Верен уилиям Макдоналд



страница25/34
Дата02.01.2018
Размер5.67 Mb.
#40469
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   34
главата и косата, на очите, бузите, устните, ръцете, тялото, краката,
осанката му и устата му (Песен на песните 5:10-16). За нас, разбира се,
не са важни външните черти на Господ Иисус, но ние също така подроб-
но и въодушевено трябва да възхваляваме Неговите превъзходни качес-
тва.

Тя мисли за него ден и нощ. Работи ли на лозето, или си ляга да спи,


дори и когато сънува, той е единственият, който окрилява въображени-
ето й и занимава мислите й. И за нас е добре любовта ни към Господ

Иисус да е толкова голяма, че Той да изпълва сърцата ни от сутрин до


вечер.

Тя има очи само за него. Други могат да се опитват да я ухажват и да


я спечелят за себе си с пламенни думи и ласкателства, но тя изобщо не
приема тези хвалебствия за себе си, а ги отнася към любимия си. Зато-
ва ние, когато светът се опитва да ни примами, трябва да казваме: „Аз
преминах през света, светът е хубав и голям, но копнежът ми ме прив-
лича далеч от тази земя... Има мир за всички, близки и далечни, в рани-
те на Божия Агнец на Голготския кръст."

Тя с готовност говори за него. Устата й говори това, което изпълва


сърцето й. Устните й са перо на бързописец (Псалм 45:1). И ние би
трябвало да говорим за Господ Иисус с по-голяма готовност и радост
отколкото за каквото и да било друго. За съжаление при нас това не ви-
наги е така.

Тя остро усеща собствената си недостатъчност. Извинява се за непод-


държания си външен вид, за простотата си, за това, че не е откликнала
веднага на любимия си. Когато ние мислим за собствената си грехов-
ност, за склонността си да бягаме далеч от Господа, за непослушанието
си, имаме доста много причини да се чудим, че Христос изобщо се ин-
тересува от нас.

Най-голямата й радост е да бъде заедно с него. Тя пламенно копнее за


мига, в който той ще дойде да я вземе като своя невеста. С колко по-го-
лям копнеж трябва ние да се радваме и да очакваме завръщането на не-
бесния Младоженец, за да бъдем заедно с Него през цялата вечност!

А дотогава сърцето й е като безпомощен пленник и тя изповядва, че е


болна от любов. Копнежът е почти непоносим. Ние трябва да се стре-
мим и нашето сърце да бъде пленено от Иисус и да е преизпълнено, да
прелива от любов към Него!
284

7. октомври

Братя, аз не считам, че съм уловил." Филипяни 3:13

Апостол Павел не е смятал, че вече е достигнал целта. И ние също не
бива да смятаме това за себе си. Всички ние имаме нужда да работим
върху себе си. Лиу Шао-чи е казал: „Хората трябва винаги да се разг-
леждат като същества, които имат нужда да се променят, и които могат
да бъдат и други. Те не бива да се смятат за неизменни, съвършени, све-
ти и достатъчни... иначе не могат да напреднат и на йота."

Трудното е, че обикновено ние енергично се съпротивляваме срещу


всякакви промени в себе си. Вместо това постоянно се опитваме да про-
меняме другите. Техните лични особености ни ядосват и ние искаме те
най-после да се променят. Но при това забравяме, че и самите ние има-
ме неприятни особености - понякога дори се гордеем с тях. Искаме да
извадим треската от окото на другите и същевременно се възхищаваме
на гредата в собственото си око. Грешките и слабостите на другите ни
се виждат отвратителни, а нашите собствени — направо чаровни.

Същинският проблем се крие в нашата воля. Ние можем да се проме-


ним, ако го искаме. Ако смело приемем факта, че имаме някои неприят-
ни черти на характера, вече сме сложили началото на пътя, по който ще
станем по-добри хора.

