Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
29. ноември „Аз не мога да върша нищо от Себе Си. " Йоан 5:30 На два пъти в пета глава на Евангелието от Йоан Господ Иисус казва,
Когато четем този стих за първи път, можем да се разочароваме. Той изглежда казва, че Иисус е бил ограничен във властта Си, също както сме ние, хората. Но ако Той е Бог, както сам е казвал, трябва да бъде все- могъщ. Как би могъл тогава да каже, че от Себе Си не може да направи нищо? И действително, враговете на евангелието са цитирали този стих, за да докажат, че Иисус не е бил нищо повече от обикновен човек с неговата човешка недостатъчност. Но нека разгледаме стиха по-подробно! Тук нашият Господ не говори за Своята физическа сила. Това, на което Той набляга, е че Той така стрикно се придържа към волята на Своя Отец, че не би могъл да нап- рави нищо по Своя собствена инициатива. В морално отношение Той е бил така съвършен, че не е можел да действа своеволно. Той не е искал да върши нищо друго освен Божията воля. Аз и ти не можем да твърдим, че не можем да направим нищо от само себе си. Твърде често ние действаме независимо от Господа. Взимаме решения, без да Го попитаме преди това. Поддаваме се на изкушения с пълното съзнание, че съгрешаваме. Поставяме собствената си воля над Божията воля. Господ Иисус обаче не е можел да направи нищо такова. Затова тези стихове не доказват, че Иисус Христос е бил слаб и огра- ничен, а точно обратното — че е бил божествен и съвършен. Това се виж- да ясно, ако се прочете целият пасаж, а не се спре до средата. В ст. 19 Иисус казва: „Синът не може да върши от само Себе Си нищо, освен то- ва, което вижда да върши Отец; защото това, което Той върши, същото върши и Синът." С други думи, Синът не може да действа независимо от Отца, но Той може да върши всичко, което и Отец върши. И така, всъщност това е заявление на Иисус, че Той е равен с Бога. А целият ст. 30 гласи: „Аз не мога да върша нищо от Себе Си; както чувам, така и съдя; и съдът Ми е справедлив, защото не търся Моята во- ля, а волята на Отца, който Ме е пратил." Това означава, че Иисус е взи- мал Своите решения само въз основа на напътствията, които е получа- вал от Своя Отец, и че пълното Му подчинение на Божията воля е било гаранцията за това, че тези решения са правилни. Дж. С. Бакстър сочи, че този пасаж съдържа седем ясни заявления на Иисус, че е равен на Бога. Той е равен на Бога в Своето действие (ст. 19), в Своето знание (ст. 20), във възкресяването на мъртвите (ст. 21, 28-29), в съденето (ст. 22, 27), в почитта (ст. 23), в даряването на вечен живот (ст. 24-25) и в това, че сам има живот в Себе Си (ст. 26). Нашият Спасител наистина не е слабо, крехко творение с ограничена мощ. Той е всемогъщият Бог, приел човешка плът и кръв. 338 30. ноември „Носете си товара един на друг и така ще изпълните Христовия за- кон. " Галатяни 6:2 „... защото всеки ще носи своя си товар." Галатяни 6:5 Ако човек прочете тези стихове повърхностно, лесно може да остане с убеждението, че те са в явно противоречие. В първия се казва, че тряб- ва да си помагаме един на друг в носенето на товара, а във втория - че всеки трябва да носи собствения си товар. Думата, която е преведена като „товар" в ст. 2, означава всичко, което потиска човека духовно, емоционално и физически. В непосредствения контекст става дума за тежкия товар на вина и безнадеждност,"к'6йто об- ременява живота на един човек, заловен в прегрешение (вж. ст. 1). Ние помагаме на такъв брат, ако с любов го прегърнем през рамото и го спе- челим отново за живот в общение с Бога и Неговия народ. Но товарът се състои и от грижи, нужди, изкушения и разочарования в живота, с които от време на време трябва да се справяме. Ние носим един на друг товара си, като взаимно се утешаваме, насърчаваме, споделяме помеж- ду си материалните неща и си даваме полезни съвети. Това означава, че се поставяме на мястото на другия, за да разберем проблемите му, дори и това да ни струва много. Ако правим това, ние изпълняваме Христо- вия закон, а именно да обичаме ближния си. Проявяваме любовта по съвсем практически начин, като даваме нещо за другите и сами се из- разходваме за тях. „Товарът" в ст. 5 означава нещо съвсем друго. Тук товарът е просто не- що, което трябва да се носи, без да се уточнява леко ли е, или тежко. С това Павел има предвид, че всеки трябва да носи собствената си отго- ворност, когато се яви пред Христовото съдилище. Тогава вече няма да има значение как сме се представили в сравнение с другите. Ще бъдем преценявани въз основа на собствените си дела, така, както са записа- ни. Съответно ще получим наградата си. Връзката между двата стиха ми изглежда следната: когато един човек изправи някой друг, хванат в прегрешение, той лесно би могъл да по- падне в друга клопка, като започне да чувства превъзходство. Ако някой носи товарите на някой паднал брат, би могъл да си помисли, че вече стои на по-високо духовно ниво. Тогава той се чувства много по-добър в сравнение с този, който е извършил греха. Павел обаче му напомня, че когато самият той застане пред Господа, ще трябва да отговаря за собс- твените си дела и за собствения си характер, а не за действията на ня- кой друг. Там ще трябва съвсем сам да понесе товара на своята отговор- ност. И така, тези два стиха не си противоречат, а са в много тясна връзка помежду си. 339
1. декември „Ако ... чуеш, ... тогава да разследваш, да издириш и добре да разпи- таш, и ето, ако е истина и е сигурно... " Второзаконие 13: 12, 14 Когато се чуел слух, че народът в някои от израилевите градове бил оставил Бога и се покланял на идоли, трябвало първо да се проведе под- робно разследване, преди да се предприемат някакви наказателни мер- ки. И ние трябва да бъдем също така предпазливи, когато чуем някой слух или клюка. Първо трябва да зададем шест въпроса за проверка: От слух ли знам тона, или съм го чул лично? Разследвал ли съм сам? Издирил ли съм? Разпитал ли съм добре? Истина ли е? Сигурно ли е? Наистина би било добре да подходим с такава точност и предпазли- вост, преди да предадем нататък някоя сензационна новина, каквато от време на време се появява в религиозните среди. Ето няколко примера. Преди известно време се разнесе слухът, че в пристанището на Ню Йорк се складират камъни, с които ще бъде изграден отново храмът в Ерусалим. Някои християни много възторжено разпространиха тази но- вина, но скоро бяха изобличени, когато се разбра, че в това няма и сле- да от истина. Друг път се разчу, че учените били обработили с компютър огромно количество данни за определяне на календара в хода на историята и че резултатите потвърждавали библейския разказ за дългия ден на Иисус Навиев. Вярващите, които са жадни за всяка новина, която потвържда- ва твърдения на Библията, веднага усърдно разпространиха тази исто- рия в списания и лекции. Но после сапуненият мехур се спука — нови- ната се оказа безпочвен слух. Наскоро беше измислено математическо изчисление, което да покаже, че някоя много омразна фигура от обществения живот може би е Ан- тихристът. Изчислението се правело така: на всяка буква от името на човека се приписва число. След това следва поредица от събиране, из- важдане, умножение и деление, в резултат на което се получава число- то 666. Разбира се, това не доказва абсолютно нищо. Математическите изчисления могат да се направят така, че името на който и да било про- изволен човек да даде като резултат 666. Аз имам една християнска брошура, в която пише, че в последните дни от живота си Чарлз Дарвин се бил отрекъл от еволюцията и се вър- нал към своята вяра в Библията. Това може и да е вярно, и на мен ми се иска да го вярвам. Може би един ден ще разбера дали наистина е вярно. Но досега не съм намерил никакви доказателства за тази история и не смея да я разпространявам, докато не не мога да я потвърдя. Ние бихме си спестили много конфузни моменти и бихме запазили християнството от ситуации, които го представят в лоша светлина, ако винаги прилагахме шестте въпроса за проверка, които откриваме в днешните стихове. 340
2. декември „... като си говорите с псалми и химни и духовни песни, като пеете и възпявате в сърцето си Господа. " Ефесяни 5:19 Пеенето е тясно свързано с изпълването със Светия Дух, като че ли песента е едно от естествените следствия на това изпълване. Може би на това се дължи, че почти всички големи съживителни движения в ис- торията винаги са били съпроводени от песни. Никоя друга група хора няма толкова много неща за възпяване като християните и никой народ на земята няма такова богато наследство от псалми, химни и духовни песни. Нашите химни изразяват на величест- вен език това, което толкова често чувстваме, но не можем да формули- раме с думи. Някои песни съдържат и мисли, които далеч надхвърлят собствената ни опитност - химни на пълно отдаване като например ,3сичко предавам на Иисус". Но и ние можем