Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
9. април „Като агне, водено на клане... " Исая 53:7 Веднъж видях как умира едно агне. Беше изключително вълнуваща и
Като го водеха на мястото на клането, то изглеждаше особено милич- ко. Децата с радост биха го гушкали и милвали. Всички малки животни са сладки - котенца, кученца, пиленца, теленца и кончета - но агънце- то е особено трогателно. То стоеше там като въплъщение на невинността. Бялата му пухкава козинка създаваше усещане за чистота. То беше нежно и кротко, безпо- мощно и беззащитно. Очите му бяха особено изразителни, те говореха за страх, болка и страдание. Изглеждаше съвсем безпричинно да умира такова младо и красиво създание. После краката му бяха завързани. Страдащото агне лежеше на страна- та си и дишаше тежко, като че ли предусещаше наближаващата смърт. С едно бързо движение касапинът прокара ножа през гърлото му. Кръв- та се изля на земята. Малкото телце се сви в смъртна агония и малко след това се отпусна. Кроткото агне беше умряло. Някои от зрителите се бяха извърнали настрани - толкова тъжна беше гледката. Други бършеха сълзите си. Никой не казваше нито дума. С вяра виждам смъртта на едно друго агне - Божия Агнец. Гледката е благословена и същевременно страшна. Всичко в това Агне е прекрасно - Той личи между десет хиляди, най- прекрасният от прекрасните. Когато Го водят към мястото на клането, Той е в разцвета на годините Си. Той не просто е невинен — Той е свят, неопетнен, отделен от грешни- ците, без грешка или недостатък. Изглежда напълно безпричинно да се убива такъв чист човек. Но палачите Го взимат и приковават ръцете и краката Му към кръста. Там Той понася съсредоточените върху Него страдания на ада като За- местник на грешниците. И през цялото това време очите Му са пълни с любов и прошка. Времето на Неговите страдания свършва. Той предава Духа Си и тя- лото Му се отпуска на кръста. Един войник пробожда страната Му и от- там изтичат кръв и вода. Божият Агнец е умрял. Сърцето ми е изпълнено. Горещи сълзи рукват по страните ми. Аз па- дам на колене, благодаря Му и Го прославям! Каква мисъл - Той е ум- рял заради мен! Никога няма да престана да Го обичам. 104
10. април „... нямате нужда да ви учи някой..." 1. Йоаново 2:27 На пръв поглед този стих ни изправя пред проблем. Ако нямаме нуж-
За да разберем по-добре мисълта на Йоан, трябва да знаем нещо по- вече за условията, в които е било написано това писмо. По онова време в църквата били навлезли лъжеучители, така наречените гностици. Те се представяли за сериозни вярващи и общували с местните църкви. Но после се били отделили и разпространявали своите заблуди за човешка- та и божествена природа на Христос. Те твърдели, че имат превъзхождащо знание, оттам и наименованието „гностици" (от гр. гносис - знание, познание). Вероятно те са казвали на християните нещо такова: „Това, което вие имате, е добро, но ние имаме допълнителна истина. Ние можем да ви изведем отвъд тези прос- ти учения и да ви посветим в по-нови и по-дълбоки тайни. Ако искате да растете и да достигнете пълнота, се нуждаете от нашето поучение." Но Йоан предупреждава вярващите, че всичко това е измама. Те не се нуждаят от поучението на тези самохвалковци, тъй като сами имат Све- тия Дух. Имат Словото на истината. Християнската вяра е веднъж зави- наги предадена на светиите (Юда 3) и всичко, което се представя за ней- но допълнение, е чиста измама. Християнските учители са необходими, за да тълкуват и прилагат Писанието, но те никога не бива да си навли- чат греха да излизат извън рамките на Писанието. Йоан би бил последният човек, който би отричал необходимостта от учители в църквата. Самият той е бил превъзходен учител. Но той би бил и първият, който би настоявал, че Светият Дух е крайният автори- тет, който води Божия народ в цялата истина чрез страниците на Свето- то Писание. Всяко учение трябва да бъде изпитвано и проверявано въз основа на Библията. Ако се окаже допълнение към нея или не съвпада с нея, то трябва да се отхвърли. 105
