Виж схема 1, 2б Обща характеристика на управлението


Счетоводните системи еволюират под влиянието на



страница3/10
Дата10.02.2018
Размер1.32 Mb.
#55958
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Счетоводните системи еволюират под влиянието на:

  • степента на централизация на икономиката

  • стабилността на местните валути и инфлационния опит на отделните икономики

  • развитието на общите световни пазари, мултинационалните ик. групи, глобализация в ик.области на фин. пазари и свет. икономика

Промените, които настъпват в счет. система водят до промята на нейния модел. Моделът на счет. система представлява устойчиво отражение на взаимовръзката между инфо съдържание на отчитания обект и инфо потребност.

В основата на конкретните счетоводни модели винаги се съдържа основния логически модел на счет. система. Той определя от една страна методологията, процедурните счет. техники, връзките между журналите, а от друга прави възможно да се алгоритмизират зависимостите между създадените числови счет данни и да се създадат икон. показатели.



Логическия модел на счетов. и съсъществуването му паралелно с фактическия модел позволява:

  • практиката да променя и да създава счет. модели

  • обратното – теорията да създава и да променя счет. модели с оглед подобряване на инфо осигуряване




Съдържание на счет. модел

1.Информационни потребности – те винаги са свързани с мястото на приложението на счет. система

2.Избор на концепция за:

  • източниците на нетните активи и на тяхното поддържане

  • концепция за капитала и неговото поддър-жане

- за финансов к-л

- за материален к-л




3.Оценъчни бази, оценъчни методи, оценъчни системи, оценки.

Има 4 вида- схема 4



4.Възприети положения, изисквания и качествени характеристики – схема 5

5.Законодателна нормативна счет. рамка от регламенти

  • международни

  • национални

  • местни правила на самото предприятие

Счет. модел включва 2 части:



  • модел на текущо счет. отчитане

  • модел на годишния финансов отчет

6. Счетоводна и одиторска професия. Същност, роля, професионална етика и независимост.
1. Счетоводна професия

1.1. Мотиви за оформянето на счет. професия

  • спецификата на методологията на отчитане и на процедурните техники – изисква специална квалификация на кадри за счет. отразяване на стоп операции

  • информационно-комуникативен мотив – изисква познания върху логическите, теоретическите основи на счетоводството и възможностите за извличане на желаната инфо от създадените системи от счет. данни и показатели

  • във всяко предприятие и до днес се създава финансово счет. отдел - орган на управляващия субект. налага се правна регламентация на счет. професия – такава съществува в закона за счетоводството. Финансово-счет отдел включва специалисти, които носят наказателна отговорност за надеждността, уместността, сравнимостта на счет. инфо

  • счет. професия изисква притежанието на специален ценз

  • нараства значението на счет професия – поради следните фактори

    • усложняване на управлението – има нужда от управление на рисковете, изготвяне на прогнози, контролиране на отношенията в рамките на МСС

    • възможност на лицата упражняващи професията да влияят все повече върху вземането на ефективни решения

    • влияние върху управленския морал и поведение

1.2. Основни принципи, на които трябва да е подчинена счет. професия

  • изразяване на реално и независимо мнение

  • притежание на компетентност и умение за извършване на счет. техн. процедури

  • притежание на образователен ценз за извършване на счет. икономически, прогностичен и диагностичен анализ и на ефективен контрол

  • запазване на конфидециалност

Възниква проблем със значението на морала – създаваме морално етични норми облечени в правна форма. В БГ само Института на дипломираните експерт счетово-дители е изработил и приел морален кодекс за своите членове.

Международната федерация на проф. счетоводители е създала морален кодекс на професията счетоводител и той е единствения, който може да се използва като рамков модел-основа за създаване на професионални стандарти за морала на счет.
2. Одиторска професия

В закона за счетоводството е регламентирана характеристиката на дипломирания експерт счетоводител. Те са



  • независими потребители на инфо за стоп и фин. дейност на предприятието

  • контролират спазването на счетоводството и другите законови нормативни актове регламентиращи дейността на проверяваното предприятие

  • задължени след извършване на проверка на год. фин. отчет да изразят мнение, което може да бъде

    • отказ от заверка поради причини, изложени в спец. доклад

    • заверка с особено мнение

Заверката представлява гаранция, която формално води до защита на качествените характеристики на инфо, но същевременно винаги има риск оказано влияние върху проверяващия.

Професионални организации свързани с одиторската професия – от 1991 – Института на дипломираните експерт счетоводители



7. Капиталът на предпиятието като обект на счет. отчитане. Счетоводни концепции – същност и признаване на активи, пасиви, собствен капитал. Класификационни критерии. Класификации.
Виж фигура 1, 2, 2а
1. Капитал:

В условията на пазарна икономика, предмет е частната собственост или капитала на отделното предприятие. Той е абстрактен израз на имуществото на собствениците, което те отчуждават за капитал за новооткритото предприятие.



Капиталът има полезност, стойност, физически състав, мярка (може да се измери, обобщи), цена.

Капиталът на отделното предприятие става предмет на счетоводно отразяване и опознаване:



  • В даден момент (схема 1) Капиталът като реален обект може да бъде третиран счетоводно в даден момент. Тогава се отразява състоянието на капитала, с др. думи имущественото и финансово състояние на предприятието.

  • През отчетния период - динамика за капиталовия оборот – капиталът функционира и като обект на счет. текущо и създава инфо за промените, които настъпват в ресурсите от една страна и промените във фин. орг. форма на капитала, изразена чрез източниците на собствен и привлечен к-л

Извод: К-лът става предмет на счет от специфична гледна точка и се създава счет инфо за неговото състояние периодично и за промените в него резултат от протичащите дейности.

Забележка: формирането на капитала и дейностите имат една първична цел – създаването на блага, продукция, услуги и др., които са необходими преди всичко за живота на обществото и конкретно за постигане целите на отделното предприятие.

Разглежда се двуаспектно според функционалната, организационната (пасивната) му същност. Това се постига с помощта на паричен измерител, чрез балансовата система от финансово-икономически показатели, за финансовото състояние, ефективността и промените във финансовото състояние.

Капиталът на новоучреденото предприятие има източници и разпределение. Той се определя от размера на ресурсите, има физически състав. Според неговото двустранно проявление - пасивно и активно.

Както ресурсите, така и дейностите са свързани с една обща цел: дейностите предизвикват промени в ресурсите, т.е. дейностите пораждат разходи и приходи, носещи инфо за капитала.


Имуществен състав: от финансови показатели за капитала в даден момент са:

  • Активите

  • Собствения капитал и отношенията на задължение към източниците на капитал (кредитите, инвеститори) т.е. пасивите.

Забележка: “Пасив” в ОТ се използва в широк смисъл, за да назове пасивното проявление на капитала според връзката на предприятието с източниците му - собствени и привлечени. “Пасив” в тесния смисъл, означава задължение към източник, от когото е придобит ресурс, влизащ в състава на предприятието. Щом е източник на капитал, той е източник на ресурс.

2. Структура на собствения капитал
2.1. Основен капитал - формира се при учредяването на предприятието, регистрира се в съда по документи и записани дялове от собствениците. Размерът на този капитал е постоянна величина, това е номиналната стойност на к-ла, независимо дали собствениците са внесли ресурси срещу записаните от тях дялове. Съдебната регистрация се извършва след реално внасяне на 25% от капитала. При необходимост собствениците могат да направят допълнителни вноски за определен период от време под формата на внесен к-л. В процеса на работа, к-лът също може да бъде увеличен или в някои случаи и намален.

Забележка: Изменения (увеличения/ намаления) в регистрирания к-л не се допускат. Счетоводно, той остава да фигурира в номинален размер, както е регистриран в съда. Независимо от това дали се капитализира (увеличава) или декапитализира (намалява) от финансовия резултат.
2.2. Резервиобщи и специални. Те са онази част от получения финансов резултат (печалбата), която не се капитализира като печалба, а получава предназначението на резерв по силата на законови изисквания или/и специални потребности. Защо се отделят тези резерви? За определени нужди на предприятието. Възможно е то да няма интерес да оповести истинската си нетна печалба (напр. очаква загуби в следващите няколко години).
2.3. Финансов резултат = загуби от минали години + печалби от минали години + печалба от текущата година + резерви по застрахователни договори (за запасен фонд, за премийни резерви, за предстоящи плащания и др.). В нашата счетоводна практика тези резерви не са добре развити.

Забележка: Интересен е въпросът за размера на собствения капитал. От правна гледна точка (de ure ) капиталът е равен на записаните от собствениците дялове или акции, но от финансова гледна точка, капиталът е равен на стойността (оценката) на придобитите срещу него ресурси.
3. Активите - това са ресурсите, ресурс, придобит при учредяване на предприятието срещу собствен капитал или резултат от сделка, при която са изразходвани пари и са придобити машини, сгради, стоки, материали и други ресурси за дейността, т.е. конкретните форми, в които е въплътен капиталът. Те обуславят функционални възможности на капитала. Те са елементи на балансовата структура от показатели за капитала, представен обикновено като бавно ликвиден и бързо ликвиден.

Актив – елемент на периодичен счетоводен отчет, а това означава, че за да бъде признат 1 актив и включен в счетоводните отчети, той трябва да отговаря на 3 условия:

  • да е резултат от минало събитие – напр 1 сграда е актив ако или за нея са разходвани пари (заплатени са такива за нея) или е построена със стопанска цел

  • активът да е носител на собственост, което позволява на пр-то да се разпорежда с него, да го контролира, управлява т.е да може да продава актива, да го влага в производството и пр

  • от актива да се очаква бъдеща икономическа изгода - това означава:

  • да служи за производство на други активи

  • да може да се замени с други активи

  • да служи за уреждане на задължение (пасив)

  • да може да бъде разпределен м/у собствениците – при ликвидация на пр-то да може да бъде получен като дял.



3.1. Признаване на актив – свързано е с изпълнение на изисквания

  • да бъде отграничен от другите А

  • да подлежи на надеждно количествено измерване

  • да е надеждно оценим

  • да може да бъде описан, документиран



4. Пасивите - това е задължение, в резултат от настъпило събитие. Погасяването му (изплащането) изисква изтичане на ресурс. Признава се ако е надеждно измерено. Пасивите възникват с източниците на привлечения капитал.
4.1. Класификационни критерии за пасивите са

  • бавноизискуеми или нетекущи пасиви – дългосрочни заеми над 12 мес.

  • текущи пасиви – бързоизискуеми – търг. задължения, краткосрочни заеми

Какви отношения възникват със собствениците, които отчуждават своето имущество и го предават под формата на пари или конкретна апортна вноска?

По отношение на:



  • Задължения към собствениците на предприятието капиталът да се използва според поставените цели.

  • Задължение ако някой от собствениците напусне, да му се върне частта.

  • Задължение към собствениците е да бъде поддържан капитала до началния му размер и по възможност капитализиран с печалба.


4.2. Уреждане на пасив

Уреждането на пасив е винаги свързано с изтичането на ресурси. Това уреждане може да стане:



  • ч/з плащане в брой

  • прехвърляне на друг активи

  • замяна на задължение с друго задължение

  • предоставяне на услуги

  • превръщане на задължение в собствен капитал.


4.3. Признаване на пасив

Както при активите, така и при пасивите се изисква за признаването им:



  • да са отграничими;

  • да се поддават на надеждно количествено измерване/оценяване.

