Въпрос №1: Научен статут на социалната педагогика
закрила на децата в България
Изтегляне 162.45 Kb.
|
Свързани:
modeli-trening-za-krizi 26092023, Положителни и отриц ефекти на егоизма и алтруизма, Тренинги за просоциално поведение, detsa v konflikt sas zakona, Педагогика- изпити ЗО НОВ, integraciya-na-deca-sys-sop, avtonomnost-i-socializaciya-na-deteto-v-obshtestvoto
- Навигация на страницата:
- Дружеството за борба с детската престъпност
- Българския женски съюз
- Въпрос № 3: Социална педагогика и социална работа.
- От там произлиза и увеличаващата, се потребност от социална помощ, промяна в разбирането за социал. работа, увеличаващите се и бързо променящите се нужди на хората, нуждаещи се от
| закрила на децата в България. Той е учреден само 5 год. след възникването на Международния съюз за помощ на децата през 1920 г.
Съюзът инициира създаването на мрежа от институции- здравно- съвещателни станции, ученически трапезарии, детски летовища, дневни детски домове, детски градини, сиропиталища. В съюза членува и Дружеството за борба с детската престъпност, което инициира идея, сходна с днешните представи за пробация, а именно- децата престъпници (според тогавашния термин) да не изтърпяват наказанието си в затворите наравно с възрастните, а да имат условия за превъзпитание. За тази цел дружеството създава първото социал- но-педагогическо заведение от този тип, наречено "Дом за човещина". Друга важна инициатива, която се свързва с дейността на Българския женски съюз е откриването на Висшата социална школа през 1932 г. Това е първият образователен институт за подготовка на социал. педагози в България. В школата са се приемали жени и девойки, завършили гимназия или педагогическо училище, които се подготвяли за работа в сферата на социал. грижи. Преподаватели са били едни от най-видните учени- проф. Михаил Герасков,проф. Асен Златаров и др. Към 1940 г. социално-педагогичеката практика има вече значителни постижения и в страната е налице мрежа от социално-възпитателни институции за деца и възрастни. През годините на социалистическото управление този добър опит не само е забравен, но поради идеологическата обремененост е обявен за "буржоазен", а социалната педагогика е представена като идея на западното общество за опозиция на комунистичекия педагогически модел. След промените в България от 1989 г. общественото внимание отново се насочва към социал. педагогика като наука и академична дисциплина. Още в началото на 90-те години е налице остра нужда от специалисти за работа в социал. сфера и така възниква необходимостта от създаването на самостоятелна университетска специалност. За първи път в България, в Софийския университет, във Факултета по начална и предучилищна педагогика през учабната 1991/1992 г. е създадена първата специалност "Дефектология и социални грижи". А през 1996 г. е учредена катедра "Социална педагогика и социално дело". Ядрото на професионалната компетентност при работата с хора и помагащите професии е духовността, хуманното отношение, чувствителността към болката. Изключително важни са моралните устои на обществото, те са ориентир за новите поколения. Българското общество, обаче в сегашните постмодерни времена, като че ли губи контрола над децата си. Децата се чувстват безпомощни, сами, дезориентирани и копнеят да бъдат забелязани. Най-лесният начин за това се оказва агресията. Тези опасни тенденции, породени от културата на бедността започват да се превръщат в еталон за псевдо- социализиране. Започват масово да се налагат модели на поведение, които се ръководят от криворазбраната свобода. Затова една от най- важните роли на социал. педагогика е именно в противодействието на тези опасни процеси; в утвърждаването на духовността и високите морални ценности. Въпрос № 3: Социална педагогика и социална работа. Годината на възникване на соц. педагогика е 1894 и е свързана с името на немския професор Паул Наторп. В своята книга „Релетията в границите на хуманността" той поставя като подзаглавие "Една глава за основите на социал. педагогика". Пет години по-късно П. Наторп издава своето главно съчинение "Соц. педагогика", поради което той се смята за основател на това направление в педагогиката. Наторп разглежда соц. педагог, като педагогика за всички млади хора, която има за задача да възпита в младежта началата на солидарност и общественост. Той определя соц. педагог, по следния начин: "социал. условия на образованието и образователните условия на социал. живот- ето темата за тази наука." Един от последователите на Паул Наторп, който също дава "широко" определение за соц. педагогика е Е. Борнеман. Според него соц. педагогика има за задача да способства за индивидуалната самостоятелност в соц. групи и общности, да се грижи за културата и хуманизтичното развитие на обществото. Така соц.педагог. прониква във вс. сфери на възпитанието. Друг немски автор от по-новата история на соц. педагогика- Клаус Моленхауер в книгата си "Увод в соц. педагогика" я определя като "отговор на типичните проблеми на модерното общество". Според руския автор А. Мудрик соц. Педагогика изучава възпитанието в контекста на социализацията. Е.Никитина определя соц. педагогика като частно-педагогическа дисциплина, която изследва педагог, явления в традиционно непедагогически области на обществената практика- соц. работа, здравеопазването, културата, спорта и др. Има и автори, които дават "стеснени" определения на соц. педаогика. Според Херман Нол задачата на соц. педагогика е даването на екстремна помощ, необходима в случаите когато сем. и училището не могат по някакви причини да изпълнят своите функции. От различните определения на авторите се вижда, че разбирането за соц. Педагогика претърпява сериозно развитие и изменение в исторически план. Така соц. Педагогика постепенно се формира като теория и практика на социализацията на децата, подрастващите и всички останали граждани на обществото. Като теория соц. педагогика се развива в лоното на педагогическите науки, но със силни връзки и взаимодействия с останалите обществени и хуманитарни науки. Тя е академична специалност в много университети, има свой понятиен апарат, теории, концепции, методи. Като практика соц. педагог, намира приложение в редица институции както в сферата на образованието, така и в областта на соц. грижи, здравеопазв, закрилата на децата, превенцията и др. В края на 19-ти и началото на 20-ти век соц. педагогика все още не е намерила място сред университетските учебни дисциплини в България, но в практиката социално-педагог. идеи намират широко приложение. Пример за това е създаването и дейността на Съюза за закрила на децата в България. Той е учреден само 5 год. след възникването на Международния съюз за помощ на децата през 1920 г. Съюзът инициира създаването на мрежа от институции- здравно-съвещателни станции, ученически трапезарии, детски летовища, дневни детски домове, детски градини, сиропиталища. В съюза членува и Дружеството за борба с детската престъпност, което инициира идея, сходна с днешните представи за пробация, а именно- децата престъпници (според тогавашния термин) да не изтърпяват наказанието си в затворите наравно с възрастните, а да имат условия за превъзпитание. За тази цел дружествотосъздава първото социал.-педагог, заведение от този тип, наречено "Дом за човещина". Друга важна инициатива, която се свързва с дейността на Българския женски съюз е откриването на Висшата социална школа през 1932 г. Това е първият образователен институт за подготовка на соц. педагози в България. В школата са се приемали жени и девойки, завършили гимназия или педагог, училище, които се подготвяли за работа в сферата на соц. грижи. Преподаватели са били едни от най-видните учени- проф. Михаил Герасков, проф. Асен Златаров. Към 1940 г. социално-педагогичеката практика има вече значителни постижения и в страната е налице мрежа от социално-възпитателни институции за деца и възрастни. През годините на социалистическото управление този добър опит не само е забравен, но поради идеологическата обремененост е обявен за "буржоазен", а соц. педагогика е представена като идея на западното общество за опозиция на комунистичекия педагогически модел. След промените в България от 1989 г. общественото внимание отново се насочва към соц. педагогика като наука и академична дисциплина. Още в началото на 90-те години е налице остра нужда от специалисти за работа в соц. сфера и така възниква необходимостта от създаването на самостоятелна университетска специалност. За първи път в България, в Софийския университет, във ФНПП през учабната 1991/1992 г. е създадена първата специалност "Дефектология и социални грижи". А през 1996 г. е учредена катедра "Соц.педагогика и соц. дело". Ядрото на професионал. компетентност при работата с хора и помагащите професии е духовността, хуманното отношение, чувствителността към болката. Изключително важни са моралните устои на обществото, те са ориентир за новите поколения. Българското общество, обаче в сегашните постмодерни времена, като че ли губи контрола над децата си. Децата се чувстват безпомощни, сами, дезориентирани и копнеят да бъдат забелязани. Най-лесният начин за това се оказва агресията. Тези опасни тенденции, породени от култу-рата на бедността започват да се превръщат в еталон за псевдо-социализиране. Започват масово да се налагат модели на поведение, които се ръководят от криворазбраната свобода. Затова една от най-важните роли на соц. педагогика е именно в противодействието на тези опаснипроцеси; в утвърждаването на духовността и високите морални ценности. През годините разбирането за социална работа се е променяло според политическото, икономическо и културно развитие на обществото. За дълъг период от време социалната работа се е проявявала като милостиня и милосърдие, при която имащите оказват помощ на нуждаещите се. Като това милосърдие под формата на милостиня се е оказвало директно или чрез посредничество, най-често в лицето на църквата. Дейностите, които са извършвани при оказване на социална помощ са даване на храна, подслон, грижи и предоставяне на работа. През годините човечеството се е променяло като най-динамичен прогрес бележи през миналия век, век преживял 2 унищожителни войни и бурно технологично развитие. От там произлиза и увеличаващата, се потребност от социална помощ, промяна в разбирането за социал. работа, увеличаващите се и бързо променящите се нужди на хората, нуждаещи се от Изтегляне 162.45 Kb. Сподели с приятели:
|