Въпрос №1 понятие и система на гражданското право
Регистър на държавните предприятия и на предприятията с държавно участие. Разлики в търговския регистър
Изтегляне 12.13 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪПРОС №8 АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО И КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ. 1.Понятие и система на учредяване. 1.1 АД Характеристика
- Основните задачи на учредителното събрание са
- Вписване в търговския регистър
- 1.2.КДА КД с акции. Характеристика
- Субсидиарно прилагане на разпоредби
- Капитал. Акции – понятие, видове и сделки с акцции Капитал. Същност
Регистър на държавните предприятия и на предприятията с държавно участие. Разлики в търговския регистър. Регистърът на държавните предприятия и на предприятията с държавно участие се води в Националния статистически институт. В регистъра се вписват: 1. държавните предприятия - еднолични търговски дружества; 2.непреобразуваните държавни предприятия; 3. търговските дружества, в които държавата е акционер или съдружник. За разлика от търговския регистър регистърът на държавните предприятия и на предприятията с държавно участие е предназначен за служебно ползване и справки и извлечения от него се дават само на органите на държавната и общинската администрация, на съда, следствието и прокуратурата. Регистърът се води по образец, утвърден от Националния статистически институт, и съдържа следните графи: 1. номер и партида на вписването; 2. номер и партида на вписването в търговския регистър, номер и дата на фирменото дело, номер и дата на решението, с което е постановено вписването; 3. вид на дружеството, наименование, седалище и адрес на управление; 4. срок и предмет на дейност; 5. капитал, съответно уставен фонд; разпределение на капитала; 6. име, ЕГН, адрес, местожителство, наименование и седалище на съдружниците или учредителите; размер на дяловете им; промени в съдружниците и в размера на дяловете им; прехвърляне на акции; 7. име, ЕГН, адрес и местожителство на членовете на органите на управление; представителство; име, ЕГН, адрес и местожителство на лицата, които представляват дружеството; 8. размер на държавното участие; орган, упражняващ правата на държавата като собственик на капитала; име, ЕГН, адрес и местожителство на лицето, упълномощено да представлява държавата в общото събрание на дружеството; 9. участия в други търговски дружества; размер на участието и разпределение на капитала в тези дружества; 10. клонове; 11. преобразуване, сливане, вливане и разделяне; прехвърляне на предприятия; 12. прекратяване; 13. забележки по вписаните обстоятелства – тук се вписва и решението за приватизиране на предприятието, както и датата на подписване на приватизационната сделка, способът за приватизация и купувачът (купувачите) на предприятието. Вписването в регистъра се извършва от определено длъжностно лице. Длъжностното лице поставя дата след всяко вписване и се подписва. В регистъра не се допускат изтривания и зачертавания. Поправки се извършват по реда на вписването. Органите на управление на държавните предприятия - еднолични търговски дружества, и лицата, упълномощени да представляват държавата в търговските дружества, изпращат до длъжностното лице преписи от издадените от тях актове, удостоверяващи обстоятелствата, подлежащи на вписване, в 3-дневен срок от издаването им. Те изпращат на длъжностното лице и копие от съдебното решение за вписване на обстоятелствата в търговския регистър. В министерствата и комитетите се водят регистри на държавните предприятия и на предприятията с държавно участие съобразно отрасловата компетентност на съответния министър, председател на комитет или ръководител на ведомство при условията и по реда, посочени в този раздел. ВЪПРОС №8 АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО И КОМАНДИТНО ДРУЖЕСТВО С АКЦИИ. 1.Понятие и система на учредяване. 1.1 АД Характеристика – предназначението му е да служи за концентрация на капитали с оглед на постигането на големи стопански цели. АД е дружество, в което дружествения капитал е разделен на акции и което отговаря пред кредиторите с имуществото си /чл. 158, ал. 1/. От това законово определение могат да се извлекат следните съществени признаци на АД: а/ то е вид търговско дружество; б/ дружествения капитал е разделен на акции. Без значение са индивидуалните качества на лицата, които влагат парични средства или правят непарични вноски срещу акциите – типично дружество на капитала; в/ ЮЛ – отговаря на кредиторите с имуществото си. Учредяване – представлява правна последица на сложен фактически състав. Очертават се 4 основни елемента на този фактически състав: а/ правни субекти, които участват в учредяването; б/ начин на образуването на капитала на дружеството; в/ учредително събрание; г/ вписване на АД в търговския регистър. Системи – от сравнително правна гледна точка те са две. Едната предвижда учредяване на АД чрез подписка. Тя се означава като сукцесивна система. За учредяване на дружеството по първата система учредителите изготвят и обнародват подписано от тях предложение за набиране на капитал на дружеството. На всеки записал акции се предоставя заверен препис от предложението. Другата система включва учредяване на дружество без подписка. Нейното наименование е симултанна система. Именно тази система е възприета от посветената на АД глава 14 на ТЗ. Допустимо е АД да бъде учредено чрез подписка, само ако закон изрично предвижда условията и реда за това /чл. 169/. Акциите се записват на учредителното събрание /чл. 163, ал. 2/. Недопустимо е дружеството да записва акции от капитала си. Когато тази забрана бъде нарушена при учредяването на дружеството, учредителите са задължени солидарно за вноските срещу записаните акции. Паричните вноски се извършват по набирателна банкова сметка, открита на името на дружеството от управителния съвет, съответно от съвета на директорите. Посочва се вносителят. Разпореждането с внесените суми се извършва е единодушно решение на този орган. Съществени последици настъпват, ако в тримесечен срок управителният съвет, съответно съветът на директорите не удостовери пред банката, че дружеството е заявено за вписване. Тогава е допустимо вносителите да изтеглят обратно направените вноски в пълен размер. Членовете на съответния съвет отговарят солидарно за изплащането на вноските /чл. 166, ал. 1 и 3/. Ако записалият акции прави непарична вноска, тя следва да бъде оценена от три вещи лица. Тези лица се назначават от окръжният съд, пред който ще се извърши регистрацията на дружеството. Когато вносителят не е съгласен с оценката, той разполага с две алтернативни възможности: или да участва с парична вноска, или да откаже да участва в дружеството. В устава се вписва направената от трите вещи лица оценка на непаричната вноска, наред с пълното й описание, с името на вносителя и с основанието на правата му. Ако в АД се извършва вноска на право, за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и с нотариална заверка на подписа му. При вноска на вземане задължение на вносителя е да приложи доказателство, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правото върху вноската се придобива от момента на възникването на дружеството /чл. 166 във връзка с чл. 72 и 73 ТЗ. Участието в подписката за набиране на капитал е едностранна сделка, която съставлява част от учредителния процес на АД. От нея се поражда задължение на лицето да направи записаните парични и непарични вноски, с което си осигурява членство в учредяваното дружество. Срещу направените имуществени вноски за сметка на записаните акции акционери получават временно удостоверение, подписано от упълномощен член на управителния съвет, съответно на съвета на директорите. Удостоверението не е ценна книга. То не въплъщава участието в АД. Неговото предназначение е да послужи за получаване на акции от акционерите. Временните удостоверения се вписват в книгата за акционерите, която дружеството води за притежателите на поименните акции. Недопустимо е временно удостоверение да се прехвърля преди възникване на дружеството. След като дружеството възникне, прехвърлянето на временно удостоверение се извършва с джиро и се вписва в книгата на акционерите /чл. 187/. Учредители – правни субекти, които участват в учредяването. Под учредители се разбират ЮЛ или ФЛ, които са записали акции на учредителното събрание. Учредители на АД са едно или повече лица. По такъв начин учредяването може да бъде извършено от едно лице /ЕАД/. Съществува нормативна забрана да бъдат учредители търговци, които са обявени в несъстоятелност /чл. 160/. Основа грижа на учредителите е да предприемат необходимите според закона мерки за образуване на АД. Това означава най-вече да осигурят набирането на съответния капитал и да свикат учредителното събрание в определен срок. Учредяването се извършва по решение на лицата, които записват акции на учредителното събрание. Учредително събрание – изисква се на учредителното събрание да присъстват всички лица, които записват акции. Допустимо е учредител да бъде представляван от пълномощник. Пълномощното трябва да бъде изрично. Подписът на упълномощителя следва да бъде нотариално заверен /чл. 163, ал. 1/. Основните задачи на учредителното събрание са: а/ взема решение за учредяване на дружеството; б/ приема устава; в/ установява размера на разноските по учредяването; г/ избира надзорен съвет, съответно съвет на директорите. Изисква се единодушие за вземането на решение за учредяването на дружеството и за приемането на устава. Съставя се протокол. Когато АД се учредява от едно лице, се съставя в писмена форма учредителен акт. С него се утвърждава и се назначава първият надзорен съвет или съвет на директорите /чл. 163/. Законът определя минималното съдържание на устава, а именно: а/ фирмата, седалището и адресът на управление на дружеството; б/ предметът на дейност и срокът, ако има такъв; в/ размерът на капитала, видът и броят на акциите, правата за отделните класове акции, особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, както и номиналната стойност на отделната акция; г/ органите на дружеството, техният мандат и броят на членовете им; д/ видът и стойността на непаричните вноски, ако има такива, лицата, които ги извършват, броят и номиналната стойност на акциите, които ще им бъдат дадени; е/ преимуществата, които посочените учредители запазват за себе си поименно, ако такива се предвиждат; ж/ условията и редът за издаване на акции, които подлежат на обратно изкупуване, ако се предвижда такова; з/ начинът на разпределяне на печалбата; и/ начинът на свикване на общото събрание; к/ други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството /чл. 165/. Фирмата на АД включва АД или ЕАД в означението си. Наименованието, което включва АД се избира свободно. Не се изисква фирмата на АД да съдържа името на един от акционерите. Вписване в търговския регистър – необходимо е АД да бъде вписано в търговския регистър при окръжния съд по седалището му. Изискванията за вписването се изброени в закона. Такива са: а/ да е приет устава; б/ да е записан целият капитал; в/ да е внесена предвидената в устава част от стойността на всяка акция, но не по-малко от 25/100 от номиналната или от предвидената в устава емисионна стойност на всяка акция; г/ да са избрани съвет на директорите, съответно надзорен и управителен съвет; д/ да са изпълнени другите изисквания на закона. На вписване в търговския регистър подлежат: данните за фирмата, за седалището и за адреса на управление на дружеството, за предмета на дейност и за срока, ако има такъв, за размера на капитала, за вида и за броя на акциите, за правата за отделните класове акции, за особените условия за тяхното прехвърляне, ако има такива, за номиналната стойност на отделната акция, за органите на дружеството, техния мандат и броя на членовете им, за вида и стойността на непаричните вноски, за други условия във връзка с учредяването, съществуването и прекратяването на дружеството, както и имената на членовете на съвета на директорите, съответно на надзорния и управителния съвет. Предвижда се тези данни да бъдат обнародвани в ДВ. Обнародва се и датата на решението на съда за вписване в търговския регистър. В регистъра се представят учредителния протокол и списък на лицата, записали акции при учредяването, удостоверен от управителния съвет или от съвета на директорите. Когато след учредяването на дружеството акциите бъдат придобити от едно лице, в търговския регистър се вписва името, съответно фирмата на акционера /чл. 174, ал. 1 и 2/. Вписването има конститутивно действие, а обнародването има декларативно значение. При изменението или допълнението на устава в търговския регистър се представя препис от устава с измененията към съответната дата. Изисква се той да е заверен от лицето или лицата, които представляват дружеството /чл. 178, ал. 2/. 1.2.