Въпрос №1: Научен статут на социалната педагогика
Изтегляне 162.45 Kb.
|
Свързани:
modeli-trening-za-krizi 26092023, Положителни и отриц ефекти на егоизма и алтруизма, Тренинги за просоциално поведение, detsa v konflikt sas zakona, Педагогика- изпити ЗО НОВ, integraciya-na-deca-sys-sop, avtonomnost-i-socializaciya-na-deteto-v-obshtestvoto
- Навигация на страницата:
- Въпрос № 4
- Корекционно - компенсаторният принцип
| социална помощ.
Направени са много опити за дефиниране на социалната работа: > "Социалната работа е дейност на обществото, тя е държавна дейност, неотделима част от социалния, институационен и политически живот на демократичната държава. Държавата създава, обезпечава и ръководи системата за социална помощ на хората чрез закони, финансиране, институционализиране, подготовка на кадри и т.н." > "Социалната работа е комплексна интегративна дейност. Тази й характеристика произтича от сложността и многовариантността на необходимата помощ. В зависимост от особеностите на клиента, от спецификата на социалните проблеми и тяхната корекция като личностни проблеми, от социалните условия и ресурси, тя може да се реализира като винаги специфичен ансамбъл от подпомагане, услуги, възп., обр., терапия, грижи, подкрепа, посредничество ." > " Социалната работа е психо-социална помощ за живот. Помощта винаги представлява едновременно организиране, активиране, усъвършенстване и др. на индивидуалните личностови капацитети и на социалните ресурси. Тази характеристика на социалната работа е една от силно дефиниращите я по отношение на другите помагащи дейности- образование, възпитание, психотерапия, лечение и др." > " Социалната работа е помагаща дейност: -работи с хора с проблеми. Водещо място имат проблемите, свързани с успешното социално функциониране на индивидите, семействата, групите и общностите; -помагането се изразява не в решаване на социалните проблеми на клиенти-те, а в развитие, повишаване или възстановяване на техните индивидуални, групо-ви или общностни капацитети; -помагането се осъществява не като въздействие на клиента, а като процес на взаимодействие, на партньорство и сътрудничество; -помощта е доброволна, оказва се при зачитане на достойнство и самоопределението на клиента; -помощта е услуга - тя е право на клиента." Но педагогиката не се отнася само за индивидите в ученическа възраст. В структурата на социалната педагогика влиза: етопедия - педагогика за деца с поведенчески отклонения; специална педагогика - за хора с физически или интелектуален дефицит; орфанипедия- педагогика на "социалното сирачество" (пансионна педагог.); социопедия - педагогика за деца в социалните домове; геронтопедия - педагогика застарите хора; икогенипедия - педагогика за семейството, фамилна педагогика. Социалната педагогика работи на микро и макро ниво. На микро ниво подпомагайки разрешаването на социалният проблем на отделният индивид, група или общност. На макро ниво - участвайки в политическият живот на страната за изграждане на социална политика, която да повлияе върху условията на живот на отделният индивид, група или общност. Въпрос № 4: Методология и изследователски методи на социалната педагогика. Методологията на науката е съвкупността от методи на научното познание, построена в/у основополагащи и изходни гносеологични позиции, подходи и принципи. Методологията на соц. педагогика е основана от важни обективни закони на развитието на човека и обществото, систематизирани в обществените науки-философия, социология, соц. психология, педагогика и т.н. Основното научно начало на соц. педагогика е диалектиката на соц. отношения като двигател на развитието на човека и неговият социум. Именно диалектичният подходпозволява обективната оценка на релациите м/у биологичното и социалното. Методологично значение за соц. педагогика има релацията обучение- развитие (в случая обучение и възпитание), които са основни двигатели на индивидуалното(личностното) развитие. Методологията на соц. п-ка разкрива същността на основополагащи принципи на нейното функциониране и основни задачи. Към основните принципи на соц. п-ка можем да отнесем: Корекционно - компенсаторният принцип сочи един от основните пътища за осъществяване на ресоциализацията на индивидите в соц. дефицит (или риск). Чрез целенасочена корекция на редица важни личностни структури се осигурява компенсирането на соц. "недостатъчност" на обекта, адаптирането му към социално позитивни изисквания и условия на живот и неговото включване в естествените соц. отношения. Изключително важен за соц. п-ка е принципът на решаващото значение на възпитателната среда. Средата активизира индивида, неговите познавателни, емоционално-волеви и особено соц. импулси, тя коригира отношенията м/у своите субекти и ги насочва в руслото на традиционните и естествени отношения м/у обществените индивиди. Останал извън човешката среда, индивидът губи смисъла на човешкото съществуване, а неговото развитие придобива изключително биологично значение. Соц. п-ка използва широк спектър от изследователски и практикоприложни методи, преобладаваща част от които са заимствани от социологията, психологията, соц. психология, педагогика и т. н. Методите на соц. п-ка могат да се диференцират в две големи групи, едната от които обединява изследователските, а другата - практико- приложните методи. Методите на соц. п-ка изпълняват няколко типа соц. функции, произтичащи от тяхната насоченост към формирането на отношения м/у индивида и социума. Това са функциите на: Изтегляне 162.45 Kb. Сподели с приятели:
|