Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
14. септември „Жив е Господ — никакво наказание няма да те сполети за това!" 1. Царе 28:10 В ранните години на своето царуване цар Саул бил разпоредил всич- ки, които се занимавали с окултизъм или викали духове, да бъдат изго- нени от страната. След известно време той започнал да деградира и как- то личният му живот, така и политическият тръгнали надолу. След смъртта на Самуил филистимците се събрали в Гелвуе срещу войската на Саул. И понеже не получил напътствено слово от Господа, той се до- питал до една врачка в Ендор. Тя със страх му напомнила собствената му заповед за прогонване на всички гадатели и врачове от страната. Но Саул я успокоил и казал: „Жив е Господ - никакво наказание няма да те сполети за това." От това научаваме нещо много ясно: хората имат склонността да се покоряват на Господа, докато това им е изгодно. Но когато вече не им е удобно, те си измислят нови и нови извинения, за да могат в крайна сметка да направят това, което искат. Казах „те"? Може би трябва да кажа „ние". Всички ние сме склонни да се измъкваме от твърденията на Писанието, да ги изкривяваме и обезсилваме, когато не искаме да им се подчиним. Например, има някои много ясни напътствия за ролята на жените в църквата. Явно обаче те са обект на спорове за съвременното феминис- тко движение. И така, какво правим? Аргументираме се, че тези заповеди трябва да се разбират само в контекста на тогавашната култура и не са приложи- ми за нас днес. Разбира се, ако веднъж възприемем такъв принцип, мо- жем по същия начин много лесно да се отървем от почти всичко непи- рятно в Библията. Понякога се натъкваме на някои изказвания на Господ Иисус за истин- ското ученичество, които ни засягат много. Колко сме бързи тогава с из- речението: „С това Иисус е имал предвид не че трябва да го направим, а само че трябва да сме готови да го направим, ако се наложи." И се са- мозаблуждаваме, че бихме били готови на това, докато в действител- ност нямаме никакво намерение да стигаме толкова далеч. Можем например настоятелно да държим някой нарушител да бъде подведен под отговорност според строгите изисквания на Библията. Но когато се окаже, че такъв нарушител е наш роднина или приятел, извед- нъж настояваме, че изискванията на Писанието не трябва да се разглеж- дат чак толкова педантично или изобщо няма защо да се прилагат. Друг трик е разделяме заповедите на Светото Писание на „важни" и „маловажни". По-незначителните могат да се пренебрегват - или поне така се опитваме да си внушим. Във всички тези неправилни разсъждения ние всъщност изкривяваме Светото Писание и сами си причиняваме нещастие. Бог иска да се по- коряваме на словото Му, независимо дали в момента ни е изгодно, или не. Това е единственият път към благословението. 262 15. септември „... а надеждата не се посрамя, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез Светия Дух, който ни е даден." Римляни 5:5 Понякога понятията, които се използват в Библията, имат по-различен смисъл отколкото в обикновения език.„Надежда" е един такъв пример. В светската област обикновено да се надяваш означава да се радваш на нещо, което още не е станало, като изпълнението на тази надежда в никакъв случай не е сигурно. Човек, затънал в тежки финансови труд- ности, може да каже: „Надявам се, че всичко ще се оправи." Но той ня- ма сигурност, че наистина ще стане така. Надеждата му може би не е нищо повече от неговото собствено желание. Християнската надежда се радва на нещо, което все още е невидимо, както Павел ни казва в Рим- ляни 8:24: „Надеждата, която се вижда, не е вече надежда; защото кой се надява за това, което вижда?" И така, всяка надежда е свързана с бъ- дещето. Но това, което отличава християнската надежда от всички други, е, че тя се основава върху обещанията в Божието слово и затова може да бъ- де напълно сигурна. Ние имаме тази надежда „като здрава и непоколе- бима котва за душата" (Евреи 6:19). Уудринг казва: „Надеждата е вяра, която разчита на Божието слово и живее в настоящата сигурност, че то- ва, което Бог е обещал или предсказал, ще се случи." А Джон Уайт пи- ше: „Вие ще забележите, че аз използвам „надежда" в смисъл на „уве- реност". Надеждата в Светото Писание се отнася за бъдещи събития, които ще се случат независимо какво ще стане. Тя не е въображение, ко- ето трябва да подобри настроението ни и да ни дава сили, за да продъл- жаваме сляпо да вървим към една неотвратима съдба. По-скоро надеж- дата е основата на всеки християнски живот. Тя представлява оконча- телната действителност." Тъй като надеждата на вярващите се основава на Божиите обещания, тя никога не може да се посрами или да бъде разочарована. Уудринг пи- ше: „Без Божиите обещания надеждата е празна, нищожна, а често и надменна. Но когато се основава върху Божиите обещания, тя разчита на Неговата вярност и никога не може да бъде разочарована." Християнската надежда е добра надежда. Нашият Господ Иисус Христос и Бог, нашият Отец, ни обичат и са ни дали „по благодат вечна утеха и добра надежда" (2. Солунци 2:16). Тя се нарича и блажена надежда, особено по отношение на Второто пришествие: „... като очакваме блажената надежда и явяването на сла- вата на нашия велик Бог и Спасител Иисус Христос" (Тит 2:13). И накрая, тя е и жива надежда. „Благословен да бъде Бог и Отец на на- шия Господ Иисус Христос, който според голямата Си милост ни ново- роди за жива надежда чрез възкресението на Иисус Христос от мъртви- те." (1. Петрово 1:3) Надеждата дава на християнина способност да издържа безкрайно ча- кане, трудности, преследвания и дори мъченичество. Защото той знае, че всички тези опитности не са нищо повече от убождания в сравнение с идващата слава. 263 16. септември „Наказвай сина си, докато има надежда, но не надигай душата си да го умъртвиш." Притчи 19:18 Ние живеем в едно общество, което търпи твърде много неща. Особе- но в областта на възпитанието на децата хората слушат повече съвети- те на психолозите и социолозите отколкото учението на Божието слово. Много възрастни, които сами са били възпитани от родители, които не са се колебаели да ги наказват, сега решават да дават на децата си голя- ма свобода да изразяват безпрепятствено личността си. И какъв е резул- татът? Такива деца растат с дълбоко чувство на несигурност. Те се провалят в обществото. Трудно им е да се справят с проблемите и грижите и чес- то прибягват до наркотици и алкохол. Няколко години строгост несъм- нено биха направили останалия им живот много по-лесен. Не е изненада, че такива млади хора нямат ред в живота си. Външни- ят им вид, жилищата им, личните им навици издават хаотичната им наг- ласа към живота и липсата на дисциплина. Те се задоволяват с посредствено или още по-ниско ниво. Нямат мо- тивация да се изявяват особено в спорта, изкуството, науката, бизнеса или други области на живота. Такива деца лесно се отчуждават от родителите си. Родителите са мислели, че ще спечелят любовта на децата си, понеже никога не са ги наказвали. Вместо това обаче жънат омразата на своите издънки. Бунтът срещу родителския авторитет се разпростира и в други облас- ти - срещу училището, работодателите и държавата. Ако родителите бя- ха пречупили своеволието на децата си на ранна възраст, щяха много да им улеснят подчинението в нормалните условия на обществото. Съпротивата се прехвърля и към моралните принципи, установени в Светото Писание. Младите бунтовници се подиграват с божествените заповеди за чистота и живеят необвързано и без да помислят за послед- ствията. Те показват дълбоко презрение към всичко добро и любов към всичко неестествено, вулгарно и гнусно. И накрая, родителите, които не са пречупили своеволието на децата си достатъчно рано с наказания, ги затрудняват в намирането на пътя на спасението. Защото за покаянието е необходимо пречупване, отказване от собствената воля, която се бунтува срещу Божието владичество. За- това Сузана Уесли е казала: „Родители, които се стараят да потиснат своеволието на детето си, съдействат на Бога за обновяването и спасе- нието да душата му. Но родители, които оставят детето си да прави, как- вото си иска, вършат работата на дявола, правят религията неприложи- ма, спасението непостижимо и вършат всичко, за да съдействат за веч- ното осъждение на детето си." 264
