Въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Изтегляне 12.13 Mb.
|
4. Изгубване на права. Изгубването на субективни права представлява или лишаване на правния субект от правото за вбъдеще или отпадане на правото с обратна сила все едно, че не е било притежавано. При някои юридически факти тази правна последица настъпва без да е необходимо изявяване на воля от притежателя на правото: при смърт на носителя, при отнемане на правото с властнически акт, при конфискация с присъда, при право породено от акт, който предвижда прекратителен срок или условие и други. При разваляне на двустранен договор, при унищожаване на сделка или при отмяна на дарение, загубването на правото е последица от упражняване на потетставино право от насрещната страна по правоотношение. По волята на носителя на субективното право изгубването може да бъде правна последица на извършени от него разпоредителни правни действия, които водят до прехвърляне на правото, т.е. смяна на досегашния носител на правото с друг. Загубване на субективното право може да настъпи при едностранно волеизявление на неговия притежател за отказ от правото. Отказ от конкретни имуществени права е допустим, макар да не е уреден с обща правна норма. В теорията и съдебната практика се приема, че не е допустим отказ от родителски права и други лични права. Също не е допустим отказ от възможността за придобиване на отделни субективни права.
Сделките са свързани с ежедневието на човека. Има сделки, които се сключват от правните субекти, но от които не произтичат правни последици. Но има сделки, които се сключват от ФЛ и ЮЛ и от тях настъпват правни последици. Тези правни последици са търсени или целени от правния субект. Става дума за сделките, които са признати и уредени от правото, поради което от тях настъпват правни последици. Те се наричат правни сделки. Правната сделка не е институт само на гражданското право, тя намира широко приложение във всиччки отрасли на частното право. Съдържанието на понятието сделка следва да се изведе от нормите на действащото право. В чл.8 до чл.44 от ЗЗД е установена пряко уредбата на договорите и правните сделки. Чл.8 от ЗЗД договора, който е правна сделка се определея като съглашение м/у две или повече лица. Правната сделка е правеомерен юридически факт, който има като съществена част от сътава си едно или повече взаимно свързани волеизявления на субектите на частното право, с възможност към тях да има и други елементи, които представляват ЮФ или ФС,които са насочени към пораждане, изменение или погасяване на права и задължения, т.е. от които се пораждат търсените и целени от страните правни последици, признати от обективното право.. Следователно за да имаме сделка е необходимо наличието на няколко елемента: 1.Най-малко едно волеизявление; 2.Волеизявлението на едно лице или взаимосвързаните волеизявления на две или повече лица трябва да са насочени към пораждане на определени правни последици; 3.Волеизявлението не само поражда правни последици, но и чрез него участниците в сделката определят съдържанието на тези последици. Следователно обективното право трябва да признава правомерността на волеизявлението и на търсените от страните или страната правни последици. 1.Правната сделка съдържа в себе си направено волеизявление, което е израз на автономията на волята. Следователно тук не може да присъства властнически елемент. Волеизявлението е съзнателно човешко поведение насочено към пораждане на определени правни последици. Волеизявлението се състои от воля, вътрешни преживявания и изявление, което е обективиран външно волеви акт. Обективираната воля е юридическия факт с който се свързват съответните правни последици. Волеизявленията биват посредствени и непосредствени, главни и добавъчни 2.При правните сделки настъпват правни последици, защото те са желани и целени и защото правния ред ги допуска. Те настъпват с постигане на съгласието м/у страните по правоотношението. За да се постигне такова съгласие е необходимо волеизявлението да бъде насочено към определен адресат. Освен волеизявления с адресат има и такива без адресат. 3.Правното действие на сделките се проявява в следните насоки: -те пораждат субективни права и правни задължения; -водят до съхраняване на породени права; -правните последици на сделката се свързват с прекратяване или отмяна с обратна сила на възникналите правоотношения; -правните последици са свързани и с погасяване на субективни права и по специално на правото на иск. Погасителната давност не погасява субективното материално право, а погасява правото на иск. Сделките в извънюридическата сфера и така наречените правни действия не са правни сделки: В първата група влизат само неюридическите действия. В тези случаи има волеизявление, има насрещно приемане, но всичко това не е в областта на правото. При тези дейстия не се носи юридическа отговорност в случаите на нарушаване или неизпълнение и не може да се води дело за имуществени вреди. Втората група са правни действия или подобни на правни сделки действия. Те са правомерни юридически действия, но съответните правни последици като търсен и желан правен резултат настъпват не от изявената воля, а от самата правна норма. Тук не можем да говорим за недействителност, за нищожност или унищожаемост, за пороци.
- правната сделка се отличава от административните актове които в определени случаи водят до настъпване на гражданско правни последици; - не е сделка волеизявлението на субект на частното право, с което той иска издаване на облагодетелстващ го властнически акт; -няма правен характер и по това се отличава от правната сделка обещанието за определено поведение; -освен правните сделки ГПр урежда и юридическите постъпки, които също са волеви действия пораждащи правни последици. Те се различават от сделките по това, че несе предприемат с цел да се породят тези последици. Юридически постъпки са авторството, владението, водене на чужда работа без пълномощие и др.
- Двустранни правни сделки са тези, които съдържат в своя ФС волеизявление поне на две лица. Налице е съгласие на две или повече страни. Това е договорът. При него имаме съгласуване на насрещни волеизявления, които се наричат съответно предложение и приемане. Те са противоположни по насоченост, необходимо е тяхното съвпадение. Предложенето може да бъде отправено до определени лица или до неопределен кръг лица. Двете насрещни волеизявления не са еднакви по съдържание, но задължително трябва да съвпадат по смисъл. - Едностранни и двустранни договори. Това деление се основава на съдържанието на техните правни последици. Едносраните договори пораждат правни задължения само за едната страна по правоотношението или изобщо не пораждат правни задължения, а само субективни права за другата страна по правоотношението. Двустраните договори пораждат, както субективни права, така и правни задължения и за двете страни по правоотношението. -Съвместни сделки. Едностраните и двустрани сделки могат да вкл. две или повече лица на една от страните по правоотношението. Изискванията за действителност на сделката се преценяват спрямо всеки участник по нея. -Многостранни правни сделки са тези, които включват в своя ФС волеизявленията на две или повече лица, които се характеризират с еднопосочност и търсене на обща цел. При многостранния договор съконтрахентите поемат права и задължения не един към друг, а към общността или за постигане на една цел, напр. УД за създаване на корпоративни ЮЛ .
Решенията също са правни сделки. При тях имаме единодушно или чрез мнозинство на гласовете постигнати резултати, изразени писменно. Чрез решенията се уреждат вътрешни отношения на една общност, създават се правила за поведение за членовете й или указания към засегнатите членове. Тези решения, независимо че не са правни норми, са задължителни за членовете на общността. Тези решения не засягат трети или външни лица. Решенията задължават и членовете на органа или общостта, чието волеизявление не е съвпаднало с това на мнозинството. Специалани правни норми регламентират реда за извършване на този особен вид сделки. Предпоставка за валидно постановяване на РV от колегиални органи е кворумът. За различните видове Р. се прилагат две правила, които определят колко волеизявления са необходими за постановяване на Р. По принципа на единодушието е необходимо вс. членове на органа да изяват воля за пораждане на правните последици по принципа на мнозинството в зависимост от това какво мнозинство е предвидено – обикновено или квалифицирано Р. се постановява с волеизявленията на лицата, които образуват мнозинството. Договорът изисква съвпадение на двете или всички волеизявления. С договор се създава в някои случаи една общност, която след това взема решенията си с мнозинство на волеизявленията. Съобразно с това дали сделката произвежда действие между живи лица или след смъртта им различаваме правни сделки inter vivos и mortis causa. Първия вид сделки са тези, които са сключени между живи лица и трябва да породят правни действия между тях. Сделки, пораждащи правни последици от момента на настъпване на смъртта на едно лице, означават че едно лице преследва целта да създаде определени правоотношения след своята смърт. Тези правни сделки са свързани с уреждане статута на едно имущество и пораждат правни последици само след смъртта на изявителя на волята.