КДА КД с акции. Характеристика - дружество, което се образува с договор и при което размерът на вноските на всички съдружници в дружествения капитал, включително на неограничено отговорните съдружници /НОС/, се определя в устава му, а за вноските на ограничено отговорните съдружници /ООС/ , най-малко трима на брой, се издават акции. От това определение, могат да се направят следните изводи: а/ един от допустими вида търговски дружества; б/ ЮЛ – фирмата на дружеството, за която се изисква да съдържа означението “КДА”. За разлика от КД не се включва името на НОС; в/ образува се с учредителен договор и има два вида съдружници , от друга страна след образуването му устав урежда размера на вноските на съдружниците и едно степенната система на управление, а за вноските на ООС се издават акции. Субсидиарно прилагане на разпоредби – на КДА е посветена глава ХV на ТЗ, чл. 253 до 260. Близостта на правната му същност до тази на АД е подтикнала законодателя да предвиди, че по неуредените въпроси се прилагат съответно разпоредби за АД. Но наличността в този вид дружеството на категорията на НОС съдружници обуславя приложимостта на неуредени въпроси за него и на разпоредби за обикновеното КД, а поради препращане и на разпоредби за СД. Учредяване. Фази – те съвпадат с фазите в учредяването на АД, а именно: учредително събрание и вписване в търговския регистър. КДА възниква като ЮЛ от датата на вписването му в търговския регистър. Вписването подлежи на обнародване в ДВ. Учредителите изготвят устава на КДА. Съдържанието му трябва да бъде съобразено с изискванията за минимално съдържание на устав на АД. Капиталът на дружеството се образува от вноските на съдружниците. Тези вноски биват парични и непарични. Паричните вноски се извършват по банкова сметка, която учредителите са открили на тяхно име. Посочва се името на вносителя. Те се разпореждат с внесените суми по единодушното им решение. След като бъде учредено дружеството, набраните парични средства се прехвърлят по неговата сметка. Ако кандидатът за съдружник прави непарична вноска, тя подлежи на оценка на 3 вещи лица, назначени от окръжния съд, пред който ще се извърши регистрацията. В устава се вписва направената оценка на непаричната вноска, наред с пълното и описание, с името на вносителя и с основание на правата му. Ако в КДА се извършва вноска на право, за учредяването или за прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, към устава се прилага писмено съгласие на вносителя с описание на вноската и с нотариална заверка на подписа му. Когато прави вноска на вземане, за вносителя възниква задължение на подписа му. Когато прави вноска на вземане, за вносителя възниква задължение да приложи доказателство, че е съобщил на длъжника за прехвърлянето на вземането. Правото върху вноската се придобива от момента на възникването на дружеството. Учредители – такива са НОС. Те свикват учредителното събрание. На тях принадлежи правото да изберат акционерите измежду участниците в подписката /чл. 254/. Учредителния договор на КДА следва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите на учредителите. Органи на дружеството - са определените в ТЗ органи за управление на АД по едно степенната система /чл. 256/. Такива органи са ОС и СД /чл. 219/. ОС – в него право на глас имат само ООС. НОС, дори когато притежават акции, участват само със съвещателен глас. Компетентността на ОС се определя в устава. Но в нея по силата на закона влиза разглеждането и решаването на искания на ООС за извършване на проверка на дейността на дружеството /чл. 257/. В закона е изрично предвидено, че уставът се приема и изменя и дружеството се прекратява не самостоятелно от ОС. За това е необходимо съгласието на НОС /чл. 258, ал. 1/. СД състои се от НОС. Той управлява и представлява дружеството /чл. 244/. С устава се назначава първият СД. ОС избира членовете на СД измежду НОС. То извършва и освобождаването на тези членове. Прекратяване – прекратява се комбинирано съобразно с правилата на КД и на АД. Това зависи от положението на отделния съдружник. Основания за прекратяване на КДА са: а/ обявяването на НОС в несъстоятелност; б/ смъртта или поставянето под запрещение на НОС. Ликвидация – такава се извършва, когато КДА е прекратено без правоприемник. Ликвидационният дял на всеки съдружник се определя съобразно с вноските му в дружеството /чл. 260/.