11. април „А те, след като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадо- ха на войниците достатъчно пари и казаха: Кажете: Учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме." Матей 28:12-13 Иисус едва бил възкръснал от мъртвите, когато Неговите врагове вече
Защо главните свещеници и старейшините не поставят под съмнение първоначалния разказ на войниците за празния гроб? Те го приемат ка- то истина и бързат да измислят обяснение как е станало всичко. Защо войниците са спели, когато е трябвало да стоят на стража? В римската войска заспиването на пост се е наказвало със смърт. И въпре- ки това главните свещеници им обещават, че ще бъдат освободени от наказание. Защо? Как е било възможно всички войници да заспят едновременно? На границата на невъзможното е да си представим, че всички заедно са рискували да бъдат екзекутирани само за да си позволят малко сън. Как учениците са могли да отместят камъка, без при това да събудят стражите? Камъкът е бил тежък и е можел да се отмести само със зна- чителен шум. Как учениците изобщо са можели да отместят камъка? Типичните гробове от онова време са били затваряни с голям камък, който е бил търкулвай надолу по улей към отвора на гроба. Затова е било много по- лесно да се затвори такъв гроб, отколкото да се отвори отново. Освен това гробът е бил запечатан и „осигурен" по най-добрия възможен за властите начин. Вероятно ли е учениците, които току-що са се разбягали страхливо, изведнъж да намерят смелост да се сблъскат с римските стражи, за да ограбят гроба? Те положително са знаели, че подобно престъпление ще бъде строго наказано. Ако всички войници са спели, откъде тогава са знаели, че учениците са откраднали тялото? Ако учениците са откраднали тялото, защо са се бавили да развиват трупа от саваните и да сгънат на отделно място кърпата, покривала гла- вата (Лука 24:12; Йоан 20:6-7)? Защо учениците изобщо ще искат да крадат трупа? За това няма нито причина, нито мотив. Напротив, те самите са били изненадани и не са вярвали, когато са разбрали, че Той е възкръснал. И накрая, как са могли учениците, които са били честни и почтени мъ- же, да излязат по света и с големи опасности за живота си да проповяд- ват възкресението, ако са знаели, че това е лъжа? Пол Литъл казва: „Хо- рата не умират за нещо, което знаят, че е лъжа." Те са били напълно убе- дени, че Иисус е възкръснал. 106 12. април „Ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери ис- тинското богатство? " Лука 16:11 „Неправедното богатство" тук се отнася до земните съкровища и ма- териалните блага. Сигурно няма по-разпространена илюзия от тази, че човек с големи материални притежания е богат. Ние наричаме земите и къщите „недвижими имоти", защото вярваме, че те са неподвижни и не могат да ни бъдат отнети против волята ни. Смятаме акциите и ценни- те книжа за сигурност, дори по-голяма от банковите сметки. Но в Лука 16:11 Господ прави разлика между „неправедното богатст- во" и „истинското богатство". Нещата, които хората смятат за богатст- во, ни най-малко не са такова. Йохан бил богобоязлив християнин, който работел като домакин в имението на един богат благородник. Една нощ Йохан сънувал много ярък сън, в който му било казано, че на следващия ден преди полунощ най-богатият човек в долината ще умре. Когато Йохан срещнал госпо- даря си на следващата сутрин, той му разказал съня. Отначало милио- нерът останал напълно безразличен. Той се чувствал съвсем здрав. А и без това не вярвал на сънища. Но щом Йохан се заел с работата си, господарят извикал шофьора си и отишъл при своя лекар. Поискал да му бъде направен подробен цялос- тен преглед. Както и очаквал, се оказало, че е в прекрасно здраве. Но той продължавал да мисли за съня на Йохан и като си тръгвал от каби- нета, казал: „Между другото, господин докторе, защо не дойдете днес на вечеря у нас?" Лекарят приел поканата. Вечерята преминала съвсем обичайно, разговаряли за всевъзможни неща. Докторът на няколко пъти се канел да си тръгне, но домакинът всеки път го подканял да остане още малко. Накрая, когато часовникът ударил полунощ, безбожният богаташ с ог- ромно облекчение пожелал на лекаря лека нощ. След няколко минути на вратата се почукало. Земевладелецът отворил вратата. Отвън стояла голямата дъщеря на стария Йохан и казала: „Мо- ля, извинете, но майка ми искаше да Ви съобщи, че баща ми получи сърдечен удар и току-що почина." Най-богатият човек в долината бил починал тази нощ. 107
