Виж схема 1, 2б Обща характеристика на управлението

1) Нетният капитал може да е по-голям или по-малък по размер отколкото е потребността от нетен оборотен капитал.

2) Нетният оборотен капитал е най-добре да отговаря на налични пари, т.е. на нетен паричен поток, но на практика често срещу НОК-л има разни активи (по конкретен състав) и то с различна ликвидност.

3) Ако НОК-л е по-голям отколкото е потребността от него възникват сериозни финансови проблеми е.g.предприятието не може да извлича достатъчни ползи от своите ресурси, няма поглед и възможност за разширяване на дейността и др.

Този показател трябва да се оценява внимателно, което означава установяване на размера му, на вида като положителна или отрицателна величина, защото ако постоянния капитал не достига, т.е. не е достатъчен да финансира придобиването на дълготрайни активи, част от тях се оказват финансирани от източници краткосрочни задължения. Тогава има НОК—л и той е отрицателен. Става ясно, че НОК-л е показател за финансовата стабилност на предприятието.

Когато говорим за фин. стабилност това не изисква предприятието да е рентабилно (това са две различни понятия).

НОК-л = Краткотрайни активи – краткосрочни задължения

НОК-л = Постоянен капитал (собствен к-л + дългосрочни зад-я) – Дълготрайни активи

Това е оборотен капитал, който е бавно изискуем. НОК-л е показател за финансовата стабилност. Фин. стабилност може да бъде прагова – тогава когато няма НОК-л, т.е постоянния капитал е равен на дълготрайните активи, а краткотрайните активи са равни на краткотрайните задължения, а НОК-л е равен на нула. Защо е прагова? Всеки лев печалба води до нарастване на стабилните източници( увеличава се постоянния капитал) и това вече води до положителен НОК-л. (Виж фигура 5)

Счетоводно собствения капитал като финансово-организационно отношение със собствениците е представен съответно оценката на получените от собствениците ресурси (активи). Ресурсите обаче работят от дейността на предприятието може да се очаква поддържане на първоначално внесения капитал и след това създадения собствен капитал. Може да се очаква също така и декапитализация (намаление), ако предприятието реализира загуби. Следователно собствения капитал е една променлива величина. Обратно пасивите (задълженията) във връзка с привличането на ресурси (чужди капитали) са винаги постоянна величина. При тях има договори и регламентацията е твърда. Следователно пасивите (краткосрочни и дългосрочни) като източник на ресурси изискват покритие, т.е. изтичане на ресурси за тяхното погасяване. От ресурсите зависи в какво състояние са, имало ли е капитализация на печалбата или е имало декапитализация (загуба на ресурси). Като се намерят реалните активи на предприятието те трябва да покрият всички задължения. Ако от сумата на реалните активи извадим задълженията (дългосрочни и краткосрочни) се получава остатъчна величина, наречена нетни (чисти) активи. На тях могат да разчитат собствениците, защото те определят чистата стойност на собствения капитал. Тя може да е равна на отчетната стойност на собствения капитал, може да е по-малка, а това означава, че собствения капитал е декапитализиран, т.е. предприятието няма възможност да върне на собствениците първоначално отчетения капитал. Декапитализация (загубите) могат да са толкова големи, че да са декапитализирали и част от привлечения капитал.

• 
  от производствена дейност – показател за печ. или загуба, която е разлика между нетните приходи от продажби от основна дейност и пълната себестойност а продажбите. Този финансов резултат се формира в сметка Приходи от продажби при съпоставянето на КО и ДО
  
• 
  от финансова дейност – фин. резултат се определя от разликата между фин. приход и фин. разходи, което е разлика между сумата от ДО на сметките за фин. разходи и сумата от КО на сметките за фин. приходи. Имаме ли такъв показател готов в ССС? – Нямаме! – защото в БГ се прилага един от начините на отчитане, при който сметките за разходите и приходите нямат приключване. Възможно е в края на периода да има отделна сметка, където да се приключват финансовите сметки.
  
• 
  от необичайни и редки събития
  

1. Съставя се отчет баланс с формат предварително съобразен със счет. регламентации както и по форма така и по съдържание на бал. статии в него

2. Изготвя се отчет за дохода на база на едно балансиране между разходите и приходите. Както разх. така и прих. са отчетени на база на принципна на начисляването, т.е. има признати приходи независимо, че парич. поток не постъпил; има и признати разходи, независимо от това, че разходваните мат. запаси не са платени, а стои открито засължение или са начислени заплати, но не са изплатени
В отчета се съпоставят разходи и приходи на база на принципа на начисляването. При изготвяне на този отчет се прилага и принципа на съпоставянето. Той изисква получените през текущия период приходи да се съпоставят с разходите, които са реализирани, т.е. са довели до тези приходи независимо дали са направени през текущата година или има направени и през изминали години. Според този принцип много важно е да се определи кои разходи наравени през миналата година и кои разходи направени през текущата година са реализирани. Важно е да се знае дали част от разходите направени през тази година са действително реализирани. Възможно е да има:

• 
  тазгодишни разходи, които са отклонени за придобиване на ДМА по стоп. начин или отклонени за транспортни доставни разходи – закупуване на стоки и материали
  
• 
  нужно е да се знае дали част от тазгодишните разходи са останали като незабършено производство или са останали като налично произведена но не продадена подукция.
  

Всичко това затруднява изготвянето на отчета за дохода, изисква компетентност и правилно прилагане принципа на съпоставяне. Разходите и приходите се балансират, изравняват чрез разлика, която по същество е финансов резултат – печалба или загуба – положителен или отрицателен.

При съставяне на отчета за дохода трябва да бъдат спазени два основни принципа:

• 
  на текущо начиляване – отчитаме едн сделка и резултата в момента, в който е извършене
  
• 
  на съпоставимост – изисква прих. реализирани през текущия период от осн. дейност да бъдат съпоставими с разходите, които са довели до тях, независимо кога тези разходи са били направени. За да се спази този принцип се изикват две корекции:
  

- към сумата на разходите на текущия период трябва да бъдат прибавени онези, които са били направени през предходни отчетни периоди, но са довели до приходи през текущия отчетен период