Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 16. октомври
- 17. октомври
- 18. октомври
- 19. октомври
- 20. октомври
- 21. октомври
- 22. октомври
- 23. октомври
15. октомври „Ерусалиме, Ерусалиме!... Колко пъти съм искал да събера твоите де- ца, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не исках- те!" Матей 23:37 Това събитие е било пропускането на един уникален шанс. Хората са били дарени с чудното посещение на Самия Бог, с една славна възмож- ност, но не са се възползвали от нея и са я оставили да отмине. Въплъ- теният Божи Син вървял по прашните улици на Ерусалим. Белосаните къщи гледали надолу към Твореца и Вседържителя на цялата Вселена. Хората чували Неговите несравними думи и виждали чудесата, които Той вършел - чудеса, които никой човек никога не би могъл да извър- ши. Но те не Го признали. Не желаели да Го приемат. Всичко би изглеждало много по-различно, ако Го бяха приели. Тяхно- то положение би било като описаното в Псалм 81:13—16: „О, да беше Ме послушал народът Ми, да беше ходил Израил в пътищата Ми! Скоро бих покорил враговете им и бих обърнал ръката Си срещу противници- те им. Онези, които мразят Господа, биха се престрували на покорни пред Него, а тяхното време би траело до века. С най-тлъстата пшеница бих ги хранил и с мед от скалата бих те наситил." Исая също описва какво би могло да бъде: „О, да беше послушал за- поведите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и правдата ти - като морските вълни; потомството ти щеше да бъде като пясъка и рож- бите на утробата ти — като зърната му; името му нямаше да се отсече и нямаше да се изтреби отпред Мен." (Исая 48:18-19) Брет Харт пише: „От всички казани или написани думи най-тъжните са: „А можеше да бъде..." Нека само се замислим за хората, които отхвърлят призива на благо- вестието. Иисус от Назарет е минал покрай тях, но те са Го пропуснали. И сега водят безсмислен живот и са на прага на вечното проклятие. Или нека се замислим за вярващите, които са чули призива на Иисус за дадено служение, но не са откликнали. Те изобщо нямат представа какво земно благословение и каква вечна награда са пропуснали. Вярно е, че понякога възможността почуква на вратата ни само вед- нъж. Дори и да е натоварена с най-отбраните съкровища, в първия мо- мент може да ни се струва, че само пречи на личните ни планове или изисква от нас лични жертви. Тази възможност е най-доброто, което Бог е избрал за нас, но по егоистични причини ние я оставяме да отмине не- използвана. Отхвърляме Божието предложение за най-доброто и залага- ме на второто. А Той през цялото време ни казва: „Аз исках... но вие не искахте." 293
16. октомври „Защото Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората." Римляни 1:18 В определени моменти от историята на човечеството Бог внезапно е нанасял присъди, за да покаже на хората колко много Го разгневяват оп- ределени грехове, които те вършат. Съвсем явно е, че Бог не убива хо- рата на място като незабавна реакция на извършването на тези грехове. Ако Той правеше това, досега населението на света щеше да е драстич- но намаляло. Но при определени случаи Той ясно е заявявал мнението Си, за да предупреди човечеството, че безбожието и неправдата му ня- ма да останат ненаказани. Когато Бог погледнал към земята и видял, че тя е напълно покварена и завладяна от насилие, Той изпратил големия потоп и унищожил целия свят (Битие 6:13). Само осем души оцелели. По-късно градовете Содом и Гомора станали центрове на хомосексу- ализма (Битие 19:1—13). Освен това Содом бил виновен за „гордост, пресищане с храна и безгрижно спокойствие" (Езекиил 16:49). И Бог излял Своя гняв от небето върху двата града, като ги унищожил завина- ги с дъжд от огън и сяра. „Надав и Авиуд умряха пред Господа, като принесоха чужд огън пред Господа." (Числа 3:4) Трябвало е да вземат огън от олтара, както е било предписано (Левит 16:12), но те решили да се доближат до Бога по друг начин. Като ги наказал с незабавна смърт, Господ предупредил идещи- те поколения никога да не се опитват да се доближават до Него по ня- какъв друг начин освен този, който Самият Той е определил. Навуходоносор, царят на Вавилон, не искал да признае Всевишния, който управлява всички човешки пътища. Вместо това той претенди- рал, че цялата слава на Вавилон е негово собствено постижение. Бог го наказал с лудост. Царят бил изключен от човешкото общество и трябва- ло да живее като животно на полето. Той „ядал трева като говедата и тя- лото му се мокрело от небесната роса, докато космите му пораснали ка- то орлови пера и ноктите му — като птичи нокти." (Даниил 4:29—33) Анания и Сапфира създали впечатлението, че са пожертвали целия си имот за Господа, но тайно били задържали една част за себе си (Деяния 5:1-11). И двамата умрели на място. Това било сериозно предупрежде- ние за опасността от нечестност в църквата и при поклонението. Малко по-късно Ирод приел почитанията на народа като към божест- вена личност, вместо да отдаде славата единствено на Бога. Той бил изяден от червеи и умрял (Деяния 12:22—23). Ние, грешните хора, не бива да се успокояваме, че Бог привидно мъл- чи по отношение на нашето поведение и не предприема нищо. Макар че Той не винаги наказва греха веднага, това далеч не означава, че никога няма да отмъсти за него. В отделни ситуаци през вековете Той е произ- насял присъдата Си и е налагал наказанията, които се полагат за греха. 294
17. октомври „Купувай истина и нея продавай. " Притчи 23:23 Често се налага да дадем нещо, ако искаме Божията истина. Ние също
Разбира се, този стих не означава, че трябва да купуваме колкото мо- же повече Библии и християнски книги и при никакви обстоятелства да не ги продаваме. Да купуваме истина означава да правим жертви, за да придобиваме познание за Бога и Неговите принципи. Например, това може да ни навлече враждебността на собственото ни семейство, да из- губим работата си, да сме принудени да скъсаме предишни религиозни връзки. Може да означава финансови загуби и дори физическо малтре- тиране. Да продаваме истина означава да правим нечисти компромиси или на- пълно да се отказваме от нея. Това не бива да правим никога. Арно пише в своята книга „Църквата у дома": „Всеобщо правило в ес- теството на човека е, че това, което идва с лекота, и си отива с лекота. А това, което сме придобили с тежка борба, него държим здраво - било то имотът ни или вярата ни. Хората, които без особени лични усилия и грижи са придобили голямо богатство, често го пропиляват и накрая умират в нищета. Рядко е обаче човек, който с огромен труд е придобил състояние, просто да разсипе това трудно спечелно богатство. Така е и с християнина, който е извоювал с борба пътя си към вярата. Ако е трябвало да премине през огън и вода, за да намери мястото на богатс- твата, той няма лековато да се откаже от това скъпоценно наследство." Във всички времена е имало свети хора, които са се отказвали от се- мействата си, славата си и богатството си, за да преминат през тясната порта и да вървят по тясната пътека. Като апостол Павел те са считали всичко друго за измет в сравнение със славата на познаването на Иисус Христос, Господа. Като Раав те са се отказвали от езическите идоли и са признавали Господа за единствения истински Бог, дори и това да е изглеждало като предателство спрямо собствения им народ. Като Дани- ил те са отказвали да продават истината, дори и това да е означавало, че ще бъдат хвърлени в огнената пещ, така нагорещена, че би могла да сто- пи и желязо. Днес живеем във време, в което духът на мъченичеството е почти из- чезнал. Хората по-скоро биха се отказали от вярата си, отколкото да страдат за нея. Гласът на пророка вече не се чува никъде. Вярата е вяла. Твърдите убеждения се осъждат като догматизъм. И за да се допълни картината, хората са готови да се отказват от основни учения на вярата. Те продават истина, а не я купуват. Но Бог винаги ще си има избрани хора, които така ценят скритото сък- ровище на истината, че са готови да продадат всичко, което имат, само за да получат тази истина. И когато я придобият, вече не са готови да я продадат на никаква цена. 18. октомври „По-разумен съм от всичките си учители, защото Твоите свидетелс- тва са размишлението ми. По-разумен съм от старите. " Псалм 119:99-100 На пръв поглед този стих звучи като незряло самохвалство или като
Но ако разгледаме стиха внимателно, ще открием ключа, който отст- ранява трудностите. Псалмистът казва каква е причината за неговото превъзходно знание. Той казва: „... защото Твоите свидетелства са раз- мишлението ми". С други думи, той е по-мъдър от всички свои учите- ли, които не познават Светото Писание. Той е по-разумен от старите, чиято мъдрост е земна, светска. И така, той не се сравнява с други вяр- ващи, а с хората от този свят. И в това, разбира се, има право! И най-простият вярващ може, коле- ничил, да види повече от най-учения невярващ, изправен на пръсти. Не- ка обясним това с няколко примера. Един правителствен водач уверява народа си, че на света ще има мир, ако се тръгне в дадена посока и ако се направи това или онова. В някак- во отдалечено село един селянин християнин слуша речта му по ради- ото. Той обаче знае, че на света никога няма да има мир, докато не се за- върне Князът на мира и не установи царството Си на земята. Чак тога- ва хората ще изковат мечовете си на плугове и ще престанат да водят войни. Тук селянинът е по-мъдър от дипломата. Или някой известен учен оповестява, че Белената е възникнала без бо- жествена намеса. Един от неговите студенти е младеж, който наскоро се е обърнал към Иисус Христос. Чрез вярата си той разбира, „че светове- те са били устроени с Божието слово, така че видимото не е станало от видими неща" (Евреи 11:3). Този студент има познание, което професо- рът му няма. Или нека помислим за психолозите, които се опитват да обяснят чо- вешкото поведение, но не са готови да признаят факта, че грехът е вро- ден на всекиго от нас. Вярващият, който знае това, е наясно, че всеки човек се ражда със зла, покварена природа, и докато това не се приеме и не се вземат необходимите мерки, всички решения на човешките проблеми ще са само привидни. И така, псалмистът не е бил надут самохвалко, когато е казал, че е по- разумен от всичките си учители. Онези, които живеят с вяра, имат по- ясен поглед върху действителността от онези, които разчитат само на очите си. Онези, които размишляват върху Божиите свидетелства, виж- дат истини, които са скрити за мъдрите и умните на този свят. 296
19. октомври „Какво да върна на Господа за всичките Му благодеяния към мен? Ще вдигна чашата на спасението и ще призова Името на Господа." Псалм 116:12-13 Що се отнася до спасението на душата ни, ние не можем да направим
Единственият подобаващ отклик на Божия подарък на вечния живот е първо да вдигнем чашата на спасението, т. е. да приемем спасението с вяра, и след това да призовем Името на Господа, т. е. да Му благодарим и да Го прославим за Неговия неизразим дар. И след като сме спасени, също не можем да направим нищо, за да от- платим на Господа за всичките добрини, които Той ни прави. Дори и це- лият свят да беше наш и ние да Му го предложехме, пак този подарък би бил твърде малък. Но все пак има подходящ отговор и това е най-ра- зумното, което въобще можем да направим - изумителната божествена любов изисква като отплата моята душа, моя живот, всичко, което съм. Ако Господ Иисус е дал за нас Своето тяло, тогава най-малкото, което бихме могли да направим в отговор на това, е да му се отдадем изцяло телом и духом. Пилкингтън, един Божи човек от Уганда, е казал: „Ако Бог е Цар, то Той има право на всичко." Ч. Т. Стъд е казал: „Когато разбрах, че Иисус Христос е умрял за мен, вече не ми се виждаше тежко да се откажа от всичко заради Него." Бордън от Йейл се е молил: „Господи Иисусе, оставям в Твоите ръце всичко, което се отнася до живота ми. Поставям Теб на престола на сър- цето си." Бети Скот Стам пише: „Предавам себе си, живота си, всичко, което съм, напълно в Твоите ръце и искам да Ти принадлежа завинаги." Чарлз Хадън Спърджьн е казал: ,3 онзи ден, в който се предадох на моя Спасител, аз Му предадох тялото си, душата си, духа си. Подарих Му всичко, което имах, и всичко, което щях някога да имам във време- то и вечността. Дадох Му всичките си дарби, цялата си сила, способ- ностите си, очите си, ушите си, съвестта си, частите на тялото си, чув- ствата си, преценката си, цялата си човешка същност и всичко, което би могло да възникне от нея, всяка нова способност или възможност, с ко- ято по-късно можех да бъда дарен." И накрая Исаак Уотс ни напомня в стиха на една песен: „И сълзите на скръбта не могат никога да платят това, което Ти дължа." И после доба- вя: „О, Господи, аз подарявам себе си на Теб - само това мога да сторя." Страданията на Иисус, Неговите кървящи ръце и крака, Неговите ра- ни и Неговите сълзи изискват единствения подобаващ отговор - ние да Му подарим живота си. 297 20. октомври „ИДавид пожела и каза: Кой ще ми даде да пийна вода от витлеемс- кия кладенец, който е при портата!" 1. Летописи 11:17 Витлеем е бил родният град на Давид. Той е познавал всичките му улици и пътеки, пазарния площад и кладенеца. Но сега Витлеем бил завзет от филистимците, а Давид бил принуден да се крие в пещерата Одолам. Когато трима от мъжете му чули, че копнее за глътка вода от витлеемския кладенец, те проникнали през вражеските постове и му донесли водата. Той бил така затрогнат от тази храбра постъпка, от тях- ната любов и вярност, че не пожелал да изпие водата, а я излял като жертва за Господа. Тук Давид е образ на Господ Иисус. Както Витлеем е бил градът на Давид, така и цялата земя и всичко, което я изпълва, е на Господа. Всъщност Давид трябвало да седи на царския престол, а вместо това той клечал в една пещера. Подобно и нашият Господ всъщност би тряб- вало да седи на престола на света, но вместо това Той бива отхвърлен и лишен от законното Си празо. Ние можем да сравним копнежа на Да- вид по глътката вода с копнежа на Спасителя по душите на хората по цялата земя. Той иска да бъде освежен от гледката на Своите творения, които са спасени от греха, собственото си аз и света. А тримата смели мъже на Давид са образ на неустрашимите войници на Христос, които отхвърлят всякаква мисъл за лично благоденствие, удобство и безопас- ност, за да задоволят копнежа на своя Военачалник. Те разпространяват благата вест по целия свят и после, образно казано, поднасят повярва- лите на Господа като жертва на своята любов и преданост. Както Давид е бил трогнат, така и Спасителят се радва, когато вижда как Неговите овце се събират около Него от всяко племе и народ. „Ще види плод от мъката на душата Си и ще се насити." (Исая 53:11) Давид не е трябвало да заповядва на мъжете си, нито пък да ги убеж- дава или да им се подмазва. Те са чули само неговия намек и това им е било достатъчно - приели са го като заповед от своя господар. Какво да правим ние, след като познаваме сърдечния копнеж на Хрис- тос по онези, които Той е изкупил със Своята скъпоценна кръв? Трябва ли да отправяме настойчиви апели за мисионерско служение или да призоваваме към молитва? Не е ли достатъчно, че сме чули Неговия въпрос: „Кого да изпратя? И кой ще отиде за Нас?" Наистина ли трябва да се каже за нас, че не сме готови да направим за своя Военачалник то- ва, което мъжете на Давид с готовност са извършили за своя господар? Или не искаме и ние да кажем на Иисус Христос: „Твоите желания са закон за мен"? 298
21. октомври „Влезте през тясната порта, защото широка е портата и простра- нен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които мина- ват през тях. Понеже тясна е портата и тесен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират." Матей 7:13—14 Ако разгледа човек днешните религии, вярвания и култове, те изглеж- дат като объркващо многообразие. Но всъщност съществуват само две религии, както се казва и в днешния ни библейски текст. От едната стра- на е широката порта и широкият път, по който ходят мнозина, но който води към гибел. От другата страна е тясната порта и тесният път, по който ходят малцина, но който води към живот. Всички религии могат да се причислят към единия или другия вид. Белегът, който ги отлича- ва, е един-единствен - едната религия казва на човека какво трябва да направи, за да си заслужи спасението, а другата му казва какво е напра- вил Бог, за да изработи спасението на човека. Истинската християнска вяра е уникална, защото призовава хората да приемат вечния живот с вяра като подарък. Всички други религии каз- ват на човека, че трябва да заслужи спасението си чрез някакви дела или развиването на определени качества на характера. Евангелието раз- казва, че Иисус Христос е извършил делото, необходимо за нашето спа- сение. Всички други религиозни системи обясняват на хората какво трябва да направят, за да се спасят сами. Между двете има една същес- твена разлика - едното е дела, които сега и по-нататък трябва да се вър- шат, другото е дело, което е вече отдавна извършено. Всеобщата представа е, че добрите хора отиват в рая, а лошите - в ада. Но Библията ни показва, че всъщност изобщо няма добри хора, и че единствените, които отиват в рая, са също такива грешници като други- те, но с тази разлика, че са били изкупени от Божията благодат. Благо- вестието за Иисус Христос прави всяка гордост и хвалба от наша стра- на невъзможна - то казва на човека, че няма никакви дела, които той би могъл да извърши, за да спечели Божието благоволение, понеже е мър- тъв в греховете и престъпленията си. Всички други религии обаче под- хранват гордостта на човека, като му казват, че той сам може да напра- ви нещо, за да се спаси или поне да допринесе за спасението си. Всички лъжливи религии „изглеждат прави на човека, но краят им са пътища на смъртта" (Притчи 14:12). И обратно, спасението, което човек получава, като вярва в Господ Иисус Христос, изглежда „твърде лесно", но това е единственият път, който води към живот. В лъжливите рели- гии Христос винаги е един измежду всичките. За истинската християн- ска вяра Иисус Христос е всичко. В другите религии няма истинска увереност в спасението, понеже чо- век никога не може да е сигурен дали е извършил достатъчно и правил- ни добри дела. Но онзи, който вярва в Христос, може да знае, че е спа- сен, защото не става дума за неговите собствени дела, а за делото на Христос, извършено за него. Има само две религии - едната е на закона, другата - на благодатта. Едната води към гибел и смърт, другата - към оправдание и живот. 22. октомври „А Иисус, синът на Навий, беше изпълнен с дух на мъдрост, защото Мойсей беше положил ръцете си на него; и израилевите синове го слу- шаха и вършеха това, което Господ беше заповядал на Мойсей." Второзаконие 34:9 Едно от важните неща, които можем да научим от този стих, е това, че
Понякога това е проблем за някой старейшина на местна църква. Мо- же би той е служил вярно в продължение на много години, но наближа- ва денят, когато вече няма да може да пасе стадото. Но въпреки това му е трудно да настави някой по-млад мъж, който впоследствие да заеме мястото му. Може би дори разглежда младите мъже като заплаха за сво- ето положение. Или сравнява тяхната неопитност със своята зрелост и стига до заключението, че всички са напълно неподходящи. При това лесно забравя колко неопитен е бил самият той и как едва постепенно се е развил до сегашната си зрелост, като е събрал опит в процеса на ра- ботата си. Същите трудности могат да съществуват и на мисионерското поле. Мисионерът знае, че трябва да обучи местни хора, за да бъдат и те спо- собни да заемат водещи позиции. Но си казва, че те не могат да ръково- дят така добре като него. И все още правят толкова много грешки... И вече няма да идват толкова хора на събранията, ако той не проповядва всеки път. И изобщо, те не знаят как се върши правилно такава работа. Отговорът на всички тези аргументи може да бъде единствено, че този мисионер