Въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Права и задължения на ограничено отговорните съдружници –
Изтегляне 12.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.Управление и представителство. Отговорност. 3.1 СД. Управление
- Уреждане
- Прекратяване на дружеството
- 3.3 КД Участие в управление
- Отговорност на дружеството и на съдружниците
- ВЪПРОС №7 ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ. Учредяване и обща характеристика. Характеристика
- 2.Капитал – понятие и изменения. Дялове. Капитал
- 3.Членство – съдържание. Придобиване, прехвърляне и прекратяване на членството. Членство. Възникване
- Права и задължения на съдружниците. Класификация
- Права на съдружниците
- Задължения на съдружниците
Права и задължения на ограничено отговорните съдружници – основно специфично право е правото на контрол. Той може да преглежда търговските книги на КД и да иска препис от годишния счетоводен отчет. Когато дружеството откаже, окръжния съд постановява предоставянето им. Съдът действа по искане на съдружника /чл. 108/. Участието на ограничено отговорния съдружник в загубите на КД е до размера на предвидената вноска. Той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби /чл. 109/. 3.Управление и представителство. Отговорност. 3.1 СД. Управление - всеки съдружник има право да управлява СД, за разлика от капиталовите търговски дружества. Тук не се сформират специални органи за управление. В Романската правна система няма разлика между управление и представителство. У нас и в германския правен кръг има разлика : управлението е дейност вътре в СД, насочена към формиране на политиката и водене на дружествените работи; представителството е насочено навън, то е власт, която няма дадено лице/лица да придобиват права и задължения за СД. Няма пречка управлението и представителството да се съсредоточат в едно и също лице/лица, но това трябва изрично да бъде уговорено в дружествения договор. Възможно е в дружествения договор да бъде уговорено управлението да бъде възложено на един или няколко съдружници, както и на трето лице. Най-често всички съдружници взимат решения за едно лице. Когато има един или няколко определени управители, законът предвижда няколко случая (по чл.84 ал.2), в които се изисква съгласие на общото събрание : - придобиване и разпореждане с вещните права върху недвижими имоти; - назначаване на управител, който не е съдружник; - сключване на договори за паричен заем в размер по-голям от определения в дружествения договор. Чл. 87 : право на един глас - ако решенията се вземат с единодушие, няма значение кой колко гласа има. Когато решенията се вземат с мнозинство, броят гласове на един човек е от значение. Възлагането на управление може да бъде оттеглено по съдебен ред (с иск на всеки от съдружниците, когато лицето, натоварено с управление, наруши закона или други условия, предвидени в дружествения договор) или по общо съгласие на всеки съдружник. Право на контрол : върху всички дружествени работи. Включва право да се иска обяснение от управителя, да се преглеждат търговските книги, да се осведомява лично за хода на дружествените работи. Уреждане – за разлика от вътрешните правоотношения, правоотношенията с трети лица се уреждат с императивни правни норми. Представителство – разбира се дейността, чрез която се създават правоотношенията с трети лица. Законът предвижда право на всеки от съдружниците да представлява дружеството. Но за да отговори на практическите потребности, З. позволява с дружествения договор да се договори друго /чл. 89, ал. 1/. Начинът на представляването е един от задължителните елементи на вписването на СД в търговския регистър. Ако в дружествения договор не е възприета алтернативата за представителство от всеки съдружник, на вписване подлежи името на съдружника, който ще представлява СД. Само вписването в търговския регистър ограничаване на представителната власт на съдружника има действие спрямо трети добросъвестни лица. Става дума за ограничения, излизащи извън кръга на сделките, за които законът, макар и с диспозитивна разпоредба, изисква съгласието на всички съдружници, а именно: придобиване и разпореждане с вещни права върху недвижими имоти, назначаване на управител, който не е съдружник, сключване на договор за паричен заем в размер, по-голям от определения в учредителния договор. Допустимо