Но как изобщо разбираме какви промени са ни необходими? Един на-


чин е да се взираме в огледалото на Божието слово. Когато го четем и
размишляваме върху него, виждаме какви би трябвало да бъдем и кол-
ко сме далеч все още от този мащаб. Ако Библията осъжда даден начин
на поведение, който имаме, трябва смело да се изправим пред този факт
и да вземем решение да предприемем нещо.

Друг начин, по който разбираме в какво отношение не се държим та-


ка, както би искал Христос, е да слушаме внимателно какво ни казват
роднините и приятелите ни. Понякога те ни правят деликатни намеци,
понякога ни го казват направо — като удар с парен чук по главата. Неза-
висимо дали изразяват наблюденията си завоалирано или напълно ясно,
във всеки случай трябва да внимаваме в съдържанието и с благодарност
да го взимаме присърце.

Наистина е добра практика да се отправя любяща, положителна кри-


тика към приятелите. Един истински приятел ще приеме критика, и об-
ратно, ще ни помогне с корекция.

Тъжно е, като се замисли човек, че има хора, които цял живот са тор-


моз за другите — в църквата, у дома и в обществото като цяло — само за-
щото никой не се е постарал да им каже това с любов, или защото те ни-
кога не са били готови да се променят.

Ако си отделим време и не се страхуваме от усилието да установим


областите, в които притесняваме другите, и след това предприемем по-
ложителни стъпки, за да избягваме такова поведение, със сигурност ще
станем хора, с които се живее по-добре.

285


8. октомври

Не говорете зло един за друг, братя." Яков 4:11

Тук очевидно става дума за одумване, клюки и сплетни зад гърба на
хората. От само себе си се разбира, че това е осъдено като неправилно.

Клюкарстването е споделяне на информация за друг човек, която го


поставя в лоша светлина. С други думи, такова одумване е подло и не е
приятелско. В повечето случаи се правят опити то да е тайно - този,
който разпространява клюката, не иска да бъде споменаван впоследст-
вие.

Има една характерна история за две жени от Бруклин. Едната казала:


„Тили ми каза, че ти си й разказала това, което ти казах за нея. А аз ти
казах да не й казваш!" Другата отвърнала: „О, Тили е толкова подла! Из-
рично й казах да не ти казва, че аз съм й разказала това." А първата ка-
зала: „Е, и аз казах на Тили, че няма да ти кажа, че тя ми е казала това.
Сега само не й казвай, че съм ти го казала."

На този свят има много малко хора, които наистина никога не казват


нищо лошо за другите. Аз познавам такива хора и им се възхищавам по-
вече, отколкото мога да опиша това. Единият ми разказа, че ако не мо-
жел да каже нищо добро за някого, просто не казвал нищо. Друг споде-
ли, че винаги се опитвал да види в другите християни нещо, което да му
напомни за Господ Иисус. Един друг веднъж започна да казва нещо от-
рицателно за един трети човек, но после се спря насред изречението и
каза: „Не, това не би било особено изграждащо."

Павел бил чул, че сред коринтяните имало разправии. Той им писал по


този повод и в писмото казвал, че е чул това от семейството на Хлоя
(1. Коринтяни 1:11). Тези хора със сигурност не са клюкарствали. Те са-
мо са предали информацията, за да могат да се разрешат проблемите.

Апостолът пише и тежки думи за Именей, Александър и Филет (1. Ти-


мотей 1:20; 2. Тимотей 2:17), защото те са навреждали на делото на
Христос. Той предупреждава Тимотей да се пази от Фигел, Ермоген и
Димас (2. Тимотей 1:15; 4:10) - това са били мъже, които очевидно са
се върнали назад, след като са сложили ръка на плуга. Но това не са би-
ли клюки. Това е било важно знание за вярващите, които са участвали
заедно в борбата срещу злото.

Винаги, когато някой отидел при един известен проповедник, за да му


разкаже някой новоизпечен слух, той изваждал едно черно тефтерче и
казвал на онзи, който горял от нетърпение да предаде клюката, че най-
съвестно ще запише всичко, ще му даде да го подпише и после ще пре-
даде листа на човека, за когото ставало дума. Казват, че проповедникът
бил отварял тефтерчето поне сто пъти, но нито един-единствен път не
бил записал нищо в него.

