Въпрос №1: Научен статут на социалната педагогика

IV.Социална работа със семейства

Изтегляне 162.45 Kb. страница 36/77 Дата 21.02.2024 Размер 162.45 Kb. #120395

Навигация на страницата:

• Въпрос №11 : Универсална и ситуационна структура на психиката

IV.Социална работа със семейства Работата със сем. се нарича работа за семейна подкрепа или семейно консултиране. Тази дейност обикновено е краткосрочна по своята същност и е предназначена да помага на семейства сблъскващи се с обичайните кризи. Същноста на работата е в това да се помогне на едно относително здраво сем. да оцелее в трудни моменти. Могат да се предоставят услуги и на бездетни двойки. Когато е налице потенциална заплаха от малтретиране или занемаряване на дете, услугите за семейна подкрепа може да се предоставят в заведението за социално обслужване на деца. Повечето от тези социални служби се занимават със семейства сблъскващи се с трайни проблеми, вариращи от нормативни нарушения до по-сериозни прояви на малтретиране и занемаряване,изискващи интервенцията на съдебните власти и службите за защита на децата. Освен социален работник за работа с детето, към семейството може да бъде насочен и социален работник за подкрепа на самото семейство. Едни соц. работник може да работи със семейството помагайки на родителите да усъвършенстват своите умения за отглеждане на децата и по-ефективно да се справят с онези страни от живота които затрудняват изпълнението на родителските им функции.Той може да прецени да ги препрати към други услуги например консултации за алкохолизъм,трудови консултации и т.н., но също така може да ги насочи към друга служба за продължително брачно консултиране, а при нужда и за интензивна фамилна терапия. Специалистът оказващ тази по интензивна помощ може да бъде и соц. работник, т.к. мнозина практикуват фамилна терапия. Теорията на фамилната терапия може да бъде полезна за по-добро разбиране на семейната динамика и за по-ефективна интервенция на соц. работник. Съществуват много и различни схващания за функционирането на сем. и начина на действие при помагане. Много от съвременните теоритици са повлияни от Н.Ак-ерман/1958/,който е един от първите, дали принос в теорията на фамил.терапия. Акерман разглежда работата със сем. като специфичен метод за лечение на емоционални разстройства с помоща на интервюта с цялото семейство. Семейството разполага с потенциални възможности за взаимна подкрепа,които могат да бъдат блокирани от проблеми при комуникацията и от тревожността на отделните членове. Блокирането води до семейни неуредици. Акерман например открива,че лечението обикновено започва по време на криза, когато е нарушено емоционалното равновесие в семейството. В началните етапи на работа соц.р-к прилага умението за наблюдение, чрез което идентифицира елементите на проблема и езика на семейството.Той прави проверка на догадките си като споделя своите наблюдения с членовете на сем. По този начин соц. работник помага на семейството да се откъсне от фасадата, зад която седи и да премине към по-често разкриване на междуличностните конфликти. Например той може да помогне на сем. да не приема единственото дете в него като източник на семейни проблеми и да не го използва за семейна изкупителна жертва.Този процес е описан от други теоретици като преформулиране на проблема,което помага на семейството да го види в нова светлина. В модела на Акерман терапевтът контролира междуличностната конфронтация, селективно подкрепя членовете на семейството и през цялото време се опитва да покаже модел на положително междуличностно поведение. М.Боуен е втория теоритик чиито идеи помагат за разбиране на сем. и за работата с тях. Боуен подчертава влиянието на тревожността върху семейството като система. Нарастващата тревожност породена от усещане за заплаха може да доведе до стремеж за „сплотяване" на семейството като средство за овладяване на положението. Пример за това е процесът на триангулацията, при който двама членове на семейството въвличат трети член /напр.родителите въвличат детето/ като начин за справяне с тревожността. Друга теория на фамилна терапия,наречена личностно-центриран подход, еизградена въз основа на идеи, развити в ранните трудове на К.Роджър. Според описанията на Тауър/1982/, терапевтът работи за установяване на здрав психологичен климат,който членовете на семейството могат да използват за установяване на истински семейни взаимоотношенията изразяване на истински чувства, за развиване на ефективна двупосочна комуникация,полагане начало на оздравителен процес и решаване на проблема. Въпрос №11: Универсална и ситуационна структура на психиката Периодизация на психичното развитие. 1. Псих. не е фундаментална изследователска област.Тя е осъдена да черпи обяснителни модели от физиката, биологията и науките за духа- философия, логика, теология. Отделни клонове или направления на психологията прибягват до логически или социологически редукционизъм. Погледнато историко-научно, психологията винаги се е придържала най-често към биологични схеми на обяснение. Това значи, че големите психолози явно или неявно са смятали психологията за една от науките за живата. Изтегляне 162.45 Kb. Сподели с приятели: