Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
11. ноември „Да отговаря някой, преди да чуе, е безумие и позор за него." Притчи 18:13 На по-съвременен език това би могло да се формулира така: „Какъв позор, колко глупаво е човек да решава, преди въобще да познава дейс- твителното положение." Това е добър урок и за нас. Човек не може да направи разумна преценка, преди да е проверил всички факти. За съжа- ление много християни не чакат да чуят двете страни на дадено дело. Те съставят мнението си — често напълно погрешно — въз основа на няка- къв разказ, чут от някого си. Гари Брукс бил един от дяконите на една евангелска църква в Амери- ка. Той бил изключително известен и обичан. Бил много сърдечен и от- крит човек. Винаги, когато влизал в стая, пълна с хора, като че ли изг- рявало слънцето. Отличавал се с това, че служел на членовете на своя- та църква, когато имали нужда от помощ. Отнасял се особено внимател- но към възрастните хора в църквата. Жена му и двамата му синове съ- що активно участвали в живота на църквата. Те се смятали за пример- но семейство. Затова подействало като бомба, когато изведнъж се разнесъл слухът, че стареипшните на църквата са отстранили Гари Брукс от работата му по дисциплинарни причини и са го помолили да се въздържа от участие в Господната трапеза. Приятелите му възмутено се обединили да го за- щитят и призовали и други членове на църквата да протестират срещу решението на старейшините. Те от своя страна не искали да оповестя- ват публично това, което знаели. И трябвало да слушат всички хвалеб- ствия за добродетелите на Гари Брукс, въпреки че знаели за обратната страна на медала, която изглеждала доста по-различно. А каква информация имали всъщност старейшините? Те знаели, че бракът на Брукс е пред разруха, защото той вече дълго време имал връз- ка със секретарката си. Знаели, че е присвоявал неправомерно пари на църквата, за да може да финансира високия си стандарт на живот. Зна- ели, че има твърде нечестни похвати в бизнеса и репутацията му сред колегите му е много лоша. И освен това знаели, че ги е излъгал, когато те го изправили пред доказателствата за греховете му. Вместо да се смири, Гари Брукс бил огранизирал приятелите си за от- крита съпротива, като поел дори риска да разцепи църквата. Най-накрая някои от сподвижниците му говорили със старейшините и научили част от тъжните факти, но въпреки това се срамували да признаят, че са сбъркали. И продължили борбата за Брукс. От всичко това можем да научим три неща. Първо, нека не се опитва- ме да си съставяме мнение, преди да сме запознати с всички факти. Вто- ро, ако не можем да научим всички факти, нека се въздържаме от пре- ценки. И трето, нека не допускаме приятелските връзки да ни подтик- ват да защитаваме неправдата. 320
12. ноември „Първият, който защищава делото си, изглежда прав, но идва ближ- ният му и го изпитва." Притчи 18:17 Първата част на този стих показва една слабост, която е много разп- ространена и повечето от нас я имат: ние винаги излагаме фактите та- ка, че самите ние да се представим във възможно най-добрата светлина. Това става от само себе си. Например премълчаваме неща, които биха ни навредили, и се концентрираме само върху добрите си страни. Срав- няваме се с другите, чиито грешки са много по-явни. Прехвърляме ви- ната за действията си на някой друг. Привеждаме благочестиви мотиви за действия, които са очевидно неправилни. Извъртаме и изопачаваме фактите, така че накрая имат само бегла прилика с действителността. Още Адам приписва вината на Ева: „Жената, която ти си ми дал с мен, тя ми даде от дървото и ядох." (Битие 3:12) А Ева от своя страна обви- нява змията: „Змията ме подмами и ядох." (Битие 3:13) Когато Саул пощадява овцете и говедата на амаличаните, той оправда- ва непокорството си с благочестиви мотиви: „Но народът взе от плячка- та овце и говеда, най-добрите от поставеното под проклятие, за да по- жертва на Господа, твоя Бог, в Галгал." (1. Царе 15:21) С това той, раз- бира се, дава да се разбере, че ако изобщо може да става дума за вина, вината е на народа, а не негова. Давид излъгва Авимелех, за да получи от него оръжие: „Не взех в ръ- ката си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна." (1. Царе 21:9) В действителност Давид изобщо не е изпратен по работа от цар Саул, той бяга от него. Самарянката на кладенеца също премълчава същността на истината. Тя казва: „Нямам мъж." (Йоан 4:17) А всъщност вече е мала петима мъ- же, а в момента живее с един, за когото не е омъжена. И така бихме могли да продължим още много. Поради нашата падна- ла природа, която сме наследили от Адам, на нас ни е много трудно са сме обективни, когато представяме собственото си дело. Винаги сме склонни да се представяме в по-благоприятна светлина. Към греховете в собствения си живот можем да се отнасяме много мило и кротко, до- като бихме осъдили остро същите грехове у някой друг. Но нашият днешен библейски стих ни казва, че ако ближният ни съ- що има възможността да свидетелства, той ще представи фактите таки- ва, каквито са в действителност. Той ни изобличава във всичките ни скрити опити да се умием и да се оправдаем. Той излага фактите, без да ги изкривява. В крайна сметка Бог е нашият ближен - онзи, който изважда на свет- лина скритото в тъмнината и разкрива мислите и стремежите на сърце- то. Той е светлина и в Него няма никаква тъмнина. За да живеем в не- помрачено общение с Него, трябва да бъдем честни и истински във всичко, което казваме, дори и при това да излязат наяве злите ни дела. 321
13. ноември „Нямате, защото не просите." Яков 4:2 Такъв стих повдига един интересен въпрос: ако нямаме, понеже не
Подобен въпрос възниква и когато четем Яков 5:16: „Много може мо- литвата на праведния в действието си." Ако този праведен не се моли, не следва ли от това, че и действието на молитвата му ще е малко? Трудността при повечето от нас е в това, че не се молим достатъчно, или, когато се молим, искаме твърде малко. Както е казал Ч. Т. Стьд: „Ние само гризем крайчето на възможното, вместо с пълни шепи да заг- ребем от невъзможното." Молитвите ни са стеснителни и лишени от фантазия точно тогава, когато би трябвало да са смели и дръзки. Ние трябва да почитаме Бога, като искаме от Него големи неща. Джон Нютън е казал: Ела при великия Цар, пристъпи с големи желания, защото за Неговата благодат и власт молбите ни никога не са прекалени. Ако правим това, ние не само оказваме почит на Бога, но и обогатява- ме духовно самите себе си. Бог с радост отваря за нас небесните съкро- вища, но днешният стих ни дава да разберем, че Той прави това само в отговор на нашата молитва. Струва ми се, че този стих дава отговор и на един друг въпрос, който чуваме често: наистина ли молитвата подтиква Бога да направи неща, които иначе не би направил, или тя просто ни привежда в хармония с това, което Бог и без това би направил? Отговорът изглежда ясен: в от- говор на нашите молитви Бог върши неща, които иначе не би извършил. Като обмисляме последствията от този факт, представите ни могат да се движат в две посоки. Първо, можем да мислим за невероятните пос- тижения, които са пряк резултат от молитвата. С думите на Евреи 11:33-34 си спомняме за онези, които „с вяра побеждаваха царства, раз- даваха правда, получаваха обещания, затваряха устите на лъвове, угася- ха силата на огъня, избягваха от острието на меча, от слабост ставаха силни, ставаха силни в бой, обръщаха в бяг чужди войски." Но можем и да си представим какво самите ние бихме могли да пос- тигнем за Христос, ако само се бяхме молили за това. Можем да размис- лим за великите и скъпоценни обещания в Божието слово, които все още не сме получили. Запознали сме с Бога само няколко души, а сме можели за това време да достигнем хиляди или дори милиони. Молили сме се за няколко квадратни метра земя, а сме можели да се молим за цели континенти. Били сме духовни бедняци, а сме можели да бъдем богати капиталисти. Нямаме, защото не просим. 322
14. ноември „Който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга." Матей 20:26-27 В Новия Завет има два вида величие и е много полезно да ги отлича- ваме добре един от друг. Едното величие е свързано с положението на човека, а другото - с качествата на характера му. Когато Иисус говори за Йоан Кръстител, Той казва, че няма по-велик пророк от него (вж. Лука 7:28). Там Спасителят говори за величието, ко- ето носи положението на Йоан. Никой друг пророк не е имал привиле- гията да бъде прекият Предшественик на Месията. Това обаче не озна- чава, че Йоан е имал по-добър характер от другите старозаветни проро- ци, а само че е имал уникалната задача да представи Божия Агнец, кой- то взима греха на света. В Йоан 14:28 Иисус казва на учениците си: „Отец е по-голям от Мен." Дали с това Той казва, че Отец е по-велика божествена Личност? Не, всички лица на Божеството са равни. Той обаче има предвид, че Отец седи на престола в небесната слава, докато самият Той е презрян и отх- върлен от хората на земята. Учениците е трябвало да се радват, когато са научили, че Иисус ще се върне при Своя Отец, защото тогава Той щял да получи същото славно положение като Отца. Всички вярващи хора имат великолепно положение пред Бога, понеже Бог ги вижда в Иисус Христос. Те са Божии деца, Божии наследници и сънаследници с Иисус Христос. Но Новият Завет говори и за лично величие. Например Иисус казва в Матей 20:26-27: „Който иска да стане велик между вас, ще ви бъде слу- жител; и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга." Тук се има предвид величието на личния характер, което се проявява точно в служенето на другите. Повечето хора от този свят се интересуват само от величието на вън- шното положение. Затова Господ Иисус казва: „Царете на народите гос- подстват над тях и тези, които ги владеят, се наричат благодетели." (Лу- ка 22:25) Но що се отнася до личния им характер, може би им липсва всякакво величие. Твърде вероятно те са прелюбодейци, измамници и алкохолици. Християнинът разбира, че без истинското величие на характера висо- тата на социалното положение няма никаква стойност. Единствено то- ва, което става вътре в човека, има значение. Страхът от Бога е по-ва- жен от високо място в стълбицата на кариерата. Много по-добре е да фигурираш в списъка на светиите отколкото в списъка на светските звезди. 323
15. ноември „... забравям задното. " Филипяни 3:13 Когато четем тези думи, обикновено смятаме, че Павел говори за сво-
И аз мисля, че това е правилно тълкувание. Но в този пасаж Павел всъщност не говори за греховете си, а по-скоро за нещата, с които би могъл да се хвали - произхода си, предишната си религиозност, усърди- ето си и всепризнатата си праведност. Но сега тези неща вече не озна- чават нищо за него. Той е решен да ги забрави. Това ми напомня за Джон Сунг. верния китайски евангелизатор, завър- шил образованието си в САЩ. Когато бил на път обратно към Китай, се случило нещо странно. Ето разказа на Леели Лайъл: „Един ден, когато корабът приближавал края на пътуването, Джон Сунг слязъл в кабина- та си, извадил от куфара си всичките си дипломи, свидетелства и отли- чия и ги хвърлил през борда. Оставил единствено докторската си дип- лома, за да зарадва с нея баща си. По-късно тя била поставена в рамка и закачена на стената в дома на родителите му. Пастор У. Б. Коул я отк- рил там през 1938 г. Д-р Сунг се приближил, когато пастор Коул внима- телно разглеждал дипломата, и само казал: „Такива неща са безсмисле- ни. Те не означават нищо за мен." „За да има големи християнски кариери, трябва да има и голямо отказ- ване." Тези думи на д-р Дени може би са казани с мисълта за д-р Сунг. Може би най-важната тайна в неговата „кариера" е била, че е дошъл де- нят, в който той съзнателно се е отказал от всичко, което светът толко- ва високо цени." Виж, ето ме, мой Царю - посвещавам се на Теб. Вземи ме, постави ме, Господи, където искаш Ти. О, зная, нищо ценно няма в мен, ако не ме изпълниш Ти. Направи малко за мен това, което е малко за Теб, и голямо това, което за Теб е голямо, за да следвам само Теб, Иисусе. Почетните свидетелства на хората са преходни, празни неща. В даден момент ги желаем горещо, а после десетилетия само събират прах. Кръстът е единственото, с което можем да се хвалим. Амбицията ни е да сме угодни на Иисус Христос, който е умрял за нас и възкръснал от- ново. Единствено важното е Той да ни каже: „Хубаво, добри и верни слуго!" и Бог да одобри поведението ни. Ние сме готови да се откажем от всичко останало, за да спечелим тази награда. 324 16. ноември „... които невежите и неутвърдените изопачават, както и другите Писания, за своя собствена гибел. " 2. Петрово 3:16 Д-р П. Дж. ван Гордер често разказваше за една табела, която видял над една дърводелска работилница, и на която пишело: „Стругуваме и шлайфаме всичко." Не само дърводелците са добри в този занаят. Мно- го християни също стругуват и шлайфат библейски стихове, както в мо- мента им е удобно. А някои дори ги извъртат за своя собствена гибел, както се казва в днешния ни стих. Всички ние сме добри в „разсъжденията на здравия разум", т. е. мо- жем много добре да оправдаваме греховното си непокорство, като дава- ме достоверни обяснения за него или твърдим, че имаме благородни мо- тиви. Често се опитваме и да тълкуваме Библията по друг начин, така че да оправдава поведението ни. Причините, които сочим за поведени- ето или нагласата си, са разбираеми, но неверни. Ето няколко примера. Един християнин бизнесмен знае много добре, че е неправилно да се съди пред светски съд