286


9. октомври

„... и да спазваш заповедите на Господа и наредбите Му, които днес


ти заповядвам за твое добро." Второзаконие 10:13

Особено внимание заслужават последните три думи на днешния биб-


лейски стих: „за твое добро". Всички заповеди на Господа са замисле-
ни за наше добро. Много хора не разбират това. Те си представят Бога
като строг съдия, който ни налага правила и наредби, които да ни раз-
валят и последната радост от живота. Но това изобщо не е така! Бог се
интересува на нас да ни е добре и да се радваме на живота си. Той е дал
всички Свои заповеди с тази цел.

Нека вземем за пример някои от Десетте заповеди. Защо Бог казва да


нямаме други богове? Защото знае, че хората винаги стават като този,
на когото се покланят. Фалшивите богове водят до поквара.

Защо Той казва да не си правим кумири? Идолопоклонството е тясно


свързано с демонизма. „Онова, което жертват езичниците, го жертват на
демоните, а не на Бога." (1. Коринтяни 10:20) А намерението на демо-
ните винаги е унищожението на човека.

Защо Бог определя един ден в седмицата за почивен? Защото Той е


създал човека и знае, че той се нуждае от почивка от труда. Държави,
които са се опитвали да въведат седемдневна работна седмица, са уста-
новявали, че производителността на труда рязко спада, и е трябвало да
се откажат от този експеримент.

Защо Бог заповядва на децата да се покоряват на родителите си? За-


щото това ще запази децата от арогантен и бунтовен живот и от преж-
девременна смърт.

Защо Бог забранява прелюбодейството? Защото знае, че то разрушава


семейството и щастието на всички засегнати.

Защо Бог забранява убийството? Защото освен отнетия живот на жер-


твата то води и до вина и угризения на съвестта за убиеца, до затвор и
понякога дори до смъртно наказание.

Защо Бог осъжда пожелаването на нещо чуждо? Защото грехът започ-


ва още в мислите ни. Ако му се поддадем там, в крайна сметка ще из-
вършим и действието. Само ако държим под контрол извора, ще можем
да овладеем и реката, която изтича от него.

Така е и с другите грехове - с използването на Божието Име напраз-


но, краденето, лъжесвидетелстването и пр. Ние не можем да се отървем
без последствия. Греховете оставят своите следи в духа, душата и тяло-
то ни. Всеки наш грях предизвиква у нас болезнени емоционални реак-
ции, ограбва мира, радостта и задоволството ни. Ние винаги жънем то-
ва, което сме посели. Рано или късно всичко се връща.

Преди много години някой беше написал една книга със заглавие:


„Добрите Божии закони". Те наистина са добри, защото са дадени за на-
ше добро.

287


10. октомври

Нека всякакво огорчение, ярост, гняв, вик и хула заедно с всяка злоба


да се махнат от вас." Ефесяни 4:31

Животът е изпълнен с провокиращи ситуации, които могат наистина


да докарат човека дотам, че да изгуби търпение. Може би ще се разпоз-
наем в някои от следните случки: Келнерът разлива горещото кафе вър-
ху рамото ни или ни оставя безкрайно дълго да чакаме поръчаното яде-
не. Прибираме се вкъщи с нова покупка и веднага установяваме, че
прекрасната вещ има дефект. При опита да си получим парите обратно
търговецът грубо ни отказва. Дават ни погрешна информация и заради
това изпускаме самолета. От една седмица сме горди притежатели на
нова кола, а някакъв невнимателен шофьор вече успява да я блъсне. Ма-
газинът обещава да ни докара закупения уред в уречен ден. Чакаме вкъ-
щи целия ден, но никакъв уред не пристига! Повторните обещания на
магазина пак не се спазват. Касиерката в супермаркета ни връща по-
малко ресто и освен това се държи нахално, когато й обръщаме внима-
ние на това. Съседката ни тормози вече няколко пъти заради неприятни
караници между нейното дете и нашето, а ние добре знаем, че съседс-
кото дете е виновно. Друг съсед ни побърква със силната си музика и
буйните партита. Един колега постоянно ни дразни, вероятно защото
знае, че сме християни. При месечното изчисление на заплатите компю-
търът прави грешка; многократно протестираме в счетоводството, но
грешката се повтаря месец след месец. На любимия ни мач съдията сви-
ри и наказва някой играч открито несправедливо. Или в собствения ни
дом избухва разправия, понеже много хора искат по едно и също време
да гледат различни предавания по телевизията.

Няма възможност да избегнем поне някои от тези неприятни ситуа-


ции. Но решаващото за вярващия е как той реагира в тях. Естествената
човешка реакция е да избухнем и да наругаем онзи, който ни е обидил.
Но когато един християнин изгуби търпение, с това той изгубва и хрис-
тиянското си свидетелство. Ето го, пребледнял от гняв, очите му са ка-
то нажежена стомана, устните му потреперват. В това състояние той не
може да каже нито дума за своя Господ Иисус. Държи се точно като чо-
век от този свят. Тогава той вече не е свидетелство за Божието слово.

Трагичното при това е, че човекът, който го е засегнал, вероятно ост-


ро се нуждае от благовестието. Може би той тъкмо затова се държи та-
ка грубо, защото в момента преживява криза в личния си живот. Ако се-
га срещнеше любов и разбиране, може би можеше да бъде спечелен за
Спасителя.

Изблиците на гняв са допринесли много за унищожаването на свиде-


телството на вярващите и често са опозорявали Господа. Един яростен
християнин винаги е лоша реклама за вярата.

288


11. октомври

Ако тичаш с пешаците и те те изморят, то как ще се надпреварваш


с конете? И ако се чувстваш сигурен само в мирна земя, какво ще пра-
виш, в прииждането на Йордан?"
Еремия 12:5

Това е един добър стих, над който да размислим, когато се поддаваме


на изкушението да се откажем твърде лесно. Ако не можем да се спра-
вим с малките трудности, как можем да очакваме да устоим в по-голе-
мите? Ако се сриваме под леките удари на живота, как ще понесем теж-
ките - с парния чук?

Има християни, които се разяждат от яд, че някой ги е обидил. Други


се затварят в себе си, защото някой ги е критикувал. Трети се оттеглят,
дълбоко засегнати, че някоя от любимите им идеи не е била гласувана.

Хора, които временно понасят незначително физическо страдание,


често се оплакват, като че ли свършва светът. Човек се пита какво ли би-
ха направили, ако се разболееха от наистина тежка болест. Ако някой не
може да се справи с ежедневни проблеми, най-вероятно няма да издър-
жи на големи трудности.

Всички ние се нуждаем от известна жилавост. Не че трябва да станем


корави и безчувствени. Но трябва да можем да понасяме удари. Нужда-
ем се от еластичност, за да можем отново да се изправим и да продъл-
жим.

Може би още днес внезапно ще се изправим пред криза. В момента тя


изглежда гигантска и непреодолима. Много ни се иска да захвърлим
всичко. Но въпреки това след една година цялата работа вече няма да ни
изглежда толкова важна. В такъв момент трябва да кажем заедно с псал-
миста: „С теб разбивам полк, с моя Бог прескачам стена." (Псалм 18:29)

Авторът на Посланието до евреите прави една интересна забележка за


онези, които призовава да издържат: „Не сте се съпротивили още до
кръв в борбата си против греха." (Евреи 12:4) С други думи, вие още
изобщо не сте платили последната цена — мъченичеството. Ако христи-
яните се сриват, когато се счупи една чиния, когато любимата котка се
изгуби или когато някоя любовна връзка завърши с разочарование, как-
во ли ще правят, ако им се наложи да умрат за Господа?

Ако се водехме от чувствата си, повечето от нас отдавна вече биха се


отказали от борбата. Но в битката за вярата не може просто да се отка-
жем и да изоставим всичко. Ставаме от земята, отърсваме се от праха и
продължаваме напред, към конфликтите. Победата в житейските дребо-
лии ще ни помогне да спечелим и по-големите битки.

289


12. октомври

Ето, всички вие, които запалвате огън и се обграждате с главни, хо-


дете в пламъка на огъня си и сред главните, които сте разпалили! То-
ва ще ви бъде от ръката Ми — ще легнете в място на скръб."

Исая 50:11

Всички неща могат да се правят по правилен или погрешен начин, и
това важи особено, когато се търси Божието водителство. Днешният
стих описва погрешния път. Той рисува един човек, който запалва огън
и се обгражда с главни, за да освети пътя си.

Не се споменава нищо за допитване до Господа. Нищо не говори, че


човекът се моли за пътя, който да избере. Той има безгранично доверие
в себе си и смята, че ще намери най-добрия път. В тази високомерна не-
зависимост той разчита изцяло на своя разум. Както се изразява Хенли,
той е господар на съдбата си и капитан на собствения си живот.

Но последиците са ужасни! „Това ще ви бъде от ръката Ми - ще лег-


нете в място на скръб." Човекът, който сам си наглася водителството си,
свършва зле. Всеки, който е толкова упорит и своеволен, ще съжалява
за това. Той ще трябва от опит да научи, че Божият път е най-добрият.

За разлика от това, в ст. 10 ни се описва начинът, по който можем да


получим истинско водителство. Там се казва: „Кой измежду вас се бои
от Господа и слуша гласа на Неговия служител? Който ходи в тъмнина
и няма за него светлина, нека се уповава на Името на Господа и нека се
обляга на своя Бог." Такъв човек има три характерни черти. Първо, той
се бои от Господа в смисъл, че се страхува да живее без връзка с Бога и
да не Му е угоден. Второ, той слуша гласа на Неговия служител, т. е. на
Господ Иисус. И трето, той е готов да признае, че се лута в тъмнината
и няма светлина. Той смело признава, че не знае по кой път да върви.

Какво трябва да направи такъв човек? Той трябва да се довери на Име-


то на Господа и да разчита на своя Бог. С други думи, той трябва да
признае собственото си незнание, да помоли Господа да го води и на-
пълно да се остави на божественото водителство.

Нашият Бог е Бог на безкрайна мъдрост и любов. Той знае кое е най-


доброто за нас и допуска да се случва само това, което е добро за нас.

Господ познава Своите и винаги ги е познавал.


Големите и малките във всеки народ и всяка страна.
Той не ги оставя да загинат, Той ги въвежда и извежда.
В живот и в смърт са Негови и Негови ще си останат.

290


13. октомври

Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му да-


де камък?" Матей 7:9

Разбира се, отговорът на този въпрос трябва да е: „Няма!" Обикнове-


но никой баща не би дал на сина си камък вместо хляб. И съвсем сигур-
но е, че небесният Отец никога не би направил това.

Но тъжното е, че понякога ние даваме на ближните си камъни. Напри-


мер, идва при нас някой в дълбока духовна нужда. А ние може изобщо
да не разберем какво всъщност го тормози. Или го отпращаме с някак-
во повърхностно утешение, без да му кажем за Господ Иисус.

Е. Стенли Джоунс илюстрира това с една история, която самият той е


преживял. (Трябва да си голям Божи човек, за да разкриеш така собст-
вения си провал.) „Когато се видя, че членовете на новоизбрания ин-
дийския конгрес използват влиянието и властта си за собствена изгода,
а не за доброто на страната си, това в един момент надхвърли граница-
та, до която Джавахарлал Неру можеше да търпи. Той говореше, че об-
мисля да се оттегли от поста си на министър-председател и да отиде ня-
къде надалеч, за да възвърне душевното си равновение. Аз го посетих
по това време и към края на разговора му подарих шишенце с таблетки,
произведени от жито, които съдържаха всички известни витамини. Той
прие шишенцето с благодарност, но каза: „Моите проблеми не са от фи-
зическо естество." С това искаше да каже, че има духовни трудности.
Аз трябваше да му разкажа за Божията благодат, но вместо това му да-
дох хапчета. Той искаше хляб, а аз му дадох камък... Знаех, че зная от-
говора, но не знаех как да му го кажа. Страхувах се да не навляза в лич-
ната територия на великия човек. А при това трябваше да си спомня за
лозунга, написан на стената на Сат Тал Ашрам: „Няма място на света,
където Иисус Христос да не е на място." Но аз не казах нищо. Прекарах
през ума си много неща, поради които се колебаех, и несигурността
надделя.