Формални са сделките, при които формата на волеизявлението е предписана и определена от правната норма. Спазването на формата е условие за валидност на сделката. Неформални сделки са тези, при които формата на външното проявление на волята не е определена и предписана от правната норма. Кои сделки са формални и кои неформални определя законодателя.
Възмездна е тази сделка, която предизвиква изменение в имуществото на двете страни. От имуществото на едната страна излиза нещо, което съотвества по стойност на това, което влиза в имуществото й. Не би могло да има пълно равенство между насрещните стойности. Поначало се търси субективно прецененото и прието равенство. Но когато равенството, преценено от обективна гл.т. бъде силно нарушено е възможно съдебно разваляне на договора. Безвъзмездна е онази сделка, при която изменение на имуществото има само за едната страна. Когато съобразно със съдържанието на сделката няма насрещно действие или престация имаме безвъзмездни сделки. Безвъзмездните сделки невинаги са под охраната на закона.
Правни сделки от частноправен характер – те служат за осъществяване на една свободна деятелност на правните субекти, за разгръщане на тяхната инициатива. Публичноправни сделки – те служат за осъществяване и проявление на функциите на държавната власт. Те винаги съдържат в себе си елемента imperium като необходима част от техния ФС.
Обикновени са тези правни сделки, при които страните търсят и преследват настъпване на правни последици, които са характерни за тези сделки и произтичат от съответните волеизявления. Фидуциарни са тези сделки, при които е налице доверие, с оглед на което на едно лице се прехвърля едно субективно право със задължение то да го върне при конкретни условия в един определен бъдещ момент. Правния резултат надхвърля търсената цел и се различава от нея.
Каузални правни сделки са тези, чийто ФС обхваща като необходим елемент наличността на правна причина /основание/. Мотивът на сделката е нещо различно от основанието. Конкретния мотив е винаги субективен и различен за отделната сделка и за отделния субект, докато каузата е постоянна и непостредствена цел на даден вид сделки. Основанието трябва да се различава от насрещното удовлетворяване. Последното почива на идеята за реципрочност, взаимност при поемане на насрещни задължения. Основания за каузалните правни сделки: -едно от основанията е придобиване на право.Това е типичната цел. -следващото основание е частен случай на първото, непосредствената цел е да се придобие едно облигационно право. -основанието може да бъде с дарствено намерение. -основанието може да има за цел да се погаси едно съществуващо правно задължение. Абстрактни са тези правни сделки, чийто ФС не обхваща като необходим елемент наличността на правно основание. При тях законодателят не се интересува от това по каква причина се предоставя имотна облага /чек, менителница/.
Правните сделки, които пораждат своите правни последици след смъртта на лицето извършило волеизявлението са сделки по случаи на смърт, наречени mortis causa. Сделките които не се влияят и не са в зависимост от смъртта на лицето, което ги е скл. Са сделки м/у живи.
Консенсуални правни сделки са тези, при които правните последици настъпват само по силата на волеизявленията, на постигнатото съгласие /продажба, дарение/. Реални правни сделки са тези, при които правните последици настъпват не само на базата на волеизявленията и постигнотото съгласие, но изискват и предаване на една вещ /заем, влог/.
Комутативни правни сделки са тези, при които волеизявленията на контрахентите визират точно определени по обем, съдържание и обхват правни последици. Алеаторни правни сделки са тези, при които съгласуваните волеизявления на контрахентите не визират точно определени правни последици /застраховките/.
Правни сделки по управление са тези, които включват действия по поддържането или ползането на едно имущество. Правни сделки по разпореждане са тези, които са свързани с отчуждаването или ипотекирането.
Чисти правни сделки са тези, при които пораждането на търсените правни последици става въз основа на едно или повече волеизявления. Правни сделки при модалитети са тези, при които пораждането на търсените правни последици става въз основа на едно или повече волеизявления и в зависимост от определени събития и действителното им реализиране. Правото познаво три вида модалитети: условие, срок и модус /тежест/. Във ФС на една правна сделка може да има три групи елементи: съществени елементи, които образуват минималното необходимо съдържание на сделката и я отличават от другите видове сделки; естествени елементи – които са допълнителни елементи, подразбираема последица от първите и се пораждат по силата на закона и за да се изключат е необходимо изрично волеизявление; случайни елементи, които се прибавят към първите при изрични волеизявления на страните.
