчита. Думата му не означава нищо. Не е чудно, че Соломон казва: „Като болен зъб и изкълчен крак, така е доверие към неверен чо- век във време на беда." (Притчи 25:19 Бог търси верни мъже и жени. Той иска настойници, които вярно се грижат за Неговите интереси (1. Коринтяни 4:2). Той тъсри вярващи, ко- ито са верни на Господ Иисус, споделят Неговото отхвърляне и вземат на себе си Неговия кръст. Той търси хора, които са безкомпромисно вер- ни на Неговото вдъхновено, безпогрешно Слово. Той търси християни, които са верни на местното събрание, вместо да скитат като религиоз- ни номади от църква на църква. Бог търси вярващи, които са верни към другите вярващи и също така и към невярващите. Както при всички други добродетели Господ Иисус е нашият славен образец. Той е верният и истинен Свидетел (Откровение 3:14), милос- тив и верен Първосвещеник пред Бога (Евреи 2:17), верен и праведен да прости греховете ни и да ни очисти от всяка неправда (1. Йоаново 1:9). Неговите думи са истинни, Неговите обещания са сигурни и Неговите дела - напълно достойни за доверие. Макар и хората да не ценят особено верността, Бог го прави. Господ Иисус хвали верността на Своите ученици с думите: „А вие сте онези, които устояхте с Мен в Моите изпитания. Затова, както Моят Отец за- веща царство на Мен, и Аз завещавам на вас." (Лука 22:28-29) А пос- ледната и най-висша награда за верността ще бъде да чуем Неговата празнична похвала: „Хубаво, добри и верни слуго! ... Влез в радостта на господаря си." (Матей 25:21) 202
17. юли „Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онзи, кой- то те кълне." Битие 12:3 Когато Бог е призовал Авраам за глава на Своя избран народ, Той е обещал да благослови приятелите на този народ и да прокълне врагове- те му. През изминалите оттогава векове еврейският народ е понесъл без- крайна враждебност и потисничество, но Божието проклятие над анти- семитизма никога не е било отменяно. Аман е планирал изтребването на еврейското население в Персия. Той подмамил царя да подпише закон, който не можел да се отмени. За из- вестно време всичко изглеждало да се развива в негова полза. Но вне- запно се появили някои непредвидени пречки. Странни неудачи споле- тявали заговорника, докато стигнал до окончателната катастрофа. Нак- рая бил обесен на бесилото, което бил приготвил за юдеина Мардохей. Тъй като не научил нищо от историята, Адолф Хитлер бил осъден да я повтори. Той развил една дяволска програма за изтребването на юде- ите в своите концентрационни лагери, газови камери, крематориуми и чрез масови разстрели. Изглеждало, че нищо не може да го спре. Но после листото се обърнало и той умрял страхливо и мъчително в един бункер в Берлин. Антисемитизмът ще достигне ужасния си връх по време на Голямата скръб. Евреите ще бъдат преследвани, измъчвани и убивани. Ще бъдат мразени от всички други народи. Много от тях ще умрат с мъченическа смърт. Но погромът ще бъде прекратен от личното пришествие на Гос- под Иисус Христос. Тогава преследвачите на Неговия народ ще бъдат унищожени. Никой истински вярващ не бива да допуска в душата си дори малко петънце на антисемитизъм. Неговият Господ, неговият Спасител, него- вият най-добър и най-скъп приятел е бил и е евреин. Бог е употребил юдейския народ, за да ни даде Светото Писание и да го съхрани. Въп- реки че Бог временно е оставил настрана този народ, понеже той е отх- върлил Месията, Израил продължава да е възлюбен заради бащите. Ни- кой, който мрази евреите, не може да очаква Божието благословение в живота и служението си. „Молете се за мира на Ерусалим! Нека благоуспяват онези, които те обичат!" (Псалм 122:6) 203
18. юли „ИМихала, дъщерята на Саул, остана бездетна до деня на смъртта си. " 2. Царе 6:23 Давид преливал от възхищение, когато пренасял ковчега на завета в Ерусалим, за да го постави в шатрата, която специално бил приготвил за него. Царят усещал, че това е едно от най-великите му постижения и един от най-прекрасните мигове в живота му, затова танцувал с всички сили пред Господа. Жена му Михала му се подиграла за това, според нея, недостойно поведение. Като пряка последица от своята критика, тя останала бездетна до края на живота си. От това научаваме, че критикарският дух води до безплодие. Разбира се, тук не става дума за градивна критика. Когато критиката е оправда- на, ние трябва да я приемаме с благодарност и да извличаме полза от нея. В живота има малцина приятели, които ни обичат достатъчно, за да ни критикуват полезно. Но негативно насочената критика може да се отрази катастрофално. Тя може да разруши Божието дело в живота на някой човек и за броени минути да унищожи дългогодишен растеж. В историята с Давид ковче- гът е образ на Христос, а донасянето му в Ерусалим говори за Христос, който заема Своя престол в сърцето на човека. Когато това стане, изпъл- неният със Светия Дух вярващ не може да не даде израз на преливаща- та в него радост. Това често възбужда враждебност у невярващите, а по- някога и презрение у други християни. Но това критично отношение не- избежно води до безплодие. То може да предизвика безплодие не само в личния живот, но и в ед- на местна църква. Нека вземем за пример едно събрание, в което мла- дите хора са подложени на неспирен порой от критики. Държи им се сметка за облеклото им, за прическите им, за публичните им молитви, за музиката им. Вместо търпеливо да ги водят и поучават, ръководите- лите очакват от тях да станат възрастни в един миг. Скоро младите прес- тават да идват и започват да ходят в други църкви, където срещат пове- че разбиране. Така църквата умира приживе. Примерът с Михала трябва да ни послужи за предупреждение, че то- зи дух на съдене и критикарство наранява не само жертвите си, но и си отмъщава на онзи, който го има. Това отмъщение се състои в духовно безплодие. 204
19. юли „...както е Той, така сме и ние в този свят." 1. Йоаново 4:17 Тук имаме една новозаветна истина, която направо ни шокира със сво-
В какъв смисъл ние сме като Христос в този свят? Ние почти автома- тично мислим за нещата, в които не сме като Него. Ние не споделяме Неговите божествени качества като напр. всемогъщество, всезнание и всеприсъствие. Ние сме изпълнени с грях и недостатъци, докато Той е абсолютно съвършен. Ние не обичаме, както Той обича, не прощаваме, както Той прощава. В какво тогава сме като Него? Стихът сам обяснява това. „В това се усъвършенства любовта в нас, че имаме дръзновение в съдния ден, за- щото, както е Той, така сме и ние в този свят." Божията любов е подейс- твала в нашия живот така, че няма да се страхуваме, когато застанем пред Христовото съдилище. Причината за нашата надежда е това, кое- то имаме общо с Христос - че съдът вече е зад нас. По отношение на съда ние сме като Него. Той е понесъл съда за нашите грехове на гол- готския кръст и веднъж завинаги е разрешил въпроса с греха. Понеже Той е понесъл наказанието за нашите грехове, ние никога вече няма да трябва да го понасяме. Ние можем с радостна увереност да пеем: „Смърт и съд са зад гърба ми, милост и слава — пред мен. Всички въл- ни преминаха над Иисус, там изгубиха своята сила." Както за Него съдът е завинаги в миналото, така и за нас е в минало- то и ние можем да кажем: „Няма проклятие, няма пъкъл за мен, огън и червей няма да видят очите ми. За мен няма осъждане, смъртта няма жило, защото Господ ме люби и ще ме запази под крилете Си." Ние сме като Него - не само по отношение на съда, но и в това, че Бог ни приема. Ние имаме същото благоволение пред Бога като Господ Иисус, понеже ние сме в Него. „Близо, така близо до Бога - не бих мо- гъл да съм по-близо, защото в Неговия Син съм така близо, както е Той." И накрая, ние сме като Христос, понеже Бог Отец ни обича като Не- го. В Своята така наречена първосвещеническа молитва Господ Иисус казва: „... и си ги възлюбил, както си възлюбил Мен" (Йоан 17:23). И та- ка, за нас не е преувеличение да кажем: ,3ъзлюбен, така възлюбен от Бога - не бих могъл да съм обичан повече. Любовта с която Той обича Своя Син, е същата, с която ме дари и мен." И така, по чуден начин е истина, че както е Христос, така сме и ние в този свят. Нека се радваме! 205
