Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
20. ноември „Внимавайте да не ви заплени някой с философия и с празна измама, според човешки предания и първоначалните неща на света, а не според Христос." Колосяни 2:8 Думата „философия" всъщност означава любов към мъдростта, но е придобила по-широкото значение на търсене на действителността и смисъла на живота. Повечето човешки философии са формулирани на свръхсложен теоре- тичен език. Те далеч надхвърлят възможностите на обикновените хора. Предназначени са за онези, които обичат да влагат всичките си интелек- туални сили, за да изразяват човешките мисли с трудно разбираеми ду- ми. Честно казано обаче всички човешки философии са напълно неа- декватни. В нашия текст са наречени „празна измама". Те се основават на човешките представи за естеството на всички неща и изключват Христос. За такъв прочут философ като Бертран Ръсел се разказва, че към края на живота си бил казал: „Междувременно разбрах, че филосо- фията е напълно изчерпана." Един мъдър християнин не се оставя да бъде пленен от високопарни- те безсмислици на съвременните интелектуалци. Той отказва да се пок- ланя пред олтара на човешката мъдрост. Вместо това той разбира, че всички съкровища на мъдростта и познанието са скрити в Иисус Хрис- тос. Вярващият изпитва всички човешки философии с помощта на Бо- жието слово и отхвърля всичко, което му противоречи. Той не се чувства малоценен, понеже не може да разговаря с филосо- фите на техния почти чужд език или не може да следва сложния ход на мислите им. Не им се доверява дори и само затова, че не са в състояние да изразят посланието си просто и разбираемо, и се радва, че благовес- тието е такова, че дори и съвсем прости, дори и глупави хора, могат да го схванат. Вярващият разобличава съвременните философии като измами на змията, която казва: „Ще бъдете като Бога" (Битие 3:5). С това всъщност човек бива изкушен да издигне разума си над Божиите мисли. Но мъд- рият християнин се противопоставя на лъжата на Сатана. Той отхвърля човешките „помисли и всичко, което се издига високо против познани- ето на Бога" (2. Коринтяни 10:5). 329
21. ноември „... в Името на Иисус да се поклони всяко коляно от небесните и зем- ните, и подземните същества и всеки език да изповяда, че Иисус Хрис- тос е Господ, за слава на Бог Отец. " Филипяни 2:10-11 Каква гледка ще бъде това! Всички колена по целия свят ще се прек- лонят пред святото Име на Иисус! Всеки език ще изповяда, че Той е Господ! Бог е решил това и то ще стане със сигурност. Но забележете, че това не означава, че всички ще се спасят. С това Па- вел не казва, че всички живи същества в крайна сметка ще приемат Христос като свой жив и любящ Господ. По-скоро той обяснява, че оне- зи, които в този живот оказват да Го признаят, ще бъдат принудени да го направят в следващия живот. Тогава всички ще трябва да се покорят на Бога. Джон Стот казва следното в една своя лекция под надслов „Иисус е Господ": „По време на церемонията по коронясване на Нейно величес- тво кралицата в Уестминстьрското абатство един от най-вълнуващите моменти беше, когато кентърбърийският архиепископ, най-висшият гражданин на страната, непосредствено преди същинската коронация провъзгласи четири пъти към всички посоки на света - на север, юг, из- ток и запад: „Господа, представям ви неоспоримата кралица на тази им- перия. Готови ли сте да й отдадете слава?" И едва когато четири пъти беше отекнал силен одобрителен вик в църквата, короната беше поло- жена на главата й." И след това Стот продължава: „Тази вечер аз ви пи- там, дами и господа: Представям ви Иисус Христос като вашия неоспо- рим Цар и Господ. Готови ли сте да Му отдадете слава?" Този настойчив въпрос отеква през всички векове. От мнозина се чу- ва одобрителния вик: ,Да, Иисус Христос е нашият Господ." От други идва презрителният отговор: „Ние не искаме този да царува над нас." Но свитият юмрук един ден ще бъде разтворен насила и коляното, кое- то досега не се е превивало, ще се поклони пред онзи, чието Име е над всички имена. Трагичното е, че тогава ще бъде твърде късно. Благодат- ното време има край. Тогава възможността да се довериш на Спасителя ще бъде отминала. Онзи, чиято власт сме стъпкали под краката си, то- гава ще бъде Съдията, седящ на голям бял престол. Ако Той още не е твой Господ, изповядай Го още сега. Бъди готов да Му отдадеш слава. 330