Действието на главните сделки не се поставя в зависимост от други сделки. Зависимите сделки пораждат правно действие само доколкото др. главна сделка е породила правно задължение от размера на което зависи и задължението по зависимата. Зависимите сделки се скл. Самостоятелно и в режима им има правни норми, които се отличават от уредбата на главните.
2.1 Съдържание. Под съдържание на сделката се разбира правните последици към които е насочена, а също и други уговорки свързани с нейните последици, като момент на преминаване на правото на собственост, предаване на владението, качество на стоките. Съдържанието на всеки вид сделка бива три вида в зависимост от минимално необходимото изискване за съществуването й: 1. съществено съдържание – това са минимално необходими правни последици, без които тя не би била сделка от даден вид. Чрез същественото съдържание сделката се типизира, придобива белезите на точно определен вид.; 2. несъществено или случаино съдържание- към него се отнасят онези части на сделката без, които тя може да съществува, но те имат за цел да обслужват по пълно интересите на страните. Такива елементи са условия, срок, тежест, начин на изпълнение и др.; 3. естествено съдържание - това са правните последици насделката, които настъпват въз основа на закона без да е необходимо те да бъдат уговорени от страните. Начини за определяне съдържанието насделките. Чл.9 от ЗЗД установява договорната автономия. Съгласно него страните могат свободно да определят съдържанието на договора доколкото непротиворечи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Съдържанието се определя от общи условия установени в чл.16 на ЗЗД, според който когато предложението вкл. общи условия приемането е действително, ако съдържа писменно потвърждение на общите условия. В сравнително малко случаи съдържанието на сделката може да се определи от съда или от трето лице. Това са случаите при факултативни задължения, които предоставят възможност на длъжника или на кредитора да направят изборът на веща, която се дължи. Ако те не упражнят правата си изборът се прави от съда. В отделни случаи съдържанието на престацията по правна сделка може да сенаправи и от съда извън случаите на факултативните задължения. 2.2 Форма на сделките. Формата днес е необходимост за изясняване на отношенията между контрахентите и за третите лица. При определяне формата законодателят изхожда от нуждата за охрана правата на едно лице, от интереса на двете страни за осигуряване на доказването, евентуално от необходимостта от провеждане на правна консултация, която изисква време от гледище на защитата на личния и обществения интерес, на интереса на третите лица и други. Най-общо имаме писменна и устна форма: Писменна форма – при нея има различни възможности. Писменната форма е необходима в случаите, които законът я предвижда, но освен това страните също могат да я уговорят. Волизявлението намира писмен израз. То се отразява в определен документ, в които страните изявяват своите мисли, своята воля, своите психически преживявания в писмен вид. Изисква се писменния документ да се завършва с подпис на съставителя. Писменната форма е ценна с това, че отразява съвсем точно самото волеизявление и то може да бъде препрочитано при нужда и при съмнение. Имаме различни основания за използане на писменната форма, както и различни нейни видове. Писменната форма може да бъде избрана от страните по тяхно желание, а може да бъде предписана от закона. При неспазване на законно определената форма може да се стигне до нищожност на правната сделка. Формалните сделки са само онези правни сделки, при които имаме предписана от закона форма. Законът познава частна и официална форма според това какъв правен субект прави волеизявлението или сключва правна сделка. Частна форма имаме при сделки на ФЛ и при недържавни ЮЛ. Когато едно длъжностно лице прави волеизявление в това си качество, сме изправени пред официална форма. Обикновена писменна форма – съществуват два вида писменни форми. Едната се определя като условие за действителността на сделката. Вторият вид е условие за доказване на самото волеизявление – това е процесуалната форма. Нотариална форма – има няколко възможности: Нотариален акт – това е договор, изразен и оформен изцяло в нотариална форма. Един нотариален акт трябва да бъде вписан и в нотариалните книги. На вписване подлежат всички актове, с които се прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижими имоти. Писменна форма на волеизявлението с нотариална заверка на подписа. Това удостоверяване се прави, когато