с друг вярващ (вж. 1. Коринтяни 6:1-8). Но кога- то въпреки това го прави, има добро оправдание: „Да, знам, че не бива, но другият определено е виновен, а Господ не иска той да се отърве без- наказано, нали!" Една жена има намерение да се омъжи за невярващ мъж. Когато една приятелка й напомня, че това е забранено според 2. Коринтяни 6:14, тя казва: „А, вярно, но Господ ми каза да се омъжа за него, за да мога да го доведа до Иисус." Един мъж и една жена казват, че са християни, но живеят заедно, без да са женени. Когато един приятел им казва, че според Библията това е блудство, а никой блудник няма да наследи Божието царство (вж. 1. Ко- ринтяни 6:9-10), мъжът отговаря: „Е, ти гледаш така на нещата. Но ние много се обичаме и затова в Божиите очи отдавна сме женени." Едно християнско семейство живее в лукс и разкош въпреки напътст- вието на Павел, че трябва да живеем просто и да се задоволяваме с хра- на и облекло (вж. 1. Тимотей 6:8). Тези хора обаче оправдават начина си на живот с безгрижния отговор: „За Божия народ е достойно само най- доброто!" Или нека вземем един алчен бизнесмен, който ненаситно придобива всякакви имоти и богатства. Неговата философия е следната: „В парите няма нищо лошо. Лошо е само, ако човек ги обича." И дори насън не му хрумва, че точно тази любов към парите може би е неговият собствен грях. Хората винаги се опитват да представят собствените си грехове по- благоприятно и по-невинно, отколкото Писанието позволява. И ако са твърдо решени да бъдат непокорни на Божието слово, те винаги си на- мират достатъчно добро (или лошо) оправдание. 325
17. ноември „И когато принасяте сляпо за жертва, не ели зло? И когато принася- те куцо или болно, не е ли зло? Я го занеси на началника си - ще бъде ли благоразположен към теб, ще те приемели? - казва Господ на Войн- ствата. Малахия 1:8 За Божия народ изобщо не е стоял въпросът какви жертвени животни изисква Господ. Те е трябвало да бъдат без никакъв недостатък. Господ е очаквал от Израил да принася в жертва най-отбраните животни от ста- дата си. Той винаги иска най-доброто от нас. Но какво правели израилтяните? Жертвали на Бога слепи, куци и бол- ни животни. Добрите говеда и овце можели да се продадат на висока це- на на пазара, или пък били предпочитани за разплод. Затова хората при- насяли в жертва тези, които не ставали за нищо, и с това давали да се разбере, че за Господа това е достатъчно. Но преди с потрес и презрение да осъдим израилтяните, нека размис- лим дали ние, съвременните християни, не вършим същото позорно не- що, като задържаме от Господа най-доброто, което имаме. Ние прекарваме живота си в изграждане на състояние, създаване на име, строеж на вила сред природата, наслаждаване на нещата от живо- та. За Господа остава последният остатък от един вече изгорял живот. Най-добрите ни дарби се влагат в професията и кариерата ни, а Господ получава само случайно останалите ни свободни вечери или недели. Ние възпитаваме децата си за този свят, насърчаваме ги да печелят много пари, да търсят добра партия за женитба и да си купят предста- вителна къща с всички удобства. Никога обаче не им представяме рабо- тата за Господа като добър път, в който си заслужава човек да вложи жи- вота си. Мисионерското поле е добро нещо, но само за децата на други- те, не и за нашите. Даваме парите си за скъпи коли, каравани и яхти, за първокласна спортна екипировка, и накрая може би даваме и по някой окаян лев за делото на Господа. Носим скъпи нови дрехи и се превъзнасяме, когато дарим старите си дрехи за някоя добра цел. Това, което в крайна сметка изразяваме по този начин, е, че за Госпо- да всичко е достатъчно добро, а най-доброто искаме да задържим за се- бе си. И тогава Господ ни казва: „Я иди и предложи това на президента си. И виж дали ще се зарадва." Президентът вероятно би се обидил. Да, и Господ също се обижда. Защо се отнасяме с Него така, както и през ум не би ни минало да се отнесем с президента? Бог иска най-доброто от нас. А Той и заслужава най-доброто. Нека с цялата си искреност решим да Му отдаваме най-доброто, което имаме. 326