22. ноември „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам... " 1. Коринтяни 13:1 Когато една млада певица дебютирала на оперната сцена, един критик писал, че превъзходният й глас сигурно би бил още по-добър, ако няко- га е била влюбена. Той открил, че любовта още й липсвала. Явно пеене- то й било технически съвършено, но му липсвала топлината. Ние също можем да вървим през живота, като спазваме всички пред- писани правила. Можем да сме честни, достойни за доверие, праведни, щедри, енергични и смирени. Но всички тези добри качества не могат да компенсират липсата на любов. За много от нас е трудно да разберат как могат да даряват и получават любов. Наскоро четох за един известен човек, който „можел всичко, са- мо не и да изрази любовта си към хората, които обичал". Джон Уайт пише в своята книга „Хора в молитва": „Дълги години се страхувах да бъда обичан. Нямах нищо против самият аз да дарявам на някой друг любов (или поне това, което смятах за любов), но се чувст- вах изключително неудобно, когато някой, било то мъж, жена или дете, се отнасяше с мен прекалено любвеобилно. В нашето семейство не се бяхме научили как да боравим с любовта. Не се бяхме упражнявали да показваме или да приемаме любов. С това нямам предвид, че не сме се обичали, или че не сме имали възможност да го покажем. Но просто бяхме твърде много англичани в това отношение. И когато аз бях на де- ветнадесет години и отивах на война, баща ми направи нещо напълно неочаквано. Той сложи ръцете си на раменете ми и ме целуна. Бях като ударен от гръм. Не знаех какво трябва да кажа или да направя. За мен това беше много конфузен момент, докато за баща ми трябва да е било много тъжно." Един ден Джон Уайт сънувал сън: Христос стоял пред него и протя- гал към него ръцете Си с белезите от гвоздеите. Отначало той се почув- ствал безпомощен и не знаел как да приеме любовта на Иисус. Но пос- ле се помолил: „О, Господи, искам да взема ръцете Ти, но не мога." „В мълчанието, което последва после, у мен се надигна сигурността, че защитната стена, която бях издигнал около себе си, постепенно ще бъде съборена и аз мога да се науча какво означава да ме обгръща и из- пълва любовта на Иисус Христос." Ако сме издигнали около себе си защитни стени, които спират потока на любовта към нас и от нас, трябва да оставим Господ да събори тези стени и да ни освободи от страховете, които ни правят студени христи- яни. 331
23. ноември „... който търси злото, то ще дойде върху него. " Притчи 11:27 Ако ни е необходимо доказателство за това, че злото се връща, трябва
Един военопрестъпник от нацистка Германия, който в продължение на 35 години успешно се укривал в Латинска Америка, сега се самоу- бил. Страхът от залавяне, присъда и евентуална екзекуция направили живота му непоносим. Един 74-годишен мъж бил отвлечен от трима въоръжени мъже, които после поискали 90,000 долара откуп от сина му. Синът бил известен търговец на наркотици, който постоянно бягал от полицията. Един член на американската камара на представителите бил отстра- нен от длъжността си, защото взел подкуп от някого с обещанието да му направи някаква политическа услуга. Изглежда, че изключването му ще е постоянно. Афганистанските бунтовници продължават да се бият срещу руските войски. В статията във вестника обаче не се споменава, че наскоро пра- вителството на Афганистан нареди да бъде срината с будцозери единс- твената християнска църковна сграда в страната. Може би руската оку- пация е Божие отмъщение? Един полицейски капитан излъгал, че колата му е открадната, с на- деждата да получи голяма сума от застраховката. Досега бил считан за изключително добър служител и вероятно един ден щял да стане начал- ник на полицията. Сега бил уволнен от полицейска служба и чакал съ- дебно разследване. Понякога и ние като псалмиста се изкушаваме да завиждаме на злите. Изглежда, че те най-спокойно се обогатяват в този свят и всичко им вър- ви добре. Но ние забравяме, че при това те неизбежно жънат вина, по- зор и постоянен страх от залавяне. Често стават и жертва на изнудвачи. Страхуват се за живота си и за живота на семейството си. Трябва да под- държат сложни системи за сигурност. Винаги са изложени на риска от залавяне, скъпи съдебни процеси, парични глоби и затвор. Животът им се превръща в кошмар, а не в мечтата, на която са се надявали. Един човек, който добре бил научил този урок, казал веднъж на про- поведника Сам Джоунс: „Аз знам този стих от Библията и знам, че той наистина е верен!" Той бил изпитал в живота си, че присъщите на гре- ха последствия са неизбежни и крайно неприятни. 332
24. ноември „Тогава той започна да проклина и да се кълне. " Матей 26:74 Един епископ се разхождал един ден сам из градината си и размислял
Това е случай на тайно псуване - тежко изкушение в живота на много Божии деца, които иначе живеят сериозно с Господа. Стотици стенат под товара на този лош навик. Те разбират колко позорно за Господа е псуването и как омърсява собствения им живот. Но всичките им усилия да се отучат от този навик се оказват безуспешни. Нежеланият порой от думи се изсипва обикновено, когато човек е сам (или поне така си мисли) и е подложен на нервно напрежение. Поняко- га ругатните са външният израз на натрупан гняв. Понякога по този на- чин даваме воля на разочарованието си. В случая с епископа това била естествената му реакция на срама, че е попаднал в такова неудобно по- ложение. Но още по-страшен от тормоза на това тайно псуване е страхът, че ня- кой ден такива думи могат да се отронят от устните ни и на публично място. Или ако говорим насън. Или ако сме в болницата под упойка. Петър се върнал към този стар навик в нощта, когато Спасителят бил изправен пред съда. Когато се разбрало, че той трябва да е бил от дру- гарите на Иисус от Галилея, той се отрекъл с клетви и проклятия (вж. Матей 26:74). В спокойно състояние той никога не би направил това, но сега бил в опасност и крайна нужда и думите му дошли с такава леко- та, каквато той познавал само от времето преди да повярва. Въпреки най-добрите ни намерения и най-сериозните ни решения та- кива думи ни се изплъзват, преди изобщо да успеем да помислим. Те ни изненадват напълно неподготвени. Трябва ли да се отчайваме и да се предаваме пред този Голиат в нашия живот? Не, ние имаме обещание за победа над това изкушение, както и над всички други (вж. 1. Коринтяни 10:13). Първо трябва да изповяда- ме греха и да се отвърнем от него, и то всеки път, когато отново изпад- нем в слабост. После трябва да викаме към Бога и да Го молим Той да внимава за устните ни. Трябва да Го молим за сила да реагираме спо- койно и кротко на неприятните обстоятелства в живота си. Понякога по- мага и разговор с някой друг вярващ - когато в негово присъствие приз- наем грешката си, се оказва по-лесно да се отучим от вредния навик. И накрая трябва постоянно да си напомняме, че нашият небесен Отец чу- ва всичко, дори и хората тук на земята да не го разберат. Мисълта кол- ко е обидно псуването за Бога, би трябвало наистина да ни спира. 333
25. ноември „... и бъдете благодарни. " Колосяни 3:15 Благодарното сърце осветлява целия живот. След приключването на
Твърде често ние забравяме да изразяваме благодарността си. Веднъж Господ Иисус изцелил десетима прокажени, но само един-единствен се върнал при Него, за да Му благодари, и той бил самарянин (вж. Лука 17:17). От това можем да научим две неща. Благодарността е рядка в света на падналия човек. И когато се среща, често идва оттам, откъдето най-малко сме я очаквали. Ние лесно се засягаме, когато сме направили нещо добро за някого, а той дори няма елементарната учтивост да ни каже „благодаря". От това обаче трябва да научим как се чувстват другите, когато не им отдадем благодарността за нещо, което те са направили за нас. Дори повърхностно четене на Библията ни показва, че навсякъде в на- пътствията и примерите се набляга колко е важна нашата благодарност към Бога. Ние имаме толкова много неща, за които трябва да Му бъдем благодарни - изобщо не можем да ги изброим. Целият ни живот всъщ- ност трябва да бъде благодарствен псалм за Него. О, десет хиляди езика и уста хилядократна ако имах, щях да пея от сърце и от душа песен благодарсвена след песен за това, което Бог в Свойта милост ми дари. Ние трябва да се приучваме към навика да си благодарим един на друг. Едно сърдечно ръкостискане, едно обаждане по телефона, едно писмо - какъв подем могат да предизвикат! Един много възрастен лекар получил от един от своите пациенти кратко благодарствено писмо заед- но с плащането на сметката за лечението. Той го запазил сред най-скъ- поценните си притежания - то било първото такова писмо, което бил получил в целия си живот. Ние трябва веднага да благодарим за подаръци, за гостоприемство, за возене с кола, за даване на инструменти назаем, за любезност и за вся- какви услуги, които ни се правят. Глупавото е, че твърде често ние смятаме, че тези неща се разбират от само себе си. Или не ни стига дисциплината да седнем и да напишем писмо. В този случай трябва да работим над себе си, да придобием на- вика да благодарим, да развием съзнание за това, което имаме, и за ко- ето трябва да сме благодарни. И трябва да се упражняваме веднага да изразяваме признанието си. Защото, когато една благодарност дойде спонтанно и веднага, тя е двойно по-ценна. 334 26. ноември „Където няма видение, народът се покварява, а блажен онзи, който пази закона." Притчи 29:18 Често под това се разбира, че един народ трябва да има цели, към ко- ито да се стреми. Хората трябва да имат пред очите си програма, ясна представа за желаните резултати и за стъпките, които ще ги отведат до- там. Но думата „видение" тук означава „откровение от Бога". Основната мисъл е, че там, където Божието слово не е известно и не се почита, хо- рата се покваряват. Контрастът на това е във втората част на стиха: „Блажен онзи, който пази закона." С други думи, пътят на благословението е да се покорява- ме на Божията воля, която откриваме в Неговото Слово. Нека първо разгледаме първата част. Там, където хората вече не искат да знаят нищо за Бога, те стават разюздани в поведението си. Нека предположим, че една цяла държава се отвърне от Бога и започне да обяснява всичко на основата на еволюционни процеси. Смята се, че чо- векът е резултат от чисто природен процес, а не творение на свръхес- тествено същество. Ако това е така, вече няма основа и за никакви мо- рални предписания. Нашето поведение е автоматичният резултат от оп- ределени естествени причини. Лън и Лийн сочат следното в своята кни- га „Новият морал": „Ако първата жива клетка се е развила чрез еволю- ция, т. е. чрез чисто естествен процес на една безжизнена планета, ако човешкият мозък по същия начин е продукт на естествени и материал- ни сили като един вулкан, тогава е напълно безсмислено да се обвиня- ва южноафриканското правителство заради политиката на апартейд, за- щото по същия начин не може да се обвинява един вулкан, че изригва лава." Ако Божието слово се отхвърля, вече няма абсолютни принципи за добро и зло. Тогава моралните норми зависят от отделните хора или от групи хора, които ги застъпват. Хората стават съдии на собственото си поведение. Тяхната философия става следната: „Ако имаш добро чувс- тво, направи го." А ако може да се каже, че „всички правят така", това вече е достатъчно оправдание. По този начин хората се покваряват. Те потъват в блудство, прелюбо- действо и хомосексуализъм. Престъпността и насилието застрашител- но нарастват. Лъжите и измамите се превръщат във всепризнат начин на действие. И обществото постепенно се разпада. „Но блажен онзи, който пази закона." Дори ако останалият свят вил- нее наоколо, един вярващ може да открие добрия живот във вярата и послушанието на Божието слово. Това е единственият път, по който ние трябва да вървим. 335
27. ноември „Да, идвам скоро." Откровение 22:20 Пророкувано е, че колкото повече наближава краят на този свят, тол-
