Виж схема 1, 2б Обща характеристика на управлението

• 
  двойно отразяване на стопанските операции – то е аналогично отражение на обективната взаимовръзка между измененията в засегнатите от операцията обекти. Това е счет. формулиране съдържанието на всяка отделна операция с две числа. За изменението в двата обекта и винаги в равен размер. Дейностите пораждат изменения и тези изменения са разходи и приходи, но всяко отделно изменение се описва счетоводно чрез кратка формулировка, която показва кои са засегнатите обекти, колко е размера на измененията, настъпили в тях (едното изменение е в ролята на причина, а другото в ролята на ефект)
  

• 
  оценяване и калкулиране – измерване, паричен израз на всяко изменение от отделните стопански операции, както и за измерване структурните компоненти на периодичното представяне на ресурсите и източниците на тяхното придобиване
  

• 
  счетоводно документиране – то е аналог на определеността на отделните икономически факти, явления и процеси. Те могат да бъдат отграничени, идентифицирани и удостоверени като факти чрез прилагане на метода.
  

• 
  инвентаризирането – аналог на обективното и фактическо състояние на отчитаните обекти (ресурсите <—> собствен капитал и пасиви) чрез инвентаризирането се прави проверка на място и се установява наличностите, което позволява инвентаризация и въз основа на нея се представят в балансовата система фактическите нaлични активи, налични собствени капитали и налични пасиви.
  

• 
  След формулирането на отделните операции с двойно записване, следва записване в специален регистър, т.е. хронологическо систематизиране на отделните операции по счет. път. В регистъра всяко двойно записване получава индикатор, показател определящ времето, датата и мястото и поетата лична отговорност за отчетената операция. Журналът за хронологично отчитане представя обема на работата от броя на записаните операции, но без него, т.е. без хронологично отразяване не е възможно тяхното опознаване, защото не е възможно създаване на точна и достоверна картина на извършената дейност.
  

• 
  счетоводно сводиране – става дума за:
  

• 
  За прилагане на обикновената сводка – математически обобщителен характер
  
• 
  Прилагане на специфично сводиране по определени икономически показатели, за да се представи една икономическа група, предприятието майка съставя консолидиран отчет за групата като цяло от отделни отчети на дъщерните предприятия.
  

• 
  изготвяне на периодични отчети и баланси – за нуждите на годишното приключване и за външни потребители
  

Относно прилагането и предназначението на отделните елементи се изискват процедури на взаимосвързано прилагане и то зависи от характера на организацията и управлението на капитала и КО. Създава се логически модел на счет. отчитане чрез прилагане на счет метод върху предмета. Това са процедурите, които се използват за отразяване на К и КО. Това почива на две принципни закономерности:

• 
  двустранно балансово единство между ресурсите и източниците на придобиване им, т.е. двустранното проявяване на капитала, както в даден момент, така и в кръгооборота му.
  
• 
  двойствеността, на която са подчинени измененията, които отделната стоп. операция поражда в равни по размер изменения в най-малко два обекта
  

• 
  балансът като елемент на метода
  
• 
  балансът като система от данни и показатели за имущественото и финансово състояние на предприятието
  
• 
  балансът като техническо средство
  

Като технически начин на изразяване на балансовия метод, счетоводния баланс е таблица с определена форма и съдържание, която служи за групиране и отразяване в парична оценка на имуществото на дадено предприятие към определен момент, изразено, от една страна, по състав и изпълнявана функционална роля в процеса на осъществяваната дейност и от друга, по начин на образуване и целево предназначение.

• 
  Актив – показател за конкретния имуществен състав на капитала на дадено предприятие, т.е. за ресурсите като база за извършваната дейност
  

• 
  Сума на актива – общият размер на притежаваните ресурси формиращи общата собственост
  

• 
  Пасив (в широк смисъл) – отразява финансово-организационните отношения с източниците на собствен и привлечен капитал, а това са финансово-правните отношения, които са възникнали при придобиването на активите в резултат на извършените операции
  

• 
  Пасив (тесен смисъл) – финансово-организационни отношения с източниците на привлечен капитал, т.е. задълженията на предприятието възникнали при придобиване на ресурсите с привлечен капитал
  

• 
  Сума на пасива – показател за общия размер в парична оценка на всички финансово-организационни отношения, възникнали с източниците финансирали придобиването на ресурсите
  

• 
  Балансова статия (балансово перо, балансова позиция) – най-малкият елемент на балансово-счет. система. Тя е обобщен израз на конкретен вид ресурс или източник на финансиране. Тъй като всяка система се характеризира с определена структура, балансовите статии допълнително се структурират в балансови групи и раздели.
  

• 
  Балансови групи – отразяват общи показатели за функционалната същност на източниците и изискуемостта на източниците на тяхното придобиване. Обобщават се в раздели, които са най-висока степен на обобщение в баланса като система от данни и показатели.
  

• 
  Балансови раздели – още по-обобщени показатели. В актива имаме раздел за ДА, за КА. В пасива раздел за СК и раздел за пасиви( задължения)
  

• 
  Собствен капитал – капиталът, формиран при учредяването на предприятието (основен капитал), допълнително увеличение или намаление, създадения капитал в дейността.
  

• 
  Сума на собствения капитал. Сумата на регистрирания капитал отговаря на номиналния капиталов размер при регистрацията. С други думи част от собствения капитал, който отговаря на основния капитал задължително се отчита по номинална стойност.
  

Прилагането на СБ в практиката води до изграждане на система СБ при конкретни усливия.

В баланса винаги има показател за сумата на осчетоводените А по историческа цена. Не винаги обаче на тази обща сума може да съответства 1 реална величина защото м/у отразените А може да има и такива, на които оценката е по-ниска от цената на придобиване – разходи за бъдещи периоди, трудно събираеми вземания, залежали стоки.

В основната част на баланса се съдържат и показатели за организационните отношения на пр-то с източниците на собствен и привлечен к-л. Проблемът е, че щом ресурсите в баланса се отразяват по цена на придобиване, оценката на източниците на собствен и привлечен к-л би следвало да съответства на оценката на ресурсите. Както можем да говорим за реална оценка на ресурсите, така може да говорим и за реална оценка на източниците. Сред тях също може да има условни/ нереални (намалени по стойност поради изминаване на времето или поради други обстоятелства).
1.2. Задбалансова част - отразява активите, върху които предприятието няма право на разпореждане (наети активи, стоки на консигнация)

Двете части имат двустранен строеж съответстващ на двустранното активно и пасивно третиране на капитала. Този строеж определя съдържанието на СБ т.е.данните и показателите в паричен израз, характеризира имуществ. и фин. сътояние на предприятието.

• 
  при първия вид се балансират величини, които се изискват, но са противоположни, различни по същност като равенството между тях е задължително
  
• 
  при втория вид се балансиират величини,м които са различни, но се предполагат. Търси се неравенството между тях като разлика, чрез която балансовата системасе балансира
  

Структурата се определя от обектите на системата, показателите, които всеки раздел и подгрупа от А, П и СК може да бъде съотнесен към общия размер на активите респ. СК и пасивите. По структура балансовата система е двустранна, отразените в нея противоположни величини изразяват собствените и привлечени к-ли, с които работи пр-то. По съдържание, активната част на баланса, особено когато този баланс носи инфо за външни потребители отделните активни балансови статии се структурират в раздели и групи. Когато структурираме двете страни на баланса има възможност да се прави съпоставка м/у А, собствен К и привлечен К, м/у групи от актива и съответни групи от СК и Пасива.

• 
  активни – отразяват ресурси
  
• 
  пасивни – отразяват източник
  

• 
  балансови
  
• 
  задбалансови
  

• 
  основни – биват активни и пасивни, в зависимост от това какво отразяват
  
• 
  корективни (регулиращи) – те нямат самостоятелно значение в баланса, защото не отразяват ресурс или източник. Чрез тях се регулира стойност по размер на някоя от основните балансови статии.
  

• 
  корективни смаляващи:
  

• 
  корективни смаляващи основна активна – разположени са в противоположната страна на счет. баланс
  
• 
  корективни смаляващи основна пасивна – разположени са в активната страна на счет. баланс
  

• 
  допълващи
  

• 
  допълващи основна активна
  
• 
  допълващи основна пасивна
  

• 
  активни
  

• 
  смаляващи основна активна
  
• 
  допълващи основна активна
  

• 
  пасивни
  

• 
  смаляващи основна пасивна
  
• 
  допълващи основна пасивна
  

• 
  начален баланс – на 1.01, неговата роля е да пренесе информация от предходния период за икономическото и финансово състояние през новия отчетен период и да базира откриването на системата от сметки, чрез които става текущото счет.отчитане. Последното записано от 01.01 се заверява на 31.12. Счет.с-ма се открива и приключва. Връзката се осъществява от начален баланс и така счет.с-ма става непрекъсната.
  
• 
  междинен баланс - междинните баланси могат да се съставят на всеки месец, тримесечие и са предназначени за текущ анализ и котрол
  
• 
  приключителен баланс – 31.12
  

• 
  публичен (от лекциите от 2006) – под форма на отчет; компонент на годишния финансово счетоводен баланс.
  

• 
  салдов баланс – балансовите статии отразяват състоянието на отчетните обекти. Може да бъде съставен в началото, междинен и в края.
  
• 
  салдово-оборотен баланс – съдържа показатели освен за състоянието на отчетните обекти в началото и края на отчетния период, също така за измененията настъпили през отчетния период. Този вид баланс съдържа инфо за имущественото и фин. състояние към даден момент и за настъпилите изменения под влиянието на КП през отчетния период.
  

• 
  счетоводни баланси – съставят се въз основа на данни в текущото счетоводно отчитане
  
• 
  инвентарни баланси – съставят се от данните на проведената инвентаризация; тези баланси са точни и реални поради естеството на първичните данни, от които са съставени
  

• 
  учредителен баланс – не е счетоводен баланс. Обсъжда се на първото заседание на УС и в него фигурира предварително откритата набирателна сметка
  

• 
  встъпителен баланс, с който се открива счетоводната система; този баланс се съставя само веднъж
  
• 
  ликвидационен баланс – при прекратяване на дейността; ресурсите в този баланс се оценяват по текущи пазарни цени към деня на ликвидацията
  

• 
  редовен баланс – бива начален, междинен и т.н.
  
• 
  извънредни баланси – ликвидационният, както и други, които са съставени при извънредни обстоятелства
  

• 
  елементарни счет. баланси – отразяват ресурсите и източниците само на отделното предприятие
  
• 
  сборни (агрегирани) счет. баланси – съставят се за министерство, за комплекс, дори и за цяла икономика, т.е. се съставят чрез обобщаване на инфо и се използват извън предприятията
  
• 
  консолидирани баланси – представят една икономическа група като едно предприятие
  

• 
  нетен баланс – в нетните баланси всеки отчетен обект е отразен по реалната си оценка според възприетия от предприятието начин на оценяване
  
• 
  брутен баланс – в брутните баланси някои статии поради различни съображения са отразени по оценка, която е по-висока или по-ниска от реалната (фактическата). В тези случаи за корекция на тези балансови статии до фактическия им размер се допуска включване на корективни бал. статии и общата сума на баланса нараства Включването на корективни балансови статии в счет. баланс повишава неговата информативност, въпреки че се нарушава нетния му характер и ако от брутния баланс се отстранят корективните статии брутния баланс се превръща в нетен
  

• 
  в причинна (диалектическа ) връзка помежду си
  
• 
  равни по размер и могат да се изразят с един и същ числов израз
  

• 
  кои са обектите, засегнати от отделната стопанска операция?
  
• 
  какви са тези обекти?
  
• 
  В какъв размер се изменят?
  
• 
  Каква е посоката, т.е. кое е предпоставка и кое ефект?
  

Стопанските операции засягат обекти, които намират отражение в счетоводния баланс и обекти от функционалната същност на капитала или негова финансово-организационна същност. Характерно е, че в баланса са обединени и противопоставени различни видове ресурси от една страна и от друга – структурните компоненти на СК и П.