Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
7. август „... да им дам венец вместо пепел, масло на радост — вместо плач, об- лекло на хвалеше - вместо унил дух... " Исая 61:3 В този възвишен текст Месията описва някои от славните промени, които Той извършва с онези, които Го приемат. Той им дарява красота вместо пепел, радост вместо скръб, слава вместо униние. Ние Му донасяме пепелта на един живот, изгорял в безцелни развле- чения, или пепелта на едно тяло, съсипано от алкохол и наркотици. Но- сим Му пепелта на пропилените в пустинята години или пепелта на ра- зочаровани надежди и рухнали мечти. И какво получаваме за това? Той ни дава красота - красотата на един блестящ сватбен венец. Каква про- мяна! „Бедният, окаян роб на греха бива издигнат до честта да бъде член на семейството на светия Бог." (Дж. X. Джоует) Мария Магдалена, която някога била владяна от седем демона, не само е била освободена от тях, но е станала и дъщеря на царя. Коринтяните отишли при Него с целия си обезобразен живот и били измити, осветени и оправдани. Ние Му носим сълзите на скръбта си. Сълзи, предизвикани от грях, нещастия и провали. Сълзи, предизвикани от удари на съдбата и загуби. Сълзи за разбити бракове и пропаднали деца. Може ли Той да направи нещо с тези горещи, солени сълзи? Да, той може да ги изтрие от очите ни и вместо тях да ни даде масло на радост. Той ни дарява радостта от прошката, радостта от това, че Бог ни приема, радостта на Своето се- мейство, радостта, че най-после сме намерили смисъла на съществува- нето си. Той ни дарява „радостта на сватбеното тържество вместо смаз- ващата болка". И накрая Той отнема от нас унилия дух. Всички ние познаваме този дух - бремето на греха, на угризенията на съвестта, на срама, на униже- нието. Унинието от това, че сме оставени, отхвърлени, предадени. Вле- деняващият страх от утрешния ден. Той ни отнема всичко това и в за- мяна ни облича в облекло на хваление. Той влага в устата ни нова пе- сен, възхвала на нашия Бог (вж. Псалм 40:3). Роптателят се изпълва с благодарност, богохулникът - с поклонение. Нещо красиво, нещо добро - Той разбра колко съм окаян. Всичко, което можех да Му дам, бяха отломки и гняв. А той направи от живота ми нещо прекрасно. 224
8. август „... правете добро и давайте назаем, без да очаквате да получите на- зад, и наградата ви ще бъде голяма." Лука 6:35 Тези заповеди на нашия Господ се отнасят за нашето поведение към всички хора, вярващи и невярващи, но днес ние ще ги разгледаме по- специално по отношение на финансовите дела между християните. Тъжно е, но е истина, че някои от най-лошите конфликти между вярва- щи се пораждат поради парични взаимоотношения. Не би трябвало да е така, но за съжаление старата поговорка все още е вярна: „Когато па- рите влязат през вратата, любовта избягва през прозореца." Едно просто решение би било да се забранят всички финансови сдел- ки между вярващи. Но не можем да направим това, докато Библията казва: ,Дай на всеки, който ти поиска..."; и: „Давайте назаем, без да очаквате да получите назад..." (Лука 6:30,35) Затова трябва да усвоим някои принципи, които ще ни помогнат да сме послушни на Божието слово и да избягваме караници и разбити приятелства. Трябва да даваме във всеки случай на истинска нужда. Даването тряб- ва да бъде без каквито и да било условия. То не бива по никакъв начин да задължава получателя — например да се чувства длъжен да застане на наша страна в някой спор в църквата или да ни защити, когато не сме прави. Ние не бива да се опитваме да „купим" хората с добрината си. Заповедта да даваме на всеки, който ни иска, има известни изключе- ния. Ние не бива да даваме на човек, който с наша помощ ще финанси- ра хазарт, пиене или пушене. Не бива да даваме нищо, ако с това подк- репяме някой глупав план за бързо печелене на много пари, което само стимулира човешката алчност. Ако даваме назаем за нещо, което наистина си струва, ние трябва да го правим с нагласата, че няма значение дори и никога да не си получим парите обратно. Това не бива впоследствие да помрачава приятелство- то ни. А в никакъв случай не бива да искаме лихви за дадената назаем сума. Ако на един юдеин под закона не е било позволено да взима лих- ви от свой брат юдеин (Левит 25:35-37), колко повече това ще важи за един християнин, живеещ под благодатта! Ако се сблъскаме със случай, в който не сме сигурни дали има истин- ска нужда, като цяло е по-добре да откликнем на нуждата. Ако се лъ- жем, по-добре е да се лъжем на страната на благодатта. Когато даваме на другите, трябва да сме наясно и с факта, че хората, които получават дарове на любов, често развиват огорчение и яд срещу дарителя. Това е цена, която трябва да сме готови да платим. Когато вед- нъж казали на Дизраели (Бенджамин, 1804 - 1881, британски държав- ник и министър-председател), че някой го мрази, той отговорил: „Не мога да си представя защо. В последно време не съм направил нищо за него." 225
9. август „Той остави всичко, стана и Го последва. " Лука 5:28 Нека си представим как Леви седи на една маса отстрани на главната
И един ден Иисус минава покрай него и му казва: „Следвай Ме." В живота на Леви настъпва поразително духовно пробуждане. Той вижда греховете си голи и разкрити. Осъзнава празнотата на живота си. Чува обещанието за по-добри неща. И реакцията му е непосредствена. „Той остави всичко, стана и Го последва." Векове по-късно Ейми Кармайкъл (1867 - 1951, английска мисионерка в Индия и поетеса) пише впечатля- ващите редове: ,Аз чух Неговия призив: Ела, следвай Ме! Това беше всичко. Земното ми злато избледня, душата ми Го последва. Аз станах и тръгнах след Него. Това беше всичко. Кой не би последвал, ако чуе Неговия призив?" Но Леви, или Матей, както е по-известното му име, в онзи ден, когато е откликнал на призива на Христос, все още е знаел твърде малко за ве- ликите неща, които щели да последват неговото покорство. Разбира се, той първо получил неизмеримото благословение на спасе- нието. Оттогава нататък, дори когато бил тъжен, имал повече радост от- колкото преди, когато бил щастлив. Можел да каже заедно с Джордж Уейд Робинсън: ,3ъв всяко малко цветно петно на този свят живее по нещо, което очите без Христос никога не могат да открият." После Матей станал един от дванадесетте апостоли. Той живял с Гос- под Иисус, слушал Неговото несравнимо поучение, станал свидетел на Неговото възкресение, излязъл в света със славното послание и накрая отдал живота си за своя Спасител. Матей получил и неизразимата привилегия да напише първото еван- гелие. Преди казахме, че той е оставил всичко от старата си професия, но Господ явно му е позволил да задържи перото си. Това перо било из- ползвано, за да опише Господ Иисус като истинския Цар на юдеите. Да, Матей оставил всичко, но така пък спечелил всичко и намерил ис- тинската причина и истинския смисъл на своето съществуване. В известен смисъл всеки мъж, всяка жена, всяко момче и всяко моми- че чува призива на Христос. Ние можем да откликнем или да го отхвър- лим. Ако Го последваме, Той ни благославя, далеч надхвърляйки и най- смелите ни мечти. Ако Го отхвърлим, Той намира други, които ще Го последват. Но ние няма никога да намерим някой по-добър от Христос, когото да можем да следваме. 226 10. август „Народът, който стоеше там, като чу, каза: Гръм е. " Йоан 12:29 Бог тъкмо бил проговорил от небето на ясен членоразделен език. Ня- кои обаче казали, че това е гръм. Те имали готово естествено обяснение за нещо, което било божествено и свръхестествено. Такава нагласа към чудесата можем да имаме и ние днес. Можем да се опитваме да обясняваме всички неща като обикновени естествени явле- ния. Можем и просто да кажем, че времето на чудесата е отминало. Гриж- ливо да ги приберем в едно чекмедже от историята. Възможна е и другата крайност — да твърдим, че сме преживели чуде- са, които в действителност не са нищо друго освен продукт на живо въ- ображение. Правилното отношение е да признаем, че Бог и днес може да върши чудеса и действително ги върши. Като всевластен Господ Той може да върши всичко, което Му е угодно. Няма библейско основание, поради което Той трябва да се е отказал от чудесата като средство да се разкри- ва на хората. Чудо се случва всеки път, когато някой се новороди. Това е огромна демонстрация на божествена сила, чрез която един човек бива спасен от властта на тъмнината и бива преселен в царството на Неговия възлюбен Син. Има чудеса на изцеление, когато лекарското