Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 25. октомври
- 26. октомври
- 27. октомври
- 28. октомври
- 29. октомври
- 30. октомври
- 31. октомври
24. октомври „И ако някой не се намери записан в книгата на живота, той беше хвърлен в огненото езеро." Откровение 20:15 Темата за пъкъла винаги предизвиква огромна съпротива в човешкото сърце. Тя най-често се изразява във въпроса: „Как може един Бог на лю- бовта да допусне вечния пъкъл?" Ако Павел трябваше да отговаря на този въпрос, той вероятно първо щеше да каже: „Кой ти ти, че да отговаряш против Бога?", или: „Бог е прав, дори и всеки човек да е лъжлив." Това означава, че творението на- истина няма право да оспорва решенията на Твореца. Ако Бог е допус- нал вечния пъкъл, то Той има основателни причини за това. Ние няма- ме право да поставяме под съмнение Неговата справедливост, Неговата любов или Неговата мъдрост. Въпреки това обаче ние имаме достатъч- но информация в Библията, за да защитим Бога в това дело. Първо, знаем, че Бог не е приготвил пъкъла за хората, а за дявола и не- говите ангели (Матей 25:41). Освен това знаем, че Бог изобщо не иска да погине който и да било, а всички да дойдат до покаяние (2. Петрово 3:9). Ако един човек действително попадне в пъкъла, това причинява голяма скръб на Божието сърце. Грехът на човека предизвиква всички тези проблеми. Светостта и справедливостта на Бога изискват грехът да бъде наказан. Божествено- то решение е: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре." (Езекиил 18:4) Това не е произволно действие от страна на Бога. Това е единственото възможно отношение, което един свят Бог може да има спрямо греха. Бог би могъл да остави нещата така — човекът е съгрешил, следовател- но трябва да умре. Но тук се намесва Божията любов. За да не бъде човекът изгубен за вечността, Бог стига докрай. За да направи все пак възможно спасение- то на хората, Той изпраща Своя единствен Син на земята, за да умре ка- то Заместник за грешните хора и да заплати тяхната вина. Чудесната благодат на Спасителя понася греха на хората в тялото Си на кръста. И сега Бог предлага вечния живот като безплатен подарък на всички, които се покайват за греховете си и вярват в Господ Иисус Христос. Но Той няма да спаси никого против собствената му воля. Всеки сам тряб- ва да вземе решение за пътя на живота. Наистина, Бог не би могъл да направи повече. Той вече е направил много повече, отколкото бихме могли да очакваме. Ако хората отхвър- лят Неговото предложение за милост, няма друга възможност. Пъкълът е съзнателното решение на онези, които не желаят рая. И така, ако обвиняваме Бога, че допуска съществуването на вечен пъ- къл, това е крайно несправедливо.Така ние пренебрегваме факта, че Той вече е дал най-доброто, което е имал, Своя единствен Син, за да спаси най-лошото на земята, човека, от мъките на вечното огнено езеро. 302
25. октомври „Има приятел, по-близък и от брат. " Притчи 18:24 Приятелството на Иисус е тема, която винаги и навсякъде предизвик-
Преди нашият Господ да отиде на кръста, Той нарекъл Своите учени- ци „приятели". Той им казва: „Вие сте ми приятели, ако вършите, как- вото ви заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае какво върши Господарят му; а вас нарекох приятели, защото ви явих всичко, което чух от Своя Отец." (Йоан 15:14-15) Някои от най-любимите ни песни възпяват тази тема, например „О, Приятел толкоз верен." Защо приятелството, което ни оказва Иисус, предизвиква такава реак- ция у нас? Мисля, че първата причина за това е, че много хора са страш- но самотни. Те може да са заобиколени от хора, но не от приятели. Или са в голяма степен изолирани от другите. Това често се случва с възрас- тни хора, които са надживели повечето от приятелите и познатите си. Самотата е жестока. Тя е лоша за физическото, душевното и духовно- то здравословно състояние на човека. Тя подяжда съпротивителните му сили, прави го нервен и намалява желанието му за живот. Често само- тата води хората към безразличие и отчаяние, така че накрая те са гото- ви да се впуснат в някой грях или в неразумни приключения. За такива хора приятелството на Иисус е като целителен балсам от Галаад. Друга причина да ценим така високо Неговото приятелство е, че Той никога не ни изоставя. Човешките приятели често ни разочароват или постепенно изчезват от живота ни, но този приятел се оказва верен и постоянен. Когато земните приятели ни изоставят, един ден