да пеем такива песни ка- то израз на нашата цел и надежда. При християнските песни не са толкова важни ритъмът или мелодия- та, или хармонията. Същественото е посланието да идва от сърцето и да се издига към Бога със силата на Светия Дух. Мери Баули изразява то- ва така: О, Господи, няма значение колко красиво Ти пеем. Само докоснатото от Духа сърце може наистина да ти принесе нещо. Божият Дух може да използва песните по същия начин както и пропо- вядването на Словото. Майката на Гратан Гинес чула един ден един се- лянин, който си пеел, докато орял, и от това размислила още веднъж и не отишла на реката, където смятала да се удави. Д-р Гинес казва по- късно: „Всичко, което съм за Бога, всъщност дължа на един обикновен селянин християнин, който пеел за слава на Бога, докато вършел тежка- та си работа." Онези, които служат чрез християнска музика, трябва обаче винаги да се пазят от две опасности. Едната е, че собственото Аз може внезапно да се надигне и да се направи на важно. Както при другите форми на об- ществено служение, и тук е много лесно човекът да излезе на преден план. Винаги съществува изкушението да искаме да направим на хора- та впечатление със собствения си талант, вместо да пеем за слава на Бо- га и за благословение на Божия народ. Другата опасност е да пеем и свирим по-скоро за развлечение откол- кото за изграждане. Напълно е възможно да пеем думите с високо музи- кално майсторство, но въпреки това посланието да не достига до сърца- та на слушателите. А можем и да въодушевяваме хората с песни, които нямат стойност като смисъл, които са глупави и повърхностни и с това безчестят Господа, когото обичаме. Различните култури имат и различен музикален вкус, но навсякъде песните трябва да бъдат сериозни от гледна точка на учението, почти- телни спрямо Бога и духовно изграждащи. 341 3. декември „... онзи, който едно време ги е гонил, сега проповядва вярата, която някога еразорявал. " Галатяни 1:23 Когато Савел от Tape повярвал, църквите в Юдея чули, че този заклет враг на християнската вяра сега бил станал пламенен проповедник и за- щитник на благовестието. Това било много изумително обръщение. И в сегашни времена е имало такива впечатляващи случаи, при които хора са се обръщали така радикално. Лорд Лигьлтън и Джилбърт Уест решили заедно да опровергаят вяра- та на поддръжниците на Библията. Литълтьн искал да събере доказател- ства срещу разказите за обръщението на Савел, а Уест смятал да дока- же недвусмислено, че възкресението на Иисус Христос не е нищо пове- че от мит. „И двамата трябвало да признаят, че доста са отвикнали от четене на Библията, но дошли до убеждението, че ако искат да са чест- ни, трябва поне да изследват основно наличните доказателства. Често сравнявали работата си по различните теми. При един от тези разгово- ри Литълтьн споделил със своя приятел, че постепенно придобива чув- ството, че във всичко това може и да има нещо. Другият отговорил, че и той е бил малко смутен от резултатите на изследването си. Когато нак- рая двете книги били завършени, двамата автори се срещнали отново и установили, че всеки от тях в крайна сметка, вместо да напише книга против вярата, е потвърдил и подкрепил тезите, които преди това искал да осмее. И така, те се съгласили, че след като са проверили подробно всички доказателства като правни експерти, вече не им оставало нищо друго, освен честно да признаят това, което свидетелствали библейски- те разкази и по двете теми." Книгата на лорд Литълтън била публику- вана под заглавието „Обръщението на Павел", а книгата на Уест — под заглавието „Възкресението на Иисус Христос". Робърт Ингерсол, който изобщо не бил християнин, вдъхновил Лю Уолъс, който пък бил твърде безразличен към религиозните въпроси, да напише книга, която да доказва, че разказите за Иисус Христос са не- верни. Уолас прекарал години наред в изследвания по тази тема, за го- ляма скръб на жена си, която принадлежала към методистката църква. После започнал да пише. И когато бил завършил почти четири глави, трябвало да признае, че разказите за Иисус Христос просто са верни. Паднал на колене, покаял се и де соверил на Христос като свой Господ и Спасител. По-късно написал книгата „Бен Хур", в която Христос е представен като Божият Син. Франк Морисън искал да напише история, свързана с Иисус, но поне- же не вярвал в чудеса, решил да се ограничи само до седемте дни пре- ди Разпятието. Но когато прочел съответните библейски разкази, той разширил темата и включил и Възкресението. И скоро се убедил, че Христос наистина е възкръснал, приел Го като свой Спасител и написал книгата: „Кой е отместил камъка?" Първата глава носи многозначител- ното заглавие „Книгата, която не искаше да се напише". Библията е жива и действена и по-остра от всеки двуостър меч. Тя е най-доброто доказателство сама за себе си. 342 4. декември „... иго изпълних с Божия Дух... и във всякакво изкуство. " Изход 31:3 Днешният стих се отнася за Веселеил, който бил подготвен от Божия Дух да надзирава изграждането на светилището. Той бил умел в рабо- тенето на злато, сребро и бронз, можел да сече камъни и да ги влага, и да изрязва дърво. Божият Дух го бил направил изкусен във всички тези практически работи. В един календар се цитира Е. Трамп, който бил казал: „Ние като цяло пропускаме тази страна на служението на Светия Дух. Дали във фабри- ката, или в офиса, или в домакинството, вярващият навсякъде може да има помощта на Светия Дух при ежедневната си работа. Един човек, ко- гото добре познавам, е превърнал заводския си тезгях в олтар. Една на- ша Марта е превърнала кухненската си маса в център на грижа и обще- ние. А един друг е превърнал бюрото си в офиса в амвон, от който го- вори и пише, и поверява ежедневните неща на Господа и Царя." В Назарет днес има една християнска болница, която приема предим- но арабски пациенти. На партера на тази болница има параклис. Но ко- гато някой проповедник стане да говори в нея, той не се качва на амвон, а застава зад един лъснат до блясък дърводелски тезгях с дървено мен- геме на единия край. Това е един хубав спомен за това, че нашият Гос- под е живял като син на дърводелец в Назарет и вероятно самият Той е работил като такъв. Един лекар в западните щати се стараел да лекува не само тялото на своите пациенти, но и душата им. Понякога, когато говорел в кабинета си с някого и го бил прегледал основно, той предполагал, че проблеми- те му са по-скоро душевни, отколкото физически. Тогава още същата вечер отивал в дома на този пациент и звънял на вратата. Човекът отна- чало се стряскал, когато го виждал. Но после докторът любезно казвал: „Сега искам да ви посетя не като лекар, а като приятел. Искам да пого- воря с вас за нещо. Имате ли нещо против да вляза?" Разбира се, паци- ентът нямал нищо против и така докторът влизал и си говорел с него за духовните му нужди. Обяснявал му, че Господ Иисус може да даде ре- шение на тези проблеми. Много от неговите пациенти предавали живо- та си на Господа и започвали да Му служат. Много хора ще бъдат вечно благодарни на този лекар за неговото служение и за това, че се е погри- жил за душата им също както за физическите им болести. Господ и днес има много необичайни амвони по целия свят. Много християни са се научили как могат да превърнат ежедневните си зани- мания в дело на Царя. 343
5. декември „Видях страданието на народа Си ... и чух вика им поради притесни- телите им; да, познах неволите им." Изход 3:7 В живота има много сериозни кризисни ситуации, в които Сатана пус- ка в действие тежката си артилерия против Божия народ. Тогава небето е черно, земята се тресе и изглежда, че няма и искрица надежда. Но Бог е обещал, че в моментите на крайна нужда Той ще изпрати подкрепле- ние на народа Си. Божият Дух издига знаме срещу дявола, и то точно в необходимия момент. Изгледите са били мрачни за Божия народ, когато той живеел в робс- тво под властта на египетския тиранин. Хората се превивали под това- ра и камшиците на надзирателите. Но Бог не бил безразличен към това. Той добре чувал стоновете им. И призовал Мойсей да се яви пред фара- она и накрая да изведе народа на свобода. По времето на съдиите чужди нашественици потискали и тормозели израилевите племена. Но в най-тъмния час Бог издигал спасители, кои- то отблъсвали врага и установявали мир. Когато Сенахирим, асирийският цар, излязъл с войската си срещу Ерусалим, изглеждало сигурно, че Юда ще бъде пленен. По човешки нямало никаква възможност да се спре гигантът нашественик. Но Анге- лът Господен преминал през нощта през асирийския стан и избил 185,000 души (вж. 4. Царе 19:32-37). Когато Естир била царица на Персия, врагът се погрижил да дьде из- даден указ, който не можел да се променя, за избиването на всички юдеи в царството. Но дали Бог бил безсилен пред този закон на мидя- ните и персите? Ни най-малко. Той обърнал нещата така, че бил изда- ден друг указ, който разрешавал на юдеите да се защитят в този съдбо- вен ден. И те, разбира се, постигнали решителна победа. Когато Савонарола видял бедността, потисничеството и неправдата, които се ширели из цяла Флоренция, той се превърнал в знаме в ръката на Светия Дух и въвел основни реформи. Когато Мартин Лутер започнал да се бори срещу продаването на ин- дулгенции и други грехове на църквата, в мрачните векове изгряла свет- лина. Кръвожадната кралица Мери унищожавала истинската християнска вяра в Англия и Шотландия. Но в това отчаяно време Бог призовал един мъж на име Джон Нокс.„Нокс паднал по очи в праха пред Бога и цяла нощ Го умолявал да отмъсти за Божиите избрани и да му даде Шотлан- дия; иначе искал да умре. И Господ му дал Шотландия и свалил крали- цата от престола." Може би ти преживяваш една от най-страшните кризи в живота си. Не се страхувай. Божият Дух ще ти изпрати подкрепление точно в правил- ния момент и ще те изведе на свобода, където можеш да си отдъхнеш. Довери Му се! 344
6. декември „Когато Ефрем говореше, наставаше трепет; той се издигна в Изра- ил, но съгреши чрез Ваал и умря." Осия 13:1 В думите на праведния има огромна сила и авторитет. Когато той го- вори, това влияе върху живота на другите хора. Думите му тежат. Хора- та го гледат като един, който заслужава респект и послушание. Но когато същият този човек падне в грях, той изгубва всякакво поло- жително влияние върху другите. Авторитетният тон се изгубва от думи- те му. Хората вече не очакват съвет от него. И ако той все пак се опита да дава съвети, е много възможно да го погледнат с горчивина и да му кажат: „Лекарю, изцели себе си!" Или: „Извади първо гредата от окото си, и чак после можеш да извадиш и съчицата от моето." Устните на та- къв човек са като запечатани. Това още повече подчертава колко е важно да имаме последователно християнско свидетелство до края на живота си. Важно е да започнем добре, но не е достатъчно. Ако престанем да сме бдителни в по-ната- тъшния си път, ясните ранни дни бързо се помрачават от мъглата на по- зора. „Когато Ефрем говореше, наставаше трепет." Уилиямс пише за това в един коментар: „Когато Ефрем все още ходел с Бога, както в дните на Иисус Навиев, той говорел с авторитет и хората треперели пред него. Той имал положение на достойнство и сила. Но се отклонил към идоло- поклонството и станал духовно мъртъв... Християнинът притежава мо- ралната си сила и достойнство дотогава, докогато сърцето му е напъл- но владяно от Христос и е свободно от всякакво идолослужение." Гедеон е още един такъв пример. Господ бил с този могъщ и смел мъж. С армия от само 300 души той победил мадиамците, които били войска от 135,000. После, когато израилевите мъже искали да го напра- вят цар, той отказал, и това било мъдро, защото той бил разбрал, че са- мо Господ е правомерният цар. Но след като бил постигнал блестящи победи и успешно бил издър- жал много сериозни изкушения, накрая той се препънал в едно наглед дребно нещо. Той помолил войниците си да му дадат златните обици, които били плячкосали от исмаиляните. И от тези обици си направил свещеническа одежда, която се превърнала в идол за Израил и примка за Гедеон и семейството му. Разбира се, ние знаем, че винаги, когато сме се провалили, можем да дойдем отново при Бога. Можем да изповядаме греха си и да намерим прошка при Него. Знаем, че Той дори може да ни върне годините, кои- то са погълнали скакалците, т. е. Той може да ни направи способни да наваксаме изгубеното време. Но никой не може да отрече, че е по-доб- ре изобщо да избегнем падането, вместо да се възстановяваме от него. По-добре е въобще да не разрушаваме християнското си свидетелство, отколкото впоследствие мъчително да го изграждаме наново. Бащата на Андрю Бонар постоянно му повтарял: „Момче, моли се и двамата да из- държим добре до края!" Нека и ние се молим за това - да завършим пъ- тя си с радост и да достигнем целта! 345 7. декември „... но най-голямата от тях е любовта." 1. Коринтяни 13:13 Любовта е побеждаващата сила в един свят, изпълнен с омраза, раздо-
Един ден един индиец яздел слона си по улицата и постоянно го удрял с желязна пръчка, за да върви по-бързо. Изведнъж пръчката се изплъз- нала от ръката му и със силно дрънчене паднала на паважа. Тогава сло- нът бързо се обърнал, взел я с хобота си и я подал на господаря си. Та- кава е любовта. В една басня на Езоп става дума за един облог между слънцето и вя- търа кой от двамата по-бързо ще накара човека да съблече палтото си. Вятърът духал свирепо, но колкото повече духал, толкова по-плътно се увивал човекът в палтото си. После слънцето изгряло над него и той веднага се съблякъл. Слънцето го променило с топлината си. Такава е любовта. Сър Уолтър Скот разказва, че веднъж хвърлил камък по едно улично куче, и то така силно и така точно, че счупил крака на животното. И до- като стоял и се укорявал, кучето изкуцукало до него и го близнало по ръката, с която бил хвърлил камъка. Такава е любовта. Стантън обсипвал президента Линкълн с ругатни и обиди, наричал го „прост, смехотворен клоун" и „истинска горила". Казвал, че хората са глупаци, защото пътуват до Африка, за да видят горила, след като могат да видят една и в Спрингфийлд. Но Линкълн му обърнал и другата бу- за. По-късно той дори определил Стантън за свой военен министър и настоявал, че това е най-подходящият човек за този пост. Когато впос- ледствие Линкълн бил застрелян, Стантън заплакал, стоейки над мърт- вия, и казал: „Тук почива най-великият властник, когото човечеството някога е виждало." Линкълн го бил покорил, като му обърнал и другата си буза. Такава е любовта. Е. Стенли Джоунс пише: „Като обърнем и другата си буза на врага си, ние го обезоръжаваме. Той ни удря по лицето; но с нашата морална сме- лост ние го удряме право в сърцето, като му обръщаме и другата буза. С това враждебността му се срива от само себе си. Така врагът ни из- чезва. Ние се отърваваме от врага си, като се отървем от неговата враж- дебност... Светът лежи в краката на човека, който има силата да отвър- не на удара, но кой е този, който има силата да не отвърне на удара? А това е сила - истинската сила." Понякога може да изглежда, като че ли може да се постигне повече, ако се кажат няколко остри думи, ако се отплати око за око и зъб за зъб, и ако човек отстои правата си. Тези методи положително имат известна сила. Но по-голямата сила е на страната на любовта, защото тя не задъл- бочава враждата, а превръща враговете в приятели. 346 8. декември „Понеже присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сър-
Еклисиаст 8:11 Докато пиша тези редове, в Америка се надига вълна от обществено
За всеобщата несигурност допринасят и изявленията на либерални со- циолози, психиатри и други „специалисти". Те подчертават, че смърт- ното наказание е неразумно и нечовешко. Привеждат доказателства, че страхът от наказание не действал възпиращо на престъпниците. Смятат, че решението е рехабилитация, а не наказание. Но те не са прави. Колкото повече един човек разчита, че ще му се раз- мине, толкова по-лесно ще извърши престъпление. Или ако знае, че присъдата ще е мека, още по-смело ще поеме риска да бъде хванат. Ако очаква процесът да повлече след себе си още безброй други процеси, това също го насърчава. И въпреки всичко, което казват „специалисти- те", смъртното наказание действа плашещо. Едно популярно списание писа в едно изследване на нарастващия брой на престъпленията, че „една от причините е, че в изчерпаната правна система на Америка няма действено плашещо средство. Всички институции са единни, че наказанието трябва да се изпълнява сигурно и бързо, за да бъде заплахата от него достоверна. Но понеже процесите са претоварени с различни процедури, наказанието не се изпълнява ни- то сигурно, нито бързо. Един експерт криминолог наскоро заяви, че на всеки човек, който е порядъчен, понеже обича правдата, се падат 10,000 други, които се държат добре единствено понеже се страхуват от нака- зание. А Исаак Ерлих от Чикагския университет казва, че има статисти- ка, според която новината за екзекуцията на един убиец предотвратява 17 други убийства." Реформите и рехабилитацията не са решението. Те винаги са се про- валяли и не могат да променят човека. Ние знаем, че само новорожде- нието чрез Божия Дух може да превърне грешника в светия. Но за съ- жаление твърде малко от официалните институции се съгласяват с това, както за самите себе си, така и за своите затворници. Най-доброто, което могат да направят, е да се отнесат много сериозно към днешния стих: „Понеже присъдата срещу зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е напълно предадено в тях да вършат зло." Едва когато наказанието се изпълнява бързо и справед- ливо, ще има спад на престъпността. Решението е писано в Библията. Само хората да искаха да го приложат! 347
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|