законът го изисква или когато страните намират, че то им е необходимо. Чрез нотариалната заверка нотариусът удостоверява, че авторът на изявлението и този, който го е документа са едно и също лице. Нотариусът по принцип не може да обсъжда съдържанието на волеизявлението. Писменна форма на волеизявлението с нотариална заверка на датата. Нотариусът не заверява съдържанието на волеизявлението, но е длъжен да провери дали то не противоречи на закона и добрите нрави. Нотариусът само удостоверява датата на частния документ. Удостоверяване преписи и извлечения от документи и книжа. След сверяване на копието и установяване пълната му идентичност с оригинала, нотариусът прави съответната заверка. Устна форма – тук се включват волеизявленията, които един или повече правни субекти правят устно. Никакви други изисквания не се поставят, освен волеизявленията да бъдат ясни. При волеизявления от глухонеми или слепи лица, следва с тълковник или свидетел да се установят всички релевантни моменти. 2.3. Тълкуване. Тълкуването на сделките има сходство с тълкуването на правните норми. И в двата случая е налице една мисловна дейност, насочена към установяване на действителното им съдържание. При тълкуването на закона се търси неговият разум, неговата цел. При правната сделка трябва да се търсят целите на всеки един от изявителите на волята. При тълкуването на закона се изхожда от неговото място в правната система, от връзката и логиката на тълкуваната правна норма с другите норми в закона. При правните сделки такава връзка, такава логика липсват. Сделката е една, и то самостоятелна без връзка с другите. Ако едно волеизявление е неясно, то се нуждае от тълкуване. Тълкуването трябва да изясни какво е искало да каже едно лице и в какъв смисъл е задължено от своето волеизявление. Поради това тук трябва да се вземат предвид и индивидуалните, конкретните психически възможности на изявителя и на адресата. При едно волеизявление, което се нуждае от приемане, ако и двете страни го разбират еднакво, липсва основание за тълкуване. Ако обаче между страните има спор за смисъла на използваните понятия, тогава е необходимо тълкуване. Целта на тълкуването е да се установи скритата зад външната изява воля на изявителя. При тълкуването на едностранни сделки се търси единство на действителната воля и нейната изява. Ако авторът или адресатът на изявлението има свои виждания за съдържанието на една дума или влага съдържание, различно от общоупотребимото, той не може да се позове на него, освен ако другата страна има същото разбиране. Тълкуването изхожда от действителното съдържание на думите, с които е изразена волята. При наличие на насрещни съвпадащи волеизявления има сключен договор и може да се наложи неговото тълкуване. Съществуват две волеизявления, които не са отделни, независими, а се намират във взаимна връзка и представляват една общност. Поради това на тълкуване подлежат и двете изявления, довели до съгласието. Когато се тълкува договор първо трябва да се установи неговият вид или категория / продажба, наем, замяна/. След това се обсъждат в контекста на вида на договора употребените думи, понятия, изрази. Но думите не могат да се обсъждат отделно и откъснато една от друга. Чл.20 ЗЗД определя, че трябва да се търси общата воля на страните. А това означава отделните уговорки да се тълкуват във връзка едни с други и всяка с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При тълкуване на едностранна правна сделка се изхожда от интереса на лицето, изявило своята воля. При тълкуване на договор се изхожда от интересите на двете страни. При едностраните и при двустранните сделки е напълно възможно страните не само да допуснат неяснота, която се нуждае от тълкуване, но и някоя празнота, която трябва да бъде запълнена. В този случай говорим за допълващо тълкуване. Това тълкуване е допустимо само след като се установи по пътя на тълкуването, че има нещо непълно. За да има непълнота в един договор, първо трябва да се установи дали той е сключен и дали определен пункт не е уреден. Ако за случая има правни норми, те ще влязат в действие. Но ако липсват съответните законови правила или ако действащите норми са неприложими, тогаво съдията следва да потърси начин да попълни непълнотата. Той първо трябва да установи, че е налице празнота и да изследва предпоставките за сключване на сделката, мотивите и целите на страните, както и обичайните правила, ако такива са налице. Съдията е задължен да запълни празнотата. Търси се хипотетичната воля на участниците в правната сделка Изтегляне 12.13 Mb. Сподели с приятели:
|