Отношенията със собствениците са по-различни отколкото с банката, доставчиците и т.н. Пасив= Собствен капитал + Пасивите
5. Класификационни критерии вж фигура 1,2,2а

  • форма на капитала капиталът може да бъде въплътен в а) пари (или всичко, което изпълнява функцията на такива) или в б) материални блага; в) вземания (право на вземане от клиенти или други дебитори, всички видове вземания са наличен капитал и се характеризират с определена ликвидност); г) неотнесени по направление разходи – това са разходи за бъдещи отчетни периоди – ресурс, който е изтекъл от предприятието и се отнася към текущата година, но ще покрие разходи за следващата; д) други ценности

  • функционална роля на капитала в стадиите на дейността на предприятието

  • степен на обръщаемост – изразява колко бързо 1 актив (А) се превръща в пари.

В стадиите на класификация се създават показатели, отразяващи структурата на съответните активи/ресурси.
8. Кръгооборотът на капитала на отделното предприятие като обект на счетоводно отчитане. Основни видове операции. Концепции – същност и признаване на приходи и разходи. Класификации.
Активите придобити срещу собствен и привлечен капитал и срещу пасиви са икон. материална и финансова основа на дейността. Счетов. отразяване на активите в началото на отчет. период, периодично до края на периода се представя в статична (към даден момент) балансова система от данни и показатели. Последните носят инфо за имущественото и финансово състояние.

През отчетния период капиталът като общ капитал участва в една непрекъсната дейност. Капиталът, който можем да отразим статично периодично, може да бъде използван, участва в основните дейности, породени от основната причина. Капиталът участва в неговото възвръщане в пари. Капиталът в своето функциониране води до капит. натрупване или до загуби, които го декапитализират.

Когато разглеждаме капиталът в даден момент трябва да отразим в счетовод. показатели състоянието на ресурсите в началото, по време и в края на отчетния период. Когато отразяваме състоянието на ресурсите, това се прави в счетоводен аспект т.е. активите се представят едновременно и във връзка със собствения капитал и пасивите, които показват начина, по който активите са придобити.
1. Капиталовият оборот е дейност, причината за която е потребността предприятието да достигне поставените си цели. Причините, които пораждат дейностите, определят и техния характер. Икономическите дейности са базирани на основни фактори, съдържащи се в ресурсите, т.е. дейностите и ресурсите участват заедно и под влияние на причината дейностите променят и водят до разходи и до приходи. Ресурсите са необходими за да протекат дейностите, а те пораждат измененията в ресурсите, които представляват разходи и приходи. Разходите и приходите от дейностите носят инфо за самите дейности. Ресурсите и дейностите имат една и съща количествена природа. Ресурсите имат стойност и процесите могат да се измерват чрез стойност, не чрез прилагане на методи за оценяване, а чрез прилагане методи за калкулиране на себестойности. Ресурсите към даден момент се оценяват по цени, а процесите се оценяват чрез калкулиране на себестойности.

Капиталовият оборот се състои най-общо от следните процеси: снабдяване, производство и реализация:




  • Снабдяването – при него се придобиват необходимите за дейността краткотрайни и дълготрайни активи, т.е. разходва се капитала пари и се инвестира в съотв. еквивалент напр. материални запаси и суровини за произв. и машини и съоръжения. Има промяна в ресурса пари, която отразява инвестиране, разходване на пари и купуване на съотв. ресурс. Оценката (пазарната цена), справедливата стойност получена при покупката измерва, оценява получените ресурси и разхода на пари е инвестиционен. В този процес могат да участват и разходи по организацията, администрирането и управлението. Парите, разходвани в тази насока не са инвестиционен разход, а са изтичане на капитал. Приема се, че такива разходи да се възвръщат от дохода при реализацията, а ако няма такъв тези разходи водят до загуба, декапитализация




  • Производство – в него капиталът участва в дейност, която води до създаване на продукт или до мотивация на клиентите. В произв. процес участват наличните ресурси (материални, налични, трудови). Този процес води до калкулиране на производствена себестойност на продукцията. От гледна точка на стойностното съдържание на капитала в този процес се осъществяват:

  • стойностни капиталови превръщания

  • стойностни капиталови изтичания, свързани с процесите по продажба, реализация и администриране




  • Реализация – води до продажба на продукция и услуги, т.е. до реализирана себестойност на продукцията, както и до приходи от продажба и до фин. резултат – печалба или загуба


Вж. схема 7
Капиталовият оборот започва с налично балансирано състояние на капитал (пари). Тази статична начална балансова система, показваща началното състояние, ресурсите и източниците поражда изменения (разходи, приходи), но балансовото равенство не се нарушава. Всички показатели, характеризиращи капиталовия оборот, т.е. разходи и приходи, както и тяхното вътрешно обобщаване, съпоставяне и противопоставяне не нарушават баланса.
2. Видове операции и сделки от общия капиталов оборот
2.1. Капиталово формиране, създаване, привличане

А+ Капитал П+


2.2. Капиталово инвестиране – причина, свързана с намаление на ресурс, снабдяване с ресурси

А- А+ Капитал П


2.3. Произв. операциистойностни капит. превръщания водещи до различни видове произв. разходи и очакване на приход като полезност, зад която стои стойност, която от своя страна може на пазара да се превърне в разменна стойност, т.е. във фин. приход. Полезността на продукта позволява той да бъде отразен като продукция на склад със себестойност равна на разходи, чакащи реализация.

Продукцията е еквивалент на направените разходи за производството и. Готовата продукция е стойностно превърнат капитал в полезност.

Разходите по производство се превръщат стойностно в продукция или остават като незавършено производство. В състава на активите може да има позиция стоки, продукция и незавършено производство.
2.4. Реализация на продукти, услуги и стоки – в този процес става капиталова реализация т.е. възвръщане или възстановяване на участвалия в капиталовия оборот капитал в парична форма. Това е приходът от продажбата. Тя предполага наличие на продукция, стоки.

А+А- Капитал П+

- продукция 550 + на дохода 350



+ пари 900
3. Хакрактеристика на отделните стопански операции


  • Всяка операция поражда изменение най-малко в два обекта.

  • Измененията се намират в причинна връзка и са винаги в равен размер, т.е. съществува тъждественост между размера на изменението в ролята на предпоставка и размера на изменението в ролята на причина.

  • Всяка стопанска операция води до едно следствие (ефект), който е породен от конкретна причина (предпоставка).

  • Тази предпоставка е изменение в друг обект.

  • Стопанските операции могат да засягат обаче не само активите, собствения капитал и пасивите, но и разходите и приходите, т.е. обектите, които засяга една стопанска операция може да са свързани с тях.


4. Допълнителни характеристики на капиталовия оборот


  • състои се от отделни операции и сделки

  • кап. оборот протича в хронологична последователност; това е резултат от диалектическа закономерност, това позволява систематизация на база на предварително системат. операции

9. Обща характеристика на предмета на счетоводството
1. Необходимост от изясняване на предмета
2. Историческа обусловеност на предмета
3. Реални обекти ставащи предмет на специализираните счетоводни теории и на ОТС капиталът и капиталовия оборот
4. Капиталът на предприятието - предмет на счетоводството.

  • Двустранна балансово счетоводно третиране (фиг. 1)

  • Класификационни критерии и класификации (фиг. 7а)

  • Балансова система, структура на капитала (фиг. 9)

  • Основни показатели

  • Бавноликвиден и бързоликвиден оборотен капитал

  • Собствен и привлечен капитал

  • Общ капитал

  • Постоянен капитал (фиг. 8 и 10)

  • Нетен оборотен капитал ( фиг. 11)

  • Активи, Реални активи/ Нетни активи/

  • Чиста стойност на капитала


5. Капиталовият оборот – предмет на счет. отчитане
6. Необходимост от изясняване на предмета: обяснение

  • за да се определи характера на счетоводните науки.

  • да се очертаят различията и приликите между предмета на общата теория и този на специализираните счетоводни науки.

  • да се обосноват връзките между счетоводните науки и статистиката, математиката, планирането, контрола и т.н.

  • да се разкрият географски основи на счетоводните науки, определящи тяхното развитие при променящи се икономически обстоятелства и развитието на информатиката.

  • да се разкрият теорит основи на счет. науки, което предопределя тяхното развитие при изменящата се икон. обстановка и инфо технологии.

Важна е изходната позиция – приема се че счет има реален предмет, т.е. отразява и изучава реални обекти и то от специфична гл. точка (двустранно-балансова) – функционална и организационна същност на икономическата реалност, разглеждата в даден момент и като процес във времето.

Става дума за иконом. реалност и нейното прояввяване като балансово счет. структура. Тази реалност е истор. обусловена, изменя се, но за нея винаги е присъщо да се проявява като балансово-счетоводна структура.



Капиталът на отделното предприятие в условията на пазарна икономика става предмет на фин. счет. опознаване както в даден момент, така и през отчетния период (динамика и статика)

С помощта на паричния измерител капиталът може да бъде представен двуаспектно в балансовата система от функционална и финансова гл точка. На нея е посочено, че капиталът има физ. състав т.е. има полезност и притежава стойност. Тази стойност се превръща в разменна стойност на пазара и тя се измерва чрез пазарната цена.


10. Метод на счетоводството. Обша характеристика. Съставни елементи. Взаимовръзка при осъществяване на счетоводния отчетен процес – текущо и периодично.
Метода на всяка наука се определя от нейния предмет, както и от задачите, които решава. Освен общите методи на познанието във всяка област се прилага и съответния частен метод. Всяка наука има частен метод, който е във връзка с логическото мислене (общите методи на познанието) и така познавателният процес се обективизира в конкретна форма, осигуряваща опознаване на онези характеристики (свойства, връзки и закономерности), които са предмет на съответната наука. Изводът е, че частният метод на счетоводството, както и на всяка наука, се образуват от знания за принципни закономерности, присъщи на предмета им.

Основен метод на познанието е анализът, който води до обобщение и прилагането на придобитите знания към конкретната действителност. Става дума за индуктивното и дедуктивното мислене от наблюдение на реалността, които приложени към конкретната действителност водят до нейното опознаване. Счетоводният баланс като метод се прилага и води до опознаване ресурсите и източниците т.е. знанието за счетов. баланс се свързва с познавателния счет. процес.

Чрез прилагане на счетоводния метод се създава един постоянен логически непроменящ се във времето модел на счетоводна система. Това означава, че счетоводната система се открива, функционира и приключва всеки отчетен период, без да се влияе от промените на икономическата, политичесските и социологическите условия. Това е модел на самото текущото и периодичното счетоводно отчитане, базирано на балансово-счетоводно представяне на отчитаните обекти (капитал и капиталов оборот) и на двойното записване на промените, породени у отделните операции, сделки, събития. Този модел възпроизвежда вътрешните логически връзки и зависимости на икономическата реалност. Това позволява при дадени конкретни условия този модел да се изпълни със съответно конкретно финансово-икономическо съдържание.

1. Счетоводният метод зависи от предмета на счет и от задачите, които той решава – счет метод се съчетава с процеса на познаване за да се усъвършенства счет. анализиране и счет. обобщаване.

Предметът на счет. се характеризира освен със свойства, връзки и с принципни закономерности. Знанията за тях се превръщат в методи като се свържат с познавателния път на мислене. Тогава знанията за принципни закономерности стават частни методи.


2. Счетоводният метод е система от елементи, защото се характеризира със системност. Тези елементи са:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница