Въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Изтегляне 12.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Видове акции
- Сделки с акции
- 3. Права и задължения на съдружниците и акционерите. Права на акционерите
- Задължения на акционерите
- 4.Облигации – понятия и видове. Права на облигационерите. Конвертиране на облигациите в акции. Облигации. Понятие
- Права и задължения на облигационерите
- Превръщане на облигациите в акции
- 5. Управление. 5.1.АД Управление на АД. Системи
Акции. Понятие – законът определя акцията като ценна книга, която удостоверява, че притежателят и участва с посочената от нея номинална стойност в капитала на АД /чл. 175, ал. 1/. Качеството на ценна книга означава, че акцията като писмен документ материализира определени права. За упражняването им е необходимо да притежава самият документ, съответно той да бъде представен, когато се търси реализация на тези права. В акцията е въплътено волеизявлението на АД, че е приело нейния носител за член на дружеството. Тя представлява основание за възникване на членственото правоотношение между притежателя и съответното АД. Акцията материализира една част от дружествения капитал, разделен на еднакви части. Стойността, която е посочена в акцията, представлява нейната номинална стойност. Минималната номинална стойност на една акция е едни лев. По-голяма стойност на акцията трябва да бъде определена в цели левове /чл. 162/. Недопустимо е АД да издава акции с различна номинална стойност. Акциите могат да се издават в купюри от по 1, 5, 10 и кратни на 10 /чл. 175, ал. 2 и 3/. Наред с номиналната акциите имат емисионна стойност. Емисионна е стойността, по която акциите се поемат от учредителите, съответно от лицата, които записват акции при набиране на капитала. Недопустимо е емисионната стойност да бъде по-малка от номиналната. Но могат да се записват акции на по-голяма стойност от номиналната. Разликата между тях се отнася във фонд “Резервен” на дружеството /чл. 176/. От номиналната и от емисионната стойност се различава действителната стойност на акцията. Характерно за нея е, че се променя главно съобразно със състоянието и промените в дружественото имущество, с размера на изплащаните дивиденти. В закона е определено съдържанието на акцията. Тя трябва да съдържа: а/означението “акция”; б/ вида на акциите; в/ номер на купюрата и поредни номера на акциите, включени в нея; г/ фирмата и седалището на АД; д/ размера на капитала; е/ общия брой на акциите, единичната им номинална стойност и купюрния строеж; ж/ купоните и техния падеж; з/ подписите на две лица, които могат да задължават дружеството, и датата на емисията. За валиден подпис върху акцията се смята не само саморъчният, но и отпечатаният подпис. Върху лицевата страна на поименната акция се вписва името на първия собственик /чл. 183/. Едни от задължителните елементи от съдържанието на акцията са купоните и техния падеж. Във всеки купон се съдържа означението “купон”, фирмата на АД, номерът на купона, на акцията и на купюрата, както и годината, за която трябва да се платят дивиденти по него. В закона се изисква акциите да се издават с купони за дивидент за 20 г. Разпоредбата е диспозитивна.тя се прилага, ако друго не е предвидено в устава. Недопустимо е купоните да се прехвърлят отделно от акциите /чл. 184/. Акцията дава право на един глас в ОС на акционерите, право на дивидент и на ликвидационен дял, съразмерни с номиналната и стойност. В устава може да бъде предвидена възможност на дружеството да издава акции с особени права. Акциите с еднакви права образуват отделен клас. Недопустимо е да се ограничават правата на отделни акционери от един клас /чл. 181/. Прогласена е неделимост на акцията. Ако акцията принадлежи на няколко лица, те упражняват правата по нея заедно, като определят пълномощник. Видове акции – в зависимост от обстоятелството, дали върху лицевата страна на акцията е вписано или не името на първият и собственик, биват поименни или акции на приносител. Замяната на акции от един вид с акции от друг вид е допустима, когато са налице предпоставки, определени в закона. След като бъде напълно изплатена тяхната стойност, акциите на приносител по искане на акционера могат да бъдат заменени с поименни акции и обратно. Разпоредбата се прилага, ако в устава е предвиден ред за това /чл. 180/. Създадена е отчетност за поименните акции. Всяко АД е длъжно да води книга за акционерите, в която се записват името и адресът на притежателите на поименните акции. Отбелязват се видът, номиналната и емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Същите данни се вписват за временните удостоверения /чл. 179/. Не съществува обаче отчетност за акциите на приносителя в течение на годината. Държателите на такива акции стават известни на АД непосредствено преди годишното ОС на акционерите, когато се извършва регистрация. Тази регистрация обикновено се предвижда в устава като една от предпоставките за участие в събранието и за упражняване на правото на глас. Необходимостта от нея се съобщава в поканата за събранието. Допустимо е, наред с обикновените, да се издават привилегировани акции. Основното предназначение на този вид акции е да осигуряват гарантиран или допълнителен дивидент или дял в дружественото имущество при ликвидация. Други права на притежателите на привилегировани акции могат да бъдат предвидени в закона или в устава. Възможно е в устава да бъде предвидено привилегированите акции да са без право на глас. Изисква се това обстоятелство да бъде посочено в акцията. Привилегированите акции без право на глас се включват в номиналната стойност на капитала. Не се допуска повече от ½ от акциите едно дружество да бъдат без право на глас. Щом дивидентът по привилегированата акция без право на глас не бъде изплатен за една година и закъснялото плащане не бъде осъществено през следващата година заедно с плащането на дивидента за нея, носителят на привилегированата акция придобива право на глас. Това състояние трае до изплащане на забавените дивиденти. Когато предстои да се вземе решение за ограничаване на предимствата, които произтичат от привилегированите акции без право на глас, е необходимо съгласието на привилегированите акционери. Те се свикват на отделно събрание. Събранието е редовно, ако са представени най-малко 50% от привилегированите акции. Решението се взема с мнозинство най-малко ¾ от представените акции. Акциите придобиват право на глас с отпадането на привилегиите /чл. 182/. Допустимо е АД да издава и безналични акции /чл. 178/. Безналична е акцията, която не е обективирана върху материален носител хартия. Безналични могат да бъдат само поименните акции. Безналичната акция се установява с поименно удостоверение, издадено от АД. Издаването на безналична акция има сила след вписване в книгата за безналичните акции. Сделки с акции – характерно за акциите е тяхното лесно прехвърляне. Акциите на приносител се прехвърлят с предаването им. Прехвърлянето на поименните акции се извършва с джиро. Изисква се то да бъде вписано в книгата на акционерите. Допустимо е в устава да бъдат предвидени и други условия за прехвърляне на поименни акции /чл. 185, ал. 1 и 2/. Допустимо е акцията да бъде заложена. Акциите на приносител се залагат с предаването им. Поименни акции се залагат с джиро с уговорка “за гаранция”, “за залог” или с друг израз, който означава обезпечение. Залогът има действие спрямо дружеството с вписването му в книгата на поименните акционери. Правото на глас по заложени акции се упражнява от акционера. Разпоредбата в тази и част е диспозитивна. В закона е прогласена солидарна отговорност на прехвърлителя на поименни акции с приобретателя им. Достатъчно е те да не са изплатени или от тях да произтичат други задължения към дружеството. Но отговорността на прехвърлителя не е неограничена по време. Тя се погасява с изтичането на 2 г. от деня на вписването на прехвърлянето в книгата на акционерите /чл. 186/. Прехвърлянето на безналична акция се извършва с цесия. Поименното удостоверение, с което се установява безналичната акция, е непрехвърлимо. Когато се прехвърля безналична акция, на приобретателя се издава ново удостоверение. Ако се прехвърлят само част от акциите, на прехвърлителя се издава ново удостоверение за останалата част на акциите. Разпореждането с безналична акция има сила само след вписването в книгата за безналичните акции. 3. Права и задължения на съдружниците и акционерите. Права на акционерите – след като приключи учредителният процес на АД, записалите акции стават акционери. Такова качество придобиват и лицата, които по време на дейността на дружеството закупят акции. Акционерите имат определени права и задължения, които са материализирани в акциите им. Правата на акционерите биват: имуществени и неимуществени. Към имуществени права на акционерите се отнасят правото им на дивидент и правото на ликвидационна квота. Правото на дивидент е призната и гарантирана на акционера възможност да получава част от чиста печалба. Размерът на дивидента зависи от дела, който акционерът има в капитала на АД. Недопустимо е правото на дивидент да бъде накърнявано, дори и с решение на ОС на акционерите. Правото на ликвидационна квота представлява облигационно право на акционера да получи част от имуществото на дружеството в ликвидация. Получаването става, след като бъдат реализирани активите на дружеството и бъдат удовлетворени кредиторите. Частта от имуществото на прекратеното дружество е съразмерна на броя на акциите, които акционерът притежава. Неимуществени права на акционера са правото му на участие в управлението на дружеството, правото на глас в ОС и правото да бъде избиран в управителен орган на дружеството. Акционерите с право на глас съставляват ОС. Участието им в ОС е лично или чрез представител. Членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и на управителния съвет участват в ОС без право на глас. Изключение представлява случаят, когато те са акционери с право на глас /чл. 220/. Контролни права на акционера са неговото право да иска отмяна на решение на ОС и правото му да се интересува за хода на дружествените работи. На всеки акционер принадлежи право да предяви пред окръжния съд по седалището на дружеството иск за отмяна на решени на ОС. Достатъчно е решението да противоречи на повелителна разпоредба на закона или на устава. Ответник по иска е дружеството. Срокът за предявяване на иска е 14 дневен. Той тече от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или е бил редовно поканен. Освен индивидуални контролни права в закона са предвидени права на малцинството. Акционери, които притежават на 10% от капитала, могат: а/ да предявят пред окръжния съд иск за търсене на отговорност от членовете на надзорния и на управителния съвет за вредите, причинени от тях на дружеството; б/ да искат от ОС да назначи контрольор, който да провери годишния счетоводен отчет за констатациите си. Задължения на акционерите – основното задължение на всеки акционер е срещу записаните акции да направи вноските, които покриват частта от стойността на акциите, определена с устава. Останалата част се внася в срок, определен в устава. Този срок не може да бъде по-дълъг от две години от вписването на дружеството, съответно на увеличаването на капитала /чл. 188, ал. 1/. Неизпълнението на това задължение в определен срок води до възникване на последици, които са неблагоприятни за акционера. В устава може да бъде предвидена неустойка. Ако това не е сторено, акционерите, които не са направили уговорените вноски в срок, дължат лихви. Законът имат предвид паричните вноски. Дължи се законната лихва. Когато е забавено извършването на непарична вноска, допустимо е да се търси обезщетение за действителните вреди. На акционерите, които са в забава, дружеството отправя писмено едномесечно предизвестие. Предупреждението подлежи на обнародване в ДВ, освен ако за прехвърлянето на акциите се изисква съгласие на дружеството. Ако и в този срок не направят дължимите вноски, те се смятат за изключени. Изключеният губи акциите си и направените вноски. Акции на изключените се обезсилват и унищожават. На мястото им дружеството предлага нови акции. Направените от изключения вноски се отнасят във фонд “Резервен” на дружеството. В устава може да се предвиди, че за невнесената част акционерите предоставят обезпечение /чл. 191/. 4.Облигации – понятия и видове. Права на облигационерите. Конвертиране на облигациите в акции. Облигации. Понятие – акциите не са единственият вид ценни книги, които АД издава. Наред с тях то може да издаде облигации. Допустимо е облигации да се издават чрез публично предлагане от АД най-малко 2 г. след вписване на дружеството в търговския регистър и ако има два годишни счетоводни отчета, приети от ОС. Решение за издаване на облигации се взема само от ОС на акционерите Издаването на облигации представлява начин за осигуряване на допълнителните парични средства, които са необходими на дружеството. То по същество е сключване на заем от страна на дружеството. Набраните парични средства увеличават не капитала, а оборотните средства на дружеството. Недопустимо е размерът на облигационния заем да бъде по-голям от 50% от внесения капитал /чл. 204, ал. 1 и 38. За облигационния заем се открива подписка, която се обявява в ДВ. В закона е определено минималното съдържание на предложението на дружеството за записване на облигации. То обхваща: а/ решението на ОС на акционерите за издаване на облигации; б/ общата номинална и емисионна стойност на облигационния заем; в/ брой, вид, номинална и емисионна стойност на предлаганите облигации, както и предвиждани ограничения за прехвърлянето им; г/ при лихвоносни облигации – срока до падежа на облигациите, схемата за погасяване на облигационния заем, включително гратисчия период, ако такъв е предвиден, лихвените плащания, начина на изчисляването им и периодичността на плащанията; д/ при облигации с друга форма на доход – начина на образуване на дохода и падежите на плащанията; е/ вида и размера на предоставеното обезпечение, ако има такова; ж/ начин и срок на плащане на лихвата и главницата; з/ начална и крайна дата, както и място и ред на записване на облигациите; и/ условия за записване на облигации; к/ минимален и максимален размер на набраните парични вноски, при които заемът се счита за сключен /чл. 205, ал. 2/. Сумите се набират и облигациите се предават чрез банка или чрез специализирано дружество. Лицата, които са записали облигации, внасят сумите по тази сметка за да се използват преди обявлението, че подписката е приключена. Подписката се приключва при две алтернативни предпоставки: след записване на обявения размер на облигационни заем или след изтичане на срока на подписката. Условията, при които заемът се смята за сключен, се определят в решението на ОС. Допустимо е в решението да се възложи на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите да обяви приключването на подписката при превишаване или при недостигане на първоначално обявения размер. Когато подписката приключи, без да се изпълнят предвидените за сключването на заема условия, набраните суми се връщат на лицата, които са записали облигации. Едновременно им се плаща начислената лихва от банката, в която са внесени /чл. 206/. Видове – могат да бъдат налични и безналични. За издаването, прехвърлянето и залагането на наличните и безналичните облигации се прилагат правилата за акциите, установени в ТЗ /чл. 204, ал. 5/. Недопустимо е дружеството да издава нови облигации с привилегирован режим на изплащане без съгласието на ОС на облигационерите /чл. 207/. Права и задължения на облигационерите – облигациите от една емисия при еднаква номинална стойност осигуряват еднакво право на вземане /чл. 204, ал. 4/. В едномесечен срок след приключване на подписката органите на АД свикват облигационерите на ОС. Поканата за събранието се обнародва. Събранието е законно, ако на него е представена 1/10 от записания заем /чл. 208/. Облигационерите от една емисия образуват група за защита на интересите си пред дружеството. Групата се представлява от представители, избрани от ОС. Представителите не могат да бъдат повече от трима. Допустимо е представителите да бъдат освободени от задълженията си по решение на ОС на облигационерите /чл. 210, ал. 2/. Недопустимо е да бъдат представители на облигационерите: а/ дружеството длъжник; б/ други дружества, които притежават повече от 1/10 на неговия капитал или в които то притежава повече от 1/10 на капитала; в/ дружествата, които са гарантирали изцяло или отчасти поетите задължения; г/ членовете на надзорния съвет, на управителния съвет или на съвета на директорите на дружеството, както и техни низходящи, възходящи и съпрузи; д/ лицата, на които по закон е забранено да участват в органите за управление на дружеството /чл. 210, ал. 1/. ОС на облигационерите се свиква от техните представители. Представителите са длъжни да свикат ОС на облигационерите, когато органите за управление на АД са ги уведомили: а/ относно предложение за изменение на предмета на дейност или за преобразуване на дружеството; б/ за нова емисия на привилегировани облигации. ОС на акционерите е длъжно да разгледа решението на ОС на облигационерите /чл. 214/. Превръщане на облигациите в акции – ОС на акционерите може да реши да бъдат издадени облигации, които да се превръщат в акции. Редът за превръщането на облигации в акции се определя в решението на ОС за издаване на облигациите. Недопустимо е такъв вид облигации да се издават от дружества, в които участието на държавата е повече от 50% от капитала. Акционерите могат да записват такива облигации с предимство при условия, при които записват акции на нови емисии. Емисионната стойност на превръщаните облигации не може да бъде по-ниска от номиналната стойност на акциите, които облигационерите биха придобили срещу тях / чл. 215/. Превръщането на облигации в акции е един от начините за увеличаване на капитала. След като се вземе решение за увеличаване на капитала, управителният съвет, съответно съветът на директорите определя срок за превръщане на облигациите в акции. Недопустимо е в срокът на превръщане съвета на директорите да поиска от съда да бъдат вписани в търговския регистър измененията на капитала в резултат на превръщането на облигациите в акции /чл. 217 и 218/. 5. Управление. 5.1.АД Управление на АД. Системи – за управлението на АД се предвиждат две системи: двустепенна и едностепенна. При двете системи висш орган на дружеството е ОС на акционерите. То се състои от акционерите с право на глас. Участието им е лично или чрез представител. Недопустимо е член на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет да представлява акционер. Акционерните с привилегировани акции без право на глас, както и членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет, когато не са акционери, вземат участие в ОС без право на глас. Когато наетите лица в дружеството са повече от 50, те се представляват в ОС от едно лице с право на съвещателен глас. Техният представител има правна възможност, подобно на акционер, при поискване да получава безплатно писмените материали, свързани с дневния ред на общото събрание, както и данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет /чл. 220/. ОС се провежда най-малко веднъж годишно в седалището на дружеството. Изисква се първото ОС да се проведе не по-късно от 18 месеца след учредяване на дружеството. Всяко следващо ОС трябва да се проведе не по-късно от 6 месеца след края на отчетната година. Освен годишното може да се състои извънредно ОС. Така изисква се в случай, че загубите надхвърлят ½ от капитала, да се проведат ОС не по-късно от 3 месеца от установяване на загубите. ОС се свиква от съвета на директорите, съответно от управителния съвет. Допустимо е то да бъде свикано и от надзорния съвет, както и по искане на акционери, които повече от 3 месеца притежават акции, представляващи поне 5% от капитала. Ако в едномесечен срок от искането на акционерите, притежаващи поне 5% от капитала, то не бъде удовлетворено или като ОС не бъде проведено в тримесечен срок от заявяване на искането, окръжният съд свиква ОС или овластява акционерите, поискали свикването, или техен представител да свика събранието. Свикването се извършва чрез покана, обнародвана в ДВ. Недопустимо е времето от обнародването до откриването на ОС да бъде по-малко от 30 дни. Ако няма издадени акции на приносител, уставът може да предвиди свикването да стане само с писмени покани. В закона е определено минималното съдържание на поканата. Изисква се тя да съдържа най-малко следните данни: а/ фирмата и седалището на дружеството; б/ мястото, датата и часа на събранието; в/ вида на ОС; г/ съобщение за формалностите, ако са предвидени в устава; д/ дневен ред на въпросите. Изисква се писмените материали, свързани с дневния ред на ОС, да бъдат поставени на разположение на акционерите най-късно до дата на обнародването или изпращането на поканите за свикване на ОС. Когато дневният ред включва избор на членове на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет, писмените материали, свързани с него, трябва да съдържат данни за имената, постоянния адрес и професионалната квалификация на лицата, предложени за членове.При поискване писмените материали се предоставят на всеки акционер безплатно /чл. 224/. Допустимо е акционери, които повече от 3 месеца притежават акции, представляващи поне 5% от капитала на дружеството, след обнародване или изпращане на поканата да включат и други въпроси в дневния ред на ОС. Не по-късно от 15 дни преди откриването на ОС споменатите акционери представят в търговския регистър списък на въпросите, които следва да бъдат включени в дневния ред, предложенията за решения и писмени материали, свързани с тях. ОС избира председател и секретар на заседанието, ако в устава не е предвидено друго / чл. 222/. Допустимо е в устава да се предвиди изискване за кворум на капитала. При липсата на кворума, предвиден в устава, ново заседание може да бъде насрочено не по-рано от 14 дни. То е законно независимо от представения капитал. Допустимо е датата на новото заседание да се посочи още в поканата за първото заседание /чл. 227/. ОС има широки правомощия. То изпълнява следните функции: а/ изменя и допълва устава; б/ увеличава и намалява капитала; в/ преобразува и прекратява дружеството; г/ избира и освобождава членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния съвет; д/ определя възнаграждението на членовете на надзорния съвет, съответно на членовете на съвета на директорите, на които няма да бъде възложено управлението, включително правото им да получават част от печалбата на дружеството, както и да придобиват акции и облигации на дружеството; е/ назначава и освобождава дипломирани експерт-счетоводители; ж/ одобрява годишния счетоводен отчет след заверка от назначения експерт-счетоводител, взема решение за разпределяне на печалбата, за попълване на фонд “Резервен” и за изплащане на дивидент; з/ решава издаването на облигации; и/ назначава ликвидаторите при прекратяване на дружеството освен в случай на несъстоятелност; к/ освобождава от отговорност членовете на надзорния съвет, на управителния съвет и на съвета на директорите; л/ решава други въпроси, предоставени в негова компетентност от закона и от устава / чл. 221/. Недопустимо е ОС да приема решения, засягащи въпроси, които не са били оповестени в поканата, обнародвана в ДВ, или в списъка на въпросите, представен в търговския регистър от акционери, които притежават повече от 3 месеца акции, представляващи поне 5% от капитала. Изключение съставлява случаят, когато всички акционери присъстват или са представени на събранието и никой не възразява повдигнатите въпроси да бъдат обсъждани / чл. 231, ал. 1/. Правото на глас възниква с изплащането на вноската. Когато предложеното решение засяга правата на акционери от един клас, гласуването става по класове. Изискванията за кворум и мнозинство се прилагат поотделно за всеки клас / чл. 228/. За решенията за изменяне и допълване на устава, за увеличаване и намаляване на капитала, както и за прекратяване на дружеството се изисква мнозинство 2/3 от представения капитал. Допустимо е уставът да предвиди за тези случаи друго по-голямо мнозинство. Ако законът или уставът предвижда гласуване по класове, правилата за кворум и мнозинство се прилагат поотделно за всеки клас. За заседанието на ОС се води протокол в специална книга. Изисква се в него да се посочат следните данни: а/ мястото и времето на провеждане на заседанието; б/ имената на председателя и на секретаря, както и на преброителите на гласовете или гласуване; в/ присъствието на управителя и на надзорния съвет, както и на лица, които не са акционери; г/ направените предложения по същество; д/ проведените гласувания и резултатите от тях; е/ направените възражения. Протоколът на ОС се подписва от председателя и от секретаря на събранието, като и преброителите на гласовете. Към протоколите се прилагат: 1. списък на присъстващите; 2. документите , свързани със свикването на ОС. Допустимо е по искане на акционер или член на съвет на заседанието на ОС да присъства нотариус, който да състави констативен протокол по чл. 488а от ГПК. Предназначението на такива протоколи е да удостоверят явяването или неявяването на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него, както и съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. Препис от констативния протокол се прилага към протокола на ОС. Протоколите и приложенията им се пазят най-малко 5 г. при поискване те се предоставят на всеки акционер /чл. 232/. В ЕАД едноличният собственик на капитала решава въпросите, които са от компетентността на ОС. Изисква се за решенията си той да съставя протокол в писмена форма. В писмена форма се сключват и договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него /чл. 235а/. Решенията на ОС влизат в сила незабавно. Изключение съставлява случаят, когато действието им е отложено. Други органи на АД при двустепенната система са надзорния съвет и управителния съвет, а при едностепенната система – съветът на директорите. Членовете на съвета на директорите, на надзорния и на управителния съвет се избират за срок до 5 г. Изключение са членовете на първия съвет на директорите, съответно на първия надзорен съвет, чийто мандат съгласно закона е не по-дълъг от 3 г. Задължение на лице, предложено за член на съвет, е преди избирането му да уведоми ОС на акционерите, съответно надзорния съвет, за участието си в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25% от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Членовете на съветите могат да бъдат преизбирани без ограничение. Допустимо е членовете на съвета на директорите /СД/ или членовете на надзорния съвет /НС/ да бъдат освободени от длъжност, и преди да изтече мандатът им. Член на съвета може да бъде дееспособно ФЛ. Ако уставът допуска, член може да бъде и ЮЛ. В този случай ЮЛ определя представител за изпълнение на задълженията му в съвета. Недопустимо е член на съвета да бъде лице: а/ което е било член на управителен или на контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните 2 г.; б/ което не отговаря на други изисквания, предвидени в устава. Всеки член на съвет се вписва в търговския регистър, където представя нотариално заверено съгласие и декларация, че не е налице законова пречка за изпълнението на такава функция /чл. 234/. Допустимо е член на съвет да поиска да бъде заличен от търговския регистър с писмено уведомление до дружеството. Задължение на дружеството е до 6 месеца след получаването на уведомлението да впише освобождаването му в търговския регистър. Ако дружеството не направи това, заинтересуваният член на съвета може сам да заяви за вписване това обстоятелство. Законът прогласява за еднакви правата и задълженията на съветите. Задължение на членовете на съветите е да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Недопустимо е членовете СД и на УС да участват в търговски дружества като неограничено отговорен съдружник, за притежаването на повече от 25% от капитала на друго дружество, както и за участието си в управлението на други дружества или кооперации като прокурист, управител или член на съвет. Това ограничение не се прилага, ако уставът изрично допуска това или когато органът, който избира член на съвет, е дал изрично съгласие. Задължение на члена на съвет е най-късно до започване на заседанието да уведоми писмено председателя му, че той или свързано с него лице е заинтересувано от поставен на разглеждане въпрос и не участва във вземането на решение /чл. 238, ал. 4/. Изисква се в протокол за заседанието на съответния съвет да се отбелязва как е гласувал всеки член на съвета по разглежданите въпроси. Друго задължение на членовете на съветите е да уведомят писмено СД, съответно УС, когато те или свързани с тях лица сключват с дружеството договори, които излизат извън обичайната му дейност или съществено се отклоняват от пазарните условия. Такива договори се сключват въз основа на решение на СД, съответно на УС. Третото задължение на членовете на съветите е да не разгласяват информация, станала им известна в това им качество, включително след като престанат да бъдат членове на съвета. В закона е уредено особено право на малцинство акционери, които притежават поне 10% от капитала. Те има правна възможност да предявят иск за търсената отговорност от членовете на СД, за вреди, причинени на дружеството /чл. 240а/. Изтегляне 12.13 Mb. Сподели с приятели:
|