този план представлява значителна отстъпка от негова страна от две по-ранни предложения с огромен мащаб. Първото от тях, направено два месеца по- рано на среща с Мичъл, Магрудър и Джон Дийн, описва операция, която включва (освен поставянето на „бръмбари“ в „Уотъргейт“) и специално оборудване за проследяване на комуникациите, влизания с взлом, екипи за отвличания и нападения, както и една яхта с „елитни момичета на повикване“, която трябва да послужи за изнудване на политиците демократи. Вторият план на Лиди, представен седмица по-късно пред същите хора - Мичъл, Магрудър и Дийн, - редуцира програмата и намалява разходите до 500 000 долара. Едва след като тези първоначални предложения биват отхвърлени от Мичъл, Лиди предлага плана за 250 000 долара - „гол скелет“ на първоначалния план. В този случай той е разгледан от Мичъл, Магрудър и Фредерик Лару. И именно този план, наистина много глупав, но не толкова, колкото предишните два, вече е одобрен. Независимо дали става дума за мен - наивник с дългогодишен опит, или за Джон Мичъл - опитен и вещ политик, и двамата можем лесно да бъдем подведени да сключим лоша сделка посредством един и същ метод за добиване на съгласие - използван в моя случай от момчето, което продаваше шоколади, а в неговия - от мъжа, който продавал политически катастрофи. Ако разгледаме показанията на Джеб Магрудър, които според повечето изследователи на аферата „Уотъргейт“ дават най-достоверна представа за съдбоносното заседание, на което е приет планът на Лиди, ще открием няколко много поучителни момента. Първо, Магрудър
