Верен уилиям Макдоналд
Изтегляне 5.67 Mb.
|
19. април „Това ви писах на вас, които вярвате в Името на Божия Син, за да зна- ете, че имате вечен живот. " 1. Йоаново 5:13 Някои от нас ще бъдат вечно благодарни на Бога за този стих, защото той ни е научил, че увереността в спасението идва предимно и главно чрез Божието слово, а не чрез нашите чувства. Библията е написана ос- вен другото и заради това, онези, които вярват в Името на Божия Син, да могат да знаят, че имат вечен живот. Ние можем да сме благодарни, че увереността не идва от нашите чув- ства, тъй като те всекидневно се променят. „Бог не изисква от душата да казва: „Слава на Бога, чувствам се така добре!", а насочва погледа ни в друга посока - към Иисус и Неговото Слово." Когато някой попитал Мартин Лутер: ,Дувстваш ли, че греховете ти са простени?", той отго- ворил: „Не, но съм така сигурен в това, както съм сигурен, че има Бог в небесата. Защото чувствата идват и си отиват, и чувствата са измамни. Моят залог е Божието слово, нищо друго не е достойно за доверие." Скофилд ни напомня, че „оправданието се извършва в Божиите мисли, а не в нервната система на вярващия." Айрънсайд обичаше да казва: „Аз не знам, че съм спасен, понеже се чувствам щастлив, а се чувствам щастлив, понеже знам, че съм спасен." А той знаеше, че е спасен от пи- саното Божие слово. Когато четем, че Светият Дух свитетелства с нашия дух, че сме Божии деца (Римляни 8:16), трябва да имаме предвид, че Светият Дух ни сви- детелства главно чрез Писанието. Например четем в Йоан 6:47: „Който вярва в Мен, има вечен живот." Ние знаем, че сме се доверили на Хрис- тос за вечното си спасение, Той е единствената ни надежда да стигнем до небето. Затова чрез този стих Божият Дух ни свидетелства, че сме Божии деца. Разбира се, има и други средства за затвърждаване на тази увереност. Ние знаем, че сме спасени, понеже обичаме братята, понеже мразим греха и вършим правда, понеже обичаме Божието слово и имаме пот- ребност от молитва. Но първото и основно средство за тази увереност е най-сигурното и достойно за доверие нещо в цялата Вселена - Божието слово. Джордж Кътинг казва в своята известна брошура „Сигурност, увереност и наслаждение в спасението": „Кръвта ни прави сигурни; Словото ни прави уверени." 114
20. април „Но ако е по благодат, не е вече от дела, иначе благодатта не е вече благодат." Римляни 11:6 Ако човек още рано в християнския си живот бъде ясно основан в уче- нието за благодатта, той ще си спести огромни проблеми в по-нататъш- ния живот. Изключително важно е да разберем, че спасението е подарък на Божията благодат и че се подарява на хора, които го приемат незас- лужено, а всъщност биха заслужавали точно обратното. Няма нищо достойно, което ние бихме могли да извършим или самите ние да ста- нем, и с което за заслужим вечния живот. Той се подарява на онези, ко- ито са се отказали от всякаква мисъл за собствени заслуги и се опират единствено и изцяло на заслугата на Спасителя. Щом веднъж сме осъзнали, че спасението е изключително и само по благодат, ние вече можем и да имаме пълна увереност в него. Можем да знаем, че сме спасени. Ако спасението дори и в миниатюрна степен за- висеше от самите нас и нашите окаяни постижения, ние никога нямаше да можем да сме сигурни в него. Никога нямаше да знаем дали сме из- вършили достатъчно и правилните добри дела. Но ако спасението зави- си изцяло от делото на Христос, вече няма място за разяждащи съмне- ния. Същото важи и за нашата увереност във вечното спасение. Ако сигур- ността ни по някакъв начин се основаваше върху способността ни за ус- тояване, тогава може би днес щяхме да сме спасени, а утре - отново из- губени. Но докато нашата сигурност зависи от способността на нашия Спасител да ни пази, ние можем да знаем, че сигурността ни е вечна. Който живее под благодатта, не е безпомощна пионка в ръцете на гре- ха. Грехът владее над хората под закона, защото законът им казва какво трябва да правят, но не им дава силата да го изпълняват. За разлика от това, благодатта дава на човека съвършено положение пред Бога, учи го да живее достойно за призванието си, дава му способностите за това чрез обитаващия в него Свети Дух, и освен всичко това и го награжда- ва, когато го прави. Под благодатта нашето служение е радостна привилегия, а не законо- ва принуда. Вярващият е мотивиран от любов, а не от страх. Споменът за това, което Господ е изстрадал, за да ни дари спасението, мотивира спасения грешник да излее живота си във всеотдайно служение. Благодатта обогатява живота ни и като ни води към благодарност, хва- ление, прослава и поклонение. Знанието кой е Господ Иисус, какви грешници сме ние и по природа, и на практика, и какво е извършил Той за нас, издига сърцата ни в любящо поклонение към Него. Няма нищо, което може да се сравни с Божията благодат. Тя е бисерът в короната на всички Негови качества. Пусни дълбоки корени в сувере- нната Божия благодат и тя ще преобрази целия ти живот. 115
21. април „ Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъ- вършенства, ще бъде като учителя си. " Лука 6:40 Тук Господ Иисус обяснява на дванадесетте, които изпраща да правят ученици, че могат да очакват от бъдещите си ученици само такъв духо- вен растеж, какъвто самите те са осъществили. С други думи, нашето положително влияние върху другите е ограничено от това, което предс- тавляваме самите ние. О. Л. Кларк казва: Не можеш да преподаваш това, което не знаеш; не можеш да водиш натам, където самият ти не отиваш. Господ подчертава това поучение с историята за съчицата и гредата. Един човек минава покрай хармана и внезапен порив на вятъра вкарва в окото му мъничко парче от сламка. Той започва да си трие окото, дър- па клепачите и изпробва всички добронамерени съвети на приятелите си, за да извади сламката от окото си. Тогава по пътя минавам аз с те- леграфен стълб, който стърчи от окото ми, и му казвам: Закай малко, приятелю, дай да ти помогна да извадиш това атомче от окото си." Той ме гледа леко недоверчиво със здравото си око и казва: „Не мислиш ли, че би било по-разумно първо да извадиш стълба от собственото си око?" Разбира се! Аз не мога да помогна на човек, който се бори с някой упорит грях, ако самият аз съм още по-пристрастен към този навик. Не мога да призовавам към послушание на някоя очевидна заповед в Писа- нието, ако аз все още съм непокорен в това отношение. Всеки духовен провал в живота ми затваря устата ми в съответната област. Когато моят ученик „се усъвършенства", т. е. когато моето обучение завърши, не мога да очаквам той да е надраснал дори и с един сантиме- тър моя духовен ръст. Може би може да израсне до моята височина, но по-нататък аз не мога да го изведа. Всичко това отново ни показва, че трябва да внимаваме на себе си. На- шето служение се определя преди всичко от характера ни. Вътрешното има значение. Може да сме красноречиви, умни и добре да спорим, но ако в живота ни има тъмни области, които занемаряваме или в които сме непокорни, тогава нашето обучение на ученици няма да е нищо дру- го освен водене на слепец от слепеца. 116
22. април „Ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. " Римляни 10:9 Този обичан евангелизационен стих се концентрира върху две основ- ни истини, толкова трудни за приемане от падналия човек — Въплъще- нието и Възкресението. Но без приемането на тези учения с всичко, ко- ето те означават, няма спасение. Първо ние трябва да изповядаме с устата си, че Иисус е Господ, т. е., че роденият в обора във Витлеем не е никой друг освен самият Бог, изя- вен в плът. Божествеността на Господ Иисус е абсолютно задължител- на за целия план на спасението. Второ, ние трябва да вярваме в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите. Но това означава нещо повече от голия факт на Възкресени- ето. Това включва факта, че Господ Иисус е умрял на кръста като наш заместник. Той е платил наказанието за нашите грехове, понесъл е Бо- жия гняв, под който ние е трябвало да страдаме вечно. След това Бог Го е възкресил на третия ден като доказателство за Своето пълно удовлет- ворение от Христовата жертва за нашите грехове. Ако приемем Иисус като Господ и Спасител в живота си, Библията казва, че сме спасени. Но може би някой ще запита: „Защо тук изповядването идва преди вя- рата? Не трябва ли първо да повярваме и после да изповядаме това?" В ст. 9 Павел подчертава Въплъщението и Възкресението и ги изреж- да в хронологичния ред, в който са се случили — първо Въплъщението и 33 години по-късно - Възкресението. В следващия стих той поставя вярата пред изповедта: „Защото със сърце се вярва за оправдание и с уста се прави изповед за спасение." Тук редът отговаря на събитията при нашето новорождение. Ние първо се доверяваме на Спасителя и биваме оправдани. След това излизаме навън, за да изповядаме спасението, което сме получили. Този стих носи една неповторима простота и свежест за всички вре- мена. 117
23. април „Итака, нека и ние излизаме към Него вън от стана, понасяйки Него- вия позор." Евреи 13:13 От този стих научаваме първо, че Христос е центърът, около който се събира Неговият народ. Ние не се събираме около някоя деноминация, църква, сграда или велик проповедник, а единствено около Христос. „На него ще се покоряват народите." (Битие 49:10) „Съберете при Мен светиите Ми, които направиха с Мен завет чрез жертва." (Псалм 50:5) Вторият урок тук е, че ние трябва да излизаме към Него от стана. Тук „станът" може да се определи като „цялата общност на земните религи- озни системи, отговарящи на естествения човек". Тъкмо в религиозна- та област Христос бива опозорен и тьпкан с крака. Станът е езическото чудовище, маскирано като християнство, което „има вид на благочес- тие, но се отрича от силата му". Христос е вън от тази система и ние трябва да излезем при Него. Трето, разбираме, че събирането единствено около Христос извън ста- на носи със себе си и позор. Християните рядко осъзнават, че послуша- нието на Господа по въпросите на църковната принадлежност е свърза- но с позор. Често членството в една определена църква носи обществен престиж и социален статус. Но колкото повече се доближаваме до ново- заветния идеал, толкова е по-вероятно да трябва да споделим и Неговия позор. Готови ли сме да платим тази цена? Той ме извика навън - мъжът с напоена в кръв одежда. Познах гласа Му - гласът на моя Господ, Разшития. Той ми се яви и аз не можех да остана. Трябваше да Го последвам, трябваше да Го послушам. Светът ме отхвърли, когато разбра, че съм увенчал в сърцето си човека, когото той отхвърли, презря и уби, когото Бог със чудна мощ издигна да владее. И така, сега сме вън от стана — моят Господ и Аз. Но Неговото присъствие е по-добро от всяка земна връзка, която някога смятах за по-важна от Неговата воля. Аз съм вън, не от света, но нося Неговото Име. 118
24. април „Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, а този храм сте вие." 1. Коринтяни 3:17 В този стих храмът е местното църковно събрание. Тук Павел не гово- ри на отделни християни, а на вярващите в тяхната общност, като каз- ва: „този храм сте вие". Разбира се, също е вярно, че отделните вярващи са храм на Светия Дух. Апостолът подчертава това в 1. Коринтяни 6:19: „Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бо- га, и вие не принадлежите на себе си?" Светият Божи Дух обитава в тя- лото на всяко Божие дете. Но в нашия днешен стих на преден план е събранието. Павел казва, че човек, който погубва събранието, ще бъде на свой ред погубен от Бога. „Думата „развалям" тук означава съсипване на местна църква, като тя бъде отклонена от състоянието на свят живот и чисто учение, в което би трябвало да постоянства; означава и Божието отмъщение - унищоже- ние на разрушителя, провинил се в този грях." (У. Е. Вайн) И така, нашият стих съдържа сериозно предупреждение да не си иг- раем с местната църква. В крайна сметка това е само форма на самоу- нищожение. И въпреки това в тази област често християните са безк- райно колебливи да вземат мерки срещу такива хора. Например, някой човек не може да наложи волята си в събранието. Или пък се е заплел в лична караница с някой брат. Вместо да сложи нещата в ред съгласно Писанието, той събира хора, които застават на негова страна, и така об- разува партия в църквата. Нещата се развиват все по-зле и по-зле и нак- рая се стига до открито разцепление. Или може би някоя плътска сестра води истинска кампания от клеве- ти и клюки срещу някого. Злият й език не спира, докато цялата църква се изпълни с горчилка и раздори. Тя не спира, докато някога живата и растяща църква се превърне в куп развалини. Но такива хора играят опасна игра. Те няма да се отърват безнаказа- но. Великият Бог на Вселената е решен да развали тези, които развалят църквата. Това е сериозно предупреждение към всички, които са склон- ни към партизанство! 119
25. април „Но благодаря на Бога, който винаги ни води в победно шествие в Христос и на всяко място изявява чрез нас благоуханието на познани- ето за Него." 2. Коринтяни 2:14 Всеобщото схващане е, че тук Павел използва образа на триумфално- то шествие на един пълководец, който тъкмо се връща от победоносен военен поход. Военачалникът води победното шествие и се наслаждава на благотворното удовлетворение от победата. След него идват ликува- щите му войски. Отзад следват военопленниците, на които предстои затвор и робство, а може би и смърт. Отстрани по целия път се горят благоухания, които изпълват въздуха със сладка миризма. Но благоуха- нието има различно значение за различните хора, в зависимост от това на чия страна са били. За онези, които вярно са следвали военачалника си, това е благоухание на победа. За пленниците обаче това е