„Итака, ядете ли, пиете ли, или вършите нещо друго, всичко вършете за Божията слава." 1. Коринтяни 10:31 Един от големите пробни въпроси за християнско поведение е дали това служи за Божия слава. Твърде често ние проверяваме постъпките си с въпроса: ,3редно ли е по някакъв начин?" Но не става дума за то- ва. Въпроса, който трябва да си зададем, е: „Служи ли за Божия слава?" Преди да се впуснем в каквато и да било дейност, трябва да можем да наведем глава и да помолим Бога да се прослави чрез това, което се ка- ним да направим. Ако Бог не може да се прослави по този начин, по- добре да се откажем. Другите религии може би се задоволяват с поведение, което не вреди на никого. Но християнството излиза извън тази негативна дефиниция към ясно положителното. Кийт Л. Брукс казваше:,,Ако искаш да бъдеш зрял християнин, престани да питаш за вредата, която определени неща могат да нанесат, и търси доброто. Ако искаш да водиш щастлив живот, търси общение с онези християни, които питат за доброто, а не за вред- ното, което се съдържа във всяко нещо." Много неща сами по себе си са безвредни, но въпреки това са непоно- сим баласт в нашето поприще като християни. Няма олимпийско прави- ло, което забранява на бегачите на 1500 м да носят чувал с картофи, до- като бягат. Разбира се, че един бегач може да мъкне торбата, ако иска, но няма да може да спечели състезанието. Така е и с християните. Ня- кои неща може би са безвредни, но пак са пречка. Но ако питаме дали нещо е вредно, въпросът обикновено издава едно скрито съмнение. Ние не задаваме такива въпроси за неща, които са съвсем явно позволени — като молитва, изучаване на Библията, богослу- жение, свидетелстване, както и ежедневната ни работа. Между другото, всяка почтена работа може да се върши за Божия сла- ва. Затова някои домакини закачат над мивката си надпис: „Тук три пъ- ти на ден се извършва богослужение." Винаги, когато имаме съмнения, можем да следваме съвета на майка- та на Джон Уесли: „Ако искаш да разбереш дали някое развлечение е допустимо, следвай това правило: всичко, което отслабва разума ти, притъпява чувствителността на съвестта ти, помрачава отношението ти с Бога или ти отнема радостта от духовните неща; и накрая, всичко, ко- ето стимулира властта на тялото над духа ти, е грях." 108
14. април „... който иска да стане велик между вас, ще ви бъде служител; и кой- то иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга." Матей 20:26-27 Какво е истинското величие? В този свят велик е онзи, който е достигнал позиция на богатство и
Но в царството на нашия Господ нещата са съвсем различни. Тук ве- личието не се измерва с това как ни обслужват, а как ние служим. Ве- лик е онзи, който се навежда, за да стане слуга на другите. Никоя рабо- та не е прекалено долна за него. Той не очаква особено отношение или благодарност. Когато един от хората на Джордж Уошиштън го видял да изпълнява една куриерска задача, той се възпротивил с думите: „Гене- рале, вие сте прекалено голям човек, за да вършите това." Уошиштън отговорил: „О, не ръстът ми е идеален за целта." Във връзка с Лука 17:7-10 Рой Хешън ни напомня, че „има пет харак- теристики на един слуга:
Когато нашият Господ напусна възвишената небесна слава, за да ста- не човек на тази планета, Той „взе образ на слуга" (Филипяни 2:7). Той беше сред нас като Онзи, който слугува (Лука 22:27). Той каза: Ловеш- кият Син не дойде да Му служат, а да служи и да даде живота Си откуп за мнозина." (Матей 20:28) Той се препаса с престилка като роб и изми краката на учениците Си (Йоан 13:1-7). „Слугата не е по-горен от господаря си." (Йоан 13:16) След като Той се е привел толкова ниско, за да служи на нас, защо ние считаме, че е под достойнството ни да служим на другите? 109
15. април „ Служете си един на друг с любов." Галатяни 5:13 Някой е казал: „Себичността се смята за велика и иска да я обслужват.
Един известен християнски певец свидетелствал на своя съсед по ма- са в един ресторант и имал радостта да го доведе до Господа. В следва- щите седмици той наставлявал този новоповярвал в растеж и ученичес- тво. След това Фред, младият вярващ, се разболял от нелечим рак и по- паднал в болница, където, за съжаление, обслужването било крайно не- достатъчно. Певецът, който бил знаменитост в радиото, вярно го посе- щавал, сменял му чаршафите, къпел и хранел своя „Тимотей" и правел много други неща, които всъщност трябвало да се вършат от персонала на болницата. В нощта, когато Фред починал, прочутият певец го дър- жал в ръцете си и му шепнел на ухото утешителни стихове от Библия- та. ... „Служете си един на друг с любов." Един от най-високопоставените преподаватели в едно библейско учи- лище често намирал мъжката тоалетна доста наводнена след сутрешния тоалет на студентите. Тогава той търпеливо измивал умивалниците и коленичел, за да избърше пода. Най-добрите му лекции не били само в класните стаи. Студентите били смирени и мотивирани от примера на своя уважаван учител, който чистел след тях. ... „Служете си един на друг с любов." В същото библейско училище един играч в баскетболния отбор също имал сърце на истински служител. След играта, когато всички се втур- вали да стигнат първи до душовете, той оставал в салона и подреждал всичко за следващия ден. В себичността на другите той намирал въз- можност да се отъждестви със своя Господ като служител на всички.... „Служете си един на друг с любов." Една вярваща жена от едно турско село била отведена в Лондон, за да дари единия си бъбрек за своя болен син. Тя била убедена, че даряване- то на бъбрека ще й струва живота. Когато английският лекар я попитал дали наистина е готова да пожертва единия си бъбрек за своя син, тя от- говорила: „Готова съм да пожертвам и два бъбрека." ... „Служете си един на друг с любов." В един управляван от егоизма свят пътеката на жертвоготовното, се- беотрицателно служение не е пренаселена. Всеки ден ни предлага нови възможности за безбройни малки и големи дела на истинско служение. 110
16. април „... като умиращи, и въпреки това, ето, живеем." 2. Коринтяни 6:9 Библията е пълна с парадокси, т. е. истини, които изглеждат противо-
Ние спасяваме живота си, като го изгубваме; губим живота си, ако го обичаме (Марк 8:35). Силни сме, когато сме слаби (2. Коринтяни 12:10) и сме безсилни в собствената си сила (Йоан 15:5). Намираме съвършена свобода като роби на Христос, но попадаме в робство, ако сме свободни от Неговото иго (Римляни 6:17-20). Намираме повече радост, ако разделяме с другите това, което имаме, отколкото ако получаваме повече. Или, както е казал Господ: „Даването е по-блажено от вземането." (Деяния 20:35) Ние умножаваме това, което имаме, като го разпръсваме, и обеднява- ме, ако го държим за себе си (Притчи 11:24). Ние имаме нова природа, която не може да съгрешава (1. Йоаново 3:9), но пак всичко, което вършим, е опетнено с грях (1. Йоаново 1:8). Ние побеждаваме чрез поражение (Битие 32:24-28) и биваме победе- ни, ако се бием (1. Петрово 5:5). Биваме унижени, ако се възвишаваме, но Той ни възвишава, ако се смиряваме (Лука 14:11). Чрез утеснение и скръб ни се дава простор (Псалм 4:1), а благоденст- вието ни води към застой (Еремия 48:11). Можем да притежаваме всичко и пак да нямаме нищо; можем да сме бедни и пак да обогатяваме мнозина (2. Коринтяни 6:10). Ако сме мъдри (в очите на хората), сме безумни (в Божиите очи), но ако сме глупави заради Христос, тогава сме действително мъдри (1. Ко- ринтяни 1:20-21). Животът на вярата ни носи свобода от страха и грижите; животът с виждане ни носи страх от загуби от молци, ръжда и крадци (Матей 6:19). Поетът вижда християнския живот като парадокс от началото до края: Колко е странен курсът, който човек трябва да следва; колко е объркана пътеката, по която върви. Надеждата му за щастие се ражда от страха, живота си той получава от мъртвите. Най-високите му стремежи трябва да рухнат, най-добрите планове - да се зачеркнат. И да се спаси не може, докато не се види напълно изгубен. А когато направи всичко това и сърцето му е уверено в прошката за греховете, когато оправданието му е подпечатано и мирът осигурен, оттогава нататък започва истинската битка. 111
„Но вие не се наричайте „Раеви", защото Един е вашият Учител - Христос, а вие всички сте братя. И никого на земята не наричайте свой отец, защото Един е вашият Отец - небесният. Не се наричайте и наставници, защото Един е вашият Наставник - Христос. " Матей 23:8-10 Господ Иисус предупреждава Своите ученици да се пазят от високо-
Бог е нашият Отец в смисъл, че Той ни дава живота. Христос е наши- ят Учител, тъй като ние Му принадлежим и се покоряваме на Неговото учение. Светият Дух е нашият Наставник, нъй като Той е авторът и тъл- кувателят на Светото Писание - във всичко, което учим, ние трябва да бъдем наставлявани от Него. Колко е странно тогава, че църквите до ден-днешен продължават да раздават тези почетни титли, като че ли Христос никога не е казвал ни- що подобно. Свещениците все още се наричат „отец", в някои църкви дори и „господ" (лат. монсжъор)! Духовниците често слагат пред име- то си титлата „преподобен", която е запазена за Месията (Псалм 4:3). Титлата „доктор" идва от латинското доцере, което значи поучавам. Следователно „доктор" означава „учител". Понякога тази богословска титла се дава като образователна или почетна степен от институции, ко- ито са по-скоро развъдници на неверие, отколкото места за изучаване на Библията и защита на християнската вяра. И когато в църквата говори някой „доктор", думите му като че ли автоматично придобиват по-голя- ма тежест поради титлата му. Разбира се, това е напълно безпричинно. Един гърбав уличен метач, който е изпълнен със Светия Дух, понякога може да бъде по-добър говорител на Бога отколкото един недуховен чо- век с титли и човешки почести. Естествено в светската област тези титли са съвсем на мястото си. В тази сфера важи принципът: „Отдавайте на всички дължимото:... на ко- гото почит - почитта." (Римляни 13:7) Но принципът, който действа в Божието събрание, е формулиран от Господа с думите: „...а вие всички сте братя" (Матей 23:8). 112
18. април „Сега виждаме неясно, като в огледало..." 1. Коринтяни 13:12 Рядко в християнския си живот осъзнаваме тази истна по-ясно, откол-
Все едно пред очите ни има плътен, непрозрачен воал. От едната стра- на сме ние с всичките си човешки ограничения. От другата страна е ве- ликата драма на нашето спасение - Витлеем, Гетсимания, Гавата, Гол- гота, празният гроб, прославеният Христос отдясно на Бога. Ние някак усещаме, че там има нещо безкрайно велико и поразително и се опит- ваме да обхванем нещо от него, но се чувстваме по-скоро като буци гли- на, отколкото като живи същества. Опитваме се да схванем страданията на Господа за нашите грехове. Духът ни се напряга да възприеме ужаса на Неговата самота и изоста- веност от Бога. Знаем, че Той е понесъл страданията, които ние е тряб- вало да понасяме през цялата вечност. И въпреки това се обезсърчава- ме, че има още толкова много да научаваме, да изследваме. Ние стоим на брега на един неизследим океан! Мислим за любовта, която е дала най-доброто на небето за най-лошо- то на земята. Поразени сме, когато размислим, че Бог е изпратил Своя Единороден Син в тази джунгла на греха, за да потърси и спаси погина- лото. Имаме работа с една любов, която надхвърля всеки разум. Ние познаваме само частично. Пеем за благодатта на Господ Иисус, който, въпреки че беше богат, стана беден заради нас, за да се обогатим ние чрез Неговата бедност. То- ва е чудо, от което секва и дъхът на ангелите. Нашите очи се напрягат да обозрат безкрайните измерения на такава благодат. Но напразно. Ние сме ограничени от човешкото си късогледство. Знаем, че трябва да сме завладени от Неговата жертва на Голгота, но странно — често сме така безразлични към нея. Ако наистина бихме пристъпили в това, което е отвъд воала, бихме изплакали очите си. Но сме принудени да изповядаме: О, колко съм чуден за самия себе си - Ти, кървящо, умиращо Агне - че мога да мисля за тази тайна, без да се вълнувам, без да Те обичам повече! Както при двамата ученици, отиващи към Емаус, нашите очи са задър- жани. Ние с горящ копнеж очакваме мига, когато покривалото ще се вдигне и с далеч по-ясен поглед ще видим гигантското, надхвърлящо всяка представа значение на разчупения хляб и изляното вино. 113
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|