на учителя или пък прибягват до насилие срещу тях в училищния двор. Успелите ученици, от своя страна, често се отнасят към неуспелите с презрение, като ги наричат „тъпанари“ или „глупаци“.
235 Това съревнование не позволява на никого да гледа дружелюбно и с приятно чувство на своите съученици. Трябва ли тогава да се учудваме, че непохватните мерки за премахване на разделението в училищата - чрез насилствено събиране или сливане на училища - повече съдействат за засилването, отколкото за премахването на предразсъдъците. Какво можем да очакваме, при условие че нашите деца осъществяват своите приятни социални контакти и приятелства в границите на своята етническа група, а взаимодействието с другите етнически групи се свежда до настървеното съревнование в класните стаи? Има ли достъпно решение на този проблем? Една от възможностите е да се приключи с опитите за интегриране на децата в училище. Но това едва ли ще реши проблема. Дори да оставим настрана законите и конституцията, както и разгорещените обществени дебати, които решението ще провокира, има сериозни основания да се поощрява интеграцията в училище. Така например при евентуално разделение в училищата десет пъти се увеличава вероятността успехът на учениците от малцинствата да се нарасне много, вместо да спадне, докато в същото време успехът на белите ученици ще остане същият. Трябва да бъдем наистина внимателни в подхода си към училищното разделение и да не изхвърлим бебето с мръсната вода. Правилното решение, разбира се, е да го извадим от водата и да го измием. Макар че точно сега въпросното бебе е
