Въпрос №1 понятие и система на гражданското право

Търговски сделки – понятия и водиве

Изтегляне 12.13 Mb.

страница	13/69
Дата	21.03.2017
Размер	12.13 Mb.
	#17470

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 69

3. Търговски сделки – понятия и водиве.

Понятие. За търговски се признават всички сделки, които търговецът извършва по занятие в кръга на своята дейност. Не са търговски сделките на лице, което няма качеството на търговец. Нашият законодател не се е задоволил с това определение. Изисква се сделките да се сключват по занятие. Ал. 1 на чл. 1 на ТЗ провъзгласява за търговски следните сделки, сключвани по занятие, т.е. системно и в количество, което разкрива намерението на лицето да си създаде с тях траен източник на печалба: а/ покупка на стоки или на други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; б/ покупка на ценни книги с цел да ги продаде; в/ продажба на стоки от собствено производство; г/ търговско представителство и посредничество; д/ комисионни, спедиционни и превозни сделки; е/ застрахователни сделки; ж/ банкови и валутни сделки; з/ менителници, записи на заповед и чекове; и/ складови сделки; к/ лицензионни сделки; л/ стоков контрол; м/ сделки с интелектуална собственост; н/ хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарки и други услуги; о/ покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; р/ лизинг. ТЗ в чл. 278 установява приложимост на разпоредбите за търговските сделки и за двете страни. Достатъчно е за едната от тях сделката да бъде търговска. По такъв начин разпоредбите за търговските сделки при наличността на посоченото изискване ще намерят приложение и за лицето, сключващо сделка, която за него не е търговска. Изключение представляват например случаите в хипотезата по чл. 318, ал. 2 – предвижда се, че не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е ФЛ. Без значение е случая е обстоятелството, че другата страна по договора за продажба е лице, което има качеството на търговец. Колкото и подробен да е ТЗ, той не е в състояние да уреди търговските сделки. Затова в него са признати субсидиарни източници на правната им уредба /чл. 288/. Предвидено е за неуредените въпроси да се прилагат разпоредбите на гр. Законодателство – ЗЗД, З за собствеността, З за авторското право и сродните му права, З за патентите, З за марките и географските наименования, З за промишления дизайн, З за банките и т.н. когато съществува непълното и в гр. Законодателство, се прибягва до търговските обичаи. Обичаят е правило, което е създадено чрез спазване на еднообразно поведение със съзнание за задължителност. Обичаят се прилага като правна норма. Търговски са обичаите, създадени чрез спазване на еднообразно поведение от търговци със съзнание за задължителност. Ако търговските обичаи се различават, прилагат се обичаите на местоизпълненитето.

Видове търговски сделки – различаваме основни и допълнителни търговски сделки. Основни са търговските сделки, сключването на които по занятие придава на ФЛ или на ЮЛ качеството на търговец.