Капитал. Същност – правното положение на АД като ЮЛ се характеризира с две особености: а/ че дружеството притежава капитал; б/ има имущество, с което отговоря за задълженията си. Отговорността на членовете му е ограничена до размера на номиналната стойност на акциите, които притежават. Дружествения капитал и имущество не са идентични. Капиталът на АД представлява предвидена в устава парична сума, разделена на акции. Тя се състои от сбора на номиналните вноски на всички акционери. Изисква се капиталът и стойността на акциите да се изразяват в левове. Друго изискване е капиталът да бъде изцяло записан. Дружествения капитал съставлява икономическата основа за дейността на АД. По него третите лица съдят за стопанската сила на дружеството. Освен това той служи за гарантиране на кредиторите, които имат възможност от него да получат удовлетворение на своите вземания срещу дружеството В закона е определен минималния размер на капитала на АД – 50 000 лв. /161, ал. 2/. Осъществява се съобразяване на минималния размер на капитала с предмета на дейност на АД. За извършване на банкова или застрахователна дейност минималният размер се определя от други закони. Под дружествено имущество се разбира съвкупността от оценимите в пари права и задължения на АД, по-точно от неговите активи и пасиви. Докато капиталът е постоянна величина, дружественото имущество се променя съобразно с успешния или неуспешния ход на работата на дружеството. То може да се равнява, да надвишава или да спада по стойност под размера на дружествения капитал. По време на учредяването на дружеството капитал и имущество съвпадат по стойност. Надвишаване е налице, когато дружеството реализира печалби. Спадане е налице, когато реализира загуби. Увеличаване – предпоставка за каквото и да било увеличаване на капитала е пълното внасяне на размера, който е определен в устава. Допустими са 4 алтернативни начина на увеличаване на дружествения капитал: а/ чрез издаване на нови акции; б/ чрез превръщане на част от печалбата в капитал; в/ чрез увеличаване на номиналната стойност на вече издадените акции; г/ чрез превръщане на облигации в акции. Вземането на решение за увеличаване влиза във функциите на общото събрание на акционерите. За такова решение се изисква мнозинство 2/3 от гласовете на акциите, представени на заседанието. Допустимо е в устава да се предвиди по-голямо мнозинство, както и допълнително условия. Когато са издадени акции от различни класове, решението се взема от акционерите от всеки клас. Няма пречка уставът да овласти управителния съвет, съответно съвета на директорите в продължение на 5 г. от възникване на дружеството да увеличава капитала до определен номинален размер. Единствено приложим е начинът на увеличаване на капитала чрез издаване на нови акции. Овластително решение може да се вземе и с изменение на устава. Управителният съвет, съответно съветът на директорите само при определена в закона предпоставка може да изключи или да ограничи правото на всеки акционер на придобие част от новите акции, която съответства на неговия дял в капитала преди увеличаването. Така предпоставка той да е овластен за това от устава или с решение на общото събрание, взето с мнозинство 2/3 от гласовете на представителните акции. За увеличаване на капитала се прилагат съответно законовите разпоредби за записване на акции и за извършването на парични и непарични вноски при учредяването на АД. Увеличаването на капитала чрез подписка се осъществява при условия и ред, установени със закон /чл. 192, ал. 7/. Когато новите акции се продават по цена по-висока от номиналната, тяхната минимална продажна цена трябва да бъде определена в решението на общото събрание /чл. 192/. Възможно е капиталът да се увеличи с непарични вноски. В такъв случай в решението на ОС трябва да бъдат посочени: предметът на вноската, лицето, което я прави, и номиналната стойност на акциите, предоставяне срещу тази вноска /чл. 193/. Решение за увеличаване на капитала чрез превръщане на част от печалбата в капитал може да бъде взето от ОС. Срокът е до 3 месеца след приемането на годишния счетоводен отчет за изтеклата година. Изисква се мнозинство ¾ от гласовете на акциите, представени на събранието. Към заявлението за вписване в търговския регистър на решението за увеличаване на капитала със средства на дружеството се прилага балансът. Новите акции при този начин на увеличаване на капитала се разпределят между акционерите. Разпределянето се извършва съразмерно на участието им в капитала до увеличаването. Законовата разпоредба е императивна /чл. 197/. След като това