ни обичат, другия ни мразят, Този приятел винаги ще ни държи, о, как ни люби Той! Иисус е приятелят, който ни е по-близък от брат. Той е приятелят, кой- то обича всякога (Притчи 17:17). Фактът, че Господ Иисус не присъства при нас физически, не намаля- ва реалността на Неговото приятелство. Чрез словото Си Той ни гово- ри, а в молитва ние Му говорим. По този начин Той е съвсем реален до нас като приятеля, от когото се нуждаем. И така Той отговаря и на тази молитва: „Господи Иисусе, Ти стани за мен жива, светла реалност. Ти бъди за мен все повече и повече присъсътващ, за да Те усещам с вяра по-ясно от някой земен, видим предмет. Бъди ми Ти по-мил, по-близък от всяка, и най-мила, и най-близка земна връзка." ™~ 26. октомври „Възлюбени, умолявам ви, като пришълци и чужденци на света да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата." 1. Петрово 2:11 Петър на помня на читателите си, че те всъщност са чужденци, които
Типичният белег на такъв чужденец е палатката. И така, като четем, че Авраам е живял в шатри с Исаак и Яков, трябва да разбираме, че той е разглеждал Ханаан като чужда страна (въпреки че вече му е била обе- щана). Той е живеел във временно жилище, защото е очаквал „един град, който има вечни основи, на който Архитект и Строител е Бог" (Ев- реи 11:10). Така странникът не се заселва никъде трайно. Той е посто- янно на път. И понеже е на дълъг път, може да носи само малко багаж. Той не до- пуска да се натовари с много материални притежания. Не може да си позволи да се обремени с ненужен баласт. Той трябва да отхвърли всич- ко, което пречи на свободата му на придвижване. Друг характерен белег на странника е, че той се различава от остана- лите хора наоколо, които живеят трайно в страната. Той не се нагажда към техния начин на живот, към техните навици, а още по-малко към тяхната форма на религия. За християнския странник това означава да приеме предупреждението на Петър „да се въздържа от плътски страс- ти, които воюват против душата". Той не допуска характерът му да бъ- де формиран от околния свят и да заприлича на него. Той живее в све- та, но не е от света. Пътува през чужда страна, без да възприема нейния морал или ценностна система. Когато странникът преминава през вражеска територия, той внима- телно се пази да не се побратими с врага. Това би било измяна към не- говия Водач. Би било предателство спрямо делото. Християнският странник пътува през вражеска територия. Този свят не предложи на нашия Господ нищо освен един кръст и един гроб. Да се сприятелим с тази система би означавало да предадем нашия Господ Иисус. Кръстът на Христос е скъсал всички връзки, които някога са ни свързвали със света. Ние не се стремим към одобрението на този свят и не се страхуваме от осъждането му. Странникът бива подкрепян по пътя си от знанието, че всеки ден път го доближава до неговата родина. Той знае, че един ден ще достигне целта си и тогава всички опасности и трудности на пътя ще бъдат бър- зо забравени. 304 27. октомври „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, ни- то жена, защото вие всички сте едно в Христос Иисус." Галатяни 3:28 При такъв стих е изключително важно да знаем точно какво се има
И така, стихът казва, че що се отнася до положението ни пред Бога, ня- ма нито юдеин, нито грък. Както вярващият юдеин, така и вярващият неюдеин са в Христос Иисус и затова и двамата стоят пред Бога в поло- жение на абсолютна благодат. Никой от двамата няма предимство пред другия. Това обаче не означава, че физическите различия или разлики- те в темперамента просто са премахнати. В Христос няма нито роби, нито свободни. Робът е също така приет от Бога чрез Личността и делото на Иисус както и свободният. Но въпре- ки това в ежедневния живот социалните разлики остават. Няма нито мъж, нито жена в Христос Иисус. Една вярваща жена е съ- вършена в очите на Христос, приета във Възлюбения, оправдана по бла- годат - точно по същия начин както един вярващ мъж. Тя има също та- ка свободен достъп до Божието присъствие. Но този стих не бива насилствено да бъде прилаган към ежедневния живот. Половата разлика си остава - има мъже и жени. Произтичащите от това роли съществуват - баща и майка. Определените от Бога функ- ции на власт и подчинение остават - на мъжа е отредено мястото на гла- ва на семейството, а на жената - мястото на подчинение под авторите- та на мъжа. Новият Завет различава и особени служения на мъжа и же- ната