отделяше пари, за да им помага. Бързо стана ясно, че Кришна обществото има проблем с публичния си образ. Хората, от които искаха дарения, всъщност не харесваха начина, по който се обличаха и изглеждаха, както и онова, което правеха. Ако обществото беше обикновена търговска организация, тогава решението щеше да е просто: променете онова, което хората не харесват. Тъй като обаче кришнарите бяха членове на религиозна организация, начинът, по който се обличаха и изглеждаха, и онова, което правеха, произтичаха от религиозните им възгледи. И тъй като религиозните фактори са изключително неподатливи на промяна под натиска на светски съображения, независимо за кое вероизповедание става дума, ръководството на „Харе Кришна“ се изправи пред дилема. От едната страна стояха религиозните убеждения, начинът на обличане, специфичната прическа, които имаха религиозна значимост, а от друга се надигаше заплахата за финансовото благосъстояние на организацията, като резултат на не особено позитивното отношение на американското общество към тях. Какво можеше да се направи по-нататък?
39 ФИГУРА 2-1 Тогава и сега През 60-те и 70-те години (вляво) кришнарите искат пари по много по-натрапващ се начин, отколкото днес (вдясно). Забележете пътническата чанта, която се използва за дегизировка и с чиято помощ по-лесно се хваща в капана някой от посетителите на летището, като например очевидно недоволния човек на снимката (Ляво - ЮПИ; дясно - Хари Гудман)