Фактът е, че Господ Иисус може да се върне всеки момент. Ние не зна- ем нито деня, нито часа, в който Младоженецът ще дойде, за да вземе Своята невяста; това означава, че Той би могъл да дойде още днес. Ня- ма друго пророчество, което да трябва да се изпълни, преди да чуем Не- говата команда, гласа на архангела и Божията тръба. Вярно е, че тежки времена очакват Божията църква, докато тя все още живее на земята, но ужасите на Голямата скръб не са нейната съдба. Ако църквата трябва да премине през тази скръб, това би означавало, че Господ не може да се завърне, преди да са минали поне седем години, защото сега, разбира се, още не сме навлезли в това страшно време. Множество текстове от Библията говорят, че ние трябва да сме посто- янно готови за Второто пришествие на Господа. Нека прочетем следни- те стихове: „... нашето спасение е по-близо сега, отколкото, когато повярвахме." (Римляни 13:11) „Нощта напредна, а денят наближи." (Римляни 13:12) „Господ е близо." (Филипяни 4:5) „Защото още твърде малко време и ще дойде Този, който има да дой- де, и няма да се забави." (Евреи 10:37) „... защото Господното пришествие наближи." (Яков 5:8) „А краят на всичко е близо." (1. Петрово 4:7) Всички тези стихове изглеждат написани, за да създадат у нас впечат- лението, че пришествието на Господа е непосредствено предстоящо. Това е събитие, което трябва да очакваме. При това трябва да бъдем усърдни в служението на Бога и вярно да вършим работата си като Не- гови управители. Р. А. Тори е казал: „Непосредствено предстоящото пришествие на Господа е най-силният аргумент на Библията за един чист, себеотрица- телен, посветен, отделен от света и активен живот в служение за Него. В много от нашите проповеди ние подтикваме хората да водят свят жи- вот и да се трудят старателно, понеже смъртта ни изненадва много бър- зо. Но Библията никога не се аргументира така. Тя винаги казва: Хрис- тос идва, бъдете готови, когато Той дойде." Нашата отговорност е напълно ясна. Слабините ни трябва да са пре- пасани и светилникът ни да гори, и трябва да бъдем като слуги, които чакат господаря си (вж. Лука 12:35-36). Не бива да вярваме на онези, които учат, че нямаме право да очакваме Иисус Христос всеки момент. Нека по-добре вярваме на предстоящото Му пришествие, да говорим с голяма радост за него и нека тази истина свети в живота ни. 336
28. ноември „Но с Божията благодат съм, каквото съм." 1. Коринтяни 15:10 Едно от мъченията в живота, които сами си предизвикваме, е опитът
В тази връзка Максуел Малц пише: „Ти като личност не се състезаваш с никоя друга личност, просто защото в целия свят няма друг човек, който да е като тебе или дори от същия вид. Ти си индивид. Ти си уни- кален. Ти не си като никой друг и не можеш да станеш. От теб не се очаква да бъдеш като някой друг, и от никой друг човек не може да се изисква да бъде тако теб." „Бог не е създал стандартен модел, на който да залепи етикет с над- пис: „Това е истинският човек." Той е създал всяко човешко същество като уникален единичен екземпляр, също както е направил всяка сне- жинка единствена и уникална." Всеки от нас е плод на Божията мъдрост и любов. Като ни е създал та- кива, каквито сме, Той е знаел точно какво е вършел. Външният ни вид, интелигентността ни и дарбите са най-доброто, което Господ е можел да предвиди за нас. Това е резултатът от Неговото безкрайно знание и Неговата безгранична любов към нас - Той е направил всичко точно подходящото за нас. И така, ако искаме да сме някой друг, това всъщност е обида към Бо- га. С това ние Му даваме да разбере, че нещо е сбъркал или ни е лишил от нещо, което би било по-добро за нас. Ако копнеем да сме някой друг, това е безсмислено желание. В начи- на, по който Бог ни е направил, и в нещата, които ни е подарил, има смисъл и цел. Разбира се, можем да подражаваме на добродетелите на други хора, но това, за което тук размишляваме, е по-скоро какво пред- ставляваме като Божии творения. Ако ходим през този живот, постоянно недоволни от Божия план за него, биваме направо парализирани от чувства на малоценност. Но тук изобщо не става дума за това какво струваме. Ние не сме малоценни, ние сме уникални. Опитът да станем някой друг е обречен на неуспех от самото начало. Това е така немислимо, както ако малкият ни пръст се опиташе да пое- ме функцията на сърцето. Това никога не е било Божието намерение и просто не действа. Правилното отноншение е да кажем заедно с Павел: „С Божията бла- годат съм, каквото съм." Ние трябва да се радваме на това, което сме според ясния план на Бога, и да вземем решение да употребяваме това, което сме, и което имаме, колкото може повече за слава на Господа. Със сигурност има много неща, които никога няма да можем да направим, но има и други, които можем, и които никой друг не може. 337
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|