Решението на тази дилема, измислено от Кришна обществото, е гениално. Те преминават към друга тактика за набиране на средства, при която няма значение дали кришнарите са харесвани, или не. Новият подход е свързан с прилагането на правилото за реципрочност, което, както демонстрира изследването на Рийган, обезсилва фактора „нехаресване на молителя“. Новата стратегия продължава да се прилага по публични места, особено със засилен пешеходен поток (летищата са от предпочитаните), но измолването на пари сега е предшествано от
40 „подаряването“ на книга (обикновено „Бхагават Гита“), на списанието на обществото „Назад към божествената природа“ или пък на двете, което се оказва най-доходоносният вариант. Цветето се тика в ръцете на нищо неподозиращия пешеходец или се закачва на ревера му, като по никакъв начин не му се позволява да го върне, дори когато той заявява, че не го иска. „Не, това е нашият подарък за теб обикновено отговаря на отказа молителят. След като по този начин е задействал правилото за реципрочност, кришнарят пристъпва към целта и измолва дарение за Кришна обществото. Тази стратегия - да бъдеш първо благодетел, а след това молител - донесе повсеместен успех на обществото „Харе Кришна“, свързан с огромни икономически печалби и придобиване на собственост над храмове, бизнес предприятия, къщи и друго имущество в 321 центъра в Съединените щати и в чужбина. Поучително е да се отбележи, че правилото за реципрочност с течение на времето все повече губи полезността си за кришнарите, не защото неговата социална сила намалява, а защото вече сме намерили
