Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

- правна сделка: правото на ползване може да се учреди, чрез отделен договор или като отделна клауза за сделки с недвижими имоти се изисква нотариална форма.

- чрез конститутивни съдебни решения;

-при учредяване на търговско дружество, коперация, др. ЮЛ или гражданско дружество – в тези случаи правото на ползване възниква само в/у недвижимите вещи апортирани в дружеството.

-по давност законът определя пет годишна давност ако през определения срок владелецът фактически упражнява право на ползване. Това е рядка хипотеза, защото трудно се различава владението на вещта от владението на нейното ползване. Разликата е в намерението.

Правото на ползване се прекратява на едно от следните основания:

Чл. 59. Правото на ползуване се погасява със смъртта на ползувателя,ако то не е учредено за по-кратък срок. Правото на ползуване, учредено в полза на юридическо лице, се погасява с прекратяването му, ако не е установен по-кратък срок.Правото на ползуване се погасява и с погиването на вещта, а също и ако не се упражнява в продължение на 5 години.Чл. 60. Сключените от ползувателя договори за наем на полски имоти остават в сила до края на текущата стопанска година, ако правото на ползуване се прекрати преди това. Чл. 61. Собственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползуване, ако ползувателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта. Чл. 62.Относно правото на ползуване върху държавен или общински имот се прилагат разпоредбите на този раздел, освен ако в закон или в акт за учредяване на това право е предвидено друго / ако правото на ползване е било учредено с административен акт и той се отмени/.

3.Сервитути. В ЗС липсва правна уредба относно сервитутите, което обаче не означава, че сервитутите, като категория вещни права в/у чужд недвижим имот са изоставени.

В процеса на развитие на вщното право в последствие бе установено и легално определение на поянтието сервитут със Закона за водите. Според този закон поземления сервитут е тежестта наложена в/у един недвижим имот наречен служещ имот в полза на друг недвижим имот наречен господстващт имот, който принадлежи на др. собственик.Макар и да е дефиниран, като тежест по своето същество сервитута представлява ограничено вещно право, което е в полза на собственика на господстващия имот. Чл.75 от ЗС Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот, включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца, може да бъде защищавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в шестмесечен срок. Следвоателно сервитута се определя, като особенна категория ограничено вещно право в/у недвижим имот.

Сервитутите могат да бъдат установявани чрез правна сделка, като се извършва с НА или по силата на закона. Те могат да бъдат придобивани и по давност в резултат на 10г. упражняване.

Като ограничено ВП в/у недвижим имот сервитутът подлежи на правна защита, като намират приложение правилата относно правото на собственост в/у недвижимите имоти. В зависимост от вида на нарушението сервитутът може да бъде защитаван с владелческите искове, осъдителните собственически искове, както и при наличие на правен интерес с установителен иск.

Сервитутите имат следните качества с които могат да се характеризират:

-те са ограничени вещни права в/у недвижими имоти и преди всичко в/у определени участъци земя;

- те предпоставят най – малко два недвижими имота: служащт и господстващ принадлежащи на различни собственици;

- сервитутите веднъж учредени съществуват, упражняват се и се прехвърлят само заедно с правото на собственост в/у господстващия имот;

- отделно прехвърляне на сервитутното право е невъзможно.

- прехвърлянето на собствеността в/у господстващия имот обхваща по право и установените в негова полза сервитути;

- не само с оглад на обременения, но и с оглед на господстващия имот сервитутът като правоотношение обвързва винаги и само собствениците.

- сервитутните правомощия на собственика на господстващия имот са правомощия за определени видове служене с обременения имот за нуждите на стопансиване или използването на господстващия имот. Отпаднат ли тези нужди отпадат и сервитутните правомощия;

Сервитутните задължения на собственика на служещия имот са задължения само да търпи определени действия от собственика на господстващия имот при стопанисване на последния или пък да се въздържа от упражняването на отделни правомощия от правото си на собственост, но не носи никакви задължения да извършва други положителни действия, спрямо собственика на господстващия имот.

Сервитутите са вид вещни права на ползване различаващи се по особеното естество на ползването на чуждия имот до което се отнася. Сервитутното право се характеризира със специфични възможности, за използване на чужда имот, които са свързани със стопанисването и изполването на отделен имот вън от обременения и са обослувени по съдържание и предели от определени нужди във връзка с притежанието и използването.

Съществена разлика м/у сервитутните и останалите вещни права за ползване е че не всички субективни права съдържат еднакви правомощия. Техните правомощия не се редуцират до едно единно по своя тип вещно право в/у чужд имот, а представляват съдържание на множество отделни вещни права.

