72 дали наистина се явява на указаното място, за да изпълни своето обещание. Както обикновено, практиката да се започва с по-голямата молба (доброволен труд в институцията два часа седмично в продължение на поне две години) води до по-голям процент на съгласилите се с по-малката (76%), отколкото когато процедурата започва директно с по-малката молба (29%). Най-важният резултат обаче се отнася до онези, които в крайна сметка се явяват доброволно', отново процедурата „отстъпка след отказ“ се оказва по-ефективната (85% срещу 50%). Друг експеримент изследва дали последователността „отстъпка след отказ“ кара жертвите да се чувстват толкова манипулирани, че да не желаят да изпълнят никакви следващи молби. Изследваните лица са студенти от колеж, всеки от които бил поканен да дари кръв като част от ежегодната кръводарителска кампания на колежа. Част от изследваните лица били запитани първо дали ще се съгласят да даряват кръв на всеки шест седмици в продължение на минимум три години. На другите се предлагало еднократно да дарят кръв. Тези студенти от двете групи, които се съгласили да станат кръводарители и се явили в центъра за кръводаряване, били попитани дали са съгласни да оставят своите телефонни номера, така че да им се обадят в бъдеще за даряване на кръв. Почти всички студенти, които били там в резултат на метода „отстъпка след отказ“, се съгласили (84%), докато от останалите се съгласили по-малко от половината (43%). Така, дори що се отнася до услуги в бъдещето, стратегията „отстъпка след отказ“ се оказва по-ефективна. Колкото и да е странно, изглежда методът „отстъпка след отказ“ кара хората не само да се съгласяват с молбата и да
