Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
28. май „А ние всички, с открито лице, гледайки като в огледало Господната слава, биваме преобразявани в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух." 2. Коринтяни 3:18 Библията учи, че ние ставаме като това, на което се покланяме. Тази важна истина откриваме в нашия днешен библейски текст. Можем да го разделим по следния начин: А ние всички — това означава всички истински вярващи; с открито лице — грехът е като покривало между лицето ни и Господа.
гледайки като в огледало - огледалото, в което гледаме, е Божието сло- во; Господната слава - под това се разбира Неговата нравствена красота. В Библията ние виждаме с възхищение съвършенството на Неговия ха- рактер, красотата на всички Негови дела и пътища; биваме преобразявани в същия образ — ние ставаме подобни на Него. Като Го гледаме, и ние се променяме. Колкото повече се занимаваме с Него, толкова повече заприличваме на Него. Тази промяна става от слава в слава - от една степен на слава към следващата. Преобра- зяването не става изведнъж. Това е процес, който продължава, докато съзерцаваме Господа. И тази промяна на характера ни се извършва като от Господния Дух - Светият Дух предизвиква подобието на Христос във всички, които с вяра се занимават с Господа—такъв, какъв- то е разкрит в Библията. Веднъж чух за един човек, който всеки ден ходел в един будистки храм, сядал с кръстосани ръце и крака и съзерцавал зелената статуя. Твърди се, че след дългогодишна медитация действително приличал на Буда. Не знам дали това е истина, но знам, че почтителното занимаване с Господа предизвиква нравствена прилика с Него. Пътят на освещението минава през съзерцанието на Господ Иисус. Общо взето е невъзможно да се мисли едновременно за Христос и за грях. В моментите, когато сме изпълнени от Него, ние сме най-чисти от грях. Затова би трябвало целта ни да бъде да увеличаваме времето, в ко- ето се посвещаваме на размисъл за Господа. 153
29. май „Не казвам това поради оскъдност..." Филипяни 4:11 Забележително е, че Павел никога не е споделял своите финансови
Трябва ли днес християните да оповестяват публично нуждите си или да просят пари? Няма библейско оправдание за тази практика. Апосто- лите са съобщавали за нуждите на други, но никога не са молели за па- ри за себе си. По-подходящо за живота на вяра е да разчитаме единствено на Бога. Той ни снабдява с нужните финанси за всичко, което иска да направим. Когато разберем как Той е приготвил точно нужната сума в точно пра- вилния момент, вярата ни укрепва изключително много. И Господ се прославя изключително много, когато тази грижа е била недвусмисле- но свръхестествена. От друга страна, Той не се прославя, когато ние ма- нипулираме финансите си чрез хитроумни техники за събиране на да- рения. Като използваме призиви за дарения и просяшки писма, ние можем да вършим дела „за Бога", които може би изобщо не са по Неговата воля. Или можем да продължаваме някое служение, след като Светият Дух отдавна вече го е оставил. Но ако сме зависими от Неговата свръхестес- твена грижа, ще можем да продължаваме само дотогава, докогато Той ни носи. Интензивните рекламни акции за събиране на дарения въведоха нови мащаби за успех в християнската работа. Най-умелата рекламна страте- гия получава най-много пари. Така е възможно ценни начинания да страдат, понеже гигантските кампании събират всички пари. Вследст- вие на това често възникват завист и разцепления. Ч. X. Макинтош е имал твърде лошо мнение за оповестяването на личните нужди. „Да съобщя пряко или непряко нуждите си на човешко същество е отклонение от живота на вяра, а оттам и пряко опозоряване на Бога. Всъщност това дори е предателство към Него. На практика то- ва е все едно да кажа, че Бог ме е изоставил и затова сега аз трябва да се обърна към хората за помощ. Това означава да оставя живия извор и да се обърна към ръждясалите цистерни. Означава да поставя творени- ето между своята душа и Бога и така да ограбя нея от богатото благос- ловение, а Бога — от подобаващата Му слава." Подобно пише и Кори Тен Бум: „Предпочитам да съм доверчивото де- те на един богат баща, отколкото просяк на вратата на светските хора." 154
30. май „Иосвен Отец, никой не познава Сина." Матей 11:27 С личността на Господ Иисус е свързана една дълбока тайна. Част от
