Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
2. ноември „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преи- зобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа ва- шият труд не е напразен." 1. Коринтяни 15:58 Сигурно повечето от нас са имали в живота си моменти, когато са би- ли толкова обезсърчени в служението си за Господа, че са искали да се откажат от всичко. Затова искам днес да ви представя четири пасажа от Библията, които са били за мен съществено насърчение и са ме предпаз- вали от това да се откажа. Първият е: „А аз казах: Напразно съм се трудил, напусто и за нищо съм изтощавал силата си. Но наистина правото ми е у Господа и награ- дата ми е у моя Бог." (Исая 49:4) Има моменти, макар и за щастие ред- ки, в които изглежда, че дългите години служение за Господа се разтва- рят в нищото. Тогава ни сте струва, че цялата ни работа е била съвсем напразна. Всичко ни изглежда като „напразни усилия на любовта". Но това не е така! Нашият стих ни уверява, че Божията правда ще се пог- рижи ние да бъдем царски възнаградени за това. Защото нищо, което някога сме направили за Него, не е било напразно. Вторият пасаж е в Исая 55:10-11: „Защото, както слиза дъждът и сне- гът от небето и не се връща там, а напоява земята и я прави да ражда и да произраства, за да дава семе на сеяча и хляб на ядящия, така ще бъ- де словото Ми, което излиза от устата Ми — няма да се върне празно при Мен, а ще извърши волята Ми и ще благоуспее в онова, за което го из- пращам." На хората, които сеят живото Божие слово, се дава уверение- то, че ще имат успех. Резултатите са гарантирани. Не може да има ис- тински провал, Неговото Слово е неустоимо. Както земните войски са безсилни срещу валящия дъжд и сняг, така и всички войнства на демо- ни и хора не могат да възпрат Божието слово, което напредва и предиз- виква драматични промени в живота на хората. Ние сме на страната на победителя. И в Новия Завет намираме забележително окуражаващи думи: „Който приема вас, Мен приема; и който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил." (Матей 10:40) Случвало ли ти се е да те наругаят, защото си се представил като християнин? Или да ти се присмеят, да се отнесат зле с теб, да те презрат? Затварял ли ти е някой вратата под носа? Не взи- май всичко това лично. Когато хората те отхвърлят, те всъщност отхвър- лят Спасителя. Начина, по който хората се отнасят с теб, е съшият, по който се отнасят с Господа. И колко е чудно да бъдем така тясно свър- зани с Божия Син! И накрая, разбира се, четем и стиха, с който днес започнахме. Павел тъкмо е говорил за истината на Възкресението. Отвъд гроба е вечната слава. Всичко, което сме направили в Името на Господа, ще бъде въз- наградено. Ще се окаже, че нито едно усилие на любов не е било безп- лодно или напразно. 311
3. ноември „Но твърдата основа на Бога стои, имайки този печат: Господ позна- ва Своите Си; и: Всеки, който изповяда Господното Име, да отстъпи от неправдата." 2. Тимотей 2:19 Още по времето на апостолите е имало голямо объркване в религиоз- ната област. Например тогава двама мъже разпространявали странното учение, че възкресението на вярващите вече е станало. На нас днес та- кава представа ни изглежда безсмислена. Но тогава е била възприемана достатъчно сериозно, за да обърка вярата на някои хора. И тук, разбира се, възниква въпросът: „Били ли са тези двама мъже изобщо истински християни?" И днес често се изправяме пред този въпрос. Например един известен духовник отрича девственото раждане на Христос. Или един професор в семинария учи, че Библията съдържа явни заблуди. Или един студент твърди, че е изкупен по благодат чрез вяра, но въпраки това желязно държи на освещаването на съботата и твърди, че това е съществено за спасението. Или един бизнесмен убедително разказва за обръщението си, но остава в една религиозна общност, която се покланя на идоли, ко- ято учи, че спасението се постига само чрез приемането на определени тайнства, и твърди, че върховният й водач е непогрешим по въпросите на вярата и морала. Истински християни ли са такива хора? Ще бъда съвсем откровен: има случаи, в които не можем със сигур-
Но това, в което можем да бъдем напълно сигурни в този свят, пълен с несигурности, е основата, Божията основа. Всичко, което Той гради, е здраво и солидно. Неговата основа дори е подпечатана и на този печат разчитаме два надписа. Единият представлява божествената страна, а другият - човешката. Първото е обяснение, второто е изискване. Божествената страна се състои в това, че Господ познава Своите Си. Той познава онези, които наистина Му принадлежат, дори и ако поведе- нието им не винаги е такова, каквото би трябвало да бъде. От друга страна Той прозира всяко преправяне и всяко лицемерие на всички, ко- ито външно много говорят за вяра, но нямат съответната вътрешна действителност. Ние може би не успяваме да различим овцете от кози- те, но Бог може и винаги го прави. Човешката страна се състои в това, че всеки, който призовава Божие- то име, трябва да отстъпи от неправдата. По този начин един човек мо- же да потвърди истинността на изповедта си. Но който продължава в греха, изгубва своята достоверност, дори и да твърди, че е християнин. И така, това е нашето помощно средство, когато ни е трудно да разли- чаваме житото от плевелите. Господ познава Своите. А всички, които твърдят, че са от тях, могат да докажат това на другите, като ясно се от- делят от греха. 312 4. ноември „По това се разпознават Божиите деца и дяволските деца: никой,
Преди години в почти всяко семейство имаше голям разкошен семеен албум, който седеше в дневната. Той беше подвързан с кожа и инкрус- тирай със злато. Страниците бяха от твърда, блестяща хартия с отпеча- тани цветя и златни краища. И на всяка страница имаше изрязани поле- та, в които се поставяха фотографиите. Когато гостите разглеждаха този албум, те често казваха: „О, Хенри изглежда точно като дядо си!" Или: „О, Софи наистина носи чертите на семейството." Първото писмо на Йоан ми напомня на такъв стар семеен албум, за- щото то описва членовете на Божието семейство и онези, които имат противоположните семейни черти. Само че тук става дума за духовна и морална прилика, а не за черти на лицето или структура на тялото. В поне осем насоки християните си приличат духовно. Първо, те всички казват едно и също за Иисус. Те изповядват, че Той е Христос, т. е. Месията или Помазаникът (вж. 4:2; 5:1). За тях Иисус и Христос е ед- на и съща Личност. Всички християни обичат Бога (5:2). Дори и тази любов често да е слаба и колеблива, все пак няма миг, в който един вярващ да не може да погледне нагоре към Божието лице и да каже: „Знаеш, че те обичам." Всички християни обичат и братята си (2:10; 3:10,14; 4:7,12). Това е белегът на всички, които са преминали от смърт в живот. Понеже оби- чат Бога, те обичат и онези, които са родени от Бога. Характерно за онези, които обичат Бога, е също, че спазват Неговите заповеди (3:24). Тяхното послушание не идва поради страх от наказа- ние, а от любов към Бога, който е дал за нас най-скъпото Си. Християните не практикуват грях (3:6,9; 5:18). Вярно е, че вършат от- делни греховни постъпки, но грехът не е определящата сила в техния живот. Действията им не са безгрешни, но те грешат по-малко. Членовете на Божието семейство практикуват правда (2:29; 3:7). Те не само не живеят системно в грях. Само предпазването от греха би било пасивно поведение. Но те активно се грижат за другите хора и вършат дела на правда. Това е позитивният аспект. Седмият белег на членовете на Божието семейство е, че те не обичат света (2:15). Те са разбрали, че светът е система, която човекът е изгра- дил в съпротивата си срещу Бога, и че човек автоматично става враг на Бога, когато е приятел на света. И накрая, християните побеждават света чрез своята вяра (5:4). Те виждат отвъд привидната реалност на преходните неща. Те живеят за невидимите, за вечните неща. 313
5. ноември „... имайки вяра и чиста съвест." 1. Тимотей 1:19 Съвестта е надзорен механизъм, който Бог е дал на човека, за да одоб-
Като всички останали области на човешката природа, и съвестта е за- сегната от навлизането на греха в света, така че тя не винаги реагира съвсем правилно. Старият принцип: „Действай по съвест" не е прави- ло, на което можем да се доверим безусловно. Но въпреки това и в най- покварения човек съвестта продължава да изпраща предупредителните си сигнали. Когато човек се обърне към Христос, съвестта му бива очистена от всички мъртви дела чрез кръвта на Иисус Христос (вж. Евреи 9:14). То- ва означава, че той вече не е зависим от собствените си дела, за да дос- тигне благоприятно положение пред Бога. Неговото „сърце е било по- ръсено, за да се очисти от зла съвест" (Евреи 10:22), тъй като той знае, че проблемът с греха е разрешен веднъж завинаги чрез делото на Хрис- тос. Съвестта вече не го осъжда по отношение на вината и присъдата за греха. Оттам нататък вярващият се старае да има непорочна съвест и спря- мо Бога, и спрямо хората (вж. Деяния 24:16). Той иска да има чиста съ- вест (вж. 1. Тимотей 1:5,19; 3:9; Евреи 13:18; 1. Петрово 3:16). Съвестта на вярващия трябва да бъде възпитана от Божия Дух с по- мощта на Божието слово. Така човек развива нарастваща чувствител- ност към съмнителни начини на поведение за един християнин. Вярващите, които са много педантични и страхливи в неща, които са- ми по себе си не са нито добри, нито лоши, имат слаба съвест. И когато въпреки това направят нещо, което всъщност считат за неправилно, те вършат грях (вж. Римляни 14:23) и с това оскверняват съвестта си (вж. 1. Коринтяни 8:7). Съвестта е нещо като ластик. Колкото повече се разтегля, толкова по- вече изгубва еластичността си. Така тя може и да стане нечувствителна. Човек може да оправдава лошото си поведение с толкова много добри аргументи, че накрая съвестта му да казва това, което той иска да чуе от нея. Невярващите могат да имат и прегоряла съвест (вж. 1. Тимотей 4:2). Ако постоянно са потискали предупредителния глас на съвестта си, накрая те достигат стадия, в който вече нищо не усещат. Тогава те, „из- губили всякакво чувство", съгрешават, без да ги заболи (вж. Ефесяни 4:19). Бог държи хората отговорни за това, което правят със съвестта си. С никоя дарена от Бога способност не може да се злоупотребява безнака- зано. 314 6. ноември „ Откупените на Господа ще се върнат и ще дойдат в Сион с ликува- не; вечна радост ще бъде на главата им, ще придобият веселие и ра- дост, скръб и въздишаме ще побягнат. " Исая 51:11 В своя контекст това пророчество на Исая осветлява радостта от зав- ръщането на избрания Божи народ от седемдесетгодишния плен във Ва- вилон. Но то може да се изтълкува и за по-далечното бъдеще, за възстановя- ването на Израил, когато Месията ще събере Своите от целия свят в зе- мята им. Това също ще бъде време на голямо ликуване. Но в най-широк смисъл можем да отнесем този стих и за Грабването на Църквата на Иисус. Тогава телата на изкупените от всички времена ще възкръснат от гробовете си, събудени от командата на Господа, гла- са на архангела и Божията тръба. Живите вярващи, преобразени в един миг, ще се присъединят към тях, възнасяйки се да срещнат Господа във въздуха. И тогава ще започне великият триумфален поход към дома на Отца. Напълно е възможно целият път да бъде обграден от ангелски войски. Начело на шествието ще бъде сам Спасителят, блестящ в Своята слав- на победа над смъртта и ада. След Него ще следва множеството на из- купените от всяко племе, език, народ и нация. Десетки хиляди по десет- ки хиляди и хиляди по хиляди ще бъдат, и всички ще пеят в съвършена хармония: „Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме власт и богатство, и мъдрост, и сила, и почит, и слава, и благословение." Всеки отделен човек в множеството е знак на победа за Божията чуд- на благодат. Всеки е изкупен от греха и позора и е станал ново творение в Иисус Христос. Някои са преминали през дълбока скръб заради вяра- та си, други са дали живота си за Спасителя. Но сега раните и болките са отминали и светиите имат безсмъртно, прославено тяло. Там са Авраам и Мойсей, Давид и Соломон. Там са и възлюбените ученици на Господа Петър, Яков, Йоан и Павел. Мартин Лутер, Джон Уесли, Джон Нокс и Жан Калвин също са в шествието. Но сега те не би- ят на очи повече от скритите Божии хора, които са били неизвестни на земята, но винаги са били добре известни в небето. И сега светиите влизат в царския палат. Грижите и въздишките са от- минали, очаква ги неизразима радост през цялата вечност. Вярата е ста- нала видима, надеждата е намерила дългоочакваното си изпълнение. Хората, които се обичат, се поздравяват и прегръщат щастливо. Прели- ваща радост цари навред. И всеки със страхопочитание се възхищава от благодатта, която го е извела от дълбините на греха до такива висини на славата. 315
7. ноември „Иди си у дома при своите и им кажи какви неща ти стори Господ и как се смили над теб." Марк 5:19 Когато тъкмо сме спасени от Бога, си мислим, че вярата е толкова проста и чудесна, че всичките ни роднини със сигурност няма да искат нищо друго освен да повярват в Спасителя, щом само им разкажем за Него. Но вместо това установяваме, че те реагират обидено, недоверчи- во или дори враждебно. Те се държат, като че ли сме ги измамили. И ко- гато изведнъж се окажем неподготвени в така атмосфера, и ние често се държим така, че сами ставаме пречка по пътя на семейството си към Иисус. Понякога остро се скарваме и се отдръпваме, ставаме раздразни- телни и започваме да мълчим. Или критикуваме другите заради нехрис- тиянския им живот, като забравяме, че те просто нямат божествената сила, която е нужна, за да отговори човек на християнските стандарти на живот. При такива обстоятелства лесно става така, че роднините ни остават с впечатлението, че ние се смятаме за нещо по-особено. Тъй ка- то те вероятно така или иначе ще ни обвинят, че се държим като „по- свети" от тях, трябва много да внимаваме да не им даваме повод за та- кова обвинение. Друга грешка, която също често правим, е да се опитаме насилствено да им набием евангелието в главите. В любовта си към тях и в ревност- та си за душите им ние по-скоро ги отчуждаваме с агресивните си опи- ти за евангелизация. Нещата са свързани. Ние преставаме да се подчиняваме с любов на авторитета на родителите си, като че ли християнската вяра ни е осво- бодила от това задължение. Постепенно започваме да отсъстваме от къ- щи все по-често и прекарваме времето си на богослужедия и с други християни от църквата. Това още повече засилва раздразнението на се- мейството ни срещу църквата и християните. Когато Иисус изцелил обладания от демони гадаринец, Той му казал да си отиде вкъщи и да разкаже на своите какви велики дела е извършил Господ с него. Това е първото, което трябва да направим - простичко, кротко и с любов да свидетелстваме за своето обръщение. И това трябва да е свързано със свидетелството на променения живот. Нашата светлина трябва да свети пред хората, за да виждат те добрите ни дела и да прославят нашия Отец, който е в небесата (вж. Матей 5:16). Това означава, че ние трябва по нов начин да проявяваме почит, покор- ство, любов и уважение към родителите си и да приемаме съвета им, ако той не противоречи на Светото Писание. Трябва да помагаме у до- ма повече отколкото преди - в чистенето, миенето на чиниите, изхвър- лянето на боклука - и то, без да трябва дълго да ни молят за това. Вместо да се отделяме от семейството си, трябва да прекарваме пове- че време с него и да полагаме усилия да заздравяваме връзките си. То- гава „нашите" по-скоро ще приемат поканата някой път да дойдат с нас на богослужение и може би дори накрая да се предадат на Спасителя. 