17. септември „Ипринуждаваше всички-малки и големи, богати и бедни, свободни и роби — да им се сложи белег на дясната ръка или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи белега, името на звяра или числото на неговото име. " Откровение 13:16-17 Белегът на звяра! По времето на голямата скръб ще се издигне един
Когато четем всичко това, може би то ни изглежда твърде далечно. Знаем, че това ще се случи някога в бъдещето, и вярваме, че тогава цър- квата ще е вече грабната в небето. Но в известен смисъл белегът на звя- ра се открива и днес, при нас. Има времена в живота, когато сме прину- дени да избираме между верността към Бога и подчинението на една система, която се противопоставя на Господа. Например идва време, когато остро се нуждаем от работа. Когато кан- дидатстваме, ни поставят условия, които са в ясно противоречие с бо- жествени принципи. В такива времена лесно намираме аргумента - ако нямаме работа, не можем да си купуваме храна. Ако нямаме какво да ядем, няма да оживеем. А, в края на краищата, трябва да живеем, нали? С тази погрешна нагласа се съгласяваме с изискванията и така действи- телно приемаме белега на звяра. Всичко, което заплашва прехраната или съществуването ни, ни довеж- да до паника и ние сме изкушени да пожертваме почти всичко, за да от- върнем тази опасност. Аргументите, които хората ще привеждат един ден през голямата скръб, за да се оправдаят, че са се поклонили на об- раза, са точно същите, които ни се предлагат и днес, когато трябва да из- бираме между Божията истина и собствения си живот. Представата, че трябва да живеем на всяка цена, е погрешна. Ние трябва да се покоряваме на Бога и да не обичаме живота си до смърт. Ф. У. Грант пише: „На монетата, за която продаваме истината, винаги, дори и да е съвсем слабо, е гравиран образът на Антихриста." И така, въпросът не е дали бих могъл да се съпротивя и да откажа белега на звя- ра, ако живеех по времето на Голямата скръб. По-скоро въпросът е да- ли още днес отказвам да продам истината. 265
18. септември „Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата?" Лука 17:17 Господ Иисус бил изцелил десетима прокажени, но само един се вър-
За нас е ценна опитност в живота да се сблъскаме с неблагодарност, защото тогава можем поне в някаква, макар и малка степен да усетим Божията болка. Когато даряваме щедро и не получаваме никакво приз- нание за това, можем по-добре да разберем как се чувства Бог, който е дал Своя възлюбен Син за неблагодарния свят. Когато се раздаваме в не- уморно служение за другите, ние сме в компанията на Бога, който зае мястото на слуга, за да служи на неблагодарното човечество. Неблагодарността е едно от неприятните качества на падналия човек. Павел ни напомня, че езическият свят е познавал Бога, но не Го е почи- тал като Бог и не Му е благодарил (Римляни 1:21). Един мисионер в Бразилия открил две индиански племена, които нямали в езика си дума- та „благодаря". Когато някой им направел някакво добро, те казвали: „Точно това исках", или: „Това ще ми бъде полезно." Един друг мисио- нер, който работел в Северна Африка, установил, че онези, на които служел, никога не му били благодарни, защото смятали, че просто му дават възможност да си спечели заслуги пред Бога. Очаквали, че по-ско- ро мисионерът трябва да им е благодарен, понеже с добрините, които им правел, печелел благоволението на Бога. Неблагодарността е пропила цялото общество. Една американска ра- диопрограма, която се нарича „Трудова борса в ефира", успяла да наме- ри работа на 250 души. По-късно говорителят разказа, че едва 10 от тях си отделили време, за да му благодарят за това. Една учителка работила всеотдайно цял живот и през нейната класна стая преминали 50 класа. Когато станала на 80 години, получила писмо от един свой бивш ученик, който й пишел колко ценял нейната тогаваш- на помощ. Тя преподавала цели 50 години, но това било единственото благодарствено писмо, което някога получила. Казахме, че за нас е добре да срещаме неблагодарност, защото тя ни дава поне бегла представа за това, което Господ чувства през цялото време. Неблагодарността е ценна опитност и понеже виждаме колко е важно самите ние да сме благодарни. Твърде често молбите ни към Бо- га заемат много повече място от благодарствените ни молитви. Ние при- емаме Неговото благословение като най-естественото нещо. И твърде често забравяме да благодарим на другите хора за гостоприемството, за съвета, за возенето в колата, за проявената грижа и за безброй други не- ща. Ние дори ги очакваме, като че ли ни се полагат по право. Историята за десетте прокажени трябва постоянно да ни напомня, че много хора имат много сериозни причини за благодарност, но много малко от тях изразяват благодарността си. Дали наистина ние сме от те- зи малцина? 266
19. септември „Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните. " Римляни 5:6 Иисус Христос не е дошъл, за да призове праведните, и Той не е ум- рял за добрите хора. За порядъчните, почтени, изискани хора Той не е висял на кръста. Той е умрял за безбожните. Разбира се, от Божията гледна точка цялото човечество е безбожно. Ние всички сме родени в грехове и сме изпълнени с неправда. Като из- губени овце сме се заблудили и всеки гледа само собствения си път. В Божиите очи сме покварени, нечисти и опърничави. Най-висшите ни усилия да вършим добро са най-много отчаяни опити в Неговите очи. Тъжното обаче е, че повечето хора не са готови да признаят, че са без- божни. Те се сравняват с криминалните елементи в обществото и смя- тат, че са съвсем подходящи за небето. Те са като една изискана възрас- тна дама от най-доброто общество, която много се гордеела със социал- ните си дейности и щедрите си дарения за благотворителни начинания. Когато един неин съсед християнин й разказал за вярата си, тя казала, че не смята, че й е необходимо спасение - добрите й дела би трябвало да са достатъчни. Разказала, че ходи на църква и произхожда от „хрис- тиянски" род. Съседът взел един лист хартия, написал на него с големи букви „БЕЗБОЖНА", подал листа на дамата и попитал: „Бихте ли се съгласили да закача това отвън на вратата ви?" Когато видяла думата, косите й се изправили: „Как ли пък не! Не позволявам на никого да каз- ва за мен, че съм безбожна!" Тогава той й обяснил, че спасителното де- ло на Христос не можело да важи за нея, докато тя отказвала да признае своята греховност, своето изгубено, безнадеждно положение. Ако не ис- кала да признае, че наистина е безбожна, тогава Христос не бил умрял за нея. А ако не била изгубена, не можела и да бъде спасена. Ако се чув- ствала здрава, не се нуждаела от великия Лекар. В една голяма зала веднъж се състоял особен празник. Той бил орга- низиран за деца, които страдали от някакви физически недъзи. Те дош- ли в инвалидни колички или с патерици, или направо ги донесли в за- лата. Когато тържеството било в разгара си, портиерът намерил пред вратата едно момченце, което силно плачело. „Защо плачеш?" — попи- тал го той съчувствено. „Защото не ме пускат вътре." „Защо не те пус- кат?" „Защото съм здрав" - хлипал малкият. Така ще бъде и при голямото празненство на благовестието. Ако всич- ко ни е наред, не можем да влезем. Ако искаме да имаме достъп, тряб- ва първо да докажем, че сме грешници. Трябва да признаем, че сме без- божни. Защото Христос е умрял за безбожните. Роджър Мънгър е казал: „Църквата е единственото дружество на света, в което предварителното условие за членство е кандидатът да е напълно недостоен." 267
20. септември „Не високоумствайте, а се предавайте на скромни неща." Римляни 12:16 Ние сме естествено склонни да се стремим към така нареченото „доб- ро общество". Във всяко човешко сърце се крие желанието да бъде на ти с хората, които са проучти, богати или благородни. Така съветът на Павел противоречи на нашата обичайна природа. По същество този стих може да се разбере и така: „Не бъдете горди, а бъдете винаги гото- ви да сте заедно с обикновените и незабележими хора." В Божията цър- ква няма кастова система. Християните трябва да пренебрегват класо- вите различия. За Фред Елиът се разказва една характерна случка. Една сутрин, кога- то той и семейството му седяли на закуска и четяли заедно Библията, отвън се чуло силно тропане и дрънчене. Била боклукчийската кола, ко- ято минавала да изпразни кофите. Елиът оставил на масата отворената си Библия, отишъл до прозореца, отворил го и радостно поздравил бок- лукчията. После се върнал и продължил четенето. За него било също толкова свято и важно да пожелае добро утро на боклукчията, колкото и да чете Библията. Един друг служител на Господа, който буквално изпълнявал тази за- повед, бил Джек Уирцен. Всяко лято той ръководел библейски лагер край езерото Шрун в щата Ню Йорк. На една от конференциите присъс- твал един човек с тежък физически недъг. Тъй като не можел да контро- лира добре лицевите си мускули, той много трудно преглъщал храната си. Голяма част от нея падала обратно от устата му и цапала вестника, с който той предвидливо покривал гърдите и скута си. Тази гледка не била особено привлекателна за околните и затова човекът обикновено седял сам на отделна маса. Поради многото си задължения Джек Уирцен често закъснявал и ид- вал последен в залата за хранене. Винаги когато се появявал на вратата, хората възбудено му махали отвсякъде и го канели на тяхната маса. Но той никога не отивал. Винаги сядал на масата, на която седял сам недъ- гавият човек. Той общувал със скромните. Чойс Глините разказва нещо подобно: „Един генерал християнин вед- нъж бил забелязан да си говори дълго с една много бедна стара жена. По-късно някои негови приятели го упрекнали и казали: „Трябва да мислиш за високото си положение!" Но генералът отговорил: „Какво щеше да стане, ако моят Господ беше мислил за високото Си положе- ние?" В стихотворението си ,3ъпреки всичко" Робърт Бърнс ни напомня, че дори и някой да заема ниско положение в живота, той пак остава човек. И казва, че всеки, който мисли независимо, може само да се смее на го- лямото шоу от коприна и финтифлюшки, което устройват безумните. Когато размислим колко много се е унижил нашият Спасител, за да живее с нас, е немислимо ние да се държим над околните. 268
21. септември „ Отсега нататък за мен се пази венецът на правдата, с който Господ, праведният Съдия, ще ме възнагради в онзи Ден; и не само мен, но и всички, които са възлюбили Неговото явяване." 2. Тимотей 4:8 „... и всички, които са възлюбили Неговото явяване." Дълги години мислих, че това са вярващите, които изпитват топли и буйни чувства към Второто пришествие на Господа. Те ще бъдат наградени с венеца на правдата, понеже сърцата им са горяли всеки път, когато са мислели за Грабването. Но със сигурност тук се има предвид нещо повече от това. Да обича- ме Неговото явяване означава да живеем така, като че ли Той ще се за- върне още днес. Това означава да живеем в морална чистота. Йоан също ни напътства: ,3секи, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист." (1. Йоаново 3:3) Означава и да не се заплитаме в житейски неща. Нашата любов и при- вързаност трябва да са насочени към небесните неща, а не към тези, ко- ито са важни на тази земя (ср. Колосяни 3:2). Означава също и да служим на Божия народ и да му „даваме храна навреме" (Матей 24:45). Господ е обещал особено благословение на онези, които правят това, когато Той се завърне. С две думи, не бива да правим нищо, при което не искаме да бъдем из- ненадани, когато Господ се яви. Не бива да ходим на места, където бих- ме се посрамили от присъствието си, ако Той дойде. Не бива да говорим нищо лошо - все едно че сме в Неговото присъствие. Ако знаехме, че Иисус ще се върне след една седмица, как бихме пре- карали времето си дотогава? Дали ще напуснем работата си, ще се ка- чим на някоя планина и по цял ден ще четем Библията и ще се молим? Или набързо ще станем „християнски работници" и ще проповядваме и поучаваме ден и нощ? Ако и сега действително следваме Господа и живеем по Неговата во- ля, най-доброто ще бъде да изживеем оставащата седмица по същия обичаен начин. Ако обаче досега сме живели само за себе си, знанието за предстоящото Му завръщане би изисквало радикално преустройство. Не е достатъчно да мислим с радост за предстоящото Второ пришес- твие на Господа. Венецът на правдата е запазен за онези, които обичат явяването на Иисус така, че го осъществяват на практика, като оставят истината да променя живота им. Не е достатъчно да държим истината за Неговото завръщане - по-скоро тази истина трябва да държи нас. 269
22. септември „Произходът Му е от началото, от дните на вечността." Михей 5:2 Ако краткото ни време е плашеща истина, колко повече е безкрайност- та на вечността! Малко са думите в нашия език, които се разбират така трудно като „безкрайност" и „вечност". За да ги разберем по-добре, трябва да се опитаме да мислим за времето преди създаването на света - назад във времето, когато и ангелите още не са били създадени, назад във времето, когато не е съществувало нищо и никой освен Бога. Опи- тай се да се върнеш още по-назад и по-назад - назад до безначалното начало, назад, назад, назад. Бог винаги е съществувал. Той никога не е започнал да бъде. После простри мислите си напред в бъдещето, в бъдещото време, ко- гато тази земя ще бъде унищожена. Напред, напред, напред. Все по-на- татък и по-нататък. Безкрай, безкрай, безкрай. И ако тогава разумът ти се съпротивлява на поставеното му тясно ог- раничение, спомни си, че и ти ще живееш вечно. Винаги, завинаги. Без- краен живот. Вечност! Рауланд Диксън Едуардс се опитва да илюстрира вечността по след- ния начин: „На борда на океански параход взимаме един напръстник, връзваме го с въженце, спускаме го от кораба в океана и го изваждаме, пълен със солена морска вода. Това може да е образ на времето, изваде- но от океана на вечността." Вечността прилича на безбрежен океан. Тя е време без край. Тя е постоянно продължаващият сегашен момент.
Един човек е мъдър едва когато отчита поразителния факт, че този жи- вот е само една песъчинка на безкрайните брегове на вечността. Цели- ят му житейски път трябва да се разглежда в тази светлина. Катедралата в Милано има три врати една до друга. Над първата е изобразен венец от рози с надписа: ,3сичко това ни харесва само за един миг." Третата врата е украсена с кръст и носи надписа: ,3сичко то- ва ни наскърбява само за един миг." Над средната врата виждаме напът- ствието: „Само вечното е важно." Като християни ние задължително трябва да се занимаем с въпроса за вечността. Трябва непременно да се примирим с тази плашеща реал- ност и да настроим живота си към нея. И тогава, като вървим по жи- тейския си път, в очите ни ще блести странна светлина и в сърцата ни ще има особена решителност, защото нашите планове не приключват с времето. Ние живеем за една цел, а не за сегашното. 270
23. септември „В съвета им да не влезе душата ми." Битие 49:6 Тези думи се намират в благословията на Яков за неговите синове. Ко-
Аз обаче бих поставил тези думи в по-широк контекст. Има тайни, свързани с греха, които е по-добре никога да не научаваме. Изкушението слага съблазнителната си маска и ни казва, че никога не можем да бъдем щастливи, ако не сме посветени в неговите тайни. То ни предлага вълнуващи неща- телесни удоволствия, емоционални вър- хове и привлекателна неизвестност. Много хора, особено такива, които са водили затворен и защитен жи- вот, се поддават на такива изкушения. Те имат чувството, че досега изобщо не са познавали истинските удоволствия. Чувстват се ощетени. И си мислят, че никога не биха могли да бъдат доволни, докато не при- добият пълно впечатление от света. Лошото обаче е, че грехът никога не идва сам. Той винаги носи риско- ве и лоши последствия. Когато за първи път извършваме някакъв грях, независимо какъв, предизвикваме вълна от угризения и терзания. Ако се поддадем на някое изкушение, това отслабва цялостната ни съпротивителна сила. Ако веднъж сме извършили даден грях, става все по-лесно да го извършим и още веднъж. Скоро вече ставаме специалис- ти по греха. Ставаме дори негови роби и сме вързани за него с вериги- те на навика. В момента, в който се поддадем на някое изкушение, очите ни се от- варят и за едно чувство за вина, което никога преди не сме изпитвали. Радостта, с която нарушаваме закона, се сменя с едно ужасно чувство на вътрешна голота и празнота. Разбира се, вярно е, че грехът може да бъде изповядан и простен, но през целия си живот се чувстваме неудоб- но, когато се срещаме с бившите си партньори в това престъпление. В спомените ни стои един болезнен белег, когато отново посещаваме мес- тата, където сме извършили безумието. В най-неподходящи моменти цялата мръсна история отново изплува в мислите ни, често тъкмо в най- светите ни мигове. И това буквално ни разтърсва физически и изтръгва стон от гърлото ни. Въпреки че е чудно да получим Божията прошка за тези грехове, мно- го по-добре е изобщо да не проникваме в техните тайни. Това, което първоначално ни се предлага като интересна тайна, впоследствие се оказва кошмар. Удоволствието бързо се обръща в ужас и често един страстен миг води след себе си цял живот, изпълнен с упреци. Затова в часа на изкушението нашата реакция трябва да бъде: ,3 съ- вета им да не влезе душата ми." 271
24. септември „... за да познаете от опит..." Римляни 12:2 Божията воля ни е разкрита в Писанията. Но опитът е най-добрият
Винаги ми е правило дълбоко впечатление как личният опит ни пома- га да разбираме Библията. Ние може да знаем стиховете дори наизуст, но когато преминем през някоя нова опитност, думите внезапно оживя- ват. Те заблестяват пред очите ни като светило в мрака. Изведнъж ги оценяваме по съвсем нов начин. Жената на Мартин Лутер веднъж казала, че никога не би могла да раз- бере някои стихове в псалмите, ако Бог не я бил превел през много теж- ки ситуации. Когато Даниел Смит и жена му живеели като мисионери в Китай, ед- на нощ една цяла банда разбойници пробила голяма дупка в странична- та стена на тяхната къща. Докато двамата спели, крадците изпразнили всички шкафове и гардероби. Ако мисионерите не били спали така дъл- боко, вероятно щели дори да бъдат убити. Когато Смит разказва случ- ката по-късно, той казва: „До тази сутрин никога не бях разбирал сти- ховете в Авакум 3:17-18: „И да не цъфти смокинята, и да няма реколта по лозите, и да пропадне произведението на маслината, и нивите да не произведат храна, и овцете да изчезнат от кошарата, и да няма говеда в оборите, аз пак ще де радвам в Господа, ще се веселя в Бога на спасе- нието си." С това той имал предвид, че човек никога не може да разбе- ре напълно радостта на Авакум въпреки всички тези загуби, ако сам не е преживял такава ситуация. Когато Кори Тен Бум била в концентрационен лагер, трябвало да се яви пред съдията. „Съдията ... беше принуден да си свърши работата и така дойде денят, в който той ми показа документите, които можеха да означават не само моята смъртна присъда, но и на семейството и прия- телите ми. „Можете ли да ми обясните по-подробно тези документи?" - попита той. „Не, не мога" - трябваше да призная. И внезапно той взе всички документи и ги хвърли в печката! Когато гледах как пламъците пояждат листите, които можеха да ме осъдят, осъзнах, че бях запазена от една божествена сила, и изведнъж разбрах както никога досега Коло- сяни 2:14: „Той изличи написаното в постановленията на закона, което беше против нас, и го отстрани отсред нас, като го прикова на кръста." Новите прозрения за Светото Писание, които придобиваме чрез жи- тейския опит, правят този опит безценен. 272
25. септември „И така, неприятел ли ви станах, понеже ви говоря истината? " Галатяни4:16 Опитът на Павел с християните в Галатия ни напомня,че нашите при- ятели често започват внезапно да ни разглеждат като врагове, ако отк- рито им кажем истината. Апостолът бил довел тези хора до Господа и ги бил обучил във вярата. Но по-късно, когато в техните събрания про- никнали лъжеучители, Павел трябвало да предупреди вярващите, че са на път да оставят Иисус Христос заради законничеството. И това дове- ло дотам, че те се отнесли враждебно към своя баща във вярата. Това се е случвало и в старозаветни времена. Илия бил винаги честен и директен в своите послания към цар Ахав. Но един ден, когато Ахав го срещнал, му казал: „Ти ли си, който докара беда на Израил?" (3. Ца- ре 18:17) Той да е докарал беда на Израил? Илия бил един от най-доб- рите приятели, които Израил някога е имал! Но отплатата за неговата вярност била, че го обвинявали в злосторничество. Михей бил друг безстрашен пророк. Когато Йосафат попитал дали тук няма някой пророк на Господа, израилевият цар му отговорил: „Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа, но аз го мразя, защото не пророкува добро за мен, а само зло - Михей, сина на Емла." (3. Царе 22:8) Царят не искал да слуша истината и мразел онзи, който му я казвал в очите. В Новия Завет виждаме Йоан Кръстител, който казвал на цар Ирод: „Не ти е позволено да имаш жената на брат си!" (Марк 6:18) Това било истина, но смелото заявяване на тази истина бързо довело до екзекуци- ята на Йоан. Нашият Господ Иисус също е предизвиквал омразата на невярващите юдеи. И каква била причината за тази омраза? Говорел им истината. Той им казва: „Сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Бога." (Йоан 8:40) Томас Джеферсън пише: „Ако човек иска да избегне всяка злоба, трябва да се придъжа към сънливата рутина на ежедневните задълже- ния. Всеки въпрос има две страни и ако решително застанем на едната страна и успешно работим по нея, тогава онези, които са застанали на другата страна, естествено ще бъдат враждебно настроени към нас, и то толкова повече, колкото по-голям успех виждат в нас." Истината често е болезнена. Вместо да й се подчинят, хората най-чес- то проклинат онзи, който им я казва. Но истинският служител на Госпо- да вече знае точно какво може да му струва това. Той трябва да каже ис- тината или да умре. Той знае, че раните от приятел са искрени, а целув- ките от неприятел - изобилни (Притчи 27:6). 273
26. септември „ Оставил съм си седем хиляди мъже, които не са преклонили коляно пред Ваал. " Римляни 11:4 Бог никога не остава без свидетел. Дори и в най-мрачните дни някъде се издига поне един глас, който ясно свидетелства за Него. Той често из- дига неочакван свидетел, който смело изповядва Неговото Име в най- необичайните обстоятелства. В дните преди потопа животът на земята е бил пропит от насилие и разврат. Но там е бил Ной, който смело е заставал за Господа. На Илия му се е струвало, че целият Израил е изпаднал в идолопок- лонство, но Бог е имал още седем хиляди мъже, които не се били пок- лонили на Ваал. Във времена на духовно мъртвило и морален упадък на историческа- та сцена са се явявали Ян Хус, Мартин Лутер и Джон Нокс, за да защи- тават делото на Всевишния. Не чак толкова отдавна е създаден телеграфът. Първото послание, ко- ето е било предадено по този начин, е гласяло: ,3иж какво извърши Бог!" Когато корабът Аполо 8 се връщал от първия си полет с екипаж до Лу- ната, на Бъдни вечер тримата астронавти на смени четяли от Битие 1-10 и накрая казали: „И ние, от екпажа на Аполо 8 ви желаем ... Бог да ви благослови, всички вас на добрата Земя." Въпреки гневните протести на невярващите, пощата на Съединените Щати отпечатала пощенска марка с Аполо 8 и с думите от Битие 1: ,3 начало..." Монетите в САЩ носят надписа: „На Бог се уповаваме." Означението „сл. Хр." ни напомня, че броим годините от идването на
Дори и атеистите понякога, без да искат, признават Господа. Един вла- детел атеист каза на една среща на върха в Австрия през 1979 г: „Бог няма да ни прости, ако сега се провалим." В света съществува една морална заповед, че Бог трябва публично да бъде признаван и възхваляван. Когато учениците на Господ Иисус Го славели като Царя, идещ в Господното Име, фарисеите поискали Хрис- тос да ги смъмри и да им каже да мълчат. Но Той им отговорил: „Каз- вам ви, че ако тези млъкнат, то камъните ще извикат." (Лука 19:40) Не бива да се тревожим, че Божието Име някога няма да бъде възпя- вано или прославяно. Винаги, когато хората Го обявяват за мъртъв, Бог ще си издига свидетели, които ще посрамят враговете Му и ще утеша- ват приятелите Му. 274
27. септември „А колкото за страхливите, невярващите, нечистите, убийците, блуд- ниците, чародеите, идолопоклонниците и всичките лъжци, техният дял ще бъде в езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт." Откровение 21:8 За някой, който чете тези думи, вероятно е шокиращо, че страхливите и невярващите са изброени заедно с онези, които бихме определили ка- то необуздани и зли грешници. Учудващо, те ще получат едно и също наказание във вечността. А може би допълнително ще се изненадаме, че страхливите са поста- вени на първо място. Това трябва да подейства много сериозно отрезвя- ващо на всеки, който досега е извинявал своята стеснителност като не- що незначително. Може би той се страхува да приеме Господ Иисус, за- щото не знае какво ще кажат приятелите му, или защото по природа е по-сдържан. Бог обаче не оправдава това като нещо маловажно, Той го разглежда като виновна страхливост. Също така отрезвяващо трябва да подействат тези думи на наредени- те на второ място - невярващите. Често чуваме хора да казват:„Ами аз просто не мога да повярвам", или: „Ех, да можех да повярвам." Всъщ- ност това са неискрени твърдения. В Спасителя няма нищо, което да прави за хората невъзможно да повярват в Него. Трудностите не са в ра- зума, а във волята. Невярващите не искат да вярват в Него. Господ Иисус казва на невярващите юдеи: „Не искате да дойдете при Мен, за да имате живот." (Йоан 5:40) Несъмнено мнозина от страхливите и невярващите се смятат за поря- дъчни, образовани и добродетелни хора. В този живот те положително не искат да имат нищо общо с убийци, блудници или окултисти. Но иро- нията се крие тъкмо в това, че всички тези хора ще прекарат вечността заедно, понеже никога не са се обърнали към Иисус Христос и не са би- ли спасени от Него. Тяхната участ е „езерото, което гори с огън и сяра. Това е втората смърт." Разбира се, това е най-лошото, което можем да си представим. Хората могат да спорят безкрайно дали наистина има пъ- къл и вечно наказание, или не. Но Библията говори много ясно. В края на един живот без Христос чака пъкълът. А най-тъжното е, че нито страхливите, нито невярващите, нито който и да било от другите изброени в горния стих не е принуден да попада в това огнено езеро. Това е напълно ненужно. Ако те се покаят за страхо- вете и съмненията си, както и за другите си грехове, и се обърнат към Господ Иисус с проста, доверчива вяра, ще им се прости, те ще бъдат очистени и ще имат всички предпоставки да отидат в рая. 275
