Виж схема 1, 2б Обща характеристика на управлението
Група – стопански операции водещи до прилив на капитал
Изтегляне 1.32 Mb.
|
1. Група – стопански операции водещи до прилив на капитал А+х =(СК+П) +х
Напр: Ако се касае за стоки, които са доставени, без да е платено (на кредит) за 5000, за нас е ясно, че в А ще се засегнат стоките, а в пасива – доставчиците. И двете ще се увеличат с 5000. Забележка: договорът за покупките на стока на поражда изменения, когато бъде изпълнен, а по надлежна документация; купувачът е приел фактурата и други съпътсващи документи - реално в този момент възниква отношение на задължение към доставчика. Налице е гаранция, че сделката е завършена. Забележка: Отношението за задължение към доставчика няма стоъност, полезност, то се оценява (определя се неговия паричен израз) чрез цената на стоката, която вече е станала собственост на купувача. Забележка: Значи, че А в Баланса на едно предприятие са били собственост на кредитори, но щом влязат в А те стават собственост на предприятието, което означава право на разпореждавне с ресурс 2. Група - стопански операции водещи до отлив на капитал за погасяване на задължения, както и за връщане на дялови вноски на съдружник А – х = (Ск+П) – х х=1000 Напр: Напуснал съдружник с дял =1000 – изплатени 1000 Ресурси (пари) Извод: при първи и втори вид бал. изменение настъпва промяна в общата сума на двете страни на баланса и по това те си приличат 3. Група - стопански операции водещи до трансформиране на един вид ресурс в друг вид или във форма на разход А+х-х=Ск+П Забележка: този вид бал. изменение може да настъпи в основната част на баланса, не се засягат задбалансовите статии Забележка: При този вид изменения се променя струтурата на А, но не се засяга общата сума т.е. сумата на баланса остава непроменена Забележка: При балансови изменения от първи и втори вид балансовото равенство не се нарушава, но общута сума на А и П на баланса при първа група нараства, а при втора намалява 4. Група - стопански операции водещи до трансформиране във финансово организационните отношения в източниците А=СК+х+П-x – погасена вноска Забележка: Предприятие има задължение 1000 към доставчика, вместо да го изплати, то решава да помоли доставчика да стане съдружник, като му предостави дял от капитала = 1000. Доставчикът приема предположението: изменение само в източниците на ресурси. Извод: при балансовите изменения от трети и четвърти вид общата сума от двете страни на баланса не се променя и по това си приличат. Извод: стопанските операции от трети и четвърти вид, които водят до балансово изменение от трети и четвърти вид, са възможни само когато ресурсите като фактор на дейността са носител на прехвърлена собственост Всички тези четири вида операции се наричат елементарни или прости, когато засягат най-малко 2 обекта. На практика има и такива, които засягат повече от 2 обекта и те се наричат сложни. Обобщение:
16. Логическа същност на счетоводните сметки като елемент на счетоводния метод. Съдържание, строеж, структура на сметките. Активни и пасивни сметки. Виж фигура 8 1. Счетоводна сметка Счетоводните сметки са аналог на връзката и взаимната зависимост между началното състояние на даден обект (актив, пасив, СК, разходи, приходи), измененията (увеличения и намаления) настъпили през отчетния период и неговото крайно състояние. Това е принципна закономерност и тя е присъща на реалността независимо дали я изучаваме от счет. гл. точка или не. Извод: сметката обективно съществува. Чрез счетоводството я правим инструмент за опознаване на началното състояние на даден обект, за измененията, които настъпват в него за даден отчетен период и крайното му състояние. Тъй като обектите са в една балансова система за всеки един обект може да проектираме сметка. Когато в счетоводни сметки се превърнат всички позиции свързани с пасивите, активите, приходите, разходите целият балансов оборот протича в балансова система, която е подчинена на балансовия принцип, т.е. система, в която се обобщават балансово показатели за началното състояние, обединени с показатели за дейността и свързани с показатели за крайното състояние. Измененията на отделните бал. операции не нарушават бал. равенство независимо дали баланса е статичен или динамичен. По този начин получаваме система от счет. сметки, която е аналог, отражение на взаимната обективна връзка между началното имуществено и финансово състояние на предприятието, протеклата стоп. и фин. дейност и крайното имуществено и фин. състояние на предприятието в края на отчетния период. Необходимо е да се познава логическия модел на системата от счет. сметки, на нейното функциониране заедно с всички елементи на счет. метод за да се разбира начина, по който се създава счет. инфо, да се придобие умение за извличане на счет инфо и нейното ползване от различните потребители. 2. Основни понятия показатели свързани със счетоводните сметки като елемент на счет. метод 2.1. Начално салдо – изразява началното състояние на обекта 2.2. Обороти - изразява изменения на отделните отчетни обекти под влияние на дейността, на операциите и сделките, извършвани от предприятието. Оборотът систематизира еднородни изменения за един отчетен период или за части от отчетния период. Оборотите са резултат от измененията
2.3. Сума на дебита и сума на кредита
2.4. Крайно салдо – показател за състоянието на отчетния обект в края на отчетния период Извод: Счет сметки и системата от счет сметки се прилагат за текущо отчитане на дейността на предприятието и то за връзка и зависимост с тяхното начално имуществено и фин. състояние. Дейността на предприятието се отразява по отделни процеси чрез приходите и разходите. 3. Активни и пасивни сметки Стига се до практическото прилагане на счетоводните сметки
На фиг. 8 на основата на балансовия принцип от една страна сметките биват активни и пасивни /в широк смисъл/ и са свързани в балансова система. На основата на принципа на балансови изменения от операциите и сделките, оборотите на сметките се явяват в система на двойнствени връзки, отразяващи причинни зависимости и тъждества /равенства между сумата на изменението/. Понятието дебит и понятието кредит са исторически обусловени, но винаги са били две противоположни, адекватни на логическата връзка между измененията. Вместо дебит е прилагано понятието “да дава” а вместо кредит “да взема”. Друг вариант е вместо дебит “ задължение “ и вместо кредит “ заверение”. Логическата зависимост е една и съща, увеличенията на активите и намаленията на ЦК и П са следствия, а намаленията на активите и увеличенията на СК и П са предпоставки. Счетоводните сметки, независимо дали са предназначени за отразяване на активи, СК или пасиви и разхои и приходи имат еднакъв строеж. По строеж активните и пасивните сметки са еднакви, но имат противоположна структура. – пак фиг.8
Всяка сметка има два оборота:
17. Система от счетоводни сметки. Строеж, структура и съдържание. Сметкоплан -обща характеристика. Принципи на изграждането му. Индивидуален сметкоплан на отделното предприятие. Виж фигура 17 Може да се създаде счетоводна сметка за всеки отделен актив и за всеки отделен вид СК и пасиви, и по този начин се създава една система от сметки, която е подчинена на балансовия принцип, т.е. система, в която се обобщават балансово показатели за началното състояние, обединени с показатели за дейността и свързани с показатели за крайното състояние. Получава се една динамична балансова система от оборотите на балансовите сметки, свързана със съдържанието на статичния баланс за имущественото и финансовото състояние в началото и края на отчетния период. В тази балансова система се обобщават, съпоставят и противопоставят показатели за имущественото и финансовото състояние и за стопанската и финансовата дейност. Тя е подчинена на балансовия принцип, прилаган при величини, които са не само различни, но са и противоположни ( А=СК+П ) . Ако за разходите ( за основна дейност, за финансова дейност и за извънредна дейност ) се създадат счетоводни сметки, разходите се съпоставят с разходите. Тук също се прилага балансовия принцип и тези сметки подлежат на балансиране, при което се противопоставят различни величини, които се предполагат. 1. Система от счетоводни сметки ССС се третира като отделен елемент на счет. метод. Тя е аналог на взаимовръзката между началното състояние, измененията под влияние на дейността и крайното състояние на предприятието. Обединява показатели за имуществено и финансово състояние в началото на отчетния период с показатели за дейността и резултатите и крайното състояние. Тя се базира на два основни принципа, отразяващи конкретни базисни закономерности.
Двойното записване позволява свързване на измененията с началното имуществено и финансово състояние, отразено в Баланса, без да се нарушава балансовото равенство. Системата от счетоводни сметки може да бъде представена:
ССС има две части – задбалансова и основна 
2. Сметкоплан. Индивидуален сметкоплан 2.1. Сметкоплан Изграждането на ССС по същество служи за създаване на данни и показатели за обектите предмет на счетоводно отчитане. От това следва, че всяко предприятие трябва да създаде вътрешен регламент съдържащ класификационния модел на сметките, които ползват и този регламент е за изграждане на индивидуален сметкплан. Световната практика от много десетилетия познава прилагането на регламент за единен сметкоплан по сектори на икономиката – Франция и много други страни, в които те са пренесли своята счет. култура, СССР – още 1931 за нуждите на своето управление създава единен сметкоплан за всички сектори.
Във всеки раздел се изграждат групи сметки и за всяка група се отразяват видове сметки – синтетични главни и подсметки и аналитични. Втора подсистема – Операционни сметки Раздели: 6. За разходи – дели се на:
7. Включва сметки за приходите – влизат всички приходи – от продажба на стоки и др. активи. 8. Празен Докато първата подсистема има връзка с баланса, то втората подсистема има връзка с отчитането на капиталовия оборот на всички дейности и процеси. Трета подсистема – задбалансови сметки Раздели: 9. Ако индивидуалният сметкоплан е необходим за да улесни използването на новите технологии и техники, то при съвременните инфо технологии става необходимо за всяко внедряване на съвр. инфо продукт комплексно инфо. осигуряване. Явява се потребност от преработване на създадения във всяко предприятие сметкоплан, което е свързано с потребност от специалисти-консултанти с познания в счетоводството, икономиката и до голяма степен технологиите. 3. За какво служи ССС като средство и като метод:
Забележка: ССС като система от данни и показатели носещи счет инфо се формира при функционирането на една изградена в предприятието счет система. Данните и показателите от ССС се преобразуват в инфо. поток за да може да се използва от потребителите. Инфото трябва да бъде извлечена, за да има ефективна комуникаия между инфо. потоците и потребителите. При съвременните условия, при възможностите, които създават комп. техника и новите инфо технологии в счет. теории е необходимо създаването на счет теории надградени над общата теория, а на практика над действащата счет система като напр. фин счет., управленско счет., стратегическо счет. Следователно бъдещето е комуникация; информатиката налага счет теория да обособи своя територия. 18. Класификация на счетоводните сметки. Необходимост. Критерии. Приложение на отделните видове сметки. 1. Класификация според връзката на счетоводните сметки с баланса биват 2 вида: 1. активни – за ресурси и разходи 2. пасивни – за СК, пасиви и приходи Като активни и пасивни сметки би следвало да могат да се определят и сметки, които временно отразяват някакъв показател във връзка с А, СК, П. Напр: ако правим разходи за дейността и влагаме матерали за произв., ползваме вода, ток, т.е. ресурсите преминават стойностно в друга форма докато се превърнат в подходяща форма за нашите цели. Сметките за разходите се държат като активни сметки, а сметките за приходите като пасивни. 3. смесени сметки (активо-пасивни) – напр: сметка персонал, печалби и загуби Предприятието влиза в 2 вида отношения с персонала:
В баланса винаги има 2 балансови статии. При сметка Персонал синтетичните сметки имат смесени обороти, а аналитично трябва да се създава показател за задълженията и за вземанията, авансите. Тогава сметка Персонал ще има две начални салда Д и К, а на аналитично ниво по отделните индивиди трябва да се създава допълнително аналитична инфо за двата вида отношения. Сметка печалба и загуба е смесена. В аналитичен аспект салдото към всеки момент я прави или активна или пасивна. Може да има и други видове смесени сметки. Например смесена една балансова сметка (активна или пасивна) с операционна (за отчитане на приходи и разходи).
2.2. Задбалансови сметки – задължително са чифтни – активна и съответна на нея пасивна Задбалансовите сметки са предназначени да отчитат непринадлежащите на предприятието ресурси. Върху тях липсва правото разпореждане, т.е. не могат да се продават, сменят. Задължението остава към правоимащия собственик. Следователно операции, водещи до трансформация в А и в П не са присъщи за задбалансовите ресурси, защото нямаме право да се разпореждаме със задбалансовите активи. Забележка: за улеснение в практиката при задбалансовите сметки може да се открие водещата, активната сметка и по презумция пасивната (т.е. пасивната може въобще да не се води). Периодично при съставяне на счет. баланс в задбалансовата му част се изграждат активните и по презумция и пасивните балансови статии дори и да ги няма в системата от сметки. 2.3. Корективни – те са аналогични на корективните балансови статии. Могат да се групират в зависимост от това каква роля изпълняват при корекцията.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
сметка