316 8. ноември „Нека всеки остава в званието, в което е бил призован. " 1. Коринтяни 7:20 Когато един човек стане християнин, той би могъл да си помисли, че сега трябва да скъса с всичко, което е свързано с предишния му живот. За да коригира тази заблуда, апостол Павел постановява общия прин- цип, че човек трябва да остане в същото положение, в което е бил, ко- гато е повярвал. Тук ще разгледаме малко по-подробно това правило и ще кажем какво означава то и какво не означава. В контекста става дума за един специален проблем, свързан с брака - случая, когато единият партньор е спасен, а другият не. Какво трябва да направи един вярващ мъж в този случай? Трябва ли да се разведе с же- на си? Не, казва Павел, той трябва да остане в тази брачна връзка с на- деждата, че и жена му ще повярва чрез неговото свитедетлство. В общ смисъл правилото означава, че повярването не води до насилс- твено прекъсване на всички връзки, съществували преди него, стига да не са изрично забранени от Светото Писание. Например един юдеин не трябва да търси хирургическа помощ, за да заличи физически видимия знак на своята принадлежност към юдаизма. По същия начин един по- вярвал езичник не трябва да се обрязва, за да се отличава от езичници- те. Физическите белези не са важни. Това, което Бог иска да види в нас, е покорството към Неговите заповеди. Човек, който е бил роб, когато се е новородил, казва Павел, сега не би- ва да се бунтува срещу положението си и така да си навлича трудности и наказания. Той може да бъде едновременно добър роб и добър хрис- тиянин. Социалното положение и класовите различия нямат значение за Бога. Но ако един роб може чрез законни средства да придобие свобо- дата си, е добре да го направи. И така, това означава правилото на Павел. Но е очевидно и че има важни изключения от това правило. Например то не означава, че човек, който е имал забранена от Бога професия, трябва да продължи да я уп- ражнява. Ако някой е имал публичен дом или игрална зала, духовният му инстинкт сам ще му подскаже, че тук са нужни съществени проме- ни. Друго изключение от общото правило са религиозните обвързвания. Един новоповярвал човек не бива да остава в една система, в която се отричат важните принципи на християнската вяра. Той трябва да напус- не църква, в която не се отдава почит на Спасителя. Това се отнася и за членство в социални сдружения, в които Името на Христос се презира или поне не е добре дошло. Верността към Божия Син изисква един вярващ да се оттегли от такива среди. С две думи, повярвалият трябва да остане в положението, в което е бил призован, освен ако това положение не е греховно или не позори Господа. 317
9. ноември „Каква полза, братя мои, ако някой казва, че има вяра, а няма дела?" Яков 2:14 Яков не казва, че човекът, за когото говори в този стих, има вяра. Чо- векът само казва, че има вяра. Но ако действително имаше спасителна- та вяра, щеше да има и дела, които да покаже. Вярата му е само да ду- ми, а този вид вяра не може да спаси никого, защото думите без дела са мъртви. Спасението със сигурност не се постига чрез добри дела, нито чрез вяра плюс добри дела. То става чрез този вид вяра, която автоматично води към добри дела. Защо тогава Яков казва в ст. 24, че „човек се оправдава чрез дела"? То- ва не е ли явно противоречие с учението на Павел, че ние се оправдава- ме само чрез вяра? Всъщност няма противоречие. И двете са верни. В Новия Завет има шест различни аспекта на оправданието, които накрат- ко ще представим: Ние сме оправдани от Бога (вж. Римляни 8:33). Той е този, който ни е обявил за праведни. Ние сме оправдани даром от Божията благодат (вж. Римляни 3:24). Бог ни подарява оправданието като незаслужен дар. Ние сме оправдани чрез вярата (вж. Римляни 5:1). Получаваме този подарък, като повярваме в Господ Иисус Христос. Ние сме оправдани чрез кръвта (вж. Римляни 5:9). Скъпоценната кръв на Иисус Христос е цената, платена за нашето оправдание. Ние сме оправдани чрез Божията сила (вж. Римляни 4:25). Силата, ко- ято е възкресила от мъртвите Иисус, нашия Господ, е същата, която е направила възможно нашето оправдание. И накрая, ние сме оправдани чрез дела (вж. Яков 2:24). Добрите дела са видимото за всички хора доказателство за това, че сме наистина оп- равдани. Самата вяра е невидима. Тя е невидим договор между човешката ду- ша и Бога. Хората не могат да видят нашата вяра. Но те могат да видят добрите дела, които са плод на спасителната вяра. И те имат основание да се съмняват в нашата вяра, ако не виждат делата й. Доброто дело на Авраам е била неговата готовност да пожертва сина си за Бога (вж. Яков 2:21). Доброто дело на Раав се е състояло в това, да предаде страната си (вж. ст. 25). Това са били „добри" дела, защото са били проява на вярата на тези хора. В друг случай биха били лоши де- ла, а именно опит за убийство и предателство. Тялото е мъртво, ако е отделено от духа. Точно това представлява смъртта — отделянето на духа от тялото. Така и вярата е мъртва без де- ла. Тя е безжизнена, безсилна и неподвижна. За разлика от това живото тяло ясно показва, че в него живее един не- видим дух. Така добрите дела са сигурният признак, че в този човек жи- вее спасителна вяра, дори и тя да е невидима. 318 10. ноември „... бъдете пламенни по дух." Римляни 12:11 Един от законите на физиката е, че всички неща лека-полека изгубват
Например Слънцето отделя невероятна енергия при горенето си и то- ва ще продължава още много дълго, но времето му все пак изтича и ня- кога то ще угасне като всички звезди. Живите тела стареят, умират и се превръщат в прах. Задвиженото ма- хало постепенно се забавя и накрая спира. Ние навиваме часовника, но доста скоро трябва да го навием отново. Горещата вода се охлажда до околната температура. Желязото ръждясва. Цветовете избледняват. Ни- що не е вечно и не съществува „перпетуум мобиле". Всички неща са подвластни на тлението. Целият свят също старее. Библията казва за небето и земята: „Те ще изчезнат, а Ти пребъдваш. Да! Те всички ще овехтеят като дреха и като одежда ще ги свиеш, и те ще бъдат изменени; но Ти си същият и Твои- те години няма да се свършат." (Евреи 1:11-12) За съжаление, изглежда и в духовната област действа подобен закон. Това важи еднакво за отделни хора, църкви, движения и институции. Дори един човек да започне блестящо християнския си живот, винаги съществува опасността усърдието да спадне, силата да отслабне и ду- ховната перспектива постепенно да избледнее. Ние ставаме слаби, са- модоволни^ хладни и стари. Същото може да се каже и за църквите. Много от тях са възникнали в кулминацията на някое велико съживление чрез Светия Дух. Огънят е горял ярко години наред. Но после настъпва разложението. Църквата оставя първата си любов (вж. Откровение 2:4). Меденият месец е пре- минал. Пламтящото усърдие за евангелизация отстъпва пред рутинното предлагане на религиозни услуги. Може би дори чистотата на учението бива пожертвана в името на някакво безсмислено единство. И накрая празната сграда стои като мълчаливо свидетелство за това, че славата си е отишла. Движения и институции също са подвластни на развалата. Те може би започват като мощни евангелизационни служения, но впоследствие та- ка се концентрират в социалната област, че евангелието в голяма степен бива пренебрегнато. Или започват с въодушевлението и спонтанността на Светия Дух, но след това затъват във формализма на бездушните ри- туали. Ние трябва да се пазим от духовния упадък, като оставаме „пламенни по дух". 319
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|