Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
7. юни „Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари!" Откровение 19:6 Божието всемогъщество означава, че Той може да направи всичко, ко- ето не е в противоречие с Неговите други качества. Нека чуем едино- душното свидетелство на Писанието: „Аз съм Бог, Всемогъщият." (Би- тие 17:1) „Има ли нещо невъзможно за Господа?" (Битие 18:14) „Зная, че ти можеш всичко и нито едно Твое намерение не може да бъде възп- репятствано." (Йов 42:2) „Няма нищо невъзможно за Теб." (Еремия 32:17) „За Бога всичко е възможно." (Матей 19:26) „Защото за Бога ня- ма нищо невъзможно." (Лука 1:37) Но естествено Бог не може да направи нищо, което противоречи на Неговия собствен характер. Например, за Бога е невъзможно да лъже (Евреи 6:18). Той не може да се отрече от Себе Си (2. Тимотей 2:13). Той не може да съгрешава, тъй като е абсолютно свят. Не може да се прова- ля и да изоставя Своите, защото е напълно достоен за доверие. Ние виждаме Божието всемогъщество в Неговото Творение и в това, че Той поддържа в съществуване Вселената. Виждаме го и в Неговото провидение, в спасението на грешниците и Неговия съд над онези, ко- ито отказват да се покаят. Най-великото разкриване на Божията мощ в Стария Завет е било извеждането на Неговия народ от Египет, а в Но- вия Завет - Възкресението на Христос. След като Бог е всемогъщ, никой не може да се бори срещу Него и да има някакви изгледи за успех. „Няма мъдрост и няма разум, и няма съ- вет срещу Господа." (Притчи 21:30) След като Бог е всемогъщ, вярващият винаги е на страната на победи- теля. Един заедно с Бога винаги е мнозинство. „Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?" (Римляни 8:31) След като Бог е всемогъщ, ние можем с молитва да навлезем в област- та на невъзможното. Както се казва в една песен, ние можем да се сме- ем на невъзможните неща и да молим: „Нека да стане!" След като Бог е всемогъщ, ние имаме неизразима утеха, понеже: Господ може да реши всеки проблем,
„Ако моята слабост се опира на Неговата сила, тогава всичко е лесно." 163
„На единия премъдър Бог да бъде слава чрез Иисус Христос за вечни векове." Римляни 16:27 Божията мъдрост преминава като червена нишка през цялата Библия. Например: „У Него са мъдрост и сила, Той има съвет и разум. В Него са сила и мъдрост, измаменият и измамникът са Негови." (Иов 12:13,16) „Господи, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извър- шил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения." (Псалм 104:24) „С мъдрост Господ основа земята, с разум установи небесата." (Притчи 3:19) „Да бъде благословено Божието Име от века и до века, защото мъдростта и силата са Негови!" (Даниил 2:20) „Понеже в Божията мъд- рост светът не позна Бога чрез мъдрост, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите." (1. Коринтяни 1:21) „А вие сте от Него в Христос Иисус, който стана за нас мъдрост от Бо- га..." (1. Коринтяни 1:30) Божията мъдрост означава Неговото съвършено знание, Неговата ви- наги точна способност за преценка и Неговите безпогрешни решения. Някой е определил Божията мъдрост като способността да постигне най-добрите възможни резултати с най-добрите възможни средства. То- ва е много повече от знание. По-скоро е способността да се прилага правилно знанието. Всички Божии дела изразяват Неговата мъдрост. Чудната конструкция на човешкото тяло например красноречиво свидетелства за нея. Виждаме Божията мъдрост и в чудния план за нашето спасение. Бла- говестието ни казва, че наказанието за греховете ни е понесено, Божия- та справедливост е удовлетворена, Неговата благодат се е изляла в прав- да и сега вярващият в Христос има далеч по-славно положение, откол- кото би могъл да има, ако Адам не беше паднал в грях. Сега, когато сме спасени, Божията мъдрост е чудна утеха за нашите души. Знаем, че Бог е твърде мъдър, за да прави грешки. Въпреки че в живота има неща, които са трудни за разбиране, ние знаем, че Бог ни- кога не греши. Можем да се доверим напълно на Неговото водителство. Той знае края още от началото. Той познава пътеките на благословението, които за нас са напълно непознати. Неговият път е съвършен. И накрая, Той иска и ние да растем в мъдрост. Ние трябва да сме мъд- ри за доброто (Римляни 16:19). Трябва да внимаваме как се държим - както подобава на мъдри хора - и при това да изкупваме благоприятно- то време, защото дните са лоши (Ефесяни 5:15-16). Трябва да бъдем мъдри като змиите, но беззлобни и искрени като гълъбите (Матей 10:16). 164
9. юни „ Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, който е бил, който е, и кой- то идва!" Откровение 4:8 Когато говорим за Божията святост, разбираме, че Той е духовно и мо- рално съвършен в Своите мисли, дела, мотиви и във всяко друго отно- шение. В Него няма никакъв грях или нечистота. Той не може да не бъ- де съвършено чист. Свидетелството на Писанието за Божията святост е изобилно. Ето няколко примера: „Бъдете свети, защото Аз, Господ, ва- шият Бог, съм свят." (Левит 19:2) „Никой не е свят като Господа." (1. Ца- ре 2:2) „Господи, Боже мой, Свети мой! ... Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото, и не можеш да погледнеш нещастие." (Авакум 1:12-13) „Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава." (Яков 1:13) „Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина." (1. Йоаново 1:5) „Защото само Ти си свят." (Откровение 15:4) В Неговите очи дори и звездите не са чисти (Йов 25:5). Свещенството и системата от жертви в Стария Завет освен другите не-
Божията святост се разкрива по уникален начин на кръста. Когато Бог гледа от небето и вижда Своя Син да носи нашите грехове, Той изоста- вя Своя Възлюбен през трите ужасни часа на мрака. Приложението на тази истана за нас е ясно. Божията воля е ние да бъ- дем свети. „Това е Божията воля — вашето освещение." (1. Солунци 4:3) „Както е свят Този, който ви е призовал, така бъдете и вие свети в цяло- то си поведение." (1. Петрово 1:15) Когато мислим за Божията святост, това трябва да ни изпълни и с дъл- боко чувство на страх, както Той някога е казал на Мойсей: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя." (Изход 3:5) Томас Бини (1798 - 1874, английски проповедник и поет) с изумление говори за светостта, която се изисква, за да стои човек в Божието при- състивие: Вечна светлина! Вечна светлина! Колко чиста трябва да бъде душата, за да не погине, под Твоя изпитващ поглед, а да може с мир и радост да гледа живота и Теб. Сърцата ни се изливат в поклонение, когато осъзнаем, че сме получи- ли необходимата чистота чрез вярата в Господ Иисус. 165
10. юни „Аз, Господ, не се изменям." Малахия 3:6 Божията неизменност е това качество на Бога, което Го описва като
Псалмистът подчертава контраста между променливата съдба на не- бето и земята и Божията неизменност: „Те ще погинат, но Ти пребъд- ваш, те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени. Но Ти си същият..." (Псалм 102:26-27) Яков описва Господа като „Отец на светлините, в когото няма изменение, нито сян- ка от промяна" (Яков 1:17). Други места в Писанието ни казват, че Бог не се разкайва. „Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае." (Числа 23:19) „А и Силният на Израил няма да излъже и няма да се разкае, защото Той не е човек, че да се разкайва." (1. Царе 15:29) Но как тогава да разбираме стиховете, които казват, че Бог се е разка- ял за нещо? „И Господ се разкая, че беше създал човека на земята." (Би- тие 6:6) „Господ се разкая, че беше направил Саул цар над Израил." (1. Царе 15:35) Виж също и Изход 32:14 и Йона 3:10. В това няма противоречие. Бог винаги действа според тези два прин- ципа: Той винаги награждава послушанието и наказва непослушанието. Когато един човек се обърне от послушание в непокорство, Бог трябва да остане верен на естеството Си и да се обърне от първия принцип към втория. Това за нас изглежда като разкайване и затова е назовано така на лесно разбираем за нас език. Но това в никакъв случай не означава про- мяна или съжаление. Бог винаги е съшият. Това дори е едно от Неговите имена: „Ти си съ- щият." (Псалм 102:27) Неговата неизменност се изразява и от Неговото Име „Аз съм". (Изход 3:14; Второзаконие 32:39) Божията неизменност е била голямо утешение за Неговите светии от всички времена и те са я възпявали в своите песни. Ето безсмъртните редове на Хенри Ф. Лайт (1793 - 1847): Тление, промяна вред в тоз свят цари. Ти неизменен си, със мен бъди! Това също е едно от качествата на Бога, на които ние трябва да подра- жаваме. Ние трябва да бъдем твърди, постоянни и последователни. Ако сме непостоянни, капризни или колебливи, представяме на света изкри- вен образ на нашия Отец. „Бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господ- ното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен." (1. Ко- ринтяни 15:58) 166 11. юни „В това се състои любовта — не че ние възлюбихме Бога, а че Той въз- люби нас и прати Сина Си като умилостивете за нашите грехове." 1. Йоаново4:10 Любовта е това качество на Бога, поради което Той обсипва с безгра-
Тук можем да приведем само няколко от безбройните библейски сти- хове, които говорят за тази любов! „Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост." (Еремия 31:3) „Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас." (Рим- ляни 5:8) „Бог обаче, който е богат на милост, поради голямата любов, с която ни възлюби ... ни съживи ..." (Ефесяни 2:4) И, разбира се, най- известният от всички: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот." (Йоан 3:16) Когато Йоан казва: „Бог е любов" (1. Йоаново 4:8), с това той не дава определение на Бога, а подчертава, че любовта е един от ключовите еле- менти на божествената същност. Ние не се покланяме на любовта, а на Бога на любовта. Неговата любов не е имала начало и не може да има край. Тя е безгра- нична. Тя е напълно чиста, без никаква следа от егоизъм или някакъв друг грях. Тя е жертвоготовна и не пита за цената. Тя търси само доб- рото на другите и не очаква отплата. Тя се излива върху несимпатични- те също както върху приятните; върху враговете както и върху прияте- лите. Нейният източник не е привлекателността на тези, които я полу- чават, а единствено добрината на този, който я оказва. Практическите последствия от тази възвишена истина са очевидни. „И така, бъдете подражатели на Бога като възлюбени деца и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас." (Ефеся- ни 5:1-2) Нашата любов трябва да се издига към Бога, да обгръща на- шите братя и сестри и да се излива към неспасения свят. Размишлението за Неговата любов трябва да ни подтикне и към дъл- боко поклонение. Падайки в краката Му ние отново и отново трябва да казваме: Как можеш да ме обичаш, както го правиш, и същевременно да си Бог, който си - това е мрак за моя разум, но светлина за моето сърце. 167
12. юни „А Бог на всяка благодат, който ви е призовал за Своята вечна слава в ХристосИисус ..." 1. Петрово 5:10 Божията благодат е Неговото благоволение и Неговата добронамере- ност към тези, които не ги заслужават, които всъщност заслужават точ- но обратното, но са се доверили на Иисус Христос като на Свой Господ и Спасител. Ето четири от по-известните стихове за Божията благодат: „Законът беше даден ^фез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос." (Йоан 1:17) „... но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус." (Римляни 3:24) „Защото знаете благодатта на нашия Господ Иисус Христос - че като беше богат, за вас стана беден, за да станете вие богати чрез Неговата бедност." (2. Коринтяни 8:9) „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас - това е дар от Бога - не чрез дела, за да не се похвали никой." (Ефесяни 2:8-9) Някои прославят Божията благодат като най-славната от всички Него- ви добродетели. Самуел Дейвис (1723 - 1761, американски проповед- ник на съживлението, съосновател и президент на университета Прин- стьн) пише: Велики Боже на чудесата! Всички Твои пътища показват Твоите божествени качества. Но блестящата слава на благодатта Ти надхвърля всички Твои чудеса: Кой е Бог, който прощава като Теб? Кой дава благодат тъй изобилно даром? Но кой може да каже, че някое от Божиите качества е по-велико от друго? Бог винаги е бил Бог на благодатта - и в Стария, и в Новия Завет. С идването на Христос обаче този аспект на Неговото същество е проли- чал наново и по много специален начин. Ако веднъж сме разбрали Божията благодат, това ни прави поклонни- ци завинаги. Ние се питаме: „Защо Той е избрал точно мен? Защо Гос- под Иисус е трябвало да пролива кръвта Си за толкова недостоен човек като мен? Защо Бог не само ще ме спасява от пъкъла, но и освен това ще ме благославя с всяко духовно благословение в небесни места и ще ме определя да прекарам вечността с Него в небето?" Тогава не е чуд- но, че възпяваме тази поразителна благодат, която е спасила окаяни тва- ри като нас! Но Бог иска Неговата благодат да е видима и в нашия живот и да се излива към другите. Той иска нашето общуване с хората да е белязано от Неговата благодат. Думите ни трябва винаги да са с благодат, подп- равени със сол (Колосяни 4:6). Ние трябва сами да ставаме бедни, за да обогатяваме други (2. Коринтяни 8:9). Ние трябва да оказваме благово- ление и добронамереност на презрените и необичаните. 168 13. юни „Бог обаче, който е богат на милост..." Ефесяни 2:4 Божията милост е Неговото съчувствие, Неговата доброта и Неговото
Има разлика между благодат и милост. Благодатта означава, че Бог ме обсипва с благословения, които не заслужавам. Милостта означава, че Той не ми налага наказанието, което всъщност заслужавам. С всяко учение на Светото Писание са свързани и известни задълже- ния от наша страна. Божиите милости изискват на първо място да пред- ставим телата си като жива, свята, угодна на Бога жертва (Римляни 12:1). Това е най-разумното, уместно, целесъобразно, здраво и нормал- но нещо, което можем да направим. Но освен това Бог иска и да бъдем милостиви един към друг. За ми- лостивите е обещана специална награда: „Блажени милостивите, защо- то на тях ще се окаже милост." (Матей 5:7) Господ предпочита милост пред жертва (Матей 9:13), т. е. дори много жертвоготовни дела нямат стойност, ако не са свързани с личен живот в страх от Бога. Добрият самарянин е човек, който оказва милост на ближния си. Ние оказваме милост, като храним гладните, обличаме бедните, грижим се за болните, посещаваме вдовиците и сирачетата в нуждата им и плачем заедно с плачещите. Ние сме милостиви, когато не използваме възможността да си отмъс- тим на някой, който ни е сторил неправда, или когато оказваме милост на някой, който се е провалил. Като помним постоянно какви сме ние в същността си, трябва да се молим за милост и за себе си (Евреи 4:16), и за другите (Галатяни 6:16; 1. Тимотей 1:2). И накрая, Божиите милости трябва да подтикнат сърцето ни да възпее Неговата хвала: Когато душата ми, Боже, се събужда и гледа всички Твои милости, в мен блика буйна радост, преливам от възхита, любов, поклонение. j ^g
„Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправ- да на хората." Римляни 1:18 Божият гняв е Неговата неудържима ярост и Неговото отплащащо на- казание, насочени срещу непокаяния грешник във времето и във веч- ността. А. У. Пинк посочва, че това също така е божествена добродетел, както и Неговата вярност, мощ и милост. Няма нужда да се извиняваме за Божия гняв. Като размисляме за него, трябва да имаме предвид няколко неща. Между Божията любов и Неговия гняв няма противоречие. Истинска-
Когато хората отхвърлят Божията любов, какво друго остава освен Неговия гняв? Във вечността има само две места — рай и пъкъл. Ако хо- рата отхвърлят рая, те сами се решават за пъкъла. Бог не е приготвил пъкъла за хората, а за дявола и неговите ангели (Матей 25:14). Господ не благоволява в смъртта на безбожния (Езекиил 33:11). Но за онзи, който отхвърля Христос, няма друга възможност. Божият съд е наречен „чудно дело" и „удивителна работа" (Исая 28:21). Това изглежда намеква, че Бог много повече обича да оказва ми- лост (Яков 2:13). Божият гняв не съдържа чувства на отмъщение или омраза. Той е справедлив гняв, неопетнен от никакъв грях. Божият гняв е качество, на което ние не сме призовани да подражава- ме. Единствено Той има правото да го упражнява, защото единствено Той може да го направи съвършено справедливо. Затова Павел пише на римляните: ,3ъзлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: „На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отп- латя, казва Господ." (Римляни 12:19) Християнинът може да проявява справедлив гняв, но той трябва да бъде наистина справедлив. Той не бива да се предава на греховен гняв (Ефесяни 4:26). И справедливият гняв трябва винаги да се упражнява за защита на Божията чест, никога за наша самозащита или оправдание. Ако наистина вярваме в Божия гняв, това трябва да ни подтиква да из- лезем навън, за да споделяме благовестието с онези, които все още са на широкия път, водещ към погибел. И ако проповядваме Божия гняв, трябва да го правим със сълзи на съчувствие. 170
15. юни „Милосърдията Му не свършват. Те се подновяват всяка сутрин, голя- ма е Твоята вярност." Плач на Еремия 3:22-23 Бог е верен и истинен. Той не може да лъже или да мами. Той не мо- же да вземе обратно думите Си. Той е напълно достоен за доверие и на Него може да се разчита за всичко. Никое от Неговите обещания няма да остане неизпълнено. „Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той ка- за и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го извърши? Изгово- ри и няма ли да го утвърди?" (Числа 23:19) „Затова знай, че Господ, тво- ят Бог, Той е Бог, верният Бог." (Второзаконие 7:9) „Твоята вярност е във всички поколения." (Псалм 119:90) Ние виждаме Божията вярност в това, че Той ни е призовал в общение със Своя Син (1. Коринтяни 1:9). Виждаме я в това, че Той не допуска да бъдем изкушени повече, отколкото ни е силата (1. Коринтяни 10:13). Виждаме я в това, че Той ни утвърждава и ни пази от лукавия (2. Солун- ци 3:3). Въпреки че мнозина са неверни, Той остава верен, понеже не може да се отрече от Себе Си (2. Тимотей 2:13). Господ Иисус е въплътената истина (Йоан 14:6). Божието слово е ос- вещаваща истина (Йоан 17:17). „Бог е истинен, а всеки човек — лъж- лив." (Римляни 3:4) Знанието, че Бог е верен и истинен, изпълва душите ни с доверие. Ние знаем, че Неговото слово не може да бъде осуетено и че Той ще извър- ши това, което е обещал (Евреи 10:23). Например знаем, че сме спасе- ни за цялата вечност, понеже Той казва, че никоя от Неговите овце ни- кога няма да погине (Йоан 10:28). Знаем, че никога няма да бъдем в ли- шение, защото Той е обещал да снабди всяка наша нужда (Филипяни 4:19). Бог иска и Неговите хора да бъдат верни и истинни. Той иска ние да държим на думата си. Иска да спазваме уговорките си и да сме достой- ни за доверие. Ние трябва да избягваме лъжи, преувеличения и полуис- тини. Християните естествено трябва да бъдат верни на брачните си клетви. Те трябва да бъдат верни в изпълнението на задачите си в цър- квата, в работата си и вкъщи. Колко трябва да сме благодарни на Господа и да Го славим за Негова- та вярност! Той е Бог, който не може да ни разочарова. Той не може да разочарова - защото е Бог. Той не може да разочарова - Той даде Своята дума. Той не може да разочарова - ще ни доведе до края. Той не може да разочарова - ще ни възвиси. 171
16. юни „А нашият Бог е в небесата, върши всичко, което Му е угодно. " Псалм 115:3 Бог е суверен. Това означава, че Той е абсолютният властелин над Вселената и може да прави всичко, което Му е угодно. Но бързаме да добавим, че това, което Му е угодно, винаги е правилно. Неговите пъ- тища са съвършени. В Исая Господ казва: „Намерението ми ще се извърши и ще направя всичко, което Ми е угодно." (46:10) Когато Навуходоносор бива изцелен от лудостта си, той казва: „По волята Си Той постъпва с небесната войс- ка и със земните жители и никой не може да Му каже: Какво правиш Ти?" (Даниил 4:35) Апостол Павел подчертава, че човекът няма право да поставя под въпрос Божиите действия: „Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, кой- то го е направил: Защо си ме направил така?" (Римляни 9:20) А на дру- го място той казва, че Бог „върши всичко по решението на Своята воля" (Ефесяни 1:11). Спърджън казва: „Ние проповядваме един Бог, който седи на престол, и Неговото право да действа спрямо Своите, както Той иска, да разпо- лага със Своите творения, както на Него Му се струва добре, без при то- ва да ги пита за мнението им." Казано по-просто, учението за Божия суверенитет е това учение, кое- то оставя Бога да бъде Бог. Това е истина, която ме изпълва с благоговейно удивление. Аз не мо- га да разбера всички нейни подробности, но мога да почитам Бога и да Му се покланям за Неговото всевластие. Това е истина, която ме покорява пред Него. Той е грънчарят, аз съм глината. Той има права над мен и заради сътворението, и заради изкуп- лението. При никакви обстоятелства аз не бива да Му противореча или да поставям под съмнение решенията Му. Това е истина, която ми носи утеха. Тъй като Той е всевластният Вла- детел, аз знам, че Той изпълнява плановете си, и че те ще постигнат оп- ределената си цел. Въпреки че в живота има неща, които не мога да разбера, мога да съм сигурен, че тъмните нишки са също така необходими за Неговата тъкан, както и златните, и сребърните. 172
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|