28. септември „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез доброто." Римляни 12:21 Ако този стих беше написан от хора, които не са вдъхновени от Бога, той сигурно щеше да гласи приблизително така: , Де се давайте на хо- рата. Разбийте ги с техните собствени оръжия." Светът мисли само с понятията отмъщение и отплата. Но в училището на Иисус Христос научаваме нещо съвсем различно. Ние не бива да допускаме злото да ни победи. Вместо това трябва да из- ползваме доброто, за да побеждаваме злото. Една история, която се приписва на Франциск от Асизи, илюстрира много добре това. Както си играело, едно малко момченце изведнъж ус- тановило, че когато извика силно, има ехо. То за първи път чувало ехо и веднага започнало да го опитва. Извикало: „Мразя те!" Думите ведна- га се върнали обратно: „Мразя те!" То се напънало и извикало по-сил- но: „Мразя те!!" Със същата сила се върнало: „Мразя те!!" За трети път момченцето извикало с всички сили: „Мразя те!!!" И думите отново прозвучали яростно: „Мразя те!!!" Повече не могло да издържи. Изти- чало вкъщи и захлипало отчаяно. Майка му била чула виковете от дво- ра, но въпреки това попитала: „Какво има, мъничкият ми?" Момченце- то отговорило: „Там вън има едно малко момче и то ме мрази!" Майка- та се замислила за миг и казала: ,3нимавай, сега ще ти кажа какво да направиш. Излез пак вън и кажи на малкото момче, че го обичаш." И така, малкият изтичал навън и извикал силно: „Обичам те." И неиз- менно се върнали същите думи, ясни и мили: „Обичам те." Още веднъж издигнал глас още по-отчетливо и се ослушал за отговора. И трети път извикал от сърце: „Обичам те!" Със същата нежност се върнало: „Оби- чам те!" Докато пиша това, навсякъде по света хора си крещят: „Мразя те!", и същевременно се питат защо напрежението непрекъснато расте. Наро- ди изразяват омразата си към други народи. Религиозни групи са се ба- рикадирали в своите конфликти. Различни раси се бият помежду си. Съ- седи са карат през оградите. Семейства са разкъсвани от кавги и огор- чение. Всички тези хора се оставят да бъдат победени от злото, защото омразата винаги предизвиква нова омраза. Ако просто променят начина си на действие и отплащат за омразата с любов, биха могли да победят злото чрез доброто. Тогава биха открили, че любовта предизвиква лю- бов. Нека грижливо внимаваме какво семе сеем. От любовта никне любов, ако посеем омраза, омраза и ще жънем. 276
29. септември „ Спасението е при Господа." Йона 2:9 Всички ние познаваме онези ревностни „ловци на души", които неу-
Трябва да признаем, че не е. Това е по-скоро форма на религиозен те- рор. Като всяко служение, което се върши със силата на плътта, то на- нася повече вреди отколкото полза. Джон Стот е прав, когато пише: „Иисус Христос има ключа. Той отва- ря вратите. Затова не бива насила и на своя глава да разбиваме вратите, които все още са затворени. Трябва да почакаме Той да отвори врати пред нас. На делото на Христос винаги се вреди чрез нетактично или досадно свидетелство. Разбира се, правилно е да се опитваме да спече- лим за Христос приятелите и роднините си у дома и на работното мяс- то. Но понякога бързаме повече от Бога. Бъди търпелив! Моли се упо- рито и обичай много, и чакай с надежда възможността за свидетелство. Може би в много неща не сме съгласни с учението на Дитрих Бонхо- фер, но е добре да вземем присърце тези негови думи: „Словото на спа- сението си има своите граници. Човек няма нито властта, нито правото да го натрапва на другите. Всеки опит да се наложи евангелието на ня- кого със сила, да се преследват хората, за да се покаят, и да прилагаме цялата си изобретателност, за да осъществим спасението на други хора, е както неуспешен, така и опасен... Тогава ще срещаме само слепия гняв на закоравели и помрачени сърца, а това е безсмислено и вредно. Леко- ватата ни употреба на словото на евтината благодат отегчава света до отвращение, така че той накрая се обръща срещу онези, които се опит- ват да му натрапят нещо, което той не иска." Действителното обръщение е дело на Светия Дух. То не идва „по мъжка воля", т. е. човек не може да го предизвика със собствени усилия, колкото и добри намерения да има. Хора, които са били принудени да изповядат Иисус Христос, без сами да са напълно съгласни, биват разо- чаровани, стават недоволни, а и често дори се превръщат във врагове на Христовия кръст. Една от великите опитности на живота е, когато Светият Дух ни упот- реби за спасението на други хора. Но е странно и отблъскващо, когато се опитваме да извършим това със собствени сили. 277
30. септември „Той първо намери своя брат Симон ... иго заведе при Иисус." Йоан 1:41-42 Нормалният метод за лична евангелизация е християните да бъдат свидетелство за своя Господ в естественото си ежедневно обкръжение. Разбира се, това не значи, че Бог никога не използва други пътища, нап- ример християни да срещат съвсем непознати хора и да им казват еван- гелието. Той действа и така. Но много по-убедително е, когато един вяр- ващ човек свидетелства на хората, които го познават и могат да видят, че Иисус Христос е променил живота му. Така е направил и Андрей. Валтер Хенрихсен разказва за един млад човек, който бил много заг- рижен как може да свидетелства за Господа в университета, в който следвал. Хенрихсен го попитал: „Джо, колко студенти от университета познавате лично? Имам предвид такива, които познавате по име, когато ги срещнете." Оказало се, че младият човек познавал само двама или трима други студенти, въпреки че бил там вече няколко месеца. Тогава Хенрихсен му казал: „Джо, искам през следващите четири седмици да се запознаете с колкото може повече студенти. Нека си поставим за цел 50 души. Няма нужда непременно да им свидетелствате. Дори няма нужда да им разказвате, че сте християнин. Само се запознайте с тях. Спрете просто до вратата им и си поговорете с тях. Играйте тенис на маса с тях. Ходете заедно по състезания. Излезте заедно да ядете. Пра- вете, каквото искате, но се запознайте с 50 млади мъже, за да можете след един месец, когато се върна, да ми представите всеки от тях по име." Един месец по късно, когато той отново се срещнал с този студент, той вече бил довел шестима младежи до Христос. ,3ече не говорихме дали действително се е запознал с 50 състуденти. Това не беше необходимо. Той сам беше открил, че когато се сприятелява с „бирниците и грешни- ците", съвсем естествено чрез Божието водителство възникват възмож- ности да споделя вярата си с тях." По отношение на този метод на евангелизация в естественото ни обк- ръжение трябва да се кажат още две неща. Първо, начинът на живот на този, който работи така, е изключително важен. Има голяма разлика да- ли той върви с Господа, или не. Може да е много красноречив в предс- тавянето на красиво опакованото християнско послание, но ако животът му не е свят, това ще зачеркне всичките му проповеди. И второ, при този метод акцентът не е върху незабавния резултат, и точно това е доброто. Иисус сравнява процеса на спасението с растежа на едно семе - никога не се жъне в същия ден, в който е посято семето. Наистина има и хора, които се спасяват, когато за първи път чуят еван- гелието, но като цяло преди обръщението има един период, в който чо- век чува посланието, бива изобличен за греха си и още известно време се съпротивлява на гласа на Светия Дух. 278
1. октомври „Вие не знаете какъв ще бъде утре животът ви, защото вие сте па- ра, която се явява за малко и после изчезва." Яков 4:14 Настойчивият глас на Светия Дух в Библията често напомня на нас, смъртните човеци, че животът ни е кратък. С многобройни илюстрации и сравнения Духът на Господа ни внушава, че дните ни са ограничени и бързо преминаваме. Например, Той сравнява живота със совалка на тъкач (Йов 7:6), онзи инструмент, който така бързо прелита между опънатите на стана ниш- ки, че трудно може да се проследи с око. Йов казва, че животът е като дъх (Йов 7:7), който трае само за миг и вече не се връща. Псалмистът създава същото впечатление, говорейки за „лъх, който преминава и не се връща" (Псалм 78:39). Валдад (напълно ненужно) напомня на Иов, че земните ни дни са ка- то сянка. Същия образ виждаме и в Псалм 102:11: ,Дните ми са като удължена сянка." Сянката е много краткотрайна, тя не стои дълго на ед- но и също място. Иов сравнява живота си с отвеян лист (Йов 13:25), крехък, слаб и вех- нещ, и със суха плява, носена от вятъра. Исая призовава състраданието на Господа с думите: ,3сички вехнем като лист." (Исая 64:6) Давид пише: „Ето, направил си дните ми като педя." (Псалм 39:5) Ако животът се разглежда като пътуване, според думите на Давид то би би- ло само на разстояние от няколко сантиметра. Мойсей, Божият човек, описва живота като сън (Псалм 90:5), през който времето минава, без изобщо да го усетим. В същия псалм Мойсей сравнява хората и техния живот с тревата: „Сутрин са като трева, която никне. Сутрин цъфти и пониква, вечер се окосява и изсъхва." (Псалм 90:5-6) Векове по-късно Давид използва съ- щия образ, за да опише нашата преходност: „Дните на човека са като трева, като полско цвете - така цъфти. Защото вятърът преминава над него, и го няма, и мястото му не го познава вече." (Псалм 103:15-16) Спърджън се е изразил така: „Тревата се сее, расте, цъфти, окосява се и я няма." Това е нашият живот, изразен в най-кратка форма! Тук и Яков добавя своето свидетелство. Той казва, че човешкият жи- вот изчезва като пара. Той се явява за миг и вече го няма. Това натрупване на образи и сравнения трябва да предизвика у нас две неща. Първо, трябва да накара невярващите да се замислят колко е крат- ко нашето време на земята и колко е важно да сме готови за срещата с Бога. Второ, трябва да накара вярващите да броят дните си така, че да придобият мъдро сърце (Псалм 90:12). Това води до живот, изпълнен със страхопочитание и отдаденост на Иисус Христос, към живот, живян за вечността. 279
2. октомври „Да не се намира между теб никой, който прекарва сина си или дъще- ря си през огън, или врач, или астролог, или заклинател, или гадател, или който прави магии, или медиум, или спиритист, или който вика мъртвите." Второзаконие 18:10-11 Бог предупреждава Своя народ да не се свързва по никакъв начин със света на окултното, скритото и свръхсетивното. Всички дейности, изб- роени в горните стихове, имат нещо общо с демонизъм и трябва да се избягват. Това предупреждение важи за вярващите днес точно както е важало по времето на Стария Завет. Гадателството съществува и днес, и дори процъфтява. Тук се включ- ват всички форми на ясновидство, гледането на ръка, на кафе, на карти и всякакви други опити за предсказване на бъдещето. Към тази категория спада и астрологията, която изследва положение- то на звездите и планетите и твърди, че те оказват определено влияние върху човешкия живот. Навсякъде от масмедиите ни заливат хороскопи. Врачовете съчетават гадателство с магически практики, които въз- действат по духовен начин върху материалната действителност. За тази цел се използват заклинания. Има заклинатели, които действително мо- гат да предизвикат болест, злополука или дори смърт на човек, когото са проклели. (При вярващи хора тези заклинания нямат ефект.) Спиритистите и медиумите са способни да установят контакт с духов- ния свят на демоните, да се допитват до тях за бъдещето или да повли- яват върху определени събития. Често тези духове се явяват в образа на мъртви роднини на човека, който се допитва до медуима. Такива връз- ки са зли и крайно опасни. Християните трябва да избягват всякакви подобни неща, както и съв- ременните проявления на спиритизма като йога, трансцендентална ме- дитация, Харе Кришна, окултни сбирки с викане на духове, черна и бя- ла магия, хипноза, радиестезия, екстрасенси и пр. Разширяващите съз- нанието практики и химически вещества са особено опасни. Но дори и онези средства, които на пръв поглед изглеждат по-безобидни, като напр. карти, таро карти, пирамиди, махала, талисмани, амулети и др. подобни, водят до незабележимо обвързване с духовния свят на злото и пристрастяване. 280
3. октомври „Деца, покорявайте се на родителите си в Господа, защото това е правилно. „Почитай баща си и майка си " - което е първата заповед с обещание, - „за да ти бъде добре и да живееш много години на земя- та. " Ефесяни 6:1-3 Една от най-труцните области, в които трябва да практикуваме смире- ние, изглежда е отношението родители - деца. Поради някакво странно изкривяване на човешката природа ние изг- лежда обичаме най-малко тъкмо онези, които са ни най-близки. Много вярващи момичета са разкъсвани отвътре заради враждебността, която изпитват към майките си. А и също толкова момчета не се държат осо- бено прилично с бащите си. Никой не отрича съществуването на пропаст между поколенията. Но в действителност пропастта е гигантска бездна. Младите се оплакват, че родителите им не ги разбират, че ги потискат, че не вървят в крак с времето и са закостенели. Но въпреки всичко много младежи чувстват вина и срам за това, че из- глежда не могат да надраснат тези модели на поведение и да се държат със семействата си като християни. Ясно им е, че ако с връстниците си или дори с други възрастни могат да общуват мило и приятелски, а у дома са студени и нетърпеливи, това е сериозно поражение в духовния им живот. Изпитват омраза към себе си, понеже често са желали смърт- та на родителите си - но е твърде горчиво да си го признаят. Когато Бог дава десетте основни закона на Израил, не е случайно, че един от тях засяга точно тази трудна и деликатна област от междучовешките отно- шения. „Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на зе- мята, която Господ, твоят Бог, ти дава." (Изход 20:12) Павел повтаря та- зи заповед в Новия Завет. Да почитаме родителите си и да им се покоряваме не означава само да правим това, което те казват, но и да ги уважаваме, да се държим мило с тях и, когато е нужно, да се грижим за тях. Павел привежда четири причини за това: това поведение е правилно, служи за доброто на мла- дите хора, библейско е и води до изпълнен живот. Но много момчета и момичета са почти напълно убедени, че това мо- же би важи в други случаи, но точно при тях не е възможно. Техните ро- дители са твърде властни и ограничени. Но това, което липсва тук, е смирение. То би означавало да отидеш при баща си или майка си, или и двамата, и да кажеш: ,3ижте, аз съжа- лявам, че винаги съм се карал(а) с вас. Никога досега не съм ви благо- дарил^) за всичко, което сте направили за мен, но сега искам да го нап- равя. Моля ви, простете ми, че винаги съм издигал(а) стени на съпроти- ва срещу вас. С Божията помощ искам да променя нещата за в бъдеще." Нищо друго не може да допринесе толкова за промяната на враждеб- ното отношение на друг човек като една такава молба за прошка. И ко- гато следващия път се почувстваш изкушен да се държиш грубо с роди- телите си, скоро ще си спомниш пламтящия срам и съкрушение - а то- ва е ефикасна спирачка. 281 4. октомври „ Отвърни очите ми, за да не гледат суета " Псалм 119:37 Този стих е особено актуален, ако го приложим към телевизията. По-
Телевизията ни краде ценно време. Зрителите пилеят часове пред апа- рата - безвъзвратно изгубени часове. Като цяло може да се каже, че при християните телевизията води до занемаряване на четенето на Библия- та. Божият глас просто се изключва и духовната температура на зрите- ля спада неусетно. Вредното въздействие на телезивията върху децата е добре известно. Моралните им устои се подкопават, понеже насилието и сексът се бо- готворят, а порнографията се показва безсрамно от екрана. Интелекту- алните способности на децата също се увреждат, те нямат нито време, нито желание да четат и да пишат. Ценностната им система се опреде- ля от това, което виждат на екрана, и цялостното им мислене се форми- ра от антихристиянска пропаганда. Вицовете, които ни заливат от телевизора, са нечисти, сценариите са пълни с двусмислени намеци. Телевизионната реклама е не само глупава, тя е морално разрушител- на. Изглежда, че нито един продукт не може да се продаде, ако цял ро- як съмнителни дами не покаже съществени части от анатомията си и не положи сериозни физически усилия, за да възбуди желанието на купу- вачите. В много семейства телевизията води до срив на комуникацията. И ро- дители, и деца са така запленени от предаванията, че ако въобще се во- дят разговори, те са празни и безсъдържателни. В областта на музиката текстовете често са твърде съмнителни. Те възхваляват похотта, разглеждат прелюбодейството и хомосексуализма като равноправни начини на живот и издигат в герои мъжете-насилни- ци и властните, доминиращи жени. Ако тук се възрази, че има и добри, съдържателни информационни предавания, моят отговор е, че това е само захарната обвивка, под коя- то пак се крие отровно хапче. Неоспорим факт е, че цялостното влия- ние на телевизията е разрушително за духовния живот. Сещам се за историята на един християнин, който си купил телевизор и поръчал да му го докарат вкъщи. Когато товарната кола пристигнала пред дома му, той видял рекламния надпис на нея: ,Телевизията внася целия свят във вашия дом." Това му било достатъчно. Той върнал теле- визора. Никой, който е залепнал пред екрана, не може през това време да вър- ши велики дела за Бога. Телевизията е една от основните причини за ду- ховния упадък в наши дни. 282
5. октомври „Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз ви го давам, така, както говорих на Мойсей. " Иисус Навиев 1:3 Бог бил обещал на Израил да им даде ханаанската земя. Тя била тях- на по Божието обещание. Но те трябвало тепърва да превземат собстве- ната си земя. Трябвало да я завладеят. Правилото, по което щели да я получат, гласяло: „Всяко място, на което стъпи стъпалото на крака ви, Аз ви го давам." Бог ни е дал много великолепни и скъпоценни обещания. Библията е пълна с тях. Но ние трябва и действително да ги приемем за себе си с вяра. Едва тогава те са наистина наши. Нека например вземем обещанията за спасението. Бог многократно обещава, че ще даде вечен живот на онези, които се покайват за грехо- вете си и приемат Иисус Христос като Господ и Спасител. Но това обе- щание няма никаква стойност за нас, дкато не го приемем за себе си, до- като не се доверим от сърце на Спасителя на грешниците. Нека отидем още една крачка по-нататък! Човек може искрено да вяр- ва в Господ Иисус Христос, но пак да не може да се радва на увереност- та в своето спасение. Например, казва, че би било нахално да твърди, че е спасен. И продължава да живее в съмнения и мрак. Божието слово ни казва, че онези, които вярват в Името на Божия Син, имат вечен живот (ср. 1. Йоаново 5:13), но ние трябва да приемем това с вяра лично за се- бе си. Едва тогава можем да му се наслаждаваме. Бог обича да Му имаме доверие. Той се радва, когато възприемаме ду- мата Му сериозно. За него е слава, когато приемаме буквално и най-не- вероятните обещания и разчитаме, че Той ще ги изпълни. Веднъж, когато Наполеон преглеждал войските си, конят му започнал да буйства и императорът без малко щял да бъде хвърлен на земята. Един прост войник, който бил наблизо, се втурнал, хванал юздите и ус- покоил коня. Наполеон бил съвсем наясно, че този, който му е помогнал, няма ни- какви военни чинове, но въпреки това му казал: „Благодаря, капитане!" Войникът веднага се хванал за думите му и отвърнал: „От кой полк, Ваше величество?" По-късно, когато човекът разказвал случката на приятелите си, те му се присмивали, защото твърдо вярвал, че е произведен в капитан. Но то- ва било истина! Императорът бил казал така и войникът веднага бил приел с вяра повишението. Ситуацията на вярващия християнин е много подобна. От него зависи дали ще бъде произведен в капитан, или ще си остане прост войник. Той може да се наслаждава на богатствата, които му принадлежат в Иисус Христос, или да продължава да живее в духовна бедност. Съкро- вищата и благословенията на „Ханаан" се на наше разположение и християните сами са си виновни, ако често се задоволяват с такива ни- щожни дялове от несметните Божии богатства. ^^~ 6. октомври „Той целият е желателен. Този е любимият ми и този е приятелят ми, о, ерусалимски дъщери. " Песен на песните 5:16 Всеотдайната, вярна, непоклатима любов на Суламит към нейния лю- бим е образ на любовта, която ние трябва да отдаваме на небесния Въз- любен на нашите души. Нека разгледаме някои от качествата на тази любов. Първо, тя обича всичко в него. Тя възпява красотата на лицето му, на Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|