Виж схема 1, 2б Обща характеристика на управлението
Виж фиг 9а Системата от сметки е подчинена на принципа на баланса
Изтегляне 1.32 Mb.
|
Виж фиг 9а Системата от сметки е подчинена на принципа на баланса, защото се открива от статиите на началния счетоводен баланс, а текущите операции не изменят балансовото равенство. Те са 4 групи балансови статии, които изразяват взаимовръзката м/у промените в засегнатите обекти – 4 вида; равенството на баланса не се нарушава, то обективно съществува и в самата система от сметки. Можем да приемем че системата от сметки по същество е балансова и то статична, с начални салда на сметките и с крайни салда, както и ако се изчисляват междинните салда. Системата от счетоводни сметки е също балансова система в движение с оборотите на сметките – дебитни и кредитни. Те имат връзка с балансовите изменения, в тях се систематизират показатели за измененията – количествени и логически – изменения в причинна зависимост. Системата от сметки е подчинена не само на балансовия принцип, но и на принципа на двойното записване. Така от данните, съдържащи се в показатели – начални салда, обороти, може да се извлече инфо в две посоки: 1. зн. Имущество – финансово състояние; 2. зн. Стопански операции, променящи имущественото финансовото състояние. ССС като журнал за систематично отчитане се открива по данни от началния счет. баланс. Има връзка на нач. салда с нач. баланс, което е резултат от откриването на нач. сметки в баланса; изразява се в равенство м/у сума А и сума П. Оборотите на сметките се формират въз основа на счетоводни статии, хронологически отразени в журнала за хронологично отчитане. Всяка статия описва една ограничена от другите стоп. операция, идентифицирана и удостоверена с всяко описание, двойно отразена.
Всеки обект от реалността е относително обособен количествено т.е. има количествена характеристика: натурални, трудови и времеви стойности.Следователно всеки обект, разгледан към пространството (т.е. мястото и времето) става изменяем, защото притежава обективно качеството изменяемост. Опознаването на всеки обект започва с наблюдение, отграничаван от др.обекти, количествено измерван, с което става възможно описването му чрез общоприети символи. В този смисъл имаме мярка и число. 1.1. Мярката е част от дадено количествено свойство, т.е мярка в пространството и времето, и се стига до цена, тегло, час-взети като единици при количественото измерване. 1.2.Измерването е количествено съпоставяне на степента, в която дадено количествено свойство, притежавано от измервания обект, се намира спрямо условно дефинираното количество от същото количество, прието като мярка. Може да се каже, че количественото измерване се определя като съпоставяне на обекта към съответната единица мярка. Измерването е базирано на наличието на количествена съизмеримост м/у измерваната и измерващата величина. 2. Оценяване С помощта на паричния измерител като индикатор на самата цена. Цената става реална (обективизира се) на пазара чрез споразумение м/у добре информирани купувач и продавач. Чрез цената фактически се измерва стойността (това, за което можеш да платиш). Стойността е израз на онези функционални и организационни отношения, който са обществено необходими, за да се придобие даден ресурс.Тя е анстрактно понятие, което се конкретизира чрез цената. Забележка: Метода оценяване е приложим в много области, но не може да се оспорва неговото място в счетоводството, защото без оценяването не е възможно създаването на счетоводни данни и показатели за икономическата реалност. 2.1. Калкулирането е също метод на оценяването, но е приложим към процесите снабдяване, производство, реализация. Има познавателна същност. Калкулирането е аналог на обективната взаимовръзка м/у отделните парични стойностни характеристики на процесите. 2.2. Оценяването и калкулирането са методи за количествено измерване на отделни обекти и цели процеси.Стига се до понятията оценка и калкулация-за продукта. Те са едновременно средство и резултат от прилагането на оценяването и калкулирането. Оценяването и калкулирането свързват реалните обекти т.е. определят ги в пространството и времето и позволяват тяхното опознаване и описване, анализиране. Може да се говори за оценъчни системи и за калкулационни системи – те са важна част от счетоводната система и имат конкретна роля в процеса на текущото и хронологичнио отчитане, и от др.страна – в изграждането на финансови отчети. Тези системи представляват съвкупност от взаимосвързани и подчинени на строга съгласуваност елементи – понятия, методи, методики, технологии, техники и технологични средства. Те поставят в действие самите методи оценяване и калкулиране. 3.Основни елементи на оцен.система 3.1. Оцен.обект – всеки капиталов елемент на предприятието от двустранното – функционално – организационно проявление на К в даден момент и при К оборот. 3.2. Оцен. Единица на известните количествени измерители – натурални, трудови, времеви. Получава се оценка, която е важен елемент за количественото измерване, изразява количествено измервания обект. Забележка: има видове оценки – базистни и мнг други, прилагани при текущо и хронологично отчитане. Виж схема 4 Баз.оценки са 4: Първата е историческата цена - цената на придобиване на справедливата стойност, получена при договаряне м/у добре информиран продавач и купувач. Всяко явление, което е настъпило, може да се идентифицира по време и място на възникване. Фактическата инф-я за него от този момент нататък става историческа - стойността на парите. Друга оценка е текущата стойност , трета оценка – бреализиуема стойност, четвърта - сегашна стойност. 3.3. Оцен. период – съвпада с периода на отчетния процес, чрез който се прилагат възприетите оценъчни политики. 3.4. Прилагането на различни видове оценки, обикновено се приема като метод на оценяване по историческа цена и т.н. В счетоводната система по съдържание се систематизират в отделни видове:
3.5.Оценките могат да се отнасят до конкретни движения на ресурсите; представляват комбинация на различни оценки, водещи до прилагането на: 3.5.1. Методи, свързани с оценяване изписванията на мат.запаси, от сметките, в които е отразена наличността им
3.5.2. Методи, свързани с оценяването участиетието на ДМА в дейността Участието на ДА се измерва количествено с разходите за амортизация. Проблем: Да се определи оценката на начислените разходи за амортизация - прилагат се методи на амортизиране, отнасящи се до изчисляване на общата амортизационна квота за годината и на разходите за амортизация по месеци. Това са различни оценъчни методи, чрез които стойността на ДМА се пренася в себестойността на продукта или като разход по продажбите или администрацията в зависимост от участието на ДМА.
свързани с политиката на предприятието по-бързо или по-бавно да амортизира ДМА т.е да възстанови разходвания К. Широко приложение в практиката и утвърден за данъчни цели е линейният метод – при него амортизационната квота за година се разделя на 12 равни части и равномерно се отчитат разходите за амортизация ежемесечно. 23. Калкулационна система. Видове. Съдържание и структура. Калкулации. Роля и значение. Самостоятелни елементи на калкулирането 1. Калкулационен обект – процес или етап от него с цел опознаване, регулиране и направляване. 2. Калкулационна единица – мярка за количествено представяне в зависимост от калкулационния обект. Определя се в различни калкулационни единици. Извод: Калкулира се обща себестойност и единична себестойност на калкулацията 3. Калкулационен период 4. Калкулацията е система от счетоводни данни и показатели и едновременно техническо средство за представяне на себестойността. Тук стоят редица важни въпроси: Видове калкулации, базисни оценки, прилагани регламентации. Относно калкулирането всяко предприятие в своята оцен.политика определя методите, матодологиите, техниките за калкулирането различните видове себестойности, съобразно информационните потребности на управляващите. Те са свързани с прогнозирането, планирането, нормирането, бюджетирането и с необходимостта от определяне на продажни цени. Всичко това показва значението на оценяването и калкулирането като елементи на счетоводния метод, прилагани не само за нуждите на счетоводния процес, но и за задоволяване на управленско организационни потребности. 24. Същност, предназначение и роля на документирането и инвентаризирането като елементи на счетоводния метод. Счетоводни документи. Форма, съдържание и изисквания. Видове документи. Документооборот – същност и организация. Документирането 1. Същност на документирането 1.1. Документирането като елемент на счетоводния метод Документирането е аналог на фактическата определеност на операциите и сделките т.е.. на определеността им по време и по място на възникване и протичане. На икономическата дейност е присъща хронологическа последователност – всяка счетоводна операция, за да бъде счетоводно отразена, е необходимо, да бъде отграничена и измерена, индентифицирана и удостоверена т.е. тя трябва да бъде счетоводно документирана. По съдържание документирането включва:
Счетоводните регламентации определят документирането като процес на информационно отразяване на съдържанието на операциите в/у хартиен, технически или др.носител. Това определение не дава израз на същността, а акцентира в/у формалната страна т.е. в/у начина, по които документирането протича в практиката 1.2. Практичеко приложение на документирането – като метод док. се прилага:
2. Счетоводни документи, форма, съдържание и изисквания, класификация 2.1. Счетоводни документи - те са средство за прилагане на документирането, те са носители на счетоводна инфо – първични или обработени данни и показатели. По своето естество счет. документи могат да са хартиени или електронни, технически носители. Върху тях се правят записи на данни, показатели и формулировки в буквен и цифрен израз. 2.2. Счетоводни документи по форма биват
Напр: платежна ведомост, авансов отчет (обобщава всички разходи, които дадено лице е направило)
2.3. По съдържание биват:
2.4.Достоверност на счет инфо в счет документи Счетоводните документи осигуряват достоверност на счетоводната инфо, те имат доказателствена сила Съществуват изисквания, гарантиращи точността на инфо, чрез поемане на лична отговорност. Става чрез изискванията счетоводните документи да притежават конкретен реквизит (счет. набор от данни) – отличава счетоводните документи от другите видове документи на отчетна инфо.
2.4.2. При първичните външни документи:
Проблеми:
2.4.3. При вторични документи реквизитите са:
Счетоводните регистри съдържат всички реквизити от вторичните документи и описание на софтуерния продукт, който използват. Документооборот 1. Същност и организация – определя пътя (издаване, използване, предаване), който изминава всеки документ до предаването му в архива.Това предполага:
2. План на документооборота – включва етапите от създаването, използването, контролирането и архивирането на документите. Етапите са
Унищожаване – приетите в Архив документи не могат да се съхраняват безкрайно, освен избрани от тях. Предаване на трети лица – само с разрешение на ръководството Забежка: Предаването на трети лица става само с разрешение на ръководителя на предприятието по искане на съда, полицията, прокуратурата. Също трябвада се осигури запазване на инфо от иззетите документи. Документите трябва да се предадат въз основа на писмено искан от ръководството напредприятието. Планът на документооборота е задължителен вътрешен документ на предприятието и той трябва да съдържа:
Описанието на движението на документите включва следните основни елементи:
Инвентаризиране 1. Инвентаризирането като елемент на счет. метод В края на отчетния период трябва да се извърши контрол върху точността на записванията на текущото счет. описване. Извършва се проверка на имущественото и финансово състояние по фактически данни. Тоест извършва се инвентаризация. То е елемент на счет. метод и като такъв изпълнява важна роля в края на отчетния период за контрол и опознаване различията между фактическото състояние на ресурсите и на източниците и в този смисъл инвентаризирането е задължително. Възможно е да се съдържат грешки в счет. данни – могат да са неволни или манипулирани. Инвент. е задължително да се прилага и неговата основна цел е контрол, цели се сравняване на фактическото състояние със счетоводните данни и показатели. Инвент. спомага да се документират събития, които не могат да се обхванат от документирането - евентуални липси по вина на материално отговорни лица - кражби, прираст на животни, прираста на животните - като биологичен продукт той се установява чрез претегляне на животните в началото и в края на периода, фирите, естествените намаления или увеличения на теглото на материалните запаси поради влага – поета или изпусната. С това се допълва информацията за фактическото състояние. Като елемент на счет. метод инвентаризирането е аналог на фактическото състояние на активите и пасивите, т.е. на тяхната количествена определеност към даден момент, задължително при годишното приключване и тогава, когато е необходимо за да се установят операции неподлежащи на документиране и допуснати грешки. 25. Счетоводни инвентаризации – изисквания и ред на провеждане. Резултати от инвентаризация и счетоводно третиране 1. Същност и цели на инвентаризацията В края на отчетния период трябва да се извърши контрол върху точността на записванията на текущото счет. описване. Извършва се проверка на имущественото и финансово състояние по фактически данни. Тоест извършва се инвентаризиране. То е елемент на счет. метод и като такъв е аналог на фактическото състояние на активите и пасивите. Наличността от активи и пасиви носи инфо за своето фактическо състояние и на тази закономерност е отражение инвентаризирането. На практика инвент. се прилага като котролна дейност, но се състои в проверка на място. То се извършва за да се извлече инфо от наличностите, която се удостоверява чрез самото инвент. Цел на инвент. е създаването на инвентаризация – контролен пакет от данни и показатели, с който може да се сравнява счет. създадената система от данни и показатели. Популярният термин е инвентаризация като дейнос и като контролен пакет. Правилно е да се говори за инвентаризиране, оценяване. Целта е котрол върху точността на данните. Същността на инвентаризирането е установяване на фактическа инфо, която по-нататък служи за сравняване на счет. данни и за установяване на:
2. Провеждане на инвентаризацията Всяко предприятие изготвя правилник, който представлява вътрешен нормативен акт изясняващ вида, реда, начините на провеждането на инвент. По вид може да е:
В наредбата са посочени отговорните лица в комисиите, които ще извършат инвент. В този правилник са всички конкретни изисквания за инвент. Напр. за някои видове имущества може да има специално инвентаризиране. Този правилник в съобразен и с всички конкретни изисквания към инвентаризирането съдържащи се в международните и национални регламентации.
Тяхната класификация е задължителна и е свързана с изготвяне на номенклатура. Те са съществена част от ресурсите ,ползването им е продължително, търси им се материална отговорност, отчитат се амортизационни отчисления. За тях се формират групи и раздели и така влизат в Журнал наричан Инвентар, където всеки ДА има паспортно описание, дата на въвеждане в експлоатация,полезен живот и експлоатационен срок, опр.амортизационна норма, срокове за ремонти и т.н. 2. Класификация на ДМА
3. Определянето на цената на придобитото включва:
Сумата от всички тези компоненти е равна на цената на придобитото Забележка: От тази обща сума трябва да се приспаднат търговските отстъпки и възстановимите данъци. По този начин се достига до реална цена на придобиване, базирана на релно направени разходи по придобиването на ДМА. Забележка: В определени случаи лихвата по ползвани заеми се включва в цената на придобитото или себестойността на ДМА ( т.е. тя се капитализира) Забележка: В цената на придобитото не се включват:
|