20. юли „Който желае да има приятели, трябва и сам да бъде дружелюбие." Притчи 18:25 (Синодален превод) Въпреки че всички съвременни преводи предават този стих по друг начин, в стария превод той съдържа една ценна истина - че приятелст- вата трябва да се изграждат. Те процъфтяват при внимателна грижа, но загиват, ако бъдат пренебрегнати. В една статия се казваше: „Приятелствата не се случват просто така, те трябва да се поддържат, над тях трябва да се работи. Те не се градят само върху получаване, основата им е даването. Те не са само за добри времена, но и за лоши. Ние не крием трудностите си от един истински приятел. Също така не държим на един приятел единствето и само за да получаваме помощта му." Един добър приятел си заслужава да го запазим. Той застава на наша страна, когато бъдем лъжливо обвинени. Той ни казва всичко, което е похвално у нас, но и открито ни обръща внимание на нещата, които се нуждаят от корекция. През годините той остава във връзка с нас и спо- деля радостите и скърбите ни. Поддържането на връзката е много важно. Това може да става чрез писма, картички, телефонни разговори, посещения. Но приятелството не е еднопосочна улица. Ако аз никога не отговарям на писмата, с това казвам, че не смятам приятелството за достойно за продължаване. Твър- де зает съм. Или не желая да бъда обезпокояван. Или просто не обичам да пиша писма. Много малко приятелства могат да оживеят въпреки продължително занемаряване. Нашият отказ да завържем или да поддържаме връзка често е форма на егоизъм. Ние мислим за себе си, за времето, енергията и разходите, които ще трябва да инвестираме. Истинското приятелство мисли за дру- гия — как можем да го насърчим или утешим, или ободрим, или да му помогнем, или да го нахраним духовно. Колко много дължим на приятели, които са идвали при нас с дадено от Духа слово точно, когато най-много сме имали нужда от това! В жи- вота ми имаше време, когато се чувствах много зле поради едно дълбо- ко разочарование в служението за Господа. Една приятелка, която не можеше да знае нищо за моята потиснатост, ми написа едно насърчи- телно писмо, в което цитираше Исая 49:4: „А аз казах: Напразно съм се трудил, напусто и за нищо съм изтощавал силата си. Но наистина пра- вото ми е у Господа и наградата ми е у моя Бог." Това беше точно сло- вото, от което се нуждаех, за да ме изправи и да ме върне отново в ра- ботата. Чарлз Кинсли пише:,,Можем ли да забравим един приятел, можем ли да забравим едно лице, което ни е насърчавало към целта, което ни е да- вало сили в състезанието? Колко много дължим на такива богобоязли- ви души! Дори да можехме, никога не бихме искали да забравим това!" Повечето от нас имат само няколко приятели в живота си. И понеже това е така, ние трябва да правим всичко, което е по силите ни, за да поддържаме тези приятелства силни и здрави. 206 21. юли „Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас." 1. Петрово 5:7 Възможно е човек да живее дълъг, дълъг живот като вярващ и пак ни- кога да не се научи да възлага грижите си на Господа. Ние можем да знаем този стих наизуст и дори да го проповядваме на другите, но въп- реки това да не го изпълняваме в живота си. Ние знаем с разума си, че Бог се грижи за нас, че Той се занимава с делата ни и че, разбира се, е способен да се справи и с най-големите трудности, които можем да си представим. Но упорито се мятаме нощем в леглото, късаме нервите си и постоянно се страхуваме от най-лошото. Не е нужно да е така. Аз имам един приятел, който има повече проб- леми и трудности, отколкото повечето от нас някога са имали. Ако тряб- ваше да ги носи сам, бързо щеше да се превърне в кълбо от нерви. Но какво прави той? Отнася всичките си нужди пред Господа и ги оставя там. После става от молитвата, ляга си в леглото, може би си изпява ня- колко куплета от някоя духовна песен и вече е заспал. Бил Брайт веднъж казал на Лерой Еймс: „Лерой, аз съм намерил голя- мо утешение в 1. Петрово 5:7. Разбрах, че в живота ми или аз ще нося товара, или Иисус. Не можем да носим и двамата. Затова реших да ос- тавя всичко на Него." Еймс решил да опита. Той пише: „Отидох в стаята си и започнах да се моля. Опитах се да направя това, което Бил каза, колкото мога по-доб- ре. От месеци наред нещо ме стягаше в стомаха. И сега буквално усе- тих как нещо в мен се разтопява. Преживях освобождението от Бога. Не, проблемът не изчезна, той съществува и до днес. Но товара го ня- ма. Аз вече не прекарвам безсънни нощи и не заспивам в сълзи. Мога искрено да посрещна трудностите с радостна душа и благодарно сър- це." Повечето от нас могат да се съгласят с този, който е написал: „Божията воля е всеки ден аз да оставям товара си на Него. Той ме моли да не оставям доверието си в Него. Но колко глупаво се държа, когато внезапно нещо се случи в живота ми: Оставям доверието си и пак понасям всичките си грижи." А Спасителят през цялото време ни казва: „Недей сам да носиш нито една-единствена грижа.
207
22. юли „Господи, ето ... ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връ- щам четворно." Лука 19:8 Щом Закхей отворил сърцето си за Господ Иисус, Бог му подсказал в сърцето, че трябва да поправи сторените в миналото грехове. От израза „ако някак съм ограбил някого" бихме могли да се питаме дали това изобщо е ставало, но в случая на този богат бирник най-вероятно това означава „на всекиго, когото съм ограбил". Той бил спечелил парите си по нечестен начин, съзнавал това и бил решен да поправи злото. Възстановяването на нанесени щети е добро библейско учение и доб- ра библейска практика. Когато повярваме, трябва да върнем на прите- жателите им неща, които сме им отнели неправомерно. Спасението не ни освобождава от отговорността да поправим грешките от миналото си. Ако сме крали пари преди спасението си, истинският усет за Божи- ята благодат изисква да върнем тези пари. Дълговете, които сме напра- вили, преди да повярваме, също не се заличават с новорождението ни. Преди години, когато от проповедите на У. П. Никълсън (1876 - 1959) повярвали стотици хора, местните фабрики били принудени да постро- ят огромни бараки за всички материали, които новоповярвалите връща- ли. В Америка биха били необходими гигантски складове, за да поберат дори само откраднатите от армията вещи. Да не говорим за огромния поток от инструменти, материали и стоки от заводи, офиси и магазини, който постоянно потъва в неизвестното. Когато един вярващ прави такава компенсация, това в идеалния слу- чай трябва да става в Името на Господ Иисус. Например може да се ка- же: „Аз откраднах тези инструменти, когато преди години работих при Вас. Но наскоро бях спасен и Господ Иисус промени живота ми. Той ми вложи в сърцето да Ви върна инструментите и да Ви помоля за прош- ка." По този начин Господ получава славата, която Му принадлежи. Понякога като свидетелство за Христос е добре за откраднати пари да се плати и лихва. Жертвата за вина в Стария Завет е пример за това - тя изисква заплащане на щетата плюс една пета. Действително има ситуации, в които поради изминалото време и про- менените обстоятелства вече не е възможна компенсация. Господ знае това. Ако грехът бъде изповядан, Той приема сериозното и искрено же- лание като извършено дело — но само в случаите, когато самото дело на- истина не е възможно. 208
23. юли „... така че изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, че като минаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях." Деяния 5:15 Хората виждали, че служението на Петър има сила. Където и да оти- дел, болните били изцелявани. Не е чудно, че хората искали да попад- нат под сянката му! Той упражнявал огромно влияние. Всеки от нас хвърля сянка. Искаме или не, ние влияем върху живота на хората, с които влизаме в досег. Хърман Мелвил пише: „Ние не мо- жем да живеем сами за себе си. Нашият живот е свързан с този на дру- гите хора чрез хиляди невидими нишки и по тези нервни пътища наши- те действия протичат навън като причини и се връщат отново към нас като резултати." „Ти пишеш едно евангелие, едно послание, всеки ден по една глава - чрез действията, които вършиш, чрез думите, които казваш. Хората че- тат това, което ти пишеш, независимо дали е неискрено, или истинско. Кажи, какво е евангелието от теб?" На въпроса кое е любимото му евангелие, някой отговорил: „Еванге- лието от майка ми." Джон Уесли казал веднъж: „Аз научих за християн- ството повече от майка си отколкото от всички теолози в Англия." Стряскащо е да осъзнаем, че често някой ни поглежда и си помисля: „Значи такъв трябва да бъде един християнин." Това може да е син или дъщеря, приятел или съсед, учител или ученик. Ние сме неговият герой, неговият модел, неговият идеал. Той ни наблюдава по-внимателно, от- колкото може би си мислим. Нашият живот в работата, в църквата, в се- мейството, в молитва — всичко това му създава образеца, на който той подражава. Той иска сянката ни да го засегне. Ние общо взето мислим, че сенките нямат никакво значение. Но ду- ховните сенки, които хвърляме, са нещо много реално. Затова трябва да си зададем въпроса: Ако някой ден хората, чийто живот съм докоснал, трябва да се явят на Страшния съд, тогава моето миниатюрно, кратко докосване радост ли е донесло или скръб? Този, който преглежда дела- та им - по име, време и място — ще каже ли: „Тук намирам едно благос- ловено влияние", или: „Тук има една следа на злото"? Робърт Дж. Лий пише: „Ние не можем да избегнем, че това, което сме, казваме или вършим, влияе върху другите хора - точно както не можем и да избегнем, че тялото ни хвърля сянка на слънчева светлина. Това, което представляваме, се показва безпогрешно навън. Ние упражнява- ме влияние, в сравнение с което говоренето и убедителността са твърде слаби средства." 209