умение вече се е предало и всяка човешка надежда е изчезнала. Тогава Бог понякога благоволява в отговор на молитва с вяра да докосне тялото на болния и да му върне здравето. Има и чудеса на Божията грижа, които преживяваме, когато портмо- нето ни е празно. И чудеса на Божието водителство, когато стоим на кръстопът и не знаем в коя посока да тръгнем. Има чудеса на Божията закрила, когато например някой излиза без една драскотина от купчина- та ламарина и стъкло, която доскоро е била автомобил. Да, Бог и днес върши чудеса, но не непременно същите. Той никога не е повторил десетте язви, които е нанесъл на Египет. Въпреки че Иисус Христос е същият вчера, днес и във вечността, от това не следва, че Не- говите методи задължително остават винаги едни и същи. Фактът, че Той е възкресявал мъртви, когато е бил на земята, не означава, че Той и днес възкресява мъртви. И още една последна дума! Не всички чудеса имат божествен произ- ход. Дяволът и неговите служители също могат да вършат чудеса. В бъ- дещите дни вторият звяр от Откровение 13 ще измами жвеещите на зе- мята чрез чудесата, които върши. Но и днес трябва да изпитваме всич- ки чудеса с Божието слово и да внимаваме за посоката, в която отвеж- дат хората. 227
11. август „Защото, ако сме излезли извън себе си, то е заради Бога. " 2. Коринтяни 5:13 Бог има изключителни войници в Своята войска и често те са онези, които печелят най-големите победи. В своето усърдие за Господа те по- някога са ексцентрични. Използват оригинални методи, вместо да се придържат към традиционните. Винаги казват и вършат точно това, ко- ето най-малко се очаква от тях. Могат да нарушат всички правила на граматиката, проповядването и поучението и пак да спечелят големи пе- чалби за Божието царство. Те често са въодушевяващи и наелектризи- ращи. Хората са шокирани, но никога не ги забравят. Тези изключения от правилото са постоянен извор на неудобство за благопристойните традиционалисти, за онези, които потръпват при ми- сълта за нарушението на културните норми. Други християни се опит- ват да ги променят, да ги направят малко „по-нормални", да угасят огъ- ня. Но за щастие на църквата тези усилия в общия случай са обречени на неуспех. За нас е трудно да осъзнаем, че Господ Иисус също е изглеждал твър- де странен за Своите съвременници. „Той е бил така отдаден на работа- та Си, че често дори не е имал време да яде, и майка Му и баща Му са искали да Го приберат у дома, защото са мислели, че Той лека полека си губи разсъдъка. Казвали са, че Той не е на себе си. Но Иисус е бил здра- вият и разумният, а не братята Му." (У. Макинтош Маккей) Явно е, че някои хора са упреквали Павел, че не е съвсем нормален. Неговият отговор на това обвинение е бил: „Ако сме излезли извън се- бе си, то е заради Бога." (2. Коринтяни 5:13) Някои от нас са чували за един от Божиите ексцентрици, който прода- вал сандвичи по улицата и носел на гърдите и на гърба си плакат. Отп- ред пишело: „Аз съм глупак заради Христос." А на гърба: „А ти за кого си глупак?" Проблемът с повечето от нас е, че твърде много сме като обикновени- те хора, за да можем да задвижим в обществото нещо за Бога. Някой се е изразил така: „Ние оставяме средната мярка там, където си е. Ние сме като Петър, който седи в двора на съда, където осъждат Христос, и просто се топли." Роуланд Хил (1744 - 1833), великият лондонски проповедник, е бил оригинален човек, също като Ч. Т. Стъд и Били Брай (1794 - 1868, ме- тодистки проповедник в Корнуол). Такъв е бил и У. П. Никълсън, ирлан- дският евангелист. Трябвало ли е да бъдат други? Не, като си помислим как Бог ги е употребил, можем само да си пожелаем ние да приличаме повече на тях.„Хиляда пъти по-добре е ефективна оригиналност откол- кото неефективна обичайност. Първата любов понякога се изразява странно, но слава на Бога, тя е действена; а някои за съжаление са я из- губили." (Фред Митчъл) 228 12. август „ След като напътстваш един и два пъти човек, който е еретик, го от-
Когато говорим за еретик, често си представяме някой лъжеучител, който разпространява възгледи, противоречащи на великите фундамен- тални истини на вярата. Мислим за хора като Арии, Монтан, Марций и Пелагий, живели в първите векове след Христос. Аз не искам да отричам тази дефиниция на еретик, но искам да я раз- ширя. Еретик или сектант в Новия Завет е човек, който упорито разп- ространява някое учение, дори то да е второстепенно, което предизвик- ва разцепление в църквата. Той може да изповядва фундаменталните доктрини, но постоянно набляга на някое друго учение, което предиз- виква разделение, понеже се отклонява от всеобщото убеждение на об- щността, към която той принадлежи. Сектантът е твърдоглаво решен да преследва доктриналната си фикс- идея, дори и това да доведе до разцепване на църквата. При всякакви разговори той неизбеждо стига до любимата си тема. Където и да отво- ри Библията, смята, че вижда насоки за своя възглед. Той не може да го- вори публично, без да спомене тази тема. Цигулката му има само една струна и на нея той свири само един тон. Поведението му е крайно неуравновесено. Той пренебрегва всичките 1001 библейски учения, които биха изградили светиите в тяхната вяра, и вместо това дълбае онези едно или две особени учения, които водят само към разцепление. Може да набляга на някой особен аспект от про- рочеството. Или да говори постоянно за една определена дарба на Ду- ха. Или да е обладан от „петте точки на калвинизма". Когато старейшините на църквата го предупредят да не продължава своеобразния си кръстоносен поход, той не е готов да се покае. Упорс- тва, че не би бил верен на Господа, ако не поучава тези неща. Не се ос- тавя да бъде смълчан. На всеки аргумент, който му се представи, има „супердуховен" отговор. Фактът, че създава разцепление и препънки в църквата, ни най-малко не го стряска. Той изглежда не се притеснява от Божието предупреждение: „Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали." (1. Коринтяни 3:17) Писанието казва, че такъв човек е извратен, съгрешава и от само себе си е осъден. Той е извратен в смисъл, че има изкривено мислене. Съг- решава, понеже Библията осъжда такова поведение. И той знае това, въпреки набожните си твърдения. След две предупреждения църквата трябва да го отстрани с надеждата, че това обществено порицание ще го подтикне да се откаже от партизанската си страст. 229
13. август „Където двама или трима са събрани в Мое Име, там съм и Аз посред тях." Матей 18:20 Когато Господ Иисус казва тези думи, Той говори за събрание на цър- квата, което трябва да вземе отношение към свой член, който живее в грях и отказва да се покае. Всички останали опити да се вразуми греш- никът са се провалили и накрая той бива доведен пред църквата. Ако продължава да не иска да се покае, трябва да бъде изключен от общени- ето. Господ Иисус обещава Своето присъствие при такива събирания, когато става дума за църковна дисциплина. Но стихът положително има и по-широко приложение. Той важи ви- наги, когато двама или трима са събрани в Неговото Име. Събирането в Негово Име означава християнско събрание. Означава да се събираме поради Неговия авторитет и да действаме в Неговото име. Означава да се събираме около Него като единствения притегателен център. Означа- ва да се събираме съгласно практиката на първите християни, за да пос- тоянстваме „в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите" (вж. Деяния 2:42). Навсякъде, където вярващи се събират по този начин около Личност- та на Господ Иисус, Той им обещава Своето присъствие. Може би ня- кой ще попита: „Но нали Той е навсякъде? Нали Той е всеприсъстващи- ят Бог?" Разбира се, отговорът е „да". Но Той обещава Своето присъст- вие по специален начин, когато светиите се събират в Негово Име. „... там съм и Аз посред тях." Това е най-силният аргумент, поради който ние трябва да посещаваме вярно всички събрания на местната църква. Господ Иисус присъства там по специален начин. Често ние мо- же би дори не осъзнаваме обещаното Му присъствие. Тогава трябва да приемем този факт с вяра, като се опрем на обещанията Му. Има обаче други случаи, когато Той ни се открива по необичаен начин. Времена, когато небето изглежда се привежда ниско над нас. Времена, когато всички сърца се прекланят пред осезателното влияние на Словото. Вре- мена, когато Господната слава така изпълва мястото, че хората биват об- хванати от чуство на дълбоко страхопочитание и сълзите потичат безп- репятствено. Времена, в които сърцата ни горят. Ние не знаем кога ще настъпят тези времена на свято посещение. Те идват без предупреждение и неочаквано. Ако не сме там, ги пропуска- ме. После преживяваме пропуска подобно на Тома. Той не е бил там, ко- гато възкръсналият, прославен Господ Иисус се е явил на учениците ве- черта след Своето възкресение (Йоан 20:24). Това е бил уникален миг на слава и величие. Ако наистина вярваме, че Христос присъства, когато Неговите хора се събират в Негово Име, ще ни бъде по-важно да не пропуснем събрани- ето, отколкото ако там беше лично президентът на републиката. Нищо по-незначително от смърт или смъртоносна болест не би ни попречило да присъстваме. 230
14. август „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш." Псалм 50:17 В духовното Божие творение няма нищо по-прекрасно от един вяр- ващ, който показва истински съкрушен дух. Дори Бог намира такъв чо- век за неустоим. Той може да се противи на горделивите и надменните (вж. Яков 4:6), но не и на съкрушените и смирените. В естественото си състояние никой не е съкрушен. Ние сме като диви магарета - бунтовни, упорити, буйни. Противим се на юздата, оглавни- ка и седлото на Божията воля. Отказваме да бъдем опитомени и обязде- ни и искаме единствено да прокарваме собствената си воля. Докато не бъдем съкрушени, не можем да бъдем използвани за служението. Обръщението ни е като началото на процеса на опитомяване. Покая- ният грешник може да каже: „Най-гордото сърце, което някога е туптя- ло, беше съкрушено в мен; най-дивата воля, която някога се е надигала да презира делото Ти или да помага на враговете Ти, беше пречупена от Теб, Боже мой!" При обръщението си ние взимаме върху себе си игото на Христос. Но е възможно да сме вярващи и все още да се държим като необузда- но магаренце, което иска да се скита на воля из полето. Трябва да се на- учим да предаваме юздите на живота си на Господ Иисус. Трябва да се подчиним на Неговото действие в нашия живот, без да ритаме, да ска- чаме и да бягаме. Трябва да можем да кажем: „Неговият път е най-до- бър. Отказвам се от правене на безполезни планове и оставям управле- нието на живота си на Него." Ние трябва да се научим да бъдем съкрушени не само по отношение на Бога, но и по отношение на ближните си. Това означава, че няма да сме горди, самоуверени и арогантни. Няма да се чувстваме длъжни да отстояваме правата си или да се защитаваме, когато ни нападнат несп- раведливо. Когато бъдем обидени, осмени, охулени или оклеветени, ня- ма да си връщаме. Съкрушените хора веднага се извиняват, когато са из- вършили или казали нещо неправилно. Те не питаят омраза и не помнят грижливо неправдите, които са им били причинени. Считат другите за по-горни от себе си. Когато се сблъскат със закъснения, прекъсвания, злополуки, промени в плановете и разочарования, не реагират с възму- щение, паника, истерия и не се превръщат в „кълбо от нерви". Те проя- вяват стабилност и устойчивост в житейските кризи. Ако двама съпрузи са наистина съкрушени, те никога няма да поемат пътя на развода. За съкрушени родители и деца никога няма да има про- паст между поколенията. Съкрушените съседи няма да имат нужда от огради. Църкви от вярващи, които са научили пътя на съкрушението, ще преживяват непрестанно съжилвение. Когато отидем на Господната трапеза и чуем Спасителя да казва: „То- ва е моето тяло, което за вас се дава", единственият правилен отговор е: „Това е моят живот, Господи Иисусе, който трябва да бъде съкрушен за Те6" 231 15. август „Внимавайте и се пазете от всякаква алчност." Лука 12:15 Алчността е прекомерното желание за богатство и притежания. Това
Виждаме алчност у бизнесмена, който никога не е доволен. Той казва, че ще приключи, когато събере определена сума, но когато това стане, той иска още и още. Виждаме я у домакинята, чийто живот е безкрайно пазаруване. Тя съ- бира и складира огромни количества вещи, докато килерът, гаражът, та- ванът и мазето вече започнат да се пръскат по шевовете. Виждаме я и в традицията на подаръците за Коледа и за рождените дни. Млади и стари преценяват успеха на празника според размера на плячката, която се е събрала. Виждаме я при получаването на наследство. Когато някой умре, род- нините и познатите проливат по някоя официална сълза, за да се спус- нат след това като лешояди върху плячката, при което често се развих- ря малка гражданска война. Алчността е идолопоклонство (вж. Ефесяни 5:5; Колосяни 3:5). Тя поставя собствената воля на мястото на Божията воля. Също така алч- ността изразява недоволство от това, което Бог ни е дал, и решението да получим повече, независимо какво ще ни струва това. Алчността е лъжа, защото създава впечатлението, че щастието би мог- ло да се намери в материалните блага. Има една приказка за един човек, който можел да има всичко, като само си го пожелаел. Той си пожелал вила, слуги, кадилак, яхта и - абракадабра - всичко се явило. Отначало му било много забавно, но с времето, когато престанали да му идват но- ви идеи, той започнал да недоволства. Накрая казал: „Искам да се мах- на оттук. Искам нещо на създавам, нещо да страдам. Предпочитам да съм ако ще и в ада, но само не тук." Тогава слугата му му отговорил: „А вие къде мислите, че сте?" Алчността подлъгва хората да правят компромиси, да мамят и да гре- шат, за да получат това, което искат. Алчността дисквалифицира един мъж за ръководна позиция в църква- та (1. Тимотей 3:3). Роналд Сайдер пита: „Не би ли било по-билейско хора, чието алчно сребролюбие ги е довело до „финансов успех", да бъ- дат подлагани на църковна дисциплина, а не да бъдат избирани за ста- рейшини?" Когато алчността доведе до злоупотреба, изнудване или други пуб- лични скандали, тя е причина за изключването на човека от църквата (1. Коринтяни 5:11). А когато алчността не бъде изповядана и оставена, в крайна сметка тя води до изключване от Божието царство (1. Коринтяни 6:10). 232
16. август „... но като имаме храна и облекло, нека бъдем доволни с това." 1. Тимотей 6:8 Малко християни възприемат сериозно тези думи, но те са точно тол- кова истинно Божие слово, колкото и Йоан 3:16. Те ни казват, че храна- та и облеклото трябва да ни бъдат достатъчни. При това думата „облек- ло" включва и покрив над главата. С други думи, ние трябва да се задо- воляваме с абсолютно необходимите за живота неща и да даваме всич- ко друго за делото на Господа. Човек, който е доволен, притежава нещо, което не може да се купи с пари. Е. Стенли Джоунс казва: „Този има всичко, който не иска нищо. Въпреки че няма нищо, той притежава всички неща в живота, включи- телно самия живот... Той е по-богат чрез малките си потребности, от- колкото би могъл да бъде чрез изобилните си притежания." Когато преди десетилетия Ръдиърд Киплинг говорил пред завършва- щия випуск студенти в университета Макгил, той предупредил слуша- телите си да не залагат твърде много на материалното богатство. „Един ден, казал той, ще трябва да погледнете в очите един човек, за когото всички тези неща са без значение, и тогава с ужас ще осъзнаете колко сте бедни." „Най-щастливото състояние на един християнин на земята е да има малки потребности. Ако човек има Христос в сърцето си, небето пред очите си и тъкмо толкова временни благословения, колкото са необхо- дими, за да го преведат безопасно през живота, тогава болката и грижи- те имат твърде малка мишена; такъв човек няма много какво да губи." (Уилиям Бърнс, 1815 - 1868, шотландски мисионер в Китай, приятел и покровител на Хъдсън Тейлър). Тази нагласа на задоволяване с наличното изглежда характерна за много от Божиите герои. Дейвид Ливингстоун казва: „Аз съм решен, всичко, което притежавам, да бъде свързано с Божието царство." Уоч- ман Ни пише: „Не искам нищо за себе си; искам всичко за Господа." А Хъдсън Тейлър е казвал, че се наслаждава на лукса да притежава малко неща, за които да трябва да се грижи. За някои мисълта за такова задоволяване е равносилна на липса на ду- ховен стимул и здрава амбиция. Те представят такъв човек като паразит и ленивец. Но леността е нещо съвсем различно. Християнинът, който се задоволява с малко, има достатъчно енергия и амбиция, но те се на- сочват към духовни, а не към материални неща. Той не само, че не е па- разит, той работи усилено, така че да може да отделя за онези, които са в нужда. Според думите на Джим Елиът това е човек, който заради Бо- га е отпуснал „стиснатата грабеща ръка". 233
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|