увеличаване е регистрирано, управителния съвет, съответно съветът на директорите има задължението да покани незабавно акционерите да получат акциите си. Неполучените от акционерите нови акции на приносител се продават на борсата след изтичане на 1 г от обнародването в ДВ на решението за увеличаване на капитала. Срокът е преклузивен. Правата на акционерите се погасяват, а получените от продажбата суми се отнасят във фонд “Резервен” /чл. 198/. Допустимо е правото на акционерите да бъде ограничено или да отпадне по решение на ОС, с мнозинство ¾ от гласовете на представените акции. Управителният съвет, съответно съветът на директорите представя доклад относно причините за отмяна или за ограничаването на предимствата и обосновава емисионната стойност на новите акции. Решението на ОС се представя в търговския регистър и се обнародва /чл. 194/. Няма пречка увеличаване на капитала да бъде осъществено под условие. Условието може да бъде акциите да се закупят от определени лица на определена цена, както и срещу облигации на дружеството. ТЗ съдържа изискванията за вписване на увеличаването на капитала в търговския регистър. Такива изисквания са: а/ да са записани новите акции; б/ да са внесени най-малко 25 % от номиналната стойност на записаните нови акции; в/ да е внесена разликата между номиналната и емисионната стойност на новите акции. Когато новите акции не са записани изцяло, капиталът се увеличава само със стойността на записаните акции. Достатъчно е решението на ОС за увеличаване да допуска такава възможност. Изисква се в търговския регистър да се представи списък на лицата, които са записали новите акции. Той трябва да бъде удостоверен от управителния съвет /чл. 192а/. За вписване на увеличението на капитала чрез подписка е необходимо да бъде представено потвърждение на проспект. Намаляване – вземането на решение за намаляване влиза във функциите на ОС на акционерите. Когато има няколко класа акции, се изисква решение на всеки клас акционери. Необходимо е в решението да се съдържат целта на намаляването и начинът, по който то ще се извърши /чл. 199/. Намаляването не може да слезе под минималния размер, който законът предвижда. Допустима са два начина на намаляване: а/ чрез намаляване на номиналната стойност на акциите; б/ чрез обезсилване на акции /чл. 200/ - за осъществяването му има две алтернативни възможности: 1. състои се в принудително обезсилване на акции; 2 обезсилване след придобиването на акциите от дружеството. Законът позволява 1., само ако то е предвидено в устава и акциите са записани при това условие. Предпоставките и начинът за извършване на 1. трябва да бъдат определени в устава. Намаляването на капитала е в състояние да застраши интересите на дружествените кредитори. Необходимо е решението за намаляване да бъде обнародвано в ДВ. В обявлението дружеството заявява, че е готово на кредиторите, които не са съгласни с намаляването, да даде обезпечение на вземанията или да им изплати задължението си към датата на обнародването. На известните кредитори съобщението се прави писмено. Право на кредиторите, чиито вземания са възникнали преди обнародването на решението за намаляване, е да поискат обезпечение в 3 месечен срок. Предполага се, че са съгласни кредиторите, които в този срок не изразят писмено несъгласието си. Споменатото правило не се прилага, когато намаляването на капитала е извършено с цел покриване на загуби. В този случай акционерите не се освобождават от задължението на вноски. Правилото не се прилага, и когато намаляването се извършва със собствени акции, като са напълно изплатени и са придобити безвъзмездно или със средства от неплатени дивиденти и лихви. След като изтече 3 месечния срок, изменението на устава, с което се намалява капиталът, завършва с вписване в търговския регистър. Задължение да поиска вписването лежи върху председателя на управителния съвет при двустепенната система на управление и върху изпълнителния директор при едностепенна система на управление. Към заявлението за вписване той представя доказателства за спазване на изискванията за предизвестяване на кредиторите. Прилага се и негова писмена декларация, че на кредиторите, които не са съгласни с намаляването на дружествения капитал, са дадени обезпечения или е изплатен дългът /чл. 151/. Допустимо е капиталът на дружеството да бъде едновременно увеличен и намален така, че намаляването да има действие, само ако бъде извършено предвиденото увеличаване на капитала. В този случай капиталът може да бъде намален и под минималния размер, установен в закона. Изтегляне 12.13 Mb. Сподели с приятели:
|