На основните търговски сделки е посветена ал. 1, на чл. 1 от ТЗ. С чл. 286, ал. 2 от ТЗ се признават за търговски сделките по чл. 1, ал. 1. Подчертава се, че признаването е независимо от качеството на лицата, които ги извършват: а/ на първо място сред основните търговски сделки е спомената покупката на стоки или на други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид. В литературата по ТП такава покупка е означаване като спекулативна. Характерно за спекулативната покупка, която несъмнено трябва да отговаря на изискванията на ГП е намерението за по-нататъшно отчуждаване; б/ покупка на ценни книги с цел да ги продаде – под ценна книга се разбира писмен акт, който се материализират права. Упражняването на правата се извършва чрез предявяване на акта. Съдържанието на правата се определя в самия акт. Целта на покупката е да ги продаде; в/ продажба на стоки от собствено производство; г/ търговско представителство и посредничество - търговското представителство е осъществяване на едно лице самостоятелно и по занятие на сътрудничество на друг търговец при извършване на търговската му дейност. Търговското посредничество се състои в създаване на търговец по занятие на условия за сключване от друг търговец на търговски сделки /чл. 49, ал. 1/; д/ комисионни, спедиционни и превозни сделки; е/ застрахователни сделки - ; ж/ банкови и валутни сделки- банкови са сделките, които банка извършва по занятие в кръга на търговската и дейност. Към валутните сделки принадлежат: сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица; - презграничните преводи и плащания; - сделките с чуждестранна валута по занятие; - сделките с благородни метали и скъпоценни камъни по занятие, техният внос и преработката им; - износът и вносът на левове и чуждестранна валута в наличност; з/ менителници, записи на заповед и чекове – менителницата е ценна книга, която съдържа безусловно нареждане до лице да плати на трето лице определена сума пари в посочено място и на установен падеж /чл. 455/. Записът на заповед е ценна книга, която съдържа безусловно обещание на издателя да плати на посоченото лице определена сума пари на падежа в установено място /чл. 535/. Чекът е ценна книга, която включва безусловно нареждане до банка, да плати на наименувано лице или на приносителя определена парична сума в писмено място /чл. 539/; и/ складови сделки – в ТЗ е формулирано определение на влога на публичен склад. С договора за такъв влог влогоприемателят се задължава срещу възнаграждение да пази приетите стои да ги върне на влогодатела или на овластения да ги получи /чл. 573/; к/ лицензионни сделки – с договора за лицензия носителят на право върху изобретение, полезен модел, промишлен дизайн, марка, топология на интегрална схема или производствен опит – лицензодател, отстъпва срещу възнаграждение изцяло или отчасти на лицензополучателя ползването му. Изисква се този договор да бъде сключен в писмена форма /чл. 587/; л/ стоков контрол - чл. 600 – договорът за стоков контрол поражда за контрольора задължение срещу възнаграждение, като използва специални знания, да направи безпристрастно сравнение между изискваното и действителното състояние или само да установи състоянието на стока или услуга. Контрольорът издава удостоверение за установеното; м/ сделки с интелектуална собственост; н/ хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарки и други услуги; о/ покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба – важи общото изискване те да се извършват по занятие, т.е. многократно и с намерението на лицето, което ги извършва, да си създаде чрез това траен източник на печалба; р/ лизинг – чл. 342 – договорът за лизинг поражда за лизингодателя задължение да предостави за полазване вещ срещу възнаграждение.

Допълнителната търговска сделка е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие /чл. 286, ал. 1/. Сами по себе си тези сделки не са търговски. Те стават такива, когато са сключени от лице, което вече има качеството на търговец. Например – наемането от търговец на негов търговски помощник. Само по себе си това е не търговски, а трудов договор. Но когато търговец го сключи във връзка с упражняваното от него занятие, той се превръща в търговска сделка. Допълнителните сделки стават търговски поради качеството на търговец, притежавано от лицето, което ги сключва.

ВЪПРОС №13

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА СДЕЛКИТЕ.

Понятие и видове.

Има случаи, при които една правна сделка не е съобразена с изискванията на хипотезиса на правна норма. Това може да се отнася до сериозни дефекти в нейното съдържание, във формата, в строежа или в липса на съществени елементи. Обективното право влиза в действие само тогава, когато са спазени неговите изисквания. Недействителни са сделките, които имат в себе си недостатък. Този недостатък води до това, че или търсените правни последици не възникват въобще, или възникват, но могат да бъдат заличени с обратна сила. Причината за една или друга последица е противоречието с правната норма или по-точно с нейния хипотезис. Характерното тук е, че не настъпват целените правни последици или настъпват правни последици, но не онези, които страните са желали да се породят. Недействителната сделка не е несключена сделка. Понятието недействителност е съвсем общо. То обхваща 2 разновидности: нищожност и унищожаемост. Това са двата вида недействителност. Нищожни са сделките, които не пораждат търсените правни последици. Но от тези сделки могат да настъпят други правни последици, които не волята на страните, а правната норма ще наложи. Нищожната сделка не може да бъде санирана. Тя може да бъде валидирана само със закон. Унищожаемите правни сделки пораждат търсените правни последици, но могат да бъдат заличени, и то с обратна сила. Но даже и породените, търсени от страните правни последици да бъдат унищожени, унищожаемата правна сделка си остава такава. Тя е факт. При унищожаването й настъпват нови правни последици, които не са търсени от страните, но които се пораждат по силата на правна норма. Такива правни последици са напр: обезщетенията. Недействителната сделка е завършена правна сделка. Тя е различна от незавършената правна сделка. Само когато сделката бъде завършена, тогава вече може да се преценява като действителна или недействителна в една или друга форма. Унищожаемата сделка подлежи на унищожаване, което се дължи на определено различие с изискванията на правната норма. Поради това има съществено различие между нея и развалените поради неизпълнение сделки. При последните няма противоречие с хипутезиса на правната норма, а настъпване на един нов ЮФ – неизпълнение, който води до тяхното разваляне.

2.Нищожни сделки – понятие и основания.

Нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД. Нищожни са сделките, които не пораждат нито за момент преследваните от страните правни последици. Това са сделките, които още със сключването си не произвеждат целеното действие. Налице е такъв тежък и сериозен порок, който прави сделката нищожна. Съдът може да я констатира винаги. За това няма срок. Нищожната сделка е такава и си остава винаги нищожна. Тя не може да се санира, а може да се валидира само със закон.Само законът е този, който може да посочи основанията за нищожността на една правна сделка. Страните не могат да го направят. Нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД: Нищожни са сделките, които противоречат на закона. Съдържанието на това основание за нищожност може да се изясни след като се разкрие какъв смисъл влага в термина закон чл.26 ал.1 ЗЗД. Този термин се употребява в обективното право в две значения. Едно по-тясно, което включва само НА, които са приети по реда, установен от законодателството, от НС и са влезли в сила. Те са закони във формално юридически смисъл. Под закон в широк смисъл се разбира всяко правило за поведение с юридически задължителна сила. В съдебната практика и в литературата се приема, че чл.26 ал.1 има предвид по-широкото значение на термина закон. Ефикасна защита на правния ред може да се даде, само като се санкционират всички нарушения на правната норма, а не само на тези ат законите във формално юридически смисъл. Макар и всички правни норми да са задължителни за правните субекти, в частното право има разлика в начина, по който се проявява тази обвързаност при двата вида правни норми – диспозитивни и императивни. Диспозитивните норми съдържат възможност за отклонение в определени граници от предписаните в тях правни последици. Поради това използването на тази възможност не представлява неправомерно действие. Противоречието на закона представлява несъобразяване с предписанията на императивните правни норми. Правният ред признава само тези правни сделки, които са законосъобразни, т.е. когато нормативните изисквания, както за сключването, така и за съдържанието и формата са спазени. Основание за нищожност е противоречието не само с конкретна императивна норма, но и на правен принцип. Ако принципът не е изрично формулиран в закона, той трябва да бъде изведен и обоснован, за да може неговото нарушение да се признае като основание за нищожност. Изискването за непротиворечие със закона е абсолютен принцип. Той се прилага за всички видове сделки – договори и едностранни волеизявления. Не се взема предвид причината за противоречието, т.е. субективната страна е без значение. Нищожни са договорите, които заобикалят закона. Това са случаите, когато страните, като не могат да постигнат определена цел с една правна сделка, защото тя е забранена, искат да постигнат тази цел с друга сделка, която не е забранена. При заобикаляне на закона участниците в сделката съзнават, че преследват неправомерна цел. За да я постигнат, те си служат със сделки, които сами по себе си не са забранени, защото с тях могат да се постигнат и правомерни резултати. Страните използват една или повече сделки, за да постигнат резултат, който не е характерен за тези сделки и който е недопустим от закона. Заобикалянето на закона е основание за нищожност, при което има не само обективно правонарушение, но и намерение да се използват позволени средства за постигане на забранени цели. Нищожни са сделките, които накърняват добрите нрави – добрите нрави са критерии и норми за поведение, които се установяват в обществото поради това, че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Те не се налагат със сила и нямат задължително действие. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които се ограничава личната или икономическата свобода на едно лице, поставянето на една страна в неблагоприятно положение, използване на монополно положение. Нищожни са договорите върху неоткрити наследства – недопустимо е едно лице да се разпорежда с права, които няма. Неморално е да се разпорежда с имущество на свой близък човек, докато е жив и когото евентуално ще наследи.

3.Привидни и прикрити сделки.

В чл. 26 ал.2 ЗЗД са предвидени няколко основания за нищожност, при които правните субекти извършват сделката при такива съществени отклонения от изискванията на закона, че или изобщо липсват най-важните елементи от състава на сделката – волеизявлението или съгласието при двустранните сделки, или волеизявленията са опорочени по съдържание, по форма, съзнателно не са насочени към пораждане на правни последици на даден вид сделка. Основанията по чл26 ал.2 също представляват противоречие на закона, само че при тях са нарушени законните изисквания за сключване на сделки. Нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. За да породи правно действие волеизявлението като съществен елемент на сделката трябва да се отнася до възможен предмет по време на сключването й. Уговарянето на невъзможен предмет при сключването на сделката е пречка тя да породи правни последици – нито субективни права, нито правни задължения могат да се породят за нещо, което не може да се осъществи. Настъпилата след сключването на сделката невъзможност на предмета, не е основание за нищожност. Невъзможността на предмета може да е фактическа или правна. От невъзможният предмет трябва да се различава забранения от правото предмет – пр: забрана за внос на определена стока. Основание за нищожност е само пълната невъзможност на предмета към момента на сключване на сделката. При частична невъзможност сделката поражда правно действие, но възниква възможност за развалянето й по съдебен ред. За нищожността на сделката няма значение дали страните знаят или не за невъзможността на предмета. Нищожна е правната сделка, при която липсва съгласие. Тук става дума за договори. При едностранните сделки не може да се търси съгласие. То означава търсене на синхорн между двете насрещни волеизявления, целящи взаимно покриване, каквото имаме само при договорите. Възможни са няколко случая на липса на съгласие: Шега е налице, когато се прави едно изявление, което не съответства на желаното. Изявява се една воля, която не съществува. Тя е нищожна. Ако насрещното лице не възприеме изявлението като шега, то пак е нищожно. Но ако от шегата са причинени вреди за тях може да се търси обезщетение. Без значение е мотивът на волеизявлението – шега или хвалба. Мислена уговорка – едно лице прави мислена уговорка /неизявена/, че не желае това, което изявява спрямо третото лице. До липса на съгпасие води изразяването на воля от недееспособни – малолетни, поставени под запрещение, когато те не разбират значението на правните действия, които извършват и техните правни последици. Волеизявление, направено при насилие срещу лицето, което го извършва е също равносилно на липса на съгласие. Нищожна е правната сделка, при която липсва предписаната от закона форма. Правните норми, които предвиждат форми като условие за действителност на сделките са императивни. Обективното право познава два вида форми: за действителност на сделката и за доказване на сделката. Когато не се спази формата, въздигната в съществен и необходим елемент от ФС на съответната сделка или вид правни сделки, настъпва нищожност. Неспазването на доказателствената форма не води до нищожност на сделката. Нищожни са договорите, при които липсва основание. Съгласно чл.26 ал.2 ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното. Под основание на правната сделка се разбира причината или каузата на същата. Основание се търси само при каузалните сделки. Не е необходимо основанието да е изрично формулирано в съдържанието на договора, но трябва да може да се разбере от него. Ако основанието противоречи на императивна норма или на добрите нрави сделката ще бъде нищожна по чл.26 ал.1 ЗЗД. Чл.26 ал.2 установява оборима презумпция за съществуване на основание във всяка каузална сделка. Доказателствената тежест за доказването й пада върху този, който твърди, че липсва основание. Привидни договори /симулативни сделки/ - привидна сделка е налице, когато двете насрещни волеизявления са дадени симулирано. Привидната сделка е налице, когато двете страни са съгласни, че само външно изявяват желание да е налице сключена сделка, но не желаят да настъпят в действителност правните последици от тази сделка. Отношенията между страните са ясни. Предложителят и приемателят имат еднакви желания. Тук не е налице измама или шега. Те целят да заблудят или измамят едно трето лице. Този момент обаче не е необходимо условие на ФС на привидната сделка. Необходим е само първият момент – уговорката да не настъпят съответните правни последици. Не е необходимо някое трето лице да е в течение на действителното съдържание. Нямаме привидна сделка, когато страните желаят нормално настъпващите правни последици, но не искат страничните такива. Не е привидна и фидуциарната правна сделка, тя е действителна и поражда правни последици, но включва в съдържанието си уговорка приобретателят на правото да го прехвърли отново на своя праводател. Привидната сделка се различава и от сделката, сключена при мислена уговорка. При последната имаме несъвпадение между волята и външния й израз. При привидната сделка имаме пълно съвпадение между волята и нейната изява. Привидната сделка по съществото си не е регламентирана от ГП, но нищожността й е изрично прокламирана. За да говорим, че една сделка е привидна, тя трябва да се сключи и да съдържа всички необходими елементи на правната сделка. Чл.26 ЗЗД разпорежда, че привидната сделка е нищожна. Но нищожността съгласно правната норма е налице не само между страните по сделката, но и спрямо третите лица. Съгласно чл.17 ЗЗД правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидност. Добросъвестността се предполага до доказване на противното. В ал.2 на чл.17 ЗЗД под трети лица се разбират онези правни субекти, които са частни правоприемници. Съгласно чл.17 ал.1 ЗЗД ако страните прикриват сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Привидните сделки на практика се използат в две групи случаи. Когато правните субекти не желаят да се породят каквито и да било правни последици, а целят само да създадат привидност, че такива съществуват, те сключват само симулативна сделка. Този вид привидност се означава в литературата и в практиката като абсолютна симулация. Но има и случаи, когато правните субекти желаят да се породят правни последици от една действителна сделка, но имат интерес третите лица да не знаят за нея, а да мислят, че симулативната сделка е породила правно действие. Когато симулативната сделка се сключи, за да се прикрие от страните желаната от тях сделка, това правно явление се означава като относителна симулация. Съчетанието привидна – прикрита сделка е уредено в чл.17 ал.1 ЗЗД. Привидната сделка е нищожна и не поражда правни последици още от момента на сключването й. Прикритата сделка е желана от страните, те изявяват воля да я сключат, но не желаят това да се узнае от трети лица. Тя не е опорочена поради това, че се пази в тайна. Ако прикритата сделка няма недостатъци, тя ще породи между страните онези правни последици, които следват от закона и съдържанието на волеизявлениета на страните. Подставено лице – нарича се още сламен човек. Подставеното лице се използва, когато един правен субеект иска да сключи сделка, която да породи права и задължения за него, но има интерес третите лица да не знаят, че той е страна по правоотношението. В тези случаи той се споразумява с друг правен субект – подставено лице, да използва неговото име. Подставеното лице не е пълномощник.

4.Унищожаеми сделки – понятие и основания.

Унищожаема е тази правна сделка, която поражда целените от страната или страните правни последици, но те могат да бъдат отменени по искане на определено лице в случаите визирани в закона. До унищожаването й съответната правна сделка е напълно действителна. Унищожаването й има обратно действие. Само съдът може да унищожи конкретна правна сделка чрез иск от една от страните или чрез възражение в заведеното дело. Правото да се иска обявяване на една сделка за унищожаема е срочно. Ако изтече предвидения от закона срок, сделката става действителна, въпреки наличето на съответния порок. Правото за унищожаване на една сделка отпада и при потвърждаването й от правоимащата страна. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни. Недееспособни са две групи лица: пълно недееспособни – малолетни и поставени под пълно запрещение, и ограничено недееспособни – непълнолетните и поставените под ограничено запрещение. Малолетен не може да прави волеизявления, които да са признати от правото. Същото е положението и при правни сделка, при която действа лице, поставено под пълно запрещение. Такава правна сделка е нищожна. Друго е положението с ограничено недееспособния и поставения под ограничено запрещение. Тук вече се говори за унищожаемост на сключената от тях сделка. Могат да бъдат унищожени правни сделки, извършени лично от недееспособния, без съгласието на законните му представители. Непълнолетните и поставените под ограничено запрещение имат право да сключват само обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди. Само онези сделки, за които е необходимо съгласие и такова липсва, подлежат на унищожаване. Самата недееспособност е достатъчно основание за унищожаване на една правна сделка. Подлежат на унищожаване само правни сделки, сключени от непълнолетен и от поставен под ограничено запрещение, но не и от лице, което е било в пияно състояние или във временно състояние да не може да разбира или ръководи постъпките си. Искът за унищожаване на сделката може да се предяви само от страната, в чийто интерес се допуска унищожаемостта. Това показва, че трето лице не може да води такъв иск. Правото да се иска унищожаване на сделката се погасява с 3-годишна давност, която започва да тече от деня, в който непълнолетното лице е навършило пълнолетие или запрещението е било вдигнато. Възражението няма срок, при положение, че основния иск е предявен преди неговото погасяване по давност. Унищожаеми са договорите, сключени от представител на недееспособен, без спазване на изискванията, установени за него. Тук се има предвид липсата не на представителна власт, а липсата на специални изисквания за договорно учредяване на представителство на непълнолетен, респ. поставен под ограничено запрещение. Унищожаема е тази правна сделка, сключена от договорен представител на недееспособно или на поставено под ограничено запрещение лице, при която за упълномощаването не е дадено съгласие от законния представител или попечител. Унищожаеми са договорите, сключени при грешка. Грешката може да обхване различни елементи от ФС с по-голяма или по-малка значимост. Тя може да обхване едната или другата фаза на волеизявлението. Всяка грешка при юридическите действия се свежда до наличност на една погрешна представа, под чието влияние се извършва самото действие. Тя е свързана с определено незнание или погрешна представа, привидно знание. Грешката само тогава има правно значение, когато е свързана с основен елемент от ФС. Само съществената грешка е релевантна. В този случай не се търси небрежност, а грешка в основен елемент. За да имаме грешка следва да е налице погрешна представа. Тук не става дума за погрешна постъпка при наличието на правилно схващане на всички факти, а за несъзнаване несъответствие между представите и действителното положение. Грешка по отношение на съдържанието и грешка във връзка с мотива. Нашето ГП включва в грешката само първия вид. Грешката в мотива не е основание за унищожаване на правната сделка. Грешката в съдържанието води до там, че едно лице не изявява онова, което е искало да изяви, и с това е налице един порок на волята. Следователно грешката във връзка със съдържанието е основание за унищожаване на сделката. Грешката в предмета е основание за унищожаване на правна сделка, когато се отнася до съществени качества на същия. Качество на един предмет трябва в най-широкия смисъл на понятието: фактическо, природно, производствено и други. Съществени са онези качества, които са важни, основни, определящи за годността на използване на една вещ. Грешката в лицето е основание за унищожаване, когато договорът е сключен с оглед на личността. Грешка, която се отнася само до пресмятането не е основание за унищожаване, а подлежи на поправяне. Грешка в пресмятането има, когато отделните величини са уговорени, но са неправилно събрани или умножени. Но когато е приета една крайна цена, независимо от грешката в преценката на обекта, няма грешка в пресмятането. Искът за унищожаване на договорите, сключени при грешка при пресмятането може да се води само между страните по договора. Третото лице не може нито да води този иск, нито да отговаря по него. Унищожаването може да иска само страната, в чийто интерес законът допуска унищожаемост. Правото за предявяване на иск се погасява в 3-годишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който грешката бъде открита. След като договорът бъде признат за унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила. Унищожаеми са договорите, сключени при измама. Измамата се причислява към групата на “несъзнавано несъответствие между действителното съдържание на преживени представи и желания и тяхното външно проявление”. Тук имаме действие на трето лице, което използва съзнателно твърдене на лъжливи факти или премълчаване на истински факти, което е от решително значение за формиране на волята. Налице е една решаваща грешка и тя обуславя външното проявление на определена воля. Освен това е необходимо да е налице причинна връзка между твърдението или премълчаването от едно лице и преживяното от друго. Измамата трябва да е преднамерена, с цел да се предизвика в друг правен субект желаната грешка и тя да мотивира съответната негова воля и нейното изявяване. При непредпазливо въвеждане в заблуда няма измама. При наличието на измама може да се иска унищожаване на сключената сделка. Не е необходимо за уважаване на иска да има придобита от измамника имотна облага и не е необходимо измаменото лице да е претърпяло щета от сделката. Искът за унищожаване на сделката може да се предяви само от страната, която е обект на измамата. Той се погасява с 3-годишен давностен срок, започващ да тече от деня, в който измамата е била открита. При уважаване на иска всяка от страните връща на другата страна всичко, което е получила от нея. Ако въведеното в заблуда лице е претърпяло вреди и загуби, то има право на обезщетение по ЗЗД, като този иск се погасява с 5-годишна давност. Унищожаеми са договорите, сключени при заплашване. При заплашването съответното лице познава същнастта на нещата, наясно е с обективната действителност, не допуска грешка, но в своето волеизявление не е свободно. Всъщност решението за сключване на правната сделка не се взема от лицето доброволно, а в резултат на заплаха с предстоящо материално или морално зло. Формите на заплашване са две: Абсолютна заплаха – приложени са средства на физическа принуда. Злото върху едно лице се прилага в момента, а не го заплашва предстоящо зло. Тук всъщност нямаме изявяване на воля. Мотивационно заплашване – налице е преживян страх от предстоящо зло, а не приложено насилие. Използват се средства на психическа принуда. В този случай лицето изразява своя воля, макар и мотивирана от заплашването. В случаите на абсолютна заплаха няма волеизявление, следователно няма съгласие, няма правна сделка. Тук сме изправени пред нищожност на правната сделка. По-различно е положението при мотивационното заплашване – тук имаме воля, следователно сделката ще бъде унищожаема. Заплахата трябва да бъде противоправна. Тя е такава в 3 случая: 1)когато използваното средство е противоправно; 2)когато преследваната цел противоречи на правна норма; 3)когато използваното средство не съответства на поставената цел. Имаме заплаха и тогава, когато тя не е дадена на сериозно, но контрахентът я приема за истинска. Между заплахата и направеното волеизявление трябва да имаме каузалитет. Самата заплаха трябва да е възбудила необходимия страх. Няма изискване заплашването да е довело до лична облага. Право на иск за унищожаване на сделката има страната, която е била заплашена. Искът може да се предяви до 3 години от момента, когато заплашването е престанало, като ответника по иска може да направи своето възражение и след изтичане на този давностен срок. Унищожаеми са договорите, сключени при крайна нужда. Основанията за унищожаване в този случай са: Едната страна да се е намирала в състояние на крайна нужда, в сериозен недостиг на парични средства. Самото материално затруднение трябва да упражнява силно влияние върху психиката или волята на лицето, за да бъде то готово да сключи една крайно неизгодна за него правна сделка. Явно несъответствие на престацията и контрапрестацията, т.е. неизгодни условия за едната страна. Съдът е този, който преценява несъответствието и неговото значение и то към момента на сключване на сделката. Използане на затрудненото положение, лекомислие и неопитност на другото лице. Правото да се иска унищожаване се погасява с по-кратък срок – 1 година от сключване на договора. Право на иск има ощетеното лице. Съдът може да постанови решение, с което да унищожи договора изцяло или само за в бъдеще. Специфична възможност при тази сделка е нейното запазване. Унищожение не се допуска, ако другата страна предложи да отстрани ощетяването. Целта тук е да се заличат последиците от неизгодността. Унищожаването поради крайна нужда не засяга правата, придобити от трети лица преди вписването на исковата молба. Това озн. че унищожаването на сделката се отразява само върху страните. При крайна нужда имаме непозволено увреждане, т.е. причиняване на вреди и загуби. Потърпевшото лице има право извън връщане на престациите да иска обезщетение за тези вреди и загуби. За този иск давността е 5-годишна.

Изтегляне 12.13 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 9 10 11 12 13 14 15 16 ... 69