е представителната власт на съдружник да бъде отнета с решение на окръжния съд по седалището на дружеството. Достатъчно е той да е нарушил задълженията си или да бъде налице друго основание, предвидено в договора. Съдът действа по искане на някой от съдружниците. Решението на съда подлежи на служебно вписване в търговския регистър /чл. 90 във връзка чл. 85/. Отговорност – СД като ЮЛ носи отговорност за своите дългове с имуществото си. Солидарна и неограничена отговорност на съдружниците е непряка. Тя може да бъде реализирана, едва след като принудителното изпълнение срещу имуществото на дружеството не е дало положителен резултат и/или са останали непогасeни дружествени дългове. В този смисъл тя е гаранционна отговорност спрямо отговорността на СД. Но законът позволява на кредитора на СД да постигне процесуална икономия. Допустимо е по иск срещу дружеството ищецът да насочи иска си и срещу един или повече съдружници /чл. 88/. Разбира се принудителното изпълнение на съдебното решение срещу един или повече съдружници се предприема при невъзможност на удовлетворяване от имуществото на дружеството, т.е. в последователността, която законът е предвидил. Когато е налице субективно съединяване на исковете, съдружникът има правна възможност да прави срещу кредитора – ищец не само възраженията на дружеството. Законът му позволява, наред с тях, да противопостави и своите лични възражения /чл. 91/. Такива са възраженията, които принадлежат на съдружника и могат да се правят само срещу споменатия кредитор, например въз основа на облигационни отношения между тях. Солидарна и неограничена отговорност за дълговете на СД носят не само първоначалните съдружници. Такава отговорност се възлага от закона и върху встъпващия съдружник в съществуващо търговско дружество от такъв вид. Той отговаря наравно с другите съдружници за всички задължения на дружеството /чл. 92/. Общата 5 годишна погасителна давност важи за исковете срещу съдружник за задължения на дружеството. Началото на давностния срок съвпада с деня, в който прекратяването на дружеството, неговото преобразуване или напускането на съдружника е вписано в търговския регистър. Прекратяване на дружеството – преустановяване на търговската му дейност. То настъпва на едно от основанията, предвидени в закона или в учредителния договор. Основанията за прекратяване на СД могат да бъдат разграничени на два вида: относителни абсолютни. Разграничителен критерий е възможността или невъзможността на съдружника по своя воля да избегне прекратителния ефект на основанието. Относителни основания – а/изтичането на уговорения срок. То води автоматично до прекратяване на СД. До прекратяване ще доведе и срок, който по време на съществуването на дружеството съдружниците допълнително са определили. Няма правна пречка те, преди да изтече уговореният срок, да се споразумеят да се споразумеят да продължат дейността на дружеството; б/ съгласието на всички съдружници да прекратят СД; в/ предизвестие от съдружник – такова предизвестие е допустимо, когато дружеството е образувано без срок. Правото да даде предизвестие принадлежи на всеки съдружник. Изисква се предизвестие да бъде направено най-малко 6 месеца преди датата на желаното прекратяване на СД. Предизвестието се изпраща до всички останали съдружници. Разпоредбата е диспозитивна. Допустимо е в учредителния договор да се предвиди, че дружеството ще продължи да съществува и когато бъде прекратено членството на някой съдружник от дружественото имущество. Дружеството му дължи дела от годишната печалба за времето до прекратяването на членестото /чл. 97/; г/ смъртта или поставянето под пълно запрещение на съдружник-ФЛ, както и съдружник- ЮЛ. Това основание е последица на обстоятелството, че СД принадлежи към категорията на персоналните търговски дружества. За наследниците на починалия съдружник е открита възможността да встъпят в дружеството. Срокът за заявяване на искане за встъпване възлиза на три месеца от откриване на наследството. Когато наследниците не желаят да станат съдружници, дружеството изплаща дела на наследодателя и дела от годишната му печалба за времето до откриване на наследството /чл. 97/; д/ предизвестието от личен кредитор на съдружник – право да даде такова предизвестие принадлежи на кредитор, който в продължение на 6 месеца не е могъл да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника-длъжник. Изисква се предизвестието да бъде в писмена форма и да бъде изпратено до всички останали съдружници. Срокът на предизвестието е най-малко 6 месеца преди датата на желаното прекратяване на СД. Допустимо е дружеството да не се прекрати. Достатъчно е то или останалите съдружници да изплатят дълга след налагане на запора върху ликвидационния дял на съдружника-длъжник. В този случай се прекратява само участието на съдружника в дружеството; е/ други случаи, предвидени в учредителния договор. Абсолютни основания – обявяване на дружеството в несъстоятелност; б/ искането на синдикът в производството по несъстоятелност на съдружник. Едно от правомощията на синдикът е да извършва действия по прекратяване на участието на длъжника в търговските дружества /чл. 685, ал. 1, т 12/; в/ решение на съда в случаите, предвидени от закона. Съдът действа по искане на съдружник. Достатъчно е друг съдружник умишлено или с груба небрежност да не изпълни свое задължение по учредителния договор, например когато не е направил уговорената вноска в капитала на дружеството. Достатъчно е и изпълнението на задължението да стане невъзможно. Допустимо е по искане на съдружник съдът, вместо да прекрати дружеството, да изключи виновния съдружник /чл. 95/. 3.3 КД Участие в управление - участие в управлението и представителството на КД се извършва от комплементарите при ограниченията за КД. Командитистите нямат право да управляват. Те имат право само да получават информация - да преглеждат търговските книги на КД и да получават препис от годишния счетоводен отчет. Само първото (за търговските книги) има някакъв смисъл, т.к. второто е публична информация. Ако тези права бъдат нарушени, следва съдебна процедура. Следователно управлението се осъществява само от комплементарите. Уреждане – с императивни правни норми. Представляване на КД – той е дейност, чрез която се създават правоотношенията с третите лица. Осъществява се от неограничено отговорните съдружници /чл. 105/. Един от задължителните елементи от съдържанието на учредителния договор е начинът на представляването дружество /чл. 102, т 8/. Възможно е в договора да бъде предвидено, че един или повече от неограничено отговорните съдружници ще извършват представителството. Техните имена подлежат на вписване в търговския регистър. Образци от подписите им се представят в окръжния съд. Недопустимо е ограничено отговорен съдружник да извършва сделки от името и за сметка на дружеството, бе да е негов управител или пълномощник. Когато наруши тази забрана, той отговаря лично. Но дружеството може да потвърди сделката. В такъв случай личната отговорност на съдружника отпада /чл. 106/. Отговорност на дружеството и на съдружниците – за дълговете си КД отговаря с неговото имущество. Солидарната и неограничена отговорност на комплементарите за задълженията на дружеството означава, че кредиторът, който не е успял да удовлетвори своите вземания от принудителното изпълнение върху дружественото имущество придобива възможност да насочи изпълнението срещу имуществото на който и да е от тях. Никой комплементар не може да претендира за разделянето на дълга. Неуспешното принудително изпълнение върху дружественото имущество е предпоставка за прибягване до отговорността и на командитистите. Ограничено отговорният съдружник отговоря спрямо кредиторите на дружеството до размера на предвидената вноска. Без значение е обстоятелството, че тя не е била внесена изцяло /чл. 111/. Но ограничено отговорният съдружник отговаря неограничено за сделки извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това. Достатъчно е кредиторът да не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник /чл. 112/. Прекратяване на дружеството – тук намират приложение разпоредбите за СД /чл. 93/. КД се прекратява: а/ с изтичане на уговорения срок; б/ по съгласие на неограничено отговорните съдружници; в/ с предизвестие за прекратяване от неограничено отговорен съдружник; г/ с обявяване на дружеството в несъстоятелност; д/ със смъртта или с поставянето под пълно запрещение; е/ по искане на синдикът в производството по несъстоятелност на неограничено отговорен съдружник; ж/ в други случаи, предвидени в учредителния договор; з/ по решение на съда в случаите, предвидени в закона. ВЪПРОС №7 ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ.
Характеристика – дружество, образувано от едно или повече лица, които отговарят за дружествените задължения с дяловата вноска в капитала му /чл. 113/. От това определение могат да се извлекат следните признаци: а/ едно от петте допустими от закона търговски дружества; б/ ЮЛ; в/отговорността на съдружниците за задълженията на съдружниците на дружеството е ограничена до размера на дяловата им вноска в дружествения капитал; г/ допустимо е ООД да бъде учредено от едно лице. Учредяване – то преминава през два последователни етапа: а/ съставяне на учредителен договор; б/ вписване в търговския регистър. Дружествения договор принадлежи към категорията на формалните договори. Той се сключва в писмена форма като изискването е за действителността му, а не за доказването. За разлика от СД и КД, не е необходимо подписите на съдружниците върху учредителния договор на ООД да бъдат нотариално заверени. Допустимо е съдружник да бъде представляван от пълномощник при сключването на договора. Изисква се пълномощното да бъде изрично нотариално заверен подпис на упълномощи теля Ако ООД се създава от едно лице, вместо дружествен договор се съставя учредителен акт /114/. Видът на акта се различава от качество на лицето, което го създава. Издава се административен акт /заповед на едноличен орган на изпълнителната власт, например заповед на министър/, ако държавата или община образуват такова дружество. Той е частен документ, когато ФЛ и ЮЛ създава ЕООД. В закона е определено минималното съдържание на дружествения договор. Задължителните му елементи са следните: а/ фирмата и седалището на дружеството – изисква се тя да съдържа означението ООД. Ако капиталът принадлежи на едно лице, означението е ЕООД. Наименованието, което се включва във фирмата наред с означението за вида на дружеството, се избира свободно от учредителите; б/ предметът на дейност и срокът на договора – предметът на дейност учредителите го определят свободно измежду търговските дейности, позволени от закона. Недопустимо е в него да се включат банкова и застрахователна дейност, каквито могат да се извършават само от АД или кооперативни организации /чл. 64, ал. 3/; в/ имената , съответно фирмите на съдружниците; г/ размерът на капитала; когато при учредяването не е внесен целият размер на капитала, в договора се определят сроковете и условията за внасянето му; д/ размерът на дяловете, с които съдружниците участват в капитала; е/ управлението и начинът на представителство; ж/ предимствата на съдружниците, ако са уговорени; з/ други права и задължения на съдружниците /чл. 115/. Недопустимо е срокът за довнасяне на целия размер на капитала да бъде по-дълъг от две години. Той тече от вписването на дружеството, съответно увеличаването на капитала. Вторият етап от учредяването на ООД е вписването му в търговския регистър. За вписването се изисква: а/ да се представи дружественият договор; б/ да е назначен управител или управители на дружеството; в/ всеки съдружник да е изплатил по 1/3 от дела си, но не по-малко от 10 лв.; г/ да е внесен най-малко 70/100 от капитала. Задължението да поиска вписване на ООД в търговския регистър лежи върху избрания му управителен орган, а именно: върху управителя или управителите. На вписване в търговския регистър подлежат следните данни: а/ фирмата и седалището на дружеството; б/ предметът на дейност и срокът на договора; в/ имената, съответно фирмите на съдружниците; г/ размерът на капитала; д/ управлението и начинът на представителството. Тези данни следва да бъдат обнародвани – разбира се в ДВ. Вписването на ООД има конститутивно действие. От деня на вписването му дружеството се смята за възникнало /чл. 67/. От този ден то е ЮЛ. Обнародването в ДВ е с декларативно значение. В периода между предприемането на учредяването до завършването му чрез вписването в търговския регистър учредителите на ООД по необходимост извършват редица правни действия. Мярката за дължимата от тях грижа е грижата на добър търговец. 2.Капитал – понятие и изменения. Дялове. Капитал – предназначението на капитала е двояко. От една страна той представлява икономическата основа за дейността на дружеството. От друга страна капиталът служи за обезпечаване на взаманията на дружествените кредитори. С оглед на тези две съществени функции законът определя минимален размер на капитала на ООД. Този капитал не може да бъда по-малък от 5 000 лв. Капиталът се образува чрез вноски на съдружниците. Размерът му се вписва в търговския регистър и се обнародва в ДВ. Капиталът се състои от дяловете на съдружниците. Тези дялове не могат да бъдат по-малки от 10 лв. Дялове – частта от капитала, която принадлежи на съдружник, представлява неговия дял. Допустимо е дяловете да бъдат различни по размер за отделните съдружници. Сумата на дяловете следва да бъде равна на капитала, но стойността на всеки дял трябва да бъде кратна на сто /чл. 119/. Няма пречка един дял да бъде поет от няколко лица. Правата по него се упражняват само съвместно от лицата. Отговорността им за задълженията по общия дял е солидарна. Възможно е те да определят едно лице, което да ги представлява пред дружеството /чл. 132/. Размерът на дела на всеки съдружник, направените вноски и всички промени в тях се вписват в книга за дяловете, която се води от ООД. Недопустимо е също така да се уговарят лихви за дяловете на съдружниците. Дружествени дялове – те са нещо, различно от дяловете в капитала. Но между тях съществува зависимост. Дружествения дял представлява израз на членственото правоотношение в ООД. Той обуславя съвкупността от права и задължения на даден съдружник. На всеки съдружник принадлежи дружествен дял от имуществото на дружеството. Като правило размерът му се определя съобразно с дела на съдружника в капитала. Но няма пречка да бъде уговорено друго /чл. 127/. За участието на съдружника в ООД може да бъде издадено удостоверение. За разлика от акцията то не е ценна книга. Това означава, че удостоверението не въплъщава дружествения дял, а само улеснява доказването му. Допустимо е дружественият дял да се прехвърля и да се наследява. Прехвърлянето му между живи се извършва с нотариално заверени подписи на договора. То подлежи на вписване в търговския регистър. Съществува свобода за прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг. Съдружникът-преобретател става носител не на втори, а на увеличен по размер дружествен дял. Не така стои въпросът с прехвърлянето на дружествен дял върху трето лице. В такъв случай трябва да бъдат спазени изискванията за приемане на нов съдружник /чл. 129/. Необходимо е решение на общото събрание, което се вписва в търговския регистър. Допустима е делба на дружествен дял. Предпоставка за извършването и е съгласието на съдружниците. Разпоредбата е диспозитивна. Може да бъде уговорено друго. При прехвърляне на дружествен дял разпоредбата е императивна. Предвидена е солидарна отговорност на правоприемника с праводателя за дължимите към момента на прехвърлянето вноски срещу дела в капитала. От различието между дял и дружествен дял е обусловено и различието между капитал и дружествено имущество. Капиталът представлява цифрово изразена величина, която се състои от вноските на съдружниците. Тя е сравнително стабилна. Напротив, дружественото имущество като съвкупност от права и задължения е променлива величина. Върху нея се отразява успешната или неуспешната търговска дейност на ООД. Печалбата води до увеличаването на имуществото, а загубата – до неговото намаляване. 3.Членство – съдържание. Придобиване, прехвърляне и прекратяване на членството. Членство. Възникване – членство в ООД от деня на вписването му в търговския регистър възниква за лицата, които са подписали дружествения договор. Те стават от този ден съдружници в дружеството. Общото събрание приема нов съдружник по негова молба. Изисква се съдружникът в нея да заяви, че приема условията на дружествения договор. Решението за приемането на нов съдружник се взема с единодушие на всички съдружници. Това решение подлежи на вписване в търговския регистър /чл. 122 и чл. 137, ал. 3/. Прекратяване – в закона е уредено прекратяването на участието на съдружника в ООД. Основанията за прекратяването са следните: а/ писмено предизвестие от съдружника, направено най-малко три месеца преди датата на прекратяването; б/ изключване на съдружника; в/ смърт или поставяне на съдружник-ЮЛ с ликвидация; д/ обявяване в несъстоятелност. Уреждането на имуществените последици се извършва въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването /чл. 125/. Решение за изключването на съдружник се взема от общото събрание. Изисква се единодушие на всички съдружници. Изключваният съдружник не гласува /чл. 137, ал. 3/. Права и задължения на съдружниците. Класификация – според предмета правата и задълженията на съдружниците в ООД се разделят на две групи: имуществени и неимуществени. Права на съдружниците : имуществени права на съдружниците са: а/ правото им на участие в разпределението на печалба /право на дивидент/ - състои се в правната възможност на съдружника да получи част от чистата печалба на ООД. Тази част е съразмерна на дела на съдружника в дружествения капитал. Няма правна пречка да бъде уговорено друго /чл. 133/. Правомощие на общото събрание е да разпределя печалбата и да взема решение за нейното изплащане. То се упражнява, след като събранието приеме годишния счетоводен отчет и баланса; б/ правото на ликвидационен дял /чл. 123/ - то включва правната възможност на съдружника да получи част от имуществото на дружеството при ликвидация. Получаването става, след като бъдат удовлетворени кредиторите на дружеството. Неимуществени права на съдружника в ООД са: а/ право да участва в управлението на дружеството – принадлежи на всеки съдружник. Но с дружествения договор или с решение на общото събрание управлението на дружеството може да бъде възложено на лице, което не е съдружник. Допустимо е управителят да няма качеството на съдружник; б/ право да участва в общото събрание на съдружниците – всеки съдружник има право да участва в общото събрание, както и да гласува. Той притежава толкова гласа в него, колкото е делът му в капитала на дружеството; в/ право да бъде осведомяван за хода на дружествените дела; г/ право да преглежда книжата на дружеството. Първите две права се характеризирани като управителни, а вторите като контролни. Контролните права биват индивидуални, така и на определено малцинство. Вторите две права спадат към индивидуалните права. Друго индивидуално контролно право е неговото право да иска от окръжния съд по седалището на дружеството да отмени решение на общото събрание, което противоречи на повелителната разпоредба на закона или на дружествения договор /чл. 74/. Колективните контролни права на съдружници, които имат дялове над 1/10 от капитала, са: а/ да искат писмено от управителя да свика общото събрание, а при негов отказ – сами да го свикат /чл. 138/; б/ да искат от съда на назначи други ликвидатори освен управителя, съответно друго лице за ликвидатор вместо ликвидатора, избран от общото събрание /чл. 156, ал. 3/. Съдружници, чиито дялове съставляват поне 1/5 от капитала, могат да предявят иск за прекратяване на дружеството, ако важни причини налагат това /чл. 155, т 1/. Тези права се означават в търговскоправната литература като права на малцинството. Задължения на съдружниците: имуществените задължения на съдружника в ООД са: а/ да изплати или да внесе дяловата вноска – той следва да извърши това по реда, предвиден в договора. Преди да се подаде заявление за вписване на ООД в търговския регистър, необходимо е всеки съдружник да е изплатил поне 1/3 от дела си. Предвиденият в закона минимум 10 лв.; б/ да изплати допълнителните парични вноски за определен срок, предвидени в решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост /чл. 124 и 134/. Законът предвижда за неизправния съдружник санкционни последици от неизплашането или невнасянето на дела. То представлява основание за изключването на съдружник от дружеството. Законна лихва за забавяне в плащането и обезщетение за превишаващите я вреди се дължат на дружеството от съдружник, който не е изплатил или не е внесъл в определен срок деля си. Законът създава предположение за изключването на съдружник, който не е платил или не е внесъл дела си. За да се задейства законното предположение, достатъчно е съдружникът да не изплати или да не внесе дела си в допълнително определен от общото събрание срок. Недопустимо е този срок да бъде по-малък от един месец. Управителят уведомява писмено съдружника за допълнителния срок и го предупреждава за изключването. Съдружникът губи правото си върху направените вноски /чл. 126, ал. 1 и 2/. В закона е уреден начинът, по който се постъпва, когато делът не може да бъде изплатен или внесен от съдружника, който го дължи. Дружеството го предлага на друго лице за купуване. Ако продажбата не се осъществи, възниква алтернативно задължение на останалите съдружници. Първата възможност е да изплатят недостига съразмерно на дяловете си. Втората възможност е да намалят дружествения капитал по съответния ред /чл. 121, ал. 28/. Друго имуществено задължение на съдружника се поражда, ако общото събрание вземе решение за покриване на загуби или за задоволяване на временна необходимост от парични средства. В такъв случай всеки съдружник е длъжен да направи допълнителна парична вноска за определен срок. Тази вноска е съразмерна на дела на съдружника в дружествения капитал. Разпоредбата е диспозитивна – няма пречка да бъде предвидено друго. Допълнителните парични вноски не се отразяват в капитала на дружеството. Допустимо е да се уговори дружеството да плаща лихви за тях. Това представлява насърчение за своевременното извършване на допълнителните вноски. Отговорността на съдружника за неизплащане на допълнителна парична вноска в определения срок е еднаква с тази за невнасянето на неговия дял в капитала на дружеството /чл. 134/. Достатъчно е той да не е упражнил в едномесечния срок правото си да прекрати неговото участие в ООД. Неимуществените задължения на съдружника в ООД са: а/ да участва в управлението на дружеството; б/ да оказва съдействие за осъществяване на дружествената дейност; в/да изпълнява решенията на общото събрание. Изтегляне 12.13 Mb. Сподели с приятели:
|