Подарих му таблетки с витамини, а той всъщност искаше Божията


благодат - благодатта и силата, които можеха да изцелят сърцето му. То-
гава той би могъл да каже: „Сърцето ми е здраво. Нека сега светът прис-
тъпи към мен - светът с неговите нерешими проблеми. Аз съм готов."

Боя се, че тази опитност на д-р Джоунс е твърде добре позната на мно-


го от нас. Ние срещаме хора, които са в тежка духовна нужда. Те отрон-
ват няколко думи, които широко ни отварят вратата, през която бихме
могли да влезем и да им послужим чрез Иисус Христос. Но ние не се
възползваме от тази възможност. Или набързо залепяме лейкопласта на
здравия житейски разум върху духовната им рана, или сменяме темата
и заговаряме за нещо незначително.

Господи, помогни ми да се възползвам от всяка възможност за свиде-


телство за Теб, да вляза през всяка отворена врата. Помогни ми да пре-
одолея несигурността си и да раздавам хляб и благодат винаги, когато
са необходими. 291

14. октомври

И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни. "

Йоан 8:32

Хората често цитират този стих, без да се замислят, че той е част от


едно обещание, дадено при точно определени условия. В предния стих
се казва: „Тогава Иисус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако стоите в
словото Ми, наистина сте Мои ученици." И чак след това следва обеща-
нието: „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни."
С други думи, освобождаващата сила на истината зависи от това дали
ние стоим в словото Му.

Не е достатъчно да знаем истината в смисъл, че сме я разбрали с ума


си. Трябва и да й се покоряваме и да я претворяваме в дела. Ако живе-
ем според предписанията на Библията, ние се освобождаваме от безб-
рой лоши навици.

Щом последваме призива на благовестието, ние биваме освободени от


вината и проклятието и биваме въведени в свободата на Божиите деца.

Тогава падат веригите на греха, който вече не може да бъде наш гос-


подар. Той вече не владее в живота ни.

Ние сме свободни и от закона. Това не означава, че сме беззаконни, а


че вече сме под „закона на Христос". Отсега нататък ние се стремим да
живеем осветен живот, и то от любов към нашия Спасител, а не от страх
от наказание.

Можем да се радваме, защото вече няма нужда да се страхуваме, по-


неже съвършената любов изгонва страха. Сега Бог е нашият любящ не-
бесен Баща, а не суров Съдия.

Освободени сме и от връзките на Сатана. Той вече не може да ни ко-


мандва, както си иска.

Освободени сме от сексуалната поквара и порочността, породена от


похотта на този свят.

Освободени сме от лъжеучения. Божието слово е истината и Светият


Дух води Своя народ във всяка истина и го учи да различава между ис-
тина и заблуда, онези, които стоят в Словото Му, биват освободени от
суеверия и от властта на зли духове. Какво освобождение е това — вече
да не сме подвластни на демоничните сили!

Ние сме освободени и от страха от смъртта. Тя вече не е безмилостни-


ят косач, а привежда душата в присъствието на Господа. Сега смъртта е
придобивка.

И накрая, ние сме освободени и от лошите навици, които искат да ни


владеят, от любовта към парите, от безнадеждността и отчаянието. За-
това сърцето ни пее:

При Твоите крака, Господи, там е моето място.

Там чух думите на истината, които ме освободиха.

Свободен от себе си, о, Господи, доведен в радостта.

Оковите на робството са счупени за вечността.
292




Сподели с приятели:
1   ...   21   22   23   24   25   26   27   28   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница