Виж схема 1, 2б Обща характеристика на управлението

• 
  непълна себестойност – основни разходи
  
• 
  пълна себестойност – непълна себестойност + админ. разходи
  
• 
  пълна търговска себестойност – пълна себестойност + разходи по продажба
  

Да се вземат под внимание производствените разходи, направени през изминалия отчетен период, но представляващи незавършено производство в началото на този отчетен период + оборота от всички производствени разходи през отчетния период – незавършеното производство, което остава в края на периода.

Незавършеното производство се намира чрез инвентаризация или като се използват различни коефициентни методи.След установяването му, то се изважда от всички разходи и се изчислява себестойността на производството и приетата в склада продукция.

29. Счетоводно отчитане на реализацията на продукцията, стоки и услуги. Формиране и отчитане на финансовия резултат. Процедурни техники за прилагане елементите на счетоводния метод
Счет. сметки се използват за отчитане на разходите по производство, продукция и реализация на продукцията. Продажбите на продукция и стоки възвръщат инвестираната в стоките отчетна стойност и себестойността на продадената продукция, т.е. получават се пари (парични еквиваленти, вземания) Винаги действа принципа на начисляването – ако се спазва този принцип, то при продажбата се счита възвърната стойността, ако са получени в замяна вид ресурси (парични средства, задължения и т.н.)

Принципът за осъществената продажба е по-скоро принцип на приходите, възпроизвеждащи с други думи стойността. Той изисква:

• 
  да е прехвърлена собствеността на продукцията и стоката върху купувача
  
• 
  размяната да е станала, т.е. да е приключена
  
• 
  ако има вземания, то събираемостта им да е вероятна
  

Поглед върху тек. счет. отчитане, разходите за производство, произведената продукция, продажбите и установяване на фин. резултат от основна дейност и периодичното отчитанена приходите и разходите и създаване на отчета за приходите и разходите. Целта е логическата последователност на тек. отчетен процес и логическата последователност на периодичния отчетен процес с оглед намиране на фин. резултат от основната дейност. При тек. счет.отчитане използваме разходи по икон. елементи. От тук те отиват в разходи за основно произв., разходи по продажби, разходи по администрирането. ДО на всички сметки, които се използват за отчитане на разходите по икон. елементи трябва да бъдат приключени с КП, т.е. цялото съдържание да бъде прехвърлено. Тези сметки сумират всички разходи от минали години и от текущата дейност. Сметките могат да останат с КС, което да премине в следващия отчетен период.

Може да се наблюдава обема на продажбите като получен приход от продажбата на продукция и услуги, на стоки и евентуално на материали (ако има излишни) и на ДМА и др.

Прихода от продажби води до вливане на парични потоци, което означава насочване на вниманието към принципа на начисляването. Принципът на начисляването изисква признаване на приходи, както и на разходи ако сделката е надеждно документирана и няма вероятност да не се осъществи. В този смисъл при продажба на продукция и стоки е важен показателя не само общо за получен приход, но и за продажбите в брой и на кредит. Всички рискове свързани с продажбите на кредит от неизправни клиенти във времето са обект на внимание. Това означава, че при организиране на счетоводно отчитане трябва да се има предвид следното:

• 
  могат да се създадат отделни главни синтетични сметки за продажбите на продукция, услуги и стоки и поотделно за продажбите на други видове активи.
  
• 
  необходимо е да се осигури информация за продажбите на кредит и продажбите в брой, което може да стане или чрез изграждане на подсметки или по оперативен път.
  
• 
  необходимо е да се създадат аналитични сметки за продажбите по видове обекти. Тези аналитични сметки, ако на ръководството е необходима информация в други аспекти, се групират към съответни подсметки, например продажби на вътрешния пазар и продажби на външния пазар.
  

Продукцията се произвежда, има стойностно капиталово превръщане и т.н докато в наличните/ купените през годината стоки предприятието инвестира пари и чака от пазара пари; заедно с финансов резултат. Това означава, че отчетната стойност на предадените стоки е реализиран капиталов разход и трябва да се прибави с цел да намерим реализираните разходи (онези разходи, които са съпоставими с приходите), т.е. разходи, довели до приход. Изисква се с оглед прилагане принципа на съпоставянето. От къде може да се извлече информация за отчетната стойност на продадените стоки- от кредитния оборот на сметка “Стоки” и от дебитния оборот на сметка “Приходи от продажба на стоки”

Прибавя се и реализирания разходван в миналото капитал, ще го търсим на две места

• 
  ще го намерим като намаляване запаса/наличност от независимото производство
  
• 
  ще го намерим като намаляване запаса от продукция
  

До тук е изяснен начина, по който се стига до финансов резултат като се събере сумата на всички разходи и сумата на всички приходи и се намира неравенството , което е финансов резултат и се балансира отчета за приходите и разходите.

Имаме ли такъв показател готов в ССС? – Нямаме! – защото в БГ се прилага един от начините на отчитане, при който сметките за разходите и приходите нямат приключване, а се осчетоводяват директно в сметка Печалби и загуби. Възможно е в края на периода да има отделна сметка, където да се приключват финансовите сметки.

Извънредни разходи са по същество загуби, с които се намалява собствения капитал. Те се появяват при обстоятелства, независещи от предприятието (стихийни бедствия и др.). Тези разходи нямат функционално предназначение. Те се отчитат като отделна позиция при формиране на финансовия резултат в сметка Печ. и загуби.

Може да се обобщи, че финансовите и извънредните приходи и разходи позволяват прилагане на два подхода:

• 
  третиране по отделно като печалби и като загуби
  
• 
  подход на взаимно компенсиране и само разликата да се отнесе като финансов резултат – печалба или загуба.
  

• 
  отчет на ръководството за дейността и състоянието на предприятието
  
• 
  фин. отчет за текущия период със заверка от независим одитор
  

• 
  отчет - баланс за имущественото и финансовото състояние
  
• 
  отчет за приходите и разходите
  
• 
  отчет за промените в собствения капитал
  
• 
  отчет за паричните потоци
  
• 
  редица справки улесняващи финансовия анализ, базиран на посочените основни отчети.
  

Характерно за отчета, за разлика от текущото счетоводно отчитане (където се образуват показатели за раходите и приходите по видове дейности, както и за резултата от отделните дейности), при периодичното изготвяне на отчета за приходите и разходите се цели:

• 
  определяне на общия размер на всички приходи
  
• 
  определяне на общия размер на всички разходи, също по дейности
  
• 
  съпоставяне на общата сума на приходите, реализирани(получени) през текущия период с реализираните (направени) разходи, довели до тези приходи, независимо от това дали са само от текущия период или има и такива, които са направени през минали периоди. Напр:
  

1. незавършено производство в началото на отчетния период, което е било отразено по дебита- салдо на сметка “разходи за основната дейност”. Салдото по тази сметка, преминало през новия отчетен период е било свързано със сметките за разходите по икономическите елементи през миналия отчетен период, но всички тези сметки са приключени.

2. като минали разходи, които може тази година да получат приходи се явява налична продукция от минали години по сметка “продукция”. Това е начално салдо по сметка “продукция”.

При съставянето на отчета за приходите и разходите се спазва счетоводния принцип на съпоставянето, който изисква приходите да се съпоставят с разходите, довели до тези приходи, независимо кога са направени (през текущата или минали години). Става дума за разходите, които са реализирани (превърнати в пари):

• 
  ако са от текущата година, тези разходи са отразени по дебита, т.е дебитния оборот, на операционните сметки по икономическите елементи. Това е мястото, от където може да се извлече показател за всеки направен разход за текущия период.
  
• 
  разходи за основната дейност се характеризират още и с това, че е възможно част от тях при стойностните им превръщания в разходи по предназначение и в продукция, да са останали като незавършено производство или като незавършено строителство по стопански начин, т.е като разходи по придобиването на ДМА, които в бъдеще ще се превърнат в ДМА. Тези разходи въобще няма да са реализирани, те очакват своята капитализация, т.е превръщане в ДМА.
  

Освен това разходите за основната дейност, превърнати в продукция може да не са изцяло реализирани, ако част от продукцията не е продадена, т.е да са останали като наличност в склада, срещу която няма получен доход.

Може да има налична непродадена продукция от минали години, срещу която да не е получен доход.

Извод: в отчета за приходи и разходи се посочва общата сума на направените разходи, извлечени от дебитния оборот на операционните сметки по икономическите елементи. Прави се корекция на тази сума ”разходи, направени през текущата година” с цел тя да се приведе към реализирани разходи

33. Същност, съдържание, роля и значение на периодичните счетоводни отчети
От текущото счетоводно отчитане би могло да се извлича периодично информация за имущественото и финансово състояние и за протеклата до момента дейност. Съставят се:

1. Междинно

• 
  баланси – ежедневно, месечно, 3месечно
  
• 
  междинни отчети (междинни справки) за приходи и разходи – ако е необходимо да се преценява ефективността на дейността.
  
• 
  междинен отчет за печалбата
  
• 
  справки и извлечения + доклади за поставени задачи
  

• 
  приключителен баланс – обикновено това е салдово оборотен баланс към 31 декември.
  Забележка: Преди изготвянето на салдово оборотния баланс като окончателен през месец декември, след като се проведе инвентаризиране и се установят резултатите от сравняване на фактическо състояние със счетоводно и съответно се направят необходимите счетоводни записвания се пристъпва към приемане на приключителния баланс.
  Защо е салдово оборотен, а не салдов? Защото на 31 декември приключва функционирането на системата от сметки. Салдово оборотния баланс е адекватен на всички сметки, участващи в текущото отчитане. Това има значение:
  

- има значение за по-лесното откриване през новия счетоводен период на системата от счетоводни сметки. Ако е вероятно да настъпят промени, т.е. да са необходими нови сметки, те се проектират и въвеждат, ако някои отпаднат, те се изключват, но по принцип салдово оборотния баланс е надеждна основа за откриване на счетоводната система наново на 1 януари.

• 
  годишен баланс – в него информацията се сводира за отделните балансови статии въз основа на счетоводните регламентации – счетоводните стандарти.
  

• 
  отчет за приходи и разходи се търси разликата между реализираните през текущите 12 месеца приходи с разходите довели до тези приходи (реализирани разходи), независимо кога са направени. В този отчет за приходите и разходите се прилага този принцип за съпоставяне.
  

• 
  създава се отчет за движение (промените на собствения капитал)
  

• 
  отчет за паричните потоци – в отчета се има предвид всички приходи, действително получени пари и всички разходи, действително направени в пари, т.е. имот се превръща в парични потоци, вливащи се и изтичащи при осъществяване на дейността на предприятието. Сделките направени на кредит (покупко-продажба на кредит) не са свързани в момента с паричен поток, но те са свързани с реализация на приходи и осъществяване на разходи.
  

Връзката между периодичното и текущото отчитане е обективна и предполага едно стиковане между показателите на текущото отчитане с тези от периодичното. От счетоводните сметки се извеждат 3 основни показатели:

• 
  начални салда
  
• 
  обороти
  
• 
  крайни салда
  

При периодичното отчитане се започва с начален баланс, който има връзка с началните салда на главните синтетични сметки и техните подразделения. Това означава, че периодично, ежемесечно (до ежедневно) се съставя оборотна ведомост и се прави връзка с извлечение от началните салда. Оборотната ведомост е елемент на периодичното отчитане.

На база на текущото и периодичното отчитане може да се обобщи базисния модел на счетоводната система. Този модел непрекъснато се изменя по съдържание, но по форма връзките и зависимостите, доколкото касаят откриването, функционирането и приключването на счетоводната система, подчинена на базисни принципи, не се променят.



Забележка: Крайния приключителен баланс отговаря на последната пълна оборотна ведомост. Какво значи пълна?

• 
  Съставени са оборотни ведомости на аналитичните сметки към всяка главна сметка. Аналитичните сметки са предварително групирани по подсметки, ако има такива;
  
• 
  Изготвя се оборотна ведомост по главните счетоводни сметки. Тогава става комплектоване на оборотната ведомост на главните синтетични сметки с оборотните сметки на аналитичните сметки към съответните главни сметки. Така пълната оборотна ведомост
  
• 
  съдържа цялата информация (синтетична и аналитична) за началното състояние, за текущо протеклата дейност и за крайните състояния. Това е по същество приключителният баланс.
  

Въз основа на приключителния баланс, счетоводната система е приключена и на база на него на 1 януари се създава баланс и се открива наново системата от сметки. Приключителните баланси правят връзка между отчетните периоди. Чрез тях съдържанието от предходния период минава в следващия и това е едно принципно положение свързано със счетоводния модел. Счетоводната система се открива, функционира и приключва на 31 декември. Тя базира откриването й наново и т.н. до края на живота на предприятието.

• 
  начално салдо – начално състояние
  
• 
  обороти – ДО и КО – показатели за измененията в резултат на дейността през периода
  
• 
  обща сума – сума Д и сума К – показател за дейността до дадения момент