Много от най-лошите лъжеучения, от които е страдала църквата, са се въртяли около този предмет. Пренебрегвайки собствената си ограниче- ност, хора са се занимавали с неща, които просто са прекалено дълбоки за тях. Някои са подчертавали божествеността на нашия Господ за смет- ка на Неговата човешка природа. Други пък до такава степен са акцен- тирали върху Неговото човешко естество, че са накърнявали божестве- ността Му. Улиям Кели пише по този въпрос: „Точката, в която се промъква заб- лудата, е Въплъщението на Божия Син - защото тъкмо сложната лич- ност на Господ Иисус е, която показва пълния провал на другите лич- ности. Несъмнено има такива, които пряко отричат Неговата божестве- на слава. Но има и един много по-хитър начин да се сваля Господ Иисус от величието Му. Въпреки че Го признават за Бог, чрез Неговата човеш- ка природа те размиват божествеността Му и така неутрализират изпо- ведта на Неговата Личност. По този начин човек скоро изпада в обърк- ване и до такава степен поставя на преден план това, което Го свързва с нас, хората тук долу, че то измества онова, което Той има общо с Бога. Има една-единствена проста защита, която пази душата от тези неща, и тя се състои в това, никога да не си позволяваме да навлизаме тук или да спорим за това, понеже така се излагаме на опасността да навлезем в свята земя с нашата човешка глупост. На такава земя обаче не бива да бъдем нищо друго освен поклонници. Там, където душата забрави това, бързо ще установи, че Бог не й съдейства - че Той излага в безумието му онзи, който се превъзнася и надменно дръзва от себе си да говори за Господ Иисус. Единствено чрез Светия Дух можем да разберем това, което ни е разкрито за Единородния." Един високо ценен служител на Господа веднъж дал на своите учени- ци съвета да се придържат стриктно към езика на Писанието, когато го- ворят за двойната природа на нашия Господ. Когато внасяме собствени- те си идеи и спекулации, се промъкват заблуди. Никой не познава Сина. Само Отец Го познава. Висшите тайни на Неговата слава надхвърлят разбирането на създанието. Единствено отец - о, славна истина - може напълно да схване Сина. ^5 31. май „Но естественият човек не възприема това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се пре- ценява духовно." 1. Коринтяни 2:14 Естественият човек е онзи, който не е новороден. Той няма Божия Дух. Той не иска да приеме духовните истини, защото те му се струват безсмислени. Но това не е всичко. Той и не може да разбере духовните истини, защото те се разбират чрез просветлението на Светия Дух. Необходимо е дебело да подчертаем това. Не е така, че невярващият човек просто не желае да разбере Божиите неща. Той не може да ги раз- бере. Той има вродена неспособност за това. Това ми помага да се отнасям правилно към твърденията на учени, философи и други авторитети в този свят. Докато говорят за земни не- ща, аз ги уважавам като експерти. Но щом се опитат да навлязат в ду- ховни области, аз не признавам тяхната компетентност за авторитетни изказвания. Не съм прекомерно учуден, когато някой университетски професор или либерален църковен водач се прочуе, като поставя под съмнение или директно отрича твърдения на Библията. Научил съм се да очаквам това и да не му обръщам внимание — като на некомпетентно изказване. Ясно ми е че, неновородените хора се опитват да надхвърлят възмож- ностите си, когато говорят за Божиите неща. Ф. У. Борхъм сравнява великите учени и философи с пасажери втора класа на океански параход, които нямат достъп до слънчевия дек на първа класа. „Учените и философите - сами по себе си - са така да се каже „пасажери втора класа" и трябва да си стоят на собствения си дек. Те не са авторитети по отношение на християнската вяра... Ние имаме вяра, която не може да бъде разклатена от презрението на пасажерите втора класа, но и която не получава истинска подкрепа от тяхното ут- върждаване и симпатия." Разбира се, понякога се явява някой учен или философ, който също е светия. В такива случаи, казва Борхъм, „винаги откривам билет за пър- ва класа, който се подава от джоба му; и докато се разхождам в негова- та освежителна компания по слънчевия дек, мисля за него като за учен точно толкова, колкото мисля и за Джон Бънян като за кацар. Ние сме пасажери и приятели - в първа класа." Робърт Дж. Лий казва: „Хората могат да са умни и образовани, и уче- ни, и да знаят всичко за камъни и молекули и газове, но въпреки това те често са същевременно напълно некомпетентни в преценката на хрис- тиянството или на Библията." 156