трябва да се научи да не гледа на себе си като на незаменим. Той трябва на всяка цена да обучава местни хора и да им предава отго- ворности и авторитет, докато може напълно да се оттегли от тази специ- ална област. Винаги има необработени ниви другаде. Той положително няма да остане без работа. Когато Иисус Навиев заел мястото на Мойсей, преходът бил гладък. В ръководството на Израил нямало вакуум, нямало празен ход. Божието дело не пострадало по никакъв начин. И така трябва да бъде винаги. Всички Божии служители трябва да се радват, когато виждат млади мъже, които се издигат на ръководни длъжности. Те трябва да считат за особена привилегия да споделят с тях знанията и опита си и след това да предават работата на по-младите, преди да бъдат принудени да го направят поради собствената си смърт. Трябва да проявяват това неего- истично отношение, което Мойсей е показал при друг случай, когато е казал: „Да бяха всички от Господния народ пророци и да сложеше Гос- под Духа Си на тях." 300 23. октомври „А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви води в цялата исти- на; защото няма да говори от Себе Си, а каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Той Мен ще прослави, защото от Мо- ето ще взема и ще ви известява." Йоан 16:13-14 Когато Господ Иисус казва, че Светият Дух няма да говори от Себе Си, това не означава, че Той никога няма да спомене нищо за Себе Си. С това Иисус иска да каже, че Духът не говори от собствен авторитет или независимо от Бог Отец. Това се пояснява и от следните думи: „... от Моето ще взема и ще ви известява." Това означава, че Той няма да го- вори по собствена инициатива. Трябва още да добавим, че Светият Дух наистина обикновено не го- вори за Себе Си. Една от Неговите характерни задачи е да прославя Христос. Иисус казва: „Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взе- ма и ще ви известява." Това означава, че когато слушаме думи, които възхваляват славата на Господ Иисус Христос, можем да сме сигурни, че идват от Светия Дух. И обратното е вярно - когато слушаме речи, които изтъкват по-скоро го- ворителя отколкото Господа, можем да сме също толкова сигурни, че Светият Дух бива наскърбен от това. Защото Той не може да бъде ед- новременно свидетелство за величието на Иисус и за величието на го- ворителя. Ч. X. Макинтош е казал: „Едно истински духовно поучение винаги се характеризира с пълно и трайно представяне на Иисус Христос. Той ще бъде червената нишка, съдържанието на такова поучение. Господ Иисус е темата на Светия Дух, към която Той постоянно се връща. За Него Ду- хът говори с радост. Той обича да изтъква превъзходствата и съвършен- ствата на Христос в правилната светлина. И така, ако някой служи в си- лата на Светия Дух, тогава в говоренето му винаги Христос ще присъс- тва повече от каквото и да било друго. В такава проповед ще има малко място за човешка логика и разсъждения... Единствената цел на Светия Дух ... винаги ще бъде да постави Иисус Христос на преден план." В тази връзка евангелският свят също трябва да преосмисли практи- ката на представяне на гостите говорители чрез прекомерно почтител- но изброяване на техните академични титли и богословски степени. Просто не е реалистично да възхваляваме един човек и после да очак- ваме от него да проповядва в силата на Светия Дух. За християнските книги също е важен пробен камък дали прославят Господ Иисус. Веднъж четох една книга за личността и делото на Све- тия Дух. Отначало ми се стори странно, че авторът изглежда повече описваше моралните превъзходства на Христос, отколкото говореше за Светия Дух. Но после разбрах, че точно това дава правилен поглед към личността и делото на Светия Дух. Джим Елиът е записал в дневника си: „Ако хората бяха изпълнени със Светия Дух, те нямаше да пишат книги на тази тема, а за Личността, за чието разкриване е дошъл Светият Дух. Заниманието с Христос е Божи- ята тема, не пълнотата на Духа." 301
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|