Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
| главата си и да се моли.
Ако някой възрази, че законът за компенсацията не действа винаги съ- вършено в живота, ще трябва да се съгласим с него. Има неравенства и несправедливости. Но този живот не е всичко! Последната глава още не е написана. Когато Бог дръпне завесата и ни даде да видим отвъдния свят, ще ни стане ясно, че най-късно тогава листото се е обръща и точ- ките се изравняват. Например, чуваме как Авраам казва на богаташа: „Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така като Лазар - злините; а сега той тук се утешава, а ти се мъчиш." (Лука 16:25) А междувременно е добре за нас да имаме уравновесен поглед към живота. Вместо да се концентрираме върху липсите си, нека мислим за това, че Бог ни е дал качества и способности, които други, които изг- леждат по-облагодетелствани от живота, нямат. Това ще ни запази от чувство за малоценност, завист и горчивина. 211
26. юли „Защото дойдох да разлъча човек от баща му, дъщеря — от майка й и снаха — от свекърва и; и неприятели на човека ще бъдат домашните му." Матей 10:3 5-3 6 Тук Господ не говори за пряката цел на Своето идване, а за почти не- избежния резултат. Той казва, че винаги, когато хора Го последват, те могат да очакват жестока враждебност от роднините и познатите си. В този смисъл Той не е дошъл да донесе мир, а меч (ст. 34). Историята е потвърдила това пророчество. Когато хората се обръщат към живия, любящ Спасител, те срещат презрение и враждебност. Би- ват осмивани, лишавани от наследство, изхвърляни от къщи, уволнява- ни от работа, в много случаи дори убивани. Тази съпротива е напълно против здравия разум. Например едно мом- че е било наркоман, но сега се е отказало от наркотиците и активно слу- жи на Христос. Бихме могли да си помислим, че неговите родители ще се радват на това. Но не! Те са разгневени. Явно признават, че биха предпочели синът им да е, какъвто е бил преди. Други са били спасени от алкохолизъм, престъпност, сексуални пер- верзни и окултизъм. И в наивната си искреност смятат, че роднините им не само ще бъдат възхитени, но и сами ще поискат да станат христия- ни. За съжаление не става така. Идването на Господ Иисус носи разде- ление в семейството. Напускането на религията на родителите заради Христос често пре- дизвиква бурни страсти. Например едно семейство не е вярващо, но на име е юдейско. Когато някой член на това семейство стане християнин, това води до яростни емоционални изблици. Повярвалият бива наречен отстъпник и предател, често дори бива сравнен с Хитлер като враг на евреите. Всички молби и опити за обяснение на християнина срещат стена от неразбиране. В много ислямски страни обръщението към Христос може да бгьде на- казано със смърт. Присъдата не се изпълнява от властите, а от най-близ- ките членове на семейството. Например жената може да смеси фино натрошено стъкло в яденето на мъжа си. Но въпреки това се случва поради смелата изповед на новоповярвали- те и тяхното търпеливо, христоподобно понасяне на омразата и прес- ледването другите да се замислят за празнотата на собствения си живот и религия и с покаяние и вяра да се обърнат към Господ Иисус Христос. Така редиците на християните се сгъстяват при преследвания и процъф- тяват при съпротива. 212
27. юли „И ето, ти си им като любима песен, като човек с хубав глас, който свири добре, защото слушат думите ти, а не ги изпълняват. " Езекиил 33:32 Като ирония изглежда, когато при проповядване на Божието слово
Това важи от една страна за публичното проповядване. Хората се въз- хищават от проповедника. Помнят шегите и илюстрациите му. Хвалят произношението му, като жената, която казала: „Направо ми идва да се разплача всеки път, когато моят пастор произнася благословената дума Месопотамия." Но когато става дума за послушание, те са като парали- зирани. Имунизирани са срещу всеки призив да действат. Те са като упоени от приятния глас. Тази картина е позната и за духовните съветници. Има хора, за които съветването представлява нещо като тайно удоволствие. Те разцъфтя- ват, когато могат поне за един час да бъдат в центъра на вниманието. Та- ка се наслаждават на общуването със съветника, че направо се прист- растяват и стават хронични случаи за съветване. Ужким идват, за да потърсят съвет. Но всъщност не го искат. Те вече са взели твърдо решение. Знаят какво искат. Ако съветът на съветника съвпадне с техните собствени желания, се чувстват подкрепени. Ако не съвпадне, го отхвърлят и продължават по утъпкания си път. Цар Ирод е бил от този вид хора, които пропиляват живота си. Той с удоволствие слушал Йоан Кръстител (Марк 6:20), но бил повърхностен и нямал сериозни намерения. Всъщност не искал посланието да проме- ни живота му. Ервин Лутцер пише: „Установил съм, че най-разочароващият проблем при съветването е фактът, че повечето хора просто не искат да се про- менят. Разбира се, готови са да направят някои дребни корекции - осо- бено, когато поведението им им създава проблеми навсякъде. Но пове- чето се чувстват много добре с греха си, докато не стане неконтролиру- ем. И често им е най-добре Бог да ограничи дейността Си в техния жи- вот до минимум." Някои съветници са развили стратегия, която да намали пропастта между слушане и вършене. Те дават на търсещия съвет конкретна зада- ча, която той трябва непременно да изпълни, преди да дойде на следва- щата среща. Това до известна степен отсява онези, които не са сериоз- ни. И предпазва и двете страни от пилеене на време. Страшно и опасно е, когато достигнем такава фаза в живота си, кога- то можем да слушаме Божието слово, без да бъдем развълнувани от не- го. Ние трябва да се молим за постоянна чувствителност към Божия глас и за готовността да направим всичко, което Той ни каже. 213
28. юли „Нека остави безбожният пътя си и човекът на греха — помислите си; нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него; и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро. " Исая 55:7 Треперещият грешник се страхува, че Бог няма да го приеме. Отстъп- никът, който се кае, се съмнява, че Бог може да забравя. Но нашият стих ни напомня, че всички, които се обръщат към Господа, биват приети с изобилна милост и прошка. Това се илюстрира от една история, която през годините постоянно се разказва - една история, в която подробностите се променят, но посла- нието продължава да живее. Става дума за един бунтовен син, който из- бягал от къщи, отишъл в големия град и там затънал в грях и позор, до- като накрая стигнал до затвора. След четири години го пуснали и той много искал да се върне у дома. Но се измъчвал от страха, че баща му вече няма да го приеме. Мислел, че няма да понесе разочарованието да бъде отхвърлен от собственото си семейство. Накрая написал на баща си писмо без обратен адрес. В него казвал, че следващия петък ще мине покрай техния дом с влака. Ако семейството все още искало да го види, да вържели бяла кърпичка на дървото пред къщата. Ако не видел кърпичка от преминаващия влак, просто щял да продължи. И така, той седи във влака, мрачен и мълчалив, изпълнен с най-ужас- ни опасения. Случайно до него седи един християнин. След многократ- ни напразни опити накрая вярващият успява да го предразположи да разкаже историята си. До родния му град остават още петдесет мили. Завръщащият се блуден син се колебае между надежда и страх. Четири- десет мили. Той си мисли за позора, който е навлякъл на родителите си и как е разбил сърцата им. Тридесет мили. Пред очите му преминават пропилените години. Двадесет мили. Десет мили. Пет мили. Накрая къщата се задава отдалеч. И той седи на прозореца и не може да откъсне очи от гледката. Цялото дърво е покрито с бели парцалчета, които радостно се веят на вятъра! Той става, взима куфара си и се при- готвя да слезе. Разбира се, дървото говори за кръста. С разтворени ръце и обсипан с безброй обещания за прошка, той кани покаяния грешник да се върне у дома. Какво приветствие в бащиния дом! Каква преизобилна прошка, когато скитникът се завърне! 214
29. юли „На безбожния ли помагаш и тези, които мразят Господа, ли обичаш? Затова върху теб има гняв от Господа." 2. Летописи 19:2 Цар Йосафат се бил присъединил към безбожния цар Ахав във война- та срещу арамейците. Това бил несвят съюз, който почти му струвал живота. Арамейците сметнали Йосафат за Ахав и тъкмо щели да го уби- ят, когато забелязали грешката си. Въпреки че Йосафат избегнал смъртта, той не избегнал острото пори- цание от пророк Ииуй. Бог се гневи, когато Неговите хора съдействат на безбожните и обичат онези, които мразят Него. Как би могло в днешно време да се случи такова нещо? Случва се, ка- то вярващи, които изповядват вярност към Библията, се съюзяват с яв- но либерални християни за големи религиозни акции. Тези либерали отричат фундаментални учения на християнската вяра. Те се опитват да подкопаят авторитета на Библията със своите съмнения и отхвърляне. Въпреки че се представят за християни, те в действителност са врагове на Христовия кръст. Техният бог е коремът им. Славата им се състои в техния позор. Те се стремят към земни неща (вж. Филипяни 3:18-19). Христовото дело никога не може да спечели от тяхната подкрепа. То мо- же само да пострада. Колкото по-голямо влияние придобива икуменическото движение, толкова по-голям натиск се оказва върху вярващите в Библията христи- яни да се съюзяват с всевъзможни небогоугодни елементи в християнс- кия свят. Ако откажат, те биват нападани и осмивани и свободите им се ограничават. Но верността към Христос изисква от тях да останат на пътеката на отделянето. Един от най-болезнените удари е, когато истински християни прези- рат братята и сестрите си, които отказват да работят заедно с безбожни- те. Известно е, че водещи личности в християнството говорят с голямо уважение за модернистите и нападат фундаменталистите. Те се прекла- нят пред либералната ученост, цитират благосклонно либерални автори и проявяват любезна толерантност към либерални лъжеучения. А за своите братя и сестри фундаменталисти правят единствено презрител- ни забележки, когато те искат да поддържат ясно очертаните граници между праведните и безбожните. Да търсиш благоволението на Божиите врагове или помощта им е по- литика на измяната. Верността към Христос изисква да стоим твърдо на страната на Неговите безкомпромисни последователи и да се съпроти- вяваме на врага. 215
30 юли „Какъвто е делът на слизащия в боя, такъв ще бъде и делът на седя- щия при вещите; заедно ще делят. " 1. Царе 30:24 Когато Давид възвърнал завладения от амаличаните Сиклаг, някои от неговите хора не искали да разедлят плячката с онези 200 мъже, които били останали при потока Восор. Давид обаче разпоредил останалите при вещите да получат същия дял като отишлите в битката. На всеки войник, който се бие на фронта, се падат мнозина, които ра- ботят в тила. В американската армия през Втората световна война само около 30% от частите са участвали пряко в боевете. Другите се занима- вали с обслужващи дейности, грижели се за транспорта, квартирите, храната, комуникациите, били инженери, химици, администратори. И в Божието дело има подобна аналогия. Въпреки че всички христи- яни са войници, не всички се бият на първа линия. Не всички са пропо- ведници или благовестители, или пастири, или учители. Не всички са мисионери, които действат на фронта на духовните военни действия по света. Бог има и помощен персонал в Своята войска. Това са например Не- говите верни бойци в молитва, които всеки ден упорито се молят и щур- муват Божия престол, докато нещата се обърнат към добро. Или Него- вите верни настойници, които водят живот на постоянни жертви и ли- шения, за да могат да изпращат повече пари на фронта. Или другите, ко- ито предоставят храна и подслон за онези, които участват в преките схватки с врага. Нека помислим и за онези, които набират ръкописите, които някой ден ще отнесат посланието в далечни страни. Нека помис- лим за отличните жени, които служат у дома, като отглеждат синове и дъщери за служба на Царя. На всеки, който пряко участва в битката, се падат мнозина други, които работят като помощен персонал. Когато се раздават наградите, помощният персонал ще получи същия дял като героите от битките. Онези, които тихо и скромно са служили в тила, ще получат същата слава като тези, които са си извоювали име в боя. Бог е в състояние да прецени всичко съвършено точно. Той може да оцени приноса на всекиго. И тогава ще има множество изненади. Ще видим, че невзрачни хора, които сме смятали за доста маловажни, всъщност са заемали решаващи позиции. Без тях самите ние бихме би- ли безсилни. 216
31. юли „Няма човек, който да е оставил къща или братя, или сестри, или май- ка, или баща, или деца, или ниви заради Мен и заради благовестието, и да не получи сега, в това време, сто пъти повече къщи и братя, и сес- три, и майки, и деца, и ниви, заедно с гонения, а в идващия свят — вечен живот." Марк 10:29-30 Най-голямата от всички инвестиции е инвестирането на нашия живот за Иисус Христос. Решаващите фактори при всяка инвестиция са сигур- ността на капитала и величината на печалбата. Според този критерий абсолютно никоя инвестиция на този свят не може да се сравни с един живот, живян за Бога. Капиталът е напълно сигурен, защото Той е силен да запази това, което сме Му поверили (2. Тимотей 1:12). Що се отнася до прихода, свят ни се завива при мисълта за неговата неизмеримост. В нашия днешен пасаж Господ Иисус гарантира да възвърне всичко стократно. Това съответства на лихва от 10,000% - нещо нечувано в све- та. Но това не е всичко! На онези, които са напуснали удобствата на своята родина, за да слу- жат на Господ Иисус, е обещана топлината и удобството на много домо- ве, където ще бъдат приемани заради Иисус. На онези, които се отказват от радостите на брака и семейството или скъсват други земни вразки заради евангелието, е обещано световно се- мейство, от което мнозина ще им станат по-близки отколкото кръвните роднини. На онези, които напускат земите си, са обещани много земи. Те се от- казват от правото да притежават няколко квадратни метра земя, и в за- мяна на това получават несравнимо по-голямата привилегия да завою- ват цели страни и дори цели континенти за скъпоценното Име на Иисус. Обещани са им и преследвания. На пръв поглед това звучи като гор- чива нотка в иначе хармоничното звучене. Но Господ Иисус причисля- ва преследванията също към положителните доходи от нашата инвести- ция. Да станеш участник в позора на Христос е по-голямо богатство от всички египетски съкровища (вж. Евреи 11:26). А това са едва дивидентите в този живот! Защото Господ добавя: „... а в идващия свят - вечен живот". Това насочва погледа ни към вечния жи- вот в цялата му пълнота. Въпреки че вечният живот сам по себе си е дар, който се получава чрез вяра, ние ще му се наслаждаваме в различ- на степен. Онези, които са оставили всичко, за да следват Господ Иисус, ще получат по-голяма награда в Небесния град. Когато размислим за невероятните доходи, които ще имаме от един инвестиран за Бога живот, е странно, че малцина участват в тази инвес- тиция. Когато става дума за акции и ценни книжа, инвеститорите могат да бъдат твърде умни и пресметливи, но когато им се предлага най-до- рата от всички инвестиции, те са странно несъобразителни. 217
1. август „Както златни ябълки в сребърни съдове, така е дума, казана на мяс- то. " Притчи 25:11 Комбинацията от златни ябълки в сребърен обков е красива и радва очите. Двете неща си подхождат и са проява на добър вкус. Също така е и със „златното" слово, казано точно в правилния момент. ,Новек има радост от отговора на устата си и дума на време - колко е добра!" (Притчи 15:23) Една бивша мисионерка умира от рак в болница. Тя все още е в съз- нание, но е твърде слаба, за да може да говори. Един богобоязлив ста- рейшина идва да я посети точно преди края на вечерното свиждане. На- веден над леглото й той цитира Песен на песните 8:5: „Коя е тази, коя- то идва от пустинята, като се опира на любимия си?" Тя отваря очите си и се усмихва. Това е последният й контакт с този стенещ, страдащ свят. Преди да се спусне нощта, тя вече е напуснала пустинята, опряна на своя възлюбен Господ. Това е било точно правилното слово! Едно семейство е зашеметено от болка поради загубата на свой член. Многобройни познати идват с много съболезнования и утешения, но из- глежда нищо не може да облекчи болката. Тогава идва писмо от д-р. X. А. Арънсайд, който цитира Псалм 30:5: ,3ечер пренощува плач, а сут- ринта е радост." Това се оказва подходящото слово, което да разчупи оковите на скръбта. Докато една група християни пътува на дълъг път, един от тях започ- ва да разказва за съмненията си в Писанието, които са му внушени от лекциите в университета. Един от по-кротките, невзрачни спътници слуша известно време, след което изумява групата, като цитира по па- мет Притчи 19:27: „Престани, сине мой, да слушаш наставление, което отклонява от думите на знанието." Това е златна ябълка в сребърен съд! Знаем и известната история как Ингерсол (Робърт Грийн, 1833 - 1899, американски политик и прочут антирелигиозен оратор) пред голяма публика предизвикал Бога да го убие в рамките на следващите пет ми- нути — в случай, че има Бог. В този момент един невзрачен християнин станал от публиката и попитал: „Господин Ингерсол, смятате ли, че мо- жете да изчерпите Божията благодат за пет минути?" Словото попадна- ло точно в целта. Правилната дума, казана на правилното време, е истински Божи дар. Ние ще направим добре, ако се стремим към тази дарба, така че Божи- ят Дух да може да ни употребява, за да говорим подходящи думи на уте- ха, насърчение, предупреждение или корекция. 218
2. август „Иучениците се уплашиха, като влязоха в облака." Лука 9:34 Петър, Яков и Йоан били с Господ Иисус на планината. Тъй като усе-
Не е трябвало да се плашат. Това е бил облак на славата, а не на съда. Той е бил преходно явление, а не постоянно обстоятелство в живота им. Макар и невидим, Бог е бил в облака. Често в живота ни идват облаци и ние като апостолите се плашим, ко- гато навлезем в тях. Например, когато Бог ни призове в нова област на служение, ние често се страхуваме от неизвестното. Представяме си най-лошото по отношение на опасности, съпротива и неприятности. В действителност по този начин ние се страхуваме от Божието благосло- вение. Когато облакът се вдигне, установяваме, че Божията воля е доб- ра и благоугодна, и съвършена. Ние се страхуваме, когато навлезем в облака на болестта. Мислите ни излизат извън кортрол. Тълкуваме всяка дума и всяко изражение на ли- цето на лекаря като предзнаменование за катастрофа. Всеки симптом ни говори за смъртоносна болест. Но когато опасността премине, можем да кажем заедно с псалмиста: „Добре е за мен, че бях наскърбен." (Псалм 119:71) Бог е бил в облака, а ние не сме знаели това. Страхуваме се, когато навлезем в облака на скръбта. Какво добро би могло въобще да произтече от такива сълзи, страхове, болки и разоча- рования? Изглежда, че целият свят около нас се срива. Но ние се учим чрез облака. Учим се как да утешаваме другите с утехата, с която Гос- под ни е утешил. Започваме да разбираме сълзите на Божия Син, както не бихме могли да ги разберем по друг начин. Няма защо да се плашим, когато навлизаме в облаците на живота. Те са възпитателни за нас. Те са временни явления. Не ни унищожават. Мо- же да скриват Божието лице, но не и Неговата любов и мощ. Затова трябва да вземем присърце думите на Уилиям Купър (1731 - 1800, анг- лийски поет): Вие плахи светии, съберете нов кураж. Облаците, от които се страхувате, са пълни с милост и ще се излеят в благословения на вашите глави. 219
3. август „Той ... не благоволява в краката на мъжа. " Псалм 147:10 Колко интересно! Великият, трансцендентен Бог не благоволява в кра-
Това ни напомня за света на спорта. Бегачът, строен и бърз, премина- ва лентата с издигнати победоносно ръце. Баскетболистът се промъква умело в противниковото наказателно поле, за да вкара решаващия кош. Футболният герой преодолява всички защитници и мощно забива топ- ката във вратата. Зрителите са във възторг. Скачат, крещят, свиркат, ликуват. Те са фа- натици, които участват във всеки мач с цялата си душа и сърце. Можем да кажем, че те имат благоволение в краката на мъжа - т. е. в неговите спортни умения. Нашият стих няма за цел да осъжда здравословния интерес към спор- та. На друго място Библията говори за стойността на телесните упраж- нения. Но това, че Бог не се интересува от краката на мъжа, трябва да ни напомня да внимаваме за баланса на приоритетите си. Лесно е за един млад вярващ така да се пристрасти към някой спорт, че той да се превърне в страстта на живота му. Всичките му усилия са насочени към това, да има върхови постижения в своята дисциплина. Той внимателно разпределя времето, храната и съня си. Упражнява се непрестанно, за да усъвършенства умението си в колкото може повече насоки. Придържа се стриктно към тренировъчната си програма, която трябва да го поддържа във върхова форма. Мисли и говори за спорта си, като че ли това е животът му. А може и наистина да е така. Понякога такъв млад християнин остава потресен, когато внезапно разбере, че Бог не благоволява в краката на мъжа. Ако иска да живее в близко общение с Бога, той трябва да се нагоди към Божията перспек- тива. А в какво благоволява Бог? Ст. 11 на Псалм 147 ни казва: „Господ бла- говолява в онези, които Му се боят, в онези, които се надяват на Него- вата милост." С други думи, Бог се интересува повече от духовното от- колкото от телесното. Апостол Павел също изразява тази ценностна система, като казва, че „телесното упражнение е полезно за малко" (1. Тимотей 4:8). Сто години по-късно, когато овациите ще са замрели, стадионът ще е пуст и резултатът от мача ще бъде отдавна забравен, единствено живо- тът, който е живян на първо място за Божието царство и Неговата прав- да, ще има значение. 220
4. август „Господ е праведен, Той обича праведни дела." Псалм 11:7 Сам Господ е праведен и Той иска и Неговите хора да вършат правед-
Но това не винаги е лесно в свят като нашия. Ние сме изложени на постоянното изкушение да правим компромиси в моралната и етична област. Някои изкушения са съвсем открити и плоски, а други са по-ко- варни. Ние се нуждаем от проницателност и твърдост, за да вървим по тесния, правия път. Не е възможно да съставим каталог на всички проблемни области, но един списък с примери може да ни създаде основа за бъдещи решения. Подкупите и рушветие са начини на действие на неправдата. Също та- кива са и подаръците за снабдителите, които трябва да повлияят на пре- ценката им. Не е редно да се издават чекове без покритие (с надеждата, че докато се осребрят, в сметката може би вече ще има достатъчно па- ри). Незаконно е да се изпраща стокова пратка със скрито писмо, за да се избегне плащането на допълнителната такса за писмо. Измама е да се казва по телефона, че шефа го няма, докато той всъщност седи на съсед- ното бюро. Всяка злоупотреба с времето или сметката на фирмата за дейности или разходи, които не са свързани с работата... И, разбира се, широкоразпространената практика да се фалшифицират данъчните дек- ларации, като или се укриват доходи, или чрез фалшиви документи се раздуват разходите... Случаите на застрахователни измами вече са при- добили размерите на епидемия. Пресрочване на задължения, некачест- вена работа... А може би една от най-разпространените порочни прак- тики е непозволеното използване на времето на работодателя за върше- не на лична работа. Не е правилно да се застъпваме за роднини или приятели, когато те очевидно не са прави. Това е криворазбрана любов и погрешна солидар- ност. Ние служим на делото на правдата, когато заставаме на страната на истината против греха, независимо кой е виновният. Също така е погрешно да подкрепяме изключен от църквата човек по- ради сантименталния възглед, че той се нуждае от любов и разбиране. Това води само дотам, че в църквата възниква напрежение и изключе- ният продължава да се закоравява в злото си. И накрая, никога не е правилно някой да поема върху себе си вината за нещо, което не е извършил. Има някои миролюбиви души, които са готови да поемат отговорността, когато виновният отказва да си приз- нае. Мирът не може да се постигне, като жертваме истината. Смелост, братко! Не се препъвай, дори пътеката ти да е мрачна нощ. Има пътеводна звезда за смирения: ,Довери се на Бога, правда върши!" 221 5. август „Човешкият гняв не върши Божията правда. " Яков 1:20 Сцената не е необичайна. Заседание за църковни дела. Трябва да се вземе решение. Не става дума за някой голям доктринален въпрос, а мо- же би за пристройката за дървата, за боядисването на кухнята или за разпределянето на някои дарения. Изказват се различни мнения, надига се гняв, темпераментите излизат извън контрол, гласовете се надвикват. Накрая някои дебелоглави личности успяват да се наложат поради де- цибелите, които са постигнали, и напускат заседанието с илюзията, че са подпомогнали Божието дело. Каквото и да са подпомогнали, със си- гурност не е било Божието дело, нито пък са извършили Неговата воля. Човешкият гняв не върши Божията правда. Разказва се, че Емерсън веднъж избягал от заседанието на някакъв ко- митет, където имало големи разправии и караници. Докато още кипял от яд, му се сторило, че чул звездите да казват: „Защо така гневно, малко човече?" Леели Уетърхед коментира това: „Колко чудно укротяват духа ни мълчаливите звезди в своето величие и далечна красота - като че ли казват: „Бог е достатъчно велик, за да се погрижи за теб"; и: „Нищо, ко- ето те ядосва, не е толкова важно, колкото ти се струва." Разбира се, ние знаем, че има време, когато справедливият гняв е уместен - тогава, когато става дума за Божията чест. Но не това има предвид Яков, когато говори за човешкия гняв. Той мисли за човека, който с всички сили иска да се наложи, и избухва яростно, когато на пъ- тя му се поставят прегради. Той мисли за надменната личност, която смята собствената си преценка за непогрешима и затова не може да по- нася различно мнение. За хората от този свят експлозивният темперамент е признак на сила. За тях това е белег на лидера, средство за придобиване на респект. Те смятат кротостта за слабост. Но християнинът разбира тези неща по-добре. Той знае, че със своята невъздържаност изгубва респекта на своите братя и сестри. Емоционал- ните избухвания често са дела на плътта, а не на духа. Христос ни е учил на по-добър път. Това е пътят на себевладеенето, даването на място на Божия гняв, кротостта към всички хора. Това е пъ- тят на търпеливото понасяне на всяка неправда, обръщането на другата буза. Християнинът знае, че спъва Божието дело чрез гневни изблици, че по този начин заличава всяка видима разлика между себе си и невяр- ващите и запечатва устата си за свидетелство. 222
6. август „Нехаете ли, всички минаващи по пътя? Погледнете и вижте — има ли страдание като моето страдание, което постигна мен, която Господ наскърби в деня на пламтящия Си гняв!" Плач на Еремия 1:12 Понякога, когато седя на Господната трапеза, се питам: „Какво става с мен? Как мога да седя тук и да размишлявам за страданията на Спа- сителя, без да избухна в сълзи?" Един неизвестен поет си е задавал същите въпроси. Той пише: „Камък ли съм аз, а не човек, че мога да стоя, Христе, под Твоя кръст, да броя капка по капка твоя изтичащ живот, и при това да не заплача? А слън- цето и луната скриха лицето си в среднощен мрак, земята се гърчеше и стенеше - само аз стоя и гледам хладен и спокоен. Велики Боже, спаси ме от това, защото иначе ще изпитам гнева, който Той понесе. О, моля Те, Господи, приклони се още веднъж към мен, погледни ме и разбий този къс скала - сърцето ми." Друг пише в подобен смисъл: „Какво чудо съм аз за себе си, о, Ти, кървящо, умиращо Агне, че мога да размислям за тази тайна, без под- тика да те обичам повече." Аз изпитвам голямо уважение към онези чувствителни души, които така се трогват от страданията на умиращия Спасител, че се разплакват. Такъв беше моят бръснар, Ралф Руоко. Често, докато ме подстригваше и стоеше зад мен, той говореше за страданията, които Господ е понесъл. И често сълзите му капеха по престилката, а той казваше: „Не зная за- що Той е бил готов да умре за мен. Аз съм такъв долен мерзавец. А Той пак е понесъл в тялото Си наказанието за моите грехове на кръста." Мисля си и за грешницата, която измила със съзлите си краката на Господа и ги подсушила с косата си, целувала ги и ги помазала с масло (вж. Лука 7:38). Въпреки че тя все още живеела от другата страна на Голгота, чувствата й били много по-точно настроени към Господа, от- колкото моите, при цялото ми превъзхождащо знание и всичките ми привилегии. Защо съм такъв леден къс? Може би защото съм отраснал в една кул- тура, в която се счита, че не е мъжествено да се плаче? Ако е така, бих желал никога да не съм познавал тази култура. Не е срамно да се плаче в сянката на Голгота. Срамно е по-скоро човек да не може да заплаче. Отсега нататък ще се моля с думите на Еремия: „О, да беше главата ми вода, очите ми - извор на сълзи! Щях да плача денем и нощем..." (Еремия 9:1) Щях да плача за страданията и смъртта, които моите гре- хове причиниха на безгрешния Спасител. И ще повтарям безсмъртните думи на Исак Уотс: , Добре ще направя да се изчервя и да скрия лицето си, когато Неговият скъпоценен кръст се яви пред очите ми. Сърцето ми ще прелива от благодарност, а очите ми - от сълзи." Господи, запази ме от проклятието на едно християнство без сълзи! 223
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|