1. юни „ИГоспод беше с Йосиф и той благоуспяваше... " Битие 39:2 Чух, че в един от най-ранните английски преводи на Библията Йосиф
За едно Божие дете няма щастливи случайности. Неговият живот се ръководи, планира и пази от един любящ небесен Баща. Нищо не се случва случайно. И понеже това е така, не е подходящо християните да желаят на няко- го „късмет" или пък да казват „провървя ми". Такива изрази на практи- ка отричат истината на божественото провидение. Невярващият свят свързва много материални неща с късмета - коми- ночистач, четирилистна детелина, подкова (при което краищата винаги трябвало да сочат нагоре, за да не изпадне късметът!). Хората кръстос- ват пръсти, чукат на дърво и си плюят в пазвата, като че ли тези дейст- вия могат да повлияят събитията в тяхна полза или да предотвратят не- щастието. Същите хора свързват други материални неща с лошия късмет в жи- вота - черна котка, петък 13-ти, въобще числото 13, където и да го срещнат. Тъжно е, че хората са поробени от такива суеверия - безсмис- лено и безплодно робство. В Исая 65:11 Бог заплашва със съд онези от Юда, които почитали бо- говете на случайността: „А вие, които оставяте Господа, които забравя- те светия Ми хълм, които приготвяте трапеза за Гад и които правите възлияния за Мени, вас ще определя за меч и вие всички ще се наведе- те за клане." Гад е планетата Юпитер, която е била почитана като бог на щастието или късмета. А Мени е планетата Венера, която е била почи- тана като богиня на съдбата. Не знаем точно за какви конкретни грехове става дума тук, но е дос- татъчно ясно, че хората са жертвали на идолите, свързани с късмета и случайността. Бог е мразил това тогава, мрази го и днес. Каква спокойна увереност ни дава знанието, че ние не сме безпомощ- ни пионки в ръцете на сляпата случайност или на „космическата игра на зарове", или на богинята на щастието Фортуна. Всичко в живота ни е планирано, целенасочено и си има своето значение. Ние имаме небе- сен Баща, а не Фортуна; Христос, а не късмет; божествена любов, а не сляпа съдба. 157
2. юни „ Стига! Сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си. " 3. Царе 19:4 Не е необичайно Божиите мъже да изпадат в депресия, както тук Илия. Мойсей и Йона също са си пожелавали да умрат (Изход 32:32; Йона 4:3). Господ не е обещавал на вярващите запазване от такива труд- ности. Наличието на такава потиснатост не непременно е показател за липса на вяра или духовност. Такова нещо може да се случи на всеки от нас. Когато ни се случи, нещата изглеждат горе-долу така: ние се чувства- ме изоставени от Бога, въпреки че знаем, че Той никога не изоставя Своите. Търсим утеха в Божието слово, но постоянно се натъкваме на места, които говорят за непростимия грях или за безнадеждното състо- яние на отпадналите. Или се борим отчаяно с някоя болест, която не мо- же да се излекува нито с лекарства, нито с операция. Нашите приятели ни казват, че трябва да се съвземем и веднага да излезем от дупката, но никога не ни казват как точно се прави това. Молим се и копнеем за бър- зо изцеление, но установяваме, че депресията идва с килограми, а си отива с грамове. Единственото, за което можем все още да мислим, сме самите ние и нашата окаяност. В отчаянието си пожелаваме да можех- ме чрез някаква драматична намеса на Бога да умрем. Такава депресия може да има различни причини. Може проблемите да са здравословни - например малокръвието може да доведе дотам, че мислите ни да се объркат. Може и причините да са духовни, напр. грях, който не е изповядан или не е простен. Може да има и душевни причи- ни, напр. неверността на брачен партньор. Преумора от работа или ек- стремно умствено натоварване могат да доведат до нервно изтощение. Причината може да бъде и някакво медикаментозно лечение, на което организмът ни реагира отрицателно. Какво може да се направи? Първо трябва да дойдем в молитва пред Бога и да Го помолим да изпълни с нас и в нас Своите чудни планове. Трябва да изповядаме и оставим всички грехове, които са ни известни. Трябва да простим на всеки, който по някакъв начин ни е навредил. След това трябва да отидем да лекар и да си направим подробни изслед- вания, за да изключим като възможност всички здравословни причини. Трябва да вземем драстични мерки, за да отстраним източниците на стрес, грижи, прекомерно работене и други неща, които ни потискат. Ре- довният сън, добрата храна и физическите дейности на открито са доб- ра терапия. Оттам нататък трябва да се научим да спазваме равномерно темпо в живота си, като съумяваме да казваме „не" на изискванията, които мо- же би отново ще ни доведат до ръба на катастрофата. 158
