Представляване на дружеството

При едностепенна система дружеството се управлява и представлява от съвет на директорите. Той се състои най-малко от 3, не повече от 9 лица. СД приема правилник за работата си. Той избира председател и заместник-председател измежду своите членове. СД се събира на редовни заседания най-малко веднъж на 3 месеца, за да обсъди състоянието и развитието на дружеството. Той възлага управлението и представляването на дружеството на 1 или на няколко от своите членове, наречени изпълнителни членове. Всеки от изпълнителните членове докладва незабавно на председателя на съвета за настъпилите обстоятелства, които са от съществено значение за дружеството. Всеки член на съвета може да поиска от председателя да свика заседание за обсъждане на отделни въпроси /чл. 244/. Само по решение на ОС на акционерите могат да се сключват следните сделки: а/ прехвърляне или предоставяне ползването на цялото търговско предприятие; б/ разпореждане с активи; в/ поемане на задължения или предоставяне на обезпечения към едно лице или към свързани лица. Допустимо е уставът на дружеството изрично да предвиди споменатите сделки да се извършват по решение на СД, съответно на УС. В този случай е необходимо единодушно решение на СД, съответно предварително решение на НС. Сделка, сключена в нарушение на посочените норми, е действителна. Лицето, което я е сключило, отговаря пред дружеството за причинените вреди /чл. 236/.

Съдружнически правоотношения : има две категории съдружници, следователно и два типа правоотношения :

1. Правно положение на комплементарите. Прилагат се правилата за КД. Има едно изключение и това е правото на управление на комплементарите. В КД то се реализира индивидуално от всеки от тях. При КДА то става по два начина, в зависимот от въпросите, които се разглеждат :

- по отношение на изменението на устава на КДА : всеки един от комплементаристите трябва да даде съгласието си за промяна;

- по оперативни въпроси : участието на комплементаристите в управлението става чрез колективен орган на управление, Съвет на директорите, в който членува всеки един от комплементарите.

2. Правно положение на командитните акционери. Важат правилата на АД, с изключение на управлението. Правото на управление при АД се реализира с участието на акционерите в Общо събрание на акционерите. При КДА правомощията на общото събрание на акционерите са значително по-малки. При АД всеки акционер може да бъде избран в Съвета на директорите (Надзорен съвет, Управителен съвет). При КДА това е невъзможно. Тук законът позволява един правен субект да има двойно правно положение : един човек да е комплементар е да има акции в своето КДА. Акциите на комплементара в КДА стават безгласни - той няма право на глас в Общото събрание.

Управление на КДА . Управлява се по правилата за управление на АД. Има едностепенна система, определена от закона.

1. Общо събрание на командитните акционери.

2. Съвет на директорите.

Основното различие е в компетентността на двата органа. Общото събрание се състои само от командитни акционери, комплементаристите не участват. Съветът на директорите не е изборен орган, в него влизат всички комплементари. Той е по-важен от първия.

Представителната власт на КДА принадлежи колективно на Съвета на директорите, с възможност да се овластят един или повече негови членове. Общото събрание има компетентност, установена в устава, но няма широката компетентност и правомощията на Общото събрание при АД. Единственото правомощие на Общото събрание при КДА е да взима решения за контрол на дейността на Съвета на директорите. Отделният командитен акционер няма индивидуално право на информация за делата на дружеството. По отношение на прекратяването, изменението или допълването на устава, решение се взима само при единодушие на комплементарите. Ако в устава не е предвидено друго, ще е необходимо решение на Общото събрание на командитните акционери, взето с мнозинство от 2/3 от представения капитал. Може да се предвиди в устава, че това не е нужно.

Пекратяване на КДА :

1. Налагат се прекратителните основания на АД :

- по решение на самото дружество, като е нужно изявление на двете групи акционери;

- с изтичане на срок, ако такъв е предвиден;

- със сбъдване на прекратително условие, ако такова е уговорено;

- по решение на съда при противозаконна дейност. Искането се прави от съответния окръжен прокурор;

- при спадане на капитала под законно установения минимум в продължение на 1 година.

2. Важат и основанията за прекратяване на КД :

- при смърт на комплементар, физическо лице;

- при прекратяване с ликвидация на комплементар, юридическо лице;

- по искане на синдика (особено длъжностно лице, имащо представителна власт относно длъжника);

-всеки комплементар може да прекрати КДА чрез предизвестие по правилата на СД;

- личен кредитор на комплементар.

Тези основания не важат, когато става дума за командитен акционер. Ако някой от горните факти настъпи за командитист, най-сериозната последица може да бъде прекратяване на участието му в КДА.

6.Еднолично акционерно дружество.

Виж въпрос №7 точка № 5

Търговците в условия на пазарна икономика се обединяват, за да получават по-голяма печалба или за да избягват вредните последици от конкуренцията помежду си. С други думи, целта на обединяването им е икономическа. В индустриалното развитите държави през различно време са съществували разнообразни икономически групировки: картели, тръстове, концерни, консорциуми и холдинги.

1. Холдинговото дружество трябва да бъде капиталово дружество (АД, ООД, КДА). За дъщерното дружество тези изисквания не са изрични, но се извличат по тълкувателен път.

2. Поне 25% от капитала на холдинговото дружество трябва да се състои от акции или дялове на дружества. Поне 25% от капитала на всяко от дъщерните дружества трябва да бъдат притежавани от холдинговото дружество. Ако тези изисквания не са изпълнени, говорим за случайно притежаване, а не за холдинг.

Следователно холдингът е обединение на ТД под формата на АД, на КДА или на ООД, което има за цел под каквато и да било форма да участва в други дружества или в тяхното управление, с или без да извършва собствена търговска дейност, като най-малко 25% от капитала му трябва да бъде внесен пряко в дъщерни дружества. Като дъщерно се квалифицира дружество, в което холдингът притежава или контролира пряко или непряко най-малко 25% от акциите или от дяловете или може да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния орган / чл. 277/. Финансов холдиг е налице, когато предприятие има банка за дъщерно дружество /чл. 4, ал. 3 от ЗБ/. Само ТД могат да бъдат участници в холдинга. За учредяването, управлението, представляването и прекратяването му се прилагат разпоредбите за дружеството, във формата на което е организиран.

Какво е значението дали имаме холдинг или не ? - търговските дружества в холдинга са отделни юридически лица, следователно всяко от тях е отделен данъчен субект. Всяко от тях плаща данък върху печалбата, изчислява дивидент за холдинговото дружество, където отново се облага. Имаме двукратно облагане на един и същи доход.Смисълът на холдинговата уредба е данъчно задълженият субект да е само един, холдингът. Доходът се изчислява от всички дъщерни дружества. С отделен закон у нас трябва да се уреди облагането на холдинга с данъци, но той още не е приет.

К е определена в закона като доброволно сдружение на ФЛ с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез взаимопомощ и сътрудничество извършват търговска дейност. Допустимо е тя да осъществява социална и културна дейност за задоволяване интересите на своите членове. Изрично е призната за ЮЛ /чл. 1 ЗК/. От това законово определение могат да се извлекат следните съществени признаци: а/ форма за доброволно сдружаване; б/ членове могат да бъдат само ФЛ; в/ К има търговски характер; г/ социалната и културна дейност е да задоволява интересите на нейните членове; д/ К е ЮЛ от категорията на корпоративните ЮЛ. Членовете и образуват нейния персонален състав. Тя има наименование, седалище и имущество, които са отделни от тези на членовете и. Сделките, които сключва чрез своите органи за управление, пораждат права и задължения именно за нея. По тях тя носи самостоятелна отговорност.

Освен права членът на К има задължения към нея. Те също се разграничават на имуществени и неимуществени.

ОС на заинтересуваните К вземат решения за преустройство във всичките му форми. Специфично за сливането и вливането е, че условията се уговарят от УС и са докладват на ОС на засегнатите К /чл. 37 от ЗК/. При сливане на К съдът вписва новата К или промените след като му бъде представено съответното разрешение, издадено от Комисията за защита на конкуренцията, когато издаването му е задължително /чл. 2, ал. 2 ЗК/. От преустройство възниква членство за членовете на К, които участват в него. При разделяне новообразуваните К отговарят солидарно за задълженията на прекратената К. При отделяне новообразуваната К отговаря солидарно за задълженията на К, от която се е отделила. УС на новообразуваната К е длъжен да уведоми писмено кредиторите на сливащите се или вливащите се К. Срокът е едномесечен. Той тече от дата на решението за сливане или вливане. Допустимо е в 6 мес срок от получаване на съобщението кредиторите на К да искат изпълнение или обезпечение съобразно правата си. Изисква се имуществото на прекратените К да се управлява отделно до изтичане на 9 мес. срок от вземане на решението за сливане или вливане. УС на К-правоприемник носи пълна имуществена отговорност пред споменатите кредитори, когато те не са уведомени или имуществото на прекратената К не се управлява отделно /чл. 39 от ЗК/.

1.1. Понятие: Обектът на гражданското правоотношение се отнася към дискусионните понятия в теорията на правото. Гражданските правоотношения се характеризират с два взаимносвързани елемента: субекти и обекти, без които това правоотношение не може да съществува. Обектът на правоотношението служи за задоволяване на определен от закона интерес на правните субекти. Обектът на правоотношението може да бъде обект на едно субективно право или на едно правно задължение.

Обектът на гр.правоотношение е определена ценост с която е свързано съдържането, както на субективното право, така и на правното задължение. Носителят на субективното право се ползва от нея, докато задълженото лице е обвързано или да съдейства за реализирането й или да не я накърнява.

1.2.Видове обекти. В правната теория са застъпени два различни възгледа за определяне обектите на правоотношението: монистичният възглед определя обектът на правоотношението единствено като действие или бездействие без оглед вида и съдържанието на правоотношението. Този възглед е неприемлив. Плураристичният възглед държи сметка за всички обстоятелства вкл. в гр. правоотношения поради което вкл. в обектите на правоотношението всички възможни имуществени и неимуществени блага във връзка с които се пораждат такиво правоотношения.

Гражданското право урежда правният режим на обектите като им придава различни правни качества с оглед участието им в гражданския оборот.

Една голяма част от гражданските правоотношения имат за предмет вещи. Вещите са материални телесни предмети. Тяхната телесна обособеност има реално съществуване в пространството. За вещи има смисъл да бъдат признати само материални обекти, които са достъпни за човека и той може да извлича облаги от тях. Вещ може да бъде само материален обект, който има потребителна и икономическа стойност.

Вещите; Нематериалните блага, които се ползват с правна защита, като авторски произведения и сродни права по ЗАвПСП, търговските марки, промишлените образци и всякаква информация, от която правните субекти имат интерес; Имуществата. Човешките същества не могат да бъдат обекти на гражданските правоотношения. Те са само и единствено субекти на гражданските правоотношения.

2.1.Обект на гражданските правоотношения могат да бъдат както материални , така и нематериални.Понастоящем все по-голямо практическо значение като обекти на правоотношенията в областта на частното право придобиват нематериалните блага

Нематериалното благо е обективирана интелектуална дейност, върху която се признават субективни права.Нематериалните блага са идеи или завършени творчески произведения или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материалниили духовни потребности, поради което имат стойност.Те могат да бъдат обект на правоотношенията след като се обективират по начин да могат да бъдат възприети и от други лица, различни от техните създатели. Поради нематериалното си естество тези блага не са свързани с определено място в пространството и могат да се използват едновременно на много места. Нематериални блага са авторските произведения във връзка със създаването и използването, на които възникват авторските права и сродните им права по ЗАвПСП, търговските марки, промишлените образци и др., така и техническата и др.информация, която не се ползва със закрила, но правните субекти имат интерес да имат достъп до нея.Към разглежданата категория блага се отнасят и идеите,патентоспособните изобретения и полезните модели, промишлените образци, отличителните знаци и др.

За изобретенията, полезните модели, промишленитеобразци и отличителните знаци, които се означаватс общото наименование индустриална собственост, субективните права възникват само след като се спазят определени формални изисквания и компетентни държавни органи ги признаят за годни за закрила или просто ги регистрират.

Обектите на индустриална собственост заедно с авторските творби и сродните на тяхобекти се обединяват в общото понятие интелектуална собственост. Тези обекти се ползват и с международна закрила.

Правата, които възникват върху нематериалните обекти, са в по- голямата си част абсолютни и срочни. Чрез ограничаване във времето се цели да не се монополизира прекалено дълго използването на нематериалните блага.

2.2. Пари и ценни книжа

А. Парите са материални обекти с най-голямо практическо значени е за гражданско правния живот. Те са всеобщ еквивалент имярка за стойността на всички други материални обекти. Чрез тях се оценяват и обезщетяват не само имуществените, но и неимуществени вреди, които се състоят в засягане на нематериални ценности на гражданскоправните субекти.

Парите са универсално средство за разплащане.

Те са ценни книги на приносител. Изключително право да ги издава има само държавата, която упражнява своята емисионна дейност чрез БНБ.

Парите са особен вид движими вещи. Съществена за оборота е номиналната им стойност, която се определя от броя на паричните единици, отбелязани върху банкнотата или монетата.

Парите са заместими вещи, при които за разлика от останалите материални обекти, не се поставя изискване за качество. Единствано от значение е вида на паричната единица и количеството.

От съществено значение за правните отношения е и курсовата стойност на парите, която се определя при конвертируемост на съответните парични единици от съотношението им към чужди парични единици, които на практика се характеризират с относителна стабилност.

Парите са вещи принадлежащи към род, който не погива. Те са делими вещи, защото една монета или банкнота може да се замести с няколко други, сумата от които е равна на отбелязаната върху нея стойност.

В гражданския оборот парите участват обикновено като родово определени вещи, но може да бъде уговорено, че ще се считат за ивдивидуално определени. Те имат нумизматична стойност и в колекции от различни монети те участват като индивидуалноопределени вещи.

Б. Ценните книжа са особен вид движими вещи. Те са писмени документи, върху които са закрепени едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на граждански или търговски правоотнашения. Те се различават от писмените документи, които се съставят при сключване на правни сделки, по това, че материализират/инкорпорират/ в документа субективните права, които сделките закрепени върху тях праждат. Задължителната предпоставка за упражняване на тези права е предявяването на документа на задълженото лице. Стойността на ценната книга се определя не от материала, върху който е написана, а от стойността на субективното право, каето тя материализира. При всяка ценна книга има право на собственост върху нея и друго субективно право, което произтича от нея.. различни субективни права се пораждат от ценни книжа.

Ценните книжа участват вгражданския оборот и осбенно в търговския оборот като стоки, които могат да се превръщат в налични пари чрз банковите институции и фондовите борси.

В нашето законодателство липсват общи правила за ценните книжа. В отделни нормативни актове има разпоредби за различните видове ценни книжа- чекове, акредитиви, запис на заповед, акции и облигации, менителници, коносаменти и др.

Ценни книжа могат да бъдат издавани по ред, определен в законодателството както от публични институции, така и от субекти на частното право.

Ценните книжа биват три вида, в зависимост от това как се легитимира притежателят на инкорпорираното в документа субективно право.

а/ при ценните книжа на приносител за притежател на субективното право се счита правомерният държател на документа. На праносител могат да бъдат чекът, акциите, облигациите, коносаментът и др. при тозивид ценни книжа прехвърлянето на правата, инкорпорирани в тях, е максимално улеснено и става с предаването на документа.

б/ ценните книжа на заповед се характеризират с това, че в тях се посочва името на притежателя на субективното право, който има възможност да го прехвърли на друго лице с джиро, което представлява формално едностранно волеизявление, обективирано писмено на гърба на ценната книга. Джирото изпълнява легитимационна и гаранционна функция, чрез която създава сигурност, чеизпълнение ще получи притежателят на правото, а не неправомерният приносител на документа, като се увеличават изгледите за удовлетворяване на правоимащия чрез регресна отговорност на джирантите.

в/ поименните ценни книжа са тези, в които задължително се посочва името на притежателя на субективното право, инкорпорирано в документа. При тях правото на собственост на документа следва правото, произтичащо от ценната книга. Прехвърлянето на субективните права на този вид ценни книжа става само чрез цесия

Според това дали съставянето на писмения документ е предпоставка за възникването на инкорпорираното в него субективно право ценните книжа се делят на учредителни /конститутивни/ и легитимационно – разпоредителни. При първите субективното право се поражда със съставянето на писмения документ, а при вторите- субективното право възниква преди съставянето на документа, но неговото упражняване е възможно само след предяваването на последния.