в църквата (вж. 1. Тимотей 2:8-12; 1. Коринтяни 14:34-35). Онези, които твърдят, че в църквата не бива да има разлики между мъже и же- ни, са принудени да изкривяват цитираните току-що стихове, да при- писват на Павел недостойни мотиви или дори да поставят под съмнение неговото вдъхновение чрез Светия Дух. Трябва да разберем следното: що се отнася до положението ни пред Бо- га, расовите, социални и полови различия са премахнати; но в ежеднев- ния живот те не са отменени. Трябва да съзнаваме, че тези различия ня- мат нищо общо с малоценност. Езичникът, робът и жената не са по-ма- лоценни от юдеина, свободния и мъжа. В много отношения могат дори да ги превъзхождат. Вместо да се опитваме да променяме Божия ред, ус- тановен при Сътворението и чрез Неговото провидение, ние трябва да приемем този ред и да се радваме в него. 305 28. октомври „Единразпръсва, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност." Притчи 11:24 Тук Светият Дух ни съобщава една скъпоценна тайна. Тя изглежда противоположна на всичко, което бихме очаквали, но постоянно доказ- ва своята истинност. Тайната е следната: колкото повече даваш, толко- ва повече имаш. Колкото повече къташ, толкова по-малко имаш. Щед- ростта се умножава. Стиснатостта, напротив, предизвиква бедност. Ед- на поговорка гласи: „Каквото подаря, го имам; каквото съм изхарчил, съм го имал; каквото съм задържал, съм го изгубил." Това не означава, че ще получим в същата валута, в която сме посяли. Не непременно верните настойници стават богати във финансов сми- съл. Но човек може да посее пари и да пожъне спасени души. Или да посее милост и да пожъне приятели. Или да раздава съчувствие и да по- лучава любов. Това означава, че един щедър човек получава награда, която другите изобщо не познават. Например той отваря току-що полученото писмо и прочита, че паричното дарение, което е изпратил, е било точно необхо- димата сума за покриването на някаква остра нужда и е пристигнало точно в правилния момент. Той разбира, че книгата, която е купил за ня- кой млад вярващ, е била употребена от Бога, за да промени цялостната насока на живота на този човек. Чува, че някое милосърдно дело, което е извършил в Името на Иисус, е било една брънка от цяла верига съби- тия, довели до спасението на един човек. От всичко това той е щастлив и блажен. Радостта му няма граници. Той не би искал да се смени с ни- кого, който външно погледнато притежава повече от него. Другата страна на истината е, че спестяването винаги води до бедност. Ние не можем да изпитваме истинска радост от парите, които се трупат в банката. Те могат да ни подведат към фалшиво чувство на сигурност, но не могат да ни осигурят истинска и трайна радост. Всички мизерни лихви, които тези пари могат да ни донесат, са незначителни в сравне- ние с въодушевлението и радостта, които изпитваме, когато парите се влагат за слава на Иисус Христос и за благословение на ближните ни. Човекът, който задържа за себе си повече, отколкото е подходящо, може да има тлъста банкова сметка, но сметката на радостта му в този живот и салдото му в небесната банка са мършави. Днешният стих не само ни пояснява един божествен принцип, но и ни поставя пред едно божествено предизвикателство. Господ ни казва: „Опитай сам. Дай хлябовете и рибите си на Мое разположение. Знам, че ги беше замислил за обяд. Но ако ми ги дадеш, ще има изобилно за теб, а и освен това за още хиляди други хора. Помисли си само за удов- летворението, което ще чувстваш, когато знаеш, че Аз съм употребил твоята храна, за да нахраня с нея голямо множество." 306 29. октомври „Но ако някой има благата на този свят и види, че брат му е в нужда, а заключи сърцето си от него, как обитава в него Божията любов? " 1. Йоаново 3:17 В медицинските кръгове би било немислимо някой да знае лекарство
Апостол Йоан рисува подобна картина в духовната област. Ето напри- мер един човек, изповядващ, че е християнин, който е натрупал сериоз- но богатство. Той живее в лукс и удобство и се радва на живота. Светът около него тъне в огромна духовна и материална нищета. Милиони хо- ра по света никога не са чули благовестието. Те живеят в мрак, суеве- рия и безнадеждност. Много от тях страдат от глад, войни и природни бедствия. Богатият човек просто не вижда тези нужди. Той е способен да не чуе стоновете и плача на страдащото човечество. Би могъл да по- могне, ако искаше, но той предпочита да си държи парите за себе си. На това място Йоан хвърля бомбата. Той пита директно: „Как обитава в него Божията любов?" Разбира се, че Божията любов не обитава в не- го. И когато нищо от нея се не усеща, имаме сериозна причина да се съмняваме дали този човек е истински вярващ. Това е нещо много сериозно. Днешната църква обгражда с почит бо- гатия човек, призовава го в кръга на старейшините, представя го на по- сетителите. Има едно всеобщо настроение, че винаги е приятно да виж- даш богати християни. Но Йоан пита: „Ако той наистина е християнин, как може да си държи цялото това излишно богатство, когато толкова много хора викат за хляб и умират от глад?" Струва ми се, че този стих ни принуждава да поемем по един от след- ните два пътя. Първо, можем да отхвърлим ясното значение на думите на Йоан, да потиснем гласа на съвестта и да осъдим човека, който смее да предава такива послания. Или можем да приемем словото със смире- ние, да използваме богатството си, за да помогнем на брат си в нужди- те му и след това да имаме чиста съвест спрямо Бога и хората. Вярва- щият, който се задоволява със скромен стандарт на живот, така че всич- ко, което го надхвърля, да отива за работата на Господа, може да живее в мир с Бога и със своя нуждаещ се брат. 307
30. октомври „За мен няма по-голяма радост от това - да слушам, че моите деца ходят в истината." 3. Йоаново 4 Апостол Йоан със сигурност е познавал радостта, която човек чувст- ва, когато е спечелил някого за Бога. Огромна радост е да можеш да до- ведеш един грешник до Господ Иисус. Но за Йоан е било още по-голя- ма радост, дори най-голямата радост, да вижда, че децата му растат във вярата и твърдо стоят за своя Господ. Д-р М. Р. де Хаан е писал: „Имаше в служението ми време, когато чес- то казвах: „Най-голямата радост на християнина е да доведе един човек до Иисус Христос." Но с времето промених мнението си за това. Има- ше толкова много хора, за които ликувахме, когато изповядваха вярата, но които скоро падаха и оставаха встрани от пътя, така че радостта ни се превръщаше в дълбока скръб и грижа. Но да се върнеш някъде годи- ни по-късно и да намериш тогавашните новоповярвали да растат в бла- годатта и да напредват в истината - това е още по-голяма радост." Когато попитали Лерой Еймс кое най-много го радва в живота, той ка- зал: „Когато човека, когото съм довел до Иисус Христос, расте вътреш- но и се превръща в отдаден, плодотворен, зрял ученик на Господа, кой- то продължава нататък и води и други хора до Христос, на които той от своя страна помага да растат." Никак не е чудно, че това е най-голямата радост. Защото духовните неща имат своите паралели в естествената област. Голяма радост е, ко- гато се роди едно дете, но вътрешно ни измъчва въпросът какво ще ста- не един ден от него. И колко се радват родителите, когато малкото мом- ченце съзрява и се доказва като мъж с отличен характер и необичайни постижения! Така и в Притчи 23:15-16 четем: „Сине мой, ако сърцето ти е мъдро, и моето сърце ще се радва; и сърцето ми ще се радва, кога- то устните ти говорят право." Една съвсем практическа поука, която можем да извлечем от всичко това, е, че не бива да се задоволяваме с повърхностна евангелизация и ученичество. Ако искаме да имаме деца във вярата, които живеят в ис- тината, трябва да сме готови да жертваме част от живота си за тях. А то- ва е трудоемък процес, който изисква от наша страна молитва, поуче- ние, насърчение, съветване и наставление. 308
31. октомври „Мъдър син радва баща си, а глупав син е тъга за майка си." Притчи 10:1 От какво всъщност се определя дали един син ще се окаже мъдър или глупав? Какви фактори влияят, за да се превърне той в Йоан или в Юда? Родителското възпитание със сигурност е важен фактор. Към това спа- да и сериозното обучение в Светото Писание. Освещаващото въздейст- вие на Божието слово не може да се надцени. Много е важно домът, в който детето расте, да се крепи с молитва. Майката на един прочут евангелски проповедник виждала една от при- чините за това, че той бил предпазен от всякакво морално и доктринал- но зло, в това, че тя „разранила коленете си" в молитва за сина си. Това означава и строга дисциплина, така че детето навреме да се нау- чи да се подчинява на авторитети. Днес слушаме силни викове против строгите наказания, но прекалената толерантност е съсипала живота на много повече хора, отколкото пръчката (вж. Притчи 13:24; 23:13—14). Но също така е и необходимо да се създаде