3. юни „Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест — и спрямо Бога, и спрямо хората. " Деяния 24:16 В едно общество като нашето и с покварена стара природа като наша- та ние постоянно се сблъскваме с етични проблеми, които поставят на изпитание истинността на нашата вярност към християнските принци- пи. Например един студент бива изкушен да преписва на изпитите си. Ако всички нечестно придобити дипломи и титли трябваше да бъдат върна- ти, училищата и университетите сигурно нямаше да могат да ги побе- рат. Данъкоплатецът постоянно е изкушавай да декларира по-ниски дохо- ди и по-високи разходи или пък да укрива важни информации. Подкупът е основно средство в икономическия живот, в политиката и в правото. Корупцията изкривява правото. Подаръците променят възг- ледите и са важно средство за сключване на договори. Комисионните на черно осигуряват поръчки. Институциите пренебрегват някои факти при наличие на достатъчно добра „смазка". Почти всяка професия си има своите собствени изкушения към нечес- тност. Лекарят християнин трябва с подписа си да потвърди искания към застраховката, които са явно неоснователни. Вярващият адвокат трябва да се пита дали да защитава престъпник, за когото знае, че е ви- новен, или дали да поеме бракоразводно дело, в което и двете страни са християни. Търговецът на автомобили втора употреба води вътрешна борба дали да превърти километража, за да продаде колата по-изгодно. Работникът е изправен пред решението дали да се присъедини към профсъюз, което в случай на стачка би го задължило да участва в насил- ствени действия. Трябва ли стюардесата християнка да налива на път- ниците алкохол (и има ли изобщо избор, след като веднъж е избрала та- зи професия)? Трябва ли един вярващ спортист да се състезава в Гос- подния ден? Трябва ли един търговец християнин да продава цигари, които е доказано, че предизвикват рак? Кое е по-лошо за един вярващ архитект - да проектира нощен клуб или сградата на някоя модернистка либерална църква? Трябва ли една християнска организация да приема дарения от бирена фабрика? Или от християнин, който живее в грях? Трябва ли един управител на магазин по Рождество да приема като подарък от някой от снабдителите си ка- шон портокали или мармалад? Най-доброто правило, според което могат да се решат тези въпроси, се съдържа в нашия днешен текст -, да имаме винаги непорочна съвест, и пред Бога, и пред хората". 159
4. юни „Велик е Господ и всеславен и неизследимо е величието Му. " Псалм 145:3 Размишлението за Бога несъмнено е най-възвишеното нещо, с което може да се занимава човешкото мислене. Възвишените мисли за Бога облагородяват всеки аспект от живота ни. Ако в мислите си омаловажа- ваме Бога, това ни разрушава. Бог е много велик. След едно величествено описание на Божието мо- гъщество и слава Йов казва: „Ето, това са само краищата на Неговите пътища, и колко слаб шепот чуваме от Него! А гърма на силата Му кой ще разбере?" (Йов 26:14) Ние виждаме само краищата на пътищата му и чуваме от Него само шепот! Псалмистът описва, че земята се разтреперва само от Божия поглед, а докосването Му води до изригване на вулкани (Псалм 104:32). Господ трябва да се наведе, за да види нещата на небесата (Псалм 113:6). Той е толкова велик, че нарича всички звезди по име (Псалм 147:4). Когато Исая казва, че полите на Божията слава са изпълвали храма (Исая 6:1), той оставя на нашето въображение да си представим какъв трябва да е изгледът на цялата му слава. По-нататък той описва Бога ка- то Онзи, който измерва океаните с шепа, а небесата — с педя (Исая 40:12). За Него народите са като капка във ведро или прашинка на вез- ните (Исая 40:15). Всички гори на Ливан и всичките му животни не би- ха стигнали за всеизгаряне, достойно за Неговото величие (Исая 40:16). Пророк Наум казва: „Господ — пътят Му е във вихрушка и буря и об- лаците са праха на краката Му." (Наум 1:3) Насред едно главозамайващо описание на Божията слава Авакум каз- ва: „... там е скривалището на силата Му" (Авакум 3:4). С това той има предвид, че човешкият език е просто безсилен да опише явно Неговата слава. Когато през следващите дни разглеждаме някои от качествата на Бога, нека това ни подтикне към:
160 5. юни „Бог... знае всичко." 1. Иоаново 3:20 Всезнанието на Бога означава, че Той има пълно знание за всичко. Той
Едно от най-великите места в Библията, които говорят за това, е Псалм 139:1-6, където Давид пише: „Господи, Ти си ме изследвал и познал. Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми от- далеч. Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат. Защото още няма дума на езика ми, а ето, Господи, Ти я зна- еш цяла. Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръ- ката Си. Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна." В Псалм 147:4 научаваме, че Бог изброява цялото множество на звез- дите и ги нарича всичките по име. Това ни изумява още повече, когато напр. сър Джеймс Джийнс ни казва, че „общият брой на звездите във Вселената вероятно е от порядъка на общия брой на песъчинките по морските брегове в целия свят." Нашият Господ напомня на учениците Си, че нито едно врабче не па- да на земята, без небесният ни Отец да знае това. На същото място Той казва, че дори и космите на главата ни са всички преброени (Матей 10:29-30). Ясно е, че „всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото има да отговаряме" (Евреи 4:13), което ни кара да възкликнем заедно с Павел: „О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му!" (Римляни 11:33) Божието всезнание има голямо практическо значение за нашия живот. От една страна това е предупреждение за нас. Бог вижда всичко, което правим. Не можем да скрием нищо от Него. От друга страна то е и утеха. Той знае всичко, п£ез което преминава- ме, както казва Йов: „Той обаче знае пътя ми..." (Иов 23:10). Той брои скитанията ни и записва сълзите ни в Своята книга (Псалм 56:8). Това е и насърчение за нас. Той е знаел всичко за нас и въпреки това ни е спасил. Той знае какво чувстваме при поклонение и молитва, дори и да не можем да го изразим. И накрая, тук има и едно голямо чудо. Въпреки че Бог е всезнаещ, Той може да забравя греховете, които е простил. Дейвид Сиймъндс казваше: „Не зная как Божието всезнание може да забравя, но знам, че забравя." 161
6. юни „Не изпълвам ли Аз небесата и земята? — заявява Господ." Еремия 23:24 Когато говорим за Божието всеприсъствие, това значи, че Той е еднов- ременно навсякъде. Един пуритан на име Джон Ероусмит разказва за един езически философ, който попитал: „Къде е Бог?" Християнинът отговорил: „Мога ли първо да те попитам къде не е Той?" В Америка един атеист написал на една стена: „Бог не е никъде" („God is nowhere"). Едно детенце минало оттам и написало отдолу: „Бог сега е тук" („God is now here"). На Давид дължим един класически текст за Божието всеприсъствие: „Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там! Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!" (Псалм 139:7-10) Когато говорим за всеприсъствие, трябва внимателно да се пазим от едно объркване с пантеизма. Той казва, че всичко е бог. В някои от не- говите форми хората се покланят на дърветата или реките, или природ- ните сили. За разлика от това, истинският Бог владее и изпълва цялата Вселена, но самият Той съществува независимо от нея и е по-велик от нея. Какви практически следствия трябва да има Божието всеприсъствие в живота на Неговия народ? Първо, разбира се, то ни напомня, че не можем да се скрием от Бога. Не можем да Му избягаме. Но в знанието, че Бог е винаги и навсякъде при Своите, се крие и не- изказана утеха. Той никога не ни напуска. Ние никога не сме сами. И накрая, Неговото всеприсъствие е и голямо предизвикателство за нас! Тъй като Той винаги е с нас, ние трябва да живеем в святост и да се отделяме от света. Той е обещал Своето специално присъствие, когато двама или трима са събрани в Неговото име - тогава Той е сред тях. Това би трябвало да води до дълбоко страхопочитание и тържествена сериозност в събрани- ята на светиите. 162
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|