24. юли „Някой уважава един ден повече от друг ден, а друг човек уважава все- ки ден. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум. " Римляни 14:5 За юдеите под закона седмият ден, или съботата, е бил особено свят. Законът е забранявал всякаква работа в този ден и е ограничавал пъту- ването. Изисквали са се особени жертви. На християните, живеещи под благодатта, никога не е било заповядва- но да пазят съботата. За тях всички дни са свети, въпреки че те вярват, че Божието слово съдържа принципа за един почивен ден от седем. Ни- кой не може да ги осъжда, защото не спазват съботата (Колосяни 2:16). В Новия Завет особено се откроява първият ден на седмицата, т. е. Господният ден. Господ Иисус е възкръснал в този ден (Йоан 20:1). След възкресението Си Той се е срещал с учениците Си в две последо- вателни недели (Йоан 20:19, 26). Светият Дух е бил даден на Петдесет- ница в първия ден на седмицата, тъй като Петдесетница е била седем недели след празника на първите плодове (Левит 23:15-16; Деяния 2:1), когато е бил принасяй първият сноп - символ на възкресението на Христос (1. Коринтяни 15:20, 23). Учениците са се събирали в първия ден на седмицата, за да разчупват хляба (Деяния 20:7). А Павел е напът- ствал коринтяните да събират специално дарение в първия ден на сед- мицата (1. Коринтяни 16:1—2). Но това не е ден на особено задължение като съботата, а ден на особени привилегии. Тъй като ние сме освобо- дени от обичайната си работа в неделя, можем да се посветим на пок- лонение и служение на Господа в по-голяма степен, както не е възмож- но през останалите дни от седмицата. Но докато имаме свободата да считаме всички дни за еднакво свети, ние нямаме свободата да вършим в неделя нещо, което би могло да пре- пъне другите. Ако домашната работа, поправянето на колата ни или иг- раенето на футбол би могло да препъне някой неукрепнал брат, ние трябва да се откажем от това, което може би считаме за свое законно право. Както казва Павел: „Затова, нека вече не се съдим един друг, а по-добре да съдим така - никой да не поставя спънка или съблазън пред брат си." (Римляни 14:13) Юдеите под закона са имали своя ден на почивка в края на цяла сед- мица труд. Християните под благодатта започват седмицата си с ден на почивка, защото Христос е извършил делото на изкуплението. Скофилд обръща внимание на това, че истинският характер на Гос- подния ден се илюстрира от това, което Самият Господ Иисус е извър- шил през него: „Той утеши плачещата Мария, извървя седем мили с два- ма объркани и тъжни ученици и при това им изнесе библейски урок, из- прати послания на другите ученици, проведе личен душегрижителски разговор с падналия Петър и вдъхна Светия Дух на учениците в горна- та стая." 210 25. юли „А Господ, понеже видя, чеЛия не беше обичана, отвори утробата й. А Рахил беше бездетна. " Битие 29:31 В живота действа един закон за компенсацията. Според този закон хо- рата, които в една област са ощетени, имат особени предимства в друга област. Това, което липсва на една жена по отношение на красотата, мо- же би се уравновесява чрез голяма практическа мъдрост. Един мъж, който е непохватен в спорта, може би има по-големи интелектуални способности. Поетите не винаги са практични, а хората на изкуството не винаги управляват добре финансите си. Когато Бог видял, че Яков обича Рахил повече от Лия, той направил Лия по-плодовита. Години по-късно същият закон за компенсацията се проявил по същия начин при Анна и Фенина. Елкана обичал Анна по- вече от Фенина, но Фенина имала деца, а Анна нямала (1. Царе 1:1-6). Въпреки че Фани Кросби (1823 - 1915, американска авторка на пес- ни) била сляпа, тя имала несравнима дарба за съчиняване на духовни песни. Те и досега са едно от големите съкровища на църквата. Алек- сандър Круденс (1699 - 1770) е страдал от тежки депресии, но е имал силата да състави конкорданса, който носи неговото име (и всъщност представлява основата за всички съвременни конкорданси). Някой християнин може да няма никаква дарба за публично служение и да не може да говори дори пред собствените си домашни. Но той е технически гений и за щастие успява да поддържа колата на проповед- ника в изправност. А проповедникът е безнадежден механик. Когато не- що стане с колата му, той може само да отвори капака, да пъхъне вътре Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|