Вън от законите сервитути установени по вид съществуват само общи родови признаци на сервитутните права. В рамките на родовата категория за сервитут страните могат да създават в съответствие с конкретната обстановка и конкретните нужди на господстващия имот различни, конкретни, сервитутни права.

Сервитутите като вещни права в/у чужд имот са винаги правоотношения м/у лица, м/у собственика на обслужвания имот и собственика на обременения имот от една страна и м/у собственика на обслужващия имот и вс. др. лица. Сервитутите могат да се определят, като правоотношения на ограничени вещни права в/у чужд недвижим имот следователно господстващи и служещи имоти са винаги и само недвижими имоти. По начало господстващи и служещи имоти са съседни, но имат обща граница.

Видове сервитути:

• 
  С оглед основанието за въникването им;
  

-сервитути, които се учредяват с волеви акт и отговарят на родовите признаци на сервитутите.

• 
  С оглед на правомощията които съдържат и начина по който се учредяват се делят:
  

• 
  положителни при които носителят на вещното право има правомощието да извършва или да предизвиква извършването на определени действия в самия обременен имот, а собственикът на обременения имот има задължението да ги търпи.
  
• 
  отрицателни при които собственикът на господстващия имот не извършва въздействие в/у самия обременен имот, а изисква от собственика на този имот да се въздържа от упражняването на едни или други негови правомощия.
  
• 
  Непрекъснати при които собственика на господстващия имот упражнява правомощията си в/у служещия без да извършва непосредствено повтарящи се действия в/у него.
  
• 
  Прекъснати при които всяко упражняване на сервитутното правомощие изисква носителят му да извърши едно или друго въздействие в/у определения имот.
  
• 
  Видими създават се и се упражняват с помощта на видими съоръжения или др. външни обективни признаци в/у обременения имот;
  
• 
  Невидими са сервитутите при които такива съоръжения и обективни признаци в/у обременения имот липсват;
  

Сервитутите могат да се учредяват или придобият с волеви акт, с договор на собствениците на обременения и господстващия имот, с административен акт, а някои от тях и по реда на придобивната давност. С административен акт се учредяват законите сервитути.

Упражняването на сервитутните правомощие има за граница потребностите на стопанисването или използването на господстващия имот определени от закона или от УА и то поначало в обема в който те са съсществували и са били взети предвид при създаването на сервитутите. По начало учреденият сервитут не може да бъде едностранно увеличен или разширен от собственика на господстващия имот. Една и съща потребност обаче във връзка със стопанисването и използването на господстващия имот може без да надхвърля нейният обем да бъде обслужена по различни начини с помощта на различни въздействия в/у обременения имот, като обаче следва да се използва този който е най – малко обременителен за служещия имот. Ако сервитутът е учреден в/у целия имот при делба той остава в сила завсяка част, ако е учреден само за отделни части при делба той действа само за отделни части.

Защитата на сервитутните права срещу накърняване, както от собственика на обременения имот така и от трети лица може да се търси от собственика на господстващия имот с осъдителни вещни искове. При наличност на правен интерес носитерят на сервитутното право може да го защити и с установителен иск. Ако титулярът на сервитута е претърпял вреди и загуби от нарушението, то той може да търси отделно или с някои о горните искове и обезщетения. Ако упражняването на създаден сервитут е започнало и носителят му упражнява владение в/у обременения имот, той може да си послужи и с владелчески искове. Когато собственикът на обременения имот накърни сервитутното право на собственика на госродстващия имот, като се основава на строителни правила , носителят на сервитутното право не може да се защити с помощта на петиторни и посесорни искове.

Договорните сервитуит..ти, които са учредени за определен срок, прекратяват действието си с изтичане на срока.учредените с административен акт законни сервитути са поначало безсрочни. Тяхното прекратяване се издейства от собственика на обреманения имот, когато отпадне нуждата ат съществуването им за стопонисването на господстващия имот.

Отпадането на нуждата на господстващия имот поражда в полза на собственика на служещия имот правото да иска и да издейства издаване на акт за прекратяване на вещната тежест, в/у този имот. Когато сервитутното право е учредено с договор и неговия носител наруши договорните си задължения, прекратяването може да се издейства и с иск за разваляне или за отмяна на договора.

Непрекъснатите сервитути могат да се прекратятс неупражняване при изтичането на 5 год.

ВЪПРОС №20

ЗАЩИТА НА ВЕЩНИТЕ ПРАВА.
1.Видове. Разграничение м/у петиторна и посесорна защита.

1.1. Видове.

Защитата на правото насобственост и на други вещни права се дели на: извънсъдебна защита и съдебна защита.

• 
  Извънсъдебната защита е защитата по извънсъдебен ред. Към нея спадат:
  

• 
  Защита по чл.86 от ЗС Не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Тази защита е продктувана от обстоятелството, че държавната собственост служи за задоволяване на обществени, публични интереси;
  
• 
  Административна защита. Прилага се главно по отношение на държавна или общинска собственост, съгласно закона когато един държавен имот е бил завладян незаконно той се изземва, чрез заповед на кмета, която се привежда в изпълнение със съдействието на полицията. Отстранените от имота лица нямат дори правата на недобросъвестен владелец.
  

• 
  Съдебна защита. Към нея спадат:
  

• 
  Наказателно правна защита свежда се до съдебно установяване и налагане от съда на предвидените в НК санкции за престъпления против собствеността
  
• 
  Гражданско правна защита – правото насобственост и др. вещни права могат да бъдат защитени по съдебен ред и с искове от облигационно естество, такива са исковете на заемателя, за връщане на заета вещ, на наемателя, на влогодателя, иска за непозволено увреждане.
  
• 
  Вещно правна защита – тя обхваща специабно уредени от норми на вещното право искове, като напр. ревандикационен иск, негаторен иск, иск за определяне на граници, иск за непълноти и грешки в кадастралния план, установителен иск. Към вещноправната защита може да се отнесе и посесорната защита - исковете по чл.75 ш 76 от ЗС, които са искове за защита на владението.
  

2. 
   Разграничение м/у петиторна и посесорна защита.
   

Петиторните искове са ревандикационен иск, негаторен иск и иск за определяне на граници. При тях носителят на едно вещно право иска прекратяване на нарушението на неговото право. Тук става дума за защита именно на вещно право, а не на фактическо отношение, защитата се състои в съдебно установяване и признаване на вещното право у ищецът и осъждане на ответника да преустанови нарушението. Затова ищецът трябва да докаже правото си на собственост или други вещно право в/у чужда вещ. Ако не успее да установи това свое право няма и защита.

Посесорните искове се погасяват с шест месечна давност, а петиторните не се изсрочват по давност. Заради различните им характеристики те не могат да се съединяват в един процес чл.295 от ГПК.

2. 
   Петиторна защита. Ревандикационен и негаторен иск.
   

• 
  Ревандикационият иск се означава, като иск на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик. Този иск е уреден от чл.108 от ЗС, съгласно който собственикът може да иска своята вещ от всяко друго лице което я владее или държи без да има основания за това.Ревандикационият иск е вещен, осъдителен, собственически иск. Негов предмет могат да бъдат всякакви вещни права и право на собственост, както в/у движими така и в/у недвижими вещи. Няма значение видът и формата на правото на собственост. С него се защитава , както държавна, така и частна собственост. Той не се погасява по давност. Целта на този иск е възстановяване владението на собственика. Отнетата вещ трябва да бъде върната в състоянието в кото се е намирала при предявяване на иск, ако тя е погинала или повредена собственикът с облигационен иск може да търси нейната равностойност или обезщетение за причинените вреди .Ищец може да бъде само собственикът на вещта, който не я владее. Ответник може да бъде само лицето, което в момента на предявяване на иска владее или държи чуждата вещ. При ревандикационият иск тежеста надоказване пада в/у ищеца и тя е в две насоки:
  

2. пасивна легитимация – ищецът трябва да докаже, че именно ответникът владее веща без основание. Не е нужно последният да доказва, че има права в/у същата вещ. Той може да заеме само едно пасивно поведение да не доказва нищо, а само да отрича правото на собственост у ищеца. Ако ищеца не успее да докаже своето право неговият иск ще бъде отхвърлен и владелецът предпочетен.

Петитумът на ревандикационият иск включва въз основа на доказано право на собственост искане да се осъди ответникът да предаде владението, да се върне нещта в патримониума на собственика. Вещта трябва да се върне в състоянието в което се е намира при предявяване на иска. Но ревандикацията обхваща и плодовете, който ответникът е събрал или е могъл да събере в зависимост от това дали е добросъвестен или недобросъвестен владелец. Това се урежда от чл.72 и чл.74 от ЗС.

Ревандикационият иск е от типа на осъдителните искове.Постановеното от него решение е осъдитено и се привежда в изпълнение по предвидените в ГПК способи. Ако съдия изпълнителя не намери вещта у длъжника ще събере от него нейната равностойност. Ако искът е за недвижим имот и той след влизане на Р. в сила, не е във влъдението на длъжника, а във влъдението на друг Р. има действие с/у лицето което го владее.

• 
  Негаторният иск е бил известен на римското право, като action negatoria. Съглчл.109 от ЗС, собственика може да иска прекратяване на всяко неоснователно деиствие ,което му пречи да упражнява ссвоето право. Негаторният иск е сходен на ревандикационният, тъй като той също е вещен собственически иск, им аосъдителен характер и не се погасява по давност. И тук ищецатрябва да докаже правото си на собствености че неговото правое нарушено от ответника.
  

Ищецът по негаторният иск е собственика на веща, без значениедали той в момента упражнява фактическа власт върху нея. Той трябва да докаже, че е собственик и че ответника му прече да упражнява своето право.

Ответникът е лицето, което нарушава правото на ищеца. Ако от нарушениетоса останали трайни последици, искът може да се предяви и срещу новия приобретател, ако имота е бил прехвърлен. Ако ответникът твърди, че е извършил строежа по силата на някакво право, то в негова тежест е да докаже своето твърдение. Искът по чл.109 , ал.1 от ЗС е иск за защита на правото на собственост. Той може да бъде насочен не само срещу чуждо лице, но и срещу съсобственика, който с неоснователно своедействие пречи за упражняване правото на друг съсобственик.

Нарушението в негаторният иск не се изразявав отнемане на владението , а се изразявавъв всякакви противоправни действия, които пречат на собствениса да упражнява своето право. Тези въздействия трябва да са продължили до предявяване на иска, а ако са прекратени – да са оставили трайни последици, които пречат на собственика да упражни правото си. Няма значение дали действието извършено виновно и дали нарушителят е действалза себе си или за друго лице.

Предмет на иска.тук ищеца цели да осъди ответника , да прекрати нарушението занапред. Той може да иска да се възстановят нещата от преди нарушението. Ако ответника оспори правото на собственост, ищеца ще трябва да го устанави пред съда и такаиске щи придобие установителен характер. Ако от нарушението са нарушени вреди на собственика, негаторният иск може да бъде съединяван и с искове за непозволено увреждане, с искове за унищожаване, с искове за разваляне действието на актове от, които ответникът черпи права върху имота или веща.
ВЪПРОС №21

ВЛАДЕНИЕ И ДЪРЖАНЕ.
1.Същност.

Лицето което фактически упражнява съдържанието на едно вещно право наричаме владелец. При владението не се поставя въпроса за субективни права, то е факт, фактическо отношение на хората по повод на вещите. Съгласно чл.68 от ЗС Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. От тази разпроедба можем да изведем два признака на владението:

– обективен признак, това е упражняването на фактическата власт в/у вещ, корпусът на владението. При пълно владение владелецът ще упражнява всички правомощия на собственика, ще си служи с вещта, ще прибира плодовете й,а също така може и да се разпорежда с нея. Ако упражнява ограничено вещтно право и неговата фактическа власт ще е ограничена.

- субективен признак на владението това е намерението на владелеца. Той трябва да държи вещта като своя, т.е. той смята или иска да стане собственик на друго вещно право.Намерението е факт от душевния мир на човека, затова и чл.69 от ЗС презумпира: Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция е оборима, тя трябва да се обори от даинтересованите лица, като докажат, че владелецът е придобил фактическата власт на правно основание, което изключва възможността той да я държи като своя. Например договор за заем.

За да има владение трябва да са налице идвата признака. Владението притежава и редица други признаци:

• 
  Владението трябва да е постоянно, което не означава владелецът да не напуска имота , а да изразява трайна воля да държи вещта за себе си, като се противопоставя и търси защита с/у всеки който иска да установи фактическа власт в/у завладяната вещт. Затова владението се прекъсва, ако друго лице установи фактическа власт или ако владелецът изостави владението.
  
• 
  Владението трябва да е непрекъснато. То се прекъсва с изгубването му в продължение на шест месеца. С оглед на придобиването на право на собственост в/у недвижим имот по давност, то се придобива непрекъснато владение в продължение на 10г., ако владението е непрекъснато в продължение на 5г. Владелческата защита с/у всяко нарушение на владението също изисква то да е продължило непрекъснато повече от 6м.;
  
• 
  Владението трябва да е несъмнено. Съмнително е владението, когато не могат да се осъществят неговите съществени принципи, т.е. корпусът и намерението. Този признак е излишен защото, ако липсва фактическа власт или намерение владение изобщо няма.
  
• 
  Владението трябва да е спокойно, т.е. да не е установено по насилствен начин.
  
• 
  Владението трябва да е явно, т.е. ако не е установено по скрит начин когато всеки вкл. и предишният владелец може да разбере, че се упражнява фактическа власт с намерение да се свои вещта. Въобще установеното по скрит начин владение няма действие спрямо предишния владелец, то е опорочено. Едва когато стане явно ще породи някакви действия.