Виж схема 1, 2б Обща характеристика на управлението
активни корективни сметки
Изтегляне 1.32 Mb.
|
активни корективни сметки
Освен това по предназначение корективните сметки са смаляващи и противостоящи:
Забележка: балансовите статии като корективни имат място в брутния баланс и то в основната му част. Корективни сметки имат място в основната подсистема на системата от сметки и са свързани с точно определени главни сметки, когато последните имат нужда от коригиране, докато се стигне до фактическата им стойност. Корективните сметки по форма се държат като активна и пасивна в зависимост от това каква основна сметка регулират и как. От корективните сметки се изграждат корективни балансови статии. В баланса те могат да се представят като активни и пасивни и правят баланса брутен. Нетния баланс съдържа по-малко инфо, защото в него няма корективи. Възможно е баланса да се превърне в нетен, като основни статии и покажат например надценени и с отрицателен знак към тях се прибави съответния коректив. 2.4. Операционни – предназначени са да отчитат показатели за отделните дейности, за отделните процеси, а в някои случаи и за групиране явления, т.е. за операционните сметки съдържат инфо. за дейностите от кап. оборот и се създават, за да ориентират счет. инфо към инфо потребности на управляващите (вътрешни и външни) по повод финансовата дейност и по повод на вътр. иконом. дейност. Чрез операционните сметки ССС позволява да се наблюдават от една страна имущ. и фин. състояние и промени в него под влиянието на капиталовия оборот и от друга да се мотивират упр. решения за изпълнението на производствената програма. Виж схема 7 Операционните са предназначени за отчитане на основната дейност, на фин. дейност и накрая има сметка за отчитане на извънредните разходи, ако има такива. В основната дейност влиза: снабдяването, производството и реализацията. Снабдяването – с материални запаси и с ДА Производството – операционните сметки за производството трябва да отчитат участието на мат. и фин фактори. По отношение на персонала, като фактор носещ трудов ресурс, не се създават операционни, нито основни сметки. Сключват се трудови договори. Те не са сделка, пораждаща изменения. Измененията се пораждат, когато въз основа на трудовите договори се влага труд и възниква задължение да се заплати цената за вложения труд, представляващи разход за дейността, който се е съединил с разходите за мат. и фин. ресурси. Този разход по същество е стойност, която ще влезе в себестойността на продукта, но това е създадена от труда стойност, докато разхода за материални е стойност на разходваните при покупката на материалите пари. Когато мат. е вложен в производството разход на ресурс няма, има стойностно превръщане от форма на материали във форма на разход за материали. Докато разходът за заплати е сам по себе си създадена стойност от задължение към перснала. Забележка: разходите обяснени по-горе са разходи по икономически елементи, т.е. разходи допиращи до елементите на ресурсите базиращи производството. Информация за разходите по икономически елементи се отчита в спец. събирателно разпределителна операционна сметки. Инфо от тези сметки се прегрупира според предназначението на разходите, а именно:
Тези разходи по предназначение съдържат инфо. за организаторите на дейностите, свързани с произвеждания продукт от една страна и от друга свързани с администрирането. В тази група разходи може да се калкулира себестойността на произвеждания продукт и могат да се обособят показатели за разходи, които не са имали възможност да влязат в себестойността на продукта и сами да възпроизведат своята стойност чрез прихода и да очакват възстановяване чрез прихода от продажби. Разходите свързани с продажбите, с администрирането са направени, но те не са възпроизвели своята стойност чрез полезността на продукта. Те обаче са необходими за организацията и управлението и те трябва да бъдат възстановени от прихода от продажби и водят до намаляване на брутния доход респективно до чистата печалба. 2.4.1. Операционните сметки се делят на:
Забележка: тази сметка може да се използва и при покупката на ДМА по същия начин като калкулационна по отношение на доставната цена, което може да се нарича и себестойност на купения ДМА особено ако за монтажа и привеждането на ДМА се правят допълнителни разходи. Себестойността в този случай се нарича доставна себестойност. На практика калк. опер. сметки могат да се използват като смесени с др. вид сметки, ако е необходимо към разходите от тек. период да се комбинират напр.разходи от минал отчетен период като нач. салдо, както и ако трябва да се отрази незавършена дейност – непруключена доставка – ще има крайно салдо. Калк. опер. сметка е предназначена с нейния ДО да отчете разходите от тек. дейност. Казаното за смесения характер на калк. сметка с осн. балансова важи и за сметка разходи за основна дейност.
Напр: калкулационна и съпоставителна, калкулационна и разпределителна, калкулационна и основна. 3. Бюджетно-разпределителни
4. Според степента на обобщаване на отчетните обекти
При синтетични сметки се ползва само паричен измерител. Връзка между синтетични и аналитични сметки Дебит Оборот = подсметките на аналитичните сметки
Създаване на по-богата информация с оглед потребностите на управлението, контрола върху точността на счетоводните данни. Един и същи обект се отчита аналитично и синтетично. Значението на тази класификация е свързано с инфо. осигуряване в управлението както на ресурсите, СК и П, така и на процесите. Правилното структуриране на главните сметки, на подсметките и на аналитичните сметки е проблем както на управленци, както и за създаващия счет. инфо и за създаващия прог. продукт. Възможностите за създаване на анал. инфо. са почти неограничени, всеки краен вид в даден аспект може да се превърне в синтетичен показател и в друг аспект да се превърне в синтетичен показател. 19. Логическа същност на двойното отразяване на стопанските операции като елемент на счетоводния метод. Двойното записване като система от данни. Приложение. Роля и значение на отчетния процес. Като елемент счетоводния метод на двойното записване е аналог на взаимовръзката между измененията, които отделната операция поражда най-малко в два обекта. В количествен аспект настъпват изменения равни по размер, т. е. намиращи се в тъждество. В логически аспект измененията са в диалектическа / причинна / зависимост, връзката между тях е детерминирана. На практика чрез формулирането на тази зависимост може да се опише всяка отделна операция. За целта се използват счетоводни сметки, отговарящи на засегнатите от операцията обекти. Системността на ССС се обуслявя от:
Моделът на двойното отразяване на операциите предполага използване на счетоводни сметки. Получава се кратка формулировка, която показва:
Тази формулировка се нарича “счетоводна статия”/не балансова/ Тя се нарича още контировка, осметковяване, мемориален ордер, паметна бележка, разпореждаща под кои сметки какви записвания стоят, или операционна бележка, в която квалифицирания счетоводител отбелязва кои сметки в какъв размер трябва да бъдат засегнати. Кратка формулировка:  Дебит Кредит
Д Кредит сметка............ Счетоводна статия като кратка формулировка по същество е счетоводен модел, чрез който може да се опише всяка стопанска операция / четирите вида балансови изменения могат да бъдат моделирани с помощта на счетоводни сметки / За повече информация виж фиг.7 за стопанските операции
Капиталово отделените балансови статии се превръщат в счетоводни сметки. Сч. Сметки със своето първоначално записване отразяват първоначалното състояние. Извод: Всяка счетоводна сметка съдържа данни, показатели и тогава във всеки момент и в края на отчетния период може да се установи достигнатото състояние на обекта, за който е създадена сметка. Образува се система от счетоводни сметки – “Главна книга”, счетоводните сметки, открити по този начин са главни, синтетични, и определят най-високата степен на синтетичност при текущото отчитане. Тази синтетичност е определена от балансови статии, които са синтетични показатели за отделните видове активи, СК и пасиви – активни (пасивни) счетоводни сметки. Така Главната книга се запълва с Журнали за систематично, но вече аналитично отчитане на отделните обекти. Записванията в журнала са възможни само на база на предварително създадена информация, описваща отделните операции в тяхната хронологична последователност. ССС като журнал за систематично отчитане се открива по данни от началния счет. баланс. Оборотите на сметките се формират въз основа на счетоводни статии, хронологически отразени в журнала за хронологично отчитане. Всяка статия описва една ограничена от другите стоп. операция, идентифицирана и удостоверена с всяко описание, двойно отразена. Счет. статии носят индивидуални индикатори в общ хронологически ред, в който съсъществуват хронологически зависимости позволяващи да се извличат данни и показатели. Индикаторите позволявт да не се губи системността на ССС. Така се получава връзка м/у съдържанието на Журнала за хронологично отчитане и това на гл. книга, включително за журналите за аналитично отчитане.
Има връзка нач. салда с нач. баланс, което е резултат от откриването на нач. сметки в баланса; изразява се в равенство м/у сума А и сума П с едно извлечение от нач. салда на сметките в гл. книга, т.е. със сбора от деб. нач. салда и кр. нач. салда => получават се суми. Прави се извлечение на оборотите, отделно на дебитните и кредитните. Трябва да се получат два равни сбора, които са резултат от дейността - носят инф-я за осчетоводените стоп. операции. Равенството се обуславя от двойното записване и по-точно от съответните балансови изменения, които не нарушават равенството. Оттук нататък двата равни сбора от оборотите на сметките в гл. книга по същество представляват баланс в движение или статичен баланс.
Извлечението по трите базисни показатели е свързано с изготвяне на Оборотна ведомост. Тя съдържа 3 равни сбора. Дватата сбора от нач. салда са равни на сумата на нач. баланс, двата сбора от обороти са равни сумата на журнала за хронологично отчитане. Последното равенство - дебитни/кредитни кр салда е резултат от крайния баланс и ако съставим кр баланс от кр салда, сумата е равна на тези два сбора. Оборотна ведомост От гл. книга се извеждат данни и се прави оборотна ведомост - служи за контрол в/у систематичното и хронологично счетоводно отчитане. В нея е систематизирана инф-я, полезна за:
фиг.10 Илюстрирано е текущото счетоводно отчитане т.е. двата журнала за хронологично и систематично счетоводно отчитане. Виж фиг. 10 и 11 – текущо хр. и сист. отчитане Годишно приключване В края на отчетния период трябва да се извърши контрол върху точността на записванията на текущото счет. описване. Извършва се проверка на имущественото и финансово състояние по фактически данни. Тоест извършва се инвентаризация. Счетоводни процедури във връзка с годишното приключване:
Забележка: не се допуска надценяване на активите, което значи, че те се отчитат по историческа цена, цена на придобиване, но ако тя се окаже по-висока от нетната им реализируема стойност то те се обезценяват. В края на годината се прави проверка и ако някои активи са останали отчетени с цена по-висока от нетната реализ. стойност то те се обезценяват. Целта е да се гарантира сигурна възвръщаемост на стойността на мат. запаси
Забележка: винаги може да се открият неосчетоводени документи или някои да пристигнат в последния момент
Ако има несъответствия по познатия ред на текущо отчитане неточността се изправя. Т.е. съставя се статия за корекция и се вписва правилнаата счет. статия. Забележка: трябва да се знае, че начините за внасяне на корекция в счет. система трябва да бъдат предварително определени и приети от предприятието Забележка: съставянето на пълна оборотна ведомост в края на годината обикновено се прави неколкократно, защото внаги се открива някакво несъответствие. Пълната оборотна ведомост от аналитични сметки комбинирани с главните синтетични сметки представлява една балансова система от данни и показатели за един отчетен период за състоянието и дейностите на предприятието. Тя е едно представяне на ССС и се ползва като:
Окончателната оборотна ведомост след като е сигурно, че няма повече неточности обозрими чрез ведомостта се приема и подписва от фин. счет. отдел като годишен приключителен баланс. В този вид се съдържат всички сметки – синтетични и аналитични взели участие през текущия отчетен период независимо дали някои от тях са изравнени – нямат салдо или са останали със салда. Този приключителен баланс е основен преди всичко във връзка с изготвяне на финансовия отчет, във връзка със създаването на счет инфо. потоци според исканията на различните потребители. Освен това се използва за преработване в официална двустранна бланка за нуждите на ръководителите от висшия еталон. Накрая и не на послено място салдово об. баланс служи за да се открия ССС на 1.01 през следващия отчетен период. Забележка: отделните периоди имат приемственост – салдово-оборотният баланс в края на годината се превръща в начален баланс за следващия отчетен период и това става автоматично чрез актуализиране на сметките за следващия отетен период. Повече за инвентаризацията и финансовия отчет – въпроси 25 и 32 21. Връзка между счетоводния баланс, системата от счетоводни сметки и двойното отразяване на стопанските операции Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 1.32 Mb. Сподели с приятели:
|
Дебит оборот на = 
ебит сметка ............................