Религията като система от нравствени цености се използва в някои семейства като средство за възп. на децата. Християнският идеал за нравствен живот има голям житейски смисъл и възпитателно въздействие. Той утвърждава скромността, чесността, състрадателността, вярата като човешки добродетели.
Относно методите на сем. възпитание С.Бъчева аргументира и характеризира пет
тактики: диктат, опека, конфронтация, мирно съвместно съществуване, сътрудничество.
Диктатът - се основава на абсолютната родителска власт,на категоричните изисквания на родителите, без да се дава възможност на детето да ги обсъжда или оспорва. Съпроводен е с игнориране индивидуалността на детето и незачитане на неговото достойнство.
При опеката родителите се съобразяват с потребностите и интересите на детето,но се стремят да осъществят пълен контрол, за да го предпазят от всякакви неприятности, да го моделират според своите разбирания, да го поощряват.
Конфронтацията е тактика на непрекъснати сблъсъци и конфликти, на напрежение, на емоционален дискомфорт и провокира у детето асоциално поведение.
При мирното съвместно съществуване всеки запазва своята свобода, своите интереси, своя начин на поведение, но то често е свързано с безотговорност, безразличие, егоизъм и отчуждение.
Тактиката на сътрудничество е най-приемлива, т.к. е съпроводена с взаимно доверие, уважение, подкрепа, зачитане достойнството и правата на детето да участва при обсъждане и решаване на важни проблеми.
Изборът на средствата и методът на сем. възпитание зависи от една страна от възможностите на родителя - от неговия характер, знания и умения, от друга страна от индивидуалноста на детето, от възраста, от поставената възпитателна задача,от конкретната ситуация. Важно изискване е прилаганите средства и методи да въздействат върху познавателната, емоционална и волева сфера на личността, да осигуряват свобода за
нейното развитие, защото децата се нуждаят от разбиране, приятелски съвет, духовна подкрепа.