на детето сигурността, че е обичано. Наказанието трябва да се извършва от любов, а не като изб- лик на гняв и отмъщение. Освен това за доброто възпитание е необходимо родителите да са жив пример за това, което изповядват. Религиозното лицемерие е било пре- пънка за много деца на родители християни. Но освен всичко това и волята на детето играе роля. Когато то напус- не дома на родителите си, то е свободно и може да взима собствени ре- шения. И често деца, които са израснали в едно и също семейство при едни и съши условия, се развиват съвсем различно. Освен това трябва да се вземат предвид и още два фактора. Първо, по- вечето хора искат сами да опитат какво представлява светът. Второ, по- вечето хора предпочитат да се учат от собствен опит, дори и да е в срам и позор, вместо чрез мъдрите съвети на някой друг. Мъдрите родители не притискат децата си да изповядат Христос. Ако децата искат да дойдат при Господа, трябва да бъдат насърчени за това. Но ако ги убеждаваме, докато най-накрая направят неискрена изповед, и в по-късните си години се отрекат от нея, те много по-трудно ще бъ- дат спечелени за Иисус Христос. Но какво да кажем, ако вярващите родители са направили най-добро- то, за да възпитат детето си в страха от Господа, но после пак са прину- дени да гледат как то преживява корабокрушение? Първо, те винаги трябва да помнят, че последната глава още не е написана. Няма случай, който да е твърде труден за Господа. Мнозина са продължавали да се молят усърдно и да държат отворени всички врати за разговор, и накрая все пак са дочаквали завръщането на изгубения си син. В други случаи молитвите на родителите са били чути едва след като самите те вече би- ли при Господа. 309 1. ноември „ Сей семето си сутрин и вечер не въздържай ръката си, защото не знаеш кое ще успее — това или онова, или и двете ще са еднакво добри. " Еклисиаст 11:6 Ние никога не знаем как и кога Бог ще употреби нашето служение и
Един вярващ сеяч например, който бил разположен в една авиацион- на база на флота, един ден стоял с един приятел на ъгъла на един само- летен хангар и както си говорели, той му свидетелствал и за вярата си. Един друг моряк, който стоял зад ъгъла и другите двама изобщо не го били забелязали, чул по този начин случайно благовестието, изведнъж осъзнал греховете си и се обърнал с цялото си сърце към Бога. А чове- кът, за когото всъщност било предназначено посланието, не откликнал. Един проповедник, който всъщност искал само да изпробва акустика- та на една нова зала, казал за проба с мощен глас думите от Йоан 1:29: „Ето Божият Агнец, който взема греха на света." Изглеждало, че в този момент никой не слуша. И така, той още веднъж извикал тези вечно ва- лидни думи, които Йоан Кръстител произнесъл, когато видял Иисус. За- лата долу била съвсем празна, но един работник, който правел нещо по скелето, бил засегнат право в сърцето от това послание и с молитва се обърнал към Божия Агнец, от когото получил прошка и нов живот. Един американски учител в библейско училище веднъж разговарял с един млад американски турист на гарата в Париж. (Двамата били от един и същ град в САЩ, дори и от един и същ квартал.) Младежът се ядосал, че така пряко го заговорили. Казал: „Мислите ли, че можете тук в Париж, на една гара да спасите душата ми?" Учителят отговорил: „Не, аз изобщо не мога да ви спася. Но в живота нищо не се случва по слу- чайност. Не беше случайно, че се срещнахме тук. Мисля, че Бог иска да Ви говори и че ще направите добре, ако Го чуете." В следващите дни то- зи млад пътешественик бил взет на автостоп за Виена от един амери- кански християнин, който също по пътя му разказал за вярата си. Кога- то младият човек се върнал обратно в Америка, същият човек го пока- нил на едно християнско ранчо в Колорадо. Последния ден от престоя си младият човек стоял сам и замислен до басейна. Скоро друг гост се присъединил към него, поговорил си спокойно с него за Господа и нак- рая преживял голямата радост да може да го доведе до Спасителя. Мно- го години по-късно след една проповед един сериозен млад християнин бил представен на онзи библейски учител. Името на този човек му се сторило някак познато - това бил туристът, с когото си бил говорил на гарата в Париж. Разбира се, поуката, която можем да извлечем от това, е, че трябва от сутрин до вечер да работим усърдно за Христос, с време и без време. 310 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|