18. ноември „Бъдетеразумни като змиите и незлобиви като гълъбите." Матей 10:16 Важен елемент на практическата мъдрост е тактичността. Християни- нът трябва да се научи да бъде тактичен. Това означава да стане чувст- вителен и да развие усета какво трябва да се казва или прави, за да се избягват оскърбления и да се заздравяват добрите отношения. Тактич- ният човек се поставя на мястото на другия и се пита: „Как бих искал аз да ми се каже или да се направи това или онова?" Той се опитва да бъде дипломатичен, внимателен, благ и разбиращ. За съжаление, християнската вяра има и множество нетактични пос- ледователи. Един класически пример за това е историята на един вяр- ващ бръснар. Един ден един нещастен клиент влязъл в неговия салон и поискал да бъде обръснат. Бръснарят му вързал обичайната бяла прес- тилка около врата и наклонил стола назад. Тогава клиентът видял на та- вана голям надпис: „Къде искаш да прекараш вечността?" Бръснарят насапунисал изобилно лицето на човека и докато точел бръснача в ко- жения ремък, започнал евангелизацията си с въпроса: „Е, готов ли сте да се срещнете с Бога?" Клиентът скочил, изхвърчал навън със сапуна и престилката и никой никога не чул повече нищо за него. Имало и един много усърден студент, който вечер излизал да еванге- лизира. Веднъж вървял по една тъмна улица и видял пред себе си в сян- ката една млада дама. Когато се опитал да я настигне, тя забързала крач- ка. Той обаче не се отказвал и също се забързал след нея. Тя отново ка- чила темпото, и той след нея също. Най-накрая тичешком стигнала до вратата на къщата си и трескаво започнала да рови в чантата си за клю- ча. Когато той я настигнал, жената вече била така парализирана от страх, че дори не можела да извика. А той усмихнато й подал една хрис- тиянска брошура, обърнал се и си тръгнал, щастлив, че е достигнал още един грешник с евангелието. При посещения в болници също е необходима голяма деликатност. Не помага особено да кажем на някого: „О, толкова зле изглеждате!" Или: „Познавах един човек, който беше болен от същото като Вас, и доста бързо умря." На кого е полезно такова утешение? А още по-внимателни трябва да бъдем, когато посещаваме хора, кои- то скърбят за покойник. Не бива да бъдем като онзи тексасец, който ка- зал на вдовицата на един убит политик: „Как пък можа това да стане точно в Тексас!" Бог да благослови онези отлични светии, които изглежда винаги зна- ят коя добра и правилна дума е подходяща в съответния момент. И Бог да научи всички ни как да станем тактични и да не се държим като слон в стъкларски магазин. 327
19. ноември „Зная твоите дела, скръб и бедност." Откровение 2:9 В Своите послания до църквите в Азия Господ Иисус седем пъти каз-
В тази връзка Леман Щраус обръща внимание на следното: „Тук Иисус не използва думата „гиноске", която също често се превежда ка- то „зная", но има смисъла на „научавам, придобивам знание, опозна- вам". Той използва думата „ойда", която означава „имам пълнотата на знанието, напълно познавам нещо не само от наблюдения, а от опит". Въпреки че светът не познава страдащите светии и дори ги мрази, те са познати на Господа и обичани от Него. Иисус Христос познава преслед- ванията и бедността от собствен опит. Той добре знае как светът гледа на християните. Мнозина изморени, измъчвани от изкушения и наскър- бени светии са били утешени и насърчени от тази простичка дума „зная". Тази дума от устата на нашия Спасител докосва нуждите ни с Божията усмивка и прави така, че „страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас" (Рим- ляни 8:18). Тази дума изразява Божието състрадание. Нашият велик Първосве- щеник знае през какво минаваме, защото и самият Той го е преминал. Той е човек на скърби, навикнал на печал. Той също е страдал и е бил изкушавай. Това изразява и Божията съпричастност. Като Глава на тялото, Иисус споделя със Своите части изпитанията и преследванията. Човекът на скърби участва във всеки удар, който заплашва да разбие сърцето ни. Той не просто има информацията за това, което преживяваме, Той го знае така, като че в същия момент отново го преживява лично. Той чув- ства заедно с нас. С това Бог изразява и обещанието си за помощ. Като наш Утешител Той винаги е до нас, за да ни помага да носим товара си и да избърсва сълзите ни. Той е до нас, за да превързва раните ни и да обърне в бяг враговете ни. И накрая, тази дума обещава и награда. Господ знае всичко, което ние вършим и страдаме, защото сме едно с Него. Той внимателно регистри- ра всяко дело на любов, послушание и търпение. И един ден, може би дори и скоро, Той ще ни върне изобилно. Ако точно сега преминаваме през мрачна долина на грижи и страда- ния, нека чуем какво ни казва Спасителят: „Аз зная всичко това." Ние не сме сами. Той е до нас в долината, Той ще ни преведе безопасно и си- гурно ще ни отведе на така желаното място на нашето призвание. 328 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|