предзна- менование за гибел и отплата. Пътят на един Господен служител има много паралели с този образ. Господ винаги го води в триумфално шествие. Дори и да не изглежда винаги като победа, факът е, че той е на страната на победителя и Бо- жието дело никога не може да се провали. И където и да отиде, той носи със себе си благоуханието на Христос. Но това благоухание има различно значение за различните хора. За оне- зи, които се покоряват на Господ Иисус, това е благоуханието на вечния живот. Но за онези, които отхвърлят благовестието, това е миризмата на смъртта и гибелта. Бог обаче се прославя и в двата случая. Той се прославя в спасението на покаялия се грешник. Но Той бива и оправдан в отхвърлянето на оне- зи, които погиват. Когато един ден застанат на съд пред Големия бял престол на Христос, те няма да могат да вменят на Бога и най-малката вина за ужасната си съдба. Те са имали възможността за спасение, но са я отхвърлили. Обикновено ние преценяваме ефективността на християнското слу- жение според това колко хора са повярвали. Но може би този стих за- гатва, че би било също толкова правилно да оценяваме християнското служение според това колко хора са отхвърлили евангелието, след като са го чули ясно и недвусмислено, и така са се хвърлили в пъкъла. И в двата случая Бог се прославя. В първия случай към Него се изди- га благоуханието на благодатта, във втория — благоуханието на справед- ливостта! Каква сериозна и тържествена мисъл! Не напразно накрая апостолът пита: „И кой е способен на това?" 120
26. април „Ти никога няма да умиеш моите крака!" Йоан 13:8 Господ се е препасал с престилка и е налял вода в леген, за да умие
Защо? Защо Петър не иска да приеме това любящо служение от Гос- пода? От една страна той може да е усещал своето недостойнство; не се е считал за достоен да бъде обслужван от Господа. Но напълно е въз- можно поведението на Петър да е било продиктувано и от гордост и не- зависимост. Той не е искал да приема помощ. Не е искал да зависи от другите. Тази нагласа пречи на много хора да се спасят. Те искат да си заслу- жат спасението, но да го приемат като подарък на Божията благодат, е под тяхното достойнство. Те не искат да бъдат длъжници на Бога. Но „никой, който е твъдре горд, за да бъде вечен длъжник на Бога, не може да стане християнин" (Джеймс С. Стюарт). Този стих съдържа поука и за вече повярвалите. Всички ние познава- ме християни, които почти маниакално се раздават. Те винаги правят нещо за другите. Животът им се състои почти само от служение за близ- ките и съседите им. Тяхната щедрост и жертвоготовност заслужава го- ляма похвала. Но все пак в маслото на мировареца има муха. Самите те никога не искат да приемат помощ. Те са се научили да дават щедро, но не са се научили да приемат с благодарност. Те се наслаждават на бла- гословението и радостта да служат на ближните си, но отказват на дру- гите същото това благословение. Павел се е показал благодарен получател на даровете на филипяните. В своята благодарност към тях той казва: „Не че търся подаръка, но ис- кам плода, който се умножава за ваша сметка." (Филипяни 4:17) Той е мислел повече за тяхната награда отколкото за своите собствени нужди. „За епископ Уесткот се разказва, че в края на живота си казал, че е направил голяма грешка. Защото от една страна бил винаги готов да по- мага на другите до предела на възможностите си, но от друга страна ни- кога не бил готов да остави и другите да направят нещо за него. Вслед- ствие на това в живота му липсвал елементът на милост и пълнота. Той бил пропуснал да се научи как се приемат благодеяния, за които не мо- жем да се отблагодарим." (Дж. О. Сандерс) Един неизвестен поет обобщава това така: Считам онзи за велик, който заради любовта може да дава с широко сърце. Но онзи, който може заради любовта да приема, считам, мисля, за още по-щедър. 121
„... и увещаваше всички да стоят в Господа с непоколебимо сърце." Деяния 11:23 В някои християнски кръгове съществува обезпокоителната тенден- ция да се почитат хора, понеже са учени, въпреки че безчестят личност- та на Христос. Има например един брилянтен писател, майстор в използването на илюстрации, коментатор, който прави превъзходни студии на отделни думи, но отрича раждането на Иисус от девица. Той обяснява с естест- вени фактори чудесата на Господ Иисус. Отхвърля буквалното, физи- ческо възкресение на Господа. Говори снизходително за Иисус като за човек, на когото се полага достойно място във всеки пантеон на герои на човечеството. За него Иисус е просто един от множество герои. От всичко това естествено се вижда, че той отхвърля Божия Син — с една малка щипка похвала за замаскиране. Човекът просто не принадлежи на Господа. Шокиращо е обаче как християни защитават такъв човек заради блес- тящата му ученост. Те красноречиво хвалят интелектуалните му спо- собности и лековато подминават еретичните му възгледи за Христос. С удоволствие го цитират като признат авторитет и обичат да се движат в същите учени кръгове. Когато бъдат попитани защо се побратимяват с един от враговете на Христовия кръст, те се опитват с двусмислени ре- чи да омаловажат крещящата си простъпка. Нерядко дори нападат сери- озни, верни на Библията християни, защото си позволявали да издигнат глас срещу такъв всепризнат авторитет. Време е християните отново да придобият усет за праведния гняв, ко- гато техният Господ бива предаден в средите на учените. Сега не е вре- ме за компромиси. Истината за Неговата личност и Неговото дело са свети и от тях не можем да се откажем. Ние трябва да стоим за тези ис- тини и да се борим за тях, независимо какво ще ни струва това. Пророците не са говорили двусмислено, когато Божията истина е би- ла поставена на карта. Те са били верни на Господа със смела решител- ност и с язвителна острота са се обръщали към онези, които са си поз- волявали да Го отричат или хулят. Апостолите също са се разгневявали на всеки опит да се ограби сла- вата на Господа. Те категорично са предпочитали верността към Хрис- тос пред съмнителната известност в богословския свят. Мъчениците са предпочитали да умрат, но не да се откажат от вер- ността си към Божия Син. Те са се интересували повече от похвалата от Бога, отколкото от похвалата от други хора. Наша отговорност е да сме верни на Господа във всички неща и да от- хвърляме всичко и всеки като враг на Христовия кръст, който не Му отдава полагащото Му се място на абсолютно първенство. 122 28. април „Послушайте, деца, бащина поука и внимавайте, за да знаете разум." Притчи 4:1 В първите четири стиха на четвърта глава на Притчи Соломон описва как добрият съвет трябва да се предава от едно поколение на следващо- то. Той разказва как неговият баща го е учил и на свой ред напътства своя син да внимава в доброто учение и здравата поука. Добре е за младите хора да научат колкото може повече от земните си родители за практическия живот. Но и в духовната област също важи, че всеки млад християнин трябва да си има духовен баща - човек, при когото може да отиде със своите въпроси; човек, на когото може да се довери; човек, който разполага с богат опит, и който може в проблемни ситуации смело да му каже мнението си и да му помогне. Ако един от родителите може да играе тази роля, още по-добре. Но ако не, трябва да се потърси някой друг. Богобоязливите, зрели вярващи са придобили богато съкровище от практически познания. Те несъмнено са преживявали и поражения, но от това са научили ценни уроци и как да избягват поражението следва- щия път. По-старите християни често могат да видят аспекти на даден проблем, които младите хора може би пропускат. Те са се научили да мислят и да действат уравновесено и да избягват неразумните крайнос- ти. Един мъдър млад „Тимотей" ще поддържа отношението си с един „Павел", за да се възползва от неговата мъдрост и неговия опит. Той се опитва да избегне провали и трешки, като първо се съветва с човек, кой- то вече е преминал през тези преживявания. Вместо да презира възраст- та, той почита онези, които са се борили в борбата и при това са запа- зили добро свидетелство. Общо взето по-възрастните светии няма да се натрапват на младите. Те знаят, че никой съвет не е така неприятен както нежелания съвет. Но когато бъдат помолени, те винаги ще бъдат благодарни да могат да пре- дадат знанията, които са им били от помощ в пътя. И така, дали един млад човек се бори със сексуални проблеми, или ис- ка да разбере Божията воля, дали иска да основе семейство за слава на Господа, или се пита дали Бог не го призовава за мисионер, дали има нужда от помощ в боравенето си с пари, или копне е за ефективен мо- литвен живот - винаги ще направи добре да потърси помощта на някой духовен водач, който може да осветли съответния проблем със светли- ната на Писанието. Под тези посивели коси често се крие златна мина от мъдрост, която с радост предава съкровищата си. Защо трябва да се учим по трудния начин, като можем да се възползваме от знанията и опита на другите? 123
Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд о м WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 5.67 Mb. Сподели с приятели:
|