и ще ви се стори нещо много по-дребно, отколкото, ако я бях отправил направо. Комбинираното влияние на реципрочността и контраста на възприятието може да се превърне в страховита сила. Приложена в последователността „отстъпка след отказ“, тяхната обща сила е способна да направи чудеса. Според мен тук се корени и единственото достоверно обяснение за една от най-разискваните политически акции в наше време: решението да се проникне в офисите на Националния комитет на Демократическата партия в хотелския комплекс „Уотъргейт“, което довежда до оттеглянето от президентския пост на Ричард Никсън. След като узнава, че взломаджиите са били заловени, Джеб Стюарт Магрудър - един от хората, взели това решение - реагира с думите: „Как може да сме били толкова глупави?“ Как наистина? За да се разбере колко невероятно зле обмислена е била идеята на Никсъновата администрация да се предприеме влизането с взлом, трябва да се прегледат следните факти: • Идеята е на Дж. Гордън Лиди, който отговаря за разузнаването в Комитета за преизбиране на президента [Никсън] (КПП). Във висшите нива на администрацията Лиди си е спечелил репутацията на ексцентрик и на човек, чиято стабилност и способност за правилна преценка се поставят под въпрос.
66 • Предложението на Лиди струва изключително скъпо - изисква бюджет от около 250 000 долара в брой, които при това трябва да не могат да се проследят, за да се запази операцията в тайна. В края на месец март, когато предложението е одобрено на събрание на Комитета за преизбиране на президента от